Блогът на Юруков

Администрацията управлява огромни масиви от данни. Част от тях са оперативни или лични данни и до тях трябва да имат достъп само определени лица. Други обаче са публична собственост и на теория всеки от нас би трябвало да може да ги получи. Такива са данните за замърсяването на въздуха, статистика за заболеваемостта, за данъчни и здравни проверки на фирми и резултатите от тях, за бюджета и харченето в общини и министерства, за престъпността и катастрофите по улиците. Съвсем наскоро в България започна проект, който цели държавата да отвори масиви от данни, които биха били полезни на обществото като цяло. Експерти и журналисти ще могат да ги анализират и да изкарват на бял свят проблеми, решения и дори бизнес възможности.

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.
Чети нататък »

Институтът за развитие на публичната среда излезе преди няколко дни с анализ на сигналите подадени в сайта „За честни избори„. Помогнах им да пуснат сайта в края на август и от тогава насам в него са подадени над 300 сигнала. 250 от тях бяха определени за достоверни, а половината – потвърдени. Целият доклад може да свалите от сайта на Института. Той, както и сайта, бяха представени на 19-ти на конференцията „Избори 2011 в България – дефектите на демокрацията“. Снимки от нея ще намерите тук. Погледнете и докладът на ПАСЕ за работата на ЦИК и липсата на прозрачност.

В последствие подобен сайт се появи и в Русия – карта на нарушенията по време на изборите там. Такива сайтове има в много държави и представят доста полезен поглед над реалната обстановка по време на изборите. Мисля си, че и българският вариант го показа. И след 2 години „За честни избори“ ще е на разположение и ще събира сигнали доста по-рано. Надявам се, че тогава ще има (въобще някаква) прозрачност в работата на ЦИК, но за целта трябва да направим нещо още сега.

Преди два дни Черна Станция разбуни духовете като пусна „българската версия“ на корицата на Time за личност на годината. Започна да се споделя и бърбори колко било точно и как е абсолютно прав – у нас няколко протестиращи, нямало хора, които работели за общото благо и въобще всички българи сме се унесли в сладка дрямка.

Колажът сам по себе си не е скандален, защото е средство за изказ на един човек. Показателен обаче е воят, който се надигна. Корицата уцели точно в десетката на желанието ни да се самобичуваме. Подхрани желанието ни обвиняваме всички около себе си, че са овце и ни дърпат нас самите надолу.
Чети нататък »

Днес съобщиха, че обвинителният акт на Гълъбин Боевски е бил прочетен отсъствието както на него, така и на адвокатите му. Толкова набързо са насрочили делото, че дори не са завели Боевски в залата и той е изслушал обвинителният акт през видео връзка – най-вероятно без преводач. В коментарите под статията на Дневник общото мнение е, че адвокатите му шмекеруват и че от няколко дни се говори, че ще има заседание. Те твърдят пък, че са научили за точния час на делото 15 минути преди да започне.

Аз се чудя обаче защо се забравя презумпцията за невинност. Фактите са, че са намерили наркотици в багажа едва след като е бил предаден на летището. Също така пакетите са били практически част от самият куфар. Надали някой има съмнения и че куфарите са купени в Бразилия и са били доставени в хотела му преди пътуването. Въпросът, който остава, е дали Боевски в знаел за дрогата и дали е въвлякъл дъщеря си в трафик на наркотици.
Чети нататък »

Както може би забелязвате, застъпвам темата за отворените данни доста често напоследък. Ако прозрачността в управлението ви вълнува, има две новини, които ще са ви интересни.

Първата е, че преди малко Европейската Комисия и по-точно комисар Нели Круз пуснаха няколко документа формиращи стратегия за развитие на свободно достъпните данни в общността. По-интересният документ е съобщението до Европейския Парламент, в което се обясняват подробно ползите от отворените данни за бизнеса, гражданите и самите правителства. Посочва се сегашното развитие в ЕС и стъпките, които трябва да се вземат. Втория и третия документ са директива и решение за изменение на работата с документи и отварянето им в ЕП, ЕК и Съвета. На сайта на Комисията ще намерите съобщението за стратегията и документите.

Втората новина е публикуването на пълните отворени данни на Народното Събрание. Успях да сваля всички данни, които се публикуват от тях, да ги оправя, допълня с информация събрана от страници им и да ги подредя в архив. Направих и сайта да прилича на този на парламента, но с уточнение, че няма връзка с тях и не е истинския. Чети нататък »

„Опасно близо“ с Бойко Борисов за eGov (БТВ, 20 ноември 2011) :

…Това е много сложен процес. Това е много, много сложен процес когато си заварил похарчени много пари, а тези … електронни системи, които са си направили отделните министерства и агенции не могат да работят помежду си. И ние сега това, което правим в момента е… и не случайно имаше дирекция „Електронно правителство“ … и него го направих заместник министър (Валери Борисов б.р.), за да може да има пост, с който да съумее да затвори целия процес.

