Анализ на позволителните за сеч и нуждата от APP за сигнали

Когато се занимаваш с IT и данни е лесно да залитнеш по технократски решения на различни проблеми. Създаването на регистри, платформи и приложения има своята полза, но те често не носят желания резултат. Причината е, че това са нищо повече от инструменти и ефектът им зависи от това как се използват. Типични примери за това са проектите ми Crime.bg и Lipsva.com, които спрях преди година. Подценява се модерацията на получените чрез crowdsourcing данни, неточността на публичните данни, неясноти около терминология и процедури, постоянно изменящи се регулации и администрация, но не на последно място – бюрокрацията и липсата на интерес на институциите към такива технологични решения.

Един от проблемите, който засегнах на няколко пъти тук, е незаконната сеч. Дърводобивът е типичен пример за сектор, в който повърхностно разбиране на материята довежда до големи очаквания за бързи решения. Наистина, лошият контрол и корупцията са основните проблеми. Постоянно обаче се цитират данни за количества и територии, които са безсмислени извън правилния контекст. Именно това научих, когато съставих карта на обезлесените територии по населени места. По стечение на обстоятелствата, същите данни бяха използвани и от експертите в Агенцията по горите, за презентацията им в Министерски съвет през март.

В началото на годината свалих всички позволителните за сеч от сайта на същата агенция с надеждата да ги използваме, за да засичаме нелегална сеч. Идеята ми беше да се направи приложение, което да ти казва дали има разрешена сеч в региона, където се намираш, колко и за какви дървесни видове. Имах два разговора с хора от агенцията и те ме убеждаваха, че от това полза няма да има. Причината е, че повечето позволителни за дърводобив са за поне половин година и е трудно да се определи от обикновен човек кой, къде, кога и колко може да сече.

Наскоро реших да проверя думите им. Използвах данните от позволителните между юни 2011 и декември 2014, за да открия има ли населени места, в землищата на които в определени периоди въобще не е разрешено да се сече. Така, ако видим там камион с трупи или човек с резачка в такъв период, ще знаем със сигурност, че има нарушение. Следната карта показва резултатите, а графиката – в колко населени места не е позволена сеч по дни за периода.

Населени места, в които не е разрешена сеч в най-голяма част от годината.
Натиснете за пълната графика.

Брой населени места без позволителни за сеч по дни.
Натиснете за пълната графика.

Съвсем логично, доста от населените места без позволителни за сеч са онези, в които има малко гори. Затова следващата карта показва в тъмни цветове само населените места с много гори. Така виждаме, че в Банско и Росеново (Бургас), както и в областите Кърджали и Петрич има доста гористи местности, където през повечето време е забранено да се сече.

Населени места без позволителни за сеч за голяма част от годината според територията заета от гори. Натиснете за пълната графика.

Тези данни ще станат още по-точни, когато се картографират спрямо отдели и подотдели на горките стопанства. Така може да се установи с точност до километър-два дали някой има право да сече в даден ден. Границите им може да се вземат от GIS системата на WWF. Данните за позволителните за сеч не могат да се свалят в отворен формат от сайта на Агенцията по горите, но не е невъзможно да се scrape-ват. Едно мобилно приложение базирано на тези данни ще работи така:

  • Засичат се координатите на телефона и се прави запитване до сървъра
  • Системата проверява в кое землище, отдел и подотдел се намира потребителя и дали има позволителни за сеч за въпросния ден
  • Ако има позволителни, изпраща се информация за тях, включително видовете дървета, количеството дървесина и добиващата фирма
  • Ако няма позволителни, проверява се за съседните отдели и се показва справка на какво разстояние от мястото е позволено
  • Дава се възможност на потребителя да прецени дали да подаде сигнал
  • Сигнал се подава с една или няколко снимки на сечта или камионите с трупи. Може да се добави текст и телефон за обратна връзка
  • Системата записва и показва на картата всички сигнали, както и статуса на проверката
  • След проверка от страна на агенцията, резултатът ще бъде записан в системата и потребителят ще го получи на телефона си

Създаването на такава система е лесно. Трудността идва от това да се накара отговорните органи да я използват. Наскоро стана ясно, че подготвят разширение на тел. 112, където ще може да се подават такива сигнали. Времето за реакция щяло да бъде до час и половина. Това е добра идея, но има няколко недостатъка. Основният е прозрачността – трудно ще разберем колко сигнали са получени и какъв е бил резултатът от тях. Упоритостта на институциите да не предоставят такива справки е пословична. Както казва шефа на агенцията, вече всеки може да провери на сайта им дали има позволително за сеч в дадено населено място. Проблемът е, че това е неудобно и бавно. Надали някой има илюзии, че потребителите ще отворят сайта на агенцията и ще започнат да изчитат стотиците позволителни докато пред него товарят трупи.

