В първата статия от поредицата разгледах най-общо какъв е проблемът с въздуха на София. В следващата изложих повече информация от станциите и аргументи защо данните от тях трябва да са отворени и достъпни за анализ на всички. Също така показах, че публичната информация от Изпълнителната агенция по околната среда има за цел по-скоро да отговори на изискванията за докладване на европейския регулатор, а не толкова да информира обществото за проблема. Съобщенията им за превишените прагови стойности по дни не само не могат да ни покажат замърсяването в реално време, но също така правят почти невъзможно търсенето на причините и възможно решение.
За да илюстрирам това, свалих всички данни за превишения за последните четири години. Всъщност, свалих данните за последните десет години, но колкото по-назад във времето се връщаме, качеството на съобщената информация изглежда намалява драстично. Пример за това е липсата на всякакви превишавания през пролетта и лятото на 2013-та, което е повече от странно. Затова в графиките тук ще покажа единствено периода между април 2012 и февруари 2016-та.
България не е само София
Основните замърсители на въздуха в градовете ни са финните прахови частици (PM10), азотните оксиди (NO и NO2), серния доксид (SO2) и озона (O3). Има доста други замърсители като въглероден оксид или бензен, но при тях почти няма превишаване на нормите. Концентрираме се често на праховите частици, защото там проблемът е най-голям. На тази карта съм показал всички превишения по станции в страната за последните 4 години.
Вижда се ясно масовото превишение на ограничението от 50 µg/m3 във всички големи градове в страната. Всъщност, ако сметнем по население, излиза, че около половината българи живеем в региони, където замърсяването с фини прахови частици е често над нормата. Виждат се ясно и целогодишните обгазявания на Гълабово, Сливен и Димитровград със серен оксид. Прекомерното замърсяване с озон и азотни оксиди са по-редки, но все пак се срещат.
При праховото замърсяване ще забележите една периодичност. На следващата графика тя се вижда по-добре. Показал съм броя станции, в които се превишава праговете от различни замърсители в даден ден от годината. Общо станциите в страната са между 40 и 50 според това кои не работят в даден ден. Разделил съм на станции превишаващи нормите с малко и тези превишаващи ги два и повече пъти (в тъмно червено).
На следващите две графики съм групирал превишенията по месеци. Всяка колона показва колко превишения е имало в страната за даден месец независимо от коя станция. През януари 2016-та, например, 450 пъти са превишавали нормите за прахово замърсяване като в 175 от тях замърсяването е било повече от двойно над нормата.
От втората графика се вижда, че превишаванията от други замърсители са много по-малко като брой. Те обаче често са концентирани на няколко места. При праховото замърсяване е очевидно силното увеличение през зимните месеци. Проверка в данните на БАН за температурите през тези периоди показва силна корелация.
Това още по-силно говори в полза на тезата, че не транспорта, а отоплението е това, което причинява най-силното прахово замърсяване. При това най-вече отоплението с твърдо гориво в градовете, а не от индустриалните инсталации като ТЕЦ-ове и заводи. Данните за последните отворих и визуализирах преди 3 години. Обнових ги наскоро и показват ясно, че замърсяването от тези източници е паднало драстично и допринася много малко за общото замърсяване в последните години.
С кое мърсим повече – печките или колите?
Наблюдения до тук обаче не съответстват с изводите на Столична община. В предишната ми статия писах, че градовете в България изглежда нямат план как да се справят с това замърсяване. Оказва се, че не е съвсем така. Всъщност по поръчка на общината, Химикотехнологичния и металургичен университет е изготвил такъв план преди 5 години. В него се разискват всички възможни източници на замърсяване – от заводи и строежи, през транспорт и отопление та чак до птицеферми. Описано е добре как аномалии в климата влияят на концентрацията на замърсителите.
Интересни са данните за отоплението и промяна между 2007-ма и 2010-та. Изглежда намаление има единствено при отоплението на ток. Най-много се отопляват на парно – над 60%. Леко увеличение има при отопляващите се на газ, като това е вторият предпочитан метод с 18%. Отопляващите се на дърва не само са се увеличили, но се е увеличило двойно количеството изгорени дърва за огрев.
Планът отбелязва драстичен общ ръст на замърсяването. От строителството има 60% по-малко замърсяване, което най-вероятно се дължи на кризата след 2008-ма. Твърдението в документа обаче е, че 63% от праховото замърсяване е от транспорта срещу едва 23% от отопление. Това би означавало, че при спадане на температурите, промяната на нивото на прахови частици и азотни оксиди трябва да е по-малка от 25% в едни и същи часове и дни от седмицата. С други думи, в един летен и зимен работен ден с чисто небе и липса на мъгла не трябва да има голяма разлика в качеството на въздуха. Това е странно, защото виждаме драстична разлика между замърсяването през лятото и зимата в такива дни.
Друго интересно в докладите са следните карти показващи регионалните концентрации на ФПЧ. Докато досега обсъждахме измерванията на отделни станции в града, тук виждаме модел на разпределението на замърсяването на база промишлени зони, транспортна инфраструктура и други източници.
На страницата за замърсяването на община Пловдив се вижда подобна карта, но в реално време. Там има графики за последните 24 часа за PM10 и NO2 отделно за индустрията и като общо замърсяване. Тук съм направил анимация за последните 60 часа.
Разбира се, това е просто симулация от ИАОС. Реалните измервания са на две или три места в града. Забелязва се обаче, че най-голямо замърсяване има вечерно време около 8 до 11 часа. Т.е. след час-пик и когато хората са си вкъщи. Тогава всички квартали, с изключение на Тракия, превишават сериозно лимита от 50 микрограма.
Стъпка назад
На този етап би трябвало да разбирате колко сложни аспекти има дори в този един показател. Няма спор, че има сериозно замърсяване на въздуха във големите български градове. Всички го усещаме. Няма съмнение, че това вреди на здравето на половината българи. Има много начини да се илюстрира проблема и никой от тях няма да е изчерпателен или изцяло точен.
Планове и стратегии на хартия има. Според официалните данни обаче напредък липсва. За да има обществен натиск, трябва проблемът да е видим и близко до хората. Макар всеки в София, Пловдив, Бургас, Варна и Плевен да вдишва този прах всяка изминала минута, осъзнаването каква е вредата идва трудно. Чрез визуализациите, които показах в тази поредица, трудно може да се извлече личен извод и да се стимулира някакво недоволство към липсата на напредък.
Човешката природа просто е такава – докато един проблем не стъпи на входната ни врата, трудно бихме му обърнали внимание. Този проблем отдавна е влязъл и ни бърка ежедневно в здравето, но не го забелязваме. Трябва да намерим начин това да се промени. Апокалиптичните предсказвания и шокиращи лозунги явно вече не помагат, защото сме претръпнали. С такива се промотира всичко – от вафли до политически амбиции.
Какво би накарало жителите на един град да настояват пред общината си за решителни действия за качеството на въздуха?
Много сериозно дълбаене. Поздравеления. Но. Според мен тая работа с отоплението в студеното време не е достатъчна, особено в градовете с топлофикации. Има такова нещо, че при по-студено време и повече коли се карат. Още. Според мен има връзка и между по-яките студове и непроветряването на населените места (тогава не духа вятър), инверсионните смогови шапки, липсата на валежи, които поне малко да обират прахоляците. Влиянието на един антициклон най-вероятно допълва и усилва мизерията от печките. И автомобилите. Редно е да се отбележи и разликата във вредността между дървесните/въглищни и дизелови сажди.
Добре познавам данните на ИАОС и визуализирах времевата серия за ФПЧ10 по тримесечия от 2008 до края на 2015 (графиката може да се види тук: http://imgur.com/eK2y316. Ясна е тенденцията към подобряване на качеството на въздуха в София – по-силно изразено през по-топлите месеци (2-то и 3-то тримесечие нз годината) отколкото през по-студените, но тенденцията е еднаква.
@Пешо – точно тези фактори правят сравнението между градове, сезони и дори години в самият град трудни. Методът на изготвящите плана за София е просто да махат от справките всички дни с „неблагоприятни метериологични условия“. Намирам това за доста странно предвид, че не променя факта, че прахта се задържа и хората я дишат. Това, че София и Пловдив имат повече мъгли от други градове не е извинение за замърсяването, а прави задачата просто по-трудна. Трябва емисиите да се намалят още повече и на проблема да се погледне по-сериозно.
