Ядрената и възобновяемата енергия в цифри

Въпросът дали да се строи АЕЦ Белене е наистина изключително сложен. Има икономически, финансови, екологически, технологични и геополитически аспекти. Аз също съм на мнение, че с така зададения на референдума въпрос, вотът в неделя е на практика безсмислен. Но тъй като така или иначе ще гласуваме, нека поне общите въпроси да бъдат ясни. Затова направих и въпросник, който на изясни как ще повлияе гласът ДА и НЕ в неделя. Разбира се, той не покрива всички аспекти, а само общи заблуди – че гласуваме за затварянето на Козлодуй, че с бойкот ще се спре референдума и прочие.

До този момент 1264 души са попълнили въпросника. 57% искат да използваме Козлодуй, но да инвестираме основно във възобновяеми източници. 9% искат да спрем реакторите веднага, а 26% да строим още такива. 37% смятат, че решението за Белене е експертно. 38% са твърдо против. 81% заявяват, че ще формират мнението си сами, а не според политическите си пристрастия. На базата на отговорите, 68% ще гласуват против изграждането на нова централа, 29% – с ДА, а 3% все още не са решили.

Паралелно с това, искам да стане ясно в цифри колко ток реално произвеждат Козлодуй и ВЕИ-тата. Затова наскоро пуснах интерактивна графика показваща данни за енергията от възобновяеми източници в България. Данните са от 2012 и липсва малка част от информацията за ноември и декември. На графиката може да избирате типове ВЕИ-та, година на създаване, мощност, период, в който е продаван ток, разпределително дружество, което е изкупувало тока и отделна централа.

Накратко за ВЕИ централите:

  • Само през 2012-та са инсталирани почти толкова мощности, колкото 5-ти блок на Козлодуй и то само с частни инвестиции
  • Ефективността им е 4-4.5 пъти по-малка АЕЦ-а
  • Инвестициите за MW са 2 до 4 пъти по-ниски
  • Цената на MW се понижава, а ефективността се покачва всяка година
  • До 5 години може да имаме същата ефективна мощност като АЕЦ Белене, но във ВЕИ-та при близка цена
  • С тези данни може да видим няколко интересни тенденции. Само през 2012-та са били създадени и включени в мрежата 900MW ВЕИ-та. Повечето са били соларни, следвани от вятърни и микровецове. За сравнение, всеки от блоковете на Козлодуй и планираните блокове на Белене е по 1000MW. Важното тук обаче е ефективността. Данните сочат, че ВЕИ-та у нас са работили със средно около 20% ефективност през миналата година. Това е произведеният ток спрямо теоретичния максимум (мощност * 24 часа * 365 дни). Разпределението по видове е както следва: микро ВЕЦ-ове – 35%, ВЕЦ-ове 27%, ветрени – 15%, соларни 17%. И тук обаче не всички са равни – соларните паркове над 5MW имат ефективност над 23%. Същото важи и за ветрените паркове – над 2MW скача на 21%. Забелязва се и по-висока ефективност при по-новите мощности спрямо тези построени преди няколко години.

    За да имат смисъл тези показатели, трябва да ги сравним с ефективността на АЕЦ-а. Козлодуй има два блока по 1000MW и за 2012-та те са работили средно с малко над 90% ефективност. Това означава, че за всеки MW инсталирана мощност, ВЕИ-тата са произвеждали 4-4.5 пъти по-малко енергия. Това е полезна информация, защото научаваме, че ни трябват 8-9000MW, за да заместим АЕЦ Белене. Тази цифра въобще не е невероятна – само за последните 3 години са построени 2000MW и то изцяло с частни средства. Тенденцията е към ускоряване на инвестициите в тази сфера, което значи, че до 5 години може да имаме същата ефективна мощност във ВЕИ, както планираната за Белене. Напомням, че строежът на една ядрена централа отнема около 10-15 години.

    Цената, разбира се, също е важна. Колко ще струва новият АЕЦ е доста спорна тема. Чухме оценки за 4, 6.5, 10 и дори 22 милиарда. Ако сравним с други реактори от този тип, първоначалната инвестиция излиза грубо около 3000 хиляди евро на kW мощност. Аналогично, цената на kW при фотоволтиците и ветрените генератори е в доста широк спектър. От това, което намерих, сега е около 1500-2000 евро на kW за соларните и 1000-1500 – за ветрените. Разбира се, разходите падат рязко при по-големите ВЕИ централи. Също така, в последните години с подобряването на технологията, увеличаване на търсенето и конкуренцията, цената и на последните две пада сериозно.

