Ключовата дума в българската политика е „скандал“. Днес скандала е, че Доган казал, че държи цялата власт. Всички сме скандализирани. Управляващите бягат от темата като опарени, а опозицията внимателно отговаря „Ама нали ви казахме“. Преди няколко години Доган пак направи такова изказване, но за обръчите от фирми. И какво стана? Нищо. Сега какво ще стане – ще си останем скандализирани за седмица и после ще ни стане интересно друго около изборите. В цялата паника дори ще пропуснем факта, че кортежа на Станишев е помлял кола в Благоевградско и обвинява потърпевшия, че правителството е направило много рисково изкупуване на облигации с пари които нямаме и че откакто тези са на власт, количеството произведена синтетична дрога се е увеличило поне 6 пъти!
Но какво друго правим освен да се възмущаваме? В коментари на този блог, някои пишат, че трябвало да „променим политическата си система, за да отстраним зловредните остатъци от социализма“. Глупости, ако питате мен. Не ни трябва промяна на политическата система, а работеща такава. Правилата и законите ги имаме. Трябва обществен контрол. Доган казал, че властта е в него. Ами вземете му я като не ви харесва! Защо не става ли? Защото тези, на които разчита му вярват. За тях думите му важат в пълна сила. Разчита на необразоваността и изолацията на юго-източните региони. Затова и в Германия се срещат наследници на български турци, които си мислят, че Кърджали е най-големия и богат град в България и е цвета на държавата. Или, че дори образовани български турци са убедени, че е нямало турско робство и кланета и всичко било заговор за затриване на турците. Или пък, че всички убеждават помаците, че не са българи. Чети нататък »
Всичко в нета е несериозно. Блоговете са несериозни по дефиниция. Опитайте се да обясните на някой незапознат какво е „Туитър“ и гледайте как след първото изречение на лицето му бързо се изписва учудване защо си губите времето си с дори още по-големи глупости от блога си. Пишеш нещо си там, някой друг го чете и т.н. Някой може да напише 1-2 коментара, но всичко си е една голяма говорилня, в която всеки говори за различни неща и изглежда никой никого не слуша. Хаос. Точно като стая пълна с мухи – летят безцелно, удрят се в стъклата и досаждат постоянно.
Горното мнение е присъщо за не малка част от хората, с които се сблъскваме всеки ден. Като правило те са точно тези, които само са чували термина „блог“ от новините или от приятели. Напоследък фирмите и политиците започнаха да се усещат накъде духа вятъра и всички се наблъскаха в Блогосферата (говоря за общото понятие, не за агрегатора на Дневник). За едната идея. Правят се хубави блогове и не чак толкова хубави. Ефекта от тях е или малък, или задоволителен. Самата директна комуникация с потребителите радва и е осезаема промяна за тях, но не дава никакви съществени резултати. Къде грешат те? Да бъдеш в Блогосферата не означава да имаш блог, който да направиш известен и много посещаван, а да използваш масата от блогъри за някаква цел. Това е като примамиш всички мухи в стаята с буркан с мед и да ги накараш с блъскане да счупят стъклото или да изгонят ухиления чичко, който седи в ъгъла и си мисли, че управлява държавата. Не е задължително да им даваш мед – инициативността ти и вниманието им стигат. Чети нататък »
Ако сте ме следили в Twitter или в статията ми тук, сигурно сте разбрали в реално време какво правих в Ротердам в понеделник и вторник. Тогава бяха наградите на евро-блогърското състезание Th!nk About It, което имаше за цел да стимулира блогъри от всички членки на ЕС да пишат за изборите и да информират хората. Аз бях един от спечелилите в категорията „Качествен блог“ и наградата беше iPhone 3G (заради който не спах снощи да го разглеждам). Питах ги какво разбират под качествен блог и критериите изглежда са били съдържание, оформление на текста, медия в текста и форматиране (то какво остана от блога де).
Друг път ще напиша по-подробно за изживяването (и за iPhone-а). Тия дни ще кача и снимки във Flickr и Facebook. Сега ще ви пусна само клиповете от събитието в хронологичен ред. Първия клип от поредицата всъщност го качих няколко минути преди самото начало на семинара. Организаторите тепърва ще пускат техните записи и интервютата на участниците (и моето включително). Клипът, който съм сложил отделно, е репортажа на EUX.TV – независима европейска медия, която следи случващото се в евро-политиката. В този клип не ме интервюират, но се мярвам на няколко пъти. Чети нататък »
В понеделник на заключителното събитие на TH!NK състезанието, Дейвид Бреуер) разказваше как от социалните мрежи, блоговете и Twitter се получават невероятни неща. Ето един малък пример от мен:
Заформи се преди време дискусия в Twitter за високите входни такси на интернет наградите в България и паралелно с нея – за проблемите около евроизборите и какво правим по въпроса в Германия. Калоян (блог и twitter) се зарече ей така, че ако избирателната активност мине 35%, ще ме запише в такъв конкурс. Както знаем, ефективността беше над 37%, аз бях забравил за думите му и въпреки опитите ми да го убедя да не си харчи парите, той ме регистрира за „Българските награди за Уеб“ организирани от „Българската Уеб Асоциация“. Благодарско на Калоян отново.
Минаха евро-изборите и с тях завърши инициативата на EJC „Th!nk about it“. Тя имаше за цел да стимулира блогърите от цяла Европа да научат и да пишат повече за ЕС и изборите за евро-депутати. За целта бяха избрани 81 блогъра от различни страни-членки, включително и моя милост, и бяхме поканени в Брюксел на двудневното откриване на състезанието. Тогава ни показаха официалното и не толкова видимото лице на Европейския Парламент. Научихме какво се прави там и защо изборите са важни. Задачата ни беше само да предадем това на вас и да накараме повече хора да гласуват.
Какво направих аз в тази връзка? Написах само 12 статии в официалния блог на TH!NK състезанието, просто защото имах само толкова да кажа на английски на читателите извън България. Повечето се концентрираха върху политическия живот в България и нещата, които оформят мнението ни и това как гласуваме. Направих и предвиждане за изхода на изборите, които очевидно се оказа грешно поради неочаквания успех на НДСВ.
В този блог пък освен, че преведох няколко статии от там и писах подробно за състезанието, проведох и серия от интервюта с евро-кандидати (някои от които вече са евро-депутати). Публикувах и доста информация за провеждането на изборите и направих всичко възможно да има избори в най-близкия ми град – Франкфурт. Пуснах няколко видео поста на тема изборите с камерата, която спечелих от междинните състезания на TH!NK. Два или три от тях бяха излъчени по Re:TV. Станах член от комисия и помогнах да хората да гласуват. Чети нататък »
За пореден път груповите усилия на българите в интернет свършват повече работа, отколкото държавната ни администрация. Преди два дни зададох въпросите: как трябва да гласувам в чужбина, защо липсва информация и кой не си е свършил работата. Днес Павел Янчев пусна във Facebook декларацията, която трябва да се попълни, ако искаме да гласуваме в чужбина.
По принцип може да отидете направо и да гласувате като попълните декларация на място. По правилата обаче, за да бъде отворена секция в посолство или консулство, трябва да бъдат събрани поне 20 декларации. Също така, имаме право да ни се отвори допълнителни секция, ако съберем 100 декларации. Може би е възможно да се гласува с лична карта, но не е ясно. Декларацията може да свалите от тук. Попълнете я (има полета в PDF-а), отпечатайте я, подпишете се и я пратете. Може по пощата, но аз ви препоръчвам да я сканирате и да я пратите по мейла като снимка. Пише, че трябва да се прати до посолството, но във вторник ще питам дали може и до консулствата.
Довечера от 19:30 (българско време) по Re:Tv ще пуснат видео поста ми от 28. Април и след това говорителят на ЦИК ще отговаря на въпросите на Иван Бедров. Интересно ми е какво има да каже за горната информация. Чети нататък »
На 18-ти април група студенти тръгнаха от София на едноседмична обиколка из Европа. През тези няколко дни те ще посетят няколко европейски институции, културни центрове, както и важни градове, които са дали своя отпечатък върху това, което наричаме Европейски Съюз. Целта им е, да опознаят всички аспекти от политическия и икономическия живот на ЕС, историята му и участието на отделните страни членки. В програмата им са обиколка на Европейския Парламент, Съвета на Европа и Европейската Комисия, лекция за еврозоната в Европейската Централна Банка, беседа в Съда на Европейските общности и презентация върху Шенгенските споразумения. През останалото време те ще обикалят различни забележителности и ще усетят духа на градовете, в които се взимат исторически решения.
Пътуването е организирано от EU Prospects – група от бивши служители на Европейските институции, които използват знанията, опита и контактите си, за да помогнат с информация, съвети и подобни инициативи на младите, които искат да се развиват в общността. Предлагат подробна информация за практики и възможности за работа. Има идея тази екскурзия да стане периодична и да бъде доразвита. Повече информация за нея може да намерите на страницата им. Чети нататък »
Днес получих съобщение, че МВР ме следи в Twitter:
Смях се с глас след това. Проблемът е, че бързо след това се осъзнах, че въобще не е смешно. Факт е, че МВР иска наистина да ви следи без контрол. Въпросните промени бяха отхвърлени от съда и независимо от това управляващата коалиция се опитва да ги въведе за четвърти път. Тази тема не се тиражира много в медиите, а е много важна. Мисля си, че проблемът се пренебрегва поради четири основни заблуди: Чети нататък »
Снощи ми пратиха два записа от пресконференцията на фондация „Медийна демокрация„, която се проведе вчера. Много ми харесаха анализите им върху отчасти неадекватното поведение на повечето медии и примерите им в цифри относно колко и какви статии и репортажи е имало в последните два месеца. Не липсват и критика за отношението на родните ни журналисти към политическата ни класа, прекалено удобната медийна среда, която се създава, крайно недостатъчните журналистически разследвания и анализи и не на последно място – обърканата представа на не малко журналисти за това какво всъщност трябва да правят. В първия запис, Мила Минева изтъква и ролята на блоговете за информиране на гражданите и как тази форма на изразяване се е оказала по-адекватна и бърза в даден момент. Препоръчвам ви да ги чуете. Чети нататък »
Ако сте ме следили в 
В понеделник на заключителното събитие на TH!NK състезанието, 
Декларацията може да свалите от тук.