Това е част от кореспонденцията ми от юли 2010 с Валери Борисов – тогава шеф на дирекция „Електронно правителство“ относно eGov и отворените данни: Чети нататък »

Остават само два дни от гласуването на публиката. Може да покрепите проекта за карта на престъпността като отворите страницата за гласуване, отбележите „Карта на престъпността“ и натиснете „Продължи“. След това ще потвърдите гласа си с мейл адрес.

Повече за Crime.bg ще намерите на страницата на проекта, както и в статията ми за него. Тук съм описал и защо участвам с този проект и какви са предимствата му.

Тазгодишното издание на „Кариера в България. Защо не?“ ще се проведе на 22 декември в Интер Експо център София. Участвах в тези през 2008-ма и 2009-та и определено са доста полезни за ориентиране в обстановката. И тази година ще има изложение на фирми, отделни презентации и семинарна част. Тази година ще има и работилници (или workshop-ове, ако предпочитате) по различни теми – как се пише CV, какво да правим след като ни наемат в България и прочие. Сред известните вече изложители тази година са агенции като Accelerate HR, Bulwork и AIMS, IT фирми като Hewlett Packard и Viscomp, както и големи компании на българския пазар като Sopharmatrading, M-Tel, Globul, EVN Bulgaria и Ernst & Young. По традиция повечето се регистрират в последния момент, така че очаквайте още повече на изложението.

В края на форума ще има дискусия за ситуацията с работата в България и споделяне на опит на вече върнали се. От познати знам, че точно в момента ситуацията е доста лоша що се отнася до работата. Освен ако не искате да работите в международна IT или консултантска компания, намирането на сносно заплащане ще е доста трудно дори с диплома в чужбина. Очаква се обаче до година-две ситуацията да се нормализира и да започнат да търсят много хора заради очакваният подем в европейските икономики. Това, разбира се, еврозоната да не изпадне в рецесия покрай комшиите, от което работата ви ще пострада много независимо къде се намирате. Имайки предвид, често форумът се посещава от студенти и специалисти с опит, той ще помогне точно за това – да се планира започването на работа няколко години напред.
Чети нататък »

„О, неразумний и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език?… От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така, от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.“
Паисий Хилендарски, 1761

Днес потърсих значението на Будител. Според Wikipedia това е „човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух“. В онзи момент това е било важно, защото народът не е бил едно цяло. Не сме се чувствали българи. Днес честваме тези, които наричаме будители, защото са успели да ни напомнят кои сме, да ни обединят и поведат.

За жалост през десетилетията сме забравили отновно наученото. Днес България е в депресия. Не икономическа, а емоционална. Сигурен съм, че не малко от вас ще отговорят с готовност на възклицанието на Паисий като дадат примери за политиката, администрацията, работата и престъпността. Дори в отминалата предизборна кампания се залагаше силно на посланието „Срам ме е!“. По тази ли плоскост искаме да се движим? Помага ли ни тази психология? Интересно ми е как биха били приети съвременните будители. В училище учим как тогава са успели да обединят и поведат народа, как Левски е обикалял неуморно да организира комитети, а хъшовете са планирали атаки. Не учим обаче за оплюването и пренебрегването от страна на всички останали. Не учим толкова и за осмиването и предателството. Не го учим, защото е срамно, когато погледнем назад. Виждаме обаче същото и в наши дни – всеки лъч оптимизъм сякаш бива обявяван за предателство към стелещата се мараня на самосъжаление, жлъч и взаимно обвинение. Кои са днешните будители и как работят? Чети нататък »

Имам един познат Циако, който постоянно ми се оплаква. Каквото и да направи, всички го критикуват и нападат. Чудя му се – работи на отговорна позиция и добре му плащат… Проблемът му е, че е малко нерешителен. Всъщност доста нерешителен. Ето, онзи ден намерил жена си в леглото с двама от най-близките й приятели. „И преби ли ги?“ го попитах, а той сви рамене „Еми не трябваше да са там, но какво да правя?!“. Мислил, мислил и нищо не предприел. Преди това я видял да излиза навън с много прозрачна блузка, през която всичко се виждало. „Пуснах я – няма да правя сцени я!“ Постоянно намирал чужди мръсни ризи и чорапи из къщата, но си затварял очите. Чети нататък »