Нека поговорим за консулствата. Чуваме за тях най-вече при кризисна ситуация или когато политик получи удобна служба. За българите зад граница те са нещо доста повече. Според различни оценки, между един и два милиона български граждани живеят в чужбина. Рано или късно повечето ще се сблъскат с тази част от държавната машина. Било то за лични документи, за легализация или по време на избори. Отделно има над половин милион българи пътуващи в чужбина за почивка или в командировка всяка година.
България е там, където има и един българин.
Политиците обичат този цитат с неизвестен автор. Наистина, България има дипломатически представителства почти навсякъде, където има българи. Откакто сме в Европейския съюз, при спешност може да се обърнем и към тези на други членки. Тук обаче ще обсъдим специфичните услуги, които българските консулства предлагат и по-специално възможността им да го правят адекватно.
Представете си следната ситуация: губя личните си документи. Живея във Франкфурт и трябва да си изкарам нов. Дават ми обаче час за чак след 3-4 месеца. Прозвънявам близките консулства – Берлин, Мюнхен, Брюксел, Берн, Париж. Всички са свободни след октомври. Единствено Париж имат след две седмици. За целта обаче трябва да пътувам 6 часа на посока при подаването и отново при получаването след 2 до 3 месеца. Тъй като съм в Европа, по-евтино и бързо ще ми е да взема отпуска, да се кача на самолета до България и да си извадя експресно документи.
Бесен съм и съвсем основателно. Този случай не е изключение, а правило при консулства, където има повече българи.
Хора няма, действайте
Съвсем разбираемо, служителите в консулствата си отнасят доста гняв и псувни. От години се опитвам да се докопам до данните за работата им и наскоро Външно най-накрая ми предостави част след запитване по ЗДОИ. Ето най-важните числа от тях:
- През 2016-та България има 77 консулства и консулски служби
- Общо служителите обслужващи граждани са 191 души
- За последните 10 години най-малко са били през 2010-та – 173
- Най-голямото консулство с 14 постоянни служители е това в Москва. На второ място е Истанбул с 6
- 65% от консулствата имат един или двама служителя
- В западна Европа, САЩ и Канада има 26 консулски служби с общо 70 служителя
Поне 85% от българите в чужбина учат или работят в западна Европа и Северна Америка. Това са между 800 хиляди и 1.6 милиона души. За тях Външно е определило 70 души. Това би било аналогично на кметство в малко градче да поеме управлението на град като София.
Проверих тези числа с няколко консулства и ситуацията се оказа още по-лоша. Докато технически данните са верни, някои от посочените служители работят на половин ден, а други съвместяват и други задължения.
Къде може да имате проблем?
Тези две карти са изготвени на база данните за служителите във всяко консулство, региона, за който отговарят и приблизителното разпределение на българите в чужбина. Последното взех от събраната информация от общностите, както и от активността в последните вотове. Разбира се, те не отразяват реалното време на чакане за час в консулствата или общата им натовареност, тъй като те са доста динамични според сезона и организацията. Опитал съм се да представя какви са възможностите за справяне с вменените им задължения предвид отпуснатите кадри и ситуацията по места.
Вижда се ясно къде са дупките в покритието. Южна Италия, скандинавските страни, Шотландия и цяла Франция извън Париж. За тях съм отбелязал, че ако имате нужда от каквото и да е, по-добре да си хванете самолета към България. Други региони са близо до консулства, но заради голямата концентрация на българи натоварването им е значително. Такива са Лондон, Париж, Франкфурт, Брюксел и други. От тях единствено Лондон има 5 служителя. Франкфурт и Париж има по два, а Брюксел – 3. Франкфурт, например, отговаря за регион с поне 100 хиляди българи.
Следващата карта показва каква е ситуацията в щатите. Вижда се ясно струпването на консулствата и малкото покритие. В Чикаго има 4 служители отговарящи за около 200 хиляди българи. NY, LA, Вашингтон и Торонто имат по 3-ма, а Отава – 1.