    От всичко това може да си направим извода, че в най-лошия случай ни трябва двойно повече първоначална инвестиция във ВЕИ-та, за да получим същата енергия, както от един нов АЕЦ. Ако обаче сметнем неизменното оскъпяване на големи продължителни проекти като Белене и падащата цена на ВЕИ техниката, тази разлика може да се стопи до 50%. Важното в случая обаче е друго – дори да приемем, че и двете имат аналогични разходи за поддръжка, при АЕЦ-а се плаща много за гориво и безопасното му съхранение след обработка. Освен допълнителните разходи, то създава екологични проблеми и икономическа зависимост от други страни. ВЕИ-тата по този показател печелят убедително, защото нямат разходи за гориво и са напълно независими от международната обстановка.

    Важно е също така, че ВЕИ мощностите се строят изключително бързо и не са концентрирани в един регион. Това означава, както по-голяма сигурност за енергийната мрежа при бедствия и атаки, така и много по-голяма гъвкавост при промяна на пазара. Виждаме, че с частни инвестиции могат да се изгради добър заместител на централа като Белене. С покачването на потреблението и търсенето на ток от други страни, самият пазар ще предразположи да се инвестира във ВЕИ мощности. Така няма да си задаваме въпроса дали след 30 години Белене ще е рентабилен.

    Отдавна знам, че токът от Белене ще е единствено за износ тъй като имаме достатъчно мощности за потреблението в страната. Преди да видя ВЕИ данните обаче бях много скептичен към алтернативите. Сега вече смятам, че с комбинация на ВЕИ и съществуващите блокове на АЕЦ-а, ще си осигурим не само стабилно производство, но и изгоден ток за износ.

    Като допълнително четиво ви препоръчвам статиите на Капитал и Дарик. Ако забележите нарушения до и по време на референдума, не забравяйте да подавате сигнали на Fairelection.eu.

    37 коментара

    1. „Това е полезна информация, защото научаваме, че ни трябват 8-9000MW, за да заместим АЕЦ Белене.“
      Не може да смениш нещо, което работи постоянно, с нещо което не е ясно колко постоянно работи, и да очакваш, че постоянно ще ти е свършена работата.
      „Важно е също така, че ВЕИ мощностите се строят изключително бързо и не са концентрирани в един регион.“
      Големите вятърни паркове са по морето и създават страхотно проблеми на мрежата.

    2. @Момчил – Не си прав. Точно това калкулирам – колко MW-ти трябва да се инсталират във ВЕИ мощности, за да произвеждат толкова ток, колкото АЕЦ-а, който работи на 90% от потенциала си. Наистина изчисленията са груби, но с 8-9 GW ВЕИ-та ще постигнем 16 ТWh ток, които двата блока на Козлодуй са произвели за 2012-та.

      За концентрацията на ВЕИ-тата – тя е на места с благоприятни условия, Не само на морето има такива – по границата с Гърция има много турбини от тяхна страна, но от наша все още няма. Така или иначе обаче ще трябват още инфраструктура за пренос. Ако строим в Белене ще трябва да се инвестират и огромни средства за пренос. В това не мисля, че има разлика между двете.

    3. Първо правилно на енергетиката, че произвеждаш толкова, колкото потребялваш. Слънцето и вятърът са най-силни обед и следобед, а голямото потребление почва привечер, та до 23.00. Разгледай на ЕСО сайта.

    4. Заради това реват собствениците на ВЕИ, че им спират централките, като почне да духа прекално много. И после се отваря темата, че няма да се изкупува всичкия ток от ВЕИ, пък на кого са купили и на кого не са и на тях ще спре да им излиза сметката и ще им вдигнат лихвите и ще им се вдигна цената.
      Проблемът е, че не сме мега държава, каквато е САЩ, където настроиха спекулативно супер много газови централи, които дълго време седяха неизползваеми и се навиха да балансират ВЕИ, само за да изкарат някой долар, което при сегашната конюнктура в България трудно ще стане. Нито има високо маневрени централи, нито някой ще се навие да строи толкова много високоманеврени мощности. Дали ще можем да балансираме по мрежата с ЕС, а дано, ама надали според мене.

