Навярно сте чели заглавия като това: „В чужбина работят повече българи, отколкото у нас“. Това твърдение обикаля медиите на всеки няколко месеца. Последно го видях в 24 часа и няколко интернет издания. Там посочват, че в страната работят 2.2 млн. българи, а в чужбина – 2.5 млн. цитирайки главния секретар на БТА Евелина Андреева. Разясняват, че тя от своя страна цитирала Института по икономика към БАН на Единадесетата световна среща на българските медии в Атина провела се в началото на ноември.

Тъй като тези данни ми се струваха повече от странни, реших да видя от къде е тръгнало всичко.

Проследяване на трохите

Преглеждайки медийни репортажи се забелязват няколко неща. Първото е, че цитираният брой заети зад граница варира силно. Този репортаж на БТВ, например, твърди, че са 3 милиона. Второто нещо е, че навсякъде посочват различни източници. Някои пишат, че статистиката идва от НСИ, други – от БАН, трети просто цитират други издания и информационни агенции. Не на последно място, навсякъде се говори за „работещи в чужбина“, т.е. брой хора. По-късно ще разберете защо това е важно.

Първото, което направих е да пиша на НСИ, БАН и БТА. Първите две нямат данни за заетостта на български граждани зад граница. НСИ имат само данни колко пари биват връщани в страната и колко българи емигрират или се връщат. Никой няма представа колко българи живеят зад граница, колко от тях са в работоспособна възраст, а още повече колко реално са заети. От БТА ми отговориха, че г-жа Андреева всъщност е взела оценката за „2.5 млн. работещи в чужбина“ от изказване на Българската агенция за инвестиции от януари 2014. Наистина, най-ранните репортажи по темата, като този на Нова Телевизия, са от тогава.

Обърнах се към Агенцията по инвестициите и от там не бяха сигурни от къде е взето това число. Агенцията не събирала и не разполагала с такава статистика. Изказването е направено покрай проект за популяризиране на инвестиционния климат у нас и връщане на българските емигранти в страната. Всъщност, ако не се лъжа, присъствах на събитие в рамките на този проект във Франкфурт, но не си спомням да е ставало въпрос за това.

От БАИ ме насочиха към фирмата изпълнила проекта. Предположиха, че именно те са подали тези данни, тъй като са отговаряли за организацията и популяризирането. Архивите им обаче не пазят информация за такъв анализ или източника. Навярно така са решили да „подсилят“ оценките за очакваната аудитория и броя българи, които потенциално биха се върнали. Самата фирма не е отговорила на въпросите ми до сега. Посочиха ми и че ИА „Главна инспекция по труда“ може да има такава информация, но и при тях липсва. Те пазят данни само за заетите през борсите и разчитат на данните на НСИ.

Дали все пак не е вярно?

Нека започнем от заетите в страната. Според обсъжданото твърдение те са 2.2 милиона. Това число идва от НСИ, но отразява нещо съвсем различно от представеното в медиите. Всъщност, според статистиката към края на 2014-та е имало средно 3.43 млн. заети в България. През третото тримесечие на 2015-та те са вече 3.65 милиона. Това включва всички, които са наети или самонаети на постоянна работа или във временна заетост. Тоест всеки, който е работил в даден момент през годината.

Числото 2.24 милиона се появява на друго място – средния списъчен брой на наетите. Това показва не броя работещи, а колко месеца са изработили. Така, ако сте били с трудов договор едва 3 месеца през годината, в тази статистика ще влезете като 1/4 зает. Ако се били с временна заетост от януари до октомври, ви пишат за 10/12 зает. Събирайки тези индекси се получава малко над 2.2. Друга подробност е, че според НСИ в тази графа спадат единствено наетите. Самонаетите, които са 927 хиляди за 2014 и 1 милион към септември 2015, не се смятат макар практически да работят.

