Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса.

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора.

В моето становище аз обрисувам блоговете като нещо доста различно от просто сцени. Макар, че могат да бъдат използвани като такива (избягвайки от цензува и редакторски ограничения, както Иво е направил), в рамките на Блогосферата тази общност от сайтове е по-скоро зала с хора. Представете си коктейл парти, на което всеки общува с всеки, събра се в групи да спорят по нещо, присмиват се на трети или просто споделят истории. Това са блоговете. Причината да си мислим, че може да ги класифицираме като медии е, че някои от гостите в това коктейл парти имат по-интересни истории и идеи и около тях се събрат повече хора, които предават думите нататък. Това обаче би било заблуда, защото в същото това коктейлно парти, медиите биха били асоциални костюмари, които с гръмък глас обявяват какво се случва навън. Макар, че всички ги чуват, повечето не им обръщат голямо внимание или ако го правят – често това е с насмешка и критика.

В някои от коментарите в Капитал открих интересни мнения, които искам да споделя тук. Не съм съгласен с някои от тях, но смятам, че обобщават посоката, в която е тръгнал дебата. Самият той ще продължи до 19-ти юли, като в четвъртък ще се включи Longanlon на моя страна и някой журналист (доколкото разбрах) на страната на Иво. Следват експертно мнение и заключителни тези.

Мнения за дебата:

От valsodar №5:

Интерсно ми е, как в страна в която няма разследваща журналистика, няма медия незасегната от интересите на собственикът й в „отразяването“ на реалноста, може да се говори за каквато и да е била етика на журналиста спрямо читателите? Да оставим настрана Америка и прословутите й награди Пулицър – в страна като нашата, награди за най-добър журналист се връчват, не на този който е изобличил нечия престъпна проява, а на този който най-добре се е изявил в умението да целува задника на властника. Как тогава може да очаквате будните българи да продължват да вярват на платените медии и да не потърсят друга алтернатива за правдивото си информиране? …

От Манол №8:

Блоговете НЕ са медии. Мнението на автора може да бъде твърде субективно, а позицията му по дадена тема да не бъде предварително проучена. Блогърите не са журналисти ( изключвам тези, които са завършили журналистика или са практикуващи такива ). Няма журналистическа етика, изобщо няма бранш – всеки блогър е сам за себе си.

От gradinko №19:

Блоговете не са медии, а хора. Дали ще напишеш „Гоце има трипер“ в блога си или на стената на блока, или ще го извикаш на площада няма значение – това действие представлява единствено теб като индивидуално човешко същество. Но въпросът дали блоговете са медии е йезуитски поставен за да измести вниманието от по-важния въпрос – трябва ли да бъдат регулирани. Не трябва. Свободата на словото не може да бъде ограничавана. Точка.

От Георги Витанов №26:

Журналистика е професията на съобщаването и предаването на новините, също на описателен материал, гледни точки и мнения. Това е и събирането, анализирането и изнасянето в публичното пространство на информация за актуални събития, личности и тенденции. Това включва вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилен телефон. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио-телевизионна, вестникарска, електронна, със съответните специфики. (Източник: Уикипедия) Мисля, че това оределение достатъчно ясно разделя журналистите, (хора, които работят в медии) които изпълняват поставени им задачи от блогърите, които пишат защото искат да споделят и защото не могат да мълчат.

От Eneya №37:

Ако превърнем блоговете в медии, по този начин, по който е например журналистиката, това означава да се отнеме правото на свободно изразяване на хиляди хора, да им се сложат ограничения и да бъдат пуснати в контролирана среда. Всеки има право да изразява личното си мнение по какъвто начин пожелае, блог платформите са само един такъв пример. Регулирането на блоговете само би довело до повече контрол как мислим, как говорим, повече контрол над това какво означава правилно мислене и говорене. Журналистиката, като така, има за цел да уведомява масовата общественост, блогът като дефиниция я няма, той съществува първо заради егото на създателя си…

От Събина №38:

Зависи и от блога и от блогъра. Не мисля, че може да се отговори еднозначно с „Да“ или „Не“. А блогърите не са журналисти, освен тези от тях, които всъщност са си журналисти – тоест с това си вадят хляба…

От martinangelov №44:

Не е важен въпросът дали са медии защото това е само една формална класификация. Блоговете не трябва да се формализират, в тяхната стихийност и динамика е силата им. Те са средство, с което човек или група хора могат да станат влиятелни естествено и с достатъчно старание. Влиателността зависи от хората, които ги четат – демокрация в чист вид. Нищо не пречи блог да стане по-влиятелен от медия. А това, че някакви костюмирани чичики се опитват да формализират нещата и да поставят ограничения си е абсолютно техет мозъчен проблем.

От Соркин №61:

Блоговете са медии, НО блогърите не са журналисти поне дотогава, докато не започнат да се занимават с това професионално. „Професионално“ може да се дефинира с „оборот над Х лева“ месечно. Едва тогава блоговете би трябвало да спазват същите правила, които се отнасят за офлайн медиите (друг е въпросът какви са тези правила и доколко са логични). Ако прагът е относително висок: 10000 лв месечен оборот, това автоматично изключва 100% от блогърите, които блогват на български в бг и въпросът става философски

От Йордан Матеев №93:

Накратко, ето какво казвам: технологиите промениха медиите и начина, по който общуваме; медиите се развиват и променят; появяват се нови медии (онлайн издания, онлайн телевизии, блогове…); блогът е медиа; блогът се различава от другите медии, точно както и всеки друг вид медиа се различава от останалите; блоговете не трябва да се регулират от държавата; държавата не трябва да регулира и другите медии; глупаво е да се правим, че блогът не е медия, за да го предпазим от държавни регулации; принципният въпрос е да защитаваме свободата на словото.

Още мнения за дебата написаха entelegentno, Медиен блог, Борислав и Труден.

Преди около два месеца писах за няколко български блогъра, които участват в третото издание на Th!nk About It – блогърско състезание организирано от EJC. Ако си спомняте, аз участвах в първото издание на тема европейски избори, а във второто – за климатичните промени, също имаше българи. Задачата сега е да се фокусира общественото внимание върху целите на поставени от ООН за развиващия се свят. Този септември ще се проведе преглед на развитието по всички тях.

Съвместния блог на TH!NK 3 беше открит в края на Март и ще продължи официално до Август. Сега може да се каже, че сме почти в средата на този период, но ясно може да се види насоката, в която пишат всички. За разлика от първото издание, където бяхме само европейци, сегашните блогъри са избрани от цял свят, което означава, че донасят със себе си най-различен опит и проблеми. В същото време се забелязва значително намаляване на бройката статии, а доколкото чувам – и на посещения. Може би това е защото всяка следваща тема става все по-широка, а от там статиите – по-разнородни. Това може на пръв поглед да привлича повече читатели, но както писахме в блогърската книга Блогопедия – ефектът е точно обратен.

Независимо от това, в TH!NK 3 може да се открият страшно интересни истории и анализи, за някои от които дори не сте предполагали. Сега обаче ще разгледаме представянето на някои от българските блогъри:

Ивайло

Започваме с Ивайло заради най-големият му принос към каузата. С 14 статии той е в челната десетка за най-много статии и коментари, както и на четвърто място за най-голяма обща активност. Той пише както подробни анализи, като например за разпределението на богатство и интересите на бизнеса, така и такива на гостуващи автори, сред които и моята за конгреса One Young World и последствията от него.

Мартина

Мартина има 8 поста, което е над средното в блога. Интересни са например тези, с които поставя под въпрос основните концепции и стереотипи, с които се борави при обсъждане на проблемите на развиващия се свят. Нещо, което много ми хареса е текста й за игрите като начин за търсене на решения. Добре е да погледнете и какво се случва с големите проекти, след като заглъхнат шумните акции по събиране на пари и задоволство, че се помага на някой в нужда.

Вихър

В статиите си, той се концентрира върху две теми. Първата е за Киргизстан и проблемите там – какво може да научим от тях и дали ще се възстановят. Втората е за нарастването на населението на земята – как е разпределено демографски, какво трябва да се направи точно сега, увеличаването на мегаполисите и така нататък.

Георги

Георги започва подобно на Мартина с въпроси относно гледната точка, от която преценяваме проблемите. Следват статия за един много важен проблем, който тормози стотици хиляди семейства по света – остатъчните минни полета и текст, в който по интересен начин сравнява работата на новият външен министър на ЕС с популярната игра Farmville.

Иван

Иван описва интригуващата история на момче от Африка, което само успява да построи вятърен генератор от нищото за семейството си. Споделя също така собствени размишления върху неща, за които не се замисляме.

От опит знам, че към края на такива инициативи всички се активизират и пишат повече и по-интересни неща. Искрено се надявам да видим още от нашите блогъри, а в същото време ви съветвам да погледнете и статиите на останалите блогъри. Например идеята, че Twitter може да от полза за контролиране на заболяванията, поставянето на еко туризма в нова рамка и какво не виждаме от това, как Световното влияе на Южна Африка.

