Доверието към всички институции в България е рекордно ниско. Медиите не правят изключение. За някои знаем, че са просто пощенски кутии готови да очернят всеки стига да им се плати добре. Други си го признават сами публикувайки ценоразписа. Единици са медиите и журналистите, които заслужават уважение или поне да бъдат следени внимателно.

Общото в целия спектър на медийното ни пространство е фриволното използване на всякаква статистика и данни. Постоянно се цитират някакви числа – дефицити, смъртност, инциденти. Мащабите се надуват, за да звучи всичко стряскащо и да се продаде новината. Всички медии без изключение носят този грях – бързото пускане на сензационна поукрасена новина. Вината отчасти е и у нас, тъй като търсим такива сензации и с охора ги поемаме. Не вярваме на медиите, но споделяме всичко без да се замислим.

Ето три начина, по които ни мамят с числата и как да ги разпознаваме:

Затриване на контекста

Това е един от по-честите подходи. Използва се иначе вярна статистика, но извадена изцяло от контекста и пратена през девет планини в десета. За да се усетим, трябва да използваме повече обща култура, но и да се информираме от различни източници. Най-трудно е, когато става въпрос за специализирана тематика като енергетика или медицина. В такива случаи трябва да вземем предвид от къде идва информацията и колко е надежден този източник.

Пресен пример от вчера е статия в Offnews, в която се твърди, че интересът на българите в чужбина към предстоящия референдум е минимален. Оповават се на броя подадени заявления за гласуване и сравняват с гласувалите на предишни избори. Предупредих, че тази манипулация ще се случи още с предишната си статия. Истината е, че традиционно се подават доста малко заявления – само колкото са нужни за откриване на секция. Сега почти никой не подава, защото от миналите избори ЦИК отваря автоматично секции в почти всички градове, където гласуваме в чужбина. Заявленията имат за цел да се декларира интерес към места извън сигурните и при 40 подадени ЦИК да отвори секция и там. Това прави споменатия анализ не само безпредметен, но и подвеждащ.

Сигурен съм, че ще намерите още много такива статии с изнесени данни, които правят скандални разкрития. Тази категория е трудна за проследяване от отделния читател, но е една от основните причини да пазим добра информационна хигиена. Това означава да подбираме внимателно медиите, които следим, да имаме ясна представа каква позиция представят и да пречупваме всичко през тази призма.

Объркани в превода

… или не било гранати, а било картофи. Този подход също се среща често, но е значително по-лесен за проследяване. Ако нещо не ви звучи правилно, просто се разровете какво не е наред и каква е истината. Най-често се взимат някакви данни и се сменя един или повече аспекти променяйки изцяло смисъла. Отново се гони скандал и „украсяване“ на иначе суха информация.

Добър пример тук е твърдението, че сме на трето място в света по брой смъртни случаи от катастрофи на милион души население. Твърдението е на председателя на Българската асоциация на пострадали при катастрофи Владимир Тодоров, а текстът беше препечатан дословно тази събота от всички медии. Никой не му хрума да провери дали е вярно. След като се размрънках във Facebook, че това е поредната сбъркана PR кампания на НПО за иначе добра кауза, асоциацията ми писа отричайки Тодоров да е казал това. Обвиниха медии като Дневник и Медиапул, че са го цитирали грешно. Истината е, че всички да прекопирали дословно прессъобщението на министерството. Възможно е, разбира се, последните да са го цитирали грешно. В такъв случай е задача именно на асоциацията да изчисти името си от такива глупави твърдения. Вината на медиите е, че постоянно копират дословно прессъобщения. Как никой по линията не се замисли и не видя абсурдността в тези думи?

Този тип подменени факти може лесно да се хванат, ако отново използваме общата си култура. Проблемът обаче е, че често изкривяването на информацията създава сензация, която потвърждава собствените ни предразсъдъци и убеждения. Ако вярвате, че по смърт от катастрофи сме на първите места в света, то горната новина не само ще мине покрай вас, но и ще затвърди убеждението ви. Интересен феномен е, че същото се случва и с хора, които са излизали от България и Европа – тоест хора, които би трябвало да са видели колко глупаво е изказването „е това го няма никъде по света“. Уви, предразсъдъците са трудно за разбиване и помагат на политици и журналисти да ни правят на шарани.