Що се отнася до заетите в чужбина, никъде не може да се намери точна информация. Има различни мнения колко живеят и/или работя зад граница. Моето мнение е за под милион. В горния край на спектъра е преценката на Министерството на външните работи и консулствата за около 2 милиона българи. Тяхното число включва деца и пенсионери. Така е трудно да си представим как 2.5 милиона биха могли да бъдат заети. Дори да добавим временната заетост, при която българи заминават по няколко месеца, пак не излиза сметката. Гледайки структурата на емигриралите през последните 15 години може да кажем, че не повече от 1.6 милиона са в работоспособна възраст. Невъзможно е обаче да се прецени колко имат реално работа и колко са на временна заетост. Според DW, например, в Германия 25% от 200-те хиляди българи са на социални помощи (твърдение, към което също имам сериозни резерви, но за това ще пиша друг път).

Това означава, че отново се сравняват дини с трактори. Само дето тракторите не са трактори, а неясен брой метли. От една страна цитираният брой работещи в България не е верен или поне не представя това, което се твърди. От друга, взимат данни, за които всички запитани институции отричат да са първоизточника и които математически са невъзможни. Не на последно място, няма как да знаем колко месеца от годината са работили българите в чужбина, за да се направи коректно сравнение.

Разваленият телефон и институциите

Причината този случай да ме заинтригува толкова е, че едно и също се повтаря от ръководители на дирекции, агенции и министерства без да са официални данни от техните ведомства или да са проверени. Едните цитират други, които цитират трети, които са го дочули от някъде. Така една видимо грешна информация бива превръщана в официална статистика в ръцете на безкритични медии и жадни за лоши новини зрители. Подобен ефект е добре документиран във Wikipedia, където научни трудове цитират грешна информация във wiki. След това страницата бива променяна, за да посочва научния труд като източник. Получава се затворен кръг, който затвърждава грешките.

В целия този процес никой не за поинтересува дали това въобще е възможно. Нямаше съобщения от нито една агенция опровергаваща твърденията, че е първоизточник. НСИ и Агенцията по заетостта не излязоха със становище, че данните за наетите и самонаетите се четат грешно. Никой не пресметна дори, че не може при максимум 2 милиона деца, пенсионери, студенти и работещи зад граница, да има 2.5 милиона заети.

Не очаквам, че някоя от медиите ще си вземе бележка. Не се съмнявам, че ще видим тази новина да циркулира отново. Надявам се поне шефовете на комисии, агенции и министерства да спрат да цитират грешни данни дочути от сутрешни блокове и така да ги легитимират чрез институциите си. Освен, че ни подвежда за измеренията на проблема, засилва затворения кръг на обществена депресия, за която съм писал толкова много до сега.

Проблемът е в нашия телевизор

Тук навярно ще си кажете, че медиите и чиновниците са ни калпави. Макар това да е до голяма степен вярно, също толкова вярно е и че хората четящи, слушащи и споделящи такива новини го правят без всякаква критична мисъл. Всички данни, които цитирах тук, са на разположение на сайтовете на НСИ, Външно и Агенцията по заетостта. Нямаме извинение, че нещо е скрито или че не е разяснено добре.

Дори обаче да не ви се рови докато преглеждате набързо новините със сутрешното си кафе, пак елементарна логика би трябвало да отхвърля такива глупости. Критичната мисъл и здравословната доза съмнение е най-силното оръжие на всеки здравомислещ човек. По същия начин не обръщаме внимание на сензациите за летящи чинии, пророчествата на Ванга и конспирациите за подземни градове с гущероподобни.

Разминаването тук идва от т.н. когнитивно отклонение (cognitive bias). До такава степен сме уверени, че ситуацията е зле, че бихме приели без резерви всяка информация, която затвърждава това ни убеждение. Аналогично, всяка положителна новина се отхвърля като подвеждаща. Именно това е най-големият проблем в информираността ни. На базата на тези грешни впечатления и предразсъдъци взимаме решения като зрители, служители, граждани и избиратели.