Блогът на Юруков

Не, не става дума за някаква рецепта – просто нещо, което обичам да правя с парченцата на мандарините преди да ги изям.

Чети нататък »

Тази вечер сайта на проекта Crime.bg спечели наградата на журито в категория „Кауза, събитие, общество“ на престижния конкурс БГ Сайт. Споделяме си първото място със сайта BB-Team.

Конкуренцията в категорията беше доста оспорвана. Напълно заслужено БГ Мама получи наградата на публиката. Моят фаворит в категорията обаче беше Без Насилие!, който за жалост остана на трето място. Въпреки, че сайта е с изцяло запазени права на съдържанието – нещо, което не разбирам при такава инициатива – изпълнението му е прекрасно. Има много информация, а страницата е добре структурирана. Темата също така е важна и добре застъпена.

Да си призная, не очаквах да наградят Crime.bg. Първо, защото е нов сайт без установени позиции в мрежата за разлика от другите кандидати. Всъщност в момента посещаемостта му е изключително ниска. Надявам се обаче хората да видят ползата от този проект и да започнат да подават сигнали за нарушения. Втората причина беше, че не вложих чак толкова труд във външния вид. Оправих, разбира се, W3C валидацията, скоростта и основните страници, но времето ми до началото на конкурса беше почти изцяло заето с другия crowdsourcing проект – За честни избори. Той пък пожъна голям успех за кратко време и определено ще го запазим за следващите избори. Събраните данни от тези избори са вече отворени, но ще ги пусна скоро в по-удобен формат.
Чети нататък »

Когато се прави сайт, добрите практики диктуват, че трябва да се проучи мнението на тези, които ще го използват. За жалост това рядко се случва и в крайна сметка страниците не показват оптималното за този сайт. Причината е, че дизайнерите и програмистите имат една представа какво е важно като информация, а в действителност посетителите да очакват друго.

Струва ми се, че случая с Lipsva.com е подобен. Има доста информация на сайта и вероятно има по-добър начин да я представим. Може би трябва да има само малка карта на началната страница и по-голяма във вътрешна. Може би е добре да има по-голям списък с профили на изчезнали и директни линкове към плакти за печатане. Може би картата трябва да се запази, но да се опрости силно или пък да се добавят повече, но по-разбираеми инструменти.

За всички тези въпроси имам нужда от помощта на всички вас. Знаете, че когато някой се втренчва достатъчно дълго в един проблем, той губи представа за обективната картинка и по-добрите решения. С тази цел съм подготвил тази анкета. Има само 4 въпроса с конкретни мерки. Последния всъщност е поле, където може да се впуснете в предложения, ако съм пропуснал нещо. Има и място за мейл в случай, че искате да помагате и в бъдеще. Ще се радвам на всякаква критика и идеи.

Започнете анкетата

Преди няколко дни започна гласуването на BGSite за сайтове на годината. Това е 12-тото издание и второто, в което участвам в журито. Към края на месеца ще пусна описание на моите фаворити. Междувременно обаче искам да ви призова да гласувате за проекта Crime.bg, който регистрирах в категория „Кауза, събитие, общност“.

Как да гласуваме?

Лесно е. Отворете този линк. Намерете заглавието на сайта „Карта на престъпността“. Би трябвало да е най-отгоре след като отворите страницата. Отбележете го с отметка, отидете най-долу на страницата и натиснете „ПРОДЪЛЖИ“. След това ще ви питат за мейл, на който ще получите линк за потвърждаване на гласа. Това е
Чети нататък »

Предполагам, че сте чували за играта за измерване на интернет влиянието на конференцията WebIt. Целта й е колкото се може да кликнат на линка ти и да гласуват за теб. Така се измерва до колкo хора имаш достъп и дали можеш да ги накараш да стигнат до някаква страница. Тази година реших и аз да участвам просто ей така. Знам, че няма много смисъл и ще обясня защо, но все пак ми е интересно колко клика ще събера. Ето с този линк ще може да гласувате, ако искате да ме подкрепите. А да, за първите 5 има награда безплатен пропуск за конференцията.

