Блогът на Юруков

Утре мрежата навършва 42 години. За тази възраст е претърпяла немислими трансформации и е заела централна роля в живота на много от нас. Дори да не го осъзнавате, свързаността, която предлага, ви влияе по много скрити начини. Мрежата вече надминава техническите си параметри и се превръща в „място“ – виртуално пространство за работа, споделяне, политика, развлечение и революции.

Наистина, ако бъдат наложени ограничения за достъпа и съдържанието в мрежата, тя няма да е същата. Все пак ми се ще да коригирам лозунга на кампанията „Освободи интернет„ – трябва да освободим хората. Мрежата предлага възможности и свободният достъп до тях навсякъде и по всяко време ги прави ценни. Когато отваряме безжичните си мрежи, ние освобождаваме случайни хора от липсата на информация и дигитална изолация. Тази лична свобода реално изгражда мрежата в смисъла, който възприемаме днес.
Чети нататък »

Прозрачността е термин, с който много се спекулира. Всички я обещават, но дори когато в институциите се прави нещо по въпроса, резултатът е почти безполезен. Причината е в огромния брой документи и сложни процедури в администрацията. Общоприетото определене е, че прозрачност означава да се предоставя достатъчно информация на обществото за това какви решения се взимат, как се взимат, какви са резултатите, какви са проблемите и кой е виновен. Така гражданското общество на теория може да контролира процесите и да реагира навреме.

Един съществен проблем в горната дефиниция е липсата на думата „достъпна“. Това означава, че обикновен човек трябва да му е сравнително лесно да осмисли и обработи данните. В противен случай самото им публикуване се обезсмисля. Вземете, например, стенограмите от заседанията на кабинета или парламента – как бихте могли да направите справка за изказванията на определен депутат или министър от последните 6 месеца? Би било полезно, за да се разбере как се е променяла позицията му през времето по определен въпрос. Информацията е на сайта им – дори не се налага да пращате молби за достъп до информация. Пречката обаче е, че са в свободен текст и се налага да изчетете стотици документи за една малка справка. Същият проблем се корени във почти всички публични документи и практически унищожава прозрачността. Чети нататък »

Тъй като в момента нямам време, пускам текста на съобщението буквално. Сайта е направен от мои приятели във Франкфурт и ще е довършен довечера вече работи. Тази вечер и утре ще имате време да се организирате за пътуване до секциите, така че гледайте да го разпространите до тогава.

Здравейте,

Както вече може би сте разбрали, тази година за жалост няма да има възможност да се гласува в почетните ни консулства в Дармщадт, Магдебург и Хамбург. Това ще накара много от нас да пътуват до Берлин, Бон или Мюнхен, което пък е свързано с допълнителни разходи. За да може да улесним всички, които желаят да пуснат своя глас, да направят това без да трябва да плащат големи суми за пътуване до изборните секции, ние направихме сайта:

www.stop4e.com

stop4e.com Ви дава възможност да намерите хора, които също искат да гласуват и търсят начин да стигнат бързо и изгодно до Берлин, Бон или Мюнхен. Сайтът ще ви помогне да намерите хора, с които да разделите разходите си за път, а защо не и да създадете нови познанства. Чети нататък »

Какво искахте да разберете за кандидатите – президентските и местните? Чухте ли го? Влизаме в тези избори не само без яснота как се гласува, но и защо гласуваме. Въобще не е учудващо, че не малка част от българите са готови да продадат гласа си. И това е нормално – до сега единственият положителен ефект, който са виждали от упражняването на конституционното си право е да получат еднократно 100 лева. Повечето не го правим от едната гордост. На колко обаче наистина им пука и вярват, че гласът им променя нещо?

Тези избори бяха ненормални. Казвам „бяха“, защото след обявяването на кадидатите всичко е на автопилот и нищо не се случва. И са по-ненормални от друг път – нямахме нормални дебати, платформи и дори заветните обещания, от които да се отметнат после. Изборният процес беше опорочен до безкрайност, а ЦИК нарушава закона също толкова често, колкото и партиите. Липсва всякаква приципност, отчетност и прозрачност в каквото и да е.
Чети нататък »

С помощта на Европейската Комисия другата седмица ще посетя Open Government Data Camp във Варшава. Заедно с Пейо ще представяме България на най-голямата конференция за отворени данни, прозрачността в управлението и свързаните с това технологии. На събитието ще присъстват основателя на OKF, комисаря по дигиталното развитие на ЕК и един куп open data евангелисти, ентусиасти и специалисти. Ще има 400 посетители от 50 държави.

