Интерпретацията на всяка една статистика е най-важната част от отразяването ѝ. Затова трябва да сме сигурни, че сме я разбрали. В последните дни излезе новият доклад за риска от бедност и социално изключване през 2013-та. Както се очакваше, гръмнаха заглавия, че сме най-бедни, половината българи живеят в немотия и не могат да си намерят работа. Да, най-бедни сме в ЕС. С колко обаче и дали останалите скандални твърдения в медиите са верни?

Нека погледнем изводите от доклада – 48% от българите са в риск от бедност или социално изключване. Някои цитират, че през 2008-ма цифрата е била 44.8%, но пропуснат да кажат, че миналите три години сме били над 49%, а преди 2008-ма – над 60%. Тоест – подобрение има. Все пак, цифрата е изключително висока – почти половината население. При това сме доста над Румъния, Латвия и Гърция, които имат между 35 и 40%.

За да разберем причините, трябва да се вгледаме в дефиницията на този индекс (1), която има няколко компонента. „Риск от бедност или социално изключване“ – за да е човек в такъв риск, трябва да отговаря на поне едно от изброените условия.

Риск от бедност

Това означава (2), че човек получава по-малко от 60% от средния изравнен доход за страната след социални плащания. Изравненият доход (3) се смята за домакинство спрямо колко и какви членове има. За 2013-та е 280 лв. на човек на месец за България. Тоест за семейство с едно дете целият доход трябва да е под 840 лв. Този критерий не означава, че тези хора са бедни, а че през тази и поне две от предходните три години са получавали доста по-малко от останалите в страната. Рискът от бедност също така не означава непременно нисък стандарт на живот, както изясняват от Евростат.

За България процентът преди социалните плащания е … 25.9% за 2012. Това явно се пропуска от доста медии. По-внимателните казват, че почти половината българи са в риск от бедност. Останалите директно ги обявяват, че са бедни. Всъщност нивото от почти 26% е същото както в Австрия и Швеция и доста по-ниско от Белгия, Дания и Англия. Причината е в сравнително равното разпределение на заплатите в България.

След социалните плащания дялът пада до 21%, което е високо за Европа, но не от най-високите. По-добре е от Румъния, Гърция и Испания. Пенсиите и социалните плащания у нас са най-ниските, но ниската цена на живота компенсира донякъде. Отново обаче тези 21% са доста по-малко от 49.6%.

Сериозни материални лишения

Този индикатор ми е любим, защото с него най-много се спекулира. Той означава (4), че едно домакинство има сериозен проблем с поне четири от следните неща:

Процентът българи, които декларират, че не могат да посрещнат неочаквани разходи е около 69% за 2012 при 40% средно за ЕС. 52% от българите заявяват, че не могат да си позволят месо или риба всеки втори ден при 12% средно за ЕС. 44.9% заявяват, че не могат да си затоплят дома адекватно. Тук изброявам само цифри. Познавам малко хора, които биха си признали, че могат да си позволят едноседмична почивка където и да е, независимо, че го правят дори два пъти годишно. То нашето море почивка ли е? Или в планината?

Около 45% (5) от българите са отговорили, че имат проблем с 4 или повече от изброените горе неща. Вие си преценете доколко това е реално. На практика този компонент е отговорен за високия процент на целия индекс. Другите два са значително ниски и ни поставят ако не в средното за ЕС, то поне малко над средното.

Домакинство с ниска трудова интензивност

Това е сложен термин обясняващ (6), че семейството е предимно безработно. Под „предимно“ се разбира, че общо за годината се събират не повече от 4-5 месеца работа за семейство с двама възрастни в трудоспособна възраст. Този индикатор показва каква част от населението живее в такива семейства.

По всички индикатори (7) сме на добри позиции в Европа. При самотните възрастни – 24.3% сме по-добре от Белгия, Дания, Финландия и Англия. При самотните родители с деца – 35.4% изпреварваме Белгия, Гърция, Малта и Англия. При най-честия случай – двама родители с деца – 8.2% и сме по-добре от Хърватска, Белгия и Гърция. Единствено при двама възрастни с три или повече деца сме на най-ниското ниво, най-вероятно заради сериозната безработица при ромите. Средното ниво на всички тези показатели обаче ни поставя пред доста европейски държави.

Е да, ама сме бедни

Абсолютно. Няма спор, че заплатите, пенсиите, социалните плащания и свободния капитал след всички разходи за живот са най-ниски в Европа. Индексът „Риск от бедност или социално изключване“ обаче не мери това. Той мери каква част от населението обективно получава доста по-малко от останалите или декларира, че има проблем с основни нужди.

В България индексът се припокрива почти изцяло с деклариралите, че не могат да си затоплят къщата, че не могат да си позволят едноседмична почивка и че не могат да си позволят месо или риба всеки втори ден. За първото бях спорил преди. Липсата на изолация и свободен пазар на енергия е сред основната причина за проблемите с отоплението, но има го и момента с възприятието. Всъщност всяко изследване включващо анкета за личното възприятие според мен трябва да се нормализира спрямо индекса на щастието, колкото идиотски да е той сам по себе си. Така ще се покаже как се чувстват анкетираните за дадено нещо спрямо общото си ниво на песимизъм.

Най-вече, трябва да имаме едно наум като четем за подобни индекси и съответно журналистите трябва да внимават какво пишат и как интерпретират данните. Днес Иван Бедров писа как читателите не трябва да вярваме на очевидно идиотските новини. Как трябва да сме критични и да се замисляме преди да споделяме нещо. Да, наистина филтърът не трябва да е само при журналистите, а при читателите. Ние като потребители на новини трябва да награждаваме или наказваме медиите на база качество. В същото време заглавия като тези, които споменах в началото, са значително по-трудни за отсяване. Първо, защото повечето хора не разбират грам от статистика, но най-вече защото не всеки читател има време да се рови в дефинициите на Евростат.

Не ни трябват нито черни, нито розови очила

Най-лошо обаче е, че такива гръмки заглавия, дори да ги пренебрегваме, изкривяват възприятието ни за нещата. Всеки път, когато обсъждам такива индекси и данни, ме нападат, че отричам бедността и проблемите в България. Това не е така – отричам грешната интерпретация. Който и да питате по улицата ще ви каже, че всички в България живеят в немотия, освен ония няколко дето крадат яко. Всеки вярва, че средната продължителност на живота от над 70 години е глупост, защото, виждаш ли – всички негови починали познати са били около 50-те. Докато пиша тази статия пуснах бърза анкета във Facebook – не колко от познатите ми са в горния индекс, а каква е преценката им за процента българи в риск. Цитираните цифри бяха 60, 70 и дори 80%. Реално са доста по-малко от това, а тук дори не включваме сивата икономика.

Това крайно песимистично възприятие не почива очевидно на цифри или факти, а на масово наложената депресия. Лошите новини стряскат, продават и привличат, но страничният им ефект е, че изкривяват възприятието. Така сме склонни да вярваме на всякакви крайно лоши и натрапчиво идиотски новини. Не!Новините започнаха да приличат на истински, ако съдим по заглавията на уж сериозните медии. Не защото са истински, а защото е подменено възприятието ни за нормалност.

Дефиниции и данни:
(1): Risk of poverty or social exclusion
(2): Risk of poverty
(3): Equivalised disposable income
(4): Material deprivation
(5): Material deprivation and low work intensity statistics
(6): Persons living in households with low work intensity
(7): Proportion living in households with very low work intensity 2012