@Анонимен – интересно ми е да видя от къде и как си свалил данните от ИАОС, за да се проверят тези графики. Данните между 2008-та и 2012-та не са на разположение. Има ги в едни отвратителни html файлове, които са (почти) невъзможни за scrape-ване. Свалих ги и обработвам информацията някак, но това, което са направили е абсолютно несериозно като публичност.
Именно затова трябва информацията не само за превишенията, но и са данните в реално време да са публични. Сега в портала за отворени данни са публични само последните превишения. Няма данни за стари периоди, кога станциите не работят, кои и къде са станциите. Добре, че Европейската комисия изисква цялата тази информация, а техните данни поне са на ниво. Те обаче публикуват само обобщена статистика, но не и превишенията по дни. Затова питам от къде си взел данните.
Иначе съдейки само по линиите е трудно да се говори за обща тенденция надолу. Определено се забелязва намаление през лятото на превишенията, но от тази ти графика не става въобще ясно колко пъти над нормата са средно превишенията и колко е паднало средната концентрация на частиците през лятото. Да не говорим, че цялата идея да се осреднява на денонощие е малко сбъркана, защото може всеки ден да има пик от 5-6 пъти между 18:00 и 02:00 и средното за деня да е под нормата.
Интересна статистика. Но термина „превишавания“ е неподходящ. Така попадат заедно данни които н-р имат 10% превишаване , итези които имат няколко пъти превишаване.
Тук тези случаи са обединени. Очевидно, че това е неправилно. При наличие само на 40-50, станции, при това някои неработещи, данните от тях са неравностойни, и усреднението не води до добри резултати. Очевидно е, че в по-малките градове, където основно са на твърдо гориво, но броят на станциите вероятно е по-голям, рерултатите от тях ще „дръпнат“ разпределението. От тук и изводът за „печките“ струва ми се не е обоснован. В допълнение с климатичните особености картината става още по-сложна. Температурата не е единствения фактор, а скоростта на вятъра и сезонните ефекти. Всяка година от Сахара в България януари-март идва голямо количество пясъчни частици, предимно в диапазона на т.н. финни. (като пример давам пожълтяването на високите склонове на Рила и Пирин, добре е да се имат предвид и резултатите за подобни частици от БЕО-Мусала). Към превишаването би следвало да се добави и елементния състав, и неговата промяна, което особено съществено. Мисля , че озонът на графиците не е на място, това е изцяло природен ефект, и не ми е известно за вредно въздействие, по-скоро обратното.
@Боян: Взех данните от тримесечните бюлетини на ИАОС (http://eea.government.bg/bg/dokladi/arhiv_trim-bul), но ми е интересно да погледна и твоите данни (не успях да намеря достъп до тях). Междувременно направих нови графики (пак въз основа на данните от ИАОС) за да визуализирам по-ясно намаляващата тенденция в броя на дните с превишение на нормите -виж тук:
Оцветил съм стойностите за по-топлите тримесечия в по-бледи тонове за да наблегна на по-високите (и в някои случаи по-бавно намаляващи във времето) стойности за по-студените периоди. Надявам се картината сега да е по-ясна…
„На страницата за замърсяването на община Пловдив се вижда подобна карта, но в реално време. Там има графики за последните 24 часа за PM10 и NO2 отделно за индустрията и като общо замърсяване. Тук съм направил анимация за последните 60 часа. Разбира се, това е просто симулация от ИАОС. Реалните измервания са на две или три места в града. Забелязва се обаче, че най-голямо замърсяване има вечерно време около 8 до 11 часа. Т.е. след час-пик и когато хората са си вкъщи. Тогава всички квартали, с изключение на Тракия, превишават сериозно лимита от 50 микрограма.“
В момента автоматичната станция, от която се подават данните в реално време и където са регистрирани въпросните превишения на фини прахови частици, през посочения период, е позиционирана точно в ЖК Тракия.
Бях леко щастлив да видя, че според данните в северна България няма много NO2 и SO2 над норма. Покрай Стара Загора сякаш има някакви гнусни заводи.
Удоволствие е да прочета текст като Вашия, подкрепен с данни и достоверна информация.
В Разград смърди на сероводород от години и никой не може да открие източника…
Не и според сензорите на ИАОС. Подайте сигнал.
@Боян – Може ли да споделиш от къде си взел данните за визуализациите? Бих искал да разгледам и може и аз да си направя актуална анализа с python. Благодаря!