Не разбирам от сложни волейболни стратегии и не съм следил цялата история на мъжкия и женския ни волейбол. Обичам да гледам спорта, радва ме, че сме добри и ходя на мачове винаги когато имам възможност.

Виждам обаче отношението на участниците в последния скандал и като всеки мислещ човек правя разлика. От една страна Стойчев вече втори път прави компромис и остава треньор (1) въпреки крайното унижение и след настояване на премиера и целия отбор. От друга страна имаме Лазаров с изказването „Кой ще ми иска оставката? Поискай ми я ти! Длъжен ли съм да си подавам оставката? Естествено, че няма да си подам оставката.“ (2). Не знам за вас, но на мен лично това ми стига – вижда се кой мисли за спорта и кой гледа само да си запази трона и властта.

Покрепям искането ръководството на БФВ да подаде оставка. Вече има петиция и група във Facebook с по 5000+ подписали. С няколко приятели ще ходим на следващия мач на националите с Германия във Frankfurt на 27 май. Имаме идея да направим големи трансперанти, с които да подкрепим отбора и Стойчев и да искаме оставката на инженер и компания. Още обмисляме точното посланние и събираме предложения. Включете се в дискусията в групата или пишете в коментарите тук. Точно преди мача ще напишем и колко души подкрепят петицията, затова я подпишете.

Хайде да не проваляме и този спорт!

Източници:
(1) Радостин Стойчев: Оставам треньор до квалификацията… – Дневник
(2) Данчо Лазаров: Няма да подам оставка… – Дневник

Карта с регистрираните до сега в Европа

Има много начини да се подобри ситуацията. Сайтът Glasuvam.org е един от тях. Целта му не е да събира декларации, а да информира. Ако живеете в чужбина, може да попълните във формуляра града и e-mail адреса си. Те се записват през криптирана връзка в таблица и на картата се маркира, че има желаещ да гласува. Може също да отбележите дали искате да разпространявате информация или да помагате в организирането на секция. Към този момент имаме над 40 такива регистрации.

Когато наближат изборите, ще ви изпратим на мейла информация как се гласува, какви са правата ви, ще прикачим декларация за предварително регистриране и линк къде да я попълните online. По града, който сте дали ще ви изпратим най-близките до вас секции, както и контакти на хора, които са заявили, че искат да организират секции. Така ще може да им пишете, да съберете заедно 100 декларации и да направите секция във вашия град.

Разбира се, контактите ви няма да бъдат предоставяни нито на Външно, нито на ЦИК, нито на трети лица. Ако искаме да ви свържем с други ще ви пишем изрично дали сте съгласни. Няма да ви изпращаме спам или агитационни материали. Сайтът няма връзка с никоя политическа партия, НПО или държавна институция.

Какво се прави за изборите в чужбина?

Това е един от многото сайтове насочени към повишаване на активността в чужбина и подобряване изборният кодекс. Такива още са IskameDaGlasuvame.com, където са събрани докусии и новини от предишни избори, формуляр за online попълване на декларации и организиране на секции в рамките на предизборната кампания. Проектът Изборен Кодекс, Обществените съвети и Института за развитие на публичната среда обсъждат подобрения в кодекса. Платформата За честни избори събира сигнали за нарушения в изборния процес. В този блог пък през последните години пускам доста статии, клипове и документи по темата. Свързахме всички сайтове в мрежа от активисти, за да работим заедно, да споделяме идеи и да помогнем максимално за подобряване на изборите не само в България, но и зад граница.

Тази мрежа от активисти изпраща постоянно идеи, предложения и критики към законотворците във връзка с Изборния кодекс. Промени до следващите избори ще има и силно се надяваме да изчистят големите спънки, които имаше при предишните няколко вота. Външният министър Николай Младенов даде някои предложения за промени (3) и каза, че тази или следващата седмица ще изкара конкретни мерки за подобрение на изборите в чужбина.

Как работи Glasuvam.org?

Самият сайт е сравнително прост. Формулярът е направен на Google Forms, което осигурява криптирана връзка. Въведената информация се съхранява в таблица, която се чете от скрипт на сайта ми на всеки 30 мин. Този скрипт търси в Google географските координати на града и слага маркер на картата леко встрани от тях. Така се предотвратява трупането на много маркери в една точка. В списък на сървъра се пазят само координатите и дата на въвеждане – e-mail адресът се държи единствено е заключена Google таблица. Този модел е доста удобен за всякакви кампании – събиране на доброволни по места, организиране на групи и прочие. Затова отворих кода на сайта и може да го свалите от GitHub.

Сайта има и една скрита възможност, която скоро ще активирам – да показва слоеве с други данни. Свалих адресите на всички посолства и консулства на България в чужбина и щом събера координатите на всички, ще ги наложа върху картата. Когато се кликне на всяко посолство ще пише какъв е адреса, дали е имало секция преди и колко са гласували на предишните избори. Когато станат ясни секциите за следващите избори, ще направя карта и с тях и по нея ще изчисляваме къде е най-близката секция до всеки записан.

Ако имате идеи, критики или коментари – пишете в коментарите. Ще се радвам, ако споделите сайта с ваши познати в чужбина, за да съберем повече желаещи да гласуват.

Източници:
(1) Брой на българските граждани в чужбина – Обществени съвети
(2) Резултати от президентските избори 2009 – ЦИК
(3) Някои идеи за промени в изборното законодателство – Н. Младенов

Не можем да се рекламираме като държава. Това е факт личащ от рекламите ни сайтове, представянето ни на туристически и бизнес форуми и клиповете по чужди телевизии. Изсипват се десетки милиони за проекти, кампании и сайтове, но винаги има неуредици, неизпипани неща и скандали. Преди време проследих сагата с туристическият ни сайт, който все пак тръгна, макар със сериозни проблеми. Има, разбира се, и добри попадения (тук и тук), но те рядко идват от държавната администрация. Ето още едно…

Преди седмица тръгна проект на фондация „Идентичност за България“ – Лого на България за 1 лев. Целта е да се покаже, че няма нужда от 2.2 милиона лева за създаване на графично изображение за туризма ни. Въпросното златно такова виждате горе и е направено от Design.bg след спечелване на обществена поръчка. Приканвам всички дизийнери да се включат, за да докажем, че можем и по-добре. Наградата е нарочно символична, но признанието – не. Регламента ще намерите тук, а тук може да се включите.

Имам честта да участвам в журито. Макар да не съм дизайнер, а програмист, имам доста опит с интернет кампании, сайтове и рекламни материали. Надявам се, че излагането на толкова много дизайнерски решения и примери да ми помогне. От друга страна, живея и работя в чужбина. Така съм видал доста други кампании, виждам предпочитанията на чужденците и мога да кажа какво би се харесало и какво – не. Основните ми критерии в оценяването ще са четири:

Базирани са на моя лична преценка какво би било добро и не са в никакъв случай официални. Журито е голямо и всеки има своята преценка.

Последната характеристика може да видите в логата на Google, например. Не е нужно да е толкова динамично, но да може да се комбинира със снимки, други лога и графични елементи. Сегашното лого е толкова взискателно, че трудно може да се постави в накакъв контекст без да го сложиш на бял фон, за да изпъква пред всичко останало – снимки, текст, карти и т.н.

В неделя 13-ти май от 11.00ч. в Пресклуба на БТА ще има пресконференция, на която ще се представи проекта. Там ще намерите организаторите и част от журито. За жалост няма да имам възможност да присъствам. Ето повече информация за събитието.

Очаквам вашите лога и пожелавам успех на всички участници!

Допълнение:

Подтикнат от дискусията развила се в Twitter за ефективността на парите спрямо качеството на логото, подготвих следната графика. По хоризонталната логаритмична скала е цената. Забелязва се, че няма значение дали ще похарчите 100 лева или 2+ милиона – резултатът ще е същия. Ако наистина искате да „усвоите тука едни пари“, оптималната сума е между 10 и 100 хиляди. Ако искате да получите истински добро лого, заложете на споменатия горе конкурс.

