Преди точно 4 години пуснах официално първия си „общественополезен“ проект. За този период сайтът събра информация за 1000 случая, половината от които са вече решени от полицията, 1.6 милиона посещения от 220 хиляди души. Във Facebook наскоро мина 4500 последователи, а в Twitter – 390. След всичко това сайтът спира, но временно – поне докато намеря време да направя нова версия или се намери алтернатива.

Провалът да станеш излишен

Това трябваше да е заглавието на статията. От самото начало дадох да се разбере, че проектът няма цел да стане „регистърът“ на безследно изчезналите. Той просто стана. Исках сайтът да вдъхнови някое от големите НПО-та или най-добре МВР да направят нещо по-добро с по-точни данни и повече ресурс за поддръжка. Така Lipsva щеше да стане излишен и щях с радост да го изоставя. Сега става почти насила. Междувременно целта му беше да покаже на обществото, че проблем има, че случаите могат да се представят по-добре, че има една зееща липса в информираността ни и евентуално – с някакъв луд късмет – да помогне някой да бъде намерен.

За жалост, това не се случи. Проектът не стана излишен. Активността в последните месеци сочи дори точно обратното. МВР не пусна официален регистър и не подобри предоставянето на информация на медиите и в мрежата. В някои РДВР-та все още подават снимки и описание с лични мейли на местни журналисти. СДВР май единствено пуска случаите на Facebook страницата си. Имаше опит за специализирано НПО, но не съм чувал да има напредък.

В същото време Lipsva получава увеличаващ се брой регистрации на нови изчезнали и между 4 и 40 хиляди посещения седмично. Забелязвам малко повече прозрачност в случаите, защото намирам по-лесно информация за изчезналите. МВР работи и изглежда по-добре с Интерпол, защото жълтите бюлетини се обновяват вече почти всеки ден.

Грешки в модерацията и платформата

Направих доста грешки с този сайт и първата беше в системата за модерация. Технически е възможно повече хора да участват в преглеждането и одобряването на нови случаи, но на практика системата не е достатъчно изчистена и само аз знам как да работя с нея. Известно време имаше хора, които ми помагаха, но от доста време правя всичко аз. Работата, както казах, не намалява. Всичко това е изцяло по моя вина. Взех някои грешни решения в началото, а последвалите малки промени и бързи идеи не помогнаха.

Самата платформа написан на силно променен WordPress. Това нямаше да е проблем, ако не бях направил толкова промени в ядрото, които с течение на времето и версиите започнаха да дават грешки. Така постепенно платформата стана все по-трудна за работа. Отдавам го на това, че Lipsva беше първия ми проект. Доста научих покрай нея и гледам да не повтарям грешките в другите си проекти.

Заради всички тези проблеми със системата не съм я предоставил като отворен код. Интерес имаше от няколко места. В този си вид обаче не бих я пуснал, а и честно казано няма смисъл.

Защо просто не седна да я пренапиша?

Както споменах, Lipsva има нужда от тотална промяна. Започнах работа по това отдавна, но не ми остава време. Може би ще попитате – защо се занимавам с толкова много други проекти, а не довърша Lipsva. Отговорът е от няколко части.

Първо, проектите за отворени данни, избори и прочие са малки сравнение с Lipsva, доста по-прости и не изискват много време наведнъж. Повечето проекти свързани с данни, например, ги разработвам по 10 до 30 мин. в почивките. Добавям функция тук, оправям бъг там, експериментирам. Интересно ми е. Lipsva от друга страна, поне с концепцията, която съм заложил, ще изиска повече време наведнъж и концентрация.

Друга причина е мотивацията – досегашната платформа работеше за посетителите, макар и отвътре да беше грозна. В същото време не виждам се развива нанякъде освен да трупам случаи на изчезнали, някои от които вече решени без да има публична информация за това. При това, процесът е изключително ръчен и ненадежден. Като изляза в отпуска за седмица-две и вече има 10 невъведени случая.

Трета причина е качеството на данните. Докато няма добър начин да се потвърди дали един случай е актуален, „картата на изчезналите“ ще разчита на надеждността на медиите, което сами разбирате просто не ни върши работа.

А полицията?

През тези години се срещнах и говорих много пъти с хора от МВР на различни нива. Често обменяме мейли с пресцентъра по отделни случаи. Понякога получавам отговор, друг път – не. Понякога полицаи ми пишат да махна някой на лични мейли, защото през официалните канали било идиотски трудно. Още преди 4 години имаха силно желание официално да си сътрудничат с Lipsva, но къде заради бюрокрация, къде заради смяна на кадри това не стана.

