Отговор: Как да учим, за да работим, а не обратното

Днес прочетох статията на Ивайло Калфин относно въвеждане на програмите за двойно обучение (малко в училище, повече чиракуване) като мярка срещу нарастващата младежка безработица. Имах някои съображения относно това предложение и ги описах в мейл до автора. Интересно ми е да чуя и вашето мнение по темата и затова пускам текста с малки промени тук. Получи се доста по-обширен, отколкото планирах в началото. Ще ви е интересно да погледнете и този анализ на младежката безработица на Явор Алексиев.

zx450y250_1935757


Здравейте,

Тази стратегия има четирима активни участника – държавата, която стимулира, образователната система, която предоставя услуга, бизнесът, който гони печалба и младите, които са податливи на социален натиск.

Държавата при даден проблем винаги би избрала подход, при който се правят минимални реформи, добавят се стимули и регулация и най-вече – хвърлят се маса пари върху даден проблем. Виждаме това във всеки аспект през последните 20 години в България и сегашният кабинет засилва тенденцията с необмислено увеличаване на социалните плащания. Хвърлянето на пари по даден проблем само по себе си не води до решение – трябва добре да се обмисли каква ще е дългосрочната полза за фирмите. Ако нещо като това, което предлагате, се прави, то трябва да е с минимални пари от държавата. Ако бизнесът не вижда икономически смисъл в краткосрочен план, а гони само субсидиите, нищо няма да се получи.

Бизнесът наистина изпитва глад за специалисти, но грешите като мислите, че чиракуването ще оправи това. Икономистите, инженерите, математиците, програмистите и мениджърите не излиза от схеми като тази. В Германия такова чиракуване подпомага тези, които не са влезли в университета и нямат занаят, с който да се изхранват. В този смисъл държавата спестява от бъдещи социални помощи като ги инвестира в занаятите. Насочват ги предимно към професии, които са изключително важни за обществото – монтьори, строители, заварчици, водопроводчици и прочие, но не непременно такива, от които бизнесът изпитва глад. Това важи както за страните, които Вие изброихте, така и за България.

Образователната система – другият играч в схемата – има по-голяма полза да вкарва младите в университети, отколкото в кратки обучения. Затова имаме с хиляди повече места във висшите училища, отколкото кандидатстващи. Това е отрицателен страничен ефект на образователната ни система, с който все още не сме се справили. Наистина, тези курсове ще са предимно в средното образование или в специализирани училища, но когато имат избор между лесно висше и някакъв занаят, децата и родителите биха избрали това, което догмата диктува, че е по-перспективно. Висшите училища пък ще отговарят на търсенето.

Така стигаме до младите. Повечето от тях се стремят към определен вид работа, за който дипломата е изискване. Заради обезценяването на висшето образоване в България, то е нужно дори за елементарна чиновническа работа в клон на банка – нещо, което в Германия се прави с шестмесечно обучение и при това смея да твърдя – доста по-професионално. Причината е, че докато в това шестмесечно обучение се получава реален практически опит, много млади в България взимат „нещо висше“ без дори да имат реални знания и след това обвиняват държавата, че не ги взимат на работа.

Заради това идеята за нова работническа класа от млади хора, които са наясно с възможностите си и виждат успеха точно в чиракуването, е химера предвид нагласите на обществото. Не поставям под въпрос нуждата от такава мярка – дърводелците, строителите и майсторите като цяло печелят повече дори в след-кризисното време от доста „висшисти“. При повишаване на жизнения стандарт именно липсата им дърпа прогреса назад. Въпросът е, че децата трябва да го видят и да се махне стигмата от професионалните училища и този тип професии.

Предложението Ви обаче е да се пригоди тази стратегия, за да се справим с младежката безработица в условия на криза, а това е невъзможно. Както казах, за да е устойчива, бизнесът трябва да вижда икономическата полза от нея или няма да поеме риска да инвестира в нея. В кризата на доверие, в която се намираме, готовността им да рискуват е нищожна. Да, държавата може да ги компенсира за отделения човешки и икономически ресурс, но опитът сочи, че тези фондове бързо се превръщат в целта на занятието. Изградения от много правителства и програми за стимулиране опит на фирмите диктува също, че ако искаш да оцелееш, трябва да имаш минимални допирни точки с държавната машина.

