Друго нещо ми хрумна днес в трамвая относно статията ми от завчера. Наблизо имаше две жени, които си говореха за загубата на немските традиции поради комерсиализацията. Стана ми интересно да ги слушам. Снощи пък бях на българска културна вечер (за нея ще пиша по-късно), където самодейни актьори представиха няколко скеча, имаше музика и т.н.
От двете събития ми хрумна, че може да се направи представление на колела. Представете си тролей (или трамвай, или метро), което да е театрална сцена. Няма нужда от осветление, декори, реквизит - всичко наоколо ще бъде такова. Този транспорт няма да е с цел да превозва хората от точка А до Б, а да постави нова сцена за изкуството. На мен често ми се случва да видя колоритни личности в градският транспорт като в някои случаи те ме радват, натъжават или отвращават. Някои ме карат да се замисля. Защо това да не бъде направено с цел? Чети нататък »
Трябва да се направи нещо за този тролей. Нямам предвид пари или акции. Имам в предвид арт инициатива. Шофьорът изглежда иска да остави следа след себе си, да направи денят на хората по-добър. В Московското метро бяха направили изложба в един вагон. Вярно, че се събираха по-малко хора покрай картините, но идеята беше друга. Мисля, че нещо такова ще пасне на тролея. А защо и да не превърнат самият тролей в картина и произведение на изкуството. Може да се даде на някой дом за сираци да го изрисуват с детски рисунки. Средствата ще се съберат от дарения. Чети нататък »
Снощи се връщам вкъщи уморен и се чувам с нашите. Те ми пратиха един текст като ми казаха, че много ще се посмея. По принцип не ми се четеше, защото цял ден съм бил пред компютри и ме болеше главата, но това определено си струваше.
Името на следния образ е Кристиан Гьошев. С въпросния хлапак се запознахме преди 5 години, когато започнахме да се надигаме срещи матурите. Тогава започнахме изграждането на организация в Пловдив за организиране на протести срещу матурите. Този тук се появи и започна да ръси глупости и да всява лек хаос. През цялото време се бореше за званието лидер на организацията с един друг образ от моето училище. Запомнил съм го с агресивното му поведение, маниакалния му поглед и най-вече - с насмешка. Спомням си също, че много се имаха с един Стоян Монев от Сливен, който пък се беше самообявил за лидер на протестите в национален мащаб. Доколкото знам последният участва в студентското дружество в Muenster.
Сега Кристиан е решил да се втурва пак в политиката като “участва” в новите протести. Просто се е качил на подиума и е започнал да ораторства. Сигурно си е мислил, че някой го слуша и му вярва. Подигравал се е на публиката си и не им е давал да вземат думата. Въобще им е развалил протеста нацяло. Историята се повтаря наново. Не се е променил и на йота.
Тодор Христов е започнал блог на тема блогване. Темата е интересна и неизчерпаема - докато има други блогове, ще има за какво да се пише. Днес е публикувал класацията си за 100-те най-добри блогове в България. Аз съм на 50-то място с 13 точки. Накратко оценката се изчислява от сбора от Google PR + Alexa + Technorati + неговата си оценка.
Идеята за класацията е добра. Преди два месеца ми хрумна нещо подобно, но все не ми остава време да го осъществя. Примерно аз исках единият индекс да е въз основа на гласуване. Нещо, което си мисля, че може да се подобри в сегашната класация е точно изчисляването на точките. По сегашната система максимумите са следните: 10/15/15/4. Това означава, че оценката на Technorati и Alexa тежат най-много, а личната оценка на Тодор - 4-ри пъти по-малко. Според мен това трябва да се оправи като се добавят индекси за тежест.
Мисля си, че ще е добре личната оценка да се раздели на пунктове, за да е по-ясно за самите блогъри и за гласуващите (евентуално) какво как е оценено. Ето критериите, които изготвих преди време по въпроса: Чети нататък »
Както обещах, една седмица по-късно отворих отново Desk.bg за да видя какво са направили. На 20-ти ви писах, че няма възможност да се регистрират студенти, които не учат в българските университети. Такива са много българи по света, такъв съм и аз. Мисля си, че от този факт Desk.bg биха загубили много, защото по мои наблюдения, тази група хора общуват предимно чрез интернет и в по-голямата си част членуват в някаква интернет социална група. За тези около мен това най-често това е Facebook, Studivz, LinkedIn или Xing.