Днес обявиха началото на система подобна на Amber Alert, която да сигнализира при отвлечени или изчезнали на малки деца. За този проект говорих с тях в началото на 2012-та като идеята им беше Lipsva да се включи с разпространяване на информация в мрежата. Това не стана и го отдавам отчасти на факта, че не съм НПО (което необяснимо защо е изключително важно), но най-вече на това, че физически не съм в България.

Междувременно на няколко пъти се опитах да пробия стената на секретност на полицията и да ги убедя поне да направя единен бюлетин за всички изчезнали. Не да дават повече информация – просто да не е пръснато всичко на 100 сайта. След време стигнахме до споразумение да изпратя Excel таблица с известните ми случаи, които те да потвърдят като актуални. Това не стана.

Към този момент няма никаква практическа промяна в начина на информиране на обществеността от страна на МВР за случаи на безследно изчезнали. Нито в интернет, нито в работата с медиите. Този проблем не се корени в работата на отдел Издирване, от които аз лично имам само добри впечатления. Дължи се на общата организация на МВР, вкорененият страх от взимане на решения и булото на секретност, което защитава по подразбиране всяка тривиална информация – както от външния свят, така и в рамките на самата полиция. Това е опитът, който имам за последните 4 години и всички работили с МВР ще го потвърдят – отделните контакти с хора са предимно положителни, но в крайна сметка рядко се получават резултати.

Ох, медиите

Ако ме следите в Twitter ще знаете, защо озаглавих тази секция така. Постоянно се оплаквам от мейли свързани с Lipsva. Спрях да им отговарям. Най-честите въпроси от журналисти са: колко души са намерени през сайта, имам ли данни за отвлечени деца и трафик на органи и да им дам телефоните на опечалени родители, за да участват в предаването. Разбира се, въпросите са нормални предвид качеството на повечето ни медии.

Първият въпрос обаче е отчасти коректен. Не, нямам данни някой да е намерен през Lipsva за тия 4 години. Това за някои може би се брои като голям провал и сочи колко безсмислен е проекта. Не знам дори дали информация дошла през сайта да е помогнала на МВР да открие някой, а такава е била подавана. Във всеки един случай пиша сигналите да се подават на 112 или 116 000. Аз не мога да направя нищо по тях освен да ги препратя. Аз не искам и да имам такава информация, защото в повечето случаи е лична и дори не трябва да я имам. Нямам и амбиции да слагам брояч с открити през сайта хора – това не е състезание или дори цел. Когато обаче журналистите чуят това, най-често губят интерес.

В този контекст предполагам, че разбирате защо никоя медия не се е заела с подобен на Lipsva проект. В Русия и Гърция има специализирани предавания. Посетители на сайта ми ги посочиха и ги предложих няколко пъти на колкото медии намерих. Не да използват Lipsva или каквото и да е – просто да направят нещо по темата. БНТ казаха, че ще проучат въпроса. Журналистка от БТВ отговори в прав текст, че губят достатъчно ефирно време за безследно изчезналите и нямат намерение да правят безплатна реклама на НПО-та. Който ми отговори от другите, каза, че ще правят скоро предаване и пратиха въпросите, с които започнах.

Знам, че темата е тежка и не очаквам някоя медия да инвестира в такъв медиен продукт. Много медии така или иначе ще го обърнат на пошло реалити. Отношението на повечето обаче е като с всяка кървава драма по улиците. Затова и обществото остава с впечатление, че изчезват все повече хора, че деца се отвличат всеки ден и че полицията не прави нищо. Почти никой не цитира как данните показват голяма разкриваемост, че не се забелязва тенденция на увеличение на случаите, а по-скоро по-голяма прозрачност. Това не е интересно. Не е интересен и случаят на бабата, изгубена преди седмица, която ще бъде открита след няколко дни в канавка. Интересно е момичето, което за 3-ти път тази година бяга от дом за сираци, за да посети пълнолетния си брат в София.

До кога ще е спрян сайтът?

Докато намеря време да го пренапиша или излезе нещо, което да покрива досегашните му функциите. Готов съм да помогна на всеки, който има намерение да работи по такъв проект – било то НПО, МВР или ентусиаст като мен. Мога да споделя данните си до сега, метаданните и общите идеи около сайта. За повечето съм писал много пъти в този блог.

В този си вид сайтът обаче не може да продължи. Вече два месеца не съм успял да обновя случаите, насъбраха се доста нови, а поне 15 случая от роднини очакват потвърждение. Гадно ми, че проектът спира – точно чувството, че помага и има нужда от него ме накара да го поддържам толкова години. Извинявам се на всички, които са добавили близките си в Lipsva с надеждата поне там някой да ги види. Всички те ще бъдат добавени автоматично в новата версия, когато стане готова.

До тогава профилите във Facebook и Twitter ще продължават да работят и ще споделям новини, статии и снимки на изчезнали.