    5. И да. Експлоатационен живот на перки и фотоволтаици ~20 години, на АЕЦ, ТЕЦ, газова централа 40-60.

    6. @Момчил – В щатите, доколко знам, субсидират яко енергията от въглища и газ. А и сега газта падна яко като цена заради фракинга. Докато обаче не се направи ефективен метод за запазване на енергия поне 12 часа, ВЕИ-тата няма да могат да захранват самостоятелно мрежата. Всъщност, ако се развие значително геотермалната енегия – кой знае.

    7. Новите фотоволтици ги водят до 40 години. Перките са си 20, да. С новите разработки обаче цената на фотоволтиците може да спадне толкова, че дори с 20 години живот да излязат по-евтини година за година. Трябва само да усъвършенстват печатането на панелите.

    8. Важно уточнение за сметките ми в статията е, че са правени на коляно. Данните за произведения ток от ВЕИ и Козлодуй са точни, защото съм ги взел от тях самите. Цените на мощностите обаче са груба преценка на базата на инвестициите, които намерих, обявите за по-малки мощности и статии във wikipedia. Сметнах, че са достатъчни, тъй като не ми трябва точна цифра за MW за Белене или фотоволтична централа. Така или иначе от проект на проект има големи аплитуди в зависимост от мястото, държавата, технологията, гаранциите, пазара и прочие.

    9. Не видях оценка за екологичните ефекти от ВЕИ. На конференцията на 15.01.2013 имаше много интересна презентация от една жена от института за космически изследвания на БАН. От нея стана ясно, че „зелената“ енергия не е чак толкова зелена. Има и други неточности в това което си написал, но ми писна да споря по тези въпроси.

    10. @Явор Атанасов – зелената енергия не е без замърсяване. То предимно е в процеса на производство. Ефектите върху средата обаче са строго индивидуални във всяка инсталация. Наистина има случаи на убити птици от перките, но има вече експериментални технологии за предпазване от това. Във всеки случай въпреки, че не можем да говорим за напълно „зелени“ централи, определено свеждат до минимум вредата. Препоръчвам ти това изследване от Хайделберг:
      Dynamic life cycle assessment (LCA) of renewable energy technologies

    11. Ветропарковете имат един много лош ефект върху прелетните птици. Птиците не могат да различат движението на перката и много от тяй биват ударени от перките. Това е голям проблем, защото за да се избегне това, ветропарковете трябва да се строят на тререни които не съвпадат с маршрута на прелетните птици. А по закона на Мърфи, най-хубавия и постоянен вятър е точно там. А да не говорим и за шума който произвеждат. Всички дребни бозайници бягат от такива места. Та зелената енергия се оказва доста солена за екологията. Ако имахме големи пустини с постоянен вятър или огромен океан (като ветропарковете на Дания) нямаше да има проблеми.
      Минивецовете са хубаво нещо, но като всеки ВЕЦ се нуждаят от язовир (микроязовир) или поне бент, а знаем как се отразява на рибите един бент. Абе общо взето все още нямаме достатъчно зелена енергия. Тази от АЕЦ-а е достатъчно чиста, но имаме проблем с отработеното гориво. Ако този проблем го решим няма да има по-чиста енергия.

    12. Абе вие „природозащитниците“ сте много странно племе. За вас е напълно недопустимо да се строят писти и лифтове, но е напълно нормално да се загрози пейзажа (да не ползвам по-силна дума) с перки по билото на някоя планина (доста ваши представители искат да окачат билото на Стара планина с ветрогенератори) и да се изсече цялата гора за да се направят просеки за съпътстващата ел. инфраструктура.
      Кощунство е да се строят хотели в НАТУРА, но не е проблем баш на Виа Понтика да има ветрогенераторен парк.
      Я сега ми обяснете кога да ви вярвам, че сте искрени.

