Блогът на Юруков

Преди месец писах в twitter, че в близко време искам да пусна нов блог за идеи. Постоянно ми хрумват предложения за подобрение на сайтове, услуги и прочие, както и идеи за нови проекти и сайтове. Често ги събирам на mindmaps на телефона си, но обикновено залежават в главата ми докато най-накрая не се примиря, че нямам време да се занимавам и с тях.

Това се повтаря отново и отново и затова реших да ги споделя. Така или иначе няма да мога да ги изпълня в скоро време, по-добре да видят бял свят. Целта на блога е да събирам идеи както за услуги и сайтове, така и за бизнес възможности. Ще пускам и информация за различни ресурси, конференции за startup-и и въобще места за събиране на идеи, вдъхновение и прочие. Всички идеи, ресурси и дискусии са публичен домейн и ще могат да се ползват свободно от всеки с време и желание. Чети нататък »

До
редакцията на “Разкрития.Ком”,
Севдалина Манолова, журналист

Ирена Кръстева,
Председател на редакционния съвет на вестник “Монитор”
Тодор Варчев, Петя Бахарова,
отговорни редактори,
проф. Михаил Константинов, Юрий Асланов,
наблюдатели,
Яне Янев,
отговорен секретар,
Виктория Пенкова,
журналист

Екип на онлайн изданието на в. “Труд”
Станимир
Въгленов,
Ръководител,
Антон Георгиев, Петър Георгиев, Милена Милева,
Любомир Серафимов, Десислава Микова,
Янислава Монева и Ива Велева,
журналисти

Поводът за това писмо са онлайн публикации в сайтовете trud.bg (21.01.2011), monitor.bg (21.01.2011) и razkritia.com (22.01.2011) по повод смъртта на Борислав Борисов. Чети нататък »

Интересно нещо е мрежата. Запознаваш се с хора, говориш си, спориш, караш се, опознаваш ги. С времето разбираш какви са, какво ги интересува, какви са идеите и целите им. Казват, че не можеш да имаш приятели в интернет, защото не ги виждаш на живо, но не съм съгласен. Покрай всичко това намерих много хора, на които вярвам, които споделят идеите ми и които ги е грижа за останалите.

Преди малко разбрах, че един от тях ни е напуснал внезапно – Борислав Борисов. Срещнахме се тук случайно – покрай чатове, блогове, политически спорове, идеализъм и най-тривиални неща. Помогна ми за много неща, а можахме да се видим само веднъж – на БГ сайт през 2009-та. След това все се разминавахме, за което съжалявам. В такива случаи човек просто не знае какво да каже. Може би само, че ще ни липсва в този виртуален дух наречен интернет. За много беше добър приятел. За мен беше и човек с жив дух и добро сърце.

Боби, ще ни липсваш!

borislavb@Twitter
Апропо, ако светът вземе, че свърши тия дни, да знаете, че ви обичам много.
5:59 PM Dec 26th, 2010 via web

Светла, Gregg, Жюстин

Снощи стана ясно, че комисар Георгиева е обявена за комисар на годината от EuropeanVoice. Нещо повече – спечелила е и наградата за европеец на годината, заради отстояването на ценностите заложени в съюза. Наградите се раздават от 2001 насам, гласуването става изцяло online, а последните две отличия за комисари са взети от българи – Георгиева и Кунева. Когато поеха ресорите си, и в двата случая имаше нападки, че са ни дали маловажни теми, в които не може да се направи много. И двете показаха, че това съвсем не е така и действията им повлияха реално на света. Сред заслугите на Кунева са въвеждането на стандартни зарядни за телефони и стегнатия контрол над авиокомпаниите и телекомите. Работата на Кристалина Георгиева едва започва, но вече показа, че ЕС може да работи бързо и ефективно в тежки ситуации, каквито са природните бедствия.

В блога си днес комисарката благодари за наградата и посочи, че тя има най-добрата и най-лошата работа е ЕС. От една страна има възможност по един прекрасен начин да отстоява европейските принципи на солидарност (които малко позабравихме покрай кризата). От друга обаче ресора й е толкова необятен, че е трудно да се похвали човек с нещо без да отбележи непосилния труд напред. Чети нататък »

Ок, извинявам се за заглавието – доста е таблоидно. Ама чак да съм убил меме-то – не съм.

