Истинският проблем със замърсяването е ерозията и трафика
Вчера излезе статия в NYT, според която 4 от 10-те най-замърсени градове в Европа са в България. Статията цитира изследване на Европейската агенция за околна среда обобщаващо измервания направени между 2002 и 2011. Самото изследване не предизвика такъв отзвук в родните медии, колкото гръмкото заглавие на NYT. Добре е обаче да се загледаме по-добре в данните, за да намерим причините.
По случайност няколко дни преди излизането на доклада започнах да разглеждам индустриалното замърсяване. Тук не включвам праха (виж допълнението) или емисиите от коли и човешка дейност, за които се говори в доклада. В България, както във всяка друга европейска държава, има доста добър регистър за всички предприятия изхвърлящи емисии и боравещи с отпадъци. Има подобни данни по години кой какво къде и колко е изхвърлял. Разбира се, данните не могат да се получат наведнъж в удобен формат (що да може) и затова написах скрипт да ги сваля. Допълнителни връзки ще намерите по-долу.
Вчера пуснах официално и интерактивна визуализация показваща взаимовръзките. На страницата ще видите карта с няколко графики. На картата са показани всички замърсяващи инсталации. Виждат се като точки с примерен радиус на въздействие, а при по-голямо увеличение – като маркери на картата. Другите графики показват промяната на изхвърлените количества през годините, колко е изхвърлено като процент във въздуха, водата и почвата, какъв процент от инсталациите измерват, изчисляват или преценят какви са емисиите им. Двете таблици показват съответно вида химикали и 10-те най-замърсяващи инсталации заедно с количествата. Всяка таблица показва тенденция на покачване или намаляване, а като спрете с мишката върху въпросния ред ще видите повече подробности в проценти.
Всички графики са свързани една с друга и позволяват филтриране на данните. Ако увеличите картата до даден регион, на другите графики и таблици ще се покажат данни само за инсталации попадащи в него. Аналогично, ако изберете от втората кръгова графика „Въздух“, ще се покажат само инсталации, химикали и количества изхвърляни във въздуха. В таблиците може да избирате един или повече елемента като ги натискате един след друг. Ако натиснете на групата, ще изберете всички елементи от нея. Над таблиците и над графиката има бързи линкове за отделни филтри и изчистване на всички ограничения.
Направих графиката с идеята да можем по-лесно да видим кой как замърсява околната среда в различни региони на страната. Разбира се, замърсяването не може да бъде избегнато, защото е неразделна част от индустрията. Може обаче да бъде намалено до минимум или да се въведат процеси с по-малко отпадъци. Важно е да се разбере, че данните, за които говоря, покриват само индустриалното замърсяване. Големият проблем, който евро-докладът посочва, е прахът (виж допълнението). Той може да бъде решен чрез устойчиво озеленяване в градовете, стриктно спазване на ограниченията при строеж, намаляване на използването на коли и редовно почистване на улици и тротоари. Във връзка с устойчивото озеленяване има интересни инициативи за „осиновяване“ на градинки. Повече за това обаче друг път.
Данните от регистъра може да свалите като CSV/Excel таблици на тази страница. Там ще намерите и цялата SQL база данни. Кодът на страницата е в Github. Данните за цяла Европа може да намерите в RDF формат на страницата на E-PRTR. Включват и тези за България, но само до 2011-та. Затова отворих нашия регистър, а ми трябваха в по-прост формат. Ще намерите и доста подробен документ на български език описваш данните в регистъра и методологията на събиране.
Допълнение 19 октомври
Разглеждайки по-подробно данните открих, че всъщност са включвани праховите частици (PM10). На графиката се вижда че средно за страната прахът изхвърлен от индустрията е намалял сериозно – през 2012-та вече е 1/3 от количествата през 2009-та. При инсталациите край София и Перник разликата е още по-драстична – 30 пъти. Аналогична тенденция виждаме при много други замърсители.