      Иначе Момчил има много валидни аргументи.
      И все пак бих се осмелил да попитам с какво образование сте, че се опитвате да калкулирате мощностите нужни за замяна с ВЕИ на АЕЦ.
      За да го направите това що-годе точно за фотоволтаиците например, на вас ви е нужна т.нар. карта на електрозначимата сектрално-енергийна лента на слънчевата светлина по региони. До колкото съм запознат такава за цялата територия на България не е изготвена.
      Наистина за всеки който се интересува от фотоволтаици бих препоръчал книгата „Нова Енергетика“ на Георги Тончев. Написана е на популярен език и дава добри оценки за недостатъците и предимствата на технологиите.
      Ще си позволя 2 цитата. Първо относно „капацитета“ на 1м2 фотоволтаик.
      Глава 3.6, абзац 6 „Съгласно стандарта, максималната електрическа ефективност се изчислява при 1000W/m2. А това означава, че модул с кристални силициеви клетки, с обща площ 1 кв. метър ще достигне електрическа мощност в рамките на 120-140W при облъчване от 1000W/m2………(за територията на нашата страна то рядко достига 970W/m2, а още по-рядко – 1000)“
      Глава 4.2.2, абзац 7 в края „В нашата страна, при променлива облачност в безснежно обедно време, общата слънчева радиация е около 600-700 W/m2. А при плътна облачност през декември – около 100-150 W/m2“.

      Към получените стойности трябва да извадите загубите от трансформиране на електричеството от прав към променлив ток, както и евентуално охлаждането на фотоволтаиците през лятото срещу прегряване. Второто може и да го прескочите, понеже до колкото съм виждал при нас не се прилага, а се предпочита направо да спират централата.

      Също така виждам, че сте се постарали да направите графика на енергията получавана от ВЕИ. Бих бил любопитен да разбера какъв е вашият анализ на изложените данни от гледна точка надеждност и непрекъсваемост на произдовството и как чисто формалните бюрократични процедури по издаването на сертификат за съответствие се отразяват върху реално подадените по месеци мощности към ел. мрежата.

      Дано тези насоки които ви давам, да ви помогнат да оцените що-годе приблизително нужната инсталирана мощност, успех!

    13. И още нещо – абсолютно погрешно е да се смята ефективност на база 24*365. Трябва да се смята ефективност по месеци. Определя се най-тежкият месец и за него се дава оценка колко е нужно.

    14. И последно допълнение – данните ви от агенцията са статистически незначими и е абсолютно погрешно да се правят генерални изводи относно ефективността им на база 1 година.

    15. Съгласна съм, че въпроса е зададен неправилно. Но примерно при ВЕИ мен ме притеснява (освен гореописаните проблеми с ефектиовността им), че се изисква много голямо пространство за изграждането им, а в България те с строят главно на обработваема и то доста плодородна земя. Друга алтернатива са ВЕЦ, но единствения доколкото знам проектиран за момента е системата за Каскада Арда, само че той пък доколкото знам е спрян, а и от екологична гледна точка е доста спорен, дори без да отчитаме факта, че водните ни ресурси са ограничени.
      На базата на това смятам, че не трябва да се отказваме все още от добиването на енергия, чрез ядрени централи. Не смятам обаче, че задължително това трябва да е АЕЦ Белене и тук на мен ми идва проблема с въпроса за референдума – ако гласувам НЕ, значи като цяло не подкрепям развитиети на ядрена енергетика, ако гласувам ДА значи, че подкрепям строежа на АЕЦ Белене, ако изобщо не гласувам, значи не ми пука. И в трите случая верен отговор няма, затова смятам, че всеки от нас трябва да избере това, което счита за най-малко грешно.

    16. Грешно е да гласуваме за по-малкото зло. Щом нито един от вариантите не ни устройва, трябва да опитаме да направим референдума невалиден.
      Аз лично ще пусна невалидна бюлетина.

    17. @Данаил Рабаджийски – Както казах има вреди, но първо не са толкова големи, колкото АЕЦ и ТЕЦ и второ при добро планиране могат да се доведат до минимум. При микровецовете, например, вредата за живота в реката е минимална. Вероятно се бъркаш с ВЕЦ-овете, където се унищожава всичко.

      @Velislav – Първо, не съм природозащитник в смисъла, който ти залагаш. Използваш тази дума като синдикален деец все едно.

      Аз съм за това да се разширят ски пистите. В никакъв случай това не трябва да стане обаче преди да се изясни колко незаконни строежи са направили същите тези, които ще ги разширяват. Това е позицията на Зелените в момента – да си платят глобите за незаконните постройки и тогава да говорим. Може да се окаже, че допустимото разширение вече е напревено. Да им дадем да строят нови писти в защитени местности сега е все едно да назначим крадец рецидивист да продава бижута в елитно златарко ателие.

      Що се отнася до предполагаемото изсичане нужно да ВЕИ мощностите – то почни не е нужно. Електропреносната мрежа на много места вече съществува, а там където я няма – ветрените паркове ще са така или иначе на незащитени зони.