Също по темата, може да погледнете инициативата за добавяне на още една цел за развитие - диалог между религиите за мирно съжителство. Тъй като това беше едно от темите на конгреса One Young World, всички делегати подкрепихме това предложение.

Останалите ми статии за тази прекрасна инициатива може да намерите тук.

Изглежда наргилетата са станали доста популярни в последно време. Поне така съдя от засиления интерес в интернет. Преди около 2 години написах статия със съвети за приготвяне на наргилета, която събра около 280 коментара и 15000 клика. После показах същите неща на видео и направих експеримент за вредата от цигарите и наргилетата. Наскоро тръгнаха и два интересни сайта, които биха били още по-полезни за почитателите на това ориенталско удоволствие.

Боби, Константин, Петьо, Илия и Серж са се събрали и са направили страшно полезен сайт за наргилетата. Пълен е с изчерпателна информация, връзки, съвети и (изстрадал) опит. Там може да се намерят отговорите на многото въпроси, които бяха зададени както в моя блог, така и в този на Боби. При това всичко е структурирано по много достъпен начин. Определено го препоръчвам на всеки, който притежава наргиле или иска да закупи такова.

Една идея, която бих им дал само е да направят преглед на наргиле баровете в София и страната. Сигурен съм, че както те, така и техните приятели ги посещават често. Затова не би било проблем да драснат някой ред в Twitter или като коментар къде са били и дали им е харесало. Сложете ги на една карта с профил на всеки и сте готови.

Да, знам, че това технически е реклама и пак ще се намери някой да каже, че са ми платили, но не – просто ми харесва сайта. Собственикът ми писа месец преди да го пуснат, за да си кажа мнението. Допада ми какво са направили. Марките тютюни не са кой знае колко разнообразни, но обещаха да добавят още с времето. Видовете от всяка марка обаче са доста. Освен всичко за наргилетата, има и тарамбуки, сувенири, кутийки и всякакви неща от близкия изток. Интересно е да го разгледа човек, а и показва, че търговците ни стават все по-смели в мрежата.

Мария Попова е създател и редактор на Brain Pickings, пише за Wired.uk и Good.is, но основно се подвизава в Twitter. Голям почитател е на TED и освен, че е един от основните виновници за TEDxBG (клипове от който ще пусна скоро тук), нейн е и фен-сайта TEDify. Тя е на 26 и до колкото разбирам, от скоро се е преместила да работи в щатите.

Тези дни попаднах на един нов блог специализиран по темата за глухонемите – Ние ви чуваме – блог и twitter. Споделят се както новини, така и как живеят, как работят, какво е отношението между тях и с тях. Има вече около двадесетина статии и трябва да си призная, че са изключително интересно написани. При това смятам, че са подходящи както за чуващите, така и за тези с проблеми. Факт е, че не ги забелязваме и не се замисляме колко много са, докато не се сблъскаме лице в лице с някой от тях. Последва малко съчувствие, желание да се помогне с нещо на конкретния индивид и продължаваме нататък. От това, което съм видял и което прочетох тук смятам, че те въобще нямат нужда от съчувствие и помощ – справят се прекрасно сами и то не защото загубата не им пречи, а защото успяват някак да я компенсират. Наистина имат специални нужди, за които различни организации и държавата им помага и то особенно докато са още деца, но в крайна сметка най-голямата пречка пред тях в стената на безразличие и отблъскване от обществото.

А историите им са много интересни. В блога има рубрика „Стълба към успеха“, където се говори за успели хора, които по една или друга причина са останали без това си сетиво. Има също така и споделен личен опит и интересни наблюдения отстрани на реакциите към тази група хора. Определено ви препоръчвам да прочете статиите и да разгледате както имат да кажат. Последният им добре илюстриран призив е да се обърне внимание на тези 4000 деца с увреждания, които учат в масовите училища, но не получават специална подготовка или програми, за да могат да се развиват наравно с останалите.

Що се отнася до езика на жестовете, така и не го научих. Дори не знаех, че можеш да го научиш вкъщи, както и че дори има безплатни курсове. На сайта на Съюза на Глухонемите в България може да намерите указания, ръководства и учебни помагала за целта. Всичко може да свалите безплатно от торент. Аз лично мисля от Април да започна малко по малко да уча. Не познавам хора с увреден слух, но ще е върховно удоволствие да срещна случайно някой на улицата и да го заговоря. Както се казва – езика е богатство, а при толкова милиони глухонеми и такива с увреден слух, езика на жестовете сякаш се нарежда сред най-полезните.

Тя започва с въпрос към читателите, какво може да се направи повече за осъзнаването на проблема с промяната на климата сред младите. Разисква дали трябва да има задължителни или доброволни акции и подтиква читателите за се замислят по въпроса и да го дискутират. Втората й статия посочва устойчивата реклама като начин да се борим с глобалното затопляне. Макар и невинни, флайърите, които ни раздават по улицата и плакатите, които виждаме всеки ден формират тонове и тонове отпадъци всеки ден. А реалността е, че огромна част от тях дори не биват поглеждани.

Следващата й статия е озаглавена „Вината за промяната на климата – признавам, че няма да се променим“ и пише за работата и в workshop-a „New media: all interactive, all public?“. Следва интервю с евро-депутата ни Кристиан Вигенин, където стигат до извода, че борбата минава през възприемането на нов начин на живот. Последната й за сега статия разглежда програмата на ООН за развитие на младежта и факта, че предимно се говори, а думите далеч не се превръщат в дела.

Всички статии на Мария може да намерите в профила й в Th!nk About It. Посетете ги и дайте своето мнение в коментарите. На тази страница пък може да намерите статиите на останалите блогъри.

Някои от статиите й напомнят много на популярните новини във вестниците, но са с подчертан еко характер. Такива са например най-популярните заглавия в цялата инициатива „Зелено порно 3: Еко секс заменя Кама Сутра“ и „Микро прасенца: сладури спестяват енергия„. Тук трябва да се споменат и статиите за online обучението на децата по екология, как звезди катерят Килиманджаро за кауза за чиста вода, енергия от изпражнения от панди, протеста на Greenpeace в Лондон, новости при колите без вредни емисии и още за секса свързан с опазването на природата.

Интересното е, че показва и доста примери и новини от България. Примери за това са статията й за ЕкоБулПак, за боклука в София, за представянето на нова технология за преработка на пластмаса, за първия в България завод за обработка на отпадъци, за родната ни черената книга, за екологично чисто кино, за това, че бюджета беше предаден на флаш химикал, за да се пести хартия, за бързо изчезващата гора на България и за детската книжка за екология със зелената маймунка. Публикувала е и интервю с изпълнителния директор на Земя Завинаги Диана Искрева.

Всички статии на Люси може да намерите в профила й в Th!nk About It. Посетете ги и дайте своето мнение в коментарите. На тази страница пък може да намерите статиите на останалите блогъри.

Забелязва се, че Вихър е публикувал два вида статии. Първият вид е съобщения и дискусии около решения на ЕС, както и общи позиции засягащи съюза. Започва с решението на Съда на ЕО, с което той разбива отказа на Комисията за национални планове за разпределяне на емисиите и новина за нови изисквания за еко дизайн на продукти свързани с енергия. Писал е и за изказвания на Г20 за промяната в климата, позицията на ЕС за конференцията в Копенхаген, дали ще има комисар за промените в климата, европейския план за действие и проблемите с ЕС финансирането по въпроса. Разисква и въпроси от рода дали ще има въглеродна такса в Европа, нуждата от €50 милиарда за разработки в сферата на енергия с ниски емисии, връзката между нарастващата употреба на петрол и промяната на климата и дали финансирането на развиващите се страни ще е най-големия проблем на преговорите.

Втория тип статии разискват какъв е точно проблема, как може да се реши и какви са проблемите в дискусията и преговорите. Важен момент за това е връзката между климата и миграцията и доклада на ООН по въпроса. В същото време разписва тезата, че ЕС може да е двигател за промяна в тази област

Всички статии на Вихър може да намерите в профила му в Th!nk About It. Посетете ги и дайте своето мнение в коментарите. На тази страница пък може да намерите статиите на останалите блогъри. Смятам, че може да научим много от тях.

Много добър въпрос. Васи ми го зададе днес. Забавното е, че от известно време не ми се налага да обяснявам какво е това блог. Не, че повечето хора разбират същността на блоговете – по скоро разбират дефиницията, но все още го смятат за загуба на време. Та как да обясня за какво е блога без да повтарям дефиницията?

Как започна всичко? Това съм го разказвал много пъти. През последната година дадох няколко интервюта за дипломни работи и online издания и навсякъде питаха откъде съм започнал. Блогът започва като си направиш акаунт някъде, било то в сайт за блогове или сам си инсталираш блог на сайта и започнеш да пишеш. Аз писах за VBox7. После малко за политика и лека по лека – за всичко. Доста общо нали? Това е идеята – пиша за това, което ми е на ума. С течение на времето осъзнах как обсъждам темите с хората около мен, за да ми се избистрят преди да ги напиша. Паралелно с това си подобрих изказа, макар че все още бъркам граматиката на моменти. Постепенно блогът стана място, където си изписвам мислите. За да можеш да формулираш нещо, то трябва да се е избистрило в мозъка ти и да си наясно с позицията си. Когато не съм наясно, статията не се получава и бързо бивам оборен, от което пък научавам още по темата.

В последно време обаче фокусът на блога ми се измести. Отново пиша за мислите си и нещата около мен, но все повече се концентрирам върху комуникацията. Давам мнение, разпространявам информация, участвам в инициативи и призовавам към действие. Всичко това стана около протестите и изборите тази година и цялата политика, която се изсипа в блогосферата. Когато тя свърши, си дадох за цел да се върна крачка назад, но не се получава съвсем.

Блогът не е нещо там в мрежата, където пускаш текстове и слагаш снимка отстрани. Блогът не е профил в социална мрежа, който подновяваш като се случи нещо. Блогът не е начин на живот, въпреки че за много блогъри е. Ако един блог се отгледа добре, той става виртуалното ти лице пред хората и расте с теб. Съдържанието на един некомерсиален блог се състои не от това, което другите биха харесали, а това, което ти искаш да им кажеш. Хората не сме толкова сложни – ако имаш контакт с даден човек достатъчно дълго време, ще го опознаеш задоволително добре. Блогът в не малко случаи дава тази възможност без директен контакт.

Затова ми е на мен блога – комуникация, опознаване, душевен отдушник, умствен експеримент, професионален профил и ако е дал Бог – нещо, с което да помогна. Покрай блога си се запознах с куп хора, които по друг начин надали бих срещнал. Въпреки, че през последните години се прибирам за едва няколко седмици в България, имам повече контакти от доста хора, които са там. Искрено се надявам те да ми помогнат в започването на кариера през следващата година.

И за да не става твърде сериозно това обяснение – да това тук си е моето пространство. Утре може да пиша за това, че мравките са извънземни и никой не може да ми каже нищо. Може да спрат да ме четат, но за мен това е друг вектор в отношенията. По дефиниция блогърите сме екстровертни егоцентрици и си защитаваме своето до край. Нямам представа как всичко това сработва, а и не съм сигурен, че въобще сработва. Затова отговорът на въпроса „За какво са ви тия блогове?“ се съдържа в самия въпрос – за да можем да разказваме защо ни трябват, кои сме ние и къде отиваме.

Ето версиите на Събина от entelegentno, Луцифер и Говорилня. На мен пък ми се ще да чуя мнението на Иван Бедров, Ангел Кафазов, Нели Огнянова, Longanlon, Жюстин и Бого.

Ето отговорите на Нели и Жюстин, които намирам за доста интересни.

През Юни, когато бях в Ротердам за награждаването на TH!NK инициативата, се срещах с Бруно (twitter, блог). Той е фотоблогър от Холандия и пише предимно на евро тематика. Тогава той представи и първата си книга-албум. В рамките на точно година, той бе обиколил целия ЕС – всяка една държава поне по веднъж. Навсякъде е снимал и интервюирал случайни минувачи, с някои от които се беше сприятелил бързо. В последствие той издава сборник с профили на всяка посетена държава – така, както той ги е видял.

Въпреки, че не бе съвсем евтина, взех си едно копие. Естествено получих и автограф. Главната причина обаче беше, че е успял да улови точно нещата, които аз виждам в определени култури – немската, английската и българската. Ето няколко цитата:

Юлия и Ралф (Германия): „Всеки, който е израснал в източен Берлин си спомня неговия или нейния първи подарък от Запада.“
Лейф (Германия): „Ние не сме много добри в импровизирането. Дори моите родители се чувстват неудобно, ако им дойда на гости без да съм казал предварително.“
Раналд (Англия): „Трябват доста усилия, за да получиш телевизионни канали на чужд език“
Емма (Англия): „Англичаните обичат гледките с овце, обширни зелени поля и малки селски пътища. Иронично е обаче, че се присмиват на шотландците, ирландците и уелсците, че са фермери.“
Бедрос (България): „Въпреки лошите спомени от времената преди 1990, много българи чувстват симпатия към Русия и руснаците.“
Светлозар (България): „Най-добрия начин да се отървеш от натрапващ се полицай е да го подкупиш или да успееш да го убедиш, че имаш по-добри връзки от него.“

Профилът на всяка държава се състои от малко географска информация, превод на химна, снимки от различни градове и села и портрети на хората, които е срещнал по пътя. Не всички са граждани на конкретната страна – понякога показва емигранти, които дават мнението си за нея. В албума не са поместени цели интервюта, а само снимка с името, малко обяснения и случайни мисли на дадения човек. Въпреки, че съдържат само по 10-15 лица, открих, че представата, която тези мини-профили създават у човек отговарят доста точно на реалността. Поне тази която аз виждам.

Прелиствайки книгата ще откриете, колко много си приличаме и в същото време – колко се различаваме европейците. Рязката разлика между гледките, които Бруно е избрал за всеки град и общите настроения на младите създават една странна, но единна картина на Европа. Говори се много как ЕС не съществува като съюз на ниво граждани – че е просто политическа измислица и хората сме толкова различни, че няма как да се получи. Според мен нещо толкова просто като този албум може да промени представите на доста хора просто защото не са излизали навън и не са се срещали с другите европейци, които са представени в албума.

Самата книга може да закупите на официалната страница на Бруно. Препоръчвам ви я.

Нека започна с проектите за екологично чисто съществуване. Има две основни направления, по които човек може да тръгне, ако не иска да вреди на природата – да излезе изцяло извън системата (off the grid) като произвежда и консумира всичко сам, както са правили хората преди хиляди години, или да се опита да намали отпечатъка си. Първия вариант естествено е нереалистичен, но втория се прилага доста добре – хората слага слънчеви панели на покривите си, избират продукти с по-малко пластмаса, харчат по-малко вода и пестят ток. Добър пример за това е Израел, където всяко домакинство е задължено да си набавя определен процент от топлата вода чрез слънчеви колектори.

Проблемът обаче е, че подобни решения или не могат да се приложат в голям мащаб, или всъщност пречат на околната среда. Да вземем фото-волтажните клетки – те съдържат материали, производството на които отделя много токсични вещества. При създаването на изолационната вата често се поличава доста отпадъчна продукция, която също е вредна. Бетонът, на който разчита цялото ни строителство, е токсичен по време на производството си, а в много по-голяма степен след като сградата е се разруши. Въобще всяка дейност в съвременния свят е свързана с изработването на нужните инструменти и инфраструктура. За жалост това производство е обвързано с множество отпадни продукти и замърсяване. Още по-големи проблеми настъпват след експлоатацията, когато продукта бъде изхвърлен. В университета по CAD/CAE системи ни учат, че в процеса на проектиране трябва да предвидим всички тези неща и да осигурим устойчиво производство. В реалния живот обаче това въобще не се случва.

Отговорът на този проблем идващ от много природозащитници и активисти е всеки индивид да намали до минимум енергията, която използва и да избира продукти с устойчиво производство. Много хора се опитват да го правят и това създава сериозна ниша в пазара за екологично чиста продукция. Европа е полудяла по био храните, а телекомите предлагат програми за рециклиране на старите телефони. Дори производителя на електрическата кола Tesla включва в цената рециклирането на батериите след като живота им свърши. Всички тези стъпки в правилната посока се забелязват и получават доста медиен шум, но остават само на повърхността. Електрониката пак бива изпращана в южна Азия в огромни сметища, пластмасата пак свършва в средата на Тихия Океан, а строителните материали са не по-малко токсично.

Проблемът е, че технологията се развива бързо и изпреварва разбиранията в обществото ни. Тази тенденция сякаш се вижда най-добре в липсата на устойчиво развитие. Не осъзнаваме истинската цена на това, което купуваме, защото тя се формира на базата на търсенето, а не на вложените материали и усилия. Да се пренася бутилирана вода през океана е рентабилно икономически, но не и от гледна точка на промените в климата. Екологичните промени липсват като фактор не само в мисленето на огромна част от хората, но и в икономическите уравнения. Това, че 2-3% от потребителите предпочитат био продукция не означава, че компаниите ще се стараят да опазват природата. Чист и здравословен продукт не означава задължително чисто производство. Ако компаниите нямат икономическа полза да щадят природата във фабриките си (или икономически санкции, ако не го правят), те никога не биха тръгнали в тази насока. Идеализмът на този или онзи ръководител далеч не са достатъчни за да се преобрази една цяла индустрия.

