Ако вчера сте си дали почивка от интернет и телевизия, днес ще се натъкнете на нещо интересно. Един формуляр от две полета завъртя буря от злоупотреби с лични данни, фалшифицирани подписи и още по-сериозни съмнения за демократичността на изборния процес у нас. Много хора съобщиха, че намират ЕГН-тата си в списъци на партии, които не са подкрепили. Някои по повече пъти, други със сгрешени инициали. През формуляра в предишната ми статия събрах вече над 80 такива сигнала. Открихме, че някои партии са въвеждали поредици от единици и двойки вместо ЕГН-та. Въобще пълен хаос.

Някои обвиниха ЦИК за проблемите, други Информационно обслужване. Трети обявиха демократичния процес за компрометиран. Както винаги, истината е някъде между редовете. Проблемът не е във формулярчето или методологията на ЦИК, а в начина на работа на партиите и политическата ни система. Няма техническо решение, което да ги оправи, но явно има такива, които показват проблемите. Трябва обаче да разбираме какво виждаме.

Принципът на тостера

Ставате рано. Спи ви се. Искате просто едно кафе и бърза закуска. Натискате тостера и очаквате да изскочат филийки. Няма обаче нищо – нито светва, нито се обажда. Не ви се занимава с глупости и го изхвърляте, защото явно е счупен. Толкова просто устройство с едно копче и един резултат предполага просто обяснение.

Нещо подобно се случи с формуляра – поле за ЕГН, поле за код, натискаш бутона и очакваш да ти кажат коя партия е мамила обществото. ЦИК и политическата ни система обаче не са тостер, макар често да мирише на изгоряло. В практиката при работа с данни винаги има условности и грешки.

Трябва да се вгледаме по-добре. ЦИК задължава партиите да предоставят подписките в хартиен и електронен вид. Електронните таблици не правят валидация, а би трябвало да са само дигитално копие на хартиените. Някои партии са въвели в тях всички подписали, а други – само част. Някои явно сами са решили да въвеждат единици там, където липсват ЕГН-та. Някои са въвели един запис по няколко пъти.

Когато получи списъците, ЦИК ни дава достъп през прословутия формуляр до оригиналните записи от партиите – непроменени и непроверени. Защо? Защото, от една страна, само ГРАО има право да каже дали едно ЕГН е валидно и дали отговаря на реален човек. От друга страна, системата на ЦИК не може да потвърждава ЕГН-тата при въвеждане, защото в списъците има и чужденци, които се записват с личните си номера. Според мен, ЦИК не трябва да филтрира, защото така можем да се нарадваме на оригиналните списъци на партиите. Това явно доведе до интересна ситуация.

Дупки в стената

Проверката на списъците е пробив в стената от непрозрачност, но само толкова. Има все повече дупки напоследък – заседания, решения, стенограми, закони и прочие са в мрежата. Потокът от информация е голям и въпреки опитите ни да го организираме и осмислим, отново оставаме с тонове безсмислена информация и големи липси.

Една дупка в стената ни позволява да видим само толкова, колкото въпросната институция иска. Това може да е неволно заради недоглеждане или нарочно – за да скрият възможно най-много от работата си при симулиране на прозрачност. И в двата случая обаче се пораждат скандали. Липсата на достатъчно разяснения, метаданни, документация и пълна информация създава спекулации какво се крие зад непробитата част от метафоричната стена. Ефектът е точно обратен на желания – вместо въпросната институция да успокои страстите пускайки „малко прозрачност“, те показват колко кал има отдолу и колко малко знаем за системата.

Тук обаче и ние сме в грешка, защото не се информираме достатъчно. ЦИК пусна формуляра без да разясни методологията на събиране. Затова всички ние, аз включително, започнахме да попълваме липсите със спекулации. Същото важи за много други данни. Когато ЕСО пусна цифрите за производството, видяхме, че фотоволтиците „произвеждат“ 1Mw нощем. Интернет гръмна за ден. На следващия се оказа, че е било грешка в закръглянето и не сме получавали реалните измервания, а прогнози на базата на някаква формула. Това, че не познаваме законите, работата и задълженията на ЦИК си е чисто наш проблем.

Търсим доверие и решение

Истината е, че прозрачността води нито до загуба, нито до спечелване на доверие. В един демократичен процес, прозрачността дава възможност да разберем дали зад думите има дела и да ги подкрепим с цифри. Именно делата влияят на доверието, а не самата им публичност. Когато обаче липсват разяснения около данните или самите ние не сме наясно с нещата, следват спекулации, а от тях никой не печели. Инстинктът на чиновника и политика в България обаче води точно до това и срещу тези порядки трябва да се борим.

Новостта от вчера беше осветляването на още една обществена тайна. „Заетите“ ЕГН-та и фалшивите подписи в тези списъци ги има от години. В съда ще е изключително трудно да се докаже, че нечий подпис е фалшифициран. Затова се съмнявам, че прокуратурата ще се заеме със случая. Надявам се, че Комисията за защита на личните данни ще разгледа всички жалби и ще отсъди, че партиите са използвали информацията неправомерно. Глобите са между 10 и 100 хиляди лева. Надявам се да я наложат към всяка жалба, а не за всички веднъж. Затова има смисъл да проверите дали са използвали данните ви и да подадете жалба по надлежния ред.