Тезата, че точно липсата на хора би стимулирал бизнеса да въведе чиракуване също не е валидна, защото липсва друг тип специалисти. В пазар преливащ от висшисти е изключително трудно да се открие свестен служител, който да разбира от нещо. Този проблем не се оправя с шестмесечни обучения, чиракуване или еднократни стимули от 350 лева платени с държавен заем. И сега има стажантски програми, които помагат в тази насока и определено трябва да бъдат разширени драстично. Има и много частни инициативи, като академията на Терелик, която доста успешно се бори с недостига от IT специалисти у нас.

Не ме разбирайте погрешно – подкрепям идеята за чиракуването. Изброявам само причините защо би била просто поредното скъпо политическо клише, ако не бъде премислена поне малко преди да се приложи. Началото ще е навярно най-трудно – трябва да измислите начин да убедите десетки хиляди младежи и родителите им, че „гарджето“ им просто няма потенциал за висше образование и би имало далеч по-успешно бъдеще, ако подхване някой занаят – било то майсторлък или чиновническа работа. В същото време, трябва да вдигнете социалната стигма над професионалните училища и да занижите формалните изисквания при наемане на чиновници на определени позиции. Последното е нужно, защото ще се окаже, че младеж минал 6 месечно обучение с чиракуване е далеч по-подготвен за държавната администрация отколкото магистър от някой си там университет.

Както винаги, проблемът не е в идеята, а в детайлите. В подобни програми за подпомагане мантрата е, че щом имаме пари, ще решаваме изскочилите проблеми в движение.

С уважение,
Боян Юруков

Източник на снимката – Dnevnik.bg

12 коментара

  1. Напълно съм съгласен.
    Аз също живея в Германия и виждам как подобна система работи. Системата със стажовете и целенасоченото, сравнително краткосрочно, професионално обучение работи и дава резултати за младите и за бизнеса.
    Вярно е и твърдението, че най-трудната промяна ще е в главите на хората и статуквото на нашата образователна система.

  2. @Митко Морфов – работи и предлага възможност за работа на нискоквалифицирани позиции или занаятите. В България пазара има недостиг от висококвалифицирани служители. Там проблемът е липсата на стажове и ниското качество на висшето образование, което се е концентрирали върху мащаба, а не качеството.

  3. Тази история – http://tobi.lutke.com/the-apprentice-programmer – и потенциала на тази немска система винаги са ме впечатлявали. Основното, което се случва в България, както и ти сам спомена, е стигмата върху избирането на път различен от „взимане на висшо“.

  4. Това, което се предлага, вече сме го виждали.
    Някой спомня ли си УПК¹-тата?
    __________
    ¹УПК – Учебно-производствен комплекс. ”Иновативна” форма на ”професионално” обучение за 10-ти и 11-ти клас на завършващите гимназии и общообразователни училища през 80-те, просъществувала 2-3 години.
    Ето и един изпитан ”ефект”. Държавата решава, че има нужда от професионални шофьори и монтьори. Завършващите езикови гимназии обаче имат нужда от шофьорска книжка без да ”губят” извънучебно време. Резултатът: в УПК-тата по автотранспорт (очаквано!) се класират най-добрите. Взимат книжка (+ квалификация ”монтьор IV разряд” 🙂 ). Продължават да си учат висшето образование, кой каквото си е избрал. Професионални шофьори и монтьори пак няма.

  5. @Huku – това, че го е имало по „онова“ време не означава, че не е добра идея. Въпросът е как да се направи като хората. По-големия въпрос е да не се взима като панацея за младежката безработица, защото иначе добра концепция ще бъде обявена за провал заради криворазбрания ѝ ефект.

  6. @Боян – Младежката безработица най-лесно могат да я ”преборят” синдикатите. Само трябва да извоюват +10% за година ”прослужено” време. 😀
    А сега, по-сериозно. В статията си казал всичко много добре. Защо трябва да даваш ”заден” в коментарите? Проблемът на УПК-тата не е в ”онова време“, което (мисля) става ясно от примера. Принципен е.

  7. @Huku – виж, аз въобще не съм против идеята на Калфин – напротив, подкрепям я и е много нужна. Проблемът е, че тя е решение на един друг проблем – безработицата сред нискообразованите и липсата на майстори в много професии. Не знам дали УПК-тата са добра схема, защото не знам точно как са били устроени. Нищо не пречи обаче да вземем модела им, да го поправим и приложим. Нищо, освен идеята, че всичко измислено през комунизма е черно. Това казвам.

