Проследяване на активните българи в чужбина

Да се каже колко са българите в чужбина е пословично трудно. Реалистичните прогнози сочат за 0.9 до 1.2 милиона. Медиите често тиражират непроверени и невъзможни оценки. Дори в доклада за националната сигурност се прокрадна незнайно откъде числото 3.5 млн. Точна и пряка информация няма. Единствената възможност е да преценим на база косвени данни – деца родени зад граница, пътувания, местна статистика, брой извършени услуги в консулствата, активност на избори и прочие.

В последните три години събирах данни за още един такъв източник – заявленията за гласуване в чужбина. Докато броят им обикновено е малък – под 40 хиляди – те носят друга интересна информация. Тезата ми беше, че с публичната информация за заявленията може да се проследи пътя на отделни хора през годините – къде са живели и къде са се преместили. Това предположение, разбира се, има доста условности, които ще обсъдя по-долу. Не по-малко важен е и аспектът за сигурността на личните данни и какви са последствията от тази проследимост. Ще започна обаче от началото.

Събиране и анализ

В рамките на всяка кампания за отваряне на секции в чужбина, ЦИК публикува списък. Той съдържа три имена и място, където лицето иска да гласува. Преди дни писах за кампанията за тези избори и с какви проблеми се сблъскахме. Всяка година има различни правила за отваряне на секции, но списъкът е приблизително един и същ.

От парламентарните избори през 2013-та започнах да свалям този списък на всеки вот. Това е изцяло публична информация, която всеки може да намери. Някои от тези списъци дори все още са в мрежата. Събрах ги на едно място в един формат и започнах да ги сравнявам.

Първо махнах всички с Иван, Димитър, Николай и прочие често срещани някъде в трите си имена. Изключих и всички имена, които се срещат повече от веднъж в списъка на даден вот. Така получих изчистен списък от няколко хиляди души, които са подали заявление на поне два вота, не се повтарят и не съдържат често срещани частици.

Следващата стъпка е да изкарам промените в местата, където всеки от тези хора са подавали заявления в различните години. Секциите често сменят точните си коодинати, а и хората гласуват понякога в съседни места. През 2013-та, например, аз подадох заявление за Франкфурт, но в последните два вота подавам за Дармщадт. Двата града са на 20 км. един от друг. При такова малко разстояние не може да се направи предположение, че съм се преместил. Затова премахнах всички „пътища“, които са с места на по-малко от 50 км.

Накрая, за да е по-прегледна визуализацията, обединих места, които близо едно до друго. Това е нужно, защото в Лондон, например, има доста секции в кварталите. Недостатъкът е, че някои градове по границата на съседни държави също бяха обединени. Такива обаче бяха две или три.

Визуализация на данните

Резултатът от този алгоритъм е следната карта. Показва пътя на 1268 души през 269 града по света. Това са 3.6% от подалите заявления тази година. Всяка точка е място, където някой е живял или където се е преместил. Големината им показва броя хора минали от там.

Ако минете с мишката през местата, ще видите в зелено нанеслите се от други градове, а в червено – изнеслите се. Кликнете върху мястото, за да оставите фокуса на тези връзки. Така ще може да променяте увеличението на картата и да разгледате по-добре връзките на този град. Може да отворите картата на цял екран за по-добра прегледност.

Тази графика показва разбивка по държави. Повечето секции имат дял, който не отива никъде. Това са хората преместили се в рамките на същата държава. Минете с мишката над определена държава, за да видите само нейните връзки. Нарочно не съм показал точния брой преместили се, защото няма такова значение – данните не са представителни. По-голямото движение за Великобритания, например, се дължи на по-голямата извадка от там тъй като са сред най-активните в събирането на заявления. Това не означава, че там най-много се местят хора. Целта на тези графики е да получим обща представа.

Условности на анализа

От разяснението на алгоритъма веднага стават ясни няколко потенциални проблема. Въпреки изчистването на повтарящи се и често срещани имена, няма начин да знам дали подалите заявления в различни градове са един и същи човек само на база име. Публичните данни нямат друга лична информация, а и не трябва да имат. По мои наблюдения обаче, когато някой веднъж подаде заявление за гласуване, има тенденция да подава и на следващите вотове. Особено след въвеждането на електронния формуляр. Затова прецених, че вероятността един човек да подаде на едни избори на едно място, да не подава повече и друг човек със същото рядко име да подаде на други избори за друго място е достатъчно ниска. Все пак, такава вероятност съществува.

Липсата на друга идентифицираща информация прави невъзможно и засичането на промени в имената на даден човек. Това се отнася най-често за жените, които са се омъжили или развели. Това ще попречи да се намери връзка. Случва се също хората да си сменят името при взимане на чуждо гражданство. Тези случаи обаче са редки и промяната почти никога не отразява в България.

Друг проблем с анализа е, че презумпцията, че хората са подали заявления за места близо до местоживеенето им. Макар това да е най-честия случай, няма гаранция, че се отнася до всички. Малко известен факт е, че може да подадем заявление за която и да е секция в чужбина и да гласуваме в друга. Това може да се използва за подкрепа на далечни секции, когато близката до нас гарантирано ще бъде отворена. Доколкото съм видял обаче, такава подкрепа рядко се дава. Най-вече причината е, защото не е известно като възможност, но и защото винаги го има притеснението, че ЦИК ще промени нещо в правилата в последния момент.

Лични данни ли са това?

Технически не. Нито в графиките тук, нито където и да е другаде не съм публикувал имената на подалите заявления. Използвам само списъците от сайта на ЦИК. Те, както споменах вече, се публикуват изцяло в съответствия с Избирателния кодекс. Целта им предвидена от депутатите ни е всеки да може да провери дали заявлението му е било правилно обработено и прието.

Би могло да се поспори дали публичността на тези списъци в мрежата е проблем. Доста хора забравят, че списъците с разпределението по секции също се публикуват – както пред секциите, така и в интернет. Съдържат имената на почти всички пълнолетни българи и лесно се намират. Всъщност, именно с тях понякога проверявах местоживеенето на отделни изчезнали в Lipsva. Ако се свалят всички, сравнително лесно може да се направи същия анализ като този, но за цяла България.

izbiratelni-spisaci

Публичните списъци, за които говоря, трябва да се различат от теча на информация, който видяхме през 2011-та. Тогава Външно погрешка публикува адресите в България и в чужбина на над 36000 българи. Сега списъците със заявления се публикуват само от ЦИК през специален сайт, така че такъв теч надали е възможен.

Все пак, сами виждате, че проблем има. Всеки списък поотделно не ни дава много информация, но взети заедно, дори предвид всички условности, показват ясни връзки. Добавяйки други данни като активността в социалните мрежи донася още повече информация. Търсенето на редки имена във Facebook и Linkedin има доста добри резултати. Да не забравяме, че подаващите заявления са обикновено активните социално българи. Това повишава вероятността да ги намерим в местните общности или просто в Google.

Неприкосновеност в един свързан свят

Личното пространство е доста сложно понятие в наши дни. Оставяме куп информация в мрежата с дейността си. Често тази информация показва повече, отколкото ни се иска. Използвайки т.н. data mining всеки с повече знания може да събере парчетата. Част от тях сами се споделили – като местоживеене и роднински връзки във Facebook, коментар за даден квартал във форум и прочие. Други като изборните списъци се публикуват от администрацията.

Подавайки заявления за гласуване за избори в чужбина е само един пример. Понякога става дума за недоглеждане от страна на институция, като случая за пробива в сайта на Фонда за асистирана репродукция. При повечето обаче публичността е регламентирана от нормативен акт и за това има много добри причини. Може да се опитате да скриете тази информация, както изглежда се е опитал да направи един кандидат за президент. Реалността днес е такава, че ако нещо попадне в мрежата, то трудно би било да се премахне.

Докато някаква степен на публичност е нужна, определено има какво да се подобри в конкретния случай. Избирателните списъци окачени пред секциите са абсолютно ненужни. ГРАО има сайт и телефон за проверка. Достатъчно е да се сложи бележка с номера пред секцията. Публикуването в мрежата пък съвсем трябва да се спре. Ако някой може да отвори текстовия файл от сайта на общината си, определено може да отвори формуляра на ГРАО. За заявленията за гласуване в чужбина пък е достатъчно да се въведе формуляр с код. И сега на сайта на ЦИК се раздават пинове за всяка проверка. При попълване на заявлението може да се показва на екрана и праща по мейл код, с който да се прави проверката. Пак имаме нужда от списъка с места, където са подадени заявления заедно с общият им брой. Това е критично са процесът на организация на секции. Няма нужда обаче имената да са публични. Картата горе илюстрира защо.

