Доста неща се случиха от петък насам. Тогава пуснах протеста си срещу ACTA и последвах тези, които отдавна предупреждаваха за опасностите. Доста блогове писаха по темата и ще се опитам да изброя някои от тях по-долу.

Може би първата медия, която реагира, беше в. Труд. Заглавието им обаче подвежда много определяйки подписа на кабинета като „смърт за торентите„. След това цитират мен и Емил, като пропускат същественото – вредата върху много сфери извън мрежата и върху свободата на споделяне като цяло. Дори ги дадох като пример за ранен сигнал за медийна контраатака. От това заглавие пострада и Мария Илиева, която честити „победата“ на всички изпълнителите (премахнала е вече коментара си). Отговорът не закъсня и сега реакцията й бива осмивана масово във Facebook и Twitter.

Като говорим за социални медии, в тази група ще намерите доста хора интересуващи се от темата. Няколко ентусиаста пък организират протест срещу подписа на България, който ще се проведе на 11-ти февруари и ще тръгне в 11 часа от НДК. На тази дата ще има глобален протест срещу ACTA. Ако има във Frankfurt, ще се опитам да кача снимки. Ето тук може да си свалите Anon маска за отпечатване, ако не искате да изпъквате от тълпата. Тук има и една по-сложна в 3D.

Доста медии пуснаха материали по темата – най-вече цитирайки блогъри и анализи в чужди медии. Основният фокус беше върху това, че би се спряло пиратството в мрежата. Една ранна статия в Капитал Daily ми направи впечатление – „Без неудобства„. Там доста точно и ясно се проследяват решенията на правителството и липсата на прозрачност. Една статия на Дневник от днес обаче уцели десетката – „Какво е ACTA и как ощетява интернет потребителите. Отговаря конкрено на някои арументи в подкрепа на споразумението и очертава основните проблеми.

От блогърите, трябва да спомена отново Нели Огнянова, която днес описа ACTA като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн. Погледнете и по-ранните й статии за други препратки. Бивол пък пусна цитати от Wikileaks с мнение, че Борисов е натискан пряко от щатите, за да подпишем ACTA. За още мнения посетете Пейо, Eneya, Комитата, Еverhooder, Тишо, Странгера, Method-X, 111bits, Григор Гачев, Костадин и Ангел Игов. Има още много и ще ги намерите във Facebook, Twitter и Блогосферата.

Важно е да запомним

Трябва да отбележим е, че споразумението претърпява много промени през последните 3 години. Голяма част от ранната критика се основава на изтекли становища и части от документа. В днешният си вид, който може вече да прочетете сами, е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения. Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права. Също така е възможно да се криминализира използването на технологии, които позволяват споделянето на пиратски копия (като торентите и Skype) или използването на системи за скриване на самоличността (като TOR мрежите използвани от Anon, Wikileaks и много репресирани активисти). Аналогични мерки са приложени и при предполагаемото нарушаване на патенти в производството.

Европейската Комисия пусна документ за „митовете около ACTA“, който общо взето (взимайки предвид изказвания в европарламента) казва две неща: „прозрачно сме обсъждали споразумението, но май никой не знаеше“ и „обещаваме, че компаниите няма да нарушават права ви“. Днес в Twitter комисаря по дигиталното развитие Круз отклони въпросите за ACTA и върна топката на комисаря по търговията. В този смисъл, един от аспектите, срещу които протестираме, е почти пълната липса на прозрачност и яснота кой е участвал в изготвянето, какво е променяно, кой ще упражнява контрол и какви са очакваните резултати.

Още проблеми с ACTA заедно с конкретни текстове в споразумението ще намерите при Eneya.

Други статии от по темата за ACTA

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в аргументите ми и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

Има каузи. Каузи много. Залети сме отвсякъде с призиви за внимание, за действие, за състрадание и гняв. Разпращаме си един на друг снимки, статии, лозунги и темите на деня. Запитах се какво значи всичко това и има ли значение.

„Хиляди секат клоните на злото,
но никой не замахва с брадва към корените“
Хенри Дейвид Торо

Надявам се вече да сте чули за ACTA. Преди два дни описах заложените в нея опасности маскирани като опазване на интелектуалната собственост. Напоследък избледнява скандалът с шистовя газ, но вероятно си спомняте картините на пустиня и смърт, която ни рисуваха от една страна и тези с корумпирани еколози и зловещото влияние на Русия – от друга. Сега медиите съобщават за пребити от полицията престъпници и освободените от Ангел Марин чудовища, изнасилвачи и трафиканти.

Казват, че една картина предава хиляда думи, но често се налага картината да е страшна, опасна, скандална и гротескна. Всички се суетим около ежедневните си проблеми и нещо трябва да ни разтърси, за да вдигнем поглед и да се включим в дадена тема. Затова навсякъде от плакати и брошури ни гледат гладни, слаби и болни деца и животни. Всичко обаче има странични ефекти – пренасищането от шокиращи снимки ни кара да изградим защитна стена от безчувствие. Също както прекомерното количество шоколад или адреналин спира да ни радва след време – привикваме с тези стимули.