    18. @Velislav – Що се отнася до изчисленията ми. Въобще не си прав. Вместо да изчислявам метерологичните условия, ефективността на клетките и перките и проблемите по мрежата, аз правя съвсем друго – гледам изхода. Колко ток са продали в мрежата. Прав си, че е само за година, но ако видиш данните през 2012-та са построени толкова мощности, колкото от 2000 до 2011-та. Нормално е тя да е най статистически значима. Разбира се, може да има отклонения в зависимост от времето година за година, но както казах по рано, изчисленията горе са направени с приближения.

      Доста се чудих как да смятам ефективността. Консултирах се и с хора работещи с ВЕИ-та в България. За фотоволтиците, например, мислих да умножа всеки от 365-те дни по броя часове със светлина в дадения ден. Средно щеше да излезе около 12. За ветрените централи мислех да търся графика на интензитета на вятъра през годината и да намеря среден индекс по седмици.

      В крайна сметка обаче реших да приложа същата формула, както тази при АЕЦ-а – 365*24. Причината е, че като кажем, че сме инсталирали 10MW фотоволтици, хората си мислят, че е еквивалентна на 10MW централа на газ. Да, ама не е. Реално отговаря на 3MW такава. Аналогично показах, че за да получим същия ток на изхода, както АЕЦ Белене, ни трябват грубо казано 8-9GW ВЕИ мощности от различен тип. Тук не разглеждам балансирането на мощностите в различните части на деня, защото нямаме такива данни. През годината обаче мощностите се балансират доста добре.

    19. @Ваня – не е вярно, че искат голяма площ и се изграждат на плодородна земя. Това е мит. Изчислено е, че целите щати могат да се захранват с ВЕИ-та с площ няколко квадратни километра. България може с много по-малко. А там, където има плодородни площи никой няма да строи ВЕИ-та, защото е по-изгодно да я пишат, че се обработва и да взимат евро помощи за тях.

    20. Не е важно колко потребяваш или произвеждаш на годишна база, важно какви са ти пиковете в потреблението, колко продължителни са и в кой сезон се случват. Няма как да сравняваш 1 мг мощност от ТЕЦ или АЕЦ декември месец с 10мг от ВЕИ, които поради обилен снеговалеж просто ги няма. Логиката ти да ги сравняваш на усреднена база е тотално сбъркана. Пример: ако за една къща отиват 10000кВт брутна потребена енергия за 7 месечна база за отопление така както смяташ осреднено излиза 1428,5кВт. Да обаче на практика за сградата през януари е необходима 3084кВт енергия. Сам виждаш, че мощността не излиза. (примерът е конкретен от една моя записка по част Енергийна Ефективност)
      Цитатие, които ти дадох преди имаха за цел да те наведат на мисълта, че характеристиките на централите се влияят крайно неблагоприятно от метеорологията.
      Всичко това ти го пиша за да се насочиш да смяташ нужната инсталирана мощност през отоплителния сезон, който въпреки климатиците все още е най-тежък както за електропреносната мрежа, както и за работата на фотоволтаиците. Единствено на база този период трябва да изчисляваш ефективност и да я сравняваш с ТЕЦ/АЕЦ или газовите централи. Ще установиш, че ти трябва много повече инсталирана мощност.

      Иначе както си сметнал до сега 9000MWh се произвеждат от панели с площ от 75 кв. км.(ако не съм пропуснал някоя 0 при сметките).

    21. @Velislav – сравнявам комбинираното производство през годината. От данните личи ясно, че когато слънчевата радиация е слаба, водата компенсира. Когато и двете са слаби, ветрените компенсират. Има пик април-юни при водата, заради топенето и валежите. При слънчевите пикът юни – септ. е по-малък, защото доста от мощностите са включвани в течение на този период.

    22. Предполагам, че това го твърдиш на база съществуващи инсталаци, след като си извадил новоприсъединените в срадата на годината такива? Иначе не може да правиш никакви изводи като по-горните.

