Често приятели и познати са ми казвали да спра. Наистина съм похлупак на твърде много гърнета. Коментирам случайни неща, които видя в мрежата, особено, ако ме дразнят. Дали е редно и дали съм прав в мненията си е дълга тема. Това, което ми е интересно обаче е ефектът на ограничаване на дискусиите до хора, които са съгласни с теб. Английският термин за това е echo chamber – зала образуваща ехо. В нея се събират само хора повтарящи еднакви становища, а всички различни се изхвърлят докато не се образува хомогенна маса от чувство за единност и правота.
Описах този ефект покрай групите на антиваксърите, но може да го забележим навсякъде. Предпочитаме да го приписваме на опонентите си като обяснение защо са толкова ограничени, че не виждат нашата гледна точка. Ако се загледате обаче, ще го забележите и за собствените си дискусии. Всъщност самите алгоритми на социалните мрежи често са създадени така, че ни поднасят почти изцяло новини и мнения, които приличат на нашите. От продуктова гледна точка това има смисъл, но е пагубно за всякакъв дебат и въобще за използването на мрежата като платформа за демократичен процес. Тук обаче не обсъждам тези алгоритми, а държанието на всеки един от нас, което постига същия ефект.
Ето един пример от последните дни. Забелязах тази споделена статия и коментирах под нея. Махнах имената и снимките, защото няма значение за кого точно става дума. Изглежда сарказмът в коментарите ми беше твърде завоалиран и бързо бях блокиран.
Всъщност напоследък имам проблем с използването на сарказъм. Ето още един пример от Twitter малко по-рано. След този tweet последваха коментари одобряващи „идеята“, която беше най-малкото вредна. Предположих, че от главните букви (крещенето) в текста се подразбира.
Забелязвам, че повечето дискусии в мрежата се развиват така – споделяме нещо; няколко души одобряват мнението ни; появяват се други, които критикуват; последва или дружно охулване, или блокиране. Радикализираме се във всички мнения. Дебати за най-малкото нещо ескалират до конфликти едва ли не на национално ниво. Това важи както за политически и социални теми, така и за злободневни неща. Аз също попадам в този капан често. Най-лесно би било да не коментираме там, където не сме съгласни, но това ще постигне точно обратния ефект. Мрежата не помага да откриваме гледни точки и да говорим повече. Парадоксът е, че ни затваря още повече.
Препоръчвам ви тези два TED talk-а по темата:
Защото самата платформа е ограничена. Този коментар важи за всичко което си написал. В действителност всяка една дискусия която не е 1 на 1 на живо е ограничена много сериозно. Но в интернет е ограничена до степен до която истинска дискусия няма. Защо? Защото всеки един истински аргумент изисква стабилна постройка, известна дължина, както и време за писане/четене/осмисляне.
В реални условия рядко имаме време да отделяме и за трите компонента. От това качеството на дискусията страда и то силно.
Не бива да надценяваме интернет. Не говоря за това какво трябва да е, а за това което е.
Изразяването на мисли , идеи и чувства с помощта на естетвен език който силно е орязан от към контекст (език на тялото, ограничения в обема на текста) неизбежно водят до „криворазбиране“. Всеки го разбира според контекста в който сам се намира а не в контекста на автора. Това е и причина основната ми активност в социалните мрежи да се изчерпва с одобрение на изчерпателно и недвусмислено изказани тези които споделям и игнориране на останалите.
Това затвяряне на дискусиите в интернет в самоизолирани общества от взаимно „съгласни с нещо“ сякаш е новия инструмент на метода „разделяй и владей“. И наистина най-глупавото е, че алгоритмите на социалните мрежи за поднасяне на информация според контекста се явяват услилватели на вече съществуващи тенденции и мнения – поляризират и радикализират.
Всички в социалните мрежи, извън приятелските кръгове, не биха приели нищо, засягащи тях лично, с чувство за хумор, поради простата причина, че за редица хора социалният профил е средство да изградят лъскава своя визия, в която те са пиедестал. Реално дискусия с такъв човек трудно би се осъществила, защото много хора преди всичко мислят за това как другите биха приели коментара им. Жалко, но е така и е наистина трудно да се постигне истинска дискусия в мрежа, която преди всичко се използва за фукане.