В края на статията ще намерите подробна карта и таблица с всички консулства и броя служители в тях.
Консулски совалки
Министерството на външните работи изглежда оценява натовареността на консулствата и затова командирова хора да помагат. През 2015-та са изпратили 10-ма в Москва за 3 месеца през лятото. По четирима в Минск и Истанбул и по един в Грузия, Иран и Ливан. Нямало е нито един командирован в държава с голяма концентрация на български граждани. За последните 10 години са изключение случаите когато е изпращан човек в Западна Европа да помага. Дъблин, Мадрид и Валенсия са били удостоени с това внимание през 2007-ма и 2009-та с по един човек.
Брой командировани служители по месеци. Повечето са между май и август.
Обяснението за тези приоритети е просто – консулството в Москва издава туристически визи. Облекчените условия и кратките срокове предполагат доста чиновническа работа в летните месеци. Фокусирането върху Русия и бившите съветски републики по този начин обаче е странен. Според туристическата статистика на НСИ, руските туристи са приблизително 5% от всички посетили страната ни. За Външно обаче визите и таксите от тях са важен източник на приходи. Изглежда това натежава.
Последвай парите
Тук стигаме до финансовия въпрос. Колко са разходите и приходите на консулствата? В разходната част влизат заплатите, издръжката, местни данъци, техника, сметки, бюджет за събития и прочие. Приходите включват такси от различни услуги, наеми и други. От отчета на Министерството за 2015-та става ясно, че са събрали 54.5 млн. лв. от такси. Това е половината от цялата издръжка и заплати на ведомството. В тази графа обаче влиза всичко от дейността на Външно в страната и чужбина. Липсва всякаква прозрачност за дейността дипломатическите представителства.
Това, което ни трябва, е финансовите отчети на всяко от тях поотделно. Именно тях поисках от Външно със запитване по ЗДОИ, но отказаха да ми ги дадат. Насочиха ме към обобщения отчет, който споменах преди малко. Тъй като той очевидно не отговаря на въпросите ми, подадох жалба до Административен съд София-град. Делото е насрочено за 16. септември.
Имаме нужда от тази информация, за да преценим до колко обезпечени са отделните консулства. Броят служители е само една част от историята. Състоянието на техниката, разходите за транспорт, ремонти, наемането на местни лица или стажанти е от критично значение за качеството на услугите и възможността да реагират в кризисни ситуации. Ще стане ясно и колко бюджет се отпуска на консулите за участие и организиране на културни събития, информационни кампании и изборни секции. Не на последно място, ще видим кои консулства внасят в бюджета повече, отколкото е реално получават. По неофициална информация, приходите от българите зад граница практически издържат външната ни политика. В същото време не се инвестира достатъчно нито в хора, нито в техника.
Едно поредно и последно разочарование
Това, че едно консулство има малко служители или лоша техника, не означава, че не обслужва добре българските граждани. Обратното също е вярно – при калпав консул добрата обезпеченост не означава нищо. Играта на нерви с месеците чакане, често неясните процедури и тромавата държавна машина обаче обезкуражават. Задълженията на консулските служители далеч не се изчерпват с издаването на паспорти и подпечатване на документи. Присъстват при предаване на затворници, работят с местните власти при издирване на изчезнали или близки на починали. През тях често минава и дипломатическата комуникация и организирането на визити.
Външно министерство има цял списък какво може да очакваме от консулствата. Докато някои услуги като заверката на документи стават бързо, други въобще не се изпълняват. По-натоварените предимно отказват сключване на граждански брак. Въпреки, че е възможно консулът да проведе цялата регистрация на българче родено в чужбина, от Външно признават, че няма данни някой някога да го е правил. Процедурата за взимане на български акт за раждане не е сложна, стига да успееш да се прибереш в България за достатъчно време. Навярно затова доста от сънародниците ни не регистрират децата си като български граждани. Някои дори посочват тези затруднения сред причините да вземат чуждо гражданство.
Обичаме си страната, но мразим държавата.
Това ще чуете от много българи и то не само в чужбина. Когато сме далеч от България, консулствата и посолствата са държавата за нас. Всеки вижда в тях същите дефекти, заради които повечето са заминали. В този контекст е фрустриращо и цинично, че Министерството на външните работи всъщност печели от българите в чужбина предоставяйки услуга с лошо качество.
Въобще не помага и това, че консулите на практика нямат право да комуникират с българските общности. Нямат контрол над официалните си интернет сайтове, от няколко години е забранено да имат страници в социалните мрежи и да говорят с журналисти. С тези си правомощия консулите са нищо повече от касиери с печат в ръка. Толкова им позволява Външно. Това обаче не е известно на обществото и затова отнасят цялата критика, за която би трябвало да отговаря външният ни министър.
Подробни данни
На тази графика ще видите промяната на броя служители през годините. Разделил съм ги на консулства в западна Европа, САЩ и Канада, други консулства и съм добавил колко помощници са били командировани.
Тази карта показва служителите работещи с граждани през 2016-та. Важно уточнение е, че това не са всички дипломатически представителства на България в чужбина, а само тези, които предоставят консулски услуги.
Тук се вижда подробна разбивка по консулства за последните 10 години. На втората страница съм описал командировките в човекодни. Това означава, че ако двама души са командировани за два месеца в едно консулство, тук ще бъдат отбелязани като 122 човекодни. Същото ще получим, ако един бъде командирован за четири месеца.
Бях много учуден от това колко малко служители имат консулствата ни. Преди няколко дни пуснах анкета в Twitter. Половината познаха. Другата половина отговориха с 3200.
Във Виена положението е същото. Чакаш 1 месец до часа ти за подаване на документи. За ваденето им 2-3 месеца, като никой не ти известява, а им звъниш след някакъв период да ги питаш дали са излезли и ако не са звъниш и звъниш, докато един ден те изненадат приятно… И 42-те евро, които не изместват 80-те лв. в България за бързата поръчка- 3 дни… По-жалкото е, че не е въпроса само в количествота, а и в качеството.
Чакането за паспорт не зависи от консулството. Праща се по куриер обикновенно на групи, отнема техническо време в България и после наобратно. Цената включва куриера, разходите в България и малка такса за услугата в консулството. Единственото, което могат да направят, е по-добра система за уведомяване. Останалото, както и чакането за час, не е в контрола им. Това е проблемът.
Благодаря за статията. Аз съм изключително доволен, че има данните в табличен вид. Успех на делото – дано се реши бързо и в твоя/наша полза.
Много полезна информация,
Благодарим
Мен ме уведомиха (по телефона, или с емайл, забравих).
Но пък снимката, която ми направиха за паспорта е убийствена, аз самата не мога да се позная дори. И е огромна.
Не зная защо навсякъде говорите за „САЩ и Канада“? Канада изобщо не я бройте, че цялата се е „белнала“ от липса на консулски услуги: всичко на всичко 2 консулства с 4 човека, от които работи реално 1. За територията на Канада това е просто смешно. Все едно всички градове в България да се обслужват от общо 1 кмет и 1 секретарка!!!
@Лила – от кое консулство са ре уведомили? Как подааде заявлението преди това? Електронно или се яви? Колко чака за час за подаване? Интересно ми е, защото повечето консулства не отговориха на запитванията ми.
@Тодор – в щатите е подобна ситуацията. Все пак, повечето българи живеят в градове в региона на консулствата. Поне това научих от българи в Канада. За останалите си е пътуване със самолет. То всяко разстояние в Канада и щатите е повече, отколкото сме готови да минем в Европа, затова нещата са несравними.
