post-truth
/ˌpəʊs(t)ˈtruːθ/
adjective
Relating to or denoting circumstances in which objective facts are less influential in shaping public opinion than appeals to emotion and personal belief
в превод: „пост-истина“ (според медиите)

preconceived
/priːkənˈsiːvd/
adjective
(of an idea or opinion) formed before having the evidence for its truth or usefulness.
synonyms: predetermined, prejudged; prejudiced, biased
в превод: предразсъдъци, предубеждения

Post-truth стана думата на 2016 на Oxford Dictionaries. Описва информационния хаос, в който привидно се намираме. В щатите се засилва ролята на т.н. fact checking. Имаше дори подобни опити в медиите ни покрай изборите в България. В Германия има призиви за криминализиране на фалшивите новини. Преди дни Facebook пусна механизъм, с които по техни думи ще се борят със същите.

В България терминът беше преведен като „пост-истина“. За да има „пост-“ обаче, не трябва ли да е имало „пре-истина“ или поне време на „истина“? Не мисля, че е имало момент в последните 27 години, когато е нямало фалшиви новини, медии „бухалки“ или очернящи кампании. Това, че сега имаме официален термин, не означава, че е нов феномен, нещо, с което тепърва се сблъскваме.

Истина? Каква истина?

Има все пак нещо различно. Няма спор, че днес социалните мрежи дават възможност тези фалшиви новини да се разпространяват несравнимо по-бързо. В интернет често стават популярни анонимни сайтове и групи. Те бълват подвеждащи, непълни или направо лъжливи новини. Споделят се масово, защото или звучат достоверно, или са достатъчно шокиращи, за да са интересни.

Готвят се доста механизми за борба с това. Проектът на Красимир е прекрасен пример, който определено подкрепям. Всички те обаче са технически решения, които целят избягването на портали или конкретни новини. Както каза Сноудън наскоро, това е ефективна цензура и няма да реши същността на проблема. Най-добрата защита срещи фалшива информация е критичното мислене. Острата му липса е този проблем да изври толкова бързо и да се прелее във всички сфери на обществения живот.

Предубежденията са тези, които най-вече ни пречат да прозрем, че една новина е фалшива. Има много видове предубеждения и всички влияят на това как възприемаме информация. Например, ако вярвате, че циганите масово не си плащат ток, всяко изказване на шефовете на електроразпределителните дружества, че всъщност циганските квартали са едни от най-редовните, ще ви се стори като фалшива новина. От друга страна, ако вярвате, че „в чужбина работят повече българи, отколкото в България“, значи лесно ще повярвате на някакъв обикалящ сутришните блокове да разправя, че „българите ще изчезнем до 2050-та“.

Съвсем нормално е да преценяваме всяка информация на база личния си опит и вярвания. Проблемът идва тогава, когато не приемаме, че опитът ни е анекдотен и вярванията ни може би са грешни. Тогава неизбежно отричаме всичко, което ни противоречи и приемаме само онова, което затвърждава убежденията ни. Виждаме го не само в политиката, но в ултра-религиозните, антивакс движенията, расизма и прочие.

Експериментът

Преди няколко дни търсех информация за заболеваемостта в България и ми хрумна да направя експеримент. Исках да тествам как може да се манипулират предубежденията, за да се получи конкретен резултат в едно допитване. За целта пуснах няколко анкети. В едните използвах за период „седмица“, а няколко дни по-късно – „година“ в друга.

Сами виждате разликата, когато се смени периода. Резултатите би трябвало да са идентични, тъй като отговорите са практически еднакви. Вижда се, че повече хора са отговорили за „4 и повече“ седмично, когато питаме на база година. Правилният отговор е „1 и по-малко“. Доста по-малко. 7 случая за първите 9 месеца на тази година. С други думи – 0.179 на седмица. За 2015-та намерих само смърт от „външни причини“ и са 48 деца за цялата година, което пак е по-малко от 1 на седмица. Това обаче включва доста падания и други видове удари. Така видимо 60% от отговорилите са завишили с десетки пъти преценката си.

Още нещо интересно се вижда, когато сравним запитването за смъртните случаи от пневмония. Манипулацията с периода от време е еднаква, така че това измерва единствено ефекта на медийното отразяване. Въртенето на сензационни новини за катастрофи насажда впечатлението за масовост докато тези за респираторните болести – не толкова. Ефектът е, че видимо значително повече хора смятат, че смъртните случаи на деца от катастрофи надвишават тези от пневмония. Реалността: през първите 9 месеца на тази година почти 5 пъти повече деца са починали от пневмония, отколкото от катастрофи. Ако включим всички болести на дихателната система, разликата скача до 6-7 пъти.

Аналогична е ситуацията с инфекциозните и паразитни болести. Дори повече хора тук са отговорили, че има по 2, 3, 4 и повече смъртни случая от това. Реалността е, че това е причината с най-малка смъртност – 2 пъти по-малко от „външни причини“ (падания, катастрофи) и 4 пъти по-малко, отколкото при болестите на дихателната система.

Всъщност, ако погледнем 2015-та и изключим всички фатални случаи заради вродени аномалии и състояния, възникващи през перинаталния период, получаваме, че 30% от смъртните случаи на деца то 10 годишна възраст се дължат на болести на дихателната система, 18% на „външни причини“ (от които 2/3 нямат общо с катастрофи) и 6.7% – на инфекциозни болести. Предполагам, че няма нужда да го казвам, но за последното може да благодарим на ваксините, модерните диагностични методи и антибиотиците.

Цяр

Лекът е критичното мислене. То не се учи. То се възпитава и тренира. Поставяйте под съмнение всяко нещо, което прочитате, но най-вече поставяйте под съмнение собствените си убеждения постоянно. Едното без другото води до цинизъм и недоверие във всичко и всички. Приемете, че няма такова нещо като абсолютна истина и всичко има своите нюанси и условности. Не може да очакваме всичко да е абсолютно точно и да отчита всички аспекти от темата, също както цитираната статистика до тук не го прави.

Това съмнение в никакъв случай не е несъвместимо с увереността при дискусии по въпросните теми. Когато сте наясно с ограниченията на данните, които съществуват, в контекста и интерпретацията им, в познанията си за конкретните аспекти и нюансите им, може доста ясно да видите проблемите с гръмките заглавия и смелите твърдения в социалките и новините.

Никое техническо средство не може да спре фалшивите новини. Няма значение дали е бутон, приложение или НПО, което проверява фактите. Цинизмът и недоверието в обществото заличават техния ефект. Не може да накарате останалите да спрат да вярват в глупости. Може да помогнете на себе си обаче. Това е особено вярно за онези, които предават информацията (журналисти, редактори) и онези, които взимат решения (политици, бизнесмени). В крайна сметка най-важна обаче е масата от хора. Общественото мнение е тяхното мнение и докато твърде малко се надигат да кажат „я, чакайте малко“, никой няма да ги чуе.

Предразсъдъците и имат ли те почва у нас

Може още доста да се изпише за предразсъдъците (не откривам по-добър превод на bias). Тези два клипа доста сбито и ясно разясняват някои от тях.

(Не, този клип не е за ваксините, а за когнитивните процеси за движението)