Блогът на Юруков

След мача с Германия в Бремен през юни ’11

Не разбирам от сложни волейболни стратегии и не съм следил цялата история на мъжкия и женския ни волейбол. Обичам да гледам спорта, радва ме, че сме добри и ходя на мачове винаги когато имам възможност.

Виждам обаче отношението на участниците в последния скандал и като всеки мислещ човек правя разлика. От една страна Стойчев вече втори път прави компромис и остава треньор (1) въпреки крайното унижение и след настояване на премиера и целия отбор. От друга страна имаме Лазаров с изказването „Кой ще ми иска оставката? Поискай ми я ти! Длъжен ли съм да си подавам оставката? Естествено, че няма да си подам оставката.“ (2). Не знам за вас, но на мен лично това ми стига – вижда се кой мисли за спорта и кой гледа само да си запази трона и властта.
Чети нататък »

Според официалните данни, в чужбина има над 2 милиона българи (1). Според други преброявания – много повече. На последните избори зад граница гласуваха почти 50000 души или около 2.5% активност (2). Причините за толкова ниска цифра са няколко – малкото секции, големите разстояния и опашки, липсата на информираност и мотивация. Процедурите са честно неясни, а и се променят всеки път. Подават се прекалено малко декларации за предварително записване, което не позволява създаването на допълнителни секции. Заради това хиляди се редят на опашки в изборния ден, след като са пропътували стотици километри.

Карта с регистрираните до сега в Европа

Има много начини да се подобри ситуацията. Сайтът Glasuvam.org е един от тях. Целта му не е да събира декларации, а да информира. Ако живеете в чужбина, може да попълните във формуляра града и e-mail адреса си. Те се записват през криптирана връзка в таблица и на картата се маркира, че има желаещ да гласува. Може също да отбележите дали искате да разпространявате информация или да помагате в организирането на секция. Към този момент имаме над 40 такива регистрации.

Когато наближат изборите, ще ви изпратим на мейла информация как се гласува, какви са правата ви, ще прикачим декларация за предварително регистриране и линк къде да я попълните online. По града, който сте дали ще ви изпратим най-близките до вас секции, както и контакти на хора, които са заявили, че искат да организират секции. Така ще може да им пишете, да съберете заедно 100 декларации и да направите секция във вашия град.
Чети нататък »

Не можем да се рекламираме като държава. Това е факт личащ от рекламите ни сайтове, представянето ни на туристически и бизнес форуми и клиповете по чужди телевизии. Изсипват се десетки милиони за проекти, кампании и сайтове, но винаги има неуредици, неизпипани неща и скандали. Преди време проследих сагата с туристическият ни сайт, който все пак тръгна, макар със сериозни проблеми. Има, разбира се, и добри попадения (тук и тук), но те рядко идват от държавната администрация. Ето още едно…

Преди седмица тръгна проект на фондация „Идентичност за България“ – Лого на България за 1 лев. Целта е да се покаже, че няма нужда от 2.2 милиона лева за създаване на графично изображение за туризма ни. Въпросното златно такова виждате горе и е направено от Design.bg след спечелване на обществена поръчка. Приканвам всички дизийнери да се включат, за да докажем, че можем и по-добре. Наградата е нарочно символична, но признанието – не. Регламента ще намерите тук, а тук може да се включите.
Чети нататък »

Публична и достъпна информация и процедури.
Екология и устойчиво развитие. Граждански права.

В самолета към Германия гледах лекции на TED и макар да не бях съвсем съгласен с идеите в няколко от тях, забелязах някои интересни концепции.

Открих доста подходящо определение за нещо, което отдавна се опитвам да опиша с прости думи. Убеден съм, че всяко решение в каквато и да е институция се взима от един или двама души. Това не трябва да е задължително ръководен кадър, защото анализът и конкретните решения може да са взети на ниско ниво и просто копирани надоре по веригата. Макар да разглеждаме резолюциите, законопроектите, стратегиите и отсъжданията като действия от името на една цяла институция, почти винаги нещата опират до преценката на точно определен човек.

От тази отправна точка активизмът придобива различни измерения. Традиционно се влага огромна енергия в информационни кампании, подписки, протести и прочие, за да се постигне критична маса на недоволство и да се упражни масиран граждански натиск. Този подход не губи важността си, защото без обществото да разбира същността на определен проблеми, решаването му се остава на произвола на частни интереси и бюрократичната неефективност.

Чети нататък »

Миналата седмица открих нещо интересно – OpenGov си има вече специална страница в Strategy.bg. Публикували са няколко кратки новини през последния месец. Ще ги намерите и във Facebook, където впрочем отговарят на лични съобщения към страницата. Предполагам, че присъствието в социалната мрежа донякъде се дължи на подхвърлянето на Клинтън, че доста българи са вече там.

Втората новина около Open Gov Partnership е, че на 1-ви март сме предали отговор какъв е напредъка на България. През целия февруари предупреждавах многократно, че е повече от препоръчително да изпратим няколко кратки параграфа. Сега на сайта на OGP може да се види линк към Strategy.bg и кратко обяснение, че у нас тече дебат.

В интерес на истината е имало неформални срещи с НПО-та. Вероятно от типа на разговора ми с Бъчварова през януари. На 28-ми март имаше среща на Съвета за развитие към Министерски съвет, където са били обсъдени отворените данни. Преди тази среща изпратих на посочения от тях мейл обобщение на предложенията ми по темата. Изпратих и линк към тези, които вие дадохте през януари. За техническите предложения и другите ми идеи писах по-рано. Надявам се поне тези за бюджета, престъпността и регистрите да бъдат взети под внимание – това са най-важните данни на първо време. Чети нататък »

Миналата седмица вървях към обществената среща с вицепрезидентката Попова във Франкфурт и по пътя ме спряха полицаи. Униформени бяха се пръснали на един площад, държаха брошури и реших, че издирват някой по снимка. Оказа се нещо доста различно и ми направи много добро впечатление.

Изглежда във Франкфурт доста са скочили кражбите с взлом през последните години. Затова полицията е наела по някакви програми няколко фирми, които се специализират в системите за сигурност. Идеята е, че може да се обадите на кратък номер и да си насрочите безплатна консултация. Идва специалист у вас заедно с полицай (за да сте сигурни, че всичко е легитимно), преглежда вратите и прозорците ви и ви дава съвети какво може да се подобри. След като ми обясни това, полицаят ми изрецитира, че безплатната услуга не е обвързана с купуване на ключалки и прочие, че целта не е да насочват поръчки към дадените фирми, а просто да образоват хората за проблема.
Чети нататък »

От няколко дни се каня да пусна статия за нещо положително, което видях у полицията в Германия. Готова е и ще я пусна днес следобед. Докато я подготвях, реших да изровя данни за кражбите в Германия – ей така, ‘щото няма да съм аз, ако няма графики. След статистиката ми за българите в Германия, британците в България и останалите отворени данни ми се струва, че това тук ще ви е интересно.

Не успях да открия колко кражби има във федералната република – само колко случаи са разкрити. Открих обаче доста други цифри – колко престъпления има, колко са осъдени, какви хора да осъдени и прочие. Данните станаха твърде много и реших да ги отделя в собствена статия. Може да ги свалите в Open Office и PDF формат тук.

А сега към графиките и какво означават:

Престъпления и наказания

Натиснете за пълната графика.

Чети нататък »

Колко от тези хора имат интернет вкъщи?
Колко използват мобилен нет докато чакат на опашката?

Искам да отделите миг за следните три въпроса:

Надали ви идват повече от две-три наум. Вината не е в това или предишните правителства – подобни проблеми се забелязват във всички държави – от най-развитите до най-бедните. С изключение на няколко бляскави примера, разработването на какъвто и да е софтуер изисква огромна бюрокрация, десетки милиони евро и години суетене, за да се постигнат посредствени решения за често отминали проблеми.

Такива примери у нас имаме много, като последният по-известен беше сайта на туризма. Сега ни очаква наказателна процедура, защото Агенцията по вписванията не е разработила софтуер за електронна регистрация на европейски дружества. Тяхното извинение – нямали са време и пари. Вчера медиите отбелязаха само бележките по скандала с бонусите у изказването на министър Московски, но по-съществената част беше за електронното правителство, липсата на милиони за разработване на услуги и съпътстващото забавяне. Същото виждаме и в много други сфери – фондовата борса, МВР, изборът на детски градини и прочие.

Общото между всички изброени е, че за тях някой чиновник е описал задание, пуснал е обществена поръчка, избрана е фирма, тя е свършила нещо и е прибрала някакви пари. Дори да се абстрахираме от измамите, нагласените конкурси и липсата на контрол, дори схемата как би трябвало да работи всичко за мен е често ненужна.
Чети нататък »

Чети нататък »

В България се правят промени само при наличието на скандал. Последният голям такъв е за бонусите в държавната администрация. Спекулациите на партийни опоненти и медии фокусираха изцяло общественото внимание върху контраста на големите бонуси на някои и ниските заплати на останалите. Преди малко кабинетът е решил, че всички бонуси взети от държавни служители трябва да бъдат върнати.

Нека започнем с това, че бонуси трябва да има. Това е модел възприет отдавна от бизнеса за стимулиране и привличане на служители. Всички сме наясно, че държавната администрация е повече от непривлекателно място за работа. Липсата на реформаторски дух при обикновените чиновници, огромната администрация, непрозрачните конкурси и протекционизмът спират много можещи и знаещи хора. Да не говорим, че не биват допускани идеалисти със западно образование, които просто искат да променят нещата към по-добро.

Бонусите в тази среда са не само нужни, но и задължителни. Заплатите често са доста ниски и дори като изключим съпътстващия риск от корупция, често не са достатъчни за нормално изпълнение на задълженията. При по-високите етажи големите бонуси също са важни. Съгласен съм със здравия министър, че човек отговарящ за милиарди левове има доста сериозен стрес на плещите си. Аналогично изпълнителните директори получават също такива финансови стимули.

Има обаче едно изключително важно условие – прозрачност. Това е коренът на целия скандал, който всички медии услужливо пропускат. Трябва да има прозрачност не само за бюджетите и раздадените бонуси във всяка институция, но и за работата, финансовите резултати и изпълнените проекти. Трябва във всеки един момент да знаем като граждани колко точно е бюджета на една агенция, за какво се харчи, какво е купено с тях и какви заплати се дават. Няма нужда, а и не може да се изкарва фиша за заплата на всеки служител – достатъчно е да се покаже перото за заплати на всички. За ръководните кадри – директори, министри, кметове, депутати – трябва всичко да е видимо.
Чети нататък »