Тази хипер-стимулация ни вреди. Първият ефект е, че не усещаме сравнително слабите сигнали на страдание и тревога у околните. Вина за това имат не само стимулиращите картини, статии и лозунги, но и самите ние, защото не сме не сме подходили критично към тях.

Има обаче и дори по-вреден ефект – тези които мислят критично, разгледат фактите и чуват различни мнения, биват неизменно отблъсквани от крайността на отделни картини. Говоря за апокалиптичните прогнози за онова, което „би могло да стане“. Мислещият ум разбира (или решава да вярва), че те са малко вероятни и от практични съображения ги отхвърля – често заедно с правилни аргументи и важни предупреждения.

„Никога не се съмнявайте, че малка,
интелигентна и целеустремена група от хора
може да промени света. В действителност,
това са единствените, които са го правили.“
Маргарет Мид

Така всяка кауза – като анти-ACTA, политическата прозрачност, борбата с глада – се сблъсква с противоречие – как да убеди хората, че проблемът е реален и трябва действие. Силата на една малка група от активисти идва от вярата на мнозинството, което от своя страна натиска силните на деня. Трябва добър баланс между силните съобщения, които привличат масата и обстойните аргументи, които привличат мислещите. Липсата на баланс помага само на неизменната медийна контраатака. Тя включва осмиване на гротесковото, всяване на съмнения в аргументите и още по-лошо – претоварване с информация и заглушаване на протестните гласове. Този вихър от нападки и разнопосочни аргументи се подема от масовите медии докато вече никой не знае кое е истина и кое не. Заглавието в днешния брой на в. Труд за ACTA е само ранен сигнал.

„Всички политики се базират на
безразличието на мнозинството“
Джеймс Рестън

Ние, обикновените граждани, виждаме само хиляди каузи и послания, които ни заливат всеки ден. Често им обръщаме толкова внимание, колкото да препратим покана за следване на кауза или страница във фейса. Понякога и самите призиви са точно такива – „Следвайте ни във Facebook, за да опазите …„. Това се нарича „дигитален активизъм“ и често се дава за пример като олицетворение на безразличието и липсата на реално действие. Макар и често направен недобре, той далеч не е за подценяване, защото може истински да промени мисленето на много хора, за разлика от показните протести и безсмислените вотове на недоверие. За жалост обаче, и този метод за привличане на подкрепа страда от същото раздвоение – аргументи срещу ужаси, повърхностна масова кампания срещу задълбочени дискусии.

Как да надвикаме „жълтите“ скандали, дребнавите политиканствания и зомбиращите сериали? Илюзия е, че има пазарен принцип във вниманието на обществото (маловажните теми и каузи да не оцеляват) и мисля, че на всички това ни е пределно ясно. Погледът ни винаги е прикован към хиперстимулантите във всичките им разновидности. Може би се налага силен шок, за да ни извади от този транс и да ни накара да мислим. Всеки, разбира се, има право да не му пука. По същия начин ние имаме право да му кажем, че неутрална позиция реално няма и че е заел грешната страна.

„Светът е опасно място не заради тези, които вършат злини,
а заради онези, които гледат и не правят нищо.“
Алберт Айнщайн

Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?

Как трябва да бъде?

За целта трябва да се отворят данните и на фирмите в България. И сега те би трябвало да са публични, но можем да стигнем до тях единствено през търсачката на Търговския регистър. Вместо това, трябва да може всеки от нас да си свали тази част от базата данни, която е публична (без лични данни, подписи и прочие) и да може лесно да ги анализа. Възможностите са повече от невероятни. Може да се изгради цялостна мрежа от свързани фирми, да се търсят партньорства, модели и инвестиционни практики. Всеки от нас може да стане разследващ журналист и да помага на НАП и прокуратурата. Това е силата на отворените данни и за тази прозрачност се подписа настоящия кабинет преди 4 месеца.

Изненада! Това вече е възможно.

Ако отворите страницата на регистъра в част „Интеграция„, ще видите, че може да получите всичко. Дори има схема на данните. Има една подробност – струва 30000 лева. Информацията е публична, но според тарифата им, за да я получим трябва да се бръкнем дълбоко. По света има много примери за такива платени услуги и ефектът често е, че реално се блокира достъпа до обществена информация, докато в същото време печалбата от таксата не е кой знае каква. Затова реших да попитам Агенцията по вписванията до колко е ефективна тази такса. Днес получих отговорът, който може да прочетете по-долу. Парадокса беше, че трябваше да платя 30 ст., за да получа обществено достъпна информация за това кой плаща крупни суми за пълен достъп, но както и да е. Ситуацията е следната:

4 юридически лица са платили по 30000 лева за цялата им база данни, а една фирма се е абонирала за обновления. Не питах кои, защото това съвсем не очаквам да ми кажат. Това е от самото създаване на регистъра преди 4 години. Разходите по поддръжката на всички регистри и всички системи на агенцията от 2008-ма насам възлизат на 850000 лв.

Агенцията по вписванията има нужда от много сървъри, сложна инфраструктура и бази данни. Несъмнено сайта им е доста натоварен и поддържането му струва много пари на данъкоплатците. Въпросът ми обаче е следния – няма ли да се улесни работата както на сайта им, така и на администраторите, ако данните бъдат пуснати свободно в отворен и машинно-четим формат? Така ще се появят множество услуги, които ще предлагат различни видове анализ на данните. Няма да е трудно и да се направи по-добра търсачка. Към момента 4 фирми имат пълен достъп до информацията. Струва ли налагането на толкова голяма такса или каквато и да е такса, за да се блокира практически достъпа до толкова важен ресурс?

Бюрокрацията, Санчо…

Знам, че ще ми кажете, че искам много. Само преди 9 месеца бяха приети промени, които има вероятност да блокират съвсем достъпа до регистъра. Идеята ми обаче съвсем не е неосъществима. Една от първите задачи на електронното правителство, както писах миналата седмица, е да свърже всички регистри и да ги направи достъпни. Имам информация, че в самата Агенция по вписванията се дърпат и не искат интеграция, но това ще стане. На второ място, кабинета е подписал участието си в международното Партньорство за отворено управление. В рамките му, трябва да заявим до края на март конкретни задачи и данни, които ще бъдат не само публично достъпни, но и предоставени с структуриран формат, за който все говоря. Оставянето на тази безумна такса при наличие на почти готова web service интеграция противоречи с всички принципи на отвореното управление и публичността. Както съм казвал преди, затрудненият достъп до големи масиви с обществена информация е само илюзия за публичност.

Положителното тук е, че има хора, които разбират нуждата от промяна и истинска прозрачност. Има ги и в кабинета. Надявам се, че ще надвием Агенцията по вписванията и най-малкото ще направим Търговския регистър публичен. Приложенията оставам на вашата изобретателност.

Документи

Заявление за достъп до информация, решение от за предоставяне на достъп от Агенцията по вписванията и самата информация, която получих днес

Други отворени данни

Отворени данни на парламента
Отворени данни на безследно изчезналите в България
Отворени данни на ражданията в България
Отворени данни за сътрудниците на ДС – проект в изпълнение
Отворени данни на всички обществени поръчки – свалени са данните и ги анализирам; скоро ще ги пусна.

Период 01.11.11-10.01.12. Непълни данни!

Тъй като ми е хоби да се ровя в правителствени данни, реших да дръпна и тези тук. Оказа се (почти) невъзможно. Системата може да им е струвала само 28 хиляди, но е направена максимално усложнено. Не знам дали целта е била да не може да се изкарват каквито и да е било справки, освен тези, които те искат, но (почти) успяха. Ако трябва да го сравяня с нещо, то логиката на системата прилича на бюрокрацията – попълваш молба на едно място без да разбираш половината неща защо са, после обикаляш да си събереш цифрите от други гишета и така за всяка справка.

И все пак… ето тук може да свалите данните въведени от всички общини от началото на ноември насам в CSV формат, а това тук е скрипта, с който ги свалих. Всъщност единствено Силитра, София – град и Добрич са въвеждали данни от ноемрви – останалите са започнали в последната седмица. По малката бройка раждания съдя, че явно не всички болници дори го правят. Затова би било добре да видим и разбивка по АГ отделения.

Напоследък доста ви говоря за отворени данни, електронно правителство и прочие. Скоро ще ви пусна документите с идеи, предложения и технически изисквания, който подготвям. Похвално е, че Здравното министерство е пуснало такава информационна услуга. Намеренията им очевидно са добри и както се вижда – цената не е въобще висока като се има предвид, че са използвали Oracle Application Express. Все пак, това далеч не е прозрачност и отворени данни. Точно обратното – това е типичен пример за система, която по дизайн е несъвместима с други такива. За да може тази услуга да е полезна, трябва да се гарантират три неща:

Допълнение

След като свалих данните за раждаемостта, взех тези от последното преброяване и направих следния инструмент:

Не него може да видите на карта в абсолютни стойности колко раждания има за всеки регион. Тази функционалност е подобна на тази на официалната страница, но тук много по-удобно се сменя периода, а цифрите на картата се показват на скала с цветове. Ако изберете опцията за относително показване на ражданията, ще се покаже лента с възрастови групи. Щом изберете такава група, картата автоматично ще се обнови като покаже колко раждания има за всеки регион на 10000 души от на зададената възраст.

Това дава възможност да видите, например, колко раждания има в Сливенско на 10000 души между 15 и 30 години. Или пък в коя община има най-много деца родени в съотношение с деца до 4 годишна възраст (т.е. къде има потенциален бум в последните години).

Под картата ще видите графика с разпределението във времето на общия брой раждания. Данните се обновяват на всеки 3-4 часа и може да ги свалите от линка в тази статия.

Кажете какви други данни искате от държавата тук.

Посланикът на Италия Стефано Беназо е забелязал това и е открил друг признак на толерантност у нас – продължителното мирно съжителство на много религии. Свидетелство за това са църквите, синагогите и джамиите, които са пръснати из градовете ни. За да покаже това, той организира изложба на макети на исторически сгради, изготвянето на които е негово хоби. Изложбата се казва „Толерантност: Пътеводна светлина във вярата и живота“ и в нея ще участват също така Вихрен Михайлов, Пламен Игнатов и Тодор Нанчев. Тя ще се проведе между 11 и 30 януари в Националният Исторически Музей в София. След това мисля, че ще я покажат в Пловдив и в няколко града в чужбина. Повече ще намерите на страницата във Facebook, както и на събитието.

Когато бях малък започнах да правя модел на храм-паметника „Александър Невски“. Бяха ми подарили готови листове с елементите, които просто трябваше да отрежа и залепя. Не мога да си спомня какво стана с модела, но в последно време на няколко пъти търся подобни лесни за направа модели. Някой знае ли къде могат да бъдат намерени?

Преди два дни Черна Станция разбуни духовете като пусна „българската версия“ на корицата на Time за личност на годината. Започна да се споделя и бърбори колко било точно и как е абсолютно прав – у нас няколко протестиращи, нямало хора, които работели за общото благо и въобще всички българи сме се унесли в сладка дрямка.

Колажът сам по себе си не е скандален, защото е средство за изказ на един човек. Показателен обаче е воят, който се надигна. Корицата уцели точно в десетката на желанието ни да се самобичуваме. Подхрани желанието ни обвиняваме всички около себе си, че са овце и ни дърпат нас самите надолу.

Няма да изброявам всички политически и социални протести, които се случиха през изминалата година у нас. Достатъчен е коментарът на @nervnata в Twitter тук и тук. Оригиналната корица на Time не е просто за протестиращия, а за всички, които работят не само за собствения си интерес, а и за общото благо – било то като информират и организират другите в акции и протести, като влагат доброволен труд или подготвят алтернативни концепции. Затова на всичките няколко-стотин харесали „алтернативната корица“ в Svejo, Facebook и Twitter, ще предложа следните няколко линка. Участието в някоя от тези програми със сигурност ще ви нареди сред избраните от Time за личност на 2011:

Както може би забелязвате, застъпвам темата за отворените данни доста често напоследък. Ако прозрачността в управлението ви вълнува, има две новини, които ще са ви интересни.

Първата е, че преди малко Европейската Комисия и по-точно комисар Нели Круз пуснаха няколко документа формиращи стратегия за развитие на свободно достъпните данни в общността. По-интересният документ е съобщението до Европейския Парламент, в което се обясняват подробно ползите от отворените данни за бизнеса, гражданите и самите правителства. Посочва се сегашното развитие в ЕС и стъпките, които трябва да се вземат. Втория и третия документ са директива и решение за изменение на работата с документи и отварянето им в ЕП, ЕК и Съвета. На сайта на Комисията ще намерите съобщението за стратегията и документите.

Втората новина е публикуването на пълните отворени данни на Народното Събрание. Успях да сваля всички данни, които се публикуват от тях, да ги оправя, допълня с информация събрана от страници им и да ги подредя в архив. Направих и сайта да прилича на този на парламента, но с уточнение, че няма връзка с тях и не е истинския.

Въпреки, че данните за депутатите и законите се публикуват вече в XML формат, повечето имаха грешки. Също така, доста от данните не бяха в структуриран формат. За тях направих скриптове, които автоматично четат страниците, подреждат данните и ги обръщат в отворените данни. Към този момент данните, които ще намерите на страницата на проекта са:

Всички данни са в XML формат като сега обмислям как да се обърнат в CSV формат за лесен анализ в Excel таблици, както и в SQL база данни, за по-лесни справки. Имаше и други интересни предложения в Twitter, които разглеждам. Сега данните съдържат на 11000 документа и представляват общо 1.12 Gb информация в два ZIP архива. На страницата ще намерите линкове към так, отворения код на скриптовете и XSL схема на всички данни. Има и доста полезни линкове към други ресурси.

Повечето данни са доста надеждни и ще бъдат обновявани поне веднъж на седмица. Стенограмите обаче не са индексирани. Открих структура в тях, с която да мога да отделя и свържа изказванията с определен депутат и дори законопроект и гласуване. Методът обаче не е надежден, още повече, че стенограмите преди 2001-ва явно са дигитализирани (сканирани и обърнати в текст), от което структурата им напълно е разрушена. Все пак миналата седмица отново ми дадоха надежда, че ще пуснат индексирани стенограмите, което ще даде още повече данни и интересна информация.

Една бонус новина е, че направих контакт със сътрудници в Open Government Partnership и научих кои са отговорните лица от наша страна. Сега се опитвам да се свържа с тях и се надявам скоро да имам новини за целите, които ще представят до март.

Ето и статията за стратегията на ЕК в блога на OKFN.

Остават само два дни от гласуването на публиката. Може да покрепите проекта за карта на престъпността като отворите страницата за гласуване, отбележите „Карта на престъпността“ и натиснете „Продължи“. След това ще потвърдите гласа си с мейл адрес.

Повече за Crime.bg ще намерите на страницата на проекта, както и в статията ми за него. Тук съм описал и защо участвам с този проект и какви са предимствата му.

Тазгодишното издание на „Кариера в България. Защо не?“ ще се проведе на 22 декември в Интер Експо център София. Участвах в тези през 2008-ма и 2009-та и определено са доста полезни за ориентиране в обстановката. И тази година ще има изложение на фирми, отделни презентации и семинарна част. Тази година ще има и работилници (или workshop-ове, ако предпочитате) по различни теми – как се пише CV, какво да правим след като ни наемат в България и прочие. Сред известните вече изложители тази година са агенции като Accelerate HR, Bulwork и AIMS, IT фирми като Hewlett Packard и Viscomp, както и големи компании на българския пазар като Sopharmatrading, M-Tel, Globul, EVN Bulgaria и Ernst & Young. По традиция повечето се регистрират в последния момент, така че очаквайте още повече на изложението.