Затова и срещата в Копенхаген през Декември ’09 е толкова важна. Там ще се решават точно тези въпроси – какво трябва да се направи на макро ниво, колко струва метричния тон CO2 и как индустрията да пожелае да стане устойчива. Все неотложни въпроси с невъзможни решения. През това време учените ни казват, че промените в климата са вече необратими и можем само да намалим ефектите му.

Потребителите пък избираме единствено това, което ни предлагат с илюзията, че влияем на пазара. Информацията за скритата цена на новата ни къща или стоките в количката ни е на разположение, но предпочитаме да не я видим. И това е в реда на нещата – съзнанието ни умишлено отблъсква вината във всяка нейна форма. В същото време активистите скандират, че трябва да спасим планетата от замърсяване, животните от изчезване и климата от затопляне. Планетата си е добре, животните идват и си отиват, а климата ще се охлади в един момент. Ние сме застрашените и ние сме тези, които имат нужда от спасение. За жалост процесите, на които се базира обществото, икономиката и промишлеността ни са толкова консервативни, че надали ще можем да ги адаптираме без първо да сринем всичко из основи. Както са тръгнали нещата, мисля, че природата ще ни направи тази услуга.

Повече за Blog Action Day, както и статии от останалите 8000 блогъра, може да намерите на официалната страница на инициативата. Също така, може да посетите блогърското състезание Th!nk About It, където темата също е промените в климата, а кулминацията е срещата на върха в Копенхаген към края на годината.

Ето още участници в инициативата Blog Action Day: Мариана Евлогиева, Greentech-bg, Екоблогът на hypesht, Зорница Маркова, ЛейкаПейка, Людмил Арсов, Оптимистично, Terraincoglita, BOYO’S F(L)IGHT, EULaw, Grafiki.bg, ZaPrirodata, Тanparmaiel, konxompax, Kreativen.com, marfiland.blogspot.com, visionforweb.com, ivosiliev.com, posterous.com… и още много други.

Сега, само от тези две изречения може да си представите колко време прекарвам в мрежата. Следва констатацията, че си губя времето, че не излизам навън и не правя нищо друго. Интересното в случая е, че нищо от това не попречи на работата ми или на каквото и да е било през деня (освен, че се блъснах в един човек докато пишех на телефона, но той си беше виновен). Всичко е въпрос на това как си подредиш нещата и да знаеш какво търсиш.

Това, което Васил писа в коментара си е, че съм писал глупости (едно, две, три), но това си е негово мнение. Номално е да има цинични хора и честно казано, ако самия аз бях прочел същия текст преди 3 до 6 месеца, и аз щях да реагирам така. Да кажем, че тогава бях в „циничен период“ и смятах, че всичко е тъпо и няма смисъл (грубо казано; да не навлизаме в подробности).

За това, което писа Сиромахов отговорих, че го разбирам – нормално е когато някой влиза в дадена социална мрежа и има големи очаквания от „интернета“ да му отвори широките врати на комуникацията с всички любящи народи по света и прочие, и прочие… да се отврати като му пратят хиляда тъпи теста. Нормално би било и ако Иво Сиромахов си отвори за пръв път пощата при спрени филтри за спам и си помисли, че целия свят говори само за виагра и сватби с непълнолетни рускини.

Проблемът в случая е, че (още) няма такова нещо като автоматичен филтър срещу социалния спам. Ти сам си подреждаш нещата и си знаеш какво търсиш. Тренираш системата. Мен във фейса вече рядко ме спамят и като се случи ги режа бързо. Facebook не е интернет, а е соц-мрежа за забавление. Кой как си е негова работа. Xing и Linkedin са сериозни мрежи за работа. Там няма тестове и смешни картинки и същите хора обсъждат съвсем други неща. В нета за всичко си има място, а ако няма – създава се. Facebook не е скапан – мнозинството от хората вътре изпростяват. Въпросът е с какви ти общуваш, как си подредиш нещата и да знаеш какво търсиш. Ако Иво Сиромахов и Васил не знаят какво търсят вътре, нормално е да намират само социалния спам.

krokodilerian, без лоши чувства, разбира се. Лафим си.

На 18-ти април група студенти тръгнаха от София на едноседмична обиколка из Европа. През тези няколко дни те ще посетят няколко европейски институции, културни центрове, както и важни градове, които са дали своя отпечатък върху това, което наричаме Европейски Съюз. Целта им е, да опознаят всички аспекти от политическия и икономическия живот на ЕС, историята му и участието на отделните страни членки. В програмата им са обиколка на Европейския Парламент, Съвета на Европа и Европейската Комисия, лекция за еврозоната в Европейската Централна Банка, беседа в Съда на Европейските общности и презентация върху Шенгенските споразумения. През останалото време те ще обикалят различни забележителности и ще усетят духа на градовете, в които се взимат исторически решения.

Пътуването е организирано от EU Prospects – група от бивши служители на Европейските институции, които използват знанията, опита и контактите си, за да помогнат с информация, съвети и подобни инициативи на младите, които искат да се развиват в общността. Предлагат подробна информация за практики и възможности за работа. Има идея тази екскурзия да стане периодична и да бъде доразвита. Повече информация за нея може да намерите на страницата им.

През това пътуване тези момчета и момичета ще получат много и подробна информация за всичко, което се случва в ЕС. Най-вероятно не всичко ще им е интересно, а и не се съмнявам, че част от презентациите ще са им скучни. Факт, обаче е, че ще бъдат задоволени желанията на всички – от икономистите, които се интересуват от еврозоната, през юристите, които искат да знаят за правораздаването в Европейския съд и накрая до политолозите, които търсят повече знания за работата на Европейския Парламент и Комисия.

Преди два дни – почти в началото на екскурзията, аз се срещнах с тях във Франкфурт и заедно посетихме Европейската Централна Банка. След това говорихме предимно за знанията им преди пътуването и отношението им към евро-изборите. Част от интервютата може да намерите по-долу. След като завърши пътуването им, ще се свържа отново с тях, за да научим как са се променили знанията и отношението им към ЕС, както и мястото на България в него. По-специално ще ги питам за впечатлението им за евро-парламента и работата на евро-депутатите.

Марио

Работа: Програмист
Учи: НБУ с Информатика

Как преценяваш знанията си за Европейския Парламент и институции като цяло?
Тепърва навлизам в областта, но ми е изключително интересно и се надявам да придобия по-голяма увереност в знанията си за тези институции.

Ще гласуваш ли на европейските избори и защо?
Най-вероятно ще гласувам, защото считам, че всеки човек има право на глас и трябва да го използва тъй като това е правилния начин нещата да станат като хората както в България, така и в целия свят.

Смяташ ли, че европейските избори са по маловажни от парламентарните или са просто различни?
Смятам, че като цяло от европейския съюз ние сме така да се каже подвластни на евро изборите и сме на принципа на тримата мускетари – „един за всички, всички за един“.

Би ли искал да опознаеш евро-кандидатите или просто ще гласуваш за някоя партия и листа?
Да, бих искал да видя кандидатите, да ги опозная, да видя всеки точно какви цели има, за да имам по-голяма увереност в човека, който избирам за един вид главния ни представител и по този начин да съм сигурен, че той ще защитава лично моите интереси.

Как смяташ, че е най-добре партиите да подходят към младите на тези избори?
Като направят слоганите си малко по-представителни за младите хора, като направят програмата малко по-достъпна за всички тях и да успеят по някакъв начин да ни заинтересуват тъй като все пак ние сме новото поколение и ние сме най-заинтересовани за подобряване на политическата и икономическата ситуация в страната и по света.

Смяташ ли, че трябва да използват блогове, социални мрежи и т.н. в идната предизборна кампания?
Това са медиите на 21-ви век, така че според мен е задължително те да са в абсолютно всички социални мрежи, да поддържат собствени блогове, тъй като това е възможно най-лесния и най-достъпен начин за комуникация и като цяло да се „интернетизират“ един вид.

Пламена

Учи: НБУ с Право

Как преценяваш знанията си за Европейския Парламент и институции като цяло?
Като основни. Бегли са, но като цяло имам представа какво се случва . Следя новините.

Ще гласуваш ли на европейските избори и защо?
Още не съм мислила, между другото… Може би да, ще гласувам.

Смяташ ли, че европейските избори са по маловажни от парламентарните или са просто различни?
Ще ги видя какви са. Все пак в чужбина пращаме наши представители, трябва да са добри. Макар че не им вярвам много на всичките, така че не знам…

Би ли искала да опознаеш евро-кандидатите или просто ще гласуваш за някоя партия и листа?
Просто са различни, определено, защото става дума за съвсем други неща. Вече сме част от една общност, така че трябва да имаме някакви представители.

Как смяташ, че е най-добре партиите да подходят към младите на тези избори?
Трябва да има много сериозен изблик на някаква информация относно статуквото на представителите и т.н., защото това в момента примерно ако не се заинтересуваш сам и се поровиш, няма шанс да разбереш за какво правят представители и защо ги пращаме там.

