Блогът на Юруков

Както и се очакваше, дебата в Капитал се разгорещи и вече има близо 100 коментара и 140 гласа. Ден преди да пуснат моята позиция за „Не“ и тази на Иво Инджев за „Да„, попитах същия въпрос в Twitter. И там се заформи дискусия, но най-ми хареса изказването на Бояна:

Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса.

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора. Чети нататък »

Преди около два месеца писах за няколко български блогъра, които участват в третото издание на Th!nk About It – блогърско състезание организирано от EJC. Ако си спомняте, аз участвах в първото издание на тема европейски избори, а във второто – за климатичните промени, също имаше българи. Задачата сега е да се фокусира общественото внимание върху целите на поставени от ООН за развиващия се свят. Този септември ще се проведе преглед на развитието по всички тях.

Съвместния блог на TH!NK 3 беше открит в края на Март и ще продължи официално до Август. Сега може да се каже, че сме почти в средата на този период, но ясно може да се види насоката, в която пишат всички. За разлика от първото издание, където бяхме само европейци, сегашните блогъри са избрани от цял свят, което означава, че донасят със себе си най-различен опит и проблеми. В същото време се забелязва значително намаляване на бройката статии, а доколкото чувам – и на посещения. Може би това е защото всяка следваща тема става все по-широка, а от там статиите – по-разнородни. Това може на пръв поглед да привлича повече читатели, но както писахме в блогърската книга Блогопедия – ефектът е точно обратен.

Независимо от това, в TH!NK 3 може да се открият страшно интересни истории и анализи, за някои от които дори не сте предполагали. Сега обаче ще разгледаме представянето на някои от българските блогъри: Чети нататък »

Изглежда наргилетата са станали доста популярни в последно време. Поне така съдя от засиления интерес в интернет. Преди около 2 години написах статия със съвети за приготвяне на наргилета, която събра около 280 коментара и 15000 клика. После показах същите неща на видео и направих експеримент за вредата от цигарите и наргилетата. Наскоро тръгнаха и два интересни сайта, които биха били още по-полезни за почитателите на това ориенталско удоволствие. Чети нататък »

Преди няколко дни обещах да намеря записа на представянето на Мария Попова на арт-конференцията #SMartCAMP в щатите. Въпреки някой дребни технически проблеми по време на лекцията й, тя ми прати линка. В нея тя говори точно какво прави в мрежата, как намира информация, как я сортира, как открива интересното в нея и как я групира и показва на хората. Дава конкретни примери какво се случва, ако някакво ценно съдържание стигне до правилните хора и как това създава нови възможности за всички.

Мария Попова е създател и редактор на Brain Pickings, пише за Wired.uk и Good.is, но основно се подвизава в Twitter. Голям почитател е на TED и освен, че е един от основните виновници за TEDxBG (клипове от който ще пусна скоро тук), нейн е и фен-сайта TEDify. Тя е на 26 и до колкото разбирам, от скоро се е преместила да работи в щатите. Чети нататък »

Когато бях в гимназията, всеки ден пътувах от квартала Кючук Париж в Пловдив до Английската в другия край на града. Най-често това беше с автобус номер 11. Почти всеки ден в него срещах групички от хора, които ръкомахаха странно. Бързо се усетих, че са глухонеми и отместих поглед. Стори ми се, че ги зяпам и не исках да ги обидя. После се сепнах на глупавата ми мисъл и в последствие често съм ги наблюдавал. Нямах никаква представа какво си казват и ми се щеше да науча. Предположих, че наблизо има специализирано училище, но така и не си направих труда да разбера къде е и има ли курсове.

Тези дни попаднах на един нов блог специализиран по темата за глухонемите – Ние ви чуваме – блог и twitter. Споделят се както новини, така и как живеят, как работят, какво е отношението между тях и с тях. Има вече около двадесетина статии и трябва да си призная, че са изключително интересно написани. При това смятам, че са подходящи както за чуващите, така и за тези с проблеми. Факт е, че не ги забелязваме и не се замисляме колко много са, докато не се сблъскаме лице в лице с някой от тях. Последва малко съчувствие, желание да се помогне с нещо на конкретния индивид и продължаваме нататък. От това, което съм видял и което прочетох тук смятам, че те въобще нямат нужда от съчувствие и помощ – справят се прекрасно сами и то не защото загубата не им пречи, а защото успяват някак да я компенсират. Наистина имат специални нужди, за които различни организации и държавата им помага и то особенно докато са още деца, но в крайна сметка най-голямата пречка пред тях в стената на безразличие и отблъскване от обществото.

А историите им са много интересни. Чети нататък »

Завършвам прегледа на българското участие в инициативата Th!nk about it 2 за промяната на климата със статиите на Мария. Макар да са само 6, те се радват на не-малък интерес – 1400 посещения. Може да погледнете и интервюто, което й взех в самото началото. Чети нататък »

Продължавам прегледа на българското участие в инициативата Th!nk about it 2 за промяната на климата със статиите на Люси. Те са общо 28 на брой и прочетени цели 16117 пъти! Сигурно затова според официалната статистика на състезанието, двете най-известни статии са точно нейни. Тя също така заема челните места по активност и по брой статии. Може да погледнете и интервюто, което й взех в самото началото. Чети нататък »

Започвам прегледа на българското участие в инициативата Th!nk about it 2 за промяната на климата със статиите на Вихър. Те са общо 17 на брой, прочетени са повече от 2500 пъти и е получил 45 коментара. Според официалната статистика на състезанието, той е на 6-то място по брой постове и 9-то място по цялостна активност сред участниците. Може да погледнете и интервюто, което му взех в началото. Чети нататък »

Много добър въпрос. Васи ми го зададе днес. Забавното е, че от известно време не ми се налага да обяснявам какво е това блог. Не, че повечето хора разбират същността на блоговете – по скоро разбират дефиницията, но все още го смятат за загуба на време. Та как да обясня за какво е блога без да повтарям дефиницията?

Как започна всичко? Това съм го разказвал много пъти. През последната година дадох няколко интервюта за дипломни работи и online издания и навсякъде питаха откъде съм започнал. Блогът започва като си направиш акаунт някъде, било то в сайт за блогове или сам си инсталираш блог на сайта и започнеш да пишеш. Аз писах за VBox7. После малко за политика и лека по лека – за всичко. Доста общо нали? Това е идеята – пиша за това, което ми е на ума. С течение на времето осъзнах как обсъждам темите с хората около мен, за да ми се избистрят преди да ги напиша. Паралелно с това си подобрих изказа, макар че все още бъркам граматиката на моменти. Постепенно блогът стана място, където си изписвам мислите. За да можеш да формулираш нещо, то трябва да се е избистрило в мозъка ти и да си наясно с позицията си. Когато не съм наясно, статията не се получава и бързо бивам оборен, от което пък научавам още по темата. Чети нататък »

През Юни, когато бях в Ротердам за награждаването на TH!NK инициативата, се срещах с Бруно (twitter, блог). Той е фотоблогър от Холандия и пише предимно на евро тематика. Тогава той представи и първата си книга-албум. В рамките на точно година, той бе обиколил целия ЕС – всяка една държава поне по веднъж. Навсякъде е снимал и интервюирал случайни минувачи, с някои от които се беше сприятелил бързо. В последствие той издава сборник с профили на всяка посетена държава – така, както той ги е видял.

Въпреки, че не бе съвсем евтина, взех си едно копие. Естествено получих и автограф. Главната причина обаче беше, че е успял да улови точно нещата, които аз виждам в определени култури – немската, английската и българската. Ето няколко цитата: Чети нататък »