Пълна подмяна

Когато не може да се изкриви интерпретацията или съществуващите данни, те просто се измислят. Струва ни се, че като зрели, мислещи и информирани хора бихме засекли тази измама. Тя обаче въобще не е рядка и притеснително често минава редакторския филтър дори на отговорните медии. Също както при предишната категория, личните ни убеждения са един вид троянски кон за такива лъжи. Аналогично, логиката е най-сигурното ни оръжие.

Всъщност, лесно е да се засекат фалшивите данни дори да не разбираме от материята. Достатъчно е да забележим ключовите думи „ново изследване“, „екип от учени откри“, както и обяснения как официалната статистика била подменена и изчисленията на точно този експерт в студиото отговаряли на реалността. Разбира се, има научни изследвания, които добавят важни аспекти към знанието ни и разбиват стари митове. Почти никога обаче няма да ги видите в сензационна статия в мрежата или в сутришния блок на телевизия. Също така никой не отрича, че има сериозни проблеми със статистиката. Ярки примери за това са някои индикатори на НСИ и данните за престъпността на полицията. Затова ключовите думи, които ви дадох са сигнали за сериозно съмнение, а не индикатори за измама. Единственият сигурен белег навярно е липсата на оригиналното изследване или данни – така никой не може да провери казаното, каквато е и целта.

Такива лъжи има много в една тема, която следя отдавна – раждаемостта. Рядко срещам материал в медиите, които да разглежда проблема адекватно, но все повече зачестяват интервютата и статиите, в които данните са изцяло подменени, а изводите – апокалиптични. Често те идват от проф. Иванов, за който писах преди. Думите му съдържат всички маркери споменати горе. И тук, както и преди, елементарна логика или бърза проверка може да ни покаже колко глупава е новината.

Журналистите също могат бързо и лесно да направят тази проверка, ако държат на някаква професионална етика. Истината е, че често подмяната на данните, както и предишните два подхода, не се прилагат непременно от самите журналисти. Те само препечатват каквото им се спусне. Именно там трябва да има филтър за достоверността на източника и информацията. В противен случай защо са ни въобще журналистите и редакторите? Дори сега поне половината информационен поток в големите медии изглежда като прекопирани наготово текстове.

Ако ти замирише на нещо, кажи нещо *

С тези думи Джон Стюард завърши последното си участие в The Daily Show. Препратка е към стар лозунг в щатите, които се използва до днес и призовава всеки да съобщава на властите за „съмнителна активност“. В контекста, която Стюард залага, се обръщаме към огромния поток от новини и прессъобщения, които ни заливат всеки ден. Голяма част от тях са пълни глупости и трябва да отсеем кое какво е. Също толкова важно обаче е и да даваме гласност на лъжите, които видим. На първо място защото не малко ще повярват в тях, но също така, защото след време неизменно се превръщат в истина.

Отговорността на всеки в едно гражданско общество е да се информира и да взима решения на база своите убеждения. Ще ни се да вярваме, че това е вярно за самите нас. Все повече обаче виждам примери как липсата на информационна хигиена неусетно променя мнението на хората за неща, за които иначе не са се замисляли.

Ние сме нация от циници и нямаме доверие на почти никой, особено на медиите. Парадоксът обаче е, че в същото време им се доверяваме напълно да преценят кое е достоверно и кое не. Поемаме всяка от горните лъжи безрезервно, споделяме и сами завъртаме колелото. Дори да срещнем опровержение, махаме с ръка „какво толкова“, защото инак се налага да вникнем в темата и да открием къде бъркаме в убежденията си, а това е най-трудното. Така прекалено много българи вече вярват, че един конкретен етнос ще изчезне след 40 години, че у нас има геноцид по пътищата и че шоколадът помагал за отслабване.

Затова, ако нещо ти се струва странно, преследвай тази нишка на съмнение докато намериш истината. Свободата да избираш и да се информираш е право, но и задължение.

*: If you smell something, say something