Блогът на Юруков

Когато бях в гимназията, всеки ден пътувах от квартала Кючук Париж в Пловдив до Английската в другия край на града. Най-често това беше с автобус номер 11. Почти всеки ден в него срещах групички от хора, които ръкомахаха странно. Бързо се усетих, че са глухонеми и отместих поглед. Стори ми се, че ги зяпам и не исках да ги обидя. После се сепнах на глупавата ми мисъл и в последствие често съм ги наблюдавал. Нямах никаква представа какво си казват и ми се щеше да науча. Предположих, че наблизо има специализирано училище, но така и не си направих труда да разбера къде е и има ли курсове.

Тези дни попаднах на един нов блог специализиран по темата за глухонемите – Ние ви чуваме – блог и twitter. Споделят се както новини, така и как живеят, как работят, какво е отношението между тях и с тях. Има вече около двадесетина статии и трябва да си призная, че са изключително интересно написани. При това смятам, че са подходящи както за чуващите, така и за тези с проблеми. Факт е, че не ги забелязваме и не се замисляме колко много са, докато не се сблъскаме лице в лице с някой от тях. Последва малко съчувствие, желание да се помогне с нещо на конкретния индивид и продължаваме нататък. От това, което съм видял и което прочетох тук смятам, че те въобще нямат нужда от съчувствие и помощ – справят се прекрасно сами и то не защото загубата не им пречи, а защото успяват някак да я компенсират. Наистина имат специални нужди, за които различни организации и държавата им помага и то особенно докато са още деца, но в крайна сметка най-голямата пречка пред тях в стената на безразличие и отблъскване от обществото.

А историите им са много интересни. Чети нататък »

Завършвам прегледа на българското участие в инициативата Th!nk about it 2 за промяната на климата със статиите на Мария. Макар да са само 6, те се радват на не-малък интерес – 1400 посещения. Може да погледнете и интервюто, което й взех в самото началото. Чети нататък »

Продължавам прегледа на българското участие в инициативата Th!nk about it 2 за промяната на климата със статиите на Люси. Те са общо 28 на брой и прочетени цели 16117 пъти! Сигурно затова според официалната статистика на състезанието, двете най-известни статии са точно нейни. Тя също така заема челните места по активност и по брой статии. Може да погледнете и интервюто, което й взех в самото началото. Чети нататък »

Започвам прегледа на българското участие в инициативата Th!nk about it 2 за промяната на климата със статиите на Вихър. Те са общо 17 на брой, прочетени са повече от 2500 пъти и е получил 45 коментара. Според официалната статистика на състезанието, той е на 6-то място по брой постове и 9-то място по цялостна активност сред участниците. Може да погледнете и интервюто, което му взех в началото. Чети нататък »

Много добър въпрос. Васи ми го зададе днес. Забавното е, че от известно време не ми се налага да обяснявам какво е това блог. Не, че повечето хора разбират същността на блоговете – по скоро разбират дефиницията, но все още го смятат за загуба на време. Та как да обясня за какво е блога без да повтарям дефиницията?

Как започна всичко? Това съм го разказвал много пъти. През последната година дадох няколко интервюта за дипломни работи и online издания и навсякъде питаха откъде съм започнал. Блогът започва като си направиш акаунт някъде, било то в сайт за блогове или сам си инсталираш блог на сайта и започнеш да пишеш. Аз писах за VBox7. После малко за политика и лека по лека – за всичко. Доста общо нали? Това е идеята – пиша за това, което ми е на ума. С течение на времето осъзнах как обсъждам темите с хората около мен, за да ми се избистрят преди да ги напиша. Паралелно с това си подобрих изказа, макар че все още бъркам граматиката на моменти. Постепенно блогът стана място, където си изписвам мислите. За да можеш да формулираш нещо, то трябва да се е избистрило в мозъка ти и да си наясно с позицията си. Когато не съм наясно, статията не се получава и бързо бивам оборен, от което пък научавам още по темата. Чети нататък »

През Юни, когато бях в Ротердам за награждаването на TH!NK инициативата, се срещах с Бруно (twitter, блог). Той е фотоблогър от Холандия и пише предимно на евро тематика. Тогава той представи и първата си книга-албум. В рамките на точно година, той бе обиколил целия ЕС – всяка една държава поне по веднъж. Навсякъде е снимал и интервюирал случайни минувачи, с някои от които се беше сприятелил бързо. В последствие той издава сборник с профили на всяка посетена държава – така, както той ги е видял.

Въпреки, че не бе съвсем евтина, взех си едно копие. Естествено получих и автограф. Главната причина обаче беше, че е успял да улови точно нещата, които аз виждам в определени култури – немската, английската и българската. Ето няколко цитата: Чети нататък »

Днес е обявен за Blog Action Day и няколко хиляди блогъра от цял свят ще пишат по една тема – промяната на климата. В това число се включват блоговете на Ал Гор, Google, GlobalVoices и т.н. Целта, както на всички подобни инициативи, е да накара хората да се замислят по проблема и да действат. Аз обаче ще ви кажа, защо това няма да стане.

Нека започна с проектите за екологично чисто съществуване. Има две основни направления, по които човек може да тръгне, ако не иска да вреди на природата – да излезе изцяло извън системата (off the grid) като произвежда и консумира всичко сам, както са правили хората преди хиляди години, или да се опита да намали отпечатъка си. Първия вариант естествено е нереалистичен, но втория се прилага доста добре – хората слага слънчеви панели на покривите си, избират продукти с по-малко пластмаса, харчат по-малко вода и пестят ток. Добър пример за това е Израел, където всяко домакинство е задължено да си набавя определен процент от топлата вода чрез слънчеви колектори.

Проблемът обаче е, че подобни решения или не могат да се приложат в голям мащаб, или всъщност пречат на околната среда. Да вземем фото-волтажните клетки – те съдържат материали, производството на които отделя много токсични вещества. При създаването на изолационната вата често се поличава доста отпадъчна продукция, която също е вредна. Бетонът, на който разчита цялото ни строителство, е токсичен по време на производството си, а в много по-голяма степен след като сградата е се разруши. Въобще всяка дейност в съвременния свят е свързана с изработването на нужните инструменти и инфраструктура. За жалост това производство е обвързано с множество отпадни продукти и замърсяване. Още по-големи проблеми настъпват след експлоатацията, когато продукта бъде изхвърлен. В университета по CAD/CAE системи ни учат, че в процеса на проектиране трябва да предвидим всички тези неща и да осигурим устойчиво производство. В реалния живот обаче това въобще не се случва.
Чети нататък »

Днес на няколко пъти ми попадна линка към „нивируйатно иаката“ статия на Иво Сиромахов за Facebook (определението иронично е точно от Facebook). Не я прочетох чак докато Васил не ми прати тази си критика в Twitter след предишните ми три статии и въпроса на Re:TV за плоския данък пак там.

Сега, само от тези две изречения може да си представите колко време прекарвам в мрежата. Следва констатацията, че си губя времето, че не излизам навън и не правя нищо друго. Интересното в случая е, че нищо от това не попречи на работата ми или на каквото и да е било през деня (освен, че се блъснах в един човек докато пишех на телефона, но той си беше виновен). Всичко е въпрос на това как си подредиш нещата и да знаеш какво търсиш.

Това, което Васил писа в коментара си е, че съм писал глупости (едно, две, три), но това си е негово мнение. Номално е да има цинични хора и честно казано, ако самия аз бях прочел същия текст преди 3 до 6 месеца, и аз щях да реагирам така. Да кажем, че тогава бях в „циничен период“ и смятах, че всичко е тъпо и няма смисъл (грубо казано; да не навлизаме в подробности).
Чети нататък »

На 18-ти април група студенти тръгнаха от София на едноседмична обиколка из Европа. През тези няколко дни те ще посетят няколко европейски институции, културни центрове, както и важни градове, които са дали своя отпечатък върху това, което наричаме Европейски Съюз. Целта им е, да опознаят всички аспекти от политическия и икономическия живот на ЕС, историята му и участието на отделните страни членки. В програмата им са обиколка на Европейския Парламент, Съвета на Европа и Европейската Комисия, лекция за еврозоната в Европейската Централна Банка, беседа в Съда на Европейските общности и презентация върху Шенгенските споразумения. През останалото време те ще обикалят различни забележителности и ще усетят духа на градовете, в които се взимат исторически решения.

Пътуването е организирано от EU Prospects – група от бивши служители на Европейските институции, които използват знанията, опита и контактите си, за да помогнат с информация, съвети и подобни инициативи на младите, които искат да се развиват в общността. Предлагат подробна информация за практики и възможности за работа. Има идея тази екскурзия да стане периодична и да бъде доразвита. Повече информация за нея може да намерите на страницата им. Чети нататък »

В края на Януари започна блогърската инициатива „Th!nk about it“ организирана от Европейския журналистически център (EJC). Тя ще се проведе в рамите на 4 месеца и ще завърши след европейските избори през Юни тази година. Целта и е да стимулира блогъри от цяла Европа да пишат за ЕС, проблемите и предимства му, както и да споделят местен опит и поглед над глобалната картинка.

Тук написах серия от статии по тази тема. В следващите месеци смятам да напиша още доста и по-фокусирани върху работата на Европейския парламент и изборите, както и да започна отделен блог за целта. Като част от инициативата обаче има и състезание за статии в самия блог на „Th!nk about it“. Това ме подтикна и да пиша там. Досега не съм писал на английски, а и се колебах какво точно да пиша. Затова реших да се концентрирам върху това да представя ситуацията в България и позицията, която аз смятам, че мнозинството има. Разбира се не мога да гарантирам по някакъв начин обективност, защото нямам поглед над всички мои съграждани, но съм се опитал да нарисувам максимално добра картина.

Що се отнася до състезанието – в края на всеки месец ще има класация за най-високо оценени статии. Ще има награди за първите места, както и за оценени от жури автори с най-добър стил, информация и оформление. Затова ви призовавам да прочетете статиите в блогът и да ги оцените съвестно, за да спечели най-добрия. Гласува се под статиите със звездички, но всичко за съжаление с само на английски. Чети нататък »