Програмата

Конференцията ще е два дни, но няколко дни преди това и след това ще има съпътстващи семинари. Ще имам възможност да присъствам само на основното събитие. На него лекциите ще са разпределени в 4 стаи като всяка е между 10 и 30 мин. Цялата програма ще намерите на сайта им. Ето планът ми за темите, които искам да чуя.
Чети нататък »

„Да видим какво ще кажат картите Таро за жалбата Ви!“*
Бисер Троянов, ЦИК

За епопеята със секциите в Германия и Франция може да прочетете подробно тук. Във връзка с този проблем, снощи успях да се свържа с Бисер Живков Троянов. Обърнах се към него първо, защото е говорител на ЦИК и второ, защото на него е била разпределена моята жалба. Тя, заедно с писмото на Външно министерство, ги приканваше да отворят секции в „спорните“ почетни консулства.

Отговорът на Троянов беше, че срокът е изтекъл. По думите му, ЦИК нямали право да променят решенията си след изтичане на даден срок. Това изказване е абсурдно по две причини – първо, защото това се е случвало многократно до сега и второ, защото решението им излезе часове преди да изтече срока – 3-ти октомври. Въпреки това успях още същия ден да подам жалба и тя беше заведена с пореден номер към 3-ти. Попитах го за тези неща, но реакцията беше раздразнение, объркано повтаряне на същите му аргументи с отсичане – „Това е положението!“
Чети нататък »

В Конституцията на Република България пише:

Изборите … се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Гражданите, навършили 18 години, …, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

Започвам с това, защото е най-честия ни аргумент когато стане въпрос за изборите в чужбина. Под тези две статии в Дневник ще откриете достатъчно коментари за и против това емигрантите да гласуват. Спорът съществува отдавна и се подгрява при всеки нов вот или проблем в изборите зад граница.

Ето събрани накратко аргументите против това да се гласува извън България заедно с моето мнение.

Чети нататък »

Вчера в mailinglist с хора заинтересовани от изборите в чужбина съобщиха, че Външно са пуснали списък с имената на всички подали декларации. Това е изискване по закон, но глупостта, която свършиха е, че заедно с имената бяха пуснали и адресите им в България. Това е лична информация и може потенциално да се използва за измами. След като аз, а най-вероятно и други, писаха до Външно, линка към таблицата вече не е на сайта, но самият файл все още може да се свали. Бивол писа снощи по темата. Междувременно обаче тази информация, до която иначе не би трябвало да имаме достъп, ни даде възможност да направим доста интересен анализ на това как се подават декларации и как се отварят секции в чужбина. Един такъв анализ направи Андрей, а сега ще ви представя моя.

От анализа е очевидно, че огромна част от декларациите в Турция са попълнени организирано и най-вероятно от едни и същи хора. За няколко хиляди души са подадени по 2 и повече декларации – често на различни адреси. Това означава, че има хора с дълги списъци от имена и ЕГН-та, които попълват автоматично декларациите. Можем да засечем само грешките им – когато един и същи човек е в няколко списъка, но практиката е ясна. Фрапиращо, че Външно министерство и посолствата не са обърнали внимание на това. Ето някои факти:

Чети нататък »

Снимката е от началото на изборите за евро-парламент
във Франкфурт през ’09. Вижте я по-голяма.

Тъй като темата е почти необятна, реших да започна от последните събития и в няколко статии да вървя към общото. Обещах да изчакам с написаното тук до петък, но решение така и не се появи. Ситуацията в момента е следната:

Преди 10-тина дни Външно министерство предаде на ЦИК списък с места в чужбина, където трябва да се проведат избори. В този списък не фигурираха няколко почетни консулства, за които бяха събрани повече от 20, но по-малко от 100 декларации. Сред тях бяха и трите такива в Германия, което ме накара да се занимавам с всичко това. В отговор на протестно писмо публикувано в Дневник, говорителя на Външно отговаря, че почетните консулства нямат статут на почетни представителства в смисъла на Виенската конвенция и за тях се изискват 100 заявления. Тя също така твърди, че всички българи зад граница са наясно с това и че е изцяло наша вината, че не сме подали достатъчно декларации.

Истината, цялата истина или поне 30% от нея е, че говорителя на Външно е права. Наистина не сме подали много декларации. Основната причина е, че винаги се подават достатъчно декларации за отваряне на секция. Изключение е Турция, но за тях – утре. А какво този път означаваше „достатъчно“? Това, за което г-жа Чернева говори наизуст, е яснотата около статута на почетните консулства. В действителност, дори хората в мисиите ни зад граница се учудиха на това определение. Изглежда собствените им служители не го знаят. Нещо повече – никъде в Изборния кодекс или решенията на ЦИК не се говори за Виенската конвенция или що е то „представителство“. Работа на Външно е да го определи. Чети нататък »

В момента ситуацията е следната:

Подробности за случилото се през тези няколко дни ще пиша в четвъртък или петък, когато ще имаме повече яснота. Пиша това, защото доста хора ме питаха днес и исках да събера фактите на едно място.