Направих някои промени в графиката, които са вече публични от снощи. Първата е, че в лявата таблица не се показват вече площадките, а управляващите компании. Втората е, че добавих бързи линкове с филтри. Те позволяват да се фокусира картата на даден регион и автоматично да се избират определени замърсители или параметри, за да се покаже определен аспект от данните. Например – праховото замърсяване около Перник и София. Третата промяна е, че когато сменяте параметрите на графиката, фолтърът се запазва в адреса отгоре. Така може да го споделите, както направих с предишния линк. Когато някой го отвори, ще види това, което вие сте гледали като филтрирани данни. Още един пример – всички компании, които пренасят опасни отпадъци в и извън страната.
Страхотна работа с визуализацията. Само една забележка. Включването на информация за оператора е много необходимо. Примерно не става ясно какво е „Площадка Бургас“. Данните от регистъра съдържат и информация че оператор на тази площадка е „Кроношпан Бургас“ и това изяснява всичко.
@маняк – Да ги групирам и по управляващи компании ли? Може би ще има повече смисъл. Ще погледна.
Като цяло като се кликне на една площадка на картата и излиза линк към оригиналните данни.
Май данните за собственика не съм ги запазил въобще. Ще трябва да го оправя това.
Отлична работа. Аз също коментирах тази статия днес, защото не ми хареса подхода на нашите журналисти, нито неадекватното педставяне от страна на Европейската агенция по околна среда:
Много добра разработка. Браво! Ще я публикувам на сайта с Ваше разрешение.
Поздравления за чудесната публикация! Ще ми се да видя данни и за „Кроношпан“ АД , което трови също Бургас
@Боян – супер разбивка на данните. Наистина никой не погледна данните в доклада. Ще е интересно да покажем и тези данни като класация. Свалих ги вече и ги разглеждам. Има доста станции из страната измерващи различни показатели. За всички има координати и средни стойности. Може да ги наложа върху горната графика или да направя отделна с всички данни от света и класации по различните показатели.
@Христо Луков – Трябва да обновя данните, че не съм включил собствениците на площадките, а само имената им. Ще гледам да го направя тази седмица.
Здравей, поздравления за резултата!
Мисля, че за подобно нещо администрацията би предложила обществена поръчка за няколко милиона 🙂 Можеш да продадеш това на ИАОС 🙂
@Иво – О, сигурен съм. Има достатъчно пръчки за подобни системи. МВР имаше една такава наскоро, за която писах пак тук, но май тя беше вътрешно изпълнена.
Смених таблицата с площадките да показва управляващите компании. Повечето имат една площадка, а някои – по повече. Промяната е още в работната версия – не съм го пуснал в официалната. Добавям бързото филтриране и ще пусна всичко наедно.
Отделно от това събирам данни за по-голяма карта. Тя ще събира информацията от тази за определени замърсители, данните от евро-доклада по станции и замърсители, границите на защитените зони и прочие.
Търся още данни свързани със заболеваемостта и замърсяването. Някои има ли представа къде мога да намеря информация за респираторните заболявания и най-вече асмата по региони и градове?
Направих допълнение на статията описвайки последните промени. Открих също така, че в данните има и PM10 – праховото замърсяване.
Ето всички измерващи станции за качество на въздуха в България:
Относно заболяемостта виж тук ncphp.government.bg….
Доклад за въгледобива и влиянието му върху здравето у нас:
http://dnevnik.bg/2179561/
@Иво – Аз тези ги знам, но проблемът е, че няма по общини, а това ще е ценно.
Прекрасна работа 🙂
Забелязах една дребна неточност в района, в който живея (гр. Велико Търново). Координатите на Топлофикация ВТ са въведени като 25.598366E, 43N, а те са по-скоро 25.598366E, 43.07N. Така както са въведени, Топлофикация ВТ е отбелязана на картата десетина километра по на юг в района на гр. Килифарево.
Това разбира се по никакъв начин не намалява стойността на свършената работа. Поздравления!
Благодаря за уточнението. Координатите се взимат автоматично от регистъра. Явно там са въведени грешно. Ето за топлофикацията:
http://pdbase.government.bg/forms/public_eprtr.jsp?a=2&id=79&year=2013
Точните координати са дори 43.070898,25.598627. Реших в началото да не поправям координатите, защото 10-20 км не са чак такава разлика, а и има 450 обркта, които трябва да проверя.