Блогът на Юруков

Днес е обявен за Blog Action Day и няколко хиляди блогъра от цял свят ще пишат по една тема – промяната на климата. В това число се включват блоговете на Ал Гор, Google, GlobalVoices и т.н. Целта, както на всички подобни инициативи, е да накара хората да се замислят по проблема и да действат. Аз обаче ще ви кажа, защо това няма да стане.

Нека започна с проектите за екологично чисто съществуване. Има две основни направления, по които човек може да тръгне, ако не иска да вреди на природата – да излезе изцяло извън системата (off the grid) като произвежда и консумира всичко сам, както са правили хората преди хиляди години, или да се опита да намали отпечатъка си. Първия вариант естествено е нереалистичен, но втория се прилага доста добре – хората слага слънчеви панели на покривите си, избират продукти с по-малко пластмаса, харчат по-малко вода и пестят ток. Добър пример за това е Израел, където всяко домакинство е задължено да си набавя определен процент от топлата вода чрез слънчеви колектори.

Проблемът обаче е, че подобни решения или не могат да се приложат в голям мащаб, или всъщност пречат на околната среда. Да вземем фото-волтажните клетки – те съдържат материали, производството на които отделя много токсични вещества. При създаването на изолационната вата често се поличава доста отпадъчна продукция, която също е вредна. Бетонът, на който разчита цялото ни строителство, е токсичен по време на производството си, а в много по-голяма степен след като сградата е се разруши. Въобще всяка дейност в съвременния свят е свързана с изработването на нужните инструменти и инфраструктура. За жалост това производство е обвързано с множество отпадни продукти и замърсяване. Още по-големи проблеми настъпват след експлоатацията, когато продукта бъде изхвърлен. В университета по CAD/CAE системи ни учат, че в процеса на проектиране трябва да предвидим всички тези неща и да осигурим устойчиво производство. В реалния живот обаче това въобще не се случва.
Чети нататък »

Днес на няколко пъти ми попадна линка към „нивируйатно иаката“ статия на Иво Сиромахов за Facebook (определението иронично е точно от Facebook). Не я прочетох чак докато Васил не ми прати тази си критика в Twitter след предишните ми три статии и въпроса на Re:TV за плоския данък пак там.

Сега, само от тези две изречения може да си представите колко време прекарвам в мрежата. Следва констатацията, че си губя времето, че не излизам навън и не правя нищо друго. Интересното в случая е, че нищо от това не попречи на работата ми или на каквото и да е било през деня (освен, че се блъснах в един човек докато пишех на телефона, но той си беше виновен). Всичко е въпрос на това как си подредиш нещата и да знаеш какво търсиш.

Това, което Васил писа в коментара си е, че съм писал глупости (едно, две, три), но това си е негово мнение. Номално е да има цинични хора и честно казано, ако самия аз бях прочел същия текст преди 3 до 6 месеца, и аз щях да реагирам така. Да кажем, че тогава бях в „циничен период“ и смятах, че всичко е тъпо и няма смисъл (грубо казано; да не навлизаме в подробности).
Чети нататък »

На 18-ти април група студенти тръгнаха от София на едноседмична обиколка из Европа. През тези няколко дни те ще посетят няколко европейски институции, културни центрове, както и важни градове, които са дали своя отпечатък върху това, което наричаме Европейски Съюз. Целта им е, да опознаят всички аспекти от политическия и икономическия живот на ЕС, историята му и участието на отделните страни членки. В програмата им са обиколка на Европейския Парламент, Съвета на Европа и Европейската Комисия, лекция за еврозоната в Европейската Централна Банка, беседа в Съда на Европейските общности и презентация върху Шенгенските споразумения. През останалото време те ще обикалят различни забележителности и ще усетят духа на градовете, в които се взимат исторически решения.

Пътуването е организирано от EU Prospects – група от бивши служители на Европейските институции, които използват знанията, опита и контактите си, за да помогнат с информация, съвети и подобни инициативи на младите, които искат да се развиват в общността. Предлагат подробна информация за практики и възможности за работа. Има идея тази екскурзия да стане периодична и да бъде доразвита. Повече информация за нея може да намерите на страницата им. Чети нататък »

В края на Януари започна блогърската инициатива „Th!nk about it“ организирана от Европейския журналистически център (EJC). Тя ще се проведе в рамите на 4 месеца и ще завърши след европейските избори през Юни тази година. Целта и е да стимулира блогъри от цяла Европа да пишат за ЕС, проблемите и предимства му, както и да споделят местен опит и поглед над глобалната картинка.

Тук написах серия от статии по тази тема. В следващите месеци смятам да напиша още доста и по-фокусирани върху работата на Европейския парламент и изборите, както и да започна отделен блог за целта. Като част от инициативата обаче има и състезание за статии в самия блог на „Th!nk about it“. Това ме подтикна и да пиша там. Досега не съм писал на английски, а и се колебах какво точно да пиша. Затова реших да се концентрирам върху това да представя ситуацията в България и позицията, която аз смятам, че мнозинството има. Разбира се не мога да гарантирам по някакъв начин обективност, защото нямам поглед над всички мои съграждани, но съм се опитал да нарисувам максимално добра картина.

Що се отнася до състезанието – в края на всеки месец ще има класация за най-високо оценени статии. Ще има награди за първите места, както и за оценени от жури автори с най-добър стил, информация и оформление. Затова ви призовавам да прочетете статиите в блогът и да ги оцените съвестно, за да спечели най-добрия. Гласува се под статиите със звездички, но всичко за съжаление с само на английски. Чети нататък »

Снощи ми пратиха два записа от пресконференцията на фондация „Медийна демокрация„, която се проведе вчера. Много ми харесаха анализите им върху отчасти неадекватното поведение на повечето медии и примерите им в цифри относно колко и какви статии и репортажи е имало в последните два месеца. Не липсват и критика за отношението на родните ни журналисти към политическата ни класа, прекалено удобната медийна среда, която се създава, крайно недостатъчните журналистически разследвания и анализи и не на последно място – обърканата представа на не малко журналисти за това какво всъщност трябва да правят. В първия запис, Мила Минева изтъква и ролята на блоговете за информиране на гражданите и как тази форма на изразяване се е оказала по-адекватна и бърза в даден момент. Препоръчвам ви да ги чуете. Чети нататък »

„В блогомрежите има много сериозен
потенциал и позитивни социални енергии”.
Боян Юруков

Какво бихте казали, ако прочетете следния текст: „Би ли изключил тази ламперия отзад, че Акробатът ми умира при опит за print? Опитвам се да запазя като пдф разговора.” Странен текст, нали? Необичаен. И най-важното – неразбираем за повечето хора. Все още. А ако случайно срещнете автор, който нарича себе си „Зелен Бетон” или друг, който пише за себе си като за „Комитата”? А ако прочетете твърде истинния за много българи текст „Струва ми се, че избираме врагове, а не представители, защото като „се намърдат”, се държат все едно сме им направили нещо.” Или срещнете в нета автор, който си е измислил никнейм „Балтазар Иванович” и мисли за себе си като за „синеок негър със северняшка кавалерийска униформа”. Така го представя и приложената снимка. Странно, нали?

На друга територия сме. Да, така е. На територията на блогърите в Интернет, тези умни, странни за повечето от нас хора, които имат толкова „необичаен” начин на общуване помежду си. Просто си пишат, вместо да разговарят, по телефона например. Разговарят през Интернет, през националните граници. Обсъждат заедно проблем. В обсъждането се включват и други хора. Спорят, в спора се ражда истината. Мнения различни, но не срещнах несдържано поведение, просто аргументи „за” и „против” в търсене на някакво решение на дискутирания проблем. Мрежата е място за социални контакти. Тя е за всички. И за конкретната личност, където тя свободно може да изрази мнението си. И да го защити с аргументи. Чети нататък »

Всички знаем за прословутия кенеф в Брюксел. Цяла Европа пък знае колко сме обидени заради тази скулптура. Всъщност бих казал, че точно нашите протести направиха произведението на Дейвид Черни толкова известно. Какво толкова имаше в тази скулптура? В края на Януари бях в Брюксел и минах специално да я видя. Не бях единствения – беше се превърнала в туристическа забележителност. Някой знае ли въобще как са изобразени другите държави? Днес по сутришното предаване на БТВ дадоха репортаж за това. Според мен Холандия трябва да е една от най-засегнатите – страната е представена като наводнена земя изпълнена с минарета. Или Полша, в която няколко свещеника изправят знамето на гей обществото.

Черни обяснява, че е искал да види дали Европа е способна да се смее на себе си, като е извадил на показ стереотипите. Някои от метафорите в скулптурата не успях да разбера, като например опакованата държава. Мисля си, че това е по-скоро обобщение на най-честите новини в медиите. Сякаш е събрал на едно място общата представа, която се изгражда от новини смесени със стари стереотипи. Пример за това са магистралите в Германия, бетонът в Испания и пожарите в Гърция.

И да – това са тоалетните в България. Вземете например репортажа на Робърт Мур – там се представя една жалка, изостанала и мръсна България. Не се съмнявам, че ако някой оператор влезе в банята на онези цигани, ще намери точно такава тоалетна. Има още доста такива примери от немските и британските телевизии. Голяма част от тези репортажи са манипулирани и ние го знаем. Другите в Европа обаче не го знаят – когато един чех види това по телевизията той/тя не сяда да търси в интернет дали е истина. Вие като чуете нещо за политическите борби в Исландия, замисляте ли се? Не – просто приемате информацията и продължавате нататък. Чети нататък »

Блогърите за добро или лошо не сме журналисти. Журналистите имат задължение да бъдат обективни, да не влагат лични чувства в статиите си и винаги да проверяват източниците си. Блогърите от своя страна идваме от най-различни среди и възрасти и пишем за разнообразни теми. Вярва, че ако се вземе достатъчно голям брой постове в българската Блогосфера, човек ще открие интересите и грижите на обществото ни.

Затова не трябва да е учудващо, че реших да участвам в новата блогърска инициатива „България е наша„. Може да видите бутон за нея в новата ми секция „Участвам в инициативи“. Много хора казват, че блогърите сме от по-активната част на обществото. Мисля, че с това ново обединение ще го покажем, като събираме мнения, анализи и интервюта на едно място, както и изказваме подкрепата си всички протестиращи групи и интернет общества в България. Откакто започнаха протестите на 14-ти, а и преди това, Блогоферата и форумите избухнаха със статии, коментари, снимки и клипове на темата. Събирайки една не малка част от тези постове на едно място може само да помогне на публиката ни да получи малко по-различен поглед над протичането, проблемите и целите на протеста.

Досега в обединението са се включили 22-ма блогъри, които може да видите на общия блог. Там ще откриете и всички бъдещи наши постове по въпроса. Казват, че свободното слово е триумфа на демокрацията. Ако това е вярно, то това обединение изпълва изцяло дефиницията.

Видяхте какво се случи днес. Показаха се много снимки и клипове на журналисти и потърпевши. Чухме най-различни анализи и обяснения и от двете страни на полицейските палки. Изговори се много в мрежата и се чуха всякакви предложения и теории. Всички може да видите в Свежо – първите три страници днес бяха пълни с такива. Това обаче, което не се чу съвсем е защо въобще го правим. Имаше много различни мнения и ми се ще да обобщя.

В тази статия ще говоря (относително) накратко за няколко неща:

Този протест беше качествено различен от всичко, което сме виждали досега в България. Тук нямаме формални организатори, а всичко тръгна от мрежата. В интернет се насъбра недоволство и съвсем обяснимо то се изля на улицата. Затова нямаше хора, които да ораторстват на площада, нямаше партии, профсъюзи, политически искания и познати лица в медиите. Това обърка всички. Така не може да се сочи с пръст, да се обвиняват икономически кръгове, да се търси политическа окраска или което и да е от познатите ни неща от последните близо 20 години.

Какви бяха исканията на хората на площада? Не бяха един или два. Всеки от тези няколко хиляди имаше собствена болка в сърцето – от студента, които не е искал да му се налага да емигрира (и полицая пред него му е казал „ми бягай, кой те спира“), през майките, които искат бъдеще за децата си, та чак до пенсионерите, на които им е писнало да ги лъжат. Всички искат промяна – това е ясно. Тази промяна обаче не става чрез смяна на правителството с някакви други! Не, тя става с промяна в отношението на управляващите. Почти всеки политик може да управлява еднакво добре/зле. Вярна е приказката, че всички са едни и същи. Целта на този и всички протести от сега нататък ще е да ги научим, че има някой пред парламента – че не са сами в държавата. На всички тези отвън им е писнало и ги е грижа. Някои за децата, някои за природата, други за бизнеса, а трети за правата ни. Никой не иска смяна на този с онзи депутат, а обществен натиск върху който-и-да е-там дето гласува вместо нас. Чети нататък »

Вчера с мен се свърза Теодор Василев с идеята да се направи виртуален протест за тези, които не могат да участват в реалния пред парламента. Вечерта седнахме с него, Милена и Петър и резултатът беше следната страница. Там се отчита всеки потребител, посетил страницатa като човече пред парламента. Бройката може да се види в червено отгоре, а вдясно ще се виждат текущи новини от реалното събитие. Има и блог, в който има полезна информация около организацията. Там ще се води и основната дискусия, за тези, които искат да обсъдят положението и протеста. По-долу може да видите текущата картинка на online протеста.

Внимание: Призовавам всички, които имат възможност, да отидат на протеста. Виртуалният протест е само за тези, на които им е невъзможно поради работа, състояние или – както в моя случай – са друга държава.
За протеста елате тук.

Чети нататък »