Смяташ ли, че трябва да използват блогове, социални мрежи и т.н. в идната предизборна кампания?
Да, определено, защото младите там висят през цялото време.

Иван

Работа: преводи от/на френски
Учи: НБУ с Политически Науки на ФЕ

Как преценяваш знанията си за Европейския Парламент и институции като цяло?
Реално погледнато въпреки, че уча политически науки, не бих казал, че са ми чак толкова задълбочени. Точно заради това се старая максимално да увелича знанията си четейки книги, търсейки информация, но за момента бих казал, че са недостатъчни.

Ще гласуваш ли на европейските избори и защо?
Абсолютно ще гласувам, защото мисля, че негласуването е проява на апатия към европейското бъдеще, ако мога с едно изречение да резюмирам. Просто трябва да се гласува задължително.

Смяташ ли, че европейските избори са по маловажни от парламентарните или са просто различни?
Абсолютно не. Дали са различни… мисля, че е така, но не са по-маловажни, защото едното е към другото.

Би ли искал да опознаеш евро-кандидатите или просто ще гласуваш за някоя партия и листа?
Абсолютно ще опозная кандидатите и техните програми.

Как смяташ, че е най-добре партиите да подходят към младите на тези избори?
Трябва да ги включат, да ги интегрират напълно – нещо, което не се случва чак толкова много. Има някакви изгледи това да стане, но още не е достатъчно. А самия начин как – просто тръгва се както навсякъде – от най-ниското ниво пък вече зависи от таланта на съответния човек би стигнал до нещо по-високо.

Смяташ ли, че трябва да използват блогове, социални мрежи и т.н. в идната предизборна кампания?
Абсолютно. Всички видове комуникация трябва да бъдат използвани.

Цветелина

Учи: СА Свищов със Стопански Финансов Контрол

Как преценяваш знанията си за Европейския Парламент и институции като цяло?
Мисля, че знанията ми са на високо ниво.

Ще гласуваш ли на европейските избори и защо?
Да, разбира се. Мисля, че всеки един от нас трябва да гласува и даде своето мнение.

Смяташ ли, че европейските избори са по маловажни от парламентарните или са просто различни?
Не, мисля че са различни.

Би ли искала да опознаеш евро-кандидатите или просто ще гласуваш за някоя партия и листа?
Да, бих искала да ги опозная.

Как смяташ, че е най-добре партиите да подходят към младите на тези избори?
Трябва да имаме по-голяма информация за кандидатите и да са по-близко до нас.

Смяташ ли, че трябва да използват блогове, социални мрежи и т.н. в идната предизборна кампания?
Да, разбира се. Мисля, че трябва да има достъп и прозрачност във взаимоотношенията.

Ако и вие искате да участвате в това запитване и имате мнение по темите освен в коментарите по-долу, може да попълните въпросник със същите тези въпроси, които зададох на студентите. Вашите мнения са абсолютно анонимни. Когато се съберат достатъчно, ще направя обобщение и ще цитирам част от тях. Въпросите може да намерите тук.

Ако статията ви харесва, моля гласувайте в блогa Th!nk About It:
A tour around Europe and thoughts of the youth about the EP elections
Там ще намерите английската версия на статията, както и много допълнителна информация и мнения за ЕС и евро-изборите. Гласува се със звездичките под всяка статия.

Тук написах серия от статии по тази тема. В следващите месеци смятам да напиша още доста и по-фокусирани върху работата на Европейския парламент и изборите, както и да започна отделен блог за целта. Като част от инициативата обаче има и състезание за статии в самия блог на „Th!nk about it“. Това ме подтикна и да пиша там. Досега не съм писал на английски, а и се колебах какво точно да пиша. Затова реших да се концентрирам върху това да представя ситуацията в България и позицията, която аз смятам, че мнозинството има. Разбира се не мога да гарантирам по някакъв начин обективност, защото нямам поглед над всички мои съграждани, но съм се опитал да нарисувам максимално добра картина.

Що се отнася до състезанието – в края на всеки месец ще има класация за най-високо оценени статии. Ще има награди за първите места, както и за оценени от жури автори с най-добър стил, информация и оформление. Затова ви призовавам да прочетете статиите в блогът и да ги оцените съвестно, за да спечели най-добрия. Гласува се под статиите със звездички, но всичко за съжаление с само на английски.

EU elections: Bulgaria in the spotlight

В първата ми статия се опитвам да предам политическата обстановка в България. Започвам с това, че има статистика, че 50% от българите са заявили твърдо, че няма да гласуват. Моето мнение е, че това не е чак толкова лошо щом 30% от нас са заявили, че ще гласуват, а средната стойност за новите държави в изборите през 2004-та са 40%.

Продължавам с това, колко обезверен е народа ни и как нямаме никакво доверие в политиците – било то управляващи или опозиция. Изказвам мнението, че с влизането ни в Европейския Съюз имаме надежда, че Комисията ще стегне нашите управляващи и ще ги накара да си вършат работата, но в същото време не знаем, че самите ние можем да влияем на Европа и законодателния процес там. Това, заедно с постоянните извинения на нашето правителство и омаловажаването на негативните евро-доклади е добро обяснение, защо българите нямаме голяма представа какво точно е Европа и не се чувстваме част от нея.

След това давам пример как това може да бъде поправено – с блоговете и нарастващата им популярност след януарските протести. В този смисъл инициативи като тази на EJC са страшно полезни, защото ни подтикват като ни дават визия за проблема и платформа за решаването му.

Пълната статия може да прочетете тук: EU elections: Bulgaria in the spotlight

Some statistics about bulgarians and the EU from my blog

Втората ми статия е за допитването, което направих в този пост тук, който пуснах точно преди да замина за Брюксел за откриването на инициативата. Цитирам подробна статистика за това какво посетителите на този сайт знаят за Европа и институциите му, как оценяват знанията си, откъде търсят информация и за какво искат да знаят най-много.

За мен едно такова изследване е важно, защото трябва да стане ясно дали публикуването на информация за Европейския съюз е нужна и какво точно трябва да съдържа. Резултатите показаха, че прекалено голяма част от нас знаят нищо за Европа, но в същото време почти няма хора, които не искат да научат повече. Около 26% са директно заинтересувани от изборите, начина на работа и задълженията на евро-институциите и депутатите. Тази група, заедно с другите 30%, които се интересуват директно от евро-законодателството и връзката му с нашето ме обнадеждава, че все пак трябва да се пише за Европа. Има шанс до изборите за евро-депутати не малко хора да научат достатъчно за изборите, за да направят информиран избор, а не да бъдат увлечени във вътрешната политика на България.

Пълната статия може да прочетете тук: Some statistics about bulgarians and the EU from my blog

Снощи ми пратиха два записа от пресконференцията на фондация „Медийна демокрация„, която се проведе вчера. Много ми харесаха анализите им върху отчасти неадекватното поведение на повечето медии и примерите им в цифри относно колко и какви статии и репортажи е имало в последните два месеца. Не липсват и критика за отношението на родните ни журналисти към политическата ни класа, прекалено удобната медийна среда, която се създава, крайно недостатъчните журналистически разследвания и анализи и не на последно място – обърканата представа на не малко журналисти за това какво всъщност трябва да правят. В първия запис, Мила Минева изтъква и ролята на блоговете за информиране на гражданите и как тази форма на изразяване се е оказала по-адекватна и бърза в даден момент. Препоръчвам ви да ги чуете.

[audio:/share/mila%20mineva.mp3]

Мила Минева
Свалете записа от тук.

[audio:/share/monova%20totka.mp3]

доц. Тотка Монова
Свалете записа от тук.

Тук може да намерите две статии по темата на Дневник:
Експерти: Телевизиите губят заради онлайн медиите
Експерти: Медии са „пощенски кутии“ на групировки

Благодаря на Ирен Филева за записите, както и на в. Сега и „Медиен панаир“ за снимките.

Какво бихте казали, ако прочетете следния текст: „Би ли изключил тази ламперия отзад, че Акробатът ми умира при опит за print? Опитвам се да запазя като пдф разговора.” Странен текст, нали? Необичаен. И най-важното – неразбираем за повечето хора. Все още. А ако случайно срещнете автор, който нарича себе си „Зелен Бетон” или друг, който пише за себе си като за „Комитата”? А ако прочетете твърде истинния за много българи текст „Струва ми се, че избираме врагове, а не представители, защото като „се намърдат”, се държат все едно сме им направили нещо.” Или срещнете в нета автор, който си е измислил никнейм „Балтазар Иванович” и мисли за себе си като за „синеок негър със северняшка кавалерийска униформа”. Така го представя и приложената снимка. Странно, нали?