  8. @Боян – УПК-тата са ”черни” не защото са измислени през комунизма, а защото са недоизмислени. Дори държавата да не решава от какви ”кадри” има нужда икономиката, а това да се определя на (някакъв) пазарен принцип, младите хора също от своя страна са ”пазарът”. Не можеш да кажеш на никого ”Ти си по-глупав. Марш да чиракуваш.”…
    Притеснителното във вижданията на Калфин е, че иска много повече ”държава” в решението, отколкото я има в успешно прилагащите го страни.
    Което значи повече регулации -> повече чиновници -> …нататък я знаем веригата.

  9. @Боян Юруков.
    Здравейте, отне ми известно време, но реших да ви отговоря, защото смятам темата за изключително важна и да ви благодаря, че си направихте труда да я коментирате. Публикувал съм отговора и на блога си . Слагам го и тук от уважение към останалите дебатиращи.

    Ако е трудно, да не се хващаме. Така ли?

    Интересна дискусия сe завързва с Боян Юруков за дуалната система и професионалното образование. Той отговори на моята статия, Как да учим, за да работим, а не обратното. Благодаря искрено на него и на всички, които решиха да я коментират, защото темата е важна. Не е пустословене, на каквото често сме свидетели.

    Споделям загрижеността на г-н Юруков, че колкото и добра да е една система, тя може да се опорочи при лошо прилагане. Съгласен съм и че приемането у нас на дуалната система, която успешно работи в страни като Германия и Австрия, ще изисква промяна на нагласите и търсене на по-прагматични варианти, вместо безсмисленото производство на млади хора с много дипломи и без работа. Не съм съгласен обаче с всичко.Ето защо:

    Да разгледаме четирите групи, които според г-н Юруков имат отношение към професионалната подготовка на младите хора.

    Държавата. Интересът на държавата не е да похарчи „едни пари“ за младежка безработица. Точно обратното – сега се харчат едни пари за стажове и временна заетост, които не само са скъпи, но

    решават проблеми само от днес за утре

    Какво ще помогне на страната тази програма например, по която близо 80 000. души ще останат без работа наесен, когато тя приключва?

    Ефективността на средствата трябва да се търси в друга посока – към подготовка на специалисти, от които има нужда. Как да стане това? Като се създаде интерес към придобиването на квалификации, към които има търсене.

    По-широката тема дали държавата трябва да осигурява социални помощи, съм на категорично различно мнение от това на г-н Юруков. Социалната помощ не е безмислено харчене на пари от богати държави. Социалните помощи подпомагат потреблението на хора, които са в особено тежко положение. Ако например трябва да изберем дали да се субсидира цената на електроенергията или да се дават помощи на хората, които не могат да си я позволят, аз определено подкрепям второто. И не съм готов да започвам дискусии от типа дали на хората им е необходимо такова потребление на енергията или като им се вдигнат цените, първата им работа ще бъде да инвестират в енергийна ефективност. Това просто не работи. Бедните не могат да инвестират в енергийна ефективност.

    Образователната система действително предоставя обществена услуга. До голяма степен вида и качеството й зависят от този, който я плаща – от държавните и общински институции. И от обществото, което задава параметрите й.

    Далече съм от мисълта, че тромава система като образованието се реформира лесно. Тя обаче така или иначе трябва да се модернизира и да отговаря на потребностите на обществото.

    Не приемайте дуалната система
    като познатото ни от миналите
    векове чиракуване

    Тук става въпрос за подготовка на специалисти, включително по високотехнологични специалности и съчетаване между образование и професионална подготовка.. С подходяща помощ, образователната система може да се приспособи към нови стандарти.

    Бизнесът има интерес от дуалната система. Впрочем, доколкото ми е известно, при въвеждането й в Германия е имало доста обструкции, но днес бизнесът управлява държавните средства, насочени към тази област. На конференция, която организирах по темата в София представител на швейцарското правителство оповести изследване, според което всяка фирма с над трима заети печели от участието си в тази схема. Австрийският и германският бизнеси в България вече заявиха готовността си да се включат в създаването на подобна система, за да докажат нейните ползи.

    Бизнесът печели от възможността за привличане на субсидирана работна сила, за специализирано обучение на мотивирани кадри и за

    шанса да прави по-добър подбор
    на персонала си,

    подготвен по неговите изисквания. Срещу това от него се изисква финансово участие и дългосрочен ангажимент към професионалното обучение.

    Да не пропускаме и браншовите организации.

    Дуалната система е безсмислена,
    ако всеки може да работи всичко

    Тя има смисъл, когато професиите, които се изучават, са защитени (за практикуването им се иска определена квалификация), а браншовите организации осъзнаят, че е в техен интерес да поддържат високи критерии за влизане в професията. В Германия има над 300 регистрирани професии, които не могат да се упражняват без свидетелство за квалификация. И не става дума само за водопроводчици и строители, а също и за компютърни специалисти, за специалисти в туризма, за администратори. Регулацията и спазването на правилата също са в интерес на бизнеса.