В края на форума ще има дискусия за ситуацията с работата в България и споделяне на опит на вече върнали се. От познати знам, че точно в момента ситуацията е доста лоша що се отнася до работата. Освен ако не искате да работите в международна IT или консултантска компания, намирането на сносно заплащане ще е доста трудно дори с диплома в чужбина. Очаква се обаче до година-две ситуацията да се нормализира и да започнат да търсят много хора заради очакваният подем в европейските икономики. Това, разбира се, еврозоната да не изпадне в рецесия покрай комшиите, от което работата ви ще пострада много независимо къде се намирате. Имайки предвид, често форумът се посещава от студенти и специалисти с опит, той ще помогне точно за това – да се планира започването на работа няколко години напред.

Затова, този форум е полезен от гледна точка на представа какво се случва, какви са възможностите и какво може да се очаква. Покрай предишните ми участия и регистрацията ми в порталът Back2BG получавам всеки месец по няколко предложения за фирми търсещи специалисти с езици и някакъв опит. Ако имате време покрай връщането си в България тази зима или вече сте си в България, мисля, че ще ви бъде полезно. Ще ги намерите и във Facebook.

Погледнете и статиите ми за предишните издания на форума:
По-добре ли е с образование от чужбина?
Утре е „Кариера в България“. Гледайте на живо и участвайте
Какво очаквам да видя на форума „Кариера в България“
На кого му се работи в България?
Форумът „Кариера в България. Защо не?“

Утре мрежата навършва 42 години. За тази възраст е претърпяла немислими трансформации и е заела централна роля в живота на много от нас. Дори да не го осъзнавате, свързаността, която предлага, ви влияе по много скрити начини. Мрежата вече надминава техническите си параметри и се превръща в „място“ – виртуално пространство за работа, споделяне, политика, развлечение и революции.

Наистина, ако бъдат наложени ограничения за достъпа и съдържанието в мрежата, тя няма да е същата. Все пак ми се ще да коригирам лозунга на кампанията „Освободи интернет„ – трябва да освободим хората. Мрежата предлага възможности и свободният достъп до тях навсякъде и по всяко време ги прави ценни. Когато отваряме безжичните си мрежи, ние освобождаваме случайни хора от липсата на информация и дигитална изолация. Тази лична свобода реално изгражда мрежата в смисъла, който възприемаме днес.

Свободният достъп до интернет е наистина задължителен в наши дни и не случайно ООН го определи като човешко право. Има множество европейски проекти за развитие на широколентовия достъп на домакинствата и бизнеса. В България се радваме на доста бърз интернет, но за жалост в отдалечените региони това не е още така. Все пак, отдавна съм установил, че в градовете ни има повече отворени WiFi мрежи, отколкото който и да е чуждестранен град, в който съм бил. Това е добре, защото така помагаме не само на околните, но и показваме култура на споделяне. Затова е важно всеки да отваря мрежата си, но не трябва да забравяме подходящите мерки за сигурност.

Повече за това как да се включим в инициативата на „Освободи интернет“ и как да отворим мрежата си правилно ще намерите на сайта им. Там ще намерите и карта на всички мрежи, които ще бъдат отворени утре.

Когато се прави сайт, добрите практики диктуват, че трябва да се проучи мнението на тези, които ще го използват. За жалост това рядко се случва и в крайна сметка страниците не показват оптималното за този сайт. Причината е, че дизайнерите и програмистите имат една представа какво е важно като информация, а в действителност посетителите да очакват друго.

Струва ми се, че случая с Lipsva.com е подобен. Има доста информация на сайта и вероятно има по-добър начин да я представим. Може би трябва да има само малка карта на началната страница и по-голяма във вътрешна. Може би е добре да има по-голям списък с профили на изчезнали и директни линкове към плакти за печатане. Може би картата трябва да се запази, но да се опрости силно или пък да се добавят повече, но по-разбираеми инструменти.

За всички тези въпроси имам нужда от помощта на всички вас. Знаете, че когато някой се втренчва достатъчно дълго в един проблем, той губи представа за обективната картинка и по-добрите решения. С тази цел съм подготвил тази анкета. Има само 4 въпроса с конкретни мерки. Последния всъщност е поле, където може да се впуснете в предложения, ако съм пропуснал нещо. Има и място за мейл в случай, че искате да помагате и в бъдеще. Ще се радвам на всякаква критика и идеи.

Започнете анкетата

След минути ще започне срещата за отворени данни в управлението. През следващите няколко дни ще напиша подробно какво съм научил и с кой съм се срещнал. Сега обаче може да следите всичко в Twitter. За повече информация прочетете статията ми за OGDCamp. Довечера ще добавя тук кратки новини.