Много ми е интересно авторът как ще пътува до България, защото си е изгубил личните документи. Кой ще го пусне на самолета без изгубените лични документи?
Ето още един пример, в който не си знаем правата и услугите, които консулствата предоставят. При изгубени или откраднати лични документи се вади временен паспорт със срок месец. С него човек може да пътува до България да си извади нов.
Интересно ми е как стои въпроса с почетните консули, те нямат никакви правомощия и право да извършват услуги, ала кой ги избира и те имат ли някакъв бюджет за дейността си през календарната година?
В Марсилия например си имаме доста деен французин, господин Мартен (и съпругата му много помага), ала така и не знам дали е с помощта или въпреки бездействието на Външно министерство.
Почетните консули нямат бюджет и нямат общо с консулските услуги всъщност. Те са на добра воля и представляват неофициално България чрез контактите си, организирайки събития и прочие.
Поздравления за интервюто по БНР!
Интересното е, че някой в радиото е прочел публикацията в блога и се осмелил да покани Боян за интервю.
Единствено общественият натск може да накара политиците да се задействат. Шансовете политиците по собствена инициатива да задвижат администрацията в полза на обществеността са много малки (макар че има и такива случаи).
Взимането на управленски решения на базата на данни много трудно си пробива път тук в България, но полека лека и това ще стане.
Успех!
Всъщност, националното радио съвсем не за пръв път ме кани. Повече в Христо Ботев и по-малко в Хоризонт. Предимно за избори, отворени данни и разни проекти.
Както изтъкнах горе, а и в другите ми подобни проекти, тази карта и анализ не водят непременно до конкретни препоръки в кое консулство какво може да се подобри. За целта ни трябват най-малкото данните за разходите и постъпленията от такси по места. Министерството има тези, а и много други данни, на базата на които да прецени. Да не говорим, че имат самите запитвания на консулствата. Сега очевидно има проблем.
Целта ми с тази карта е да покажа нагледно този проблем и да започнем да говорим за него, вместо просто да псуваме консулите и държавата. Истината е, че в крайна сметка тези неща се решават от няколко чиновника някъде в министерството. Докато някой не си направи устата, нищо не би се променило.
По радио Хоризонт тази сутрин говорих за картата, условностите на данни, какво липсва като публичност и какво може да се направи:
http://bnr.bg/horizont/post/100731646/boan-urukov
„Поне 85% от българите в чужбина учат или работят в западна Европа и Северна Америка.“
Предполагам разполагаш с официални данни за това – би ли посочил източника? Ако е по държави, ще е супер.
Както вече писах в статията. Никой няма точна представа колко българи има в чужбина и къде са. Всичко се основава на различни преценки. Официални данни няма, тъй като повечето българи учещи и работещи в чужбина не са го обявили през общината си като смяна на настоящ адрес.
По-горе съм дал линк към wikipedia страницата събрала информацията от местните общности. Данните там не са най-актуалните, тъй като в Германия вече има над 200 български граждани докато в Испания са намалели. Все пак дава добра представа. Към това добавих активността на последните избори и оценка за броя извадени актове на новородени.
Извън западна Европа, САЩ и Канада единствените по-големи диаспори са в Австралия, Южна Афтика и около Молдова. Имаше доста работещи в северна Африка, но по моя информация са намалели. Има и в Южна Америка и Южна Азия, но далеч не чак толкова много.
Интервюто ми за Емисия България по BiTelevision по този въпрос днес:
Има ли смисъл от повече служители в консулствата? Толкова много консулски услуги могат да се автоматизират и да се поемат от един концентриран отдел на МВнР някъде в България. Така сегашните 1-2 служителя ще могат да се концентрират върху специфични задачи като да оказват помощ в беда, например. Има държави, в които има малко българи, но нуждата от тази помощ е много по-голяма отколкото в уредените западни държави с много българи. Отделно визите изискват голям ресурс точно там, където има сравнитено малко българи (Русия). Т.е. не може да се каже, че броят на служителите трябва да е пропорционален на броя на българите.
