Българче да се наричам…

Преди да се роди дъщеря ми, се запознах доста подробно какво ме чака като бюрокрация и в Германия, и в България. Бяха ми казвали, че е ненормално утежнена регистрацията на дете родено в чужбина. Това, което открих, беше съвсем друго. Стига да не се отлага с години, взимането български акт за раждане беше сравнително лесно. Още повече, че с влизането на България в Конвенцията за издаване на многоезични извлечения, не се налага дори легализация. Трябваше само да преведа акта за раждане от немската община, да му сложа апостил и да го занеса в общината в България. След 2-3 седмици българският акт беше готов. Дяволът обаче е в детайлите, а те не са толкова приятни.

Проблемът с имената

Отдавна е известен проблемът с именуването на българчетата родени в чужбина. Има много частни случаи, но най-честите разминавания са при фамилното и бащиното име. В някои страни не позволяват момичетата да имат окончание -ова, а други не позволяват да се добавя бащино име. В Германия, например, практиката е много различна според това, в коя община си. От една страна, децата имащи право на немско гражданство се наименуват според немската традиция. От друга, немската страна признава правото на емигрантите да прилагат родната си именна традиция. За тази цел консулствата ни са уведомили немската служба одобряваща имената на новородените как точно се формират те в България. Чети нататък →

Анализ на позволителните за сеч и нуждата от APP за сигнали

Когато се занимаваш с IT и данни е лесно да залитнеш по технократски решения на различни проблеми. Създаването на регистри, платформи и приложения има своята полза, но те често не носят желания резултат. Причината е, че това са нищо повече от инструменти и ефектът им зависи от това как се използват. Типични примери за това са проектите ми Crime.bg и Lipsva.com, които спрях преди година. Подценява се модерацията на получените чрез crowdsourcing данни, неточността на публичните данни, неясноти около терминология и процедури, постоянно изменящи се регулации и администрация, но не на последно място – бюрокрацията и липсата на интерес на институциите към такива технологични решения.

Един от проблемите, който засегнах на няколко пъти тук, е незаконната сеч. Дърводобивът е типичен пример за сектор, в който повърхностно разбиране на материята довежда до големи очаквания за бързи решения. Наистина, лошият контрол и корупцията са основните проблеми. Постоянно обаче се цитират данни за количества и територии, които са безсмислени извън правилния контекст. Именно това научих, когато съставих карта на обезлесените територии по населени места. По стечение на обстоятелствата, същите данни бяха използвани и от експертите в Агенцията по горите, за презентацията им в Министерски съвет през март.

В началото на годината свалих всички позволителните за сеч от сайта на същата агенция с надеждата да ги използваме, за да засичаме нелегална сеч. Идеята ми беше да се направи приложение, което да ти казва дали има разрешена сеч в региона, където се намираш, колко и за какви дървесни видове. Имах два разговора с хора от агенцията и те ме убеждаваха, че от това полза няма да има. Причината е, че повечето позволителни за дърводобив са за поне половин година и е трудно да се определи от обикновен човек кой, къде, кога и колко може да сече.

Наскоро реших да проверя думите им. Чети нататък →

Българчетата родени в чужбина и новата ми най-любима карта

Картата, която виждате тук, показва за 60 секунди всички българчета родени в чужбина за последните 10 години – 96653 деца в целия свят. Тази карта е най-любимата ми до сега по няколко причини. Първата е, че показва данни, които не може да видим никъде в общественото пространство. Втората е, че реално не е истинска – поне не изцяло. Третата причина е най-важната – как точно я съставих. Не на последно място е и факта, че просто изглежда яко.

Защо я направих?