Първият ден мина доста интересно. Имаше малко объркване на места, но всичко мина добре. Посетих доста лекции. Най-голямо впечатление ми направиха три. Едната беше за портал за визуализация на обществени поръчки, който ще пускат в Словакия. След месец ще пуснат и кода и ще можем да го използваме за България. Данните по темата са отворени и сега, но са много нечетливи и трудно за търсене. С този инструмент ще може да се покаже кой, колко и за какво харчи и на кого ги дава. Има и индекс на конкуренция при избора на изпълнител и цялостна статистика. Би било също интересно това да се свърже с Търговския Регистър.

Втората тема бяха отворените банки. Тук говорихме за две концепции. Първата е публикуването на отворени данни от страна на банките, която е извлечена от работата им и от осреднените заеми и сметки на хората. Примерно – колко заеми имат хората средно във всяка община, колко от тях за просрочени и как това се променя месец за месец. Втората и основна концепция е доста революционна – отварянето на информацията за банковите сметки на определени хора, организации или фирми. Няма да навлизам в подробности, защото е доста стряскаща концепция в първия момент, но има логика като се обясни добре.

Третата тема беше научни изследвания за разпространението на отворени данни в управлението на Европа и България в частност. Изглежда няколко човека са прави такива и съвсем скоро ще бъдат публикувани. Ще е интересно да ги видим.

Всички тези теми имат доста подробности и идеи около тях. Имаше и доста други, които ще спомена в следващите дни, но няма да мога да обясня всичко. Количеството информация, впечатления, идеи и обратна връзка е просто главозамайващо. Имате 400 души, които са ентусиазирани за същото нещо като вас, също като вас ги гледат странно като говорят за него и по-същия начин се опитват да променят отношението в страните си. Голямата новина е, че в последната година има експлозия на отворени данни, споделянето и използването им. Това се случва след достигане на критична маса в определени държави. Други, сред които и България, все още не са стигнали там, но правилото винаги е, че няма да знаем докато не сме минали този праг.

Избрах вече 4-те теми, върху които ще се съсредоточа. Тези дни ще подготвя статии за тях, както и текст за Дневник и блога на OKFN. Има много идеи и се надявам, че ще м помогнете да ги осъществя.

Преди няколко дни започна гласуването на BGSite за сайтове на годината. Това е 12-тото издание и второто, в което участвам в журито. Към края на месеца ще пусна описание на моите фаворити. Междувременно обаче искам да ви призова да гласувате за проекта Crime.bg, който регистрирах в категория „Кауза, събитие, общност“.

Как да гласуваме?

Лесно е. Отворете този линк. Намерете заглавието на сайта „Карта на престъпността“. Би трябвало да е най-отгоре след като отворите страницата. Отбележете го с отметка, отидете най-долу на страницата и натиснете „ПРОДЪЛЖИ“. След това ще ви питат за мейл, на който ще получите линк за потвърждаване на гласа. Това е

Защо точно този проект?

Преди 2 години спечелих наградата „Блог на годината“. От тогава насам не бях пускал сайт за участие. Тази година реших да добавя Crime.bg. Причината е, че нов проект, интересен е и мисля, че ще се хареса на много хора. Щеше ми се да имах повече време да оправя дизайна, но вярвам, че ще оцените също така функцията на сайта, допълнителната информация и каузата, която представя. Описание на целите му ще намерите в статията, с която го обявих официално. Накратко – идеята е всеки да може да изпраща сигнали за нарушения, които му са се случили или на които е станал свидетел. Така ще може да изградим цялостна карта на престъпността.

Първоначално исках да регистрирам Lipsva.com, но по него все още има много работа. За съжаление от месеци не ми остава време, а трябва да пренапиша ядрото му из основи. Надявам се за следващото издание на конкурса да е по-представителен.

Как участваш като си в журито?

Всеки член на журито декларира обвързаност с кандидатите за сайт на годината. Немислимо е, че с такова видно жури няма да има връзка между членовете и създателите на сайтовете. Затова просто не ни се позволява да гласуваме в категориите, където имаме наш сайт. Аз, например, няма да мога да гласувам за „Кауза, събитие, общност„. Разчитам обаче на всички вас да подкрепите Crime.bg за наградата на публиката.

С помощта на Европейската Комисия другата седмица ще посетя Open Government Data Camp във Варшава. Заедно с Пейо ще представяме България на най-голямата конференция за отворени данни, прозрачността в управлението и свързаните с това технологии. На събитието ще присъстват основателя на OKF, комисаря по дигиталното развитие на ЕК и един куп open data евангелисти, ентусиасти и специалисти. Ще има 400 посетители от 50 държави.

Програмата

Конференцията ще е два дни, но няколко дни преди това и след това ще има съпътстващи семинари. Ще имам възможност да присъствам само на основното събитие. На него лекциите ще са разпределени в 4 стаи като всяка е между 10 и 30 мин. Цялата програма ще намерите на сайта им. Ето планът ми за темите, които искам да чуя.

Покажи целия план за двата дни

Доста неща са наистина и всяко от тях е кратко, но определено ще са ми страшно полезни. Всички лектори са със солиден опит в проекти с отворени данни. Най-много ме интересува обаче опита им за връзката с правителствата и убеждаването им да променят практиките си.

Къде е България

Замислих се как да представя България. В почивките и съпътстващите разговори ще има дискусии за ситуацията в различните представени държави. От гледна точка на отвореното управление на първо място трябва да спомена Парламента, който първи започна да публикува такава информация. Първо под натиск на обществото започна да публикува отсъствията и индивидуалните гласове на депутатите. В новия им сайт доста от данните могат вече са в отворен формат. За жалост обаче вече 9 месеца не е пусната най-апетитната част – индексираните стенограми. Напомням, че и сега те са публични, но са практически неизползваеми. Причината е, че са в свободен текст, а това е най-голямата илюзия за прозрачност. Имат готовност да ги пуснат в структуриран вид за лесна обработка, но не се случва заради технически проблем с часовете. Опитах се да ги убедя, че това не е важно, но нямам напредък.

Друг важен аспект, за който се опитвам от месец да получа информация, е участието на България в OpenGovPartnership.org. За него научих от Николай Младенов в Twitter. В рамките на това партньорство, 45 държави ще поемат ангажимент да въведат и отстояват принципите на отворените данни. В общата декларация, която ми пратиха от Външно, може да прочетете принципните ангажименти, които сме подписали. Шефката на кабинета на премиера – Румяна Бъчварова – е изпратила писмо до организацията, в което заявява участието ни. Все още нямаме конкретни ангажименти, но до март 2012 трябва да предадем цялостен план за действие. Свързах се с кабинета на Бъчварова с молба за подробности какво планираме в тази посока. Ще ми се да мога да кажа повече за плановете на България и се надявам да върне обаждането ми.

Ще спомена също така общата стратегия за електронно управление, която беше приета от Кабинета. Тя се основава на план разработен година по-рано и доразвива принципите му. За него написах три статии в края на миналата година – за сегашното състояние на администацията, за рисковете за стратегията и за нужните краткосрочни и дългосрочни мерки.

От усилията ни за отваряне на данните в управлението ще споменем моята и работата на Пейо с данните на парламента; неговите проекти за бюджета на страната и даренията към полицията; порталите Crime.bg, Lipsva.com и FairElections.eu; комуникацията ми с МВР за данните за престъпността; ситуацията с обществените поръчки за компютърни системи и интернет сайтове; статистиката на НСИ и въобще интереса към темата у нас.

Как да научим повече

Разбира се, ще пиша подробно другата седмица за всичко, което ми е направило впечатление и ще се опитам да предам наученото от всяка сесия. Повече по темата за отворените данни и приложението им в администрацията може да прочетете в следните статии:

Последната ми мания се казва crowdsоurcing. Най-краткото определение се съдържа в превода му – събиране на информация от масите. Идеята е, че когато десетки и стотици хора подават сигнали, събират информация и я предоставят на общността, то могат да се постигнат дори по-добри резултати, отколкото с голяма администрация, бюджет и специалисти. Крайната цел е да се съберат данни, които да предоставят по-добър поглед на ситуацията.

В този контекст са проектите ми Lipsva.com, Crime.bg и FairElections.eu. Последния го направих за Института за развитие на публичната среда за изборите през октомври. Той ви дава възможност да подавате сигнали за измами и нарушения в изборната кампания или в изборния ден. След статиите ми за трите проекта, както и тази за използването на картографиране в социалните кампании, ми писаха няколко човека с подобни идеи. Няма да ги описвам, защото вероятно ще искат сами да ги осъществят, но общото между тях беше, че използват crowdsourcing, за да хвърлят светлина върху различни проблеми. В мейлите, които получих, ми предлагаха аз да направя техническата част, както със сайта за изборите, а някой друг да модерира. Тъй като нямам време да започна още проекти, реших да споделя още веднъж как всеки може бързо и лесно да започне такъв сайт. Погледнете и статията ми в BrainstormMonk по въпроса.

Въпреки, че всяка платформа може да бъде използвана за целта (Lipsva, например, се базира на WordPress), намирам Ushahidi за най-удобна. Тя е изградена целево за такива проекти и предлага доста добавки и характерни функции. Друг плюс е, че може лесно да я инсталирате на сайта си и адаптирате към нуждите си. Ако обаче нямате опит в web програмирането, то тогава може да използвате Crowdmap. Това е услуга базирана на Ushahidi, която позволява множество проекти да се създават паралелно. Бих го оприличил на блоговете хоствани при WordPress.com. Регистрацията и конфигурацията е нарочно опростена и получавате домейн от рода на вашата_карта.crowdmap.com. Така всеки може изключително лесно да започне свой crowdsourcing проект. Гледам да помагам на платформата Ushahidi като връщам в оригиналния код поправките, които правя в картата на престъпността. Едно от допълненията е пълен превод на български и затова може да използвате Crowdmap на нашия си език. Друго предимство е, че има доста вариации на външния вид, които може да избирате. Не съм сигурен до колко може да ги променяте и адаптирате, но все пак платформата е направена за бързо започване на проекти. Всички Ushahidi системи позволяват лесното изкарване на сигналите от системата в CSV формат, за да бъдат вкарвани в други инсталации или да се анализират в Excel.