Графиката се базира на данни събрани в рамките на многомилионен евро-проект, стъкмистика и Photoshop.

В самолета към Германия гледах лекции на TED и макар да не бях съвсем съгласен с идеите в няколко от тях, забелязах някои интересни концепции.

Открих доста подходящо определение за нещо, което отдавна се опитвам да опиша с прости думи. Убеден съм, че всяко решение в каквато и да е институция се взима от един или двама души. Това не трябва да е задължително ръководен кадър, защото анализът и конкретните решения може да са взети на ниско ниво и просто копирани надоре по веригата. Макар да разглеждаме резолюциите, законопроектите, стратегиите и отсъжданията като действия от името на една цяла институция, почти винаги нещата опират до преценката на точно определен човек.

От тази отправна точка активизмът придобива различни измерения. Традиционно се влага огромна енергия в информационни кампании, подписки, протести и прочие, за да се постигне критична маса на недоволство и да се упражни масиран граждански натиск. Този подход не губи важността си, защото без обществото да разбира същността на определен проблеми, решаването му се остава на произвола на частни интереси и бюрократичната неефективност.

В същото време обаче, може да идентифицираме въпросните ключови кадри, които взимат дадено решение. Може да работим концентрирано върху това да им посочим важни аспекти от даден проблем, които вероятно са пропуснали или пренебрегнали. Така би могло да се постигне същия успех, както при една „преса“ върху цялата институция, без обаче да рискуваме голяма част от вложената енергията да бъде не само загубена, но дори контрапродуктивна.

Точно тази идея се описва с термина институционална акупунктура. Чрез древния медицински метод се упражнява натиск на точно определени точки по тялото, за да се регулира или пренасочва енергията му. Целта е да се лекуват болести, балансира метаболизма, намалява стреса и прочие. Паралелите с работата с държавните институции са видни. „Ръчкайки“ на правилното място по правилния начин и с правилните аргументи, можем да постигнем много. Аналогът на масовите протести биха били широкоспектърните лекарства давани често от лекарите при неясна причина за болестта. Тук обаче идват разликите – при акупунктурата точките за натиск са ясни от векове. При институциите трябва да ги търсим всеки път и от там идва същинската трудност.

Терминът „Институционална акупунктура“ проследих до Амори Льовинс и лекцията му в TED за зеленото бъдеще на американската енергийна система. Макар интересна, не съм съгласен с всички аспекти от тезата му. Това обаче не пречи да взема нещо полезно за себе си и това именно е силата на споделянето на идеи. Повече за термина може да прочетете от него тук. Препоръчвам ви да погледнете и сравнението между храната и информацията на Рангашвами, който пита какво бихме променили в ежедневието си, ако се отнасяхме към новините и данните, както подбираме храната си. Интересна е и презентацията на Гари Ковач, който визуализира с добавка за Firefox кои сайтове ни следят без наше разрешение. Свалих я снощи и бях изумен колко „преследвачи“ събрах за половин час.

Втората новина около Open Gov Partnership е, че на 1-ви март сме предали отговор какъв е напредъка на България. През целия февруари предупреждавах многократно, че е повече от препоръчително да изпратим няколко кратки параграфа. Сега на сайта на OGP може да се види линк към Strategy.bg и кратко обяснение, че у нас тече дебат.

В интерес на истината е имало неформални срещи с НПО-та. Вероятно от типа на разговора ми с Бъчварова през януари. На 28-ми март имаше среща на Съвета за развитие към Министерски съвет, където са били обсъдени отворените данни. Преди тази среща изпратих на посочения от тях мейл обобщение на предложенията ми по темата. Изпратих и линк към тези, които вие дадохте през януари. За техническите предложения и другите ми идеи писах по-рано. Надявам се поне тези за бюджета, престъпността и регистрите да бъдат взети под внимание – това са най-важните данни на първо време.

От информацията, която имам, срещата е минала добре и в средата на април може да очакваме план. Надявам се да не е окончателен вариант, а да бъде подложен на допълнителна дискусия. Консултационният процес не е задължително да става с официални срещи с НПО-тата, кръгли маси и конференции. Достатъчно е да има платформа като споменатия горе сайт. Процесът обаче трябва да е прозрачен и всички предложения да се публикуват, за да e ясно какво е взето под внимание, какво – не и защо. Ако този елемент на прозрачност не бъде налице, всичко след това ще се опорочи. Така, например, може да погледнете резултатите от консултациите в Канада и Словения. В Дания ще излязат до края на месеца.

Тъй като вероятно сте забелязали, че напоследък пиша все повече по темата за отворените данни, мисля, че вече е време да се отдели всичко в нов блог. За целта ми трябват обаче още автори, така че ако някой е навит – пишете. Спомням си, че Бого беше направил такъв сайт преди време, но тогава не бях толкова запален. Сега мога да отделя всички статии за open data, да споделяме повече линкове и кратки новини. Ще пиша по-късно в BrainstormMonk за идеята ми да видим дали някой ще се навие.

Изглежда във Франкфурт доста са скочили кражбите с взлом през последните години. Затова полицията е наела по някакви програми няколко фирми, които се специализират в системите за сигурност. Идеята е, че може да се обадите на кратък номер и да си насрочите безплатна консултация. Идва специалист у вас заедно с полицай (за да сте сигурни, че всичко е легитимно), преглежда вратите и прозорците ви и ви дава съвети какво може да се подобри. След като ми обясни това, полицаят ми изрецитира, че безплатната услуга не е обвързана с купуване на ключалки и прочие, че целта не е да насочват поръчки към дадените фирми, а просто да образоват хората за проблема.

Сканирах двете брошури и може да ги свалите тук и тук. Текстовете са на немски, турски и арабски, което им прави чест. Накратко съветите са следните:

Има и съвети как да се подсигурят вратите и специални за хората живеещи в къщи. Мисля си, че една такава акция би била полезна и у нас. Мислим си, че знаем как стоят нещата, но може би се залъгваме. От друга страна пък, надали някой ще се довери дори на полицията да им влезе в къщата и да тършува за проблеми със сигурността.

Вие бихте ли се възползвали от подобна безплатна услуга – била тя от полицията или от частна фирма?

Опитах се да намеря информация колко всъщност са кражбите с взлом във Франкфурт и Германия, но не успях. От познати тук знам, че въобще не е рядко явление, но без точна бройка всичко е субективно. Намерих обаче други интересни данни, които може да прочетете в предишната ми статия:

Престъпността в Германия

Полезни съвети от МВР Бургас как да се предпазим от скимиращи устройства им тук:

Скимиращите устройства и как да ги забелязваме

Не успях да открия колко кражби има във федералната република – само колко случаи са разкрити. Открих обаче доста други цифри – колко престъпления има, колко са осъдени, какви хора да осъдени и прочие. Данните станаха твърде много и реших да ги отделя в собствена статия. Може да ги свалите в Open Office и PDF формат тук.

А сега към графиките и какво означават:

Престъпления и наказания

Натиснете за пълната графика.

Първата графика показва разкриваемостта. В зелено виждате абсолютния брой престъпления през годините – от дребни кражби до убийства и изнасилвания (лявата вертикална скала). Забелязва силна тенденция надолу дори за слабото иначе намаляване на населението. Особено след 2004-та. Това обаче явно не се дължи на по-голяма разкриваемост или по-безкомпромисна съдебна система. Би било интересно да се види какви други мерки са взели властите. В синьо виждате процента разкрити престъпления (дясната вертикална скала). Въпреки, че за показаните 17 години скача с 10 пункта, той пак е под 57%. В червено пък се виждат колко престъпления завършват с осъдителни присъди. През последните 10 години се движи около 35%, тоест половината успешни разследвания не издържат в съда. Грубо казано, това значи, че ако ви ограбят или пребият в Германия, шансът да има последствия е едно към три. И това е дори оптимистична прогноза, защото дребните кражби рядко се съобщават или разследват.

Осъдени немци и чужденци

Натиснете за пълната графика.

Тук се концентрирам върху осъдените и съм наложил четири метрики. В синьо виждате абсолютния брой осъдени от 1993-та до 2010-та (лявата вертикална скала). Забелязват се доста скокове, но имайте предвид, че не можем да ги съпоставим 1:1 със самите престъпления, защото и разкриваемостта варира. Втората метрика отчасти оборва тезата, че чужденците повишават престъпността в Германия. В зелено виждате процентът чужденци, които са осъдени (дясната вертикална скала). Следват червено и жълто, които показват процента осъдени жени съответно с и без немски паспорт. Забелязва се, че чужденките биват осъждани с около 10% по-малко.

У нас…

Интересуваха ме конкретно колко кражби с взлом има в Германия по провинции. Следобед ще видите защо. Все пак и тези данни са показателни, че дори полицията в държава като Германия не успява да се справи с престъпността на ниво, каквото навярно много от нас очакват от родната полиция. Не казвам, че нашите са цвете за мирисане, но от това, което съм видял, имат сравнително добра разкриваемост. Жалкото обаче е, че не мога да го покажа нагледно заради изкривеното разбиране, че този тип данни трябва да се пазят в тайна. Този маниер на работа въобще не е техен патент, но сега си говорим за МВР. Единствено – и то с данни събрани случай по случай от мен и посетителите на Lipsva.com – мога да кажа, че имат добра разкриваемост при изчезванията. При това доста завършват с щастлив край, но заради липсата на достъпна официална информация трудно се убеждават хората. Медиите пък въобще не помагат като само търсят сензация и скандал. Може сами да проверите като свалите данните и ги анализирате.

В тази връзка направих и проекта Crime.bg – за да можем да събираме сигнали за всякаки престъпления. Там може да съобщавате за кражби, катастрофи, побоища, джепчии и прочие. За жалост, откакто официално пуснах сайта през август сигналите са твърде малко. Отдавам го на това, че хората не са готови да подават такава информация, а и че проекта е още непознат.

Важно уточнение за данните:

Всички данни са взети от немския статистически институт. Те се базират на публична информация за регистрираните престъпления, разкритите извършители и осъдените такива в Германия. Тук не се разглежда ефективността на системата спрямо вложените ресурси или броя на полицаите, а само абсолютната бройка престъпления. Възможно е отклонение в сравнението между осъдените и престъпленията, защото някои от тях може да са извършили и/или осъдени за повече от едно. За съжаление, нямам достатъчно данни за това и приемам, че бройката им е незначителна.
]]> http://yurukov.net/blog/2012/03/22/prestapnost-de/feed/ 7 http://yurukov.net/blog/2012/03/11/barza-it-pomosht/ http://yurukov.net/blog/2012/03/11/barza-it-pomosht/#comments Sun, 11 Mar 2012 14:39:24 +0000 Боян Юруков http://yurukov.net/blog/?p=11438 Колко от тези хора имат интернет вкъщи?
Колко използват мобилен нет докато чакат на опашката?

Искам да отделите миг за следните три въпроса:

Надали ви идват повече от две-три наум. Вината не е в това или предишните правителства – подобни проблеми се забелязват във всички държави – от най-развитите до най-бедните. С изключение на няколко бляскави примера, разработването на какъвто и да е софтуер изисква огромна бюрокрация, десетки милиони евро и години суетене, за да се постигнат посредствени решения за често отминали проблеми.

Такива примери у нас имаме много, като последният по-известен беше сайта на туризма. Сега ни очаква наказателна процедура, защото Агенцията по вписванията не е разработила софтуер за електронна регистрация на европейски дружества. Тяхното извинение – нямали са време и пари. Вчера медиите отбелязаха само бележките по скандала с бонусите у изказването на министър Московски, но по-съществената част беше за електронното правителство, липсата на милиони за разработване на услуги и съпътстващото забавяне. Същото виждаме и в много други сфери – фондовата борса, МВР, изборът на детски градини и прочие.

Общото между всички изброени е, че за тях някой чиновник е описал задание, пуснал е обществена поръчка, избрана е фирма, тя е свършила нещо и е прибрала някакви пари. Дори да се абстрахираме от измамите, нагласените конкурси и липсата на контрол, дори схемата как би трябвало да работи всичко за мен е често ненужна.

Затова искам да ви обърна внимание към една концепция идваща от щатите – Code for America. Събира се малка група от ентусиасти – програмисти и дизайнери, дава им се достъп до данните на администрацията и се оставят да работят в рамките на няколко месеца. Може би се питате кой би направил нещо такова, щом им се плаща им се като държавни служители (без бонуси)? Ами явно доста хора и то от най-добрите. Според казаното от Дженифър Палка пред TED (под статията) средната им възраст е 28, а сайтовете и услугите, които са разработили са имали сериозен ефект. По-важното обаче е, че с тях се доближава софтуерът в администрацията към това, към с което обществото е свикнало да работи. Така публичният сектор настига кривата на технологичното развитие, а не се излежава в основата му. Примери за това ще намерите на сайта им.

Винаги когато виждаме такива идеи ни се струват много яки, но е просто немислимо да се случат у нас. Поне не в този си вид и опаковка. В щатите има силно местно самоуправление с фокус върху конкретните проблеми на гражданите и сравнително краткосрочни задачи за решаването им. В България управлението е изключително централизирано в почти всички сфери и в същото време – силно фрагментирано. В тази среда, за да може да се изпълни дори един IT проект бързо, евтино и качествено, трябва да има управляваща фигура – шеф на училище или болница, кмет, областен, шеф на агенция, зам-министър или министър – който да се реши да участва. Това несъмнено ще е с ПР цели, но ако наистина разбира нуждата и политическата воля остане достатъчно дълго, може да се излюпят няколко положителни примера.

Прекрасното на този модел е, че може лесно да се скалира – не като размер на софтуерните системи, а като обем информация и хора, чиито живот подобрява. Понякога прости на вид услуги, мобилни приложения и сайтове могат да помогнат на огромен кръг от хора при еднакви усилия – например кои ресторанти имат предписания от ХЕИ, в кои болници има проблеми, кои училища управляват добре бюджетите си, как да се организираме по-добре за кандидатстване по евро програми. С няколко разработчици не може да е изгради системата за електронни здравни карти, но може да се направят неща, които да имат ефект тук и сега.

Желаещи у нас определено вярвам, че ще има. Най-малкото, отскочете в InitLab някоя вечер и ще намерите ентусиасти. Приложенията, за които говоря, се разработват и сега – най-често самостоятелно, по късни доби и то за едната идея. Администрацията съдържа много полезни данни и знания, които често самите те не знаят как да използват. Екип от млади хора с интересни идеи може да впрегне тази информация за нещо полезно.

За всичко това се иска визия – не у администрацията като цяло, а в поне един власт-имащ. Не мислете, че само нашата администрация е затънала в блатото от бюрокрация, тромави обществени поръчки и куцаща реформа. Обичаме да се чувстваме специални, но не сме. Затова трябва да се учим и адаптираме опита на другите как се оправя тази каша. Мисля си, че това ще проработи стига някой от другата страна на бюрото да се престраши. А ако стане въпрос за пари – няма проблем – така или иначе Windows 8 нито е излязъл, нито е тестван, а държавата ще спести поне 60 милиона. Да не говорим, че повечето от старите закупени Windows 7 лицензи си отлежават, защото са ненужни. Така де – говорим си за глупави обществени поръчки все пак?

А специално за министрите ще завърша три бонус въпроса:

Ето TED лекцията, която обещах. Принципът е описан доста добре:

Заглавната снимка е на Иво Мирчев с малка моя промяна.

Няма какво повече да напиша, освен казаното във филма. Ще намерите повече информация за Джоузеф Кони и кампанията на сайта на Invisible Children и във Facebook.

В България се правят промени само при наличието на скандал. Последният голям такъв е за бонусите в държавната администрация. Спекулациите на партийни опоненти и медии фокусираха изцяло общественото внимание върху контраста на големите бонуси на някои и ниските заплати на останалите. Преди малко кабинетът е решил, че всички бонуси взети от държавни служители трябва да бъдат върнати.

Нека започнем с това, че бонуси трябва да има. Това е модел възприет отдавна от бизнеса за стимулиране и привличане на служители. Всички сме наясно, че държавната администрация е повече от непривлекателно място за работа. Липсата на реформаторски дух при обикновените чиновници, огромната администрация, непрозрачните конкурси и протекционизмът спират много можещи и знаещи хора. Да не говорим, че не биват допускани идеалисти със западно образование, които просто искат да променят нещата към по-добро.

Бонусите в тази среда са не само нужни, но и задължителни. Заплатите често са доста ниски и дори като изключим съпътстващия риск от корупция, често не са достатъчни за нормално изпълнение на задълженията. При по-високите етажи големите бонуси също са важни. Съгласен съм със здравия министър, че човек отговарящ за милиарди левове има доста сериозен стрес на плещите си. Аналогично изпълнителните директори получават също такива финансови стимули.

Има обаче едно изключително важно условие – прозрачност. Това е коренът на целия скандал, който всички медии услужливо пропускат. Трябва да има прозрачност не само за бюджетите и раздадените бонуси във всяка институция, но и за работата, финансовите резултати и изпълнените проекти. Трябва във всеки един момент да знаем като граждани колко точно е бюджета на една агенция, за какво се харчи, какво е купено с тях и какви заплати се дават. Няма нужда, а и не може да се изкарва фиша за заплата на всеки служител – достатъчно е да се покаже перото за заплати на всички. За ръководните кадри – директори, министри, кметове, депутати – трябва всичко да е видимо.

Когато имаме тази информация, ще може да я сравним с постигнатите резултати, общественото мнение за институцията и заявените цели. Ще може да измерим обективно дали, както твърди Виолета Николова, е свършена „достойна за уважение работа“ или са се задълбочили проблемите на една затворена бюрократична машина, от която печелят най-вече няколко частни фирми.

Всичко това е напълно възможно и първата фаза е да се отворят бюджетите. В разговорите ми с г-жа Бъчварова – шефката на кабинета Борисов – тя го посочи като основна цел на България в Партньорството за отворено управление. Трябва всяка институция да предоставя редовно отворени данни за бюджетите, постъпленията и разходите си. Такива проекти има много по-света, най-известния от които е OpenSpending. В Полша имат специален портал, а в Лондон дори са направили състезание за анализ на данните от бюджета им. Пътят е постлан – трябва само държавната машина да се разскърца и да пусне данните.

Аз съм напълно за бонусите в администрацията. Връщането им – каквато беше последната идея – е не само популистки ход, но е и опасен за стабилността на институциите. По всяка вероятност стимулите не трябва да бъдат толкова големи, но нито вие, нито аз знаем точно кой, кога, колко пари е получи и какво е свършил. В момента покрай целия шум и нападки, обществото успява да разбере единствено, че някой е взел десетки хиляди лева. Полемиката е, че виждате ли – вие не сте взели, значи и онези не трябва да вземат. Този реваншизъм е пагубен, защото създава норми вредни за обществото без да се вниква в нещата.

В случаят с бонусите сме свидетели на хаос – политически, медиен, управленски, на отговорност и на действия. Решенията, които се взимат, целят бързото, а не трайното справяне с корена на проблема. А той е точно липсата на прозрачност и отговорност. Ако в следващите дни никой не излезе и не насочи диалога в тази посока, до седмица-две всичко ще бъде потулено до следващия голям скандал. Проблемът ще е все още там, а злоупотребяващите просто ще се научат как да се крият по-добре.

Дали ние – обществото – ще можем да надвикаме медиите и политиците, за да поставим реалния проблем на масата?

Тъй като се интересувам от темата за отворените данни от доста време – както вече сте забелязали – потърсих контакт с хора от кабинета. Имам доста идеи за това какво може да се отвори, а също така и как това да се изпълни технически и направи устойчиво. През януари имах среща с шефа на кабинета г-жа Бъчварова и зам. министъра на електронното управление – Валери Борисов. Стана ясно, че политическа воля за отворени данни има. Двата основни проблема, които обсъдихме, бяха, че от една страна липсва разбиране за това какво са отворени данни у повечето чиновници и журналисти, както и че не е съвсем известно с какви масиви от данни разполагат повечето министерства. Пуснато е допитване до всички ведомства да предоставят такава справка. За целта написах кратко техническо ръководство какво се търси като информация. Тогава подготвих и редица идеи за данни подходящи за отваряне, които ще намерите в този mindmap. В тази статия пък има още доста, които посетителите на този блог са дали. Очаквам отговор от занимаващите се с OGP, за да обощя тези концепции в подробен документ.

В края на януари България трябваше да предостави доклад в няколко параграфа, с който да опише работата си от октомври насам. Част от тези усилия е публична дискусия за отворените данни, в която да се включат НПО-та, журналисти, разработчици и служители на администрацията. Блогът „Отворен Парламент“ писа днес, че са получили отговор от секретаря на кабинета, че скоро такава дискусия ще започне в портала за обществени консултации Strategy.bg. Доклад за напредъка ни все още няма, но има уверения, че до края на март ще заявим ангажименти за данните, които ще бъдат отворени.

Хубавото в случая е, че темата за отворените данни и абсолютната прозрачност в управлението набира инерция у нас. Когато започнах да пиша за това преди две години съвсем не беше така. Днес дори се говори за пълно отваряне на бюджетите на институциите. Покрай данните за ражданията, които отворих преди месец, министър Константинов писа в коментарите, че харесва идеята и се интересува от темата. Изпратих му обща концепция и идеи какво може да се отвори в здравното министерство и сега очаквам отговор. В Twitter пък посланик Уорлик ми писа, че президента Плевнелиев също се интересува от отворените данни като средство за прозрачност. Очаквам отговор от екипа му на мейла ми.

Още по темата ще откриете в статиите тук. Ще следя темата и ще пиша, когато има някакви новини. Макар отворените данни да изглеждат безполезни за обиковенните хора, когато ги визуализираме и анализираме излизат интересни модели и изводи. Може не само да откриваме взаимовръзки, неефективност на администрацията и потенциална корупция, но и да намираме нови бизнес възможности и заблуди, които сме имали за обществото и процесите, от които сме част. Ето няколко проекта, в които съм отворил различни данни:

Все още работя по изчистването на данните за обществените поръчки, обръщане на данните на парламента в други формати и се опитвам да убедя Агенцията по вписванията, че плащането за информация от ТР е глупаво и вредно.

И аз, както доста други, се зарадвах след днешната пресконференция на министър Трайков. България замразява участието си в ACTA. Дори написах във Facebook, че „сме спечелили, но остава битката за европарламента„. В коментарите след това Йордан и други описаха по-добре новата ситуация, в която се намираме.

Истината е, че нищо още не е свършило. Присъединихме се към Полша, Чехия и Словакия, които също спряха ратификацията на споразумението. Това обаче не означава, че сме оттегили подписа си. И ние, както и Германия, която дори още не е подписала, ще изчакаме решението на европейско ниво. Това може да означава две неща – ратификация в европарламента или разговори между представители на страните членки. И в двата случая гражданите не са включени в дискусията, независимо колко еврокомисията ни убеждава, че всичко е прозрачно. Във всеки даден момент кабинетът Борисов може да реши да активизира процеса на ратификация и да прокара споразумението в рамките на дни. Индикации за същото виждаме и в скорошните разговори за вдигане на забраната върху шистовия газ – сега, когато фокусът на обществото и медиите е насочен другаде.

Несъмнено днешното изявление е победа в борбата ни срещу ACTA, защото управляващите отстъпват. Това обаче е нож с две остриета, който ще успокои страстите на много – ще решат, че всичко е решено. Затова трябва да запомним следните пет неща и да ги предадем на познатите си:

След като написах първата си статия срещу ACTA, обсъдих подробно рисковете от маргинализиране на мненията по споразумението. Тезата ми беше, че крайните изказвания вредят повече на една такава кауза, отколкото да й помагат. Що се отнася до споразумението, това са мненията, че то ще ни прати директно в някаква анти-утопия, докато в действителност, ACTA по-скоро е стъпало в тази насока.

Този тип крайни позиции зачеркват всякакви положителни аспекти. Вярно е, че в този си вид ACTA определено не може да бъде приет и „корекциите„, които министри и депутати ни обещават, далеч няма да са достатъчни дори да бяха възможни. Важно е обаче да има интрумент за борба срещу фалшивите лекарства, например. Забележете, че тук не говоря за generic лекарствата, а за онези пълни с тебешир, оцветители и витамин C, които заливат пазара в Азия, Южна Америка, а вече и Европа. От такива медикаменти и хранителни добавки се печели страшно много за сметка на здравето на хората. Затова основната цел заложена в ACTA е важна и това не трябва да се забравя.

Проблемът с това и ред предишни споразумения е, че биват „отвлечени“ от лобистки групи, които умело вмъкват мрежу редовете собствени текстове. Така важни и полезни мерки стават заложници на големи корпорации. Видяхме това в почти секретното договаряне на ACTA и винаги трябва да го посочваме. Вина в тази игра на интереси обаче носи и общественото недоволство точно заради крайността на тезите. Една такава теза забелязах днес – че всеки закон включващ спиране на сайт, цели цензура и терор върху свободата на словото.

Аз много уважавам сайта Бивол и им свалям шапка за цялата информация, която са изнесли. Похвално е, че насочват вниманието върху проектозакони и решения на парламента. Понякога обаче позицията им е крайна. В случая става дума за новия закон за хазарта и предвидената възможност да се блокират сайтове за покер и залагания, които не са регистрирани в България. Законът е достъпен в мрежата от октомври насам, а на 2-ри февруари беше приет в пленарна зала.

Прочетох внимателно промените и наистина става дума за блокиране на сайтове. Условието обаче е да предлагат хазартни услуги, а целта е такива фирми да се лицензират и плащат данъци у нас. Дори да не сте съгласни, че това е нужно, все пак ще признаете, че не тук не става дума за блокиране на право на изразяване, а на търговска услуга. Това евентуално може да се разглежда като началото на механизъм за по-широка цензура, но според мен в строго определени случаи трябва да има модерация на институционално ниво. Такива случаи са хазарта, детската порнография и продаването на медикаменти online.

Отрязани са скоростта, новото съдържание, изборът на клиента и иновациите.

Разбирам донякъде логиката на Бивол – ако подадем дори пръст на цензурната машина, те ще ни захапят цялата ръка. Трябва обаче да има баланс – както в мерките, които институциите предприемат, така и в борбата, която водим за неутралност и свобода на мрежата. Скачането „на нож“ всеки път когато се спомене думата „филтриране“ не само отблъскват информираните граждани, както писах преди, но в даден момент ще притъпят възприятията на всички останали. Така когато наистина излезе опасност – като SOPA или ранните варианти на ACTA – обществото ще остане глухо за предупрежденията за кражба на гражданските ни права.

Ако всичко това ви напомня на баснята за лъжливото овчарче – не сте прави, защото най-често има вълк, макар и не винаги толкова голям. Постоянно трябва да следим и показваме проблемите в законите и държанието на политиците ни. При закона за хазарта депутатите е трябвало да се усетят, че това е чувствителна тема, да я подложат на дебат или поне да се аргументират. Затова трябва да се вглеждаме във всеки техен текст и изказване. Може, например, да следите законопроектите в Twitter или да се абонирате за последните по мейл. Така ще хващаме подобни спорни предложения още когато влязат, а не чак когато биват приети, както стана сега и с ГМО промените.

Карикатурата е на The Inquisitr.

Една прекрасна идея за протест срещу ACTA ми даде Йордан (info, twitter, facebook). Нека всеки, който иска да покаже, че ACTA ще попречи на свободният дух на споделяне и творчество в мрежата, да дари кръв. Ето аргументите на Йордан:

… това е ултимативния жест и страхотен символ за протеста срещу АСТА. Какъв по-силен, по-реален и по-активен пример за акт на споделяне между хората? Ултимативния peer to peer, който буквално прелива живот от мен към другите, които дори не познавам и вероятно никога няма да срещна лично? Освен това от самия акт на протест ще има реална полза за цялото общество – дори за тези които не подкрепят протеста и са за АСТА. Което също е голям жест в духа на безкористното споделяне и безвъзмездния принос към цялото общество.

Кръвта е живителна сила и споделянето й е най-сърдечния начин да се помогне на околните. В този протест тя ще е символ на идеите, които даваме на останалите в мрежата, с които ги в вдъхновяваме и с които им даваме възможност да направят нещо по-добро. Дарявайки кръв, вие ще помогнете както на напълно непознат – също както споделяме идеи или съдържание. Макар да ни убеждават, че ACTA цели блокирането само на големите „пиратски“ сайтове, властта, която дава на тесен кръг от хора и липсата на регулация как тя ще бъде използвана, застрашава точно тази култура на споделяне и устоите на мрежата, каквато я познаваме днес.

За даряване на кръв няма срок. Няма ден, в който трябва да го направим. Няма място или организация. Всеки може да избере момент, в който му е удобно, като намери близък до него дарителки център. Това е прекрасна възможност да изразите мнението си, ако нямате възможност или желание да отидете на протеста на 11-ти февруари. Може да го направите също, ако сте в чужбина като мен.

За да се включите в протеста „Дарете кръв. Спрете ACTA!“, ще е добре да се снимате или да помолите познат да ви снима докато тече процедурата. После качете снимката във Facebook с описание. Може дори да държите на снимката написано на лист A4 послание срещу ACTA или да разпечатате този тук. Пускате снимките на тази страница във Facebook или да я отбелязвате на тях. Така ще направим албум с всички поддръжници.

Идеята е прекрасна по няколко причини. От една страна, символиката на кръвта и споделянето са силни. От друга, повечето от нас имат нужда от конкретен повод, за да даряват кръв и често така и не се случва. Аз, например, се каня от близо две години. Също така, това е нещо, което по никакъв начин не може да бъде очернено от лобистите за ACTA като „злонамерен акт на хакери и пирати от мрежата“.

В тези линкове ще намерите близки до вас центрове за дарителство:

• Дари кръв!
• Българска асоциация за доброволно кръводаряване
• Информация в БЧК
• Контакти на БЧК
• Какво трябва да знаем, преди да дарим кръв?

Ако не сте в България, потърсете информация в местния Червен Кръст или при лекаря ви. Информирайте се за изискванията и отделете малко време. Не забравяйте да се снимате и да качите снимката във Facebook или да ми я изпратите.

Кажете ми какво мислите за тази идея. Може да пуснете още информация в коментарите къде други могат да даряват или да споделите опита си, ако вече сте дарили. Ето и статията на Йордан за идеята.

Доста неща се случиха от петък насам. Тогава пуснах протеста си срещу ACTA и последвах тези, които отдавна предупреждаваха за опасностите. Доста блогове писаха по темата и ще се опитам да изброя някои от тях по-долу.

Може би първата медия, която реагира, беше в. Труд. Заглавието им обаче подвежда много определяйки подписа на кабинета като „смърт за торентите„. След това цитират мен и Емил, като пропускат същественото – вредата върху много сфери извън мрежата и върху свободата на споделяне като цяло. Дори ги дадох като пример за ранен сигнал за медийна контраатака. От това заглавие пострада и Мария Илиева, която честити „победата“ на всички изпълнителите (премахнала е вече коментара си). Отговорът не закъсня и сега реакцията й бива осмивана масово във Facebook и Twitter.

Като говорим за социални медии, в тази група ще намерите доста хора интересуващи се от темата. Няколко ентусиаста пък организират протест срещу подписа на България, който ще се проведе на 11-ти февруари и ще тръгне в 11 часа от НДК. На тази дата ще има глобален протест срещу ACTA. Ако има във Frankfurt, ще се опитам да кача снимки. Ето тук може да си свалите Anon маска за отпечатване, ако не искате да изпъквате от тълпата. Тук има и една по-сложна в 3D.

Доста медии пуснаха материали по темата – най-вече цитирайки блогъри и анализи в чужди медии. Основният фокус беше върху това, че би се спряло пиратството в мрежата. Една ранна статия в Капитал Daily ми направи впечатление – „Без неудобства„. Там доста точно и ясно се проследяват решенията на правителството и липсата на прозрачност. Една статия на Дневник от днес обаче уцели десетката – „Какво е ACTA и как ощетява интернет потребителите. Отговаря конкрено на някои арументи в подкрепа на споразумението и очертава основните проблеми.

От блогърите, трябва да спомена отново Нели Огнянова, която днес описа ACTA като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн. Погледнете и по-ранните й статии за други препратки. Бивол пък пусна цитати от Wikileaks с мнение, че Борисов е натискан пряко от щатите, за да подпишем ACTA. За още мнения посетете Пейо, Eneya, Комитата, Еverhooder, Тишо, Странгера, Method-X, 111bits, Григор Гачев, Костадин и Ангел Игов. Има още много и ще ги намерите във Facebook, Twitter и Блогосферата.

Важно е да запомним

Трябва да отбележим е, че споразумението претърпява много промени през последните 3 години. Голяма част от ранната критика се основава на изтекли становища и части от документа. В днешният си вид, който може вече да прочетете сами, е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения. Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права. Също така е възможно да се криминализира използването на технологии, които позволяват споделянето на пиратски копия (като торентите и Skype) или използването на системи за скриване на самоличността (като TOR мрежите използвани от Anon, Wikileaks и много репресирани активисти). Аналогични мерки са приложени и при предполагаемото нарушаване на патенти в производството.

Европейската Комисия пусна документ за „митовете около ACTA“, който общо взето (взимайки предвид изказвания в европарламента) казва две неща: „прозрачно сме обсъждали споразумението, но май никой не знаеше“ и „обещаваме, че компаниите няма да нарушават права ви“. Днес в Twitter комисаря по дигиталното развитие Круз отклони въпросите за ACTA и върна топката на комисаря по търговията. В този смисъл, един от аспектите, срещу които протестираме, е почти пълната липса на прозрачност и яснота кой е участвал в изготвянето, какво е променяно, кой ще упражнява контрол и какви са очакваните резултати.

Още проблеми с ACTA заедно с конкретни текстове в споразумението ще намерите при Eneya.

Други статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в аргументите ми и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

Има каузи. Каузи много. Залети сме отвсякъде с призиви за внимание, за действие, за състрадание и гняв. Разпращаме си един на друг снимки, статии, лозунги и темите на деня. Запитах се какво значи всичко това и има ли значение.

„Хиляди секат клоните на злото,
но никой не замахва с брадва към корените“
Хенри Дейвид Торо

Надявам се вече да сте чули за ACTA. Преди два дни описах заложените в нея опасности маскирани като опазване на интелектуалната собственост. Напоследък избледнява скандалът с шистовя газ, но вероятно си спомняте картините на пустиня и смърт, която ни рисуваха от една страна и тези с корумпирани еколози и зловещото влияние на Русия – от друга. Сега медиите съобщават за пребити от полицията престъпници и освободените от Ангел Марин чудовища, изнасилвачи и трафиканти.

Казват, че една картина предава хиляда думи, но често се налага картината да е страшна, опасна, скандална и гротескна. Всички се суетим около ежедневните си проблеми и нещо трябва да ни разтърси, за да вдигнем поглед и да се включим в дадена тема. Затова навсякъде от плакати и брошури ни гледат гладни, слаби и болни деца и животни. Всичко обаче има странични ефекти – пренасищането от шокиращи снимки ни кара да изградим защитна стена от безчувствие. Също както прекомерното количество шоколад или адреналин спира да ни радва след време – привикваме с тези стимули.

Тази хипер-стимулация ни вреди. Първият ефект е, че не усещаме сравнително слабите сигнали на страдание и тревога у околните. Вина за това имат не само стимулиращите картини, статии и лозунги, но и самите ние, защото не сме не сме подходили критично към тях.

Има обаче и дори по-вреден ефект – тези които мислят критично, разгледат фактите и чуват различни мнения, биват неизменно отблъсквани от крайността на отделни картини. Говоря за апокалиптичните прогнози за онова, което „би могло да стане“. Мислещият ум разбира (или решава да вярва), че те са малко вероятни и от практични съображения ги отхвърля – често заедно с правилни аргументи и важни предупреждения.

„Никога не се съмнявайте, че малка,
интелигентна и целеустремена група от хора
може да промени света. В действителност,
това са единствените, които са го правили.“
Маргарет Мид

Така всяка кауза – като анти-ACTA, политическата прозрачност, борбата с глада – се сблъсква с противоречие – как да убеди хората, че проблемът е реален и трябва действие. Силата на една малка група от активисти идва от вярата на мнозинството, което от своя страна натиска силните на деня. Трябва добър баланс между силните съобщения, които привличат масата и обстойните аргументи, които привличат мислещите. Липсата на баланс помага само на неизменната медийна контраатака. Тя включва осмиване на гротесковото, всяване на съмнения в аргументите и още по-лошо – претоварване с информация и заглушаване на протестните гласове. Този вихър от нападки и разнопосочни аргументи се подема от масовите медии докато вече никой не знае кое е истина и кое не. Заглавието в днешния брой на в. Труд за ACTA е само ранен сигнал.

„Всички политики се базират на
безразличието на мнозинството“
Джеймс Рестън

Ние, обикновените граждани, виждаме само хиляди каузи и послания, които ни заливат всеки ден. Често им обръщаме толкова внимание, колкото да препратим покана за следване на кауза или страница във фейса. Понякога и самите призиви са точно такива – „Следвайте ни във Facebook, за да опазите …„. Това се нарича „дигитален активизъм“ и често се дава за пример като олицетворение на безразличието и липсата на реално действие. Макар и често направен недобре, той далеч не е за подценяване, защото може истински да промени мисленето на много хора, за разлика от показните протести и безсмислените вотове на недоверие. За жалост обаче, и този метод за привличане на подкрепа страда от същото раздвоение – аргументи срещу ужаси, повърхностна масова кампания срещу задълбочени дискусии.

Как да надвикаме „жълтите“ скандали, дребнавите политиканствания и зомбиращите сериали? Илюзия е, че има пазарен принцип във вниманието на обществото (маловажните теми и каузи да не оцеляват) и мисля, че на всички това ни е пределно ясно. Погледът ни винаги е прикован към хиперстимулантите във всичките им разновидности. Може би се налага силен шок, за да ни извади от този транс и да ни накара да мислим. Всеки, разбира се, има право да не му пука. По същия начин ние имаме право да му кажем, че неутрална позиция реално няма и че е заел грешната страна.

„Светът е опасно място не заради тези, които вършат злини,
а заради онези, които гледат и не правят нищо.“
Алберт Айнщайн

Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?

Как трябва да бъде?

За целта трябва да се отворят данните и на фирмите в България. И сега те би трябвало да са публични, но можем да стигнем до тях единствено през търсачката на Търговския регистър. Вместо това, трябва да може всеки от нас да си свали тази част от базата данни, която е публична (без лични данни, подписи и прочие) и да може лесно да ги анализа. Възможностите са повече от невероятни. Може да се изгради цялостна мрежа от свързани фирми, да се търсят партньорства, модели и инвестиционни практики. Всеки от нас може да стане разследващ журналист и да помага на НАП и прокуратурата. Това е силата на отворените данни и за тази прозрачност се подписа настоящия кабинет преди 4 месеца.

Изненада! Това вече е възможно.