Преди 3 месеца с помощта на хора от Twitter взех данните за българчетата родени в чужбина. За да сме по-точни, справката показва по години и държави броят на децата родени между 2004 и 2013, на които е изваден български акт за раждане въз основа акт от друга държава. Това не са всички деца на българи зад граница, но за останалите няма как да знаем. Тогава само пуснах данните свободно в мрежата, но не направих карта. Проблемът беше, че държавите в справката на ГРАО бяха записани с нестандарни имена.
Чети нататък →

Хубава си моя горо, където и да си вече

Горите са били сечени хилядолетия наред. Секат се и днес, а мащабите далеч не са по-големи. Планините ни са били оголвани няколко пъти през историята и възстановявана бавно с общи усилия. Еколозите твърдят, че отново унищожаваме горите си. Ако слушаме индустриалците, то гората не губи почти нищо и всичко отсечено се компенсира с ново залесяване. Камиони с трупи са постоянна гледка в планините, има протести, корупция, свлачища, наводнения и временен меморандум за износ.

За щастие днес имаме технологии и инструменти, с които може да проверим тези твърдения. В рамките на проучването си разбрах колко сложна наука е лесовъдството и колко начина има да се установи състоянието на една гора. В същото време обаче разбрах, че въпросните проучвания масово не се правят от горските, а данните се копират година за година. Така данните за горите са повече от ненадеждни.

Първата ми карта на промяната в горския фонд на населените места
Първата ми карта на промяната в горския фонд на населените места

Тук виждате картата на населените места загубили най-много от горите на територията си от 2000 г. насам. След като я пуснах във Facebook, беше споделена и коментирана масово. В нея, какво и във всички други графики, има вложени много условности. За да разберем значението ѝ, нека започнем от началото.
Чети нататък →

Отворена карта на землищата в България

Граници на землищата в България

Ако не сте забелязали до сега, обичам картите като тип визуализация. Показват в пространството изключително сложна информация, а в ръцете на добър дизайнер може да се превърнат дори в изкуство. Именно затова направих инструмента за анализ на изборите. Целта му беше да сравняваме по общини резултатите както от различни вотове, така и с данни от НСИ и Министерството на финансите.

Покрай изборите обаче бързо разбрах, че имаме нужда от още по-детайлни карти – по градове и села. Това стана още по-очевидно, когато отворих данните за разрешителните за сеч, където всичко е кодирано по землища. Възможно е да се покажат данните като точки с координатите на селищата, но това рядко изглежда добре или е полезно. Проблемът е, че е изключително трудно да се открият административните граници в България. Картата на общините я изведох от OpenStreetMap. Агенцията по геодезия, която поддържа кадастъра, публикува някакви карти, но са неизползваеми в този си вид. Затова преди време се захванах и събирайки информация от различни източници съставих карта на всички землища в България. Актуална е към януари 2015 и може да я свалите свободно от Github, където е документирана.

Картата е в geojson формат и съдържа 4626 землища. Очертанията им не съвпадат с реалните, а са доста точно приближение – до 100-130 метра. Опростих геометрията и ограничих точността на координатите, за да намаля размера на файла. Сега е около 2Mb, което позволява да се използва в интерактивни карти. Всяко землище има кода на населеното място по ЕКАТТЕ. Някои от землищата имат и списък със селища, които са на територията им, защото нямат собствени землища. В България има около 600 такива, три от които са градове.
Чети нататък →

Контрабандни цигари – коя от тези две думи е по-лошата?

От известно време тече кампания срещу контрабандните цигари. Води се от Булгартабак, което е нормално, защото те губят най-много и като бизнес само това ги интересува. В нея обаче участват също МВР, Министерството на финансите, митниците и няколко организации.

Фокусът на досегашните реклами беше, че контрабандата финансира международната престъпност и подпомага другите им дейности. Това наистина е така – докладите за трафика на хора подчертават, че често се използват същите канали, както тези за нелегални стоки. Една подобна пан-европейска кампания дори говори срещу всички фалшиви стоки и най-вече лекарствата. Те са особено опасни, тъй като често са неразличими от оригинала, но съдържат отрови.

Чети нататък →