Плюсът на системата, която предлагам е, че ще има пълна прозрачност, като в същото време ще запази анонимността на подаващите сигнали. Бързината и резултатът от всички проверки ще е видим. Може дори да се добавят сигналите подадени през тел. 112 с цел отчетност. Най-големите плюс обаче ще бъдат снимките – горските и полицията ще виждат веднага какво се случва, какви са номерата на камионите и колко трупи са натоварени.

Разбира се, за целта може да се направи поръчка за стотици хиляди, но най-вероятно резултатът ще се забави с години и няма да включва дори половината от нужната функционалност. Вместо това, може да се използва някой от многото хакатони и да се създаде системата заедно с неправителствения сектор. Както споменах по-горе, технологично няма нищо сложно в приложението. Проблемът е да се използва по места, да се контролира от агенцията дали сигналите се проверяват бързо и да има отчетност.

Подобни системи всъщност вече има. Преди няколко години BlueLink пуснаха сайта „Спаси гората“, но за жалост сега виждам, че е спрян. WWF има страница обясняваща как се пускат сигнали. Би трябвало вече да е тръгнал новият проект „За гората“, страницата на който обаче не намерих. С тази статия искам да покажа най-вече, че има смисъл да се отворят данните за позволителните и да се използват в едно такова приложение. Дали ще е ново или разширение към съществуващо – няма значение. Данните обаче ще помогнат на гражданите да подават по-точни сигнали. Това не само ще спести много работа на проверяващите, но и потенциално ще намали впечатлението, че всички камиони с трупи са непременно незаконни.

Този APP няма да реши проблемът с корупцията, с неправилно издадените позволителни, със сечта надвишаваща разрешените количества или засягаща стари и защитени видове. Това са проблеми с процедурите и кадрите, които могат да се решат единствено и само от шефа на агенцията и министерството. Използването на данните и представянето им ясно и бързо както на гражданите, така и на контролните органи ще реши обаче проблема в комуникацията и доверието в институциите.

6 коментара

  1. Колкото по-бързо се въведе ефективна система за проверка и подаване на сигнали, толкова по-добре. Аз лично съм подавала сигнали без резултат. Познавам много хора, които снимат сеч и искат да подадат сигнал, но незнат къде и как, просто пускат снимките в профила си и това е. При такова развитие на технологиите е възможно да се следи къде има сеч и дали е законна, още повече, че това се случва най-често в едни и същи райони. Въпросът е да има желание за взимане на мерки от властта. „
    В Котелския Балкан около село Дъбовица през последните 5 години се унищожиха над 5 гори в район, включен в „Натура 2000“. До днес камионите ежедневно изнасят дървесина, основно дъбове. Хората са възмутени, но им се казва, че всичко се прави с разрешителни.

  2. С помощта на доброволци да си направим система за проследяване и уведомяване, свързана с тел. 112 и с международни институции за борба с престъпността срещу околната среда?

  3. @Мария Канева – Има много възможности за изграждане на такава система, включително в съдействие с НПО сектора и в рамките на споменатите хакатони. Въпросът е дали ще се ползва и дали ще се подава обратна връзка. На това трябва да отговорят от агенцията. За целта трябва да има и мандат от страна на министерството. Въобще става дума за политическо решение и наредба, с която да се накарат служителите да направят нещо.

  4. Все пак не разбрах има ли някакъв телефон за подаване на сигнали?

  5. Всичко за сега само проект ли е? И кога се очакват отговори от агенцията?

  6. Телефон 112 ще приема сигнали и за незаконна сеч. Всичко останало в статията е предложение, което давам като допълнение към подаването на сигнали и отчитането на проверките.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *