Блогът на Юруков

Преди две седмици американският държавен секретар Хилари Клинтън посети България. Една от многото обсъдени теми беше Open Government Parnership, за която писах през последните няколко месеца. Клинтън изтъкна, че България се е присъединила към OGP, която е под патронажа на Обама и бразилското правителство, както и че очакват с нетърпение да видят развитието на въпроса у нас. Целта на това партньорство е да постави от една страна общи изисквания и стандарти, а от друга – сцена на взаимопомощ и съревнование що се отнася до прозрачността в управлението. Всяка държава трябва да определи цели за отваряне на публичните си данни, процеси и комуникация за обществеността, след което да ги изпълни в разумен срок.

Тъй като се интересувам от темата за отворените данни от доста време – както вече сте забелязали – потърсих контакт с хора от кабинета. Имам доста идеи за това какво може да се отвори, а също така и как това да се изпълни технически и направи устойчиво. През януари имах среща с шефа на кабинета г-жа Бъчварова и зам. министъра на електронното управление – Валери Борисов. Стана ясно, че политическа воля за отворени данни има. Двата основни проблема, които обсъдихме, бяха, че от една страна липсва разбиране за това какво са отворени данни у повечето чиновници и журналисти, както и че не е съвсем известно с какви масиви от данни разполагат повечето министерства. Пуснато е допитване до всички ведомства да предоставят такава справка. За целта написах кратко техническо ръководство какво се търси като информация. Тогава подготвих и редица идеи за данни подходящи за отваряне, които ще намерите в този mindmap. В тази статия пък има още доста, които посетителите на този блог са дали. Очаквам отговор от занимаващите се с OGP, за да обощя тези концепции в подробен документ.
Чети нататък »

(c) Юлия Лазарова @ Dnevnik с малко промени от мен

И аз, както доста други, се зарадвах след днешната пресконференция на министър Трайков. България замразява участието си в ACTA. Дори написах във Facebook, че „сме спечелили, но остава битката за европарламента„. В коментарите след това Йордан и други описаха по-добре новата ситуация, в която се намираме.

Истината е, че нищо още не е свършило. Присъединихме се към Полша, Чехия и Словакия, които също спряха ратификацията на споразумението. Това обаче не означава, че сме оттегили подписа си. И ние, както и Германия, която дори още не е подписала, ще изчакаме решението на европейско ниво. Това може да означава две неща – ратификация в европарламента или разговори между представители на страните членки. И в двата случая гражданите не са включени в дискусията, независимо колко еврокомисията ни убеждава, че всичко е прозрачно. Във всеки даден момент кабинетът Борисов може да реши да активизира процеса на ратификация и да прокара споразумението в рамките на дни. Индикации за същото виждаме и в скорошните разговори за вдигане на забраната върху шистовия газ – сега, когато фокусът на обществото и медиите е насочен другаде.
Чети нататък »

След като написах първата си статия срещу ACTA, обсъдих подробно рисковете от маргинализиране на мненията по споразумението. Тезата ми беше, че крайните изказвания вредят повече на една такава кауза, отколкото да й помагат. Що се отнася до споразумението, това са мненията, че то ще ни прати директно в някаква анти-утопия, докато в действителност, ACTA по-скоро е стъпало в тази насока.

Този тип крайни позиции зачеркват всякакви положителни аспекти. Вярно е, че в този си вид ACTA определено не може да бъде приет и „корекциите„, които министри и депутати ни обещават, далеч няма да са достатъчни дори да бяха възможни. Важно е обаче да има интрумент за борба срещу фалшивите лекарства, например. Забележете, че тук не говоря за generic лекарствата, а за онези пълни с тебешир, оцветители и витамин C, които заливат пазара в Азия, Южна Америка, а вече и Европа. От такива медикаменти и хранителни добавки се печели страшно много за сметка на здравето на хората. Затова основната цел заложена в ACTA е важна и това не трябва да се забравя.

Проблемът с това и ред предишни споразумения е, че биват „отвлечени“ от лобистки групи, които умело вмъкват мрежу редовете собствени текстове. Така важни и полезни мерки стават заложници на големи корпорации. Видяхме това в почти секретното договаряне на ACTA и винаги трябва да го посочваме. Вина в тази игра на интереси обаче носи и общественото недоволство точно заради крайността на тезите. Една такава теза забелязах днес – че всеки закон включващ спиране на сайт, цели цензура и терор върху свободата на словото.

Аз много уважавам сайта Бивол и им свалям шапка за цялата информация, която са изнесли. Похвално е, че насочват вниманието върху проектозакони и решения на парламента. Понякога обаче позицията им е крайна. В случая става дума за новия закон за хазарта и предвидената възможност да се блокират сайтове за покер и залагания, които не са регистрирани в България. Законът е достъпен в мрежата от октомври насам, а на 2-ри февруари беше приет в пленарна зала.

Чети нататък »

Една прекрасна идея за протест срещу ACTA ми даде Йордан (info, twitter, facebook). Нека всеки, който иска да покаже, че ACTA ще попречи на свободният дух на споделяне и творчество в мрежата, да дари кръв. Ето аргументите на Йордан:

… това е ултимативния жест и страхотен символ за протеста срещу АСТА. Какъв по-силен, по-реален и по-активен пример за акт на споделяне между хората? Ултимативния peer to peer, който буквално прелива живот от мен към другите, които дори не познавам и вероятно никога няма да срещна лично? Освен това от самия акт на протест ще има реална полза за цялото общество – дори за тези които не подкрепят протеста и са за АСТА. Което също е голям жест в духа на безкористното споделяне и безвъзмездния принос към цялото общество.

Кръвта е живителна сила и споделянето й е най-сърдечния начин да се помогне на околните. В този протест тя ще е символ на идеите, които даваме на останалите в мрежата, с които ги в вдъхновяваме и с които им даваме възможност да направят нещо по-добро. Дарявайки кръв, вие ще помогнете както на напълно непознат – също както споделяме идеи или съдържание. Макар да ни убеждават, че ACTA цели блокирането само на големите „пиратски“ сайтове, властта, която дава на тесен кръг от хора и липсата на регулация как тя ще бъде използвана, застрашава точно тази култура на споделяне и устоите на мрежата, каквато я познаваме днес.
Чети нататък »

(c) Agencja Gazeta

Доста неща се случиха от петък насам. Тогава пуснах протеста си срещу ACTA и последвах тези, които отдавна предупреждаваха за опасностите. Доста блогове писаха по темата и ще се опитам да изброя някои от тях по-долу.

Може би първата медия, която реагира, беше в. Труд. Заглавието им обаче подвежда много определяйки подписа на кабинета като „смърт за торентите„. След това цитират мен и Емил, като пропускат същественото – вредата върху много сфери извън мрежата и върху свободата на споделяне като цяло. Дори ги дадох като пример за ранен сигнал за медийна контраатака. От това заглавие пострада и Мария Илиева, която честити „победата“ на всички изпълнителите (премахнала е вече коментара си). Отговорът не закъсня и сега реакцията й бива осмивана масово във Facebook и Twitter.

Като говорим за социални медии, в тази група ще намерите доста хора интересуващи се от темата. Няколко ентусиаста пък организират протест срещу подписа на България, който ще се проведе на 11-ти февруари и ще тръгне в 11 часа от НДК. На тази дата ще има глобален протест срещу ACTA. Ако има във Frankfurt, ще се опитам да кача снимки. Ето тук може да си свалите Anon маска за отпечатване, ако не искате да изпъквате от тълпата. Тук има и една по-сложна в 3D.
Чети нататък »

„Запазете си монетите – искам промяна“ Banksy

Има каузи. Каузи много. Залети сме отвсякъде с призиви за внимание, за действие, за състрадание и гняв. Разпращаме си един на друг снимки, статии, лозунги и темите на деня. Запитах се какво значи всичко това и има ли значение.

„Хиляди секат клоните на злото,
но никой не замахва с брадва към корените“
Хенри Дейвид Торо

Надявам се вече да сте чули за ACTA. Преди два дни описах заложените в нея опасности маскирани като опазване на интелектуалната собственост. Напоследък избледнява скандалът с шистовя газ, но вероятно си спомняте картините на пустиня и смърт, която ни рисуваха от една страна и тези с корумпирани еколози и зловещото влияние на Русия – от друга. Сега медиите съобщават за пребити от полицията престъпници и освободените от Ангел Марин чудовища, изнасилвачи и трафиканти.

