Културата на отвореният код помага много за създаване на все по-сложни системи по-бързо и по-евтино. Най-опростената дефиниция на тази култура е, че всеки може да надгражда, да поправя, да адаптира и копира части от чужди програми. Това не означава непременно, че този тип софтуер е безплатен, но факта, че изходният им код е на разположение на масите е от полза за всички и намалява повтарянето на усилия.

Да имаш на разположение толкова много отворен код обаче разкрива трудности за намиране на подходящи „парчета“, които искаме да свържем в проекта си. Това е същото, както да търсим подходяща рецепта за ястие, което да сервираме на гала вечеря. Има търсачки като Google Code, но не са достатъчно добри.

В сряда се проведе поредният Eclipse DemoCamp в Darmstadt. В една от презентациите Марсел Брух показа комплект от инструменти, който решава отчасти горния проблем. Пилотното му име е Code Recommenders и се разработва от TU Darmstadt. Сравниха го с Amazon, където интернет магазинът се учи от покупките и навиците на клиентите си, за да им предлага най-добрите стоки за всеки поотделно и така да увеличи продажбите си. Инструментът за Eclipse пък анализира кода, наличните проекти, структурата на наследственост на класа и имплементираните методи, сравнява този модел с голяма библиотека (2+ Gb) и предлага какво може да се допълни на мястото, където програмистът пише. Библиотеката съдържа десетки хиляди модели тренирани на базата на анализ от огромно количество отворен код. Това означава, че ако програмистът започне да създава бутон, програмата може да изчисли как и колко други хора са го направили и да му предложи най-вероятните възможности. Примерно – да сложи текст и стил на бутона.

Този метод на анализ предоставя и други интересни предложения. Например, обикновено когато човек пише програма, Eclipse му показва грешки в синтаксиса. Ако Code Recommenders засече, че на дадено място повече от 90% са използвали даден метод, значи е възможно да има логическа грешка и затова я показва като такава. Също така, на програмиста може да се предложи шаблони с код на базата на най-вероятните предложения, както и пряка връзка с Google Code направо в платформата му, с цел намиране и оценяване на snippet-и.

В края на презентацията показаха имената на част от студентите, които са участвали в проекта. Моето също беше там. Преди около година им помогнах да адаптират част от Eclipse plugin-ите на OSGI сървър с Axis2, така че всички предложения да идват от едно място, където да получават обратна връзка и да се анализират. В сегашната версия от това е останала само частта за анализ, като са добавили автоматично подновяване на локалната библиотека с предложения.

Друга интересна презентация беше представянето на новия Eclipse e4 от Ларс Вогел. Той е още в инкубационен период (разработка), но се очаква от него да излезе версия 4 на IDE платформата. В самата презентация не видяхме кой знае какво ново, тъй като същите примери бяха отдавна на сайта, както и самият е4. Интересно е обаче да се види колко лесно и бързо може да се направи софтуер от нулата с доста добър UI. По принцип това, което клиента вижда – бутони, прозорци, текст, картинки и таблици може да се разработи с множество готови библиотеки и би трябвало да е лесно. На практика обаче не е и се случва да се прекарва повече време в честите промени на външният вид и използваемостта на програмата (usability), отколкото за самата бизнес логика. С е4 човек може да моделира абстрактно външният вид и в реално време да променя всичко. Нещо повече – стилизирането на програмата се прави с CSS и може да се използва JavaScript. Това, всички други скрити допълнения в e4 и безкрайната възможност за разширение на платформата, за която писах преди, прави Eclipse още по-прекрасна основа за създаване на всякакви бизнес приложения.

Естествено, имаше и доста други интересни презентации, като тази на Кай Кройзер, който е използвал Eclipse за да автоматизира изцяло къщата си. Показа как през интернет и с телефона си може да управлява всичко – светлини, отопление, електроуреди до това да получава информация за температурата, потреблението на ток и газ. Разбира се, кодът е отворен и всеки може да го използва.

Въобще този семинар, както и други подобни, ме навеждат на мисълта, че принципите на социалните мрежи ще се прилагат все повече в процеса на програмиране. Макар вече да не търсим дефиниции в дебели книги и да перфорираме карти, създаването на софтуер пак се състои от един човек, компютър и примери/документация, които тя/той трябва да намери в мрежата (и това умножено по няколко, за да получим екип). С инструменти като Code Recommenders получаваме помощта от общността направо на върха на пръстите ни (Ctrl+Space за знаещите).

За бизнеса това означава, че създаването на софтуер и промените по него ще бъдат по-бързи (казано на страшно клиширан език). Както Дъглас Шмидт писа преди 10 години, рециклирането на стар код, което беше и голямото обещание на ООП, се провали. Помощта идваща от „облака“ от програмисти извън фирмата ще даде нов смисъл на reusability и ще даде повече тежест на решението да се използва отворен код в комерсиални проекти.

Поне това е обещанието този път, но все пак сработва в Twitter, нали? Питаш нещо и няколко души ти помагат почти веднага.

PS: Впрочем тия дни Неели Кроес – евро-комисарката за дигиталното развитие, пусна видео, с което призовава компаниите и институциите да използват повече софтуер с отворен код. Основното й съобщение е, че „open source“ вече не е мръсна дума що се отнася до бизнеса и администрацията.

Помните ли, че в края на май обявих успехът на инициативата за публично гласуване на законите? Тогава депутатите приеха промяна на правилника на НС, според което разпечатки с индивидуалните гласове на всеки народен представител ще бъдат публикувани в мрежата. Припомням, че до тогава такава информация можеше да се получи само след изрично искане на парламентарна група.

Промяната беше обнародвана с известно закъснение, а то 9-ти юни разпечатките вече са на сайта на парламента. За жалост обаче, също както справките за неизвинените отсъствия, и тези разпечатки са в PDF формат. Tова означава, че е изключително трудно да се вкарат в таблица и обработят. В документа също така се указани с цифри гласуваните решения/закони, а за да се разбере какво всъщност е гласувано, трябва да се сравни със стенограмата.

Покрай статиите ми за новият сайт на парламента се свързах с отговорно лице в администрацията им и говорихме доста за сегашното състояние и бъдещият сайт. Тези дни помолих да публикуват разпечатките като Excel таблици и виждам, че вече го правят. Може да намерите данните както като PDF, така и като XLS прикачени към стенограмите. Ето и пример от 1-ви юли.

Тъй като в момента сайтът и системите им имат някои ограничения, тези данни се публикуват и обработват на ръка. Благодарен съм им, че откликнаха на молбата ми, защото така ще е много по-лесно да сортираме данните и да изкарваме полезна информация. Още повече се радвам обаче на заявеният ангажимент до края на годината цялата тази информация да се публикува в XML формат. Към профилът на всеки депутат ще има прикачени документи с неизвинени отсъствия, гласувани законопроекти, участия в пленарна зала и комисии и прочие. Всички тези данни ще бъдат свързани и ще са в пълен синхрон с философията на отворените данни (open data), за които писах по-рано. Всичко това и още доста е планирано в проекта за новия им сайт, поръчката за който (неизбежно) беше спечелена от „Индекс България“. Искрено се надявам да изпълнят тази част от изискванията като хората.

В момента, макар пак да се налага да копираме данните от таблица в таблица, пак е възможно да се автоматизира частично процеса и да се изкарат данните като XML или поне RSS абонамент. Една идея, която ще ви дам, за използването на данните е да се съберат всички гласувания на депутати и да се изчисли колко често са се отклонявали от решението на партията си. Също така, може да се сравнят гласуванията в зала с отсъствията и да се провери дали в действителност системата с пръстовият отпечатък работи. Може да се изкара куп статистика така.

Друга идея, която ще изисква повече работа и която дадох в първата ми статия по темата, е сайт за следене на депутати. Може да се разграфи заседателната зала, да се визуализира всяко гласуване, отсъствия и участие в дебатите. Може да се направят профили на депутатите с графики и документи, с предложени закони и отсъствия, с индекс на самостоятелност и обща активност в парламента. Накрая може да се направи списък с обещанията на всеки депутат по интервюта и предизборни кампании и да се сравни с реалните му гласувания в парламента. Най-доброто ще бъде да се направи списък с ключови думи (или маркери), които биха представлявали конфликт на интерес. Например, ако депутат има близък в алкохолният бизнес, при откриване на тези маркери в негови предложения, законопроекти, гласувания или комисии, ще светне една червена лампичка за възможен лобизъм. При това данните за да осъществим всичко това са вече налице!

Както казах, възможностите и ползите от тези елементарни потоци от данни са големи. Тук изброих само някои от тях, а в тази статия има още. Гласовете на депутатите са една победа в тази насока. Каква ще е следващата?

Снимка: в. Монитор

Видео от Jason Eppink във Vimeo

На конференциятаOne Young World през февруари, Кофи Анан даде много добро определение – великите водачи трябва да могат да следват. Според мен не много лидери имат това качество, но от средата, в която работят, зависи дали ще могат да го приложат. Дали ще направим нещо подобно в България? Имаме много примери като тази тръба във всеки град, квартал и блок. Да отмятаме, че просто няма да има ефект, би постигнало същото, както да псуваме, че никой не прави нещо. А какво, ако пробваме? Някакви идеи?

Много от делегатите са участвали във формулирането на предложение към ООН да допълнят целите на века за развиващите се страни с още една – диалог между религиите. Проектът се казва „Missing Millennium Development Goal“ и са успели да го представят на заседание на ООН. Сега събират подкрепа за него.

Мен са ме споменали с това, че преведох част от клиповете на OYW. Скоро в списъка ще се включи и проекта ми Lipsva.com, който цели не само откриване на изчезнали хора, но и повишаване на разбирането у обществото за проблема.

Повече за конференцията One Young World може да намерите на сайта й. Там ще видите много клипове, документи и примери какво може да получите от нея като вдъхновение и да направите за общността си. Вече може да се запишете за участие за следващото издание. Направете си и мини-профил в специалната им страница във Facebook, за да получите повече подкрепа. Тъй като организацията е с идеална цел, всеки делегат трябва да помогне като набере спонсори за 3000 евро. Много от делегатите тази година бяха изпратени от собствените им фирми, които получиха признание от ОYW за това. Доколкото знам другите две делегатки от България бяха финансирани от HP.

Затова регистрирайте се и опитайте – никой не знае какво може да се случи. Най-много да загубите час в интернет. Най-малкото ще може да се насладите на прекрасни познанства и конференция в Цюрих.

Финалният вариант на промоционалното видео събиращо моменти от първата конференция.

„Тишината е спор, който се води с други средства.“
Ернесто „Че“ Гевара

Смятам, че може да приложим думите на този символ на революцията в ерата на интернет. Липсата на яснота за състоянието на собствената ни държава в наши дни има съпоставими последствия за отделния гражданин, както по времето на Че. Тук обаче няма да говоря за сваляне на правителства и вдигане на оръжие. В наши дни информацията е по-силно оръжие и в следващите редове ще се опитам да ви покажа, че отворените (или свободни) данни ще променят начина, по който общуваме с и контролираме управляващите.

Какво са отворените данни? Това е статистическа информация, анализи, сурови цифри от преброявания и най-вече – отчети на различни ведомства. В една администрация има постоянен поток от най-разнородни данни, на базата на които би трябвало да се вземат решения. Пример за такива данни са заболеваемостта разпределена по региони, възрастови групи и месеци от годината. Затварянето на болници сега е тежка тема у нас и точно анализ на такава информация би помогнала да се оптимизира къде какви здравни заведения и инвестиции са нужни.

В основата си, цялата тази информация е принципно публична и всеки (на теория) може да я получи, ако се позове на закона за достъп до информация. Проблемът с това е, че 1. трябва да знаеш каква информация търсиш, 2. получаваш моментно състояние, а не постоянен поток от данни и 3. често документите се бавят или въобще не ги получаваш. Идеята на отворените данни е, че правителството предоставя цялата тази информация в публичното пространство през определен период във формат, който е удобен за визуализация или анализ. Това най-често са Excel таблици, XML или RDF*.

Когато предложих идеята за нещо такова в България като кауза на Капитал, от Програма „Достъп до информация“ са отговорили, че на този етап се борим въобще да дадат някакви данни, пък какво остава да пуснат голяма част от тях ей така в мрежата. За жалост са прави за нежеланието и мудността на администрацията, но има няколко светлинки в тунела. Първата от тях откриваме точно в Капитал, където комбинират данни от НСИ, за да покажат разпределението и растежа на заплатите по градове, както и такива от БНБ за увеличаването на лошите кредити в последно време. За целта, използват един уникален инструмент – GapMinder, на сайта на който ще намерите подобни данни в световен мащаб. Подобна информация показах и аз, но за смъртността и сърдечно-съдовите заболявания.

Друг пробив в посока отворени данни е успешната акция за публикуване на разпечатките от гласуванията на депутатите. Законът беше обнародван наскоро и сега очакваме първите документи. Тази информация може да се използва например, за да се сравнят публичните изказвания на депутати и предизборните им речи с реалните им действия. Друг проект, който започнах наскоро, е регистър на безследно изчезналите в България. В него с времето може да се събере информация за това къде, какви хора и с каква честота изчезват. В едно от предложенията, които получих, имаше идея тези данни да се сравнят с общата престъпност в региона. За жалост, събирането на такава информация е изключително трудно дори и с полицейските бюлетини. Затова след заявеният от говорителя на МВР интерес към проекта ми се надявам всичко това да се публикува в отворен формат, за да може да се анализира свободно.

Ползата от отворените данни е описана много добре в The Guardian от Симон Роджърс. Там той посочва един нов тип журналистика – този на данните, където хората в медиите ще се гмуркат в море от свободни документи, ще ги анализират и ще вадят пикантни подробности около резултати и провали на стратегии. В социалните мрежи хората пък ще могат да комбинират и визуализират информацията така, че да обяснят на другите по-добре различни процеси и проблеми.

Ако си мислите, че това бъдеще е още далеч, помислете пак! В същата статия се говори за плановете на британското правителство да „освободи“ огромни масиви от публични данни по начина, за който говорих горе. В щатите пък, Обама в слизането си на власт създаде портала Data.gov, където вече десетки хиляди правят анализ за правителството на добра воля и вадят изводи на базата на отворени данни. И в момента виждаме хиляди „иконографики“, които визуално ни обясняват сложни данни за икономическата криза, разливът от петрол или климатичните промени. Тези данни са и от голяма полза най-вече на бизнеса, защото помагат за планиране, предвидимост на разходите и намиране на нови ниши в пазара. Други уникални примери може да видите под статията ми.

Инструментите са налице. Липсват данните.

В един друг цитат, приятелят ни Че казва „Революцията не е ябълка, която пада когато узрее. Ти трябва да я накараш да падне.“ В този смисъл не мисля, че трябва да изчакаме моментът да узрее, за да поискаме отворени данни. Тези решения се взимат от хора на горните етажи и с подходящи аргументи и софтуер, може да се заобиколи неефективността на администрацията под тях. Същността е да им покажем, че отваряне на данните не означава, че разкриват грешките си, а че дават възможност на всички да помогнат с решението. Ако не го сторим, както ние – гражданите, така и самите управляващи ще трябва още дълго да се борят с дребни чиновници за всяко парче информация.

Следва лекцията на Тим Бърнърс-Лий за годината, през която данните станаха отворени по цял свят. Той дава прекрасни примери за важността на отворените данни и нуждата правителствата да го осъзнаят. Втората лекция е на Ханс Розлинг – човекът зад GapMinder, който разбива представите ни за разпределението бедността, СПИН и детската смъртност по света. Поселеният пример, който искам да ви дам, идва от Тед Дейвънхол, който показва че здравето ни зависи от това къде живеем като комбинира данни за индустриални комплекси, замърсяване и прочие.

* :XML е формат, които предава данните в структуриран вид, подходящ за четене от компютър. RDF се базира на XML, но включва и семантична информация – такава, че компютъра да разбере какво всъщност чете и сам да може да намери връзка с други бази данни. RDF е един от езиците, който стои в основата на третото поколение интернет.

Благодаря на Радо, че във Facebook ме насочи към статията на The Guardian.

Преди малко повече от година получих писмо от една майка, чийто син бе заминал в чужбина да учи. Постепенно бе загубила всякакъв контакт с него и се притесняваше. В отчаянието си бе започнала да пише на случайни хора живеещи извън България дали са го виждали някъде.

В България има стотици безследно изчезнали. Напоследък, покрай инициативността на роднини и голямата роля на интернет, нашумяха няколко такива случая. Зад тях обаче стоят много не-разгласени и неразрешени. В Добрич преди години са изчезнали над 20 младежи и девойки, а местните полицаи не са направили нищо. Съмненията са паднали върху местни бандити и защо не – в регион сме, където процъфтява търговията с хора и органи. Аз обаче не искам да спекулирам какво може да се е случило с тях, а какво може да се направи на момента, в който се открие, че има проблем. Известно е, че първите часове са критични.

За жалост, в България към този момент няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре? Покрай един такъв случай през Април се замислих какво може да се направи и в типично мой стил, започнах да търся инженерно решение на проблема. Започнах сайт, който да поставя снимки на изчезнали на карта, заедно с подробно описание, снимки и контакти. Проектът обаче засече и не постигнах голям напредък, докато не гледах шоуто на Росен Петров миналата неделя. Тогава гостуваха близки на изчезнали и думите им ме подтикнаха да пусна някаква работеща версия колкото се може по-бързо.

Името, което избрах след допитване в Twitter е Lipsva.com. Вече има страници във Facebook и Twitter. Освен, че преосмислих целия си подход към сайта, в самото начало поставих три цели за него:

На този етап съм включил само основни функции, но имам списък с още доста, които чакат на опашка (всъщност е mindmap). В общи линии, сега сайтът показва липсващите хора на карта, както и като списък. При местенето или увеличаването на картата, списъкът се подрежда спрямо това, кой е най-близко до центъра. Може да го подредите и по хронологичен ред. При влизането в сайта, картата ще се опита да засече в кой град и квартал се намирате и ще се центрира там като включи най-близките изчезнали. Ако не успее, ще ви попита от кой град сте. При отваряне на профил, на него се показва описание, дата и място на изчезването, контакт, допълнителна информация, линк и галерия със снимки.

За сега съм добавил 5 безследно изчезнали (всички от началото на годината), за които успях да намеря информация в мрежата. През април се свързах с говорителя на МВР и той спомена, че има интерес сред колегите му към моя проект. Надявам се да ми помогнат с още информация и снимки. Подготвил съм и банери за сайтове (там ще намерите и кода им). Големият банер е специално за 404 страниците на вашия сайт/блог. Това се показва, когато някой отвори грешен адрес или не се намери търсенето. Обикновено са празни с по няколко думи и си мисля, че психологически биха били добро място за такъв банер.

Част от 20-тината допълнения, които планирам, включват:

Нямам илюзии, че този сайт ще започне да спасява хора или да промени нещо в статуквото. Това е моят отговор на вътрешна нужда да направя нещо по въпроса и ако помогне дори на един човек, значи ще си е струвало. Вие може да ми помогнете като тествате, като сложите банер на сайта си, с код, лого или дизайн, като разкажете на приятелите си за него или просто като се замислите колко хора подминавате всеки ден и че някое семейство може да издирва един от тях.

PS: Искам да благодаря на всички, които ми помогнаха с тестове, идеи, предложения и подкрепа. Благодаря и на Janine@Flickr за снимката

Днес хиляди ученици завършват средното си образование. Много от тях ще се впуснат към университети у нас и в чужбина. Някои няма да могат, но няма да го споменат от срам, че не са били приети. Единици ще са тези, които са преценили, че ще се захванат с някакъв занаят и започнат да работят веднага.

Може би точно днес е подходящ ден да си говорим за образованието в България. Да, знам, че отдавна се обсъжда нуждата от реформа, за ниските заплати на учителите, за лошата инфраструктура и нежеланието на децата на учат. Всъщност всяко следващо поколение има чувството, че „сегашните“ деца са по-необразовани, по-невъзпирани и въобще по-разхайтени от тях. Всъщност, няма особена разлика – и преди 20 години е имало тези проблеми. Същото можем да кажем и за преди 40 и 60. Достатъчно е само да си спомните какво са говорили вашите родители за вашето поколение.

Може би единствената разлика е отношението към самото образование. Днес говорим, че децата оглупяват, а на учителите не им се преподава. Децата влизат в час по задължение, а учителите си изпяват урока и излизат. Крайната цел на занятието е едните да получат определени оценки от другите, да продължат в университет и възможно най-бързо да започнат скъпо платена работа, която може дори да не им харесва. Всичко останало се смята за провал, който трябва да се компенсира цял живот. За да се оправи този проблем, сега говорим за реформи, които да оптимизират програмата, да я направят по-атрактивна за децата и да вдъхновят учителите така, че те от своя страна да могат да вдъхновяват учениците си.

Вдъхновение – не се ли усмихвате мислено като споменавам тази дума в контекста на нашето образование. Колко учители сте имали, които наистина са ви вдъхновявали. Не говоря за страх, строгост или начетеност, защото това са само едни от начините да се предаде материалът определен от системата за дадения срок. Говоря за това на децата да им харесва това, което правят и правилните хора да ги напътстват, за да постигнат всичко, което могат. Вместо това, в момента децата се движат на конвейер, по който ги тъпчем със стандартни знания и малко практика, които много от тях забравят скоро. Този модел не се е променил с десетки, а на места и стотици години. Никоя реформа не може да оправи този проблем – може само да оптимизира конвейера и да направи стандарта по-“готин“.

Образователната система в България е счупена и надали има някой, който да не е съгласен с това. Може би не трябва да говорим за реформи, а за революция в образованието. Така или иначе нещо трябва да се промени – защо това да не е моделът, по който децата ни получават образование и въобще начина, по който се ориентират в бъдещето си и биват вдъхновявани. Дебатът около реформата се върти около това, кои елементи от чуждите системи трябва да възприемем – системи, които ние възприемаме за работещи. В същото време в други страни се опитват да избягат от недостатъците им и да осъществят точно тази революция, за която говоря.

Не знам каква е формулата за една подобна революция и не мисля, че някой знае. Знам само, че не трябва да се обосновава на стандартен модел, в който се инструктира кой какво трябва да учи и кога. Не трябва да се смята, че всички деца са празни кошници, които трябва да бъдат напълнени с нещо. На тях трябва да се гледа като парчета глина, които някой трябва да оформи, като всяко парче има своите особености и скрити възможности. Както няма скулптор, който оформя всяка статуя по един и същи начин, не можем да очакваме от учителите да „произвеждат“ ученици по един и същи калъп.

Едно добро начало за дискусия в тази насока са мислите на Сър Кен Робинсън и Майк Роуе. С работата на първия може би сте запознати, ако следите TED (описание ще намерите тук, а тук е българското й издание). По-долу ще видите двете му лекции (на английски), където той подробно описва какви са недъзите на образователния модел по целия свят и как той буквално унищожава способностите на децата ни. Факт е, че повечето успели личности, с които цивилизацията ни, ако можем да говорим за такава, се гордее, имат по-различен път в живота, отколкото учителите са им задали в училище.

В лекцията на Майк Роуе, той говори за работата си в шоуто „Мръсна работа“ по Discovery Chanel (Durty Jobs), което също вероятно сте гледали. Ще насоча обаче вниманието ви към последните две минути от записа (отново на английски), които съм сложил тук. Там той обръща внимание на проблем, който отбелязах в началото – желанието на всички да отидат в университет. Много от студентите у нас го правят, „за да си починат“. В същото време се усеща остра липса на заварчици, дърводелци, техници, автомонтьори и други майстори. Този тип професии са били на почит по време на комунизма, но в момента на тях гледаме като професионален провал. Явно същото се случва и в щатите. В същото време много висшисти се насочват точно към тях, просто защото са взели „нещо висше“, което не е било за тях. Ако сте строели къща или сте се занимавали с майстори, може би сте забелязали колко много пари взимат добрите дърводелци и дори плочкаджиите. Вижте цялата му лекция, за да разберете как той лично е стигнал до тези заключения.

Снимки: Монитор и D.Rotsoff@Flickr

Много блогове лицензират статиите си. Повечето използват Creative Commons (CC), но има и такива, които запазват всички права върху съдържанието си. Често лиценза позволява копиране на текст и снимки при указване кой е оригиналния автор с линк. Една спорна тема обаче е прекопирането на цели статии. Макар това технически да се позволява от повечето лицензи, то не е се гледа с добро око от авторите.

Причината е, че (CC) лиценза има за цел да позволи на други да творят въз основа на създаденото – цитирайки откъси, преработвайки снимки или използвайки ги в друг контекст. При прекопирането на статии няма никаква добавена стойност, а просто възползване от труда на автора. С моя лиценз разрешавам, но давам условия за прекопиране на цели статии. Накратко – всички линкове в статията трябва да се запазят и името ми с линк към блога да е в началото на страницата. До сега доста сайтове са го спазили и са се свързали с мен за допълнително разрешение.

WP-Kradeno на помощ

Проблемът с останалите често е, че няма начин да се открият без да са сложили обратен линк. Това не е съвсем така и тук идва новата ми добавка за WordPress – WP-Kradeno. Накратко, тя търси из мрежата сайтове с подобни на вашите текстове. Накрая ви ги подрежда по вероятност. От там нататък е ваша работа да се свържете със собственика и да го убедите да промени статията си. Против очакваното, 8 от 10 сайта, на които писах, вече промениха копираните статии според лиценза ми. Това значи, че има смисъл от добавката.

Пример за започнало търсене с няколко резултати от блога ми

Как работи?

След като я инсталирате, ще видите два панела – „Отчети“ (в менюто „Постове“) и „Настройки“. В Отчети може да пуснете проверка за копирани постове. Тъй като добавката използва Google Search многократно за всеки пост, търсенето става сравнително бавно в зависимост от това, колко статии имате и каква е дължината им. Забавянето обаче не се отразява на бързината на блога ви за останалите посетители. Също така, съществува ограничение на броя запитвания към Google за час, за да не ви маркира като спамър. При привършване на запитванията, търсенето спира и може да го пуснете след час за да провери останалите статии.

Когато завърши, в „Отчети“ ще видите откритите статии с оценка до колко е вероятно да са копирани, както и заглавията им. Информация за това ще видите и на началната страница на админ панела. След като ги проверите лично, може да ги пренебрегнете, да ги маркирате „с предупреждение“, „успешна промяна от автора“ или „с разрешение за копиране“. Има възможност също така, дадения домейн да се изключи от всички бъдещи търсения. Това е полезно за RSS агрегатори, форуми, Facebook или приятелски блогове. Глобално изключените сайтове, максималния брой запитвания към Google и минималната оценка на страница при търсене могат да се променят в Настройки.

Съобщение на началната админ страница за открити сайтове

Страницата с настройки и сайтовете, които аз съм изключил глобално

Айде сега – ГДБОП-щини?!

Може би ще се запитате – не е ли това нещо като на приключенията на ГДБОП и тоталното следене в мрежата. Не – добавката ми търси в Google за сайтове, които копират статии без да са си направили труда да упоменат първоизточника. Не става дума за пари, пиратство или следене на трафика на посетителите, а за уважение. Ако читател може да намери сайта в Google, значи и WP-Kradeno ще може. Също така, нищо в добавката не може да задължи недобросъвестния автор да промени копирания текст или да се поучи – това е работа на Блогосферата. Добавката ми е просто инструмент за търсене в една публична база данни, каквато е Google.

Повече информация може да намерите в описанието и FAQ-то й. Кодът й не е много елегантен, но за две нощи кодиране – толкова. Ако откриете проблем или имате предложение, моля пишете ми в коментарите. Ако сте регнати в WordPress.org, ще съм ви много благодарен, ако оцените добавката там и посочите дали работи. Естествено преведена е на български, но набързо, затова пишете, ако намерите грешки.

Миналия четвъртък вулканът със странното име в Исландия изригна. В първите часове това беше просто интересна сензация по новините, но съвсем скоро стана ясно какъв отрицателен ефект ще има върху стария континент. Хиляди полети бяха спрени, а стотици хиляди пътници бяха блокирани на летищата. Макар това да предизвика големи неудобства за туристите, сякаш най-пострадали бяха авиокомпаниите заради приземените самолети.

Голяма част от „приземените“ всъщност бяха бизнесмени и официални лица в командировка. Най-засегнатата зона – между Лондон, Дъблин, Париж, Франкфурт и Мюнхен, е и центъра на политиката, бизнеса и индустрията на Европа. Дори мои колеги са все още блокирани в Испания и София заради спрените полети към Франкфурт. Каквито и загуби да има бизнесът от тази транспортна криза обаче, той може да научи нещо много важно – как да намали зависимостта си от транспорта.

Вчера George Dearing цитира Cisco в Twitter, че благодарение на спрените полети се забелязва бум във видео конференциите. Тези и други форми на „виртуални съвещания“ между бизнес партньори не само предлагат алтернатива на физическото присъствие, но и са по-евтини в сравнение с парите и времето, което специалистите губят в пътуване. Допълнителен плюс към тази форма на водене на бизнес е и факта, че се отделя в десетки пъти по-малко вредни емисии. Това би подхождало добре на иначе щедрите обещания на много компании за използване на зелени технологии.

Естествено има случаи, в които е просто наложително някой да присъства физически – било то за окончателно подписване на сделки, работа по сложни системи или оценка на място. С развитието на технологиите и сложността на софтуера обаче, това ще се налага все по-рядко. Вече говорим за 3D монитори, при които няма нужда от очила. Такива бяха представени наскоро на CeBIT и вече навлизат в потребителския пазар. Въпрос на време е те да бъдат приложени в техниката за видео-конференции, което ще направи още по-реалистично теле-присъствието.

Не на последно място, покачващите се цени на петрола, промените в климата и зачестилите екологични катастрофи ще направят летенето в известна степен по-скъпо и опасно. Това въобще не означава, че ще спрем да пътуваме и глобалното село ще се разпадне. Малка промяна в цените и риска обаче би направила командировките нерентабилни. Щом новите технологии премахнат сегашните неудобства около видео конференциите, те ще станат умния начин за водене на бизнес.

За целта имаме нужда от инфраструктура и то още сега. Както ни трябват летища за самолетите и магистрали за автобуси и камиони, широколентовия интернет ще сформира артериите на бъдещия бизнес. Това важи и днес, но в бъдеще простата свързаност няма да е достатъчна – ще трябва скорост и надеждност. Точно затова написах преди половин година, че за да сме в крачка с тези процеси, трябва да инвестираме по равно както във виртуалната инфраструктура, така и в магистралите. Тук не става въпрос за торенти, Facebook или блогове, а за това, което ще движи икономиката в следващите 10-20 години.

Друго, което може да ви е интересно по темата е статията на евро-комисар Георгиева за усилията на ЕС, информацията на Дневник за състоянието на летищата или новините на EnGadget за развитието на видео конференциите.

Благодаря за снимките на eqqman и davidking @Flickr

Прочетете и другите ми аргументи за нуждата от високоскоросна свързаност в страната ни:
Широколентова буржоазия

Днес е поредният Час на Земята. Това е инициатива организирана от WWF и се състои в това да изключите лампите си в 8:30 вечерта за един час. На какво може да ни научи това? Че не се нуждаем от толкова електричество, за това колко енергия хабят уредите ни, на забавленията извън дома и електронните ни играчки и най-вече – че заедно можем да покажем, че не сме чак толкова зависими от енергията като индивиди.

А през това време вместо да стоите вкъщи, може да се разходите из града и да разгледате как поетапно се спират светлините му. Много фирми, както и обществени институции за заявили участие. Ако сте в София, Пловдив или някой друг по-голям град, това ще е прекрасен шанс да видите нещо, което надали се виждали преди от града си – звездите.

До тук са пуснати записи на 8 от 12-те лекции от конференцията TEDxBG, която се проведе през януари т.г. Всички тях може да видите по-долу. Моите записи и интервюта може да намерите на едно място тук, а записите на Тодор Христов от NovaVisia – тук. Ето отново описание и оценка на всички лекции, както и общото ми мнение за събитието с препоръки.

МартинАнгелов за фантастичен нов начин на колоездене

ИваБонева за цената да забравим изоставените деца на България

АндрианДимитров и ЯнаСимеонова за творчеството на Стефан Кънчев и магията на логата

КонстантинХристов за новото информационно общество

СимеонДянков за зелената България и имиджа ни пред света

АсенНенов за бъдещето на биогоривата от водорасли

МагиМалеева за уроците на живота си, климата и възпитанието на децата ни

АндреанНешев за това как дизайнът може да спаси света

Тези, които липсват са Сам Харис, Милена Лазарова, Мартичка Божилкова, Иън Сандърс и музикалните групи. Предполагам, че това е заради забавяне с обработката на клиповете, както и ограниченията за качване във Vimeo. Ето го и самия сайт на TEDxBG.

Преди година попитах същия въпрос – ще слагате ли българско знаме пред къщата, апартамента или офиса си за националния ни празник? Миналата година аз го направих. Лесно е – купувате си знаме от един от многото търговци и го прикрепяте към прозореца си. А и винаги е добре да има българско знаме в дома. Ако сте по-изобретателни може да закрепите и прът, на който да се развява.

Все говорим, че в България не празнуваме този празник, а го имаме просто за почивен ден. Ето това е един добър начин да се отбележи. В чужбина сънародниците ни дори подготвят тържества по случая – пример за това е Манхайм. Ще се радвам и ако снимате знамето си и го качите във Facebook или Flickr, където съм направил специална група за целта.

Може да ви е интересна и добавката ми за Firefox, която заменя логото на Google с българското по всяко време. Тя също се роди по случай 3-ти март. Подготвил съм и специално мартенско лого.

В стилът на конференцията One Young World, искам да ви представя новия проект на EJC – TH!NK3:Developing World, където ще се говори за устойчиво развитие, глобален диалог, развиващите се страни и целите на ООН, които трябваше светът да осъществи до 2015. 100 блогъри от цял свят ще бъдат избрани да посетят Брюксел на 22-ри и 23-ти Март за началото на конкурса. До края на Август ще пишат статии с примери, идеи и коментари по темата, а целта е да привлекат вниманието на обществеността към проблемите – както по света, така и в собствените им държави. Припомням ви, че миналите две издания предизвикаха небивал интерес. В първата част, където участвах, България беше в топ 5 по посещения, а в TH!NK2 пък, Люси спечели награда за най-голям принос сред останалите блогъри.

Ако сте блогър и владеете добре английски, непременно се регистрирайте. Крайният срок е 28 февруари. Няма значение дали до сега сте писали на този език – важното е да се интересувате от темата и да имате желание. На конкурса ще има съветници, които ще ви помагат. Погледнете и невероятния пропорционален клип, както и останалите статии за инициативата TH!NK в този блог.

Снощи по време на дискусията за ГМО Калин Илиев спомена, че законопроекта е от Ноември на сайта на Парламента. Тръгнахме да го оспорваме чак като влезе в пленарна зала, защото тогава го забелязахме. Същото беше и при промените на закона за протестите. От друга страна, преди две седмици похвалих двама министри за това, че са започнали блогове и са активи в Twitter. Днес на изслушването Кристалина Герогиева потвърди, че също би използвала Twitter. Там тя получи доста голямо одобрение.

Тези факти говорят само в полза на идеята ми за Twitter акаунт на Народното събрание. Не, не очаквам някой от там да го направи и поддържа. Аз направих такъв. На него автоматично ще се качват законопроектите в деня на внасянето им. От мен е идеята и 20 мин. да поправя RSS абонамента от страницата им, който явно е писан на ръка и е неизползваем. В Twitter съм направил акаунт @narodnosabranie, където се качват заглавията на предложенията и линк към страницата им. Ако не използвате Twitter, тук може да се абонирате и чрез мейл. Така ще получавате информация за последните законопроекти веднага щом излязат (максимум един мейл на ден):

Естествено, мейла ви няма да бъде предаван на трети лица или публикуван някъде. Няма да получавате други писма, освен тези свързани със законопроектите на парламента.

Кой би се заинтересувал? Хора, които се занимават активизъм и са били опарени от тихомълком прокарани закони, неправителствени организации, а защо не и журналисти. Така ще може своевременно да реагираме, а не да чакаме до последния момент. През Април ще подобря регистрацията по мейл като ще направя филтриране по ключови думи за тези, които се интересуват само от определен ресор. В Twitter пък ще показва коя партия го е внесла и дали има прикачен текст Вече пише коя е партията и има ли текст. Последното е много важно, ако искаме да реагираме навреме. Както знаете, промените за протестите ги видяхме чак в Държавен Вестник. Може да направя да се качват и във Facebook.

Ако имате идеи и съвети, ще се възползвам от тях. Няма да мога да променям обаче нищо до началото на Април, защото до тогава съм зает.

Утре и вдругиден (13. и 14. януари) ще се проведе първия изпит на новата власт по послушание. Първи, защото досега не е имало такива протести. Изпит, защото реакциите им преди, по време и след протеста може да ги разграничи от досегашните управляващи или да ги нареди до тях на стена на срама. Припомням ви, че на протестите точно преди година няколко човека бяха пребити, а тълпата беше разпръсната насилствено.

Затова и времето на тези два протеста е символично – на 14-ти започна серията от протести като кулминация на недоволството на множеството. През 2009-та темите и целите бяха различни тъй като на всеки му беше писнало от по нещо. Присъстваха еколози, студенти, работници, майки с деца, пенсионери и прочие. Общото беше, че всички искаха промяна. Минаха изборите и получихме нещо ново, което поне като опаковка прилича на „промяна“. Дали е такова ще разберем с времето, а утре е един от първите им шансове да го покажат – протеста за ГМО, а после и този за ЗЕС.

13.01 – България – зона, свободна от ГМО

Протестът ще се проведе в сряда, 13.01.2009, от 11:30 до 13:00 ч. срещу северния вход на Народното събрание. Иницииран е от Инициативен комитет родители от BG-mamma и организиран от Активни потребители. Целта му е да не позволи приемането на предвидените промени в Закона за генно-модифицираните организми (ГМО), връчване на отворени писма и петиция и разговор с депутати от Комисията по земеделие и гори и Комисията по околна среда. Впрочем събитието във Facebook е създадено от Асен Ненов, който говори на TEDxBG и се противопостави на използването на генномодифицирани продукти дори за създаване на биогорива.

14.01 – България не е Биг Брадър

14 януари от 11:00 ч. на площад „Народно събрание“. Редица организации поддържат протеста, който има за цел да спре промените на ЗЕС, безконтролното подслушване и да вразуми политиците, че това няма да стане независимо кой го лансира. Цветанов направи отстъпки и Борисов обяви, че този протест е вече безсмислен, но ние не сме съгласни. Причината е в многото неизвестни, липсата на прозрачност в определената процедура и въобще общото чувство, че пак ще си стане на тяхното. Съгласен съм, че МВР трябва да получава тази информация бързо, но както винаги проблемът не е в процедурата, а в организацията. Даване на повече права само пречи при липса на контрол, а медийни акции пред народа, че промените са нещо прекрасно очевидно само пречат.

Ако минете покрай Азията или ПУ-то в Пловдив, ще видите билборди с реклама на някакво FacebookCafe. То се намира точно до главната сграда на ПУ-то, не е голямо като размер, но за сметка на това е голямо като идея.

Първото, което ви хрумва със сигурност е, че собствениците се възползват от имиджа на Facebook по подобие на много други кафенета и барове. Това тук обаче не само попива доста елементи от „фейс културата“, ако можем да я наречем така, но и обещава доста интересни неща. Пример е салатата Farmville (овчарска) по подобие на (досадната) игра, която набра популярност. Заведението е стилно, с добър дизайн, а кафето (за разлика от доста заведения, които посетих тези три седмици) е добро.

Говорих с трима от създателите на това кафе и плановете им за бъдещето са страшно интригуващи. Всъщност точно те са причината да пиша това. Идеята на това кафе не е просто да носи името да фейса, а да е връзка между виртуалното и ежедневието. За целта, скоро ще бъдат раздавани членски карти, които при влизане в кафенето ще се разпознават автоматично (дори да са в чантата ви) и ако желаете, на профила ви във фейса ще се изпише, че се в кафето. Също така ще има безжични клавиатури, с които човек ще може да се вписва във фейса и на големите монитори да пише, чати и проверява снимки и съобщения на приятели.

Има още много идеи, сред които са да се качват снимки от купоните в кафето веднага във фейса, да се правят тематични партита, през деня на стената да се въртят снимки на хората, които са влезли, да има бонус система за членове и прочие. Там вече има безплатен WiFi и може свободно да чатите през телефона/лаптопа си. Макар, че заведението сега е малко, собствениците имат големи планове както за връзката с виртуалното, така и за отваряне на нови кафета из града, а по-късно защо не и из станата. От отварянето си на 14-ти декември до сега, интерес към последното са проявили не малко хора.

Очаквам с нетърпение да видя как ще се развият идеите им. Смятам да съм редовен посетител в бъдеще и искрено се надявам това с членските карти и online присъствието да се осъществи. Не се съмнявам, че ще има интерес, защото е близо до университета, а там със сигурност е пълно с Facebook фенове. Дори около името на кафето вече е започнало да се оформя един вид жаргон.

Ако имате още идеи за FacebookCafe, мисля, че собствениците ще ги приемат на драго сърце. Аз пък ще следя отблизо развитието им и ще ви съобщавам. Всички снимки, които направих днес, може да видите във фейса (естествено).

Тези дни попаднах на един нов блог специализиран по темата за глухонемите – Ние ви чуваме – блог и twitter. Споделят се както новини, така и как живеят, как работят, какво е отношението между тях и с тях. Има вече около двадесетина статии и трябва да си призная, че са изключително интересно написани. При това смятам, че са подходящи както за чуващите, така и за тези с проблеми. Факт е, че не ги забелязваме и не се замисляме колко много са, докато не се сблъскаме лице в лице с някой от тях. Последва малко съчувствие, желание да се помогне с нещо на конкретния индивид и продължаваме нататък. От това, което съм видял и което прочетох тук смятам, че те въобще нямат нужда от съчувствие и помощ – справят се прекрасно сами и то не защото загубата не им пречи, а защото успяват някак да я компенсират. Наистина имат специални нужди, за които различни организации и държавата им помага и то особенно докато са още деца, но в крайна сметка най-голямата пречка пред тях в стената на безразличие и отблъскване от обществото.

А историите им са много интересни. В блога има рубрика „Стълба към успеха“, където се говори за успели хора, които по една или друга причина са останали без това си сетиво. Има също така и споделен личен опит и интересни наблюдения отстрани на реакциите към тази група хора. Определено ви препоръчвам да прочете статиите и да разгледате както имат да кажат. Последният им добре илюстриран призив е да се обърне внимание на тези 4000 деца с увреждания, които учат в масовите училища, но не получават специална подготовка или програми, за да могат да се развиват наравно с останалите.

Що се отнася до езика на жестовете, така и не го научих. Дори не знаех, че можеш да го научиш вкъщи, както и че дори има безплатни курсове. На сайта на Съюза на Глухонемите в България може да намерите указания, ръководства и учебни помагала за целта. Всичко може да свалите безплатно от торент. Аз лично мисля от Април да започна малко по малко да уча. Не познавам хора с увреден слух, но ще е върховно удоволствие да срещна случайно някой на улицата и да го заговоря. Както се казва – езика е богатство, а при толкова милиони глухонеми и такива с увреден слух, езика на жестовете сякаш се нарежда сред най-полезните.

На 2-ри се върнах в Пловдив и с приятели отидохме да гледаме филм в мола в Пловдив. Филма не беше кой знае какво, но заведението, в което хапнахме преди това ми хареса много. Казва се БМС и сервира изцяло българска кухня при това евтино. Аз си поръчах леща, две пилешки бутчета с картофи и нещо за пиене и всичко ми излезе 6 лева. За сравнение, в McDonalds толкова струва едно обикновено меню, с което първо, че няма да се нахраните и второ е супер вредно. За разлика храната в БМС в готвена, вкусна, нашенска и разнообразна. Може да избирате сред различни видове супи и салати, месни и безмесни ястия, гювечи, аламинути и десерти. Сервират както безалкохолни, така и българска бира. Забелязах дори, че няколко човека си купиха порции за вкъщи за вечеря.

Веригата има 10 заведения в страната, като най-много са във Варна. На сайта им ще намерите адресите, менюто и обяви за работа. Ще ми се да ги видя на повече места в България, а защо не и в чужбина.

Преди две седмици от .NET ме пипитаха дали играя Flash игри, игри във Facebook и въобще игри в интернет. Отговорът е да. От време на време разпускам с флашки, които са сложни, но неангажиращи. След 2-3 нива ми омръзват и ги оставям. Повечето включват стреляне, военни бази, стратегия, зомбита, танкове и прочие. Имат променящи се нива и често са трудни за превъртане, ако ти се занимава.

Играта, за която ще ви кажа сега, просто ме възхити. Не защото има уникален сценарий, графика, случайни събития или нива, а заради смисъла й. Казва се Петролен Олигарх. Минава се много бързо, има само едно ниво и както предполагам – само един край. Вие сте шеф на петролен концерн в щатите и имате за задача да повишите приходите. Трябва да се съобразявате с неща като търсене, инвестиции, защитени природни зони, сложна политическа обстановка, разположение и тип на кладенците, изследване на зони и прочие. Също така може да подкупвате местното правителство, да финансирате конгреса и да си купувате достъп до тайни на американското правителство и да манипулирате търсенето, цените, посоката на различни решения и тайните международни акции.

Статистика от играта. Вижда се как драстичното покачване на цената на петрола качва и приходите. Всичко останало умира.

В крайна сметка обаче петрола винаги свършва и изходът е един и същ. По време на играта може да видите графика на БВП на щатите, търсенето, цените и печалбите си (вижда се по-горе), която поразяващо прилича на сегашната. Срещу вас стоят еко-активистите, но неутрализирането им е толкова лесно и евтино, че е даже смешно. Всъщност опитите им да спечелят подкрепа дори не ви пречи, защото може лесно да купите конгреса още на изборите и за следващите няколко години нямате грижа. В крайна сметка доставките на петрол стават невъзможни, цените на барел скачат, храните поскъпват, икономиката отива по дяволите и света отива към гибел.

Звучи ли познато?

Както и да играете, това се случва. Аз с много старание изкарах до 2060 г. и чак тогава дойде канибализма и военните режими. Въобще играта е забавна и много поучителна. Също както навремето осъзнах колко е трудно да се управлява град, играейки SimCity. Тази тук обаче е незаангажираща и може да научите нещо докато скучаете през празниците. Може да я видите във Fishki. Ако пък не ви се нравят руските сайтове, свалете файла от тук.

През Юни бях в Ротердам и попаднах на една инициатива на младежките организации там и Европейската Комисия за популяризиране на дейността на младите. Целта е всяка година да се избира град или общност от градове за Европейска Младежка Столица. Първата през 2009-та е Ротердам. Тези за 2010 и 2011 са вече избрани – Торино и Антверп. От тогава насам се опитвам да се свържа с български младежки организации и кмества. Сред първите има ентусиазъм, но осново трябва да е участието на градоначалството.

За мое учудване срока за кандидатстване за Столицата на 2012 е 25 Януари. Очаквах да е някъде до средата на Март. Хубавото е, че кметът не трябва да поема каквито и да е финансови ангажименти – целта е просто да се опише защо смята, че градът му залужава това признание, какви инвестиции е планирал в младежки проекти и инфраструктура през следващите години и каква подкрепа има на младежките организации. Въобще става дума за попълване на един фомуляр и представяне на града. Ако имате контакт с кмета или някой от заместник кметовете на общината ви, препратете му тези формуляри. В първия са разясненията и контактите за връзка, а втория е самото кандидатстване.

EYC2012 – Описание

EYC2012 – Формуляр

Тези дни довърших страницата на добавката ми за Firefox. С нея ще може да смените стандартното лого на Google с такова с българското знаме. Идеята ми дойде миналия март, когато разбрах, че опитите ми да убедя екипа на Google.bg да зачетат българските празници бяха напразни. Реших да направя собствено лого и addon, който да го поставя на страницата на Google. Допълнителната екстра е, че на празници като 1-ви март, 24-ти май и 8-ми март, мога да го сменям и всички да виждаме празнични лога. Сега то е подобрено като публична добавка на страницата на Mozilla.

Затова е и този сайт – за да могат всички да предлагат събития и лога, с които да ги отпразнуваме. Сложил съм формуляр за качване, както и възможност на оценка на качените файлове. Ако има повече от едно предложение за лого, това с по-висока оценка ще бъде използвано. Ако има само едно лого, за него са гласували повече от 20 души и средната оценка е по-малко от 1.4, няма да го използвам. Всичко става автоматично. Към този момент съм предложил само лого за годишнината от рождението на Емил Димитров на 23 Декември.

В началото на другата година ще изкарам нова версия, с която може да се сменят логата на всички версии на Google, а не само на .com и .bg. Също така като се кликне на логото ще се отваря информация за събитието. Не на последно място, ще има повече настройки за това кога логото да се сменя, дали да се показват само празничните лога и дали да се оставят тези от Google. И сега има възможност да зареждате картинките локално, без достъп до сървъра.

Ще се радвам, ако дадете свои предложения за лога, както и идеи и критики. А и да – инсталирайте си добавката за Firefox – 1700 други са го направили.

Когато EBay отвори врати, най-големият проблем свързан с online-пазара беше не лоялността на продаващите и честността на купуващите, а усложненията около превеждането на пари. Тогава се роди PayPal, където бе достатъчно да знаеш мейла на получателя и можеш да му пратиш каквато и да е сума. Таксите за ниски и за разлика от банковите трансфери, няма нужда при покупка на порцеланова фигурка на петел да платиш още толкова на банката. PayPal спаси Ebay.

Подобна ситуация виждаме и извън мрежата – влизаш в магазин и не приемат кредитни карти заради високите такси и скъпата техника. Още по-осезаем е проблемът при търговците на картини на Джумаята в Пловдив например, които изпускат доста продажби от туристи. Защо да не приложим принципа на PayPal в реалния живот? Точно това е направил Джак Дорси – съосновател на Twitter, създавайки Square (квадрат). Идеята е проста – също както системата за микроблогинг, но за разлика от нея, няма нужда от дълги обяснения докато се разкрие ползата. С две думи – след като се регистрирате, купувате си малко бяло квадратче, което се включва към аудиоджака на телефона ви, инсталирате си специална програма и сте готови да получавате пари.