Техническата част на този тип проекти обаче не е трудната част. Има две основни предизвикателства – събирането на сигнали и ефектът от тях. Трудността при първото е в липсата на доверие и инициативност в България. Обикновения човек няма доверие, че като даде информация ще има ефект, че няма да се използва срещу него или ще се злоупотреби по друг начин. Липсата на инициативност пък се изразява в това, че смятаме този тип неща за работа на „някой“ от управлението, но не и на самите. Промяната на този начин на мислене е отнела доста време в други държави. Обикновено този тип неща имат нужда от натрупване на критична маса от хора, преди да видим забележимо желание за участие и внимание към този тип кампании. Един друг проблем е техническата грамотност и достъпа до интернет. Тъй като сигнали могат да се подават през формуляр, възможно е някои хора да се затруднят със сайта. Платформата предлага подаване на сигнали чрез email, но това пак може да е недостатъчно, защото най-често се сещаме за тези неща докато сме на път. Ето тук съм описал едно решение, което позволява почти безплатно да се получават SMS-и направо в платформата. Кратките съобщения са много естествен начин за подпомагане на инициативи в България. В този случай SMS-ите ще са на стандартна цена и информацията в тях ще е важна, а не някакво дарение. Струва ми се, че с въвеждането на такива номера, на хората ще им е много по-лесно и удобно да участват, което ще ги стимулира.

Второто предизвикателство е ефектът от сигналите. Най-често този ефект се изразява в реакция на официални институции и някакви конкретни мерки. В други случаи обаче, като при Регистъра за безследно изчезнали, очакваният ефект е върху самите хора и обикновено цели информираност, бдителност и взимане на по-разумни решения. Когато има достатъчно видимост на един такъв проект, данни в него, изводи и информационни кампании, влиянието върху хората най-често е налице. Проблемът е когато очакваме нещо от институциите. Мисленето на типичния чиновник и политик, не само у нас, но и по целия свят, трудно смила идеята за гражданска инициатива, която знае повече от него и с тези обективни данни го натиска да направи нещо. Това важи с пълна сила за crowdsourcing проектите. Като добавим липсата на разбиране какво са – и дори агресията спрямо – социалните мрежи и как хората се обединяват там с някаква цел, нещата стават по-сложни. За да има ефект, тук трябва отново значителен медиен интерес и участие в проекта, като се използват събраните данни и изводи за основен аргумент. В крайна сметка обаче повечето неща опират до политика и дори да се постигне някакво решение, без постоянно внимание и натиск нищо няма да се получи. Точно малкото успехи в този тип начинания обезверяват доста и пречат в първото предизвикателство – събирането на данни. Така се получава затворен кръг, в който е трудно да докажеш както на хората, така и на институциите, че инициативата е полезна.

Въпреки тези сериозни предизвикателства, смятам, че crowdsourcing-а има сериозни шансове за успех. Правилото е, че максимум един от десет такива проекта успяват да направят нещо. В случая, ако един успее, вярвам, че ще породи интерес и към останалите. Важното е да има постоянство и добра концепция.

Ако имате идея за такъв crowdsourcing проект, може лесно да го направите с Crowdmap. Ако концепцията ви не е още завършена, нямате време да я изпълните или търсите сътрудници, може да я опишете в блога BrainstormMonk. Там събирам идеи и хора, които искат да ги осъществят, като всеки може да споделя и обсъжда.

Трябваше да съм там тази година, но не бях. Отчасти заради спонсорството, отчасти по други причини. Това няма значение. Гледайте видеото и ми се струва, че ще усетите духа не само на тази младежка конференция, но и на младите ентусиасти, които искат да променят света. Повечето от тях са вече на добри позиции в големи корпорации, някои започват политическа кариера, а трети вече са признати в страните и континентите си в ролята на хуманитарни работници. Общото е, че са изключително млади и изключително амбицирани. Боб Гелдоф винаги е успявал да изкаже с думи този ентусиазъм.

Логиката ми с тези категории е да разберем измеренията на тези престъпления/нарушения. Категоризацията обаче в никакъв случай не е в крайния си вариант. Пуснах тема във страницата във Facebook за дискусия по темата, но се потвърди наблюденията ми от други страници – никой не използва тези форуми. Затова по предложение на Димитър Цонев (блог, twitter) направих страница в Google Moderators. Това е платформа, в която всеки може да дава предложение и да гласува за такива. Примерно, може да дадете предложение за включване или премахване на категория и после останалите ще гласуват за това. Ще взимам в предвид всички коментари и предложения. Ще намерите мястото за гласуване на категориите тук. Идеите са понякога преведени на английски и за да го махнете това, натиснете „Disable question translation“ линка долу вляво.

Сегашните категории ще намерите на Crime.bg. Според мен тези, които ще трябва да се променят са Данъчна измама, Телефонна измама, Обир и Взлом. Всъщност, касовите бележки са точно в категория Данъчна измама. Последните две според мен малко объркват заради имената. Обир е кражба от магазин или банка, а Взлом е кражба от частен дом. Не съм сигурен как да ги наименувам. Освен това, подсетиха ме, че Катастрофите и Неправилното паркиране са също административни нарушения. Crime.bg е сайт не само за престъпления, но и за нарушения, но трябва да намерим баланс в категориите и да включим неща, които първо биха били полезни като събрана информация и второ – биха заинтересували хората да подават сигнали.

Много ще се радвам, ако съдействате с изчистването на категориите. Предложенията в коментарите са също така добре дошли като ще ги поставям за гласуване в системата>, която споменах горе.