Днес отворих сайта и открих, че са променили дизайна. Сега трите основни цвята са морско синьо, тъмно сиво и светло синкаво сиво (ако не съм уцелил имената на цветовете, извинете ме - момче съм). Преди синьото беше червеникаво оранжево. Освен това са сменили общият вид на страницата. Направи ми впечатление, че имат три линка “Регистрирай се”. Малко е много според мен. Освен това искрено се надявам, че имат право (говоря за лицензи) да използват снимките на главната страница. Казвам го, защото очевидно някои от тях не са българи и най-вероятно снимките са взети от някой чужд сайт. С тях искат може би да припомнят с колко много хора сме се забравили и да създадат впечатлението за тълпа. Аз като почитател на простотата (въпреки, че рядко я постигам) мисля, че е снимките са малко излишни. Може би като се регнат повече хора и си качат снимки, да сложат да се показват тях, въпреки че това би нарушило идеята за затвореното общество. Чети нататък »
Поправете ме ако греша, но ГДБОП нещо много избирателно започнаха да атакуват т.н. “интернет пирати”. Сега изглежда са атакували офиса на Люлин Нет и за иззели куп сървъри и са разкачили нета. Интересно ми е дали последните могат да осъдят държавата за пропуснати ползи от това, че клиентите им са нямали нет, както и да разрушено имущество. Не знам дали са успели да открият пиратско съдържание в сървърите. Знам обаче, че един от най-големите ъплоудъри на филми и музика е мрежата на държавната администрация. Има страшно много служители, които си свалят торенти на работа. Щом това се толерира, значи тези акции са нищо повече от политически инструмент. Затова ето и съобщението на шефа на Люлин Нет и кандидат кмет за Люлин, Андрей Георгиев:
Покрай протестите на учителите тази година, виждаме че и учениците протестират. Те пък срещу матурите и че другата група протестиращи не са ги подготвили достатъчно добре. Матурите са част от реформите в образованието, която вече седма година не е мръднала въобще.
Когато аз завършвах имахме същият проблем. Знам го от първа ръка, защото бях един от организаторите на протестният щаб в Пловдив. Събрахме се доста хора още когато бяхме 11 клас (значи някъде началото на 2002) и започнахме да организираме протести. Събирахме подписки, агитирахме по училищата, лепяхме плакати и т.н. Спомням си, че в някой училища в Пловдив дори и не бяха чували, че ще има матури. Доста учители на драго сърце ни даваха да обясняваме в часът им за проблема, докато те отиваха в близкото кафе. Подписките, които събираме бяха изпращани в МОН. Тъй като изпращахме копията, все още пазя част от протоколите с над 5000 подписа в тях. Не, че някой в МОН им обърна внимание де. Чети нататък »
Днес получих писмо с призив в подкрепа на каузата на монасите в Бурма. Преди време се подписах под петиция в тяхна защита и получава редовно информация. Инициативата сега е във връзка със срещата на външните министри на ЕС в Понеделник 15 Октомври в Люксембург. Темата на разговорите ще е дали съюза да наложи санкции на Хунтата в Бурма, както се заканиха преди три седмици. Основната пречка в тази насока е подкрепата на Китай за режима в Бурма и евентуалните политически и търговски последствия за ЕС. Въпросът тук е дали ще предпочетем финансовия прогрес пред основните принципи на обществото ни.
За да подпомогнете инициативата, трябва да отидете тук и да попълните името и пощата си (сайта е сигурен и няма да го продадат). Освен това избирате и държавата, от която сте и от тези данни се генерира автоматично писмо до Ивайло Калфин (iprd@mfa.government.bg). Писмото е на английски и ако искате там може да напишете свое, в което да го призовете да гласува в полза на санкциите. Досега са били изпратени над 2200 писма само от сайта. Когато започнах тази статия бяха 1600! Целта им е да стигнат до 20000. Чети нататък »
Наскоро ми се наложи да чета текст написан на т.н. chinglish, или китайската версия на английския език. Съвсем скоро ще ви покажа и подобни текстове от едни пакистанци, с които работя. При последните, английският би трябвало да е втори матерен, но общото с chinglish е, че и двете нямат нищо общо с британския и дори този в щатите. Този език се е превърнал отдавна в официален и се пречупва различно във всяка култура.
В България по принцип си мислим, че знаем английски. Все повече хора са минали курсове или са го учили в училище. На тази база с гордост го слагаме в биографиите си и общуваме с чужденци. Когато пристигнах в Германия (не знаейки немски) осъзнах колко е грешна тази представа. Днес ми го припомниха. Ето един една официална реклама за България. Доколкото разбирам целта е да привлече купувачи на недвижими имоти. Чети нататък »
Ако не сте го гледали вече, това е било излъчено снощи в новините на БТВ. Кадрите са от поредната среща между синдикатите и министрите на икономиката и образованието. Мисля, че показват много красноречиво какво е отношението им към синдикатите. Според мен на тези разговори не се търси решение, а се пазарят за пари. Решението не е в ударно увеличение на заплатите (и вноските за синдикатите) или пък уволнения и съкращаване на училища, а реформи в образованието и последователна политика. Вече писах за това. Чети нататък »