Всичко, което трябва да направи клиента ви е също да има регистрация в Square и да прекара картата си през малкия бял квадрат. Четеца в него превръща кода на кредитната карта в звук, който програмата разпознава и изпраща сигурно до сървърите на Square. Веднага получавате снимка на ползвателя на картата за сравнение, а той се подписва на екрана или въвежда парола. В крайна сметка той получава електронна касова бележка с точното място и време на разплащането. Такава примерна сметка може да видите, ако кликнете на тази снимка.

Предимството на Square е, че използва вече съществуващата инфраструктура плюс едно малко просто устройство. Реално това решение на главоболията на много магазини и прости продавачи е по-скоро софтуерно. Естествено той/тя ще имат нужда от смартфон (не задължително iphone, с който са дадени примерите горе) и мобилен интернет. Всичко това обаче в много случаи е на лице, за разлика от скъпите четци, постоянната им връзка с банките, дългите и сложни одобрения и високите такси за този тип разплащания. Тази идея разкрива и допълнителни възможности като лесното даване на точен бакшиш, събиране на точки при определения продавач/кафе и бързи дарения за каузи, които продавача или вие подкрепяте. Също както при Twitter, този продукт предоставя невъобразими възможности.

Макар, че в България плащанията с кредитни карти не са толкова популярни както в останалата част на Европа и щатите, хората започват да ги използват все по-често. Да се надяваме, че ще видим тази услуга в най-скоро време и у нас. Тогава вицовете за просяци, които приемат кредитни карти няма да изглеждат толкова забавни. До тогава можем само да следим новините за този продукт в Twitter и да очакваме резултатите от първите тестове сред избрани търговци.

В последните дни се появи една много интересна идея за това гласовете на народните ни представители да излизат директно в интернет и то в рамките на 24 часа след гласуването. Към този момент, информацията за гласа на всеки един депутат е хем публична, хем може да се придобие само след искане на парламентарна група. Така е доста трудно за нас, обикновените граждани, да разберем кой депутат как е гласувал. Според мен това е важно за една демокрация. Когато избираме представител от нашия регион, колкото и да е спуснат от някоя партия и да не осъществяват контакт с нас, пак трябва да знаем как той/тя гласува от наше име. Също, така можем да наблюдаваме поведението на отделни депутати и да го сравним с публичната им позиция и критики.

Юридическа аргументация може да намерите на страницата на инициативата, наречена „613″ по името на члена и алинеята, които трябва да се променят. Там може да подпишете петицията и да видите конкретното предложение за поправка в правилника на Народното Събрание. За това как това може да бъде осъществено има много предложения. В Европейския Парламент се публикуват клипове с всяка отделна реч и документи със списъци на присъствие и гласуване. За жалост обаче, те са трудно четими и объркващи.

Моето предложение е да се направи еднопосочна връзка между електронната система на парламента със сайта им. Така ще може да се чете информацията за присъстващите и гласувалите практически в реално време. Също така ще е невъзможен външния достъп в тази система, което е от съществено значение. Като примерна визуализация на резултатите съм дал графика горе. Човек може да минава върху квадратите и да вижда снимка с името на всеки депутат или да търси поименно. Когато кликне на него, ще се отваря историята на гласовете и присъствието му. Този сайт може да се разшири и да се добавят записи на изказванията му по съответните закони и дебати.

Цялата система е елементарна за създаване и може да бъде направена от всяка фирма за интернет дизайн. Дори аз мога да я направя в свободното си време. Свързването със системата на парламента също не би трябвало да е трудно, защото познавайки как работят такива програми, сигурен съм, че вече има подобни връзки вътре в самия парламент. Това, което остава е малко политическа воля и откритост пред гласоподавателите – нещо, което новите народни представители тиражират като приоритет в работата си.

Вижте какво пише за този сайт в Twitter.

Допълнение: 26 май 2010

Инициативата постигна успех. Днес е гласувана промяна в правилника на НС. Повече по темата прочетете тук.

На 22-ри Декември в Хотел Кемпински Зографски в София ще се проведе ежегодният форум „Кариера в България. Защо не?„. Целта му – българите в чужбина да разгледаме възможностите за кариера и бизнес у дома. За някои това не е под въпрос, тъй като са твърдо решени да не се връщат. От лични наблюдения обаче знам, че по-голямата част от емигрантите и студентите или не са се замисляли над тази опция, или нямат достатъчно информация за нея. Затова е и този форум – да срещне заинтересованите с фирми, инвеститори и HR агенции.

До този момент за това издание са се регистрирали 25 фирми, като съдейки по миналата година, през идния месец се очакват още доста. Очакват се също така около 1500 посетители. Програмата включва фирмени презентации, кариерни консултации, семинари и дискусии. Водеща ще е Петя Дикова от предаването Арт Трафик. Програмата ще започне с дискусия за това има ли допирни точки между изискванията и очакванията на работодателите и българите в чужбина. В нея ще участват Мария Шишкова, управляващ съдружник на AIMS Human Capital и Диана Николаева, съдружник в Ernst & Young България. Следва Бизнес 360° – презентация за развитието и тенденциите в българската икономика. Като примери за хора с успешна кариера след това ще говорят Валери Петров, съдружник в Bancroft Group и Иван Василев, управител на TNT България. Следващата презентация на мен лично ще ми е доста интересна – как се чувства един чужденец в България. Ще участват Ян Скварил, изпълнителен директор на Авенди и Ерик Слоутън, директор IT приложения във Vivacom. Следват две дискусии – първата е „Политиката и бъдещето на България“, където ще разговаряме с млади българи в политиката, а втората – „За и против връщането и кариера в България“. Модератор ще е Райна Манджукова, председател на Държавната агенция за българите в чужбина, а участие за сега сме потвърдили Кристиан Вигенин, член на Европейския парламент и аз.

Паралелно с тези дискусии ще вървят фирмени презентации и 15 минутни кариерни консултации. Първата е на Българска Мрежа На Бизнес Ангелите, следват PricewaterhouseCoopers и British American Tobacco, а последната е на Stanton Chase. Тези фирми ще имат и щандове в изложбената част. От останалите представени там компании ще спомена още HR агенции като Accelerate, Аdecco, Manpower и Aims, списание Мениджър, Start Up България и компании като c3i, Viscomp, Явлена и Ernst & Young. Всички фирми, заедно със сайтовете и актуалните им обяви за работа, може да намерите тук.

Тя започва с въпрос към читателите, какво може да се направи повече за осъзнаването на проблема с промяната на климата сред младите. Разисква дали трябва да има задължителни или доброволни акции и подтиква читателите за се замислят по въпроса и да го дискутират. Втората й статия посочва устойчивата реклама като начин да се борим с глобалното затопляне. Макар и невинни, флайърите, които ни раздават по улицата и плакатите, които виждаме всеки ден формират тонове и тонове отпадъци всеки ден. А реалността е, че огромна част от тях дори не биват поглеждани.

Следващата й статия е озаглавена „Вината за промяната на климата – признавам, че няма да се променим“ и пише за работата и в workshop-a „New media: all interactive, all public?“. Следва интервю с евро-депутата ни Кристиан Вигенин, където стигат до извода, че борбата минава през възприемането на нов начин на живот. Последната й за сега статия разглежда програмата на ООН за развитие на младежта и факта, че предимно се говори, а думите далеч не се превръщат в дела.

Всички статии на Мария може да намерите в профила й в Th!nk About It. Посетете ги и дайте своето мнение в коментарите. На тази страница пък може да намерите статиите на останалите блогъри.