Казват, че една картина предава хиляда думи, но често се налага картината да е страшна, опасна, скандална и гротескна. Всички се суетим около ежедневните си проблеми и нещо трябва да ни разтърси, за да вдигнем поглед и да се включим в дадена тема. Затова навсякъде от плакати и брошури ни гледат гладни, слаби и болни деца и животни. Всичко обаче има странични ефекти – пренасищането от шокиращи снимки ни кара да изградим защитна стена от безчувствие. Също както прекомерното количество шоколад или адреналин спира да ни радва след време – привикваме с тези стимули. Чети нататък »

Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?
Чети нататък »

Вероятно сте попаднали на новината в Дневник, че Здравното министерство е пуснало информационна услуга, с която всеки може да провери колко деца в кой регион са се родили. Има разбира се едно „но“ – информацията се подава в рамките на максимум 3 дни и вероятно в някои болници все още не са наясно, че трябва да го правят. Все пак е напредък, че за всяко АГ отделение има определен човек, който носи персонална отговорност, ако данните не са въведени. Това е нещо, което трябва да се направи за всички отворени данни в администрацията, когато бъдат пуснати.

Период 01.11.11-10.01.12. Непълни данни!

Тъй като ми е хоби да се ровя в правителствени данни, реших да дръпна и тези тук. Оказа се (почти) невъзможно. Системата може да им е струвала само 28 хиляди, но е направена максимално усложнено. Не знам дали целта е била да не може да се изкарват каквито и да е било справки, освен тези, които те искат, но (почти) успяха. Ако трябва да го сравяня с нещо, то логиката на системата прилича на бюрокрацията – попълваш молба на едно място без да разбираш половината неща защо са, после обикаляш да си събереш цифрите от други гишета и така за всяка справка.

И все пак… ето тук може да свалите данните въведени от всички общини от началото на ноември насам в CSV формат, а това тук е скрипта, с който ги свалих. Всъщност единствено Силитра, София – град и Добрич са въвеждали данни от ноемрви – останалите са започнали в последната седмица. По малката бройка раждания съдя, че явно не всички болници дори го правят. Затова би било добре да видим и разбивка по АГ отделения.
Чети нататък »

Как може да се измери толерантността в една държава като България? Как се прави в другите страни? По броят пребити малцинства, какво е етническото разпределение в затворите, колко лесно си намират работа, колко лесно се придвижват хората с увреждания или дали религията има значение в ежедневието? Всички тези неща имат значение и проблеми прозират във всяко общество. Нашето далеч не е изключение, но ще е грешка да не признаем, че в това отношение имаме сериозни предимства.

Посланикът на Италия Стефано Беназо е забелязал това и е открил друг признак на толерантност у нас – продължителното мирно съжителство на много религии. Свидетелство за това са църквите, синагогите и джамиите, които са пръснати из градовете ни. За да покаже това, той организира изложба на макети на исторически сгради, изготвянето на които е негово хоби. Изложбата се казва „Толерантност: Пътеводна светлина във вярата и живота“ и в нея ще участват също така Вихрен Михайлов, Пламен Игнатов и Тодор Нанчев. Тя ще се проведе между 11 и 30 януари в Националният Исторически Музей в София. След това мисля, че ще я покажат в Пловдив и в няколко града в чужбина. Повече ще намерите на страницата във Facebook, както и на събитието.
Чети нататък »

Преди два дни Черна Станция разбуни духовете като пусна „българската версия“ на корицата на Time за личност на годината. Започна да се споделя и бърбори колко било точно и как е абсолютно прав – у нас няколко протестиращи, нямало хора, които работели за общото благо и въобще всички българи сме се унесли в сладка дрямка.

Колажът сам по себе си не е скандален, защото е средство за изказ на един човек. Показателен обаче е воят, който се надигна. Корицата уцели точно в десетката на желанието ни да се самобичуваме. Подхрани желанието ни обвиняваме всички около себе си, че са овце и ни дърпат нас самите надолу.
Чети нататък »