Услугите и сега до голяма степен са автоматизирани. Предполагам, че имаш предвид да се направят електронни услуги и всичко да се подава online. И това вече се прави, но с не особен успех все още.
Дори електронните услуги на Външно да работеха обаче, пак това нямаше много да разтовари консулствата в първите 4-5 години. От една страна повечето хора нямат електронен подпис. Новите лични карти ще имат електронна идентичност, което ще достатъчно в един момент, но докато я въведат и докато хората си сменят личните карти ще мине още време. Да не говорим, че интернет културата на повечето българи е доста ниска. В това число не включвам само бачкаторите, но и доста студенти и добре платени професионалисти.
В статията си не говоря за увеличаване на служителите навсякъде. Изрично съм казал, че това, че изглеждат малко не означава, че не се справят. Липсва прозрачност, която да ни показва какво е натоварването им. Една такава мярка биха били финансовите постъпления.
Няма как от адресната регистрация в България да стане ясно кой българин е в чужбина. Ще трябва по заобиколен път – например, кой не си плаща здравните осигуровки в България, или не е ходил на лекар в последните 2-3 год., или няма банкова сметка в България, или няма работа в България, или гласува от чужбина, или колата му е с чуждестранна регистрация – неща от тоя род. Другият вариант е да се вземат данни от чужбина, но това е далеч по-трудоемко, а и ще изключи всички нелегално пребиваващи… Успех!
Докато имаме граници, т.е. не сме в Шенген има прост начин да се изброят българите в чужбина. От влизанията и излизанията за всяка календарна година се пресмята за всеки българин бил ли е сумарно повече от 6 месеца в страната или не. Само че за да стане, трябва граничарите да въвеждат всяко пресичане, а в момента не го правят. Понякога поглеждат документа и ти го връщат без никакво действие.
Адресът (или поне държавата) в чужбина е по-сложен въпрос. Според мен единственият начин е НСИ да събира данните от местните институции по света.
Аз само се питам решение ли е на проблема да се назначат още повече некадърни връзкари по консулствата в чужбина да вземат държавни (сиреч на данъкоплатеца) пари?
Или по-скоро трябва да се преосмисли цялостно как функтионират консулствата?
Чакането и липсата на информация за срока на издаване не могат да бъдат оправдани с куриерските услуги или други процедури. Консулствата на други държави работят по принцип по същия начин, а на практика постигат много по-добри резултати. Спешната ми нужда от нов холандски паспорт в Лондон преди години беше решена с двучасова опашка (от нехоландски граждани за визи) и пет дена за получаването на паспорта с куриер от Холандия. При подобен случай със съпруга ми по време на планирано затваряне на консулството в Лондон за ремонт, консулът в Саутхамптън издаде временен паспорт в същия ден.
От години не се и опитвам да си подновя българския задграничен паспорт (единствено по процедурни причини). Бъркотията при подновяването на личната карта по време на посещения в България и глобата за пресрочена валидност са аргументи, които в случай на колебание относно запазването на българското гражданство могат да се окажат решаващи.
Временните паспорти се вадят веднага. Наистина има ускорена процедура и доставка с куриер, но не винаги е възможна и не всички могат да си я позволят. За вадене на акт за раждане пък не става с куриер, а трябвало по дипломатическа поща и има забавяне между институциите в България.
С голямо закъснение попаднах на тази статия, но ми се иска да отбележа нещо. Манхайм е град пълен с българи. На половин час път от Франкфурт, на 3ч от Париж, 3+ часа от Мюнхен и 5-6 часа от Берлин (с бърз влак). Въпреки това, Фарнкфурт „не отговаря за Баден Вютемберг“ и българите в Манхайм нямат право да използват консулски услуги във Франкфурт. За които се чака около 4 месеца, но това са подробности. Нямат право да ползват и тези в Париж, понеже те разбира се не отговарят за българи в Германия. Единствените варианти са Мюнхен, Берлин и общината по постоянен адрес в България (който няма нищо общо с адреса на който ходя там, но и това игнорираме). Пълен абсурд, ако на човек му трябва спешно нещо или пък е с малко бебе. За да отида до Мюнхен трябва да чакам месеци, да си взема поне два почивни дни и да платя толкова колкото за самолетен билет + експресна услуга в България. Съответно единствено съм пращала изтекъл паспорт до Мюнхен и не си и помислям да използвам услугите на консулството. Добре че не съм си губила документите, нямам представа какво щях да правя в такъв случай. От миналата година обаче си изкарах немска лична карта и немски паспорт. Това ми реши проблемите и вече не трябва да „разчитам“ на българските служби. Почти всичките ми познати българи тук са направили същото. Така че предполагам въобще не влизаме в статистиката…
Не съм съгласна, че е лесно ваденето на свидетелство за раждане. Първо защо това трябва да става в община в България? Спокойно това може да стане в посолство или консулство. Второ кога с новородено бебе ще се вдигнеш до Бг, ще превеждаш, ще апостилираш и ще стоиш до чакаш там , това ли ще ти е първата работа. Много семейства са смесени и не си ходят чат пат в Бг, нито им се занимава с търсене на общини и т.н. Когато вземеш заветното свидетелство, да, паспорт може и с много чакане да се извади в посолство. Въпреки, че на място в Бг това е по-лесно и става за 3 дни. Така че препъни камъка е свидетелството за раждане и на мноооого родители които отдавна с чуждо гражданство аз вкл. не им се занимава. И така расте поколение (първите са вече на над 30г.) без бг документи.
По другите въпроси – не е най-важното служителите да са много, а да са ефективни. Висяла съм в посолството с часове за заверка на пълномощно – преди мен обслужиха само 2ма. Пише се на ръка в разни тетрадки, до скоро вадеха квитанции, попълнени на ръка, с копие под индиго.
Първо, нека не забравяме, че статията е на четири години и някои неща се промениха от тогава. Едно от тях е, че бащиното име се добавя само с молба при желание. Другото е, че все повече консулства вадят актове за раждане, макар да отнема доста време заради нуждата от дипломатическа поща. Не на последно място се въведе електронно записване на час за консулствата.
Второ, никой не е казал, че трябва да се ходи веднага с новородено. Може месеци или дори години по-късно и се прави най-редовно така. Отделно става със собственоръчно написано пълномощно до близък, който да придвижи нещата. Паспортът става с час и също е относително бърз, поне в Европа.
Ако детето е родено в чужбина, то винаги получава чуждестранен акт за раждане. Друг начин няма. Вече дали получава гражданство зависи от съответната държава и самите родители. В Германия, ако родителите имат право на гражданство, дори да не са си направили такова детето го получава. Дори не можеш да се откажеш – вадят му го служебно. Така че тия неща често не са толкова избор на родителите. Така или иначе дори при един родител българин регистрацията в България е задължителна по закон и консулствата следва да я правят служебно заедно с акта за раждане и ЕГН. Вече колко се случва е друг въпрос.
Що се отнася до ефективността на служителите, определено има какво да се желае. Не трябва да забравяме обаче, че редица неща не зависят от тях или самото консулство, а са определени като техника и процедури, включително и формуляри и бланки от Външно и МВР. Също тези хора се налага да се спаравят с доста неприятни ситуации и обират всички негативи, които следва да бъдат насочени към министерството и кабинета като цяло за ситуацията, в която всички сме поставени. Ако някой има идеи как да се организира по-добре процеса – супер, да кандидатства за работа при тях и да го направи. Без това няма много желаещи за тия пари да се изправят пред нещото, което на нас ни се налага веднъж в годината да минем.