Демографията е доста сложна за разбиране материя. Дали заради това, дали заради гонене на сензации се правят доста прибързани изводи. Писал съм доста за това в този блог. Фокусираме се сякаш изцяло върху броя родени деца и намаляващия прираст. Това в никакъв случай не ни помага да разберем причините и същността на проблема.
Тук ще се опитам да разгледам един аспект от него – възрастовата структура на родилките. Вече писах за това, но след онази статия обсъждаща само последните 14 години останах с чувството, че изпускам нещо. Затова се зарових в дигиталната библиотека на НСИ и на ръка извадих данните от 68-ма насам. По-стари доклади просто не са налични на сайта им. Всички данни и източници ще изброя в края на статията.
Брой жени в детеродна възраст
Първото, което ни трябва е колко са били жените в дадената година. Още в предишната ми статия отбелязах, че има странен срив в бройката през 2011-та. Наблюдава се и през 1992 и 2001, когато също е имало преброявания. Тезата ми е, че НСИ следи смъртността и раждаемостта и на тази база пресмята населението. При преброяване обаче получават реалните стойности. Разликата идва от емиграцията, която е трудно да се отчете по друг начин, освен с преброяване. Тази теза се подкрепя от факта, че не се забелязва подобен скок при преброяванията преди 1989-та.
Затова нормализирах данните за населението между преброяванията. Разликата може да видите тук. В синьо са данните на НСИ. Така промяната в населението е по-плавна и най-вероятно много по-близка до реалната.
С тези данни може да погледнем как са е променяла бройката по възрастови групи. Забелязва се намаляване в последните години на момичетата до 20 г. Дължи на резкия спад на раждаемостта в началото на 90-те. Това е индикация за сериозен проблем в следващите 10 години, когато тези момичета навлязат в най-активната възраст на раждане – между 20 и 30 г.
Наблюдаваният спад на жените над 50 в периодите преди 1975, както и между 1986 и 1998 се дължат на Първата и Втората световна война.
Същото може да видите и на следната интерактивна графика. Забелязват се „вълните“ на намалена раждаемост, когато бъдещи майки са били родени.
Може да контролирате скоростта и вида на тази и следващите подобни графики. Натиснете „?“ горе вдясно за инструкции как.
Брой живородени бебета
Реших да използвам броя живородени, а не всички раждания. Това има минуси, защото не отчита подобренията в медицината и здравните грижи. Плюсът обаче е, че показва колко реално се е увеличило населението. На следната графика ще видите динамиката на броя бебета според възрастта на майката. Тя не ни показва нещо ново – има рязък спад през 90-те, който се изравнява след 2000-та.
Интересно е обаче да се погледнат ражданията на жени под 20-годишна възраст. Тази графика сравнява живородените спрямо показателите за 1989. След кратък пик в началото на 90-те се забелязва сериозно намаление на ражданията от непълнолетни. Макар нивата през 70-те при малолетните да са били по-ниски от сега, скокът всъщност е бил през 80-те. След кулминацията си през 92-ра, той спада и сега сме под нивата от преди 30 години.
Има три детайла тук, които трябва да спомена. Процентът мъртвородени при непълнолетните и малолетните не се различава много от този на останалите възрасти. Също така не знаем колко непълнолетни са забременявали и са решавали да си направят аборт. Абортите през комунизма са надвишавали като брой ражданията и са били невъобразимо повече от сега. Не на последно място, има съмнения, че в средата на миналия век много от бременностите на момичета под 18 г. не са били регистрирани или бебетата са писани за деца на техните баби. Това е възможно да занижава стойностите от 70-те.
Все пак, против общото мнение налагано през медиите, броят деца родени от деца, както е изрази един политик, е много нисък. Следната графика показва тези раждания като процент от всички за съответната година. Отново съм разделил по възрасти. Спадът от 90-те насам не се дължи на намалената обща раждаемост, защото тук говорим за дял от ражданията, а не абсолютна бройка.
Вижда се, че ражданията на 15 и 16 годишни са паднали от 5% до 2.5%, а тези от малолетни са по 250-300 на година. Това опровергава тезата, че „всички циганки започват да раждат на по 14…“. В действителност няма никакви доказателства, че малолетните родилки са от ромски произход, но дори всички до една да бяха, става дума за по-малко от процент такива случаи сред майките от това малцинство. Нещо повече – плавното увеличение на етническите роми в България не се е отразило на увеличение при ражданията на непълнолетни и малолетни. Точно обратното. Това показва, че стереотипът базиран на единични изолирани случаи е повече от погрешен.
Би било интересно да се погледнат данните за регионалното разпределение на малолетните и непълнолетните родилки. За жалост, НСИ не ги публикува. В докладите им обаче се вижда, че са разделени поравно между градове и села. От своя страна, относителното намаление при непълнолетните показва подобрена сексуална култура и образование.
Доколко жените се решават да раждат?
За да разберем как решителността на жените да имат деца се е променяла, трябва да видим колко деца са се раждани на всеки 1000 жени. Тази интерактивна графика показва тези промени по възрастови групи:
Ще забележите, че няма особена разлика с графиката за броя живородени. Разлика всъщност има, но при толкова голям мащаб на спада през 90-те, тя изчезва. Както видяхме по-горе, броят жени в детеродна възраст не се е променял толкова драстично, защото почти всички са били родени преди въпросния спад. Едва сега виждаме ефектите от него сред броят на непълнолетните. Тази демографска вълна ще влияе в близките десетилетия, както споменах вече.
Интересно наблюдение тук е, че почти целият спад през 90-те се дължи на 18-25 годишните. Става въпрос за около 3 пъти по-малко раждания. Някои от тях се решават да имат деца 5-10 години по-късно, което обяснява двойния скок в раждания на 25-35 годишните след 2000-та година. 2004-та е разделната година, след която жените над 25 раждат повече от тези под 25.
Разликата в абсолютния брой раждания обаче илюстрира широко известен факт – емиграцията е основният проблем. По-специално емиграцията сред българите до 25 години. Много от тях са заминали да учат и не са се върнали. Други са напуснали да работят. При останалите възрастови групи се вижда неколкократен скок, но той не е достатъчен да компенсира. От тук идва и изместването на средната възраст на родилките, за което говорих в предишната ми статия.
На тази графика съм показал какъв процент от бебетата се раждат от майки във всяка възрастова група. Вижда се още по-ясно колко важна е 2004-та. Преди това почти половината бебета са се раждали от майки между 20 и 25. След това за само няколко години сме преминали към структура близка до тази на Западна Европа.
Тук това разпределение е показано по различен начин. Забелязва се, че през 2010-та границата се е изместила още – повече бебета са родени от майки над 30, отколкото от такива под 25. Повече жени над 35 раждат, отколкото момичета под 20.
Впрочем интересно е сериозното увеличение на родилките над 40 и 45. Това отчасти се дължи на дългото отлагане през 80-те и 90-те. Показва обаче и повече смелост сред семействата. Част от тях може би се дължат и на работата на Фонда за асистирана репродукция. По моя информация само в София 4% от жените са прибегнали до фонда заради проблеми, които иначе не биха им позволили да имат деца.