Ако отворите страницата на регистъра в част „Интеграция„, ще видите, че може да получите всичко. Дори има схема на данните. Има една подробност – струва 30000 лева. Информацията е публична, но според тарифата им, за да я получим трябва да се бръкнем дълбоко. По света има много примери за такива платени услуги и ефектът често е, че реално се блокира достъпа до обществена информация, докато в същото време печалбата от таксата не е кой знае каква. Затова реших да попитам Агенцията по вписванията до колко е ефективна тази такса. Днес получих отговорът, който може да прочетете по-долу. Парадокса беше, че трябваше да платя 30 ст., за да получа обществено достъпна информация за това кой плаща крупни суми за пълен достъп, но както и да е. Ситуацията е следната:

4 юридически лица са платили по 30000 лева за цялата им база данни, а една фирма се е абонирала за обновления. Не питах кои, защото това съвсем не очаквам да ми кажат. Това е от самото създаване на регистъра преди 4 години. Разходите по поддръжката на всички регистри и всички системи на агенцията от 2008-ма насам възлизат на 850000 лв.

Агенцията по вписванията има нужда от много сървъри, сложна инфраструктура и бази данни. Несъмнено сайта им е доста натоварен и поддържането му струва много пари на данъкоплатците. Въпросът ми обаче е следния – няма ли да се улесни работата както на сайта им, така и на администраторите, ако данните бъдат пуснати свободно в отворен и машинно-четим формат? Така ще се появят множество услуги, които ще предлагат различни видове анализ на данните. Няма да е трудно и да се направи по-добра търсачка. Към момента 4 фирми имат пълен достъп до информацията. Струва ли налагането на толкова голяма такса или каквато и да е такса, за да се блокира практически достъпа до толкова важен ресурс?

Бюрокрацията, Санчо…

Знам, че ще ми кажете, че искам много. Само преди 9 месеца бяха приети промени, които има вероятност да блокират съвсем достъпа до регистъра. Идеята ми обаче съвсем не е неосъществима. Една от първите задачи на електронното правителство, както писах миналата седмица, е да свърже всички регистри и да ги направи достъпни. Имам информация, че в самата Агенция по вписванията се дърпат и не искат интеграция, но това ще стане. На второ място, кабинета е подписал участието си в международното Партньорство за отворено управление. В рамките му, трябва да заявим до края на март конкретни задачи и данни, които ще бъдат не само публично достъпни, но и предоставени с структуриран формат, за който все говоря. Оставянето на тази безумна такса при наличие на почти готова web service интеграция противоречи с всички принципи на отвореното управление и публичността. Както съм казвал преди, затрудненият достъп до големи масиви с обществена информация е само илюзия за публичност.

Положителното тук е, че има хора, които разбират нуждата от промяна и истинска прозрачност. Има ги и в кабинета. Надявам се, че ще надвием Агенцията по вписванията и най-малкото ще направим Търговския регистър публичен. Приложенията оставам на вашата изобретателност.

Документи

Заявление за достъп до информация, решение от за предоставяне на достъп от Агенцията по вписванията и самата информация, която получих днес

Други отворени данни

Отворени данни на парламента
Отворени данни на безследно изчезналите в България
Отворени данни на ражданията в България
Отворени данни за сътрудниците на ДС – проект в изпълнение
Отворени данни на всички обществени поръчки – свалени са данните и ги анализирам; скоро ще ги пусна.

Период 01.11.11-10.01.12. Непълни данни!

Тъй като ми е хоби да се ровя в правителствени данни, реших да дръпна и тези тук. Оказа се (почти) невъзможно. Системата може да им е струвала само 28 хиляди, но е направена максимално усложнено. Не знам дали целта е била да не може да се изкарват каквито и да е било справки, освен тези, които те искат, но (почти) успяха. Ако трябва да го сравяня с нещо, то логиката на системата прилича на бюрокрацията – попълваш молба на едно място без да разбираш половината неща защо са, после обикаляш да си събереш цифрите от други гишета и така за всяка справка.

И все пак… ето тук може да свалите данните въведени от всички общини от началото на ноември насам в CSV формат, а това тук е скрипта, с който ги свалих. Всъщност единствено Силитра, София – град и Добрич са въвеждали данни от ноемрви – останалите са започнали в последната седмица. По малката бройка раждания съдя, че явно не всички болници дори го правят. Затова би било добре да видим и разбивка по АГ отделения.

Напоследък доста ви говоря за отворени данни, електронно правителство и прочие. Скоро ще ви пусна документите с идеи, предложения и технически изисквания, който подготвям. Похвално е, че Здравното министерство е пуснало такава информационна услуга. Намеренията им очевидно са добри и както се вижда – цената не е въобще висока като се има предвид, че са използвали Oracle Application Express. Все пак, това далеч не е прозрачност и отворени данни. Точно обратното – това е типичен пример за система, която по дизайн е несъвместима с други такива. За да може тази услуга да е полезна, трябва да се гарантират три неща:

Допълнение

След като свалих данните за раждаемостта, взех тези от последното преброяване и направих следния инструмент:

Не него може да видите на карта в абсолютни стойности колко раждания има за всеки регион. Тази функционалност е подобна на тази на официалната страница, но тук много по-удобно се сменя периода, а цифрите на картата се показват на скала с цветове. Ако изберете опцията за относително показване на ражданията, ще се покаже лента с възрастови групи. Щом изберете такава група, картата автоматично ще се обнови като покаже колко раждания има за всеки регион на 10000 души от на зададената възраст.

Това дава възможност да видите, например, колко раждания има в Сливенско на 10000 души между 15 и 30 години. Или пък в коя община има най-много деца родени в съотношение с деца до 4 годишна възраст (т.е. къде има потенциален бум в последните години).

Под картата ще видите графика с разпределението във времето на общия брой раждания. Данните се обновяват на всеки 3-4 часа и може да ги свалите от линка в тази статия.

Кажете какви други данни искате от държавата тук.

Посланикът на Италия Стефано Беназо е забелязал това и е открил друг признак на толерантност у нас – продължителното мирно съжителство на много религии. Свидетелство за това са църквите, синагогите и джамиите, които са пръснати из градовете ни. За да покаже това, той организира изложба на макети на исторически сгради, изготвянето на които е негово хоби. Изложбата се казва „Толерантност: Пътеводна светлина във вярата и живота“ и в нея ще участват също така Вихрен Михайлов, Пламен Игнатов и Тодор Нанчев. Тя ще се проведе между 11 и 30 януари в Националният Исторически Музей в София. След това мисля, че ще я покажат в Пловдив и в няколко града в чужбина. Повече ще намерите на страницата във Facebook, както и на събитието.

Когато бях малък започнах да правя модел на храм-паметника „Александър Невски“. Бяха ми подарили готови листове с елементите, които просто трябваше да отрежа и залепя. Не мога да си спомня какво стана с модела, но в последно време на няколко пъти търся подобни лесни за направа модели. Някой знае ли къде могат да бъдат намерени?

Преди два дни Черна Станция разбуни духовете като пусна „българската версия“ на корицата на Time за личност на годината. Започна да се споделя и бърбори колко било точно и как е абсолютно прав – у нас няколко протестиращи, нямало хора, които работели за общото благо и въобще всички българи сме се унесли в сладка дрямка.

Колажът сам по себе си не е скандален, защото е средство за изказ на един човек. Показателен обаче е воят, който се надигна. Корицата уцели точно в десетката на желанието ни да се самобичуваме. Подхрани желанието ни обвиняваме всички около себе си, че са овце и ни дърпат нас самите надолу.

Няма да изброявам всички политически и социални протести, които се случиха през изминалата година у нас. Достатъчен е коментарът на @nervnata в Twitter тук и тук. Оригиналната корица на Time не е просто за протестиращия, а за всички, които работят не само за собствения си интерес, а и за общото благо – било то като информират и организират другите в акции и протести, като влагат доброволен труд или подготвят алтернативни концепции. Затова на всичките няколко-стотин харесали „алтернативната корица“ в Svejo, Facebook и Twitter, ще предложа следните няколко линка. Участието в някоя от тези програми със сигурност ще ви нареди сред избраните от Time за личност на 2011:

Както може би забелязвате, застъпвам темата за отворените данни доста често напоследък. Ако прозрачността в управлението ви вълнува, има две новини, които ще са ви интересни.