И да – целта да слагам линковете е, защото искам да отида на конференцията.
Чети нататък »

От 9 месеца работя в една компания на име 360T. Financial Times я нарече „Бягството от немската традиция“. Това е един от най-успешните start-up-и от времето на .com манията. До преди 10 години компаниите са търгували валута, опции и взимали заеми по много архаичен, несигурен и неизгоден начин. Трейдърите (търговци не е подходящ превод) са се свързвали по телефон или мейл с всички партьори, събирали са предложения за цени, изчислявали са риска, звънели са отново и за затваряли сделките. Това означавало не само, че цената може да не е най-изгодната, но и че докато се обадят, тя да е изтекла като давност. Също така, транзакциите за десетки милиони са били несигурни и възможността за грешки е била голяма.

Идеята на основателите на 360T е била проста – интернет платформа за търгуване, която се интегрира със системите на всички партньори и получава цени, търговии и одобрения автоматично. Представили са идеята си на Lufthansa, които са се съгласили да бъдат първия пилотен партньор. С много трудности са набрали портфолио от банки и клиенти. Сега, десет години по-късно, компанията има 110 служители пръснати из 19 държави и обработва 50 милиарда евро в FX и money market търговии. Всяка седмица имаме нов пик от хиляди търговии на ден и се включват по няколко нови компании. Растежът е минимум 10% на година. По-голямата част от служителите сме в офиса във Франкфурт, където е концентриран и разработването на системата. Спечелила е първо място в последните няколко години в специализирани класации за FX търговия като Euromoney FX Poll. Чети нататък »

Фотошопната от някой друг след разрешение на REUTERS

Днес имаше буря в нета. Не голяма буря, но лесно забележима. Блогърите се правим на обидени. В случаят от писанията на някоя си Елена Кодинова. Текстът не бихме му обърнали внимание, ако не беше публикуван в WebCafe. Дълъг е точно 1153, но мога да го съкратя в 70:

Блогърите им давахме големи надежди, че ще продължат свещеното журналистическо дело, а те се оказаха лесно подкупни аматьори, които не споделят дълбоките нравствени принципи на журналистиката. При тях липсва всякаква обективност поради това, че пият кафета с политици, пишат статии за продукти и псуват наред. При това, правят всичко безплатно, което е особен вид нахалство, защото ни подбиват цените, а ние горките от това се храним.
Затова – бойкотирайте ги!

Чети нататък »

По принцип не пускам лична кореспонденция, освен когато не съм питал нещо специално за блога, но има няколко извадки, за които не мога да не споделя. Става въпрос за типични мейли, вариации на които получавам през ден с въпроси от типа. Как става това, как става онова. Но да започнем… Чети нататък »

1. Започвам да търся преждата останала от миналата и по-миналата година, за да си направя мартеници. Накрая не я намирам си купувам нова. Два дни по-късно откривам старата
2. Изпитвам нуждата да обяснявам на колегите немци, руснаци и британци какво в Баба Марта и защо я празнуваме. Руснаците се смеят на името
3. Срещам познати в автобуса или влака, които настояват, че тази година няма да си слагат мартеници – къде, защото ги мързи да си правят, къде, че „нямало смисъл, защото не сме в България“. После те са първите, които виждам вързани с червено и бяло
4. В блога ми статията за направа на мареници се отваря все по-често (графиката под статията)
5. Във Facebook започват да ме канят в групи с „да сме румени и засмени“ и да ми пращат спам за продажба на мартеници
6. Няколко дни преди 1-ви март започват да ми звънят познати забравили да си поръчат от България и да ме питат „абе ти нали правеше сам мертенци“
7. Започвам да обмислям идеята дали да подарявам мартеници на колегите. Май тази година само ще им подаря – няма да ги вързвам. Ще обясня каква е традицията и ще вържа на двамата колеги българи (единият е от Бесарабия)
8. В продължение на 2-3 седмици се каня да си направя мартеници и накрая ги правя в последният момент

Чети нататък »

Преди два месеца писах за телефона, който си избрах – HTC Desire Z. Малко след това се свързах с HTC и от рекламната агенция ми обещаха, че като излезе, ще ми го пратят да го тествам. За жалост това не стана, защото не ги дочаках – малко след като излезе си го взех от Amazon. Имам го вече от седмица и си мисля, че е време да разкажа за първите си впечатления.

В първия момент телефонът ми се стори много странен. Запален съм по Linux и ми харесва това, че операционната система е свободна за тестване и променяне. През последната година и половина обаче бях с iPhone 3G и колкото да ме дразнеше, смяната към изцяло нов телефон ми беше тегава. Все пак за тази седмица свикнах и открих много функции, които дори не съм предполагал, че има. Ето най-важните: Чети нататък »