Да не бързаме да прехвърляме вината

Осъзнавам, че описаното до тук би могло да откаже някои да подават заявления. На пръв поглед излиза, че ЦИК не пази данните ни. Това съвсем не е така. Подаването на заявления е изключително важно. Може да се подобри публичността на информацията, но всичко от това, което научих тук, можеше да го получа от други източници и то с доста по-голяма точност. Трябва да разберем, че истинският проблем е в това, което сами оставяме в мрежата. Регистрите са чисто чиновническо решение на всеки проблем и информацията в тях често е ненадеждна. Докато те може да се ограничат или оправят, с лекота предаваме лични снимки, постове, местоположение, предпочитания и прочие на социалните мрежи. Малко осъзнават, че тогава те стават тяхна собственост. Същото важи за информацията събирана от рекламите по сайтовете – какво търсите, какво посещавате и какво четете.

Определено има стъпки, които ЦИК може да вземе, за да подобри конкретния случай с регистъра на заявленията. Трябва законодателна инициатива, за да се промени ИК и да се премахнат избирателните списъци. Целта ми с този анализ е най-вече да покажа, че събирайки няколко безобидни източника на информация, може да научим притеснително много. Когато говорим за държавни институции, обществени средства и решения на официални лица, именно този ефект търсим с отворените данни. Когато обаче нещата опрат до личното пространство на отделни индивиди, трябва да сме по-внимателни.

20 коментара

  1. Аз съм доста против публикуването на тези списъци в този вид, поради изложените от теб причини.

    Но от гледна точка на анализа, тези неща са доста интересни. Мен ми направи впечатление нещо интересно. На един от предните избори (навярно парламентарни) забелязах че сериозен процент от имената в списъка в европейските страни не са с български произход. Сега подобна аномалия няма, да не кажа че изобщо не виждам подобни имена. Тъй като спомена, че имаш списъците от предни гласувания, дали можеш да направиш една такава проверка? И да съпоставиш примерно като цяло хора които се появяват и изчезват (по една или друга причина), както и с предполагаем етнически произход. Моята теза, тогава беше, че ДПС мобилизира електорат, докато явно сега президентските избори не са им приоритет, поради което и не роптаят (нито се натискат) твърде за бройката секции в Турция.

    Също понеже спомена, че и националните избирателни списъци са достъпни, чудно ми е дали може да се проследи например кой или от наша гледна точка колко са се завърналите в България от, тези които са гласували в чужбина. Както и примерно потенциални изборни екскурзианти – тези които гласуват на местни избори в България, а на останали вотове в чужбина.

  2. Едва ли разбираш колко незаконно е това, което вършиш… И за разлика от Европа, в САЩ опитите ти да „блеснеш“ за чужда сметка биха ти излезли солено…

  3. Може ли да се сравнят съвпадащите имена в Турция и реда на въвеждането им за различните години? Т.е. ако предположим, че хората работят със списъци с лични данни, то имената за всеки град би трябвало да се повтарят всеки път и да са въвеждани в сходен порядък.

  4. @gamar – и сега има и то не по-малко. Забравяме, че българи от всички етноси напускат страната. Дори при етническите турци и роми е по-голяма тенденцията, защото условията в селата са доста по-зле. Подвеждащо е да се твърди, че ДПС контролира едва ли не всички турци в чужбина. Родовите връзки обаче са доста по-силни и е по-лесно да се организират за едно или друго нещо.

    @ivan ivanov – не разбирам коментара ти. В какъв смисъл съм се опитал да „блесна“ и за чия сметка според теб съм го направил? Нито съм разкрил някакви лични данни, нито съм нарушил правата на някого. Критикувам подхода на институция и заложените в закона мерки.

    Иначе съм сигурен, че в САЩ бих си имал проблеми за нещо такова. Там критикуването на обществените институции става все по-голям проблем. Да не говорим, че отношението им към борбата за прозрачност и достъпност на информацията стана пределно ясна покрай практическото унищожаване на Аарон Шварц.

    @РТ – благодаря. Много си играх по него. Затова ми отне толкова време да напиша статията.

  5. @kyky – говорих с човек в ИО. Всички заявления се проверявали за дубликати. Така че изглежда ставало дума за еднакви имена, макар и в един град. Това с дублиращите се имена е доста сложна тема. Едно име може да изглежда рядко, но при достатъчно голяма извадка да се появява няколко пъти. Затова изключвах всички имена при най-малкото съмнение.

