Миналата седмица беше официалното откриване на init Lab 2 на Startup BG. Преместиха го в голям апартамент край НДК в София, където всеки с идея може да отиде свободно, за намери помощ, материали, още идеи и най-вече тихо и иновативно място за работа.
В основата си, Лаба има за цел да е място за среща и работа на хора занимаващи се с IT и имайки амбицията да превърнат идеите си в успешен бизнес. Ако това ви се струва твърде ограничаващо (не всеки се занимава с информатика все пак), замислете се колко технологиите и интернет са навлезли в ежедневието ни. Зад всеки успешен проект стои една идея, която често идва от човек, чийто мозък не работи в битове и байтове. Сам по себе си компютърът не е нищо особено, ако не се използва в някой арт, промишлен, рекламен, комерсиален или благотворителен проект. Чети нататък »
Чух се със Стилян Иванов и говорихме по проекта. Връщам си думите за нещата написани по-долу. Мисля, че определено ще може да работим заедно. Повече прочетете тук.
Преди три дни пуснах няколко неясни tweet-а, че искат да ме съдят. Да, точно така Накратко, получих следния мейл от Стилян Иванов. Твърди, че като основател на едно НПО има авторски права над идеята за карта на престъпността в България. Вместо да обяснявам, ето текста на мейла без никаква редакция или форматиране. Заглавието му беше „Откриване на топлата вода„.
….Здравейте,г-н Юруков!
…Много бих искал да установиъи,като „Вашата инициатива“ за „Карта на престъпността“ е реализирана за Първи път през 2003-та година от управляваната от мен НПО ФОНДАЦИЯ „ПОДПОМАГАНЕ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И БОРБА С КОРУПЦИЯТА“
…Всички права са запазени,съгласно Закона „За авторското право и сродните му права“
…В момета сме в кампания за издаване на подобен продукт за 5 големи български града.
Поради,Голямата обществена значимост на проекта,пред нашити взаимоотношения има 2 варианта:
1-ви…Да си сътрудничим за общата кауза
2-ри…Екипа от нашата организация ,разработил въпросния проект да си търси правата по съдебен път!
Вчера дадох интервю за Дарик във връзка с проекта Lipsva.com. Много съм им благодарен, че искат да популяризират идеята и че оценяват потенциалът им. Репортажът им може да чуете тук.
По време на интервюто споделих, че имам идея да направя сайт, който да събира сигнали за насилие, кражби и други престъпления. Целта ще е да се направи карта на престъпността в страната. Тази идея, също както тази за Lipsva.com, съвсем не е нова в световен мащаб. Често давам за пример подобна разработка в Бразилия, където също по обясними причини информация за престъпленията не се предоставя от властите и се налага да се събира директно от обществото. Технологията също не е нещо иновативно – има готова система, която смятам да използвам – Ushahidi. Това е софтуер с отворен код, който се използва от десетки организации по света за подобни проекти.
До колкото събирането на такава информация би била полезна или не – тепърва ще разберем. Също както сайта за безследно изчезнали, и този ще събира данни за статистически анализ. Отдавна имам идея да го направя, но след като излезе в публичното пространство, май нямам избор и ще трябва да го пусна до края на месеца. Стискайте палци.
Задача на медиите е да ни информират за света около нас. Поне така е по дефиниция. Работата е там, че светът и всички преплитащи се истории са толкова сложно нещо, че неизменно и традиционните медии се оплитат в мрежа на интереси и тайни.
Ако медиите са едно донякъде изкривено огледало на света, но и самите те са част от него, кой ни информира за медиите? Знаем, че има търговия на влияние, подмолни игри, изкривяване на истината и прочие. Кой у нас съставя подробен отчет на тези неща?
Фондация „Медийна Демокрация“ прави анализ на медийната среда, но техният фокус е по-скоро върху темите, за които се говори, а не връзките между разказвачите. Обединение от медии поиска осветляване на собствеността на всички издания и това е стъпка напред. Икономедия, като част от тази група започна кампания срещу няколко други вестника заради изкривяване на информация, клевети и обслужване на интереси. Дали това е достатъчно?
Причината да пиша всичко това е огромното впечатление, което ми направи едно предаване по AlJazeera – Listening Post. Какво знаете за AlJazeera? Преди да забележа Ричард Гизбърт и подробните му репортажи за това как медиите оформят обществата по света и аз си мислих, че е просто арабска телевизия, която се опитва да даде алтернатива на CNN и другите подобни. От това, което чуваме от западните медии, разбираме, че арабският международен канал е просто инструмент в ръцете на диктатори и терористи в Близкия Изток и толкова. Чети нататък »
Crowdsourcing – е метод за събиране или обработка на информация, при който се използват малките усилия на голям брой хора, за да се реши някоя сериозна задача.
И преди съм говорил за отворените данни и сега имам нужда от вашата помощ в тази насока. Във връзка с Lipsva.com искам да изкарам всички решени случаи на безследно изчезнали в таблица. Целта на това е да се създаде отворена база данни с минали случаи, информация за хората, колко време е отнело, къде и как е решен случая.
За целта съм създал таблица в Google Docs, която всеки може да променя. На първата страница има кратки инструкции. На втората има списък с датите от началото на 2009-та до сега. Третата страница е за самите данни и има няколко колони:
Инициали – по предложение на Николай Минев ги използвам за откриване на дубликати
Изход от случая – тук се записва дали личността е била открита, дали сам(а) се е върнал(а) или е бил с летален край
Културата на отвореният код помага много за създаване на все по-сложни системи по-бързо и по-евтино. Най-опростената дефиниция на тази култура е, че всеки може да надгражда, да поправя, да адаптира и копира части от чужди програми. Това не означава непременно, че този тип софтуер е безплатен, но факта, че изходният им код е на разположение на масите е от полза за всички и намалява повтарянето на усилия.
Да имаш на разположение толкова много отворен код обаче разкрива трудности за намиране на подходящи „парчета“, които искаме да свържем в проекта си. Това е същото, както да търсим подходяща рецепта за ястие, което да сервираме на гала вечеря. Има търсачки като Google Code, но не са достатъчно добри.
Помните ли, че в края на май обявих успехът на инициативата за публично гласуване на законите? Тогава депутатите приеха промяна на правилника на НС, според което разпечатки с индивидуалните гласове на всеки народен представител ще бъдат публикувани в мрежата. Припомням, че до тогава такава информация можеше да се получи само след изрично искане на парламентарна група.
Промяната беше обнародвана с известно закъснение, а то 9-ти юни разпечатките вече са на сайта на парламента. За жалост обаче, също както справките за неизвинените отсъствия, и тези разпечатки са в PDF формат. Tова означава, че е изключително трудно да се вкарат в таблица и обработят. В документа също така се указани с цифри гласуваните решения/закони, а за да се разбере какво всъщност е гласувано, трябва да се сравни със стенограмата.
Покрай статиите ми за новият сайт на парламента се свързах с отговорно лице в администрацията им и говорихме доста за сегашното състояние и бъдещият сайт. Тези дни помолих да публикуват разпечатките като Excel таблици и виждам, че вече го правят. Може да намерите данните както като PDF, така и като XLS прикачени към стенограмите. Ето и пример от 1-ви юли. Чети нататък »
Това е стара история. Видеото е пуснато през Април, а „моста“ е бил поставен през януари. Успели са да накарат местните власти да поправят тръба течаща от 20 години и замърсяваща натоварен тротоар в квартала им. Примерът им е бил подет от блогове в мрежата, което всъщност е помогнало на успехът им. Този клип обяснява всичко.
Преди няколко дни излезе списък с някои от постиженията на делегатите от първата конференция OneYoungWorld или „младият Давос“, както много медии го нарекоха. Вчера пък обявиха подробности около следващото издание – то ще се проведе пред септември 2011 в Цюрих. Доколкото разбирам условията ще са същите, но сега шансовете да съберем поне по двама делегата от всички държави по света е много по-голям.
Припомням, че преди само 5 месеца, в Лондон се събрахме над 1000 млади делегата от цял свят. Аз бях един представителите от България като за таксата за участие ме финансираха от Първа Инвестиционна Банка и Бил Лиао – съосновател на мрежата Xing. Тогава, в рамките на три дни не само обсъдихме и приехме резолюции по повечето основни проблеми, които занимават световната общественост, но и споделихме много опит, впечатления и вдъхновение.
След тази конференция имаше голям медиен отзвук като много от делегатите, или OYW посланици, както се наричаме след конференцията, присъстваха почти постоянно в репортажи и семинари свързани по някакъв начин с One Young World. Вдъхновението, което получихме подтикна много да действат по идеите си, а на други – даде контакти и сцена да умножат успехите си. Ето част от списъка с успехи:
„Тишината е спор, който се води с други средства.“
Ернесто „Че“ Гевара
Смятам, че може да приложим думите на този символ на революцията в ерата на интернет. Липсата на яснота за състоянието на собствената ни държава в наши дни има съпоставими последствия за отделния гражданин, както по времето на Че. Тук обаче няма да говоря за сваляне на правителства и вдигане на оръжие. В наши дни информацията е по-силно оръжие и в следващите редове ще се опитам да ви покажа, че отворените (или свободни) данни ще променят начина, по който общуваме с и контролираме управляващите.
Какво са отворените данни? Това е статистическа информация, анализи, сурови цифри от преброявания и най-вече – отчети на различни ведомства. В една администрация има постоянен поток от най-разнородни данни, на базата на които би трябвало да се вземат решения. Пример за такива данни са заболеваемостта разпределена по региони, възрастови групи и месеци от годината. Затварянето на болници сега е тежка тема у нас и точно анализ на такава информация би помогнала да се оптимизира къде какви здравни заведения и инвестиции са нужни.
В основата си, цялата тази информация е принципно публична и всеки (на теория) може да я получи, ако се позове на закона за достъп до информация. Проблемът с това е, че 1. трябва да знаеш каква информация търсиш, 2. получаваш моментно състояние, а не постоянен поток от данни и 3. често документите се бавят или въобще не ги получаваш. Идеята на отворените данни е, че правителството предоставя цялата тази информация в публичното пространство през определен период във формат, който е удобен за визуализация или анализ. Това най-често са Excel таблици, XML или RDF*. Чети нататък »
Накратко, получих следния мейл от Стилян Иванов. Твърди, че като основател на едно НПО има авторски права над идеята за карта на престъпността в България. Вместо да обяснявам, ето текста на мейла без никаква редакция или форматиране. Заглавието му беше „Откриване на топлата вода„.
Причината да пиша всичко това е огромното впечатление, което ми направи едно предаване по AlJazeera –
В основата си, цялата тази информация е принципно публична и всеки (на теория) може да я получи, ако се позове на 
