Снимката е на Бойко Благоев @boykoblagoev

Вчера наминах през TEDxBG и говорих за прозрачността и отворените данни. Казвам „наминах“, защото пристигнах в София към 11 и си тръгнах веднага след лекцията. Искам да благодаря на организаторите, които наместиха така програмата, че да мога да участвам и да не закъснея за полета си. За жалост, не успях да гледам другите лекции и да се видя с повече хора, но се надявам да стане на следващото издание.

Когато ме поканиха, реших, че не искам просто да изброявам примери защо отворените данни са полезни и защо трябва да настояваме за тях. Примери може да се намерят много в мрежата и моите проекти далеч не са сред най-добрите. Вместо това, реших да покажа нещо от опита си в работата с данни. Както с всяко ново и модерно нещо, хората подхождат към прозрачността – opendata в частност – с огромни очаквания. Истината е, че почти е невъзможно да получим качествени данни, с които да оправдаем тези очаквания. Ако ги анализираме педантично и съвестно, не може да очакваме точни наблюдения и абсолютни отговори. Вместо това, трябва да търсим въпросите, за да извлечем истинска полза.

Един пример, които отпадна от презентацията заради ограниченото време, беше проверката на ЕГН-тата на сайта на ЦИК. Това беше прекрасна стъпка напред от гледна точка на прозрачността. Проблемът беше какво ние очаквахме от онзи прост формуляр. Някак гледахме на резултата като пряка индикация и дори присъда коя партия е извършила престъпление. Работата е там, че ако се зачетем в ИК и запознаем с начините на събиране на подписите, нещата не изглеждат толкова сигурни, поне погледнато от гледна точка на закона. Престъпление с лични данни несъмнено има, но хората сякаш очакваха гилотина само с натискане на бутон. Останахме си, разбира се, с въпросите кой ще бъде наказан и какво в ИК и НК е счупено.

Аналогичен проблем посочих в данните с бюджетите и регистъра на ражданията. В началото започнах да говоря за Lipsva и веднага имаше реакции защо. Радвам се, че толкова хора са запознати със сайта, но целта ми беше да покажа как самият проект и развитието му са пример за тезата ми – не ни дава отговори, а още повече въпроси. Впрочем по-наблюдателните може би са забелязали, че от няколко седмици не съм добавял безследно изчезнали. Има технически и принципен проблем в системата за поддръжка, за който се опитвам да намеря време да оправя.

Доколко съм успял да илюстрирам тезата си в лекцията ще оставя на вас да прецените. Надявам се, че ще излезе скоро на запис и ще може да му направим дисекция изречение по изречение.

Относно английския. Организаторите на TEDxBG ме помолиха да дам лекцията на английски и сметнах, че ще е интересен експеримент. Доколкото разбрах, малко лекции са били на български – когато темата не е била толкова обща или навярно когато лекторите не са се чувствали уверени в английския си. Имаше доста критика в последните дни в тази връзка – за мотивацията на организаторите и дали има въобще смисъл TEDx да не е на местен език, макар и със симултанен превод. Аз лично не чух някой да е имал проблем от гледна точка на разбиране. Затова си мисля, че спорът е по-скоро принципен. Предполагам, че по отзвука в следващите седмици ще видим дали експериментът е бил успешен.

Междувременно не забравяйте, че събитията около TEDxBG продължават и тази седмица. Ще намерите пълната програма на сайта им.

Още мнения за TEDxBG 2014 от Комитата, Георги Павлов и Силвия Рангелова. TEDxBG също коментира защо лекциите са на английски.