    Заявленията от Турция искам отделно да ги анализирам точно, за да видя къде колко са концентрирани и колко подават от година на година. Т.е. колко вариация има. Това ще е след изборите обаче.

  6. Имам предвид не имена повтарящи се в различни градове, ами повтарящи се списъци с много имена за един и същ град, но за различни години/избори.

    Ако са преписвали от списъци с лични данни (което е близко до ума) тогава има голяма вероятност именно там да остане следа – ако имената се вкарват в еднакъв ред всяка година.

  7. Благодаря за интересния анализ!
    В Дания, например сайтовете на всички държавни институции и банките са свързани с дигиталния подпис (с двойна защита), така че са публични, но само за хора с достъп. Така всеки има достъп до своите данъци, медицински данни, банкови сметки и т.н. Би било хубаво това да се случи и в БГ с новите ИД ключове?!

    Малко в страна – напълно съм съгласна с “Да се каже колко са българите в чужбина е пословично трудно.“! По повод кампанията за електронното гласуване:
    Реално от 0,9-1,2 млн, заявления подават 40 000, а гласувалите са не повече от колко?! … 140-150 000 (от ЦИК – парл. избори 2014, а на референдума гласуваха едва 27 000!!!) – приблизително 1/6 от българите в чужбина. Едва ли останалите 5/6 са деца, отчитайки, че мнозинството българи напускат България за да учат или работят?! Следователно несъгласието ми с твърдението, че “повечето българи в чужбина искат, но не могат да гласуват“! Дори и ти не можеш да дадеш данни за доказателство на тази теза, за съжаление!? 🙂
    Така електронното гласуване се прие на грешна основа, под неверен предтекст (реф. лъжа, манипулация) и с нелигитимна подкрепа (24 000) от именно българите в чужбина!

    Иначе, оценявам времето което жертваш за този блог и всички анализи (макар, че е ужасяващо колко много знаеш за всеки един от нас) – наистина огромна работа, риспект! 🙂

  8. @kyky – да, точно това ще гледам.

    @Кремена – промените за електронната идентификация са на финална права и точно това ще имаме и в България до няколко години.

    Относно избирателната активност в чужбина. Пропускаш един много важен момент – достъпността. Дори на изборите през 2014-та, когато имаше рекорден брой секции в чужбина, мнозинството от българите нямаха възможност да отидат да гласуват.

    Причината е, че сериозна част бяха далеч от секциите. Имайки предвид къде са диаспорите, доста трябваше да пътуват поне 2-3 часа до най-близката. В повечето градове с голяма концентрация на българи имаше секции, но най-много две или три.

    Във Франкфурт, например, имаме две секции и около 9000 българи в метрополията. В целия регион имаме три секции включвайки Дармщадт, но броят на българите скача на 20-25000. Дори да предположим, че 1/5 са непълнолетни, а останалите гласуват със същата активност, както в България, то всяка секция трябва да поеме между 2000 и 4000 гласоподаватели. Това е практически невъзможно.

    За сравнение, в последните избори във Франкфурт са гласували около 500 до 1000 души на секция. Средно в България гласуват по 285 души на секция, а в чужбина – около 330. Ако смятаме активността в чужбина, трябва да се смята спрямо местната диаспора, а не всички българи по света. Изключително грешен аргумент е и се използва често от патрЕотите.

    Ако в България нямаше секция на всяка керемидка, а се налага да се пътува 2 часа на посока до секцията и там да се редят още няколко часа на опашка, колко си мислиш, че щяха да гласуват. Именно затова електронното гласуване е толкова важно. При това далеч не само за Българите в чужбина, а и за всички в страната. Надали някой има илюзията, че ще вдигне общата активност значително, тъй като не се славим с интернет култура и доверието към технологиите. Ще е огромно улеснение за много българи където и да се намират със съпътстващия икономически ефект.

    Отделно, разбира се, ще даде възможност на редица хора да гласуват, които не са я имали или е било твърде трудно. Една от най-скъпите части от вота са мобилните секции, с чиято помощ гласуват инвалиди и болни. С електронното гласуване ще могат да го правят независимо. Това освен, че им дава повече свобода, ще спести и пари от бюджета.

  9. Супер за електронната идентификация, въпреки, че е доста скъпа и по лично мнение би трябвало да се поема от държавата! 🙂

    За гласуването – еми не съм съгласна!

