Кой наистина?

Покажете на картата къде в политическия спектър сте вие и
къде са актуалните политици на деня

Питаме се винаги като наближат избори. Станало е вече клише, но ми се струва, че хората съвсем не знаят за кой биха дали гласа си. Темата сякаш се избягва дори в разговорите с приятели. Не говорим за политики, икономика и конкретни мерки. Достатъчни са три думи, за да разбереш, че и останалите около теб мислят само за едно – за кой по дяволите има смисъл да се гласува?

За жалост, и аз нямам представа. На няколко път ме питаха, защо не съм писал нищо за политиката около тези избори. Причината е, че каквото и да се каже, ще е клише като това, с което започнах. Същите неща мелим всеки път, същото виждаме по медиите. Триковете и обвиненията малко са се променили, а може би и връзката с избирателя покрай навлизането на кампаниите по-убедително в мрежата. Извън това обаче не виждаме разлика в политиката като обществена дейност.

Някои казват, че лицата са едни и същи и там е проблемът. Не мога да кажа дали този или онзи е по-добър, кой е крал и кой поне е свършил нещо докато други са крали. Не мога да кажа дали ГЕРБ са подобрили политическата среда или са я влошили. По-скоро нищо не е мръднало. Медиите пак не са свободни, но някак темата е на светло и ѝ обръщаме внимание. Лицата и номерата продължават да бъдат рециклирани.

Преди време Иван Кръстев зададе въпроса дали може да има демокрация без доверие в системата. Доверие у нас на практика няма. Не вярваме на никой, че ще управлява съвестно и ще гони обществения интерес. И с право – почти нямаме положителни примери в последните 24 години, а последните 80 са ни превърнали в такива циници, че забравяме и малкото хубаво. Разбира се, всеки може да бъде окалян от медиите и опонентите си. Политическите процеси са толкова сложни и толкова много се случва под повърхността, че е трудно за обществото да си изготви ясна представа кой какъв е. Изтеклите записи и документи оставят лош привкус в устата, но за повечето са просто щрих от калния политически живот, просто поредния компромат.

Кризата на доверие се корени в друго – липсата на принципност. Не бъркайте това качество с праволинейност, консервативност или закостенели разбирания. Като малка държава и икономика в толкова динамична европейска и световна среда трябва да сме изключително гъвкави. Принципността е отстояване на морални норми, поставяне на граница, която не може да бъде прекрачена независимо от компромиси, политически битки и отношение към общото благо.

Никой от политиците на прехода не успя да постави принципността като норма в работата на кабинета си, а камо ли на цялата администрация. Не е нужно да прослушваме записи от разговорите им, за да разберем – вижда се по работата им. Принципността е важна, защото колкото и да се самозалъгваме, не можем да следим всяко решение, законопроект, заседание или обществена поръчка. Прозрачността, за която пиша много тук, ни дава такава възможност, но за да я постигнем и да води до истински резултати, трябва едно ниво на култура и разбиране у политиците ни, което до сега почти не съм видял. А повявайте ми – търсил съм много.

Целта на изборите е да избираме хора с разбирания близки до нашите и на които вярваме, че ще ги отстояват. Целта на политиката е да се стига ежедневно до компромис между интересите на всяка малка група от обществото, международните взаимоотношения и бъдещето на страната. Интелекта, знанията, опита и отговорността нужни при взимането на такива решения в постоянно развиваща се среда са толкова големи, че много малко избиратели биха ги разбрали дори да имаха цялата налична информация.

Затова единственият критерий, който ни остава, е принципността – доверието в стабилността и морала на дадена личност или процес. Добавям „процес“, защото въпреки че политиката ни да се състои изцяло от личности закотвили се на водещи позиции в партиите си, огромна част от държавническия апарат работи в процеси, от структурата на които зависи колко ефективни и прозрачни ще бъдат те. Докато тези процеси се изграждат от шепа хора, в тях може да участват стотици чиновници в десетки институции. Типичен пример е управлението на еврофондовете. От доверието в този процес зависи дали фондове ще бъдат спрени от ЕК и дали фирмите въобще ще ги усвояват.