Първата е, че преди малко Европейската Комисия и по-точно комисар Нели Круз пуснаха няколко документа формиращи стратегия за развитие на свободно достъпните данни в общността. По-интересният документ е съобщението до Европейския Парламент, в което се обясняват подробно ползите от отворените данни за бизнеса, гражданите и самите правителства. Посочва се сегашното развитие в ЕС и стъпките, които трябва да се вземат. Втория и третия документ са директива и решение за изменение на работата с документи и отварянето им в ЕП, ЕК и Съвета. На сайта на Комисията ще намерите съобщението за стратегията и документите.

Втората новина е публикуването на пълните отворени данни на Народното Събрание. Успях да сваля всички данни, които се публикуват от тях, да ги оправя, допълня с информация събрана от страници им и да ги подредя в архив. Направих и сайта да прилича на този на парламента, но с уточнение, че няма връзка с тях и не е истинския.

Въпреки, че данните за депутатите и законите се публикуват вече в XML формат, повечето имаха грешки. Също така, доста от данните не бяха в структуриран формат. За тях направих скриптове, които автоматично четат страниците, подреждат данните и ги обръщат в отворените данни. Към този момент данните, които ще намерите на страницата на проекта са:

Всички данни са в XML формат като сега обмислям как да се обърнат в CSV формат за лесен анализ в Excel таблици, както и в SQL база данни, за по-лесни справки. Имаше и други интересни предложения в Twitter, които разглеждам. Сега данните съдържат на 11000 документа и представляват общо 1.12 Gb информация в два ZIP архива. На страницата ще намерите линкове към так, отворения код на скриптовете и XSL схема на всички данни. Има и доста полезни линкове към други ресурси.

Повечето данни са доста надеждни и ще бъдат обновявани поне веднъж на седмица. Стенограмите обаче не са индексирани. Открих структура в тях, с която да мога да отделя и свържа изказванията с определен депутат и дори законопроект и гласуване. Методът обаче не е надежден, още повече, че стенограмите преди 2001-ва явно са дигитализирани (сканирани и обърнати в текст), от което структурата им напълно е разрушена. Все пак миналата седмица отново ми дадоха надежда, че ще пуснат индексирани стенограмите, което ще даде още повече данни и интересна информация.

Една бонус новина е, че направих контакт със сътрудници в Open Government Partnership и научих кои са отговорните лица от наша страна. Сега се опитвам да се свържа с тях и се надявам скоро да имам новини за целите, които ще представят до март.

Ето и статията за стратегията на ЕК в блога на OKFN.

Остават само два дни от гласуването на публиката. Може да покрепите проекта за карта на престъпността като отворите страницата за гласуване, отбележите „Карта на престъпността“ и натиснете „Продължи“. След това ще потвърдите гласа си с мейл адрес.

Повече за Crime.bg ще намерите на страницата на проекта, както и в статията ми за него. Тук съм описал и защо участвам с този проект и какви са предимствата му.

Тазгодишното издание на „Кариера в България. Защо не?“ ще се проведе на 22 декември в Интер Експо център София. Участвах в тези през 2008-ма и 2009-та и определено са доста полезни за ориентиране в обстановката. И тази година ще има изложение на фирми, отделни презентации и семинарна част. Тази година ще има и работилници (или workshop-ове, ако предпочитате) по различни теми – как се пише CV, какво да правим след като ни наемат в България и прочие. Сред известните вече изложители тази година са агенции като Accelerate HR, Bulwork и AIMS, IT фирми като Hewlett Packard и Viscomp, както и големи компании на българския пазар като Sopharmatrading, M-Tel, Globul, EVN Bulgaria и Ernst & Young. По традиция повечето се регистрират в последния момент, така че очаквайте още повече на изложението.

В края на форума ще има дискусия за ситуацията с работата в България и споделяне на опит на вече върнали се. От познати знам, че точно в момента ситуацията е доста лоша що се отнася до работата. Освен ако не искате да работите в международна IT или консултантска компания, намирането на сносно заплащане ще е доста трудно дори с диплома в чужбина. Очаква се обаче до година-две ситуацията да се нормализира и да започнат да търсят много хора заради очакваният подем в европейските икономики. Това, разбира се, еврозоната да не изпадне в рецесия покрай комшиите, от което работата ви ще пострада много независимо къде се намирате. Имайки предвид, често форумът се посещава от студенти и специалисти с опит, той ще помогне точно за това – да се планира започването на работа няколко години напред.

Затова, този форум е полезен от гледна точка на представа какво се случва, какви са възможностите и какво може да се очаква. Покрай предишните ми участия и регистрацията ми в порталът Back2BG получавам всеки месец по няколко предложения за фирми търсещи специалисти с езици и някакъв опит. Ако имате време покрай връщането си в България тази зима или вече сте си в България, мисля, че ще ви бъде полезно. Ще ги намерите и във Facebook.

Погледнете и статиите ми за предишните издания на форума:
По-добре ли е с образование от чужбина?
Утре е „Кариера в България“. Гледайте на живо и участвайте
Какво очаквам да видя на форума „Кариера в България“
На кого му се работи в България?
Форумът „Кариера в България. Защо не?“

Утре мрежата навършва 42 години. За тази възраст е претърпяла немислими трансформации и е заела централна роля в живота на много от нас. Дори да не го осъзнавате, свързаността, която предлага, ви влияе по много скрити начини. Мрежата вече надминава техническите си параметри и се превръща в „място“ – виртуално пространство за работа, споделяне, политика, развлечение и революции.

Наистина, ако бъдат наложени ограничения за достъпа и съдържанието в мрежата, тя няма да е същата. Все пак ми се ще да коригирам лозунга на кампанията „Освободи интернет„ – трябва да освободим хората. Мрежата предлага възможности и свободният достъп до тях навсякъде и по всяко време ги прави ценни. Когато отваряме безжичните си мрежи, ние освобождаваме случайни хора от липсата на информация и дигитална изолация. Тази лична свобода реално изгражда мрежата в смисъла, който възприемаме днес.

Свободният достъп до интернет е наистина задължителен в наши дни и не случайно ООН го определи като човешко право. Има множество европейски проекти за развитие на широколентовия достъп на домакинствата и бизнеса. В България се радваме на доста бърз интернет, но за жалост в отдалечените региони това не е още така. Все пак, отдавна съм установил, че в градовете ни има повече отворени WiFi мрежи, отколкото който и да е чуждестранен град, в който съм бил. Това е добре, защото така помагаме не само на околните, но и показваме култура на споделяне. Затова е важно всеки да отваря мрежата си, но не трябва да забравяме подходящите мерки за сигурност.

Повече за това как да се включим в инициативата на „Освободи интернет“ и как да отворим мрежата си правилно ще намерите на сайта им. Там ще намерите и карта на всички мрежи, които ще бъдат отворени утре.

Когато се прави сайт, добрите практики диктуват, че трябва да се проучи мнението на тези, които ще го използват. За жалост това рядко се случва и в крайна сметка страниците не показват оптималното за този сайт. Причината е, че дизайнерите и програмистите имат една представа какво е важно като информация, а в действителност посетителите да очакват друго.

Струва ми се, че случая с Lipsva.com е подобен. Има доста информация на сайта и вероятно има по-добър начин да я представим. Може би трябва да има само малка карта на началната страница и по-голяма във вътрешна. Може би е добре да има по-голям списък с профили на изчезнали и директни линкове към плакти за печатане. Може би картата трябва да се запази, но да се опрости силно или пък да се добавят повече, но по-разбираеми инструменти.

За всички тези въпроси имам нужда от помощта на всички вас. Знаете, че когато някой се втренчва достатъчно дълго в един проблем, той губи представа за обективната картинка и по-добрите решения. С тази цел съм подготвил тази анкета. Има само 4 въпроса с конкретни мерки. Последния всъщност е поле, където може да се впуснете в предложения, ако съм пропуснал нещо. Има и място за мейл в случай, че искате да помагате и в бъдеще. Ще се радвам на всякаква критика и идеи.

Започнете анкетата