На друга територия сме. Да, така е. На територията на блогърите в Интернет, тези умни, странни за повечето от нас хора, които имат толкова „необичаен” начин на общуване помежду си. Просто си пишат, вместо да разговарят, по телефона например. Разговарят през Интернет, през националните граници. Обсъждат заедно проблем. В обсъждането се включват и други хора. Спорят, в спора се ражда истината. Мнения различни, но не срещнах несдържано поведение, просто аргументи „за” и „против” в търсене на някакво решение на дискутирания проблем. Мрежата е място за социални контакти. Тя е за всички. И за конкретната личност, където тя свободно може да изрази мнението си. И да го защити с аргументи.

По-надолу ще се опитам да дам някои характеристики на хората от блоговете, така, както ги намирам в техни разсъждения. Ще прибавя и скромните си наблюдения от януари, тази година, когато, докато се ровех в нета, вниманието ми беше привлечето от инициативата „България е наша”, дело на обединени български блогъри.

Разбира се една кратка статия няма претенции да изчерпи темата. Точно обратното, задачата й е да насочи вниманието към едно ново обществено явление, което се налага със страшна сила поради скоростта на пренасяне на информацията/ комуникацията, която сменя и динамиката на човешкото поведение. Наблюдавах бързината, с която се развиваха идеите и вземаха решения, паралелно с бързината на присъединяване на нови блогъри към инициативата, появата на логото на „България е наша”, текстовете на протеста и редакцията им, банерите, видеоклиповете като доказателствен материал, които допълваха снимките от Януарския мирен протест през 2009 г., почти мигновените публикации за конкретното събитие и анализи, което едва ли би било възможност без Интернет.

Какво представлява блогосферата

Самите блогъри я схващат като общество със свой характер, предимства и проблеми. Какво обхваща блогосферата? Всички: 1/ блогове, 2/ канали, 3/форуми и 4/ инициативи в Интернет. От своя страна блоговете:са:1/професионални vs.лични, 2/забавни, 3/ тематични – например политически и др. Тази класификация ще продължи да се уточнява.

Особено ми хареса възприемането на блогосферата от самите блогъри едновременно като модел, генерална репетиция и бъдещ „мозъчен тръст” на гражданското общество.

Блогосферата е тази, която трябва да приучи политиците да се вслушват в гласа на гражданите, не на партийните членове, а именно на гражданите без партийна значка или членска книжка. Така смятат част от блогърите и мисля, че са прави. Всъщност именно наличието на блогосферата с най-различните й прояви ще укрепи гражданското общество и ще му даде живителни сокове, за да се развива. И у нас.

Как се самоопределят блогърите

Съществува мнение, че блогърите са самоопределят чрез: 1/аудиторията си, 2/другите блогъри, 3/традиционните медии и 4/ управляващите, т.е. властите – законодателна, изпълнителна, съдебна, местна. Това мнение е изградено на базата на статиите, които се публикуват в блогосферата.

Колкото и да е шарена аудиторията на блогосферата, тя все пак се ранжира по определени критерии – интерес към дадена област, интерес към дадена тема и т.н. Разбира се, че става дума за гъвкава система и преливност от една група в друга и това е най-добрата черта на Мрежата, че позволява гъвкаво придвижване в една или друга посока.

Диалогът с другите блогъри е естествен. Блоговете са естествено продължение на традиционните методи и те, напоследък и в България, са в центъра за притесненията и грижите на политиците, незапознати с технологията на блогосферата, но твърдо желаещи да я контролират.

Заедно с това се добавя, че като млади и не включени в определена система, те са и непредвидими. Тази непредвидимост обаче се определя от тях и не само като недостатък, но и като предимство. Оттам и боязливото отношение на политиците и хората от бизнеса към тях поради невъзможността системата да бъде контролирана.

И нещо за анонимността, за използването на никнейма или истинското име. Според самите блогъри използване на личното име в блоговете и социалните мрежи вече е правило. То облекчава комуникацията и срещите в реалния, а не виртуалния живот, както и поемането на отговорността за изказаното мнение и начина на изказа.

В международен план по този начин блоговете и социалните мрежи могат да станат прекрасен инструмент за решаване на сериозния проблем за разединеността на европейците и липсата на знания и интерес за другите чрез свързването им чрез Интернет, чрез иницииране и на блогърски събития. Особено ценно е сътрудничество между самите блогъри в случаи на оказване на помощ на някой от блогърите, попаднал под ударите на обвинения като клевета и обида или при организиране и подкрепяне на различни инициативи на гражданското общество – петиции на граждани, подписка в защита на някаква кауза и пр.

Ето тук се натъкваме на развитие на форумите като друг жанр в Интернет, които използват най-вече никнейм. Отговорността при блогърите излиза на преден план. Когато човек застава с личното си име и го защитава с написаното в блога си.

Блогърите и традиционните медии

Според блогърите блоговете не са коректив на медиите а тяхно естествено продължение. Разбира се отваря се и една скоба, че мнозинството от младите хора търсят информация и анализи в Мрежата. Много от тях имат списък с RSS-и на доверени автори и ги следят редовно. На този етап телевизията и вестниците се проверяват само за бързи новини и „за да се посмеем как са изкривили нещата”. Такова е мнението на блогърите.

Традиционните медии, било то електронни или не, се подчиняват на медийната политика в държавата въобще, на политиката на самата медия и на редакционната политика. Т.е. който и да е материал, той минава през няколко сита на цензура. Най-страшна от всички е, разбира се, автоцензурата.

Като контраст, блоговете са форма на изразяване на личността. Там пише конкретният човек, пише за това, което е видял и това, което е преживял. Затова той пише от първо лице. Защото има своята свобода на изразяване на мнение, независимо от редакторска намеса и медийна политика.

Блогърите и обществото

Обществото очаква от блоговете да бъдат независими и неконтролируеми, като тези характеристики се възприемат често като еквивалент на обективността. Веднага се прави уговорката, че колкото корумпирани журналисти има, толкова и поръчкови блогове могат да се намерят.

Колкото до контрола върху блоговете, той се оказва непостижима задача, защото четирите власти, които биха искали да подчинят действията на блогърите не разбират какво става в блогосферата, защото не участват в процеса.

Възприятията на политиците за блогърите като поредната неприятна мода, която ще отмине, имат за своя причина често пъти и възрастовата дистанция. Много сполучливо блогърите се определят като деца, а политиците – като старци без междинно поколение. Веднага следва уточнението, че „старостта” се свежда до начина на мислене. „Ние сме децата с идеалистична представа за обществото и желание за промяна. Те са старците с опита и ръце вкопчени в лостовете на властта.” И по-нататък: „Можем да работим заедно, ако те пожелаят да слязат при нас. Тогава ще им помогнем да продължат напред, защото ще видим пропукване в остарелите им разбирания. Ако не, ние бързо ще се качим при тях.” Засега, в най-смелите възприятие по отношение на блогърите, те се възприемат като ресурс, който трябва да се използва. Защото обичайното възприятие е насмешка, породена до голяма степен от самото неразбиране на онова, което се извършва в блогосферата. Незнанието винаги среща негативната реакция, която варира от боязънта до тоталното отричане.

Образът на блогърите? Жизнени, предизвикателни, с не много уважение, млади, яки и привлекателни. Млади хора, които често се задържат много пред компютър, пишат много и не се срещат с хората наживо. Заедно с това следва твърдение, че повече от популярните блогъри са над 35 години, защото, за да пишеш авторитетно, се иска и опит. Седенето вкъщи също не е съвсем точно, защото в блог може да се пише навсякъде. Дори в София се множат кафенетата и ресторантите с безжичен интернет. Увеличават се и хората, които не се разделят с лаптопите си.

В края на изложението бих искала да цитирам един надпис, който видях на новата сграда на Университета в Хайделберг – „На живия дух”. Дух в смисъл – ум. Струва ми се, че колкото повече хора в България свикнат да черпят информация от Интернет и колкото повече медиите стават поръчкови, особено по време на политически кампании, толкова повече блоговете на сериозните блогъри ще увеличават читателите си за търсене на обективна информация и анализи.

Всички знаем за прословутия кенеф в Брюксел. Цяла Европа пък знае колко сме обидени заради тази скулптура. Всъщност бих казал, че точно нашите протести направиха произведението на Дейвид Черни толкова известно. Какво толкова имаше в тази скулптура? В края на Януари бях в Брюксел и минах специално да я видя. Не бях единствения – беше се превърнала в туристическа забележителност. Някой знае ли въобще как са изобразени другите държави? Днес по сутришното предаване на БТВ дадоха репортаж за това. Според мен Холандия трябва да е една от най-засегнатите – страната е представена като наводнена земя изпълнена с минарета. Или Полша, в която няколко свещеника изправят знамето на гей обществото.

Черни обяснява, че е искал да види дали Европа е способна да се смее на себе си, като е извадил на показ стереотипите. Някои от метафорите в скулптурата не успях да разбера, като например опакованата държава. Мисля си, че това е по-скоро обобщение на най-честите новини в медиите. Сякаш е събрал на едно място общата представа, която се изгражда от новини смесени със стари стереотипи. Пример за това са магистралите в Германия, бетонът в Испания и пожарите в Гърция.

И да – това са тоалетните в България. Вземете например репортажа на Робърт Мур – там се представя една жалка, изостанала и мръсна България. Не се съмнявам, че ако някой оператор влезе в банята на онези цигани, ще намери точно такава тоалетна. Има още доста такива примери от немските и британските телевизии. Голяма част от тези репортажи са манипулирани и ние го знаем. Другите в Европа обаче не го знаят – когато един чех види това по телевизията той/тя не сяда да търси в интернет дали е истина. Вие като чуете нещо за политическите борби в Исландия, замисляте ли се? Не – просто приемате информацията и продължавате нататък.

Това е първият аспект на проблема, който обсъждам тук – не се познаваме. Не познаваме другите европейски държави и те не познават нас. Проблемът не е само в България – цяла Европа е разединена. По време на дискусиите за блогърското състезание в Брюксел стана дума дали ще имаме 27 отделни кампании за изборите за европарламента или една обща за Европа. Отговора на всички беше, че ще имаме 27. Една от причините е, че всяка държава има своите социални и политически особености и следователно очакванията са различни.

По-важната причина обаче е, че никой не е сядал да говори на гражданите на Европа като европейци. Обикновено се правят изказвания, които после се предават от местните политици на езика на народа си. Това крие опасности не защото става дума за езиков превод, а защото общоевропейската политика се изкривява многократно докато стигне до обикновения човек. Така повечето се чувстват изолирани от общото и виждат Парламента, Съвета и Комисията като абстрактни и отдалечени същества, които не ги интересува какво се случва в домовете из Европа.

Като резултат от тази отдалеченост, Европа не е цяла. Нямаме европейски дух, а срамежлива компромисна позиция от 27 мнения. Парадоксалното в случая е, че гражданите на една държава като Великобритания, които са сочени за евроскептични, взимат най-дейно участие в дискусиите. За сравнение, голяма част от останалите европейци са по-скоро неутрални. Затова бих изказал тезата, че в Европа имаме две състояния – евроскептицизъм и евродепресия. Казвам депресия, защото хората не знаят и не виждат смисъл да се интересуват от европейските въпроси и проблеми. Просто се съгласяват.

Първата крачка към промяна на това състояние е да се опознаем. На 26-ти Януари вечерях с останалите блогъри и бях седнал с групата от Англия. Всъщност не всички бяха англичани, а по-скоро учеха там и стана интересна дискусия. Говорихме за традициите и възприятията в собствените си държави. Тъй като съм си приказлив, ги затрупах с информация за България. Това ми е нещо като лична мисия в последно време. Те бяха потресени за това колко общи и различни неща имаме. Същото се отнасяше за всички останали държави – все малки неща, които ни са странни като отидем на почивка някъде, но на които не придаваме голяма важност. Мисля си, че осъзнавайки тези различия, ние ще се научим да разбираме позицията на другите и да виждаме тяхната гледна точка. Това не са празни думи. Замислете се колко малко знаем за циганите в България, които всеки ден срещаме и от които все се оплакваме. Стереотипът е, че крадат, лъжат и просят. Те за много повече от това и може би тези познания са ключът към решаването на социалния проблем. Същото важи и за другите държави. Някой може ли да ми каже нещо за Латвия? А за белгийците? Оставете ги тях – кажете ми нещо за традициите и културата в Румъния. Нали са ни съседи?

България в скулптурата погледната отзад

А що се отнася до онази скулптура – всеки е обиден. Ние обаче единствени вдигнахме шум за „кенефа“. Даже един англичанин много внимателно ме попита дали наистина сме толкова бесни на Черни. Не знам какво очакваше – сигурно да ми излезе пушек от ушите. Всъщност скандала, който вдигнахме нарани имиджа ни много повече отколкото самата скулптура. Дали причината е в „кенефа“ се питам аз? Дали ако бяха сложили тълпа от цигани да крадат и рушат и да преливат от държавата към другите страни нямаше да предизвика същия раздор. Или пък държавата да е пълна с боклуци и през средата и да минава само магистралата от Сърбия за Турция. Или пък да бяха показани бизнесмен, няколко чиновници и куфарче с пари, което да си сменя собственика постоянно. Сигурен съм, че може да се сетите за още такива. Това са все неща взети от международните новини и които отразяват адекватно мнението на не един или двама за родината ни. Всяка тези динамични скулптури би ни накарала да вдигнем скандал до небесата. Не защото не са верни, а защото си мислим, че като седят на входа на Европейския Съвет, някой ще вземе да си помисли, че наистина държавата ни е такава. Това не е скулптура, която цели да се изгради мнение, а да разбие старите стереотипи. Това е възможност за хората от Европа да потърсят още информация за съседите си и да се опознаят. Не видяхме обаче такъв ефект, а само скандали, обяснения и извинения.

Затова ако питате мен, трябва да се махне платното пред нашата част от скулптурата. Не защото сме кенеф, а защото не сме и защото другите трябва да го разберат. Трябва да се научим да говорим с „другите“ в и извън България, защото със сегашния подход никъде няма да стигнем.

Ето и видео разходката из входа на Европейския Съвет, която заснех преди две седмици:

Затова не трябва да е учудващо, че реших да участвам в новата блогърска инициатива „България е наша„. Може да видите бутон за нея в новата ми секция „Участвам в инициативи“. Много хора казват, че блогърите сме от по-активната част на обществото. Мисля, че с това ново обединение ще го покажем, като събираме мнения, анализи и интервюта на едно място, както и изказваме подкрепата си всички протестиращи групи и интернет общества в България. Откакто започнаха протестите на 14-ти, а и преди това, Блогоферата и форумите избухнаха със статии, коментари, снимки и клипове на темата. Събирайки една не малка част от тези постове на едно място може само да помогне на публиката ни да получи малко по-различен поглед над протичането, проблемите и целите на протеста.

Досега в обединението са се включили 22-ма блогъри, които може да видите на общия блог. Там ще откриете и всички бъдещи наши постове по въпроса. Казват, че свободното слово е триумфа на демокрацията. Ако това е вярно, то това обединение изпълва изцяло дефиницията.

В тази статия ще говоря (относително) накратко за няколко неща:

Този протест беше качествено различен от всичко, което сме виждали досега в България. Тук нямаме формални организатори, а всичко тръгна от мрежата. В интернет се насъбра недоволство и съвсем обяснимо то се изля на улицата. Затова нямаше хора, които да ораторстват на площада, нямаше партии, профсъюзи, политически искания и познати лица в медиите. Това обърка всички. Така не може да се сочи с пръст, да се обвиняват икономически кръгове, да се търси политическа окраска или което и да е от познатите ни неща от последните близо 20 години.

Какви бяха исканията на хората на площада? Не бяха един или два. Всеки от тези няколко хиляди имаше собствена болка в сърцето – от студента, които не е искал да му се налага да емигрира (и полицая пред него му е казал „ми бягай, кой те спира“), през майките, които искат бъдеще за децата си, та чак до пенсионерите, на които им е писнало да ги лъжат. Всички искат промяна – това е ясно. Тази промяна обаче не става чрез смяна на правителството с някакви други! Не, тя става с промяна в отношението на управляващите. Почти всеки политик може да управлява еднакво добре/зле. Вярна е приказката, че всички са едни и същи. Целта на този и всички протести от сега нататък ще е да ги научим, че има някой пред парламента – че не са сами в държавата. На всички тези отвън им е писнало и ги е грижа. Някои за децата, някои за природата, други за бизнеса, а трети за правата ни. Никой не иска смяна на този с онзи депутат, а обществен натиск върху който-и-да е-там дето гласува вместо нас.

Затова няма единни искания – защото медиите и управляващите искат нещо конкретно – „оставка“, „преговори“, „пари“ или „власт“. Това бяха исканията досега на протестите. Ние нямаме такива искания. Ние искаме някой да си върши работата (много) по-добре. Затова този протест днес е, а и следващите ще бъдат „граждански протести“ в най-пълния смисъл на думата – защото на площада нямаше тълпа от хора, а група граждани – всеки със своите искания (плюс някой и друг скинар).

„Граждански протест“. Днес се използва много този израз. Какво всъщност е това? В този блог съм се опитвал винаги да давам малко по-различен поглед над нещата – този на човек учещ в чужбина и полагащ огромни усилия да не се отчая от България. Много мразя израза „Как е в Европа“, но тук ще е полезен. Уча в Германия. Преди около 3 години имаше масови протести в Хесен относно студентските такси. Студентски организации се събраха (през интернет), започнаха масови митинги и се стигна до боеве с полицаите. Накрая дори блокираха всички тунели и цялата работа на огромната централна гара на Франкфурт и всички улици наоколо (гарата е колкото новия терминал в София). Това е граждански протест – група граждани упражняват обществен натиск върху самозабравило се правителство. Това видях днес в София и това ще видим утре.