    Първо, защото, ако наистина искаха да гласуват – щеше да има повече регистрирани, следователно повече секции. След всичката агитация и усилия от доброволците 2014, пак не открихме достатъчно секции, защото нямаше достатъчно регистрирани. 500-600 гласували на секция не е никакъв проблем – в Копенхаген, 2014 и двете секции имаха повече от 500 гласували – всичко мина спокойно, без опашки и даже имаше дълги паузи без никакви хора. Проблемът е, че не искат да гласуват!

    Второ, защото когато дискутирах преди референдума – всички казвахте, че става въпрос за машинно гласуване, а не за дистанционно (онлайн), а сега изведнъж говорим за онлайн?!

    А, че и двете (машинно и дистанционно) не могат да осигурят всички критерии за сигурност и анонимност, мисля сме съгласни и двамата?! Колкото и плюсове да има в електронното гласуване!

    Ще поживеем, ще видим – като въведете електронното гласуване 🙂

  10. Електронната идентификация въобще не е скъпа. Оскъпяването на личните карти ще е минимално и по последните планове ще е част от картата. Ако се плаща нещо, ще е максимално 20-тина лева.

    Подаването на заявления е изключително лош мерител за активността. ИК се променя постоянно и на няколко вота до сега се отваряха автоматично секции там, където до сега е имало доста гласове. Това обезсмисля подаването на заявления и пак имаше доста.

    На тези избори пък имаше допълнителни ограничения – 35 секции на държава, сайта на ЦИК постоянно пада и отново никаква информационна кампания. Да не говорим, че в Германия самата страна не позволи отварянето на секции извън консулствата.

    За гласувалите в секциите – и сега гласуват по 500 и 1000 души в секция в чужбина. Във Франкфурт, Мюнхен, Лондон, Берлин са по толкова и има сериозни опашки и чакане. Да не забравяме, че заради декларациите и вписването, гласуването в чужбина става доста по-бавно от това в България. Аз ти говоря обаче за 2000 до 4000 гласували на секция, ако активността в като в страната. Това вече е практически невъзможно. И 1000 е на ръба на възможното сега.

    Никой никога не е говорил, че референдума през 2015-та е бил за машинно гласуване. Във въпроса ясно ставаше въпрос за дистанционно електронно гласуване. Това обсъждаме навсякъде месеци наред. Включително и тук. Не знам дали си забелязала, но и сега имаме машинно гласуване. Вече от няколко години. Този път дори се разширява.

    За анонимността и сигурността на вота при дистанционното и машинното може доста да поспорим. Съвсем не съм съгласен, че при хартиеното гласуване е по-добра от при електронното. На теория е, но на практика страда от аналогични дефекти. При дистанционното може да се постигнат дори по-добри нива на анонимност и да се гарантира сигурност на вота като отчитане. Както и при хартиения вот и ръчното отчитане, всичко зависи точно как са разписани нещата и как е организирано всичко.

    Сериозно, това за анонимността и сигурността може да го каже само човек, който не е виждал отвътре как се правят избори където и да е по света.

  11. Да, факт е, че активността сред емигрантите е много слаба и дори с тенденция на отслабване. Последното си личи в големите градове, където има все-повече българи, но гласувалите са горе-долу константен брой през последните години. При всяко положение това трябва да се промени, ясно е защо. Според мен съчетаването с избори за обществени съвети към консулствата е една гениална идея в тази насока. Също и избирателен район чужбина може да е много полезен.

    Но при сегашните чорбаджии дори е по-добре да не се развиват тези идеи, защото само могат да ги окепазят (виж „задължителното“ гласуване). По същата причина и електронното гласуване в момента е обречено.

  12. Е, айде сега – ще се обиждаме персонално!? 🙂

    Не всички сме навътре в нещата, пък и никога не съм твърдяла, че съм експерт – просто се опитвам да разбера. Ти и Божо твърдите, че може, от друга страна достатъчно много други технически експерти (бг и международни) твърдят обратното?! Има и достатъчно примери за успешни и неуспешни опити за електронно гласуване – не само в Естония! 🙂

    Точно днес слушах експерт по сигурност от ИТ университета в Копенхаген, който рисърчва точно машинното гласуване и човека каза, че е много несигурно, особено ако няма пейпър трейл. Твърди, че все още трябва да се правят компромиси между всички изисквания за електронно гласуване. Ще потърся публикации от него и ще ти пратя.

