Вчера излезе доклад на Европейската агенция по околната среда за щетите нанесени от замърсяващите инсталации в Европа. На първо място в класацията е българската ТЕЦ Марица Изток 2. Това беше щедро отразено в медиите и идва на фона на лошото състояние на компанията.

Как се определя щетата?

Първото нещо, което трябва да знаем за доклада е, че не разглежда замърсяването като количество, а икономическите щети, което то създава. Използват се два показателя – VSL и VOLY. VSL най-общо казано се базира на броят загубени човешки живота заради замърсяването, докато VOLY показва с колко години е намалена очакваната продължителност на живота. Двете методологии измерват в миларди евро колко губи обществото ни заради замърсяването. Тези загуби включват медицински разходи, загуби за бизнеса и държавата заради болнични, нетрудоспособност и намаляване на продуктивността.

Трябва също така да забележим, че докладът разглежда единствено замърсяването на въздуха и то само от индустриалните инсталации – прахово замърсяване, серни, азотни и въглеродни оксиди. Ключов елемент и за двата показателя е гъстотата на населението, но се взима средно за цялата държава – не локално. Така например завод в голям град ще има същата оценка на щетите, както централа със сходни показатели в слабо населен регион само защото са в една държава. Замърсителите също имат различна тежест. Повече за методологията ще прочетете в самия доклад. Въпреки тези практически ограничения, изводите в него са изключително важни и е крайно време да влязат в дебата за реформата на енергетиката ни.

Концентрация на инсталацитте нанасящи най-големи щети

Защо ТЕЦ Марица Изток 2?

След доклада се появиха много коментари как тази централа е на първо място в Европа именно защото е държавна. В същото време, частните централи са доста по-надолу в класацията и това дава повод на някои да ги обявяват за „чисти“. Като причина се дава, че държавата е лош собственик и не е инвестирала във филтри и по-добри процеси. Тук трябва да отбележим, че класацията не взима предвид колко е голяма централата. ТЕЦ МИ2 има два и три пъти по-голяма мощност от всички останали.

За да разберем кой колко замърсява, трябва да погледнем данните за последните 7 години. За щастие ги имаме и съм ги визуализирал добре. (*) Емисиите на въглероден двуокис са приблизитено постоянни и съответстват на мощността и натоварването на централите. Серните оксиди обаче са с най-голяма тежест в индекса и точно те са причината ТЕЦ МИ 2 да е на начело на класацията по щети в Европа. Въпреки това, трябва да се отбележи, че между 2007-ма и 2013-та, ТЕЦ МИ2 е намалила емисиите си на серни оксиди 9 пъти – точно както вече частните ТЕЦ-ове и заводи. Същото важи за всички останали емисии.

Промяна на емисиите на серни оксиди в ТЕЦ МИ2

Това показва, че тезата за лошия стопан не е вярна. Колкото и да се инвестира в пречиствателни инсталации, ТЕЦ-овете са мръсни и вредни за здравето. Просто мащабите на тази централа и типа гориво водят до по-сериозно замърсяване. При това, забелязва се сериозна тенденция надолу през годините. В тази връзка, при ТЕЦ МИ2 практически липсва прахово замърсяване, което далеч не е така при останалите.

Не, това не е успокоение

ТЕЦ Марица Изток 2 замърсява страшно много и това е факт. Това важи за всички ТЕЦ-ове в страната и нямаме нужда от челно място в класация, за да го разберем. Дотук дори не обсъждахме тежките метали и замърсяването на водите, където макар да сме далеч от първите места, сме много по-уязвими заради богатството ни на питейна вода и лошото съблюдаване на регулациите.

Щетите върху икономиката и човешкия живот от този тип централи са напълно реални. Докладът на Европейската агенция за околна среда изследва единствено пряката вреда на замърсяването на въздуха върху човека. Ако включим и вредата върху климата, загубата на екосистеми и вредата върху земеделието, то сметката ще набъбне значително. Тази сметка не я плащаме през цената за тока, а чрез данъците си и с боледуване.

Щетите от замърсяването в абсолютни стойности и спрямо БВП

Макар далеч да не сме на първите места по общо замърсяване, като процент от БВП щетите надминават в пъти тези в останалите държави. Това е нещо, което не можем да си позволим. Изместването на дебата в посока дали държавата е принципно добър стопанин няма да помогне на здравето на хората. Проблемът е в съществуването на тези централи, а не кой седи в борда на директорите. Същото важи и за цената – токът от ТЕЦ-овете сам по себе си въобще не евтин, но дори безплатно да ни го дават, пак ни излиза много по-скъпо отколкото всички други енергийни източници. Получава се същото както при скритите такси при кредит. Това е ситният шрифт на производството на енергия и е време да го прочетем.

На това табло може да разглеждате и анализирате цялото индустриално замърсяване за последните 7 години. Повече за проекта ще прочетете в тази статия.

Поправка *

Направих корекция в третото изречение на петия параграф относно емисиите на CO2. Причината е софтуерна грешка в графиката и пропуски в регистъра на замърсяването. Описал съм подробно промените в тази статия. Те обаче не засягат серните оксиди и изводът, който си правя в споменатия параграф.