Тук биха последвали въпросите, който видях многократно в коментарите днес - какво разбирам аз като съм на 2500 км. от България от исканията на хората? С какво помага въобще един виртуален протест? Бихте се учудили колко информация получавам в последните два дни и доколко съм наясно със събитията. Но не е в това въпросът. Въобще даже. Този протест е на индивидите. Няма водеща фигура, няма конкретни организатори – просто облак от хора, които ги е грижа, помагат с каквото могат и не се взимат много на сериозно. В предишната статия обясних как след подкрепата ми за протеста, помогнах със сайта за виртуалния протест. Интересът беше небивал. Стигна се до там, че днес прекарах няколко часа само в оправяне на сървъра. Това е моят принос – помогнах да стане и да не спре сайта плюс малко реклама. Вече кой какво намира там е друг въпрос. Някои се радват, че символично ги има като картинка пред парламента (всички 35000 от тях). Други дават мнението си в блога. Трети пък намират много полезна информация за организацията и протичането на протеста. Днес там ще намерите и указанията за протеста утре. Въобще тази идея прерасна в нещо повече от просто някакъв текст и едни картинки. Също както всичко друго в българската мрежа – от лаф в блогове и форуми, до бурни протести по улиците.

Точно защото не съм в София обаче, не мога да ви призова да отидете утре на протест. Нямам моралното право, защото подкрепям само морално протеста. Видях какво се случи днес. Може би ще се случи и утре. Все пак ако решите да отидете и да покажете, че днешните събития не са просто прищявка на група пияни студентчета, бих искал да добавя две-три неща към указанията на организаторите:

В крайна сметка от всичко най ми хареса колко нелепо звучаха всички изказвания на политици, полицаи и медии. Никой си няма бледа представа какво се случва! Всеки прави някакви обвинения, опити за манипулация и дезинформация на обществото. Проблемът е, че обществото беше на протеста или познава някой на протеста. Обществото си има вече и интернет, а в интернет се видя всичко – снимки, клипове, блог статии, побоища и разкървавени деца. На този етап гледаме телевизия само да проверим дали медиите са решили да премълчат фактите. Нищо повече.

Накрая искам да благодаря на Superhosting за подкрепата по сайта. Имаше голямо натоварване и много помогнаха. Утре ще е отново на линия и ще съдържа актуална информация от протеста. Дано да няма толкова проблеми на площада, колкото днес и да се чуе все пак гласът на гражданите вместо щитове и палки.

Допълнение 15.01 14:00

Ето и отвореното писмо на майките и бременните жени към парламента. Ще се опитам да го кача и на виртуалния протест. Дано да протеста да има ефект, за да не знаят децата им за какво толкова сме скачали пред парламента.

Допълнение 15.01 15:00

Утре протеста продължава в същия дух.

Внимание: Призовавам всички, които имат възможност, да отидат на протеста. Виртуалният протест е само за тези, на които им е невъзможно поради работа, състояние или – както в моя случай – са друга държава.
За протеста елате тук.

Страницата на протеста се обновява през 20 мин. за да се регистрира отново присъствието ви, когато сте я отворили. През останалото време ще виждате актуалната бройка на протестиращите динамично.

Имаше коментари, че с този виртуален протест саботираме истинския, който би имал реален ефект. Това въобще не е така. Много хора нямат възможност да отидат пред парламента. Само българите в чужбина са десетки хиляди. Възможно е тази страничка, която сме направили, да няма никакъв ефект, но усилията и участието на толкова много хора си струват, защото ефект може и да има. Най-малкото може да спечели още няколко минути от вниманието на медиите върху протеста.

Накрая бих искал да благодаря на Митко Денев за снимката на Парламента и на всички, които ни писаха със съвети и коментари.

Допълнение 15.01 11:00

Стана дума, че протестите са нямали истинска организация и реални искания. Въобще не съм съгласен. Затова реших да обобщя исканията и демографията на протеста в отделна статия за да се внесе малко яснота. Не мога да ангажирам с това мнение никой друг участник в протестите – това е по-скоро моето виждане като активист, симпатизант и човек наблюдаващ отдавна процеса.

Допълнение 15.01 14:00

Ето и отвореното писмо на майките и бременните жени към парламента. Ще се опитам да го кача и на виртуалния протест. Дано да протеста да има ефект, за да не знаят децата им за какво толкова сме скачали пред парламента.

Вместо да правя нов plugin, реших да направя разклонение на „Без шльокавица„, което да блокира руския спам. Бях си я сложил, защото получавах твърде много спам от американците и доста случайни жлъчни коментари. Оставих линковете към сайта на Николай, но добавих и допълнителни разяснения. Нямам намерение да го включвам в WP директорията, защото Николай може да реши да използва кода ми в главния plugin. Впрочем използвал съм regexp-овете от кода на Васил. Накрая ако някой се чуди защо все пак не съм направил нов plugin, то това е, защото искам да популяризирам използването на „Без шльокавица„. Впрочем промяната на plugin-а ми отне по-малко време отколкото да напиша тази статия. Може да свалите plugin-a от иконката вдясно.

Днес точно ме зарадва и това, че спасих едно пате на пътя да не го смачкат на улицата и че ме интервюираха в Блогография. Ето ги и моите номинации за креативни блогове. Това са все блогове, които чета редовно и смятам за много сполучливи:

В четвъртък бях предизвикан от Ива и Нати да участвам в конкурс за направата на торта от месо. Всичко е започнало от коментара на Longanlon. Идеята е да се направи нещо, което да прилича на торта, да изглежда добре и да е вкусно. Не на последно място обаче, трябва да се използват само продукти, позволени в диетата на Пиер Дюкан.

Тъй като аз по принцип се ентусиазирам от шантави неща, реших да откликна на предизвикателството. За да е по-интересно, реших да не използвам телешка кайма, а нормално месо. Така става много по-сложно да се оформи всичко като торта. В началото си мислех да използвам пилешко, но в крайна сметка взех телешко.

Ето съставките:

• 1kg. телешко
• 2-3 средни моркова
• 2 малки глави лук или една голяма
• 1 голяма тиквичка
• 1-2 чушки за украса
• черен пипер, чубрица, щипка сол и клечки за зъби

Първото нещо, което се прави е да се нареже месото на хапки и да се измие добре. След това трябва да го задушите или сварите докато е почти готово. През това време, смилате, пасирате или настъргвате на ситно лукът и морковите и добавяте настъргана половината тиквичка. Към тази смес добавяте щипка сол и черен пипер. Впрочем ако искате телешкото да става по-нежно, пробвайте да го мариновате в лимонов сок или безалкохолно.

След това трябва да вземете някаква тава и да направите стена от алуминиево фолио с диаметър около 15-20 см. Тя ще държи тортата докато се пече. Следва да наредите един пласт месо, като дупките трябва да запълните с настърганата смес. В средата не слагайте много месо, ако искате тортата да стане висока. Така нареждате пласт по пласт, а посредата слагате един слой от нарязана на шайби другата половина от тиквичката. Така продължавате докато свърши место. Хубаво е най-отгоре да се подреди повече месо, за да изглежда добре. Хубаво е също така да се използват няколко клечки за зъби и да се забият през парчетата месо по ръба на тортата. Така тя ще запази по-лесно формата си. Оставяте въпросното чудо да се пече около 40 мин. на 220 градуса. След това махате внимателно фолиото за да може да се изпече и отстрани още 20 мин. Времената на печене може да варират според печката и според това, колко сте задушавали/варили месото.

Накрая нарязвате чушката на ленти и украсяват тортата. Ако искате да стане по-цветно, може да използвате повече от един цвят чушки. Ако искате и те да се опекат, може да ги нарежете предварително и да ги наредите отгоре на тортата.

Резултатът е добре изглеждаща според мен торта, която обаче трудно се реже на парчета, както истинските торти. За снимката по долу където я виждате разрязана, ми трябваше страшно търпение и усилия, но смятам, че се е получила добре.

Та това е моята торта от месо. На вкус не беше съвсем като останалите ми манджи с телешко, но ставаше за ядене. Надявам се, че до 20.12 ще има още много примери за такива торти.

Вижте и във Flickr

Затова си инсталирах добавката на Николай Бачийски – „Без шльокавица„. Пак ще може да се включват думи на латиница като имена или термини, но като цяло коментара трябва да е на кирилица. Недостатъкът на тази добавка е, че когато се пусне коментар на латиница, той зарежда предупреждението на нова страница с връзка обратно към формата за коментар. Реших да направя малко подобрение и написах кратък javascript, който да прави същата проверка, но преди да бъде изпратен коментара към системата. Така се изписва предупреждение с червени букви точно под полето за писане. Все пак добавката на Николай е нужна, защото някой умник може да реши да изключи проверката и да успее да изпрати коментар на шльокавица. Не съм направил промените като добавка, но ми се струва, че може да се добавят в съществуващия plugin. При мен промените съм ги направил директно в темата за блогът ми. Инструкциите може да намерите тук.