Равенството между половете в заетостта и заплатите по сектори

Днес НСИ пусна прес-съобщение за предварителните данни за наети лица и работна заплата през последните месеци. Забелязва се 3.4% увеличение на наетите лица спрямо първото тримесечие и 2.6% увеличение на заплатите. Увеличението на средната заплата спрямо същия период на миналата година пък е 7.2%. Последното е важно да се отбележи, тъй като изключва тезите, че сезонната работа временно вдигала статистиката. Тази графика от доклада им показва ясната тенденция нагоре в последните две години.

chart3

Покрай всичко това разгледах набързо старите данни за заплатите и забелязах, че има разбивка по полове и икономически дейности. Последните данни са от 2014-та. От тях проличават няколко интересни наблюдения.

Разликата при средната годишна заплата между мъжете и жените е 25.2%. С други думи, за всеки 1000 лева, който една жена взима, мъж взима 1252 лв. Между 2010 и 2014 г. средната заплата на мъжете се е увеличила с 27.3%, докато на жените с 26%. Това означава, че разликата се задълбочава – през 2010-та е била 23.9%. (Припомням, че тук говорим за декларирани доходи от заплати, върху които са се плащали данъци)

Има само два сектора, в които средната заплата на жените е по-висока от тази на мъжете – „Строителство“ с 5% и „Административни и спомагателни дейности“ със 17.2%. Най-голяма е разликата при „Хуманно здравеопазване и социална работа“ и „Култура, спорт и развлечения“. При тях мъжете взимат с 59% повече пари от заплатите на жените. Тук има задълбочаване на разликата спрямо 2010-та – тогава разминаването е било 43-46%. Причината отново е, че при мъжете ръстът на заплатите е бил много по-бърз от този при жените. При „Финансови и застрахователни дейности“ и „Професионални дейности и научни изследвания“ картината е подобна – около 50% разлика.

Това, че имаме средната заплата за всички заедно и разбивка по полове ни дава възможност да разберем и каква е разликата в заетостта по икономически дейности. Например, в строителството, където жените взимат с 5% повече от мъжете, се вижда, че 86.6% от служителите са мъже. Така обяснението би било, че малкото жени (13.4%) са с ръководни и контролни функции, където заплатите са по-високи. При „Административни и спомагателни дейности“ историята е подобна – само 29.6% от заетите са жени, макар и с по-високи заплати.

Това са изключенията. В почти всички професии се вижда една и съща картина – значително по-малко мъже, които обаче взимат много по-големи заплати. Примери са образованието (80.3% жени с 26.7% по-ниски заплати), здравеопазването (79.1% жени с 46.5% по-ниски заплати), финансовия сектор (67.4% жени с 32.6% по-ниски заплати). Единственият сектор с добър баланс в наетите е преработвателната промишленост, където разликата е под два процента. Там обаче разликата в заплатите е почти 43% в полза на мъжете. Всъщност, има само един сектор, в който жените да преобладават и заплатите им да са с малка разлика спрямо мъжете – държавно управление. Във всички останали разликата в заплатите е сериозна.

Ако погледнем общо за всички сектори, виждаме, че има съвсем малко повече заети жени, отколкото мъже – с 0.36 процентни пункта. На пръв поглед жените са повече от мъжете в страната – с цели 5.66%. Сред тези на възраст между 15 и 65 г. обаче разликата е полза на мъжете с цели 2% през 2014-та. Това означава, че съпоставено с демографията, малко повече мъже в трудоспособна възраст са заети, отколкото жени.

Направих две прости графики със справката. Еднакви са като данни, но секторите са подредени по различни показатели.

Важното в тези данни е, че са не съдържат нито разбивка по длъжности и места в йерархията, нито и по образование. Затова би било много погрешно точно от тях да се вадят изводи за неравенство в заплащането за една и съща работа. Показват обаче доста ясното разделение в структурата и заплатите на половете по сектори. Някои от тях като образованието се дължат на традиционно повечето учителки, отколкото учители. Аналогичното, но с обратен знак, може да кажем и за строителството. В други случаи като недвижимите имоти, държавното управление, научните изследвания, творческите продукти и далекосъобщенията няма обяснение за толкова драстично разминаване на заплатите и заетостта.

2 коментара

  1. Евростат има аналогични данни с разбивка по възрастови групи, работа на пълен ден или почасово и собственост на компанията (публична/частна). Там обаче разликата в заплащането се разминава, защото първо методологията е различна от данните на НСИ използвани тук и второ, защото смятат разликата различно. НСИ смята на средна годишна заплата за всички наети, която включва всичко – бонуси, извънреден труд, други компенсации. Евростат използва данни само за компании над 10 служителя, включва извънреден труд, но не и бонуси. Също така те смятат разликата в заплащането в проценти спрямо заплащането на мъжете (колко % от заплата на мъжа взима по-малко една жена). Аз смятам спямо заплатата на жената – колко повече от жената взима един мъж. Ето данните на Евростат:
    http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Gender_pay_gap_statistics

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *