Тази статия е продължение на темата със статистика от Германия:
- Българите в Германия – последни данни
- Калейдоскоп с разходите и инфлацията в Германия
- Колко български студенти има в Германия?
- Престъпността в Германия
- Колко българи има в Германия?
Вместо да показвам графики и карти, реших този път да изброя няколко кратки извода от последните данни на Немския статистически институт. Данните са към края на 2015-та.
- В Германия има 227000 българи, които нямат немско гражданство
- Спрямо 2014-та има рекордно увеличение от 43670. Доста от тях са дошли от други държави на ЕС като Испания и Италия
- Около 16000 българи живеят в Германия и са взели немско гражданство. 78% от тях са го взели в последните 10 години.
- 1619 са взели немско гражданство през 2015-та. Средната им възраст е 33.4 години и са живели в Германия средно от 11.2 години
- Двойно повече са българките взели немско гражданство, отколкото мъже
- 39 от тези 1619 са се отказали от българското си гражданство
- През 2015-та в Германия са се родили общо 2972 българчета без право на немско гражданство и са починали 200 българина
- Има общо 9190 българи родени в Германия, но не са получили немско гражданство. 83% от тях са на 5 или по-малко години
- Според данните за актовете за раждане и тези на немския институт, 3700 от родените в Германия българчета между 2005 и 2013-та са с двойно гражданство. Още 3300 от родените в този период са само с българско гражданство.
- Освен тях, още поне 9000 деца са родени в семейства, в които поне единият родител е българин, но нямат български акт за раждане. 87% от тях са на по-малко от 10 години.
- Средно българите емигрирали в Германия са били в страната по-малко от 5 години. Средната възраст е 32.2 години и 52.8% нямат брак
- През 2015-та 72000 българи са регистрирани в Германия, 48% от тях са между 25 и 45 годишна възраст. 1% са били в пенсионна възраст. Един човек е бил над 95 години
- 16500 българи са напуснали Германия. 54% от тях са били между 25 и 45 години. 1.3% са били в пенсионна възраст.
- 15% от българите в Германия живеят сами
- 33% от домакинствата, в които живеят българи, се издържат с общ нетен доход от по-малко от 1300 евро на месец
- 19% от домакинствата, в които живеят българи, имат общ нетен доход от заплати над 3200 евро на месец. 10% – над 4500 евро
- Средния нетен доход от заплати на домакинство на българи е 2300 евро. След данъци и наем остават между 1000 и 1400 евро за сметки, храна, транспорт и всичко останало.
- 21% от българите емигрирали в Германия работят в събота, Още 17.6% работят и в неделя и по празниците (тези данни са само официални – и аз работя понякога в събота, но технически никъде не се отчита)
- Между 15 и 25% (зависи как смятаме) от българите живеят на социални помощи
- Между 30 и 45% (зависи как смятаме) от домакинствата на българи живеят под прага на бедността
- 16% от навършилите пълнолетие нямат средно образование
- 17% от всички българи в Германия имат някаква степен на висше образование
Сред точките съм давал граници на някои проценти. Пример са българите в бедност и на социални помощи. Причината е, че зависи как се смятат българите. Дали се смята по хора или по домакинства, включват ли се домакинствата на смесените бракове, включваме ли само българите без немски паспорт или тези получили такъв след натурализация или при раждане. Немската статистика разделя „чужденци“ от „хора с емигрантски произход“. Данните за жителите на страната с емигрантски произход са с доста закръгляне и самите те признават, че имат доста условности. Гледал съм да не разчитам на тях, където е възможно. Всички да достъпни на портала на Немския статистически институт.
За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа
„Средния нетен доход от заплати на домакинство на българи е 2300 евро. След данъци и наем остават между 700 и 1000 евро за сметки, храна, транспорт и всичко останало.“
Нали 2300 е нето? Значи няма още много данъци за вадене освен куче, кола, недвижимост… но това са доста малки суми. А средният наем няма да е 1300 до 1600 евро. Т.е. от 2300 евро на хората трябва да им остават много повече от 700-1000. Не знам как може да се осредни потреблението. Аз например познавам българи, които практически нищо излишно не харчат (освен за скъп телефон, който е задължителен). Съвсем реално е за 5 години да си спестят за апартамент в България, което за някои си е аргумент. А има и други, които живеят от заплата на заплата и даже в лек минус и си купуват талашитени мебели на изплащане.
Наемът в най-масовия случай ти е между 500 и 1400 евро в зависимост от апарамента и къде живееш. Средно го давам 900€. Към него има още данъци и застраховки като на колата. Бях извадил обаче и социалните и здравните от нето дохода, което отчитам като грешка. Сега ще коригирам. Остават реално към 1000-1400 евро на домакинство. След данъци и наем.
„17% от всички българи в Германия имат някаква степен на висше образование“.
На мен би ми било интересно, къде бива придобито висшето образование и в кой период от време?
От сегашните данни не може да се изведе това. Липсва разбивка по образование и по възраст на пристигане в страната. Ако може да съпоставим пристигналите под 24 години и тези над 24 и да извадим онези, които още учат, ще може да направим такова сравнение, но нямат такава статистика.
72 хиляди са дошли през 2015-та, това е една трета от всички, уаууу. Това е показателно за случващото се в България, нали.
Не. 16000 са напуснали страната. Също така 3000 от тези 72000 са всъщност родени в Германия българчета. Доста от останалите са пренесли се от други европейски държави. Тези дошли направо от България са само няколко хиляди.
В статията пише, цитирам:
„През 2015-та 72000 българи са пристигнали в Германия“
а какво се разбира под „живеят на социални помощи“? такива за безработица или?
@Венци – поправих „пристигнали“. Става въпрос за „увеличено население с“.
@Христо – Hartz 4 най-вече. Става дума за такива в бедност и продължителна безработица. Доста всъщност работят от време на време, но получават по-малко, отколкото е нужно за да се издържат. Компенсациите за безработица не са социални помощи, а и спират след известно време, ако не си търсиш работа и не приемаш тази, която ти предлагат. Не се включват тук също майчинските и детските – само и единствено помощите за бедност.
„Тези дошли направо от България са само няколко хиляди.“
Не открих такава разбивка. Само казват колко бълг. граждани са дошли от чужбина, но не и от къде точно.
За двойните граждани – чувал съм, че информацията се губи след първото преместване в друга община. Оттам нататък ги броят само немци. Също и децата с допълнителни гражданства от рождение се броят само с немското.
„17% от всички българи в Германия имат някаква степен на висше образование“
Не мога да се сетя откъде взимат данните за образованието. При регистрацията не се събира такава информация.
Има разбивка на „повторно регистрираните“. Базирам извода на база напусналите България за същия период, намалелият брой българи в други държави и анализа ми на движението на българите в чужбина. И трите източника не посочват точни числа, а обща преценка, каквото съм и посочил горе.
Двойните гражданства не се губят като информация. Записано е още като се вземе немско. При децата родени в Германия най-често немците дори не знаят за други гражданства, защото рядко се съобщават. Пише си го изрично в методологията на статистиката им, а и от личен опит го знам.
Данните за образованието е от преброяването и последвалите микро-преброявания, които правят всяка година. На тяхна база интерполират за цялото население. То всъщност в Германия истинско преброяване като в България така или иначе няма – винаги интерполират.