    23. @Velislav – да, точно. Много лесно се проверява – избираш в графиката фотоволтичните и избираш периода до първата седмица на юни. Приложението, което направих позволява директно линкване, така че като отвориш този линк ще видиш точно тези филтри: http://ow.ly/h7U3d

      В секцията „Общо мощности в MW по годинa на въвеждане в експл. на централите“ се вижда, че фотоволтиците продаващи ток до първата седмица на юни и вклюени през 2012-та са 200 MW. Като плавно увеличаваш периода седмица по седмица се качват на 210, 250, 300 и т.н. докато към средата на август не достигат 600 и нагоре.

      Ако филтрираш от същата графика да се покажат само произведените и продавали през цялата 2012-та ето така: http://ow.ly/h7UAq ще видиш кои са включените фотоволтици, как е кривата им на производство и да избереш отделни централи с ефективността, кога са създадени и на кой продават.

    24. Еми от данните излиза, че има проблем през есента и зимата, всичко тогава е надолу. Просто докато няма данни поне за 5 години не може да се правят генерални заключения. Не може да се каже дали това е ограничение на технологията или някой диспечер е звъннал и казал „спрете си перките, че претоварихте системата“. Имам в познат в Каварна, който точно от това се оплакваше. На база изкупена енергия е некоректно да се съди за границите на технологията. След няколко години като отпаднат ТЕЦовете заради еко изискванията, свърши живота на реакторите в Козлодуй ще се види за какво иде реч. Само с перки и панели няма да можем да си вържем баланса.

    25. @Velislav – първо както писах, данните за ноември и декември не са пълни. Чакам да ги обновят от агенцията. Второ, ясно се вижда, че централите от вятър и слънце набират сила в последно време. Следващата година есента ще има доста по-голямо производството от слънце, а зимата – от вятър. Това е защото ще има доста повече мощности. Пикът, който виждаш преди юни е, заради големите ВЕЦ-ове.

    26. Еми ще е интересно какво ще излез тогава за края на годината. По принцип миналата година януари и февруари бяха доста екстремни месеци, а ноември ненормално слънчев.

    27. Интересно – никой не коментира това,че в последно време се залага на енергоспестяващи технологии не само при битовите консуматори но и във
      всички сфери на икономиката.Преди около 25 години никой не беше чувал
      за енергоспестяващи крушки – днес те вече си имат реална конкуренция в лицето на светодиодите.С развитието на технологиите ВЕИтата ще станат по-ефективни а консумацията на енергия в много отрасли на икономиката и особено в бита мисля,че ще спадне драстично. Не забравяйте, че АЕЦ в Белене е замислена още по времето ,когато бяхме силно обвързани с архаичните и енергоемки руски технологии. Само за пример – хладилник тип минибар от това време (1985г. когато започва проекта) харчеше 425W/ч сега съвременните хладилници с фризери от клас А++ харчат 224 kW на година. Сами си изчислете колко харчат на ден. Лично моето мнение е,че ако парите за Белене се инвестират в технологии за повишаване на енергийната ефективност просто няма да имаме нужда от такава централа

    28. Първо искам да кажа поздравления на автора на блога за добрата статия!!
      Бих искал да изкажа мнение по въпроса, не се чувствам достатачно осведомен за да навлизам в подробности, но просто ми се струва, че е добре не само да произвеждаме ток колкото да ни стига. Иска ми се България да има предприятия които да са печеливши и да носят пари за страната. Колкото за оптимизирането на разходи на енергия – това неминуемо ще се случи, тези технологии ще се развиват. Мисля обаче, че едни такива процеси отнемат доста дълго време, а през това време ни е нужен сигурен източник на енергия който не вреди на природата колкото всички останали традиционни такива.

    29. Виждалили сте, г-н Velislav, как изглеждат земите около ТЕЦ Марица? За какви плодородни земи говорите?
      Виждала съм „перките“ но и това е стара технология, особено вертикалните! Соларните полета не са на обработваема земя, виждала съм и тях. Като се замисля…има много „обработваеми“ земи, които от 2 десетилетия никой не обработва- а соларите, вятърните паркове и централи няма да отровят почвата, нито водата, нито въздуха, нито ще бъдат мишена (ако сте чувал, че живеем на балканите, имате ли образувание да ни светнете колко войни са водени последните 100г?)
      Ще ви препоръчам TED, така попитайте чичо Гошо, има видео по въпроса след 2008г. (, когато е издадена цитираната от Вас “Нова Енергетика” на Георги Тончев)

    30. Освен че трябва да имаме стабилни и конкурентни източници на енергия, трябва да се обърне внимание и на енергоспестяващите технологии като LED осветлението например

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.