    Лек ден 🙂

  13. @kyky – активността в България също варира много между вотовете. В чужбина броят на българите в определени градове се променя постоянно – на места намалява, на други се увеличава. Структурата и организираността също се изменя. Не на последно място, спецификата на ИК променя доста възможността за гласуване. Всичко това смесено с традиционните вариации в активността по принцип означава, че вотът в чужбина се влияе от много повече неща, отколкото в страната. И не е вярно, че еднакъв брой гласуват.

    @Кремена – не е персонална обида да ти казвам, че изглежда не разбираш спецификата на изборния процес. Просто е предположение базирано на пропетеното до тук. Няма как всички избиратели да са наясно, а и няма нужда. Просто идеята, че системата сега е сигурна и проследима на теория може да изглежда вярно, но като се видят конкретните правила, не е съвсем така. Ако навлезем в практиката – пък съвсем.

    Пак мешаш машинно, електронно и електронно дистанционно. Има много изписано по темата. Доста атакуват и модела в Естония. Техният отговор е, че критиката е за неща, които са отчели от самото начало, а някои вече са решенк отдавна. Дори хартиеното гласуване се различава много като процедура в страните в ЕС. При електронното дистанционно е аналогично – има много начини да се направи, всеки с плюсове и минуси. Да се говори обаче, че е несигурно, само защото някой някъде бил написал нешо за някаква стара система използвана другаде, е несериозно.

  14. Благодаря за искрения Mansplaining!
    Говоря за машинно по повод теста на машинното гласуване на тези избори! Твърдя, че е несигурно, ако няма пейпър трейл.
    Ще предам на PHD професора от ИТ университета в Копенхаген, че някой си Боян Юруков бил написал някъде, че това, което твърди е несериозно!!! :/

  15. Сама признаваш, че не си вникнала достатъчно в темата и само си прочела нещо някъде. Когато обаче аз ти посоча, че е видно от написаното, скачаш, че имало сексизъм и mansplaining. Какво общо има това с каквото и да е в този разговор? Какво общо има пола на който и да е в него? Какво в думите ми може да се нарече mansplaining?

    Нека обаче продължа….

    Дания отдавна провежда тестове с т.н. online гласуване (или дистанционно електронно гласуване). Моделът, който са възприели е различен от този на Естония и има смесени мнения за него. Един от професорите, които всъщност са правили първите оценки на системата им сега е в университета, в който учих аз. Бил съм на неговите семинари по темата и съм чул мнението му както за конкретната методология, така и за разделението в становището на различни академици.

    В крайна сметка, както обясних по-горе, всичко опира до конкретна технология и методология. Няма едно „електронно гласуване“ както няма една електорална система. Дори при електронното дистанционно гласуване е възможно да има paper trail, който да се държи от гласоподавателя и при това да се запази анонимността на вота с правилните криптографски алгоритми. Няма смисъл обаче, защото и сега това, което си мислим, че е paper trail на практика го няма.

    Изглежда доста хора не осъзнават, че в България имаме протоколен принцип на водене на изборите, а не базиран на бюлетини. Събират се числата в протоколите както са написани от комисиите. Чувалите с бюлетините нямат никаква практическа стойност. Ако се стигне до проблем, се отменя резултата в секцията. Ако твърде много гласове биват отменени и има риск това да повлияе на резултата от статистическа гледна точка, се отменя вота. Такива случаи има дори в страни като Германия – в цели секции и сека се отменя вота заради грешки и измами.

    В този контекст се пропуска също, че и сега протоколите се въвеждат и предават през мрежата. Тоест и сега всичко е online. При електронното дистанционно гласуване просто премахваме ходенето до секцията, чакането, самата секция, кутията, комисията, броенето, протокола и всички грешки, възможности за измами и грешки по този път. Да, въвеждат се потенциално други, но пак – въпрос на методология и технология е какви ще са те и как ще се компенсират.

  16. Благодаря за обяснението – това е по-добре, с изключение на първия абзац!
    “Сама признаваш, че не си вникнала достатъчно в темата и само си прочела нещо някъде. “ – това не съм го писала никъде!

  17. Темата за електронното гласуване винаги ще е интересна и ще надживее още няколко правителства. Хубаво би било някъде да има място, където всички да си говорят за това и да стои казаното и направеното до сега.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *