Блогът на Юруков

Блоговете уж са „новите свободни медии“.
Да, но не и по време на избори!

Днес в Монитор има интересна статия за това, което ни готви Фидосова с новият избирателен кодекс. Излиза, че ще третират всичко в интернет като медия и ще прилагат същите ограничения, както в печатните медии. Ако публикувате нещо, което „по някакъв начин засяга определен кандидат или накърнява доброто му име“, ще търпите същите санкции. Това важи както за интернет страниците на големите медии, така и за Facebook, блогове и форуми. Най-интересното е, че се забранява публикуването на анонимни материали. Всеки собственик на сайт (нещо, което тепърва трябва да се определи законово) трябва да сваля такива материали и да даде право на отговор без да го коментира.

След първоначалната изненада, бих могъл да кажа, че подкрепя някаква форма на изборен контрол над online медиите. ОБАЧЕ! Първо както е медия, второ кой е медия и трето какво означава контрол? Аз медия ли съм? Трябва ли да ме сърдят заради сайта/twitter-а БСП Реалност, в който давах линкове към всички новини изобличаващи БСП в лъжа по време на изборите? Или, ако с някой приятел обсъждаме във Facebook кой кандидат какъв простак е, ще определят ли чата ни като медийно изказване заслужаващо глоба? Ако откажа да платя, в ареста ли ще ме вкарат? Чети нататък »

„Тишината е спор, който се води с други средства.“
Ернесто „Че“ Гевара

Смятам, че може да приложим думите на този символ на революцията в ерата на интернет. Липсата на яснота за състоянието на собствената ни държава в наши дни има съпоставими последствия за отделния гражданин, както по времето на Че. Тук обаче няма да говоря за сваляне на правителства и вдигане на оръжие. В наши дни информацията е по-силно оръжие и в следващите редове ще се опитам да ви покажа, че отворените (или свободни) данни ще променят начина, по който общуваме с и контролираме управляващите.

Какво са отворените данни? Това е статистическа информация, анализи, сурови цифри от преброявания и най-вече – отчети на различни ведомства. В една администрация има постоянен поток от най-разнородни данни, на базата на които би трябвало да се вземат решения. Пример за такива данни са заболеваемостта разпределена по региони, възрастови групи и месеци от годината. Затварянето на болници сега е тежка тема у нас и точно анализ на такава информация би помогнала да се оптимизира къде какви здравни заведения и инвестиции са нужни.

В основата си, цялата тази информация е принципно публична и всеки (на теория) може да я получи, ако се позове на закона за достъп до информация. Проблемът с това е, че 1. трябва да знаеш каква информация търсиш, 2. получаваш моментно състояние, а не постоянен поток от данни и 3. често документите се бавят или въобще не ги получаваш. Идеята на отворените данни е, че правителството предоставя цялата тази информация в публичното пространство през определен период във формат, който е удобен за визуализация или анализ. Това най-често са Excel таблици, XML или RDF*. Чети нататък »

Преди малко повече от година получих писмо от една майка, чийто син бе заминал в чужбина да учи. Постепенно бе загубила всякакъв контакт с него и се притесняваше. В отчаянието си бе започнала да пише на случайни хора живеещи извън България дали са го виждали някъде.

В България има стотици безследно изчезнали. Напоследък, покрай инициативността на роднини и голямата роля на интернет, нашумяха няколко такива случая. Зад тях обаче стоят много не-разгласени и неразрешени. В Добрич преди години са изчезнали над 20 младежи и девойки, а местните полицаи не са направили нищо. Съмненията са паднали върху местни бандити и защо не – в регион сме, където процъфтява търговията с хора и органи. Аз обаче не искам да спекулирам какво може да се е случило с тях, а какво може да се направи на момента, в който се открие, че има проблем. Известно е, че първите часове са критични.

За жалост, в България към този момент няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре? Покрай един такъв случай през Април се замислих какво може да се направи и в типично мой стил, започнах да търся инженерно решение на проблема. Започнах сайт, който да поставя снимки на изчезнали на карта, заедно с подробно описание, снимки и контакти. Проектът обаче засече и не постигнах голям напредък, докато не гледах шоуто на Росен Петров миналата неделя. Тогава гостуваха близки на изчезнали и думите им ме подтикнаха да пусна някаква работеща версия колкото се може по-бързо. Чети нататък »

BNox (блог и twitter) е популярна блогърка в Белгия, която говори на откриването първия TH!NK в Брюксел миналата година. Покрай една нейна статия открих интересния инструмент Facebakers, където е събрана статистика за фейса разделена по страни и възрасти. Горе виждате графиката за регистираните в България (отворете я, за да се видят всички данни). В последните 6 месеца броят на регистрираните почти се е удвоил като вече е близо 1.5 милиона или 20% от населението. Явно около 20000 българи са участвали в акцията по отказване от Facеbook като протест за занижения контрол над личната информация (впрочем има подобрение от тогава). Този скок в статистиката обаче може да се обясни и с промяна в методиката на смятане, защото се забелязва в подобен мащаб при всички държави. Чети нататък »

Статията беше публикувана във вестник Пари на 1. май 2010. Поканиха ме като гостуващ автор след серията ми статии за сайтовете на държавните институции и интереса ми към електроното управление в България.

За какво й е на една държавна институция сайт? Зависи на кого се задава този въпрос. Ако сте журналист, от такъв ще научите за прес-конференции, отваряне на оферти за магистрали и скандални статии на политици. Ако сте представител на фирма, най-вероятно ще търсите подробности за обществени поръчки, нормативни актове и статистическа информация. Ако пък сте обикновен гражданин, надали някога ще попаднете на такъв и ще отхвърлите темата като поредното нещо, с което се харчат безсмислено държавни пари.

Макар да говорим, че живеем в дигиталната ера, много малка част от държавата ни е преминала в нея. Наистина, всяка институция има сайт, но скептичният гражданин ще е прав да се съмнява. Прав е не, защото няма нужда от такива представителни страници, а заради безполезността на сегашните. В последните месеци занимавам читателите на блога си с обществената поръчка за сайта на Народното Събрание. Там се публикуват решения, законопроекти и стенограми, които засягат пряко както право- и природозащитните организации, така и бизнеса. В търсенията си показах, че поръчката и подадените оферти са направени така, че да спечели точно определена фирма. Това, разбира се, не е нещо ново – подобни скандали има в много други институции. Нещо повече – в доста от поръчките за сайтове – като тези за общини и областни управи – изпълнението е толкова лошо, че сайтовете са практически неизползваеми. Чети нататък »

Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
изяда си и месата.

Христо Ботев, в. „Будилник“ 1873 г.

Това може би нямаше да е проблем, ако комисията бе обявила нещо. Дори и ценовите оферти не са още отворени. Следя тази поръчка от известно време, а преди две седмици публикувах част от документацията по офертата. Научих имената на фирмите, които са подали оферти, но за жалост от нито една не отговори на въпросите ми. В същото време, Дневник ме изпревари като публикува триковете, които фирми използват, за спечелване на обществени поръчки. Тук имаме типичен пример за „Оферта под прикритие„.

Фирмите

Според информацията, която имам, подадени са две оферти – от обединение между „Лирекс БГ“ ООД и „Контракс“ ЕАД и от „Индекс – България“ ООД. Сайтовете им са тук, тук и тук.
Чети нататък »

Има развитие по идеята гласовете на депутатите да се публикуват в мрежата. Акцията беше започната от Електронна Граница, а аз и Атанас Чобанов я подкрепихме малко по-късно. Днес е била гласувана промяна на правилника, но подробностите още не са публикувани на сайта. Ето новината в Дневник и в Капитал. Малко след първите отчети очаквайте визуализация подобна на тази горе. Ще направя така, че информацията да се публикува и в Twitter акаунта на парламента, който създадох за законопроектите и заседанията на комисиите.

Утре очаквайте материал (ето го тук) за това кой ще спечели обществената поръчка за новия сайт на Народното Събрание. Не, офертите не са отворени още, но това явно няма голямо значение. Интересното е, че в описанието на новия сайт не е предвидено публикуване на индивидуални гласувания, което може да е причина да се извинят с „технически причини“.

Днес хиляди ученици завършват средното си образование. Много от тях ще се впуснат към университети у нас и в чужбина. Някои няма да могат, но няма да го споменат от срам, че не са били приети. Единици ще са тези, които са преценили, че ще се захванат с някакъв занаят и започнат да работят веднага.

Може би точно днес е подходящ ден да си говорим за образованието в България. Да, знам, че отдавна се обсъжда нуждата от реформа, за ниските заплати на учителите, за лошата инфраструктура и нежеланието на децата на учат. Всъщност всяко следващо поколение има чувството, че „сегашните“ деца са по-необразовани, по-невъзпирани и въобще по-разхайтени от тях. Всъщност, няма особена разлика – и преди 20 години е имало тези проблеми. Същото можем да кажем и за преди 40 и 60. Достатъчно е само да си спомните какво са говорили вашите родители за вашето поколение.

Може би единствената разлика е отношението към самото образование. Днес говорим, че децата оглупяват, а на учителите не им се преподава. Децата влизат в час по задължение, а учителите си изпяват урока и излизат. Крайната цел на занятието е едните да получат определени оценки от другите, да продължат в университет и възможно най-бързо да започнат скъпо платена работа, която може дори да не им харесва. Всичко останало се смята за провал, който трябва да се компенсира цял живот. За да се оправи този проблем, сега говорим за реформи, които да оптимизират програмата, да я направят по-атрактивна за децата и да вдъхновят учителите така, че те от своя страна да могат да вдъхновяват учениците си. Чети нататък »

Тези дни премиерът цитиран от Time заявяви, че няма приятели и не е на този пост, за да се хареса на някой. Логично е, че щом някое правителство си върши работата, хората да са доволни и да го харесват. В случая, задачата на Бойко Борисов е такава, че в края на мандата не само да не бъдат избрани пак, но и трябва да бъдат мразени.

Основната цел, която зададохме на Бойко е да изчисти до колкото може администрацията от корупция. Второстепенни цели, които до голяма степен са производни на този основен проблем, са здравеопазването, евро-фондовете, съдебната и пенсионна системи. За решаването на всички тях се изискват множество реформи, размествания в администрацията и осъдени по високите етажи. Реформите обаче никога не правят хората щастливи в краткосрочен план, защото разбутват една система, с която са свикнали независимо от всичките ѝ недостатъци. Както знаем, одобрението на избирателите се базира предимно на скорошни събития. Макар и обществото да ги изисква, то усеща положителния ефект на тези промени доста след като политиците направили ги са получили полагащата им се „рейтингова тесла“. Чети нататък »