Принципността и доверието се изграждат с примери, а не с декларации. Винаги около изборите ни се повтаря как другите са престъпници, а тия ще ни оправят. За всеки политик обаче ще се сетим за поне няколко безпринципни решения и работа под масата. Не можем да имаме доверие на Борисов, Станишев, Костов или който и да е политик, който го е предал толкова пъти преди. Последния кабинет започна работа на платформа за принципност и прозрачност. Виждаме колко се справиха с първото. По второто вече писах, че няма особен напредък.

Не ме разбирайте обаче погрешно – не казвам, че няма политици и хора в администрацията с принципи. Напротив – имал съм контакт с много такива. С няколко здрави чарка не може да се направи добре смазана машина. Трябва процесите, за които писах горе, също да работят. Иначе всички излизат маскари и обирджии.

И така, за кой ще гласувам в крайна сметка? Не виждам никой, както пишат Дневник. Виждам само, че много като мен са пред същата дилема. Струва ми се, че повечето ще решат да си останат вкъщи в неделя. При липса на полезен ход бездействието на пръв поглед изглежда като добра тактика. Историята обаче многократно е доказала, че това е дори стъпка назад. Затова определено ще гласувам и призовавам всички да го сторят. Въпросът е само за кой. Ако видя дори белег на принципност в някоя от излезлите на сцената политици, това би помогнало. Да видим…

11 коментара

  1. Да искаме принципност, в смисъл на някакви морални ценности ми се струва твърде много. Аз бих се зарадвал на малко последователност и логическа свързаност в действията им.
    🙂

  2. @leif e. – Това е трудно, защото при липса на информация трудно се намира връзката между различни решения. Последователността обаче е важна, защото особено инвестициите и бизнеса очакват предвидимост на мерките.

  3. за зелените, защото е важно във всеки парламент да има поне малко зелени

  4. @градинко – замислих се за тях, но реално не съм видял нищо от програмата им извън екология и енергетика.

  5. ето обобщени акценти от Капитал: Избори 2013: „Зелените“

    но дори и само две теми да имат, пак гласувай за тях – така или иначе за другите теми ще влязат други партии (ГЕРБ, БСП, ДПС), та няма нужда да се притесняваш, че ще останат непокрити:)

  6. Това с референдума не ми се нрави. Гледайки другите платформи обаче тази изглежда най-смислена и ясно описана. Другите дават общи обещания и никакви конкретни мерки

  7. Впрочем погледнете този блог – прекрасни рецензии на изборните програми:
    http://zakogo.blogspot.de/p/blog-page.html

    @Кремена – изглежда добре. Притеснява ме обаче следното – дори да кажем, че статистиката е грешна, надали Зелените ще вземат повече от 2%. Така гласът отива директно за БСП и ГЕРБ. Може би ще е добра идея да се въведе алтернативното гласуване (с втори и трети избор). Така ще е много по-лесно за партии като Зелените да влизат.

  8. @Боян Юруков – „Така гласът отива директно за БСП и ГЕРБ.“ Това щеше да е така, ако имаше алтернативна партия, която със сигурност влиза в парламента и има потенциал да оползотвори подкрепата, т.е. депутатските места. Нейното неподкрепяне, т.е. гласуване за малка партия без шансове би означавало наливане в кофата на ГЕРББСПДПС. Обаче такава партия няма.
    Не виждам други освен Зелените, които да могат да използват гласовете си за нещо смислено. Дори да не влязат, на тях им трябва подкрепа иначе съвсем логично ще теглят една майна на народното събрание. И ще загубим поредните свестни хора.

  9. @Боян Юруков – Тази стратегия е изключително порочна, но е на практика неизбежния резултат от first-past-the-post методологията за избор на народни представители. Обезсмислянето на гласуването за някой различен от очертаващите се две главни политически сили прави реално невъзможно да се гласува извън статуквото. Дори някаква част от гласоподавателите да решат че ще гласуват „протестно“ за някоя от малките политически сили, смазващото мнозинство ще гласува за пръвите двама, което прави безсмислен всякакъв протест. Прави също така практически невъзможно появяването на политическата сцена на изцяло нов играч, чист от годините натрупана мръсотия на съществуващите партии, а в тях самите няма процеси които да изтикат компрометираните личности за да бъдат заменени с нови лица.

    Ситуацията е патова, и за съжаление единствения видим правилен ход е не да гласуваме за нова политическа сила, а да гласуваме за нов електорат, if you know what I mean.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.