    Младите хора и техните родители. Те трябва да са убедени, че

    дипломата за висше образование
    от 52-я по ранг университет в България

    е много по-малко престижна от майсторското свидетелство, което веднага дава добри перспективи за работа и за кариера. Аналогията вероятно не е подходяща, но наскоро повиках техник да ми поправи пералнята в Брюксел. Записаха ми час за след седмица. Техникът дойде с нов модел БМВ, с последен модел мобилен телефон и ми взе 80 евро за удоволствието, че ме е посетил и ме е посъветвал да си купя нова пералня.

    Перспективата за работа и добро жизнено равнище не означава по-малко образована нация. А пълноценни хора, които могат да разчитатт на уменията си. Що се отнася до висшето образование, то не е непостижимо за обучаващите се по дуалната система. Единствената разлика е, че те ще трябва да се явят на изпити, сравними с тези на обучаващите се в хуманитарни гимназии. Дуалната система не е обричане на по-ниско образование.

    И накрая,

    дуалната система не е краткосрочно решение

    Резултатът от въвеждането й ще дойде след няколко години. Време ще е нужно и да се подготви като се започне от обсъждане с всички заинтересовани, с промяната на редица закони, включително да се разреши правото на труд под 16 години. Професионалните съюзи могат да се заемат с гарантирането на адекватни услови на труд и заплащане. Браншовите организации – със сертифицирането на образаованието и подготовката на обучителната програма. Училището – с пренастройване на програмите, с обучение на преподавателите и т.н. Не е лесно, но е нещо, от което ще има полза за държавата и за всички нас. И аз разчитам на активните граждани като нас, да кажат на управляващите какво искат и че имат волята да го постигнат. Всяка протегната ръка е добре дошла.

  10. Pingback: Ако е трудно, да не се хващаме. Така ли?
  11. @Боян – Казах ли ти?… B-)
    ”…Регулацията и спазването на правилата също са в интерес на бизнеса…”

    @Ивайло Калфин – Ама, разбира се, г-н Калфин, че повече регулации винаги са в интерес на бизнеса! Кой би си помислил друго? Защо направо не посочите кой точно е бизнесът, в чийто интерес ще бъдат регулациите? (Както напр. регулациите в областта на хазарта са в интерес на бизнеса. На този, на Васил Божков.)
    „…свидетелство за квалификация… за компютърни специалисти…”?!… Вèрно ли?!… Дипломите по Информационни технологии от Техническия университет ще важат ли още?…
    И защо да се ограничаваме само до компютърните специалисти, туризма и администраторите? Да включим и лекарите, юристите, ядрените физици…

  12. Прочетох тази статия, и напълно случайно, и докато я обмислях попаднах на една друга на сходна тема. Основен проблем който често се замазва когато се говори че няма хора които да заемат отворените позиции за работа е това каква е предложената заплата. В САЩ фермерите се оплакват че американците не искат да берат ягоди и за това им трябват мексикански имигранти. Ами разбира се че американците не искат да си счупят гърба да берат ягоди за надница под минималната работна заплата. Работници ще се намерят ако се вдигне заплатата и съответно се намали крайната печалба, но това не е компромис който собственика на фирмата иска да направи. Заплатата е вид цена – цена на това каква стойност допринася труда на този човек. Ниските заплати са особенно голям проблем за мобилността. Ако живееш в град А, а работата е в град Б, то заплатата в град Б трябва да може да ти покрива наема и битовите разходи в град Б. Това често не е факт.

    Също така, от предложените данни в двете цитирани статии не е ясно какви точно са статистиките за незапълнените работни места. Примера за Добрич е само един пример. Какви са цифрите за страната? Лесно е да се намерят статистики за безработните, но проучване на пазара за работа е много по-трудно. Наистина ли толкова много (40% от младежите както в Австрия) могат да намерят реализация чрез такова чирачество? Или може би пък голяма част от отворените позиции са за високо-квалифицирана работна ръка и просто специализациите в университетите изостават от пазара?

    Трябва да се има предвид, че голяма част от тези чирачески позиции, са за работа в сферата на услугите – механици, водопроводчици, и т.н. От една страна това е добе – такава работа не може са се out-source-не, но от друга страна България е в процес на демографски колапс и колкото по-малко хората, толкова по-малко е търсенето на такива услуги. А пък един път си на 16 и да се перобразоваш е много трудно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.