Вися си в Twitter и по някое време виждам, че _erka_ е писала за Lipsva, с тага #siromahovfacts. Последното ме озадачи. Тогава се усетих да погледна stream-а си и изпаднах в екстаз – всички го солят за това, че краде лафове и истории от мрежата. Включвам се и аз след малко. Може да следите всичко в кутията отдолу. Някои са взети направо от Чък Норис, а други са доста оригинално. Ето какво е писал и Свилен по темата. Сигурен съм, че довечера само за това ще се говори в Шоуто на Слави. Проси си го откакто писа онова за Фейса.

Ето всички лафове: Чети нататък »

Е па кмет съм – какво толкова? На български изглежда смешно като термин, но си е превод от 4sq – mayor на дадено място. Защо да не споделям къде съм? Първо е игра, второ е удобно и трето – вика му се early adopters. Нали знаете какво е това – ония дето първи преглеждат услуга/джаджа/сайт.

На първо място, това е игра. Дъската е целият град, че и държава, а фигурите сме самите ние. Състезаваме се, дразним се, а правилата създаваме в движение. Има си етика и мамене. Има си досадници и интересни хора. Забавно е да се видиш лице в лице с някой в кафене и да го познаеш по снимката във 4sq. Случвало ми се е да вдигам очи от телефона в търсене на някой чекнал се преди 10 мин. и да намеря погледа му докато той оглежда за мен. Чети нататък »

Както и се очакваше, дебата в Капитал се разгорещи и вече има близо 100 коментара и 140 гласа. Ден преди да пуснат моята позиция за „Не“ и тази на Иво Инджев за „Да„, попитах същия въпрос в Twitter. И там се заформи дискусия, но най-ми хареса изказването на Бояна:

Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса.

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора. Чети нататък »

Преди около два месеца писах за няколко български блогъра, които участват в третото издание на Th!nk About It – блогърско състезание организирано от EJC. Ако си спомняте, аз участвах в първото издание на тема европейски избори, а във второто – за климатичните промени, също имаше българи. Задачата сега е да се фокусира общественото внимание върху целите на поставени от ООН за развиващия се свят. Този септември ще се проведе преглед на развитието по всички тях.

Съвместния блог на TH!NK 3 беше открит в края на Март и ще продължи официално до Август. Сега може да се каже, че сме почти в средата на този период, но ясно може да се види насоката, в която пишат всички. За разлика от първото издание, където бяхме само европейци, сегашните блогъри са избрани от цял свят, което означава, че донасят със себе си най-различен опит и проблеми. В същото време се забелязва значително намаляване на бройката статии, а доколкото чувам – и на посещения. Може би това е защото всяка следваща тема става все по-широка, а от там статиите – по-разнородни. Това може на пръв поглед да привлича повече читатели, но както писахме в блогърската книга Блогопедия – ефектът е точно обратен.

Независимо от това, в TH!NK 3 може да се открият страшно интересни истории и анализи, за някои от които дори не сте предполагали. Сега обаче ще разгледаме представянето на някои от българските блогъри: Чети нататък »

Изглежда наргилетата са станали доста популярни в последно време. Поне така съдя от засиления интерес в интернет. Преди около 2 години написах статия със съвети за приготвяне на наргилета, която събра около 280 коментара и 15000 клика. После показах същите неща на видео и направих експеримент за вредата от цигарите и наргилетата. Наскоро тръгнаха и два интересни сайта, които биха били още по-полезни за почитателите на това ориенталско удоволствие. Чети нататък »

Преди няколко дни обещах да намеря записа на представянето на Мария Попова на арт-конференцията #SMartCAMP в щатите. Въпреки някой дребни технически проблеми по време на лекцията й, тя ми прати линка. В нея тя говори точно какво прави в мрежата, как намира информация, как я сортира, как открива интересното в нея и как я групира и показва на хората. Дава конкретни примери какво се случва, ако някакво ценно съдържание стигне до правилните хора и как това създава нови възможности за всички.

Мария Попова е създател и редактор на Brain Pickings, пише за Wired.uk и Good.is, но основно се подвизава в Twitter. Голям почитател е на TED и освен, че е един от основните виновници за TEDxBG (клипове от който ще пусна скоро тук), нейн е и фен-сайта TEDify. Тя е на 26 и до колкото разбирам, от скоро се е преместила да работи в щатите. Чети нататък »