Дискусия
Всичко това е причината да се прескочи едно цяло поколение. Докато намаляването на населението е процес започнал още през 70-те, трудните икономически години през 90-те накараха много млади да отложат първото си дете или да се откажат от второ. Сериозна част от тях са напуснали вече страната и имат деца в чужбина. Много от тези останали са се решили все пак с началото на новия век, но кризата през 2008-ма изравни тази тенденция. Едва миналата година видяхме отново покачване.
Тези фактори определят какво може да очакваме в следващите години. Докато до сега намалената раждаемост до сега се дължеше на експлозивна емиграция и съзнателно отлагане през 90-те, то основната причина сега ще бъде на недостатъчния брой жени в детеродна възраст. Дори при сериозно увеличение на плодовитостта, няма да може да достигнем брой раждания дори приближаващ нивото от преди 30 години.
Добрата новина в случая е, че този спад е временен. При увеличената раждаемост след 2004-та може да очакваме известно възстановяване на тенденцията след около 10 години. Лошата новина е, че ако не се намали емиграцията и не се намали ранната смъртност, отрицателният прираст ще се влоши. Продължителността на живота в България се увеличава сериозно от социализма насам, но смъртността около 45-55 е все още висока. Това се дължи най-вече на лоши хранителни навици сред нас българите, липсата на спорт, пропускането на контролни прегледи, неспазването на предписанията на лекарите и чак на последно място – лошите здравни грижи. Превенцията е тази, която пази възрастните граждани на Западна Европа здрави, а това започва от личните навици.
Тези демографски процеси може да се илюстрират като слизане на по-ниско стъпало като брой. Икономическата несигурност и напускането на много българи слага спирачка на броя раждания, което създава един вид вълна във възрастовото разпределение на населението. Тази вълна ще бъде причината да има по-малко жени в детеродна възраст в следващите 40 години, като най-сериозен ефект ще се забележи в следващите 10. Увеличаващата се средна възраст на родилките е белег за това. По това, както и по плодовитостта се изравняваме с Европа, които вече са минали през нещо подобно. „Стъпалото“ се изразява в еднократно и рязко намаление, което ще остане невъзстановимо, освен ако няма значителна имиграция на чужденци. В миналото след войни и епидемии населението се е възстановявало бързо с раждането на повече деца – 6-7 на семейство. Сега това е немислимо.
Сензационните изблици на някои, че намалението на населението ще продължи стремглаво и ще изчезнем до 50 години, са чисто и просто глупости. Населението ще намалява, но ще се стабилизира в краткосрочен план около 5-5.5 милиона. Това може да ни се струва страшно, но не е нещо изключително. Всъщност, има индикации, че дори да не беше резкия спад на раждаемостта и бързата емиграция през 90-те, пак щяхме да стигнем до тези нива гонейки модела на останалите членки на ЕС. Просто щеше да стане по-късно и щяхме да сме с 500-800 хиляди повече. Именно това ще разглеждам в бъдещите си статии по темата.
Какво може да направим?
Има много стимули, които държавата може да предложи на младите, за да се решат по-лесно и по-бързо на деца. Доста от тези, които се обсъждат сега биха имали минимален ефект в най-добрия случаи. Някои от алтернативите не са толкова интуитивни от икономическа гледна точка, като това да са безплатни детските градини и субсидиране на заплатите при наемане на млади майки на половин работен ден. Тези неща ще се изплатят многократно в бъдеще. Други са свързани с липсата на работеща съдебна система и регулаторни органи – в разрез на закона жените много често си губят работата още докато са бременни или докато са в майчинство. Градската среда, парковете и здравните грижи са също изключително важни и често имаме много по-директно влияние върху тях чрез местната власт.
Нищо от това няма да се случи със стратегии и изсипване на милиони лева в социални надбавки. Пробвали сме го, виждаме, че го правят в момента и просто не работи. Ще се случи когато осъзнаем къде е проблема, какво е реалистично като бъдеще и с какви проблеми се сблъскват младите.
Данните от графиките горе ще намерите в тази таблица. Справките са взети от годишните отчети в дигиталната библиотека на НСИ. Данните за броя жени и ражданията през 1972, 1980 и 1994 са интерполирани спрямо съседните години, тъй като отчетите на НСИ липсват. Същото важи и за родилките под 20 годишна възраст между 2003 и 2010-та, както и 2014. В съответните графики тези периоди са отбелязани с пунктирана линия или с по-светъл цвят.
Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията?
Имаше въпроси как съм направил интерактивните графики. Ще отворя кода и ще опиша това в отделна статия по-късно.
Как стои въпросът със стерилитета, не е засегнат? По данни на Сдружение „Зачатие“ около 400 хил. български двойки имат репродуктивни проблеми. Това е още една причина да се покачва възрастта на първо раждане – АРТ изискват време и продължителни изследвания, отстраняване на причини преди извършване на самото инвитро. Напълно прав си, че ФАР направи много по въпроса и една част от жените над 40г. въпреки реално малкият шанс се решават на опит. ФАР направи много и по отношение на финансовата страна на въпроса, инвитро лечението все още е много скъпо. От друга страна, този вид репродуктивна технология много често води до многоплодна бременност и в този смисъл влияе, макар и в малка степен на увеличаването на прираста. Една поправка, ако ми разрешиш – прирАст 🙂 И един въпрос – в изследването включени ли са децата с увреждания или става дума единствено за „здрави, живородени бебета“?
Здравей,
много добър анализ и визуализация, поздравления. Имам въпрос относно твърдението, че популацията ще се стабилизира на около 5-5.5 млн.. Можеш ли да ни обясниш методологията на тази екстраполация? Не за друго, а за да видя как ти си интерпретирал данните преди и аз да се заровя сега в тях 🙂
Веско
@Добрева – Не открих надеждни данни за броя двойки с репродуктивни проблеми. Покрай последната ми статия свързана със сигурността на сайта им, говорих с няколко души запознати с темата. По техни думи става въпрос за много по-малко хора. Зависи разбира се какво включваме в класификацията като възрастови групи и диагнози.
Статистиката горе включва всички живородени деца. Това включва децата с увреждания, за които говориш. Не виждам причина да се изключват. Повече за дефинициите ще намериш в метаданните на НСИ.
@Веселин – твърдението ми се базира на НСИ. Ще намериш прогнозите на сайта им. Те не говорят за стабилизиране. Това е моя теза въз основа на идеята, че ще има увеличена имиграция по икономически причини в посока България. Имаме нужда да внесем работници от съседните държави, южна Азия и Африка. Иначе IT и лекото ни машиностроене няма да могат да растат. Имаме същите проблеми, както и Германия, които имат нужда от милиони имигранти дори само, за да останат на същото икономическо ниво както сега.
Да, надеждни данни няма никъде, което е един лек намек към теб и възможностите ти 🙂 Възможно е обаче, дори да са повече, ако се включат някои данни, които не се предпоставка за инвитро, но пречат на забременяването /изчерпан яйчников резерв, например./ Съзнавам, че сам по себе си стерилитет не е достатъчно голяма величина за да отклони общата картина, просто ми е интересно. Колкото до децата с увреждания, имах предвид от гледна точка на преживяемостта, както и на собствената им възможност за възпроизвеждане.
Всички данни се събират в даден контекст и представят определена картина. Тези на фонда показват колко двойки са разбрали, че имат такива проблеми и са потърсили финансова помощ за решаването им. Причината да няма обективни данни за това колко са всички двойки с такива проблеми, е че просто доста от тях или не търсят финансова помощ, или не са диагностицирани.
Аналогичен е проблемът с носителите на Хепатит, болните от рак в ранна фаза и сърдечните проблеми. По същия начин може да направим само предположения за реалната бройка. В този смисъл е странно да се правят намеци за възможностите ми да намеря данните, при условие, че част от самите хора с такива проблеми не са диагностицирани и самите те не знаят за състоянието си.
Доколкото съм запознат, един от основните причини за репродуктивните проблеми са преболедурването на определени болести в ранна възраст, абортите и усложненията при предишните раждания. Въпреки истерията в медии и жълти сайтове, по всички тези показатели има огромно подобрение за последните 50 години. Най-малкото умишлените аборти са намалели многократно. В наши дни е 2-3 по-малко вероятно жена да направи умишлен аборт, отколкото баба им и дори майка им. Заради ваксинациите заболеваемостта от доста болести водещи до стерилитет също е паднала драстично. За усложненията – макар да има повече такива при по-късна възраст на родилките, каквато наблюдаваме сега, не осъзнаваме колко много бременности раждания са били без лекарско наблюдение в миналото.
Всичко това е силна индикация, че поне поради изброените причини няма увеличаване, а по-скоро намаляване на случаите на бездетни двойки. Отново обаче е важно да се обележи, че диагностиката в миналото не е била толкова добра, а сега, както и тогава, доста от хората просто не са били диагностицирани.
Тезата за децата с увреждания е интересна, но аналогично на описаното до сега, заради промени в методите на диагностика и класификация е трудно да се направи сравнение. Подобренията в медицината и масовото прилагане на ваксините са намалили драстично уврежданията от най-честите причинители. Към 2011-та има около 9000 деца под 16 години, които са с увреждания. От друга страна, именно промените в класификацията и подобрената диагностика са сред основните причини за привидното увеличаване на хроничните болести. Абсолютно същото важи и за аутизма и увеличаването на спектъра и възможните диагнози в последните две десетилетия. В случая на хроничните болести може да говорим и за измами свързани със социални придобивки.
Има добри данни за децата с увреждания, но в контекста на преживяемостта и възможност за възпроизвеждане, аз бих разгледал всички деца. Така се елиминира контекста на възможностите на медицината, липсата на добра диагностика преди 50 години и други фактори. Детската смъртност е спаднала драстично в България, също както в останалия свят. Има още много работа, но определено не мисля, че това е фактор, който ще влияе отрицателно на демографията.
Всъщност, има един интересен ефект – високата детска смъртност реално помага на раждането на повече деца. Това се е наблюдавало до края на минали век и все още се наблюдава в някои части на Африка и Азия. Колкото повече деца губи едно семейство, толкова повече ражда, за да ги замени. Въвеждането на антибиотиците, ваксините, достъпа до здравни грижи и индустриализацията е помогнало на милиарди да излязат от този затворен кръг. След това решението да имаш едно, две или три деца е станало личен избор, а не неизбежна стъпка за изхранване на семейството поради нуждата от работна ръка за земеделието.
Само лека корекция. Синхронизираните спадове, които виждаме от време на време не се дължат на първата и втората световна война. По точно влиянието на втората световна е минимално, защото много малко мъже в детепродуктивна възраст биват заети и то за много малък срок.
Основната вина е на Балканската война, където освен че цялото мъжко (и тогава икономически активно население) между 17 и 45 годишна възраст е било 3 последователни години извън дома, то икономическият удар (икономиката е била основно земеделие и мъжете са били основните работници в нея) който следва (настъпилият глад, холерата и синхронизираната инфлуенца) довеждат до увеличаване на детската смъртност. Тоест удара е не просто от липса на раждаемост, а и от практически увеличеното измиране на децата. Същите хора отиват на война първата световна, няма и 3г по късно, икономическата криза още повече се изостря и има още по голямо измиране на деца. Това пък е причината (писмата на жените към мъжете им на фронта) за войнишкото възстание. Можем да сметнем че в дълъг, почти 10 годишен период, не просто почти не се правят деца, но и такива измират. След войната обаче има бум на раждаемоста. Така се създава синхронизиран демографски ефект от спад и покачване, спад и покачване, на раждаемоста буквално видим дори 100 години по късно. Можем само да си представим какъв е бил шока за времето си от цялата работа по това какви са последсвията от този шок дори 100г по късно.
Бояне, благодаря за изчерпателната информация. Бързам да уточня, че не се заяждам, твоите статии са едни от малкото, които чета с интерес в нета. Позволявам си да коментирам и да си дообяснявам нещата, надявам се, това да не ти е неприятно и да не го приемаш за агресия.
Колкото до някаква приблизителна статистика за броя на двойки с репродуктивни проблеми, въобще не смятам, че това е толкова трудно и изобщо не те подценявам. Напротив, смята се, че всяка двойка, която при редовен сексуален живот в продължение на 1 г. не настъпва забременяване, има някакъв проблем. Това може да се установи дори с една анонимна анкета, не е толкова сложно, явно не е интересно. Иначе, за останалите неща – съм съгласна по всички точки. Както вече си разбрал, това е един от проблемите, който живо ме интересуват и от тази гледна точка мога само да кажа, че ФАР е малка стъпка, но в правилната посока за борба с демографския срив. Малко е спорно, но според мен би трябвало да се премахне и възрастовата граница от 43г. за кандидатстване по Фонда, шансовете значително намаляват, рискове има, но на фона на намаляващото население, това трябва да се взима предвид.
Иначе, както сам казваш – това с децата с увреждания е итересно, но и трудно. Отделно, подчертаваш и си напълно прав, че може да важи и за нормални, здрави деца. В крайна сметка, една част от тях може да се определят като хомосексуални, друга – да не иска деца, трети по някаква причина да загубят репродуктивни функции в зряла възраст. Т.е. това е прекалено относителна стойност и трудна за проследяване. Поздрави за огромният труд и продължавай все така. Фен съм ти.
Хъм, аз ли нещо не разбирам графиката „Брой жени по избрани възрастови групи“. Като я гледам, излиза, че жените на възраст между 15 и 54 години в момента са малко под 750 000. Това значи ли, че оставащите около 3 милиона жени в България са до 14 или над 55-годишни?
@Делян Делчев – По време на Балканските войни несъмнено е имало много сериозен спад. Конкретно по-малкият спад на тези графики, комбинирани с възрастта на жените в него сочи точно към Втората световна. Предходния по-голям навярно се дължи в по-голяма степен на балканските войни. Първата световна обаче далеч не оставя по-малко жертви.
@Добрева – наистина би било интересно да се види такава анкета. Такива дори са правени, но имам големи резерви към тях. Писах за една такава преди време – http://yurukov.net/blog/2014/savremennite-dvama/. Проблемът е, че е трудно да се направи представителна извадка. От обективните данни също е трудно да се измери колко имат проблеми, защото не знаем колко от двойките въобще се опитват. Също така, доста двойки не са отчетени като домакинство и имат деца без брак.
Моят анализ в онази статия показва, че над 90% от омъжените жени до 35 години имат поне едно дете. Това означава, че поне сред омъжените, дялът на тези, които потенциално имат проблем е по-малко от 10%. В това число обаче се включват доста, които не искат деца или отлагат за след 35. Така информацията, която имам, че 4% от софиянки са потърсили помощ заради такива проблеми, съвпада в границите на анализа. Средно за страната не мисля, че ще са повече от 5-6% включвайки непотърсилите помощ.
@Itilon – Не знам коя графика гледаш, но всички са разбити по средно стойности за възрастовите групи. Погледни таблицата в линка накрая на статията. Жените между 15 и 54 през 2014-та са били 1826056. Ето тук има разбивка и за останалите възрастови групи: http://www.nsi.bg/bg/content/2979/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB
Добре, графиките ти за групите от 15 до 19 и от 50 до 54 години са точни, но тази за 20 до 49, която показва 239 000? Средна стойност от какво е тя? Как се съпоставя с абсолютните стойности в другите 2 категории?
Средна стойност за групите между 20 и 49, за да се съпостави с разминаванията на най-младите и най-възрастните.
В цялата статия нима НИТО ЕДИН факт или дори намек за факт, който да води до безумния извод:
„Сензационните изблици на някои, че намалението на населението ще продължи стремглаво и ще изчезнем до 50 години, са чисто и просто глупости. Населението ще намалява, но ще се стабилизира в краткосрочен план около 5-5.5 милиона. Това може да ни се струва страшно, но не е нещо изключително.“
Как авторът стига до тези умозаключения остава загадка. За сметка на интерполираните данни за периода 2003-2010 днес имаше новина от заседание на правителството по повод демографската криза, че за 14 години сме намалели с около милион (говорим за броят живеещи в България). Предвид това, че циганите редовно раждат по 3+ деца, а в момента 40% от първолаците имат майчин език различен от българския, то бъдещето на българите като етнос е повече от мрачно. Тук дори и не засягам чисто икономически аспекти като брой работещи vs. получаващи социални плащания, а този проблем вече ни удря по главата. Но някои си мислят, че просто ги вее ветрец.
@Hristo: Раждат циганите повече, но и повече емигрират. А най-много емигрират турците. Жалко, няма статистика за това. Остава си мое субективно наблюдение. Освен, че България е вторият най-голям донор на имигранти в Турция след една средноазиатска република, май Киргизстан. А откъде е сведението за майчиния език на първокласниците? Според мен сега е момента да се внасят на едро украински и молдовски българи. И македонци, ако не са се изчерпали.
Не съм съгласен с генерализацията ‘Докато до сега намалената раждаемост до сега се дължеше на експлозивна емиграция ‘
Емиграцията е един от факторите, но проблема е културологичен. Всеки може да направи проучване във фирмата, в която работи или средата, която познава. Давам два примера :
1. Двамата ми дядовци са имали по три деца (родени между 1949 и 1954) – повечето им приятели и съседи също. Изключително малко хора в момента се решават на такава стъпка.
2. Във фирмата, в която работя сме около 600 човека (при средна възраст около 35г. и средна заплата около 3500 нето) . Не повече от 90 човека са си позволили едно дете, а не повече от 20 – 2 деца.
Много представители на младото поколение се опитват да се оправдават с емиграцията и емигрантите, но това е пресилена теза. Егоизмът е много по-виновен от емиграцията за срива в раждаемостта. А причините за нарастналия егоизъм са от компетенциите на психологията и е трудно да бъдат изследвани, илюстрирани и доказани чрез статистически данни.
@Hristo – Изводът за стабилизирането на населението около 5-5.5 млн. в следващите десетилетия е на БАН и НСИ. Добре е описано в докладите и на страницата им. Твърдението, че циганите масово раждат по 3+ деца просто не е вярно и се оборва лесно с данните от преброяването. Наистина е повече от средното за страната, но не много повече, а и намалява бързо в последните десетилетия. Вижда се от данните за етническото разпределение от преброяванията.
Тезата, че 40% от първолаците нямат български за майчин език също е пълна глупост. Доказах го с прости сметки и всеки би могъл да го направи, ако не страдаше от предразсъдъци и жажда за жлъч. Всъщност, твърдението е на един бивш министър на образованието. В началото на тази седмица МОН призна официално, че такава информация нямат и не са събирали никога. Това директно означава, че министъра си го е измислил.
@kyky – почти няма данни за каква е броят на емигриралите, а какво остава за етноса. Опитвам се да интерполирам данните от преброявания, но върви трудно.
@Велко Мавриков – Именно с данните горе оборвам твърдението за егиозма. Жените сега са също толкова готови да раждат, както и родителите им. Разликата е, че за много това решение е отложено с 5-10 години, а много от младите раждат вече извън България.
За разликата с баба ти съм съгласен, но разривът се е случил в средата на 70-те, когато е започнал силния спад в раждаемостта. Причината е била повишената образованост на жените, възможностите за работа и най-вече – шансовете на едно дете да оцелее. По времето на баба ти са раждали и 5 деца, но 1-2 от тях не са доживявали сватба. Преди още едно поколение е било дори повече. Това е карало семействата да раждат повече. С въвеждането на ваксините, антибиотиците и други модерни медицински практики, детската смъртност е намаляла драстично. Това има драстичен ефект върху раждаемостта, но едва след 1-2 поколения.
Първо въпросче :
„времето на баба ти “ е ли времето и на вашата баба г-н Юруков?
Второ въпросче :
Къде е това оборване? Как измервате егоизма за да го оборвате? Защо акцентирате само на жените? Бихте ли се постарали напълно да оборите аргумента за егоизма включвайки и огромното мнозинство от ергени напълнили и градовете и селата в България (защото този феномен не може да се обясни само с урбанизацията).
Моля Ви не приемайте нещата лично – просто числата не обясняват добре причинно следствените връзки. А тези връзки са написани от време оно и кратко казано звучат перифразирано по следния начин : „Егоистите не създават семейства, прочее деца!“ (в оригинал не е възпитано да го цитирам).
По закостенелите разбирания и изказа съдя, че имаме едно поколение разлика. Затова говоря за „баба ти“, макар същото да важи до голяма степен и за поколението на моята баба.
Бракът вече няма голямо отношение към раждамостта, защото спадът в сключилите брак е доста след драстичния спад в раждаемостта. Аргументът за егоизма се оборва лесно като се види колко деца средно ражда всяка жена. Не разглеждам нас мъжете, защото очевидно трябва такъв за да стане бебето. Дали ще е в брак или не – няма значение.
Статистиката не е никога точна и винаги има своите условности и капани. Трябва да ги посочваме и осъзнаваме добре, за да получим добри изводи. Човешната душевност е нещо неизмеримо и непредвидимо на ниво индивид, но на ниво общество е лесно измеримо и сравнително лесно за предвиждане. Тук не говоря за индивида, а за ефектът, който се получава от всички индивидуални решения на ниво общество. А ефектът показва, че аргумента за егоизма е невалиден.
Не искам да се карам, но някои коментари просто ме убиха на място! Егоизъм? За кое бе уважаеми господа, освен че съм жена, съм и представител на младото поколение – къде точно го виждате тоя егоизъм?
Че не желая да набълвам 3 деца, които после да отглеждам в лишения и всеки път като ми поискат нещо да се правя на глуха? Че мисля първо за това, как ще ги образовам и какъв път ще поемат….вероятно извън България? Жените били егоистки, защото „като се види колко деца средно ражда всяка жена“. Ми плащай ми, уважаеми Юруков, пък аз съм ок да си стоя вкъщи и да ВИ оправям демографския проблем, щом е приоритетен на жените. Разлика с онова време има да- разликата е, че ние не раждаме работна ръка, която да ни копа нивите по 3-4-5 бр., нито такива, с които после да се окесим на социални помощи. Жените мислим, понякога и заради статистиките ви и такива като вас, които си търсите оправдание…Знам, че все повече се вдига възрастта на първото раждане и ЩЕ се вдига още – точно по тази причина. Истинската майка не ражда на всяка цена. Тя иска нормално бъдеще и перспективи за децата си!
@Добрева – не знам колко си допрочела коментарите по-горе, но аз оспортвам тезата за егоизма. Освен това говорят за някакъв егоизъм като фактор не само при жените, а и при мъжете.
Изборът дали, кога и колко деца да се раждат си остава в двойката и се базира на много фактори, които се променят във времето. Погледнато от страна на икономиката и обществото проблем наистина има и затова е добре да се направят по-добри стимули за жените, за да се накланят везните в посока деца. В същото време трябват и доста по-добра защита и социлна инфраструктура, защото икономиката не може да си позволи, както се изрази сама, жените да си седят вкъщи и да си гледат децата.
Никой не може да каже на жените какво да правят с времето и тялото си. Обществото обаче може да постигне акумулативен ефект с по-добри стимули, защити и възможности. В противен случай се оказва, че жените трябва да избират между желанието да имат деца и това да имат кариера. Не може да си позволим като общество това е несъвместим избор пълен с компромиси.
Г-н Юруков,
Имате моите уважения за рационалното Ви мислене – очевидно силно повлияно от протестантската култура, но пропускате най-важния въпрос за тази тема. На каква възраст са станали родители Вашите родители и техните родители и на каква възраст Вие самият?
П.С. нали знаете кои са приликите между оправданието и задника
Ако съм пропуснал връзката между културата и демографията, всеки може да си направи сравнение между раждаемостта и демографията на държави с преобладаващо протестантска култура като Германия и съизмерими с нея държави с преобладаваща католическа култура Полша (при това при не-полака емиграция от българската), Испания, Италия. За мен е очевидно, че проблема е предимно културологичен. Добре е да потърсим Европейска държава със сходно население и обитаема територия, когато правим аналогии. Аз имам своите фаворити като адекватни аналогии, но не искам да натрапвам мнението си, просто давам насоки за изследвания на подходящи примери, които бихме могли да взаимстваме у нас за справяне с демографската катастрофа.
Още веднъж благодарности, че тази така важна тема бива обсъждана с рационални аргументи.
@Велко Мавриков – никъде в статията не правя сравнение с Германия, Полша или каквито и да е култури, които наричате „протестантски“ или „католически“. Ако въобще последното имаше значение, щеше да има драстично разминаване в раждаемостта в различни региони на Германия, тъй като има силна концентрация на единия и други клона на християнството. Това обаче не се наблюдава.
В статията разглеждам единствено и само обективните данни за възрастовото разпределение на жените, които са раждали. Ако споменавам останалата част от Европа в тази или предишната статия, то е за да покажа, че това възрастово разпределение се доближава все повече до средното за Европа. Културата и спецификите на обществата, разбира се, имат голямо значение, но не разглеждам и не правя твърдения за това влияние.
Това дали анализът ми Ви харесва или не, няма абсолютно никакво значение за коректността му или за темата по принцип. Не оспорвате същността му, а се впускате в лекомислено отнесени интерпретации за религия и регионални особеностти.
Повишаването на средната възраст на раждане е глобален феномен и е както социален, така и икономически проблем за много държави. У нас той се комбинира със силна емиграция и финансова несигурност, за да създаде демографската криза, която виждаме. Това изключително сложен процес. Пример за това е отлагането на децата на едно поколение с около 10 години, което сега създава повишаване в раждаемостта, но остави дупка в бъдеще време в жените в детеродна възраст. Ефектът от това ще видим тепърва, но е неразумно да се отдава всичко с лека ръка на един единствен аргумент, който впрочем влияе все по-малко на мисленето и ежедневието на голяма част от населението.
Да спорим без да се заяждаме. Боян се е потрудил и ни е дал възможност да общуваме по вълнуваща ни тема. Да благодарим и да го поздравим. Аз бих помолил за линк към долното:
Изводът за стабилизирането на населението около 5-5.5 млн. в следващите десетилетия е на БАН и ЦИК. Добре е описано в докладите и на страницата им. Твърдението, че циганите масово раждат по 3+ деца просто не е вярно и се оборва лесно с данните от преброяването. Наистина е повече от средното за страната, но не много повече, а и намалява бързо в последните десетилетия. Вижда се от данните за етническото разпределение от преброяванията.
Ще съм ти благодарен, Бояне, защото имам сериозни съмнения към посочените институции/Българска академия на науките и Централна избирателна комисия/.
Ето анализа на раждаемостта:
http://yurukov.net/blog/2013/balgarite-sa-na-izchezvane/
Ето прогнозата на НСИ. Доколкото знам БАН са участвали. По-горе съм писал ЦИК, но естествено имах предвид НСИ:
http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/metadata/Pop_6_Metodology_population.pdf
Темата е стара, но пиша, защото много съм чел по отношение на демографския въпрос. Демографите въвеждат така наречения tempo adjusted fertility rate, защото fertility rate или тотален коефицент на плодовитост е мерна единица, която се влияе от покачването на средната възраст за раждане на дете. Така, когато ражданията се отлагат total fertility rate подценява крайния брой деца, който една жена би родила. Точно такова силно отлагане започна в България през 90-те, когато TFR падна до малко над 1 дете, а сегашната му стойност от около 1,5 е просто в следствие на тези отложени раждания. При все това отлагането на ражданията е все още в процес и според демографи реалния краен среден брой деца на жена в България би бил около 1,6-1,7. Тези процеси са аналогични в цяла Европа, за целия ЕС TFR е 1,5, но като се вземат впредвид отложените раждания реално възлиза на около 1,8. А в някои страни с добра социална политика като Франция, Великобритания и Скандинавието надвишава 2,1, което е необходимо за положителен прираст.
Мисля, че като цяло още от началото на XX век насам в западния свят, като първоначално предимно в градовете, се установява двудетния модел и този модел си остава дълготраен – въпреки приказките за егоизма и хедонизма на младите. Вече дали и до колко хората ще могат да реализират желания си брой деца зависи от държавата, от социално-икономическите условия и прочие.
adjTFR е доста сложно да обяснение и визуализация понятие. Затова прибягнах до графики като тези горе. Коефициентът показва добре доколко жените раждат, но само TFR може да покаже колко бързо се подменя населението.
Това е така и все пак е интересно къде и до колко tempo effect-ът или изтеглянето на ражданията за по-късна възраст влияе. Има държави като Великобритания, Франция, Швеция и д.р. където cohort fertility rate – тоест измерване на плодовитостта когато вече е приключил фертилният период от 15 до 49 години – е в границите 1,9-2,1, което е доста стабилно и приемливо. Тук не мисля, че се касае само за имигранти, защото имигранти има и в Германия, но там нещата са доста по-зле от порядъка 1,5-1,6. Мисля, че това което отличава тези страни е много по-често срещаната прогресия към трето дете в семейството – нещо, което за съжалние в БГ рядко се случва.
Такива имигранти като във Франция и Великобритания в Германия действително нямаше до преди година. Ето ти една много съществена разлика с тези държави. След 10 години ще видим дали пък няма Германия на стигне 2.
Имигрантите имат значение, но не толкова голямо. Например в една Швеция със среден коефицент на завършена плодовитост около 2,0 за етническите шведи, които не са с имигрантски произход стойностите са около 1,9. А за имигрантите зависи много държавата на произход, защото тези хора носят със себе си и културата, от която произхождат. Но когато се направи разбивка по държави се вижда, че тези имигранти, дошли от най-бедните райнои на света (с най-висока ражадемост) имат средно около 2,5 деца. Това е с 0,6 повече, което пак е разлика, но не толкова значителна и крайна.
Друг пример е Франция. За съжаление там не се събират данни по етноси, което за мен е криворазбрана толерантност, защото няма нищо расистко в това да се посочат конкретни цифри. Има данни, обаче за тези, които са първо поколение имигранти спрямо всички останали. Стойностите са 2,2 за първо поколение имигранти, спрямо отново 1,9 за всички останали. Отново не се забелязва „брутална“ разлика.
Високата раждаемост не е нещо, което просто е характерно и се случва при едни етноси, а при други не. Раждаемостта е следстиве на социо-културните особености на едно общество, ценности, идеали, начин на живот, икономическа обстановка… така, че всеки човек с независимо какъв произход, попадайки в социо-културна обстановка, която предполага ниска ражадемост – свива плодовитостта си. Това разбира се при условие на успешна интеграция на този човек в обществото, при която той възприема моделите му. Но като цяло основният движещ фактор за измяна на етническия състав на някои стани в Западна Европа и САЩ не е раждаемостта на имигрантите, а самият процес на имиграция и заселване.
Майка ми е гинеколог в Хасково. Само при нея (без да имам информация за останалите ѝ колеги в града) има извършени над 80 умишлени аборта, които не са по медицински показания от началото на 2017. Каза ми също, че има много други случаи на умишлени аборти при други лекари, които се прикриват. Документално не се регистрират като такива или въобще не се регистрират и никога не излизат наяве. И говорим за днешно време, не 70-те, 80-те или 90-те. Не знам дали това е просто „детайл“. По-скоро си струва да се вземе предвид. Броят на тези аборти съвсем не е малък, а в случая аз знам за такива само при един лекар в един град в България. За мен картинката съвсем не е пълна и е напълно възможно реално да липсват официални данни, които биха имали първостепенно значение за крайната статистика.
Поздрави, Иване! Всъщност вашите аргументи доближават до тезата, че проблема е културологичен – тезата, която аз също защитавам. Отлагане на раждането на първо дете.
https://btvnovinite.bg/article/bulgaria/bi-bi-si-za-balgarija-stranata-s-izchezvashto-naselenie.html
@Иван – преброяването по етноси е все по-безсмислено по няколко причини. Първата е, че се основава на самоопределяне. Не може да вкараш 100 души в една зала, отпред да сложиш чиновник и той да казва – тоя е българин, тоя е турчин, тоя е циганин, тоя е арменец. Всеки има право да се самоопределя както иска и няма обективен критерий как да се разделят тези неща. В щатите имат аналогично обстоятелство с расата.
Втората трудност е сместването на етносите. Докато до преди няколко поколения се е пазело всичко в рода, отдавна няма „чист етност“. В България тази тенденция се е засилила с урбанизацията. Аз съм пример за това – едната страна на рода ми са власи, другата са етнически българи. Как следва да се самоопределям като ме питат преброяващите?
Третият проблем идва от дефинициите – как определяме кое е етнос, кое е раса и кое е културна общност? Помаците етнос ли са или културна общност? Как се различават етнически власите и каракачаните? Да разделяме ли етническите българи на културни общности в зависимост от региона?
В цяла Европа има идентични проблеми и това прави преброяването по етноси абсурдно. Добавя единствено объркване и по-малко полезна информация. Затова все повече държави следят единствено религия (отново самоопределяне) и държава на раждане. Това вече има смисъл.
@Марта – Намаляването на абортите няма да се отрази непременно на вдигането на раждаемостта. Абортите са при нежелана бременност и начинът за намаляването им минава през сексуално образование и семейно планиране. Да се ражда серийно сякаш жените са фабрики за бебета е неразумно, вредно за жените и децата им.
Оценките за броят аборти, които описах горе, включват както официалната статистика, така и оценки на пациентски организации за неофициалните аборти. Събрани всички те пак са наполовина от броя раждания и няколко пъти по-малко спрямо едно поколение назад.
@Велко – Това под колкото и статии да го пускаш, пак няма да промени факта, че не се основава на данни, а на анекдотни примери в селски региони.
Юруков, това, че преброяването по етноси е безсмилено може да го каже само някои еврогей толераст, зомбиран неолиберал – комунист. Това, че ти си мелез, не значи, че всички българи са помияри и че няма българска народност. Познавам достатъчно чисти все още етнически българи. Друг е въпросът, че на почти никой не му пука дали българската народност ще се съхрани. Да вменяваш на всички българи смесен произход е нагло и антиисторическо. Няма друг народ като българския с такава безродна диаспора. Та вие дори децата си от български семейства не учите на български. Не ви ли е срам? Какво плюете против България? Никой не Ви е длъжен. Вие сами сте си избрали да бъдете ибрикчии в чужбина. Как България ще се стаилизира при 5,5 милиона население, като българският етнос почти не се възпроизвежда. Просто желанието на мнозинството българи е България и българското да се затрият. Стойте си в тъпата чужбина и не се бъркайте в нашите български работи.
Човек, нямаш си представа какво говориш. Опитваш се да разтегнеш собствената си немощ и проблеми върху някакво сбъркано чувство на призваност и уникалност, което просто не е там. Цялата концепция за „чистота“ и нация е сбъркана. Ако следваш тази си дефиниция на мелез на база културна идентичност, то цял свят сме мелези и най-вече в България. Никой не ти е длъжен да ти пази крехкото самочувствие, което се крепи единствено на чистата случайност, че си се родил някъде и тъй като не си постигнал нищо друго в живота си, се налага да се гордееш само с това единствено нещо, което по нищо не зависи от теб. Такива като теб са срам за България и това, за което са се борили дедите ни.
Интересно защо смятате, че населението ще се закрепи на 5,5-5 милиона? При положение, раждаемостта намалява всяка година, а и както сам твърдите в близките 20 години ще намалее още.Смъртността ще остане висока, защото бейби бумърите навлизат в 70-е и 80-е си години.Освен това емиграцията не спира-само за 6 години в Германия има нови 200 хиляди българи.И само за миналата година поне 30 хиляди емигранти във Великобритания. Наистина това може и да не се запази като тенденция, но емиграцията дълго време ще превишава имиграцията.Реално в момента в България живеят не повече от 6,7 милиона души.Само от отрицателен естествен прираст населението ще намалее с 1 милион за 20 година.Ако сложим минимум емиграция от 200 хиляди за този период, то след 20 години населението ще е 5,5 милиона.
Първо, оценката за 5-5.5 млн. не е моя, а на НСИ за след 30-тина години. Моето твърдение, че ще се закрепим на това ниво идва от няколко фактора. Първо, очаквам раждаемостта да скочи още поради подобреното благосъстояние. Виждаме това в последните години и да, броят деца се покачва, макар и малко. Също така все повече хора се решават на деца на късни години без това да намалява броят жени, които раждат в 20-те. Второ, смъртността по възрастови групи намалява и продължителността на живота се увеличава. С други думи макар средната възраст да расте, все повече хора ще са живи във всеки даден момент. Трето, след като отмине тази „гърбица“ в демографията, смъртността ще падне още повече. Не на последно място неизменно ще има увеличение на имиграцията, а емиграцията, както се вижда в последните години е с тенденция на намаляване. По-важното обаче е, че никой не може да каже какво ще се случи след тези 30 години. Променливите са твърде много. Най-малкото една сериозна икономическа криза или климатична катастрофа някъде по света може да обърнат всичко за всички.
Относно емиграцията обаче числата ти са грешни. В Германия наистина има увеличение от 200 хиляди, но голяма част от тях са дошли от други страни – най-вече Испания и Италия. Следя доста отблизо числата и съм писал доста за това тук. В България населението си е малко над 7 милиона и каквито и упражнения да се правят с вадене на измислени числа за емигрантите, просто не е вярно.
Емиграцията в Германия последните години е основно от страна на циганският етнос-както ромско езични,така и турскоговорящи цигани.Това личи от фактът,че най-много български граждани получават социални помощи от всички държави от ЕС в Германия-85000 за 2016г.Като се има предвид,че циганите винаги ходят групово става ясен етническият състав на голяма част от тези 200 хиляди.И тези 200 хиляди липсващи деца от училище дето ги търсят в голямата си част са цигани,които са в чужбина.Голямата циганска емиграция също трябва да се отчита при предвижданията за демографията.Защото те имат висока раждаемост-около 30 процента от цялата раждаемост у нас в последните години.Така че поради циганската емиграция раждаемостта у нас ще намалява.Така че очаквам раждаемостта да падне дори под 50 хиляди след 5-10 години.А и няма признаци младите хора да правят планове за раждане на повече от едно-две деца максимум.Като баща на две деца ти казвам,че наистина е много трудно отглеждането на повече от две деца в българските условия.Най-вече от финансова страна.И те само естествено.Повечето млади хора са съсредоточени в големите градове.Което ги откъсва от техните роднини,ако не са от същият град.А помощта на бабите при отглеждането на децата е огромна.За да може пък една жена да се посвети на децата тя трябва да напусне работа и да се издържат със заплатата на мъжа.При средна заплата 800 лв естествено това е почти невъзможно.Затова и жената работи.Което пък прави изключително трудно отглеждането на повече от едно дете.
Относно смъртността -възможно е да намалее ,но намалява и раждаемостта,така че не очаквам съотношението да се промени положително.
Ако пък има имиграция,която да ни оправи демографското състояние ,то това могат да са само хора от Близкият изток,Африка и Азия.Другите европейски народи са на същото дередже като нас с раждаемостта.Честно казано предпочитам да няма в България такива имигранти.
А за броя на населението ще се види най-добре през 2021 при преброяването.Предишното преброяване имаше голям пропуск,че се прави и онлайн.Познавам доста хора,които се преброиха така,въпреки,че от над 10 години не живеят в България.Не случайно и Ренета Инджова каза,че има проблем с 300 хиляди преброени дали реално живеят тук.Освен това НСИ не отчита емиграцията,защото следи за нея по промяна на адресната регистрация.Но такава промяна не е задължителна и малко хора я правят.Може да съдим за емиграцията от статистиката на другите държави като Германия и Великобриятия,където в последните години има много голяма българска емиграция.
Интересен линк по отношение на миналата, настояща и прогнозирана в близко бъдеще завършена плодовистост в 37 развити страни в Европа, Северна Америка и Източна Азия:
http://www.demogr.mpg.de/papers/working/wp-2012-014.pdf
@Иван
Интересен линк наистина. Благодаря.
@момчил – много странни изводи. Каква е връзката между етноса на българските граждани в Германия и социалните помощи? Всъщност, голяма част от взимащите социални в Германия са всъщност работещи хора, които обаче не печелят достатъчно, за да се издържат. В статистиката за социални помощи се включва и т.н. „работещи бедни“. Също така, както писах вече преди, вече бяха разбити няколко схеми, в които работодатели са мамели служителите с българи и румънци възползвайки се от незнанието им за езика и правата им. Регистрирали са ги за социално слаби и са им плащали мизерни пари за работата без осигуровки и застраховки. Стотици българи са били хванати в такива схеми ръководени от други българи, турци и немци, и това са само известните. Също така, статистиката не включва българите, които са взели вече гражданство. Това изкривява доста резултатите. И отново – какво общо има с етноса? Намерил си данни за такава ли?
Раждаемостта сред ромското население наистина е малко по-голяма от средното за страната, но намалява рязко. Всъщност, все повече става дума за средно две деца на семейство, а историите за по 5, 8, 20 деца са единични случаи. Доказателство за това са данните са социални помощи и детски надбавки. Интересно е, че хем се твърди в публичното пространство, че ромите раждат масово за помощи и детски надбавки, хем като се покаже, че данните не поддържат това твърдение и децата не са толкова, се говори, че виждаш ли много не са били регистрирани. Как тогава „точат“ помощи? Също така се твърди, че са 30, 40, 50 и дори 60% от родените деца, но като и това се обори с простата статистика за етническото разпределение, скачат, че те всъщност не си „признавали“, че са роми, а и много емигрирали. Тогава питам като емиграцията сред ромите, особено от бедните региони е толкова голяма, как се твърди, че „щели да завладеят страната“ и се започва мрънкане „ама те са и тук и там“.
За преброяването въобще не си прав. Това беше първото преброяване, което изрично правеше такова разграничение. Online попълването беше само в страната, не се вписваха членовете на домакинствата, които са трайно в чужбина или учат зад граница. Проблемите съобщени след това са с някои от въпросите като този за етноса и майчиният език. Преброяването през интернет беше всъщност един от успехите.
Съгласен съм с Боян. Професор Аркадиев имаше статия, в която на базата на преброявания 2001 и 2011 се изчислява коефицента на завършена плодовистост по етноси – тоест редния брой деца на жените на възраст 45-49г. През 2001 тези коефиценти бяха 1,8 за българския, 2,4 за турския и 3,2 за ромския. 2011-та бяха 1,6 за българския 1,9 за турския и 2,8 за ромския съответно. Интересно ще е да се види 2021-ва как върви тази тенденция. Все пак трябва да се има впредвид, че това е завършена плодовистост и реално отразява данни, касаещи тенденции, случвали се в последните 20-25 години, но това е единствения начин да се мери реално плодовитост – когато е вече завършена.
Плодовитостта и сега се мери по аналогичен начин година по година. Взимат се индексите на раждаемост по възрастови групи и се събират коефициентите между тях. Така се получава годишната плодовитост – средно колко деца се очаква да има една жена когато навърши 45-49 г. съдейки по раждаемостта на жени от всички възрастови групи през дадената година. С други думи – ако през всяка една година през живота си една жена ражда със същата вероятност, както жените от всички възрасти през дадена година, то плодовитостта би била 1.7, например.
Не ти ли се струва странно България, която е с население около 7 милиона да има повече граждани в Германия, получаващи социални помощи от близо 40 милионна Полша? И то Полша е съседна държава на Германия. Разлика между поляк гастарбайтер и български такъв на практика няма.Така че повечето от имигрантите от България на социални помощи в Германия са цигани.Работя в близост до дирекцията на МВР в нашият град и това лято отпред ставаха опашки от цигани, които си вадят лични карти.Това са все хора, които са в чужбина иначе нямаше точно юли и август да си изкарват документи. Така че наистина има масирана циганска емиграция в Германия в последните години. Не бих казал, че преди това те са били в Испания или Италия.За емиграцията в Германия им спомага владеенето на турски език, защото там емигрират предимно турскоговорящи цигани.И в Германия работят при турци.
Относно броят на циганите -към преброяването от 2011г техният предполагаем брой е бил около 800 хиляди.Оттогава досега имат около 100 хиляди прираст.Естествено отчитаме и голямата емиграция в последните години така че реално в България живеят постоянно между 700 и 800 хиляди цигани.Как ще се развият нещата е трудно да се предрече.Защото при циганите е характерно, че не се установяват трайно в чужбина, за разлика от българите.Печелят пари и вдигат големи къщи в България. Именно тази особеност прави някои предвиждания в демографията по-трудни.
До Иван
Аз точно въз основа на данните на Аркадиев правя предположения за броя на циганите.Аркадиев смята,че към 1989г е имало 310 хиляди цигани,говорещи на цигански език.И прави предположение,че към преброяването от 2011г трябва да са 433 хиляди.Също така Аркадиев смята,че през 1989г е имало 268 хиляди турскоговорящи цигани.Ако се приложи съотношението като при циганскоговорящите цигани,то през 2011г турскоговорящите цигани би трябвало да са около 380 хиляди.Плюс 430 хиляди правят общо около 800 хиляди.
Относно онлайн преброяването -в подобни преброявания без никакъв контрол и санкции всеки може да си попълни каквото си поиска онлайн.Затова доста хора,идващи си в България само през лятото се преброиха като трайно живеещи тук.Най-вече по сантиментални причини или са имали намерение да се връщат.Ама то почти всеки има подобни намерения,само дето не го прави на практика.Не смятам,че беше добра идея да има подобно безконтролно преброяване.
„Плодовитостта и сега се мери по аналогичен начин година по година. Взимат се индексите на раждаемост по възрастови групи и се събират коефициентите между тях. Така се получава годишната плодовитост – средно колко деца се очаква да има една жена когато навърши 45-49 г. съдейки по раждаемостта на жени от всички възрастови групи през дадената година. С други думи – ако през всяка една година през живота си една жена ражда със същата вероятност, както жените от всички възрасти през дадена година, то плодовитостта би била 1.7, например.“
Така е, но това е Total fertility rate. Цифрите, които Аркадиев посочва са Completed cohort fertility rate и могат да бъдат измервани чак когато фертилният период на дадените поколения приключи. Те не са хипотетично, а реално число. Недостатъкът на TFR е, че силно се влияе от отлагането или изтеглянето в по-ранна възраст на ражданията. Ето например в БГ през 97-ма TFR достга ултра ниски нива от 1,09 деца на жена поради кризата и съответното масово отлагане на раждания. През целия период от прехода до сега фертилността се движи в рамките на 1,09-1,57. Но ако се направи справка с този сайт – http://www.humanfertility.org/cgi-bin/main.php – се вижда, че за кохортите, които тогава са били във фертилният си период (жените, раждани 1965-70г.)завършената плодовистост е около 1,6-1,7.
Много е важно да се отбележи, че раждаемостта е намалявала и преди 1989г.
Тогава обаче факторите за това са били други.
В Първите години след войната, българките са раждали по 4-6 деца, защото до онези години пред жените не е имало възможност за кариера, ограничавани са от права, които днес смятаме за естествени.
След референдума, с който България е обявена за република (Народна република) жените получават повечето от правата си и пред тях излиза възможността да се развиват и да си създават планове.
От този момент ражданията на жена се насочват към оптималните между 2 и 3 деца на жена.
След загубата на Студената война България губи много от пазарите и активите си и населението обеднява. Това е фактор за невъзможността на българските семейства да се възпроизвеждат нормално.
Днес раждаемостта спада с всяка изминала година като децата, които се раждат не могат да запълнят естественото намаляване на населението. Тук има данни за последните години каква в количествени и качествени показатели е раждаемостта в България – http://www.podoko.eu/?p=588
Затова нормалното не е еднозначно повишаване или намаляване на раждаемостта, а доближаването до раждания между 2 и 3 на жена.
Странен прочит на историята и поставяне на разделни линии. Всъщност, намаляването на раждаемостта започва около 60-те с индустриализацията. Образованието на жените и включването им в работната сила започва няколко десетилетия по-рано. Обедняването на населението през 70-80-те трудно може да се проследи, тъй като режимът тогава практически е издържал страната със заеми, неизгодни сделки и чрез ликвидиране на пенсионните фондове. Хората започват да го усещат едва когато кранчето секва около 83-84-та. Намаляването на раждаемостта е естествен процес и идентична крива се наблюдава във всички страни в различни моменти в историята им. Трябва обаче да се изключи миграцията (влизаща или излизаща), за да се види, а много отказват да го направят.
Всичко написано от вас, както и в линка който се дали, както казах преди, е повече от смешно предвид данните и историята.