Блогът на Юруков

Чух се със Стилян Иванов и говорихме по проекта. Връщам си думите за нещата написани по-долу. Мисля, че определено ще може да работим заедно. Повече прочетете тук.

Преди три дни пуснах няколко неясни tweet-а, че искат да ме съдят. Да, точно така Накратко, получих следния мейл от Стилян Иванов. Твърди, че като основател на едно НПО има авторски права над идеята за карта на престъпността в България. Вместо да обяснявам, ето текста на мейла без никаква редакция или форматиране. Заглавието му беше „Откриване на топлата вода„.

….Здравейте,г-н Юруков!

…Много бих искал да установиъи,като „Вашата инициатива“ за „Карта на престъпността“ е реализирана за Първи път през 2003-та година от управляваната от мен НПО ФОНДАЦИЯ „ПОДПОМАГАНЕ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И БОРБА С КОРУПЦИЯТА“

…Всички права са запазени,съгласно Закона „За авторското право и сродните му права“

…В момета сме в кампания за издаване на подобен продукт за 5 големи български града.

Поради,Голямата обществена значимост на проекта,пред нашити взаимоотношения има 2 варианта:
1-ви…Да си сътрудничим за общата кауза
2-ри…Екипа от нашата организация ,разработил въпросния проект да си търси правата по съдебен път!

Мисля,че е по-разумно да се спрем на пурвия!

С уважение:
Стилиян Иванов

Чети нататък »

Току-що привърши поредният #twitterbloggerbeer. Този път успях да присъствам и се учудих колко много хора имаше – поне 50. Направихме го в Лодките в Борисовата градина и пак се сблъсках със стария проблем, както и при наградите на БГ Сайт. Тъй като не съм в БГ, повечето от блогърите там не ги познавах по лице. Някой ги знам, защото сме се виждали преди или ги припознах по снимките на аватарите им, но други просто не успях да ги свържа с виртуалното им аз.

За сметка на това доста от тях ме познаха. Отдавам го на това, че съм сложил голяма своя снимка горе в блога. Някой там го определи като себелюбие, но целта ми е да могат посетителите да свържат мненията и темите с мен самия, а не някаква абстрактна страница. Чети нататък »

Прекарах 5 дни в Несебър. Пътя ми излезе 40 лв. в двете посоки – 15 за влака и 5 за автобуса. Там обикаляхме 2 часа, но в крайна сметка си намериха сносна квартира за по 15 лв. Беше много приятно, но искам да си отбележа 10 неща, които да имам в предвид следващата година.

1. Хотел - квартирите са ОК, но само толкова. Повечето имат обща баня, нямат климатик и условията не са толкова добри. Хотелът е по-скъп, но определено ще си струва, ако вземете в предвид следващите две точки.

2. Включени чадър и шезлонг – само тези Несебър струват по 7 или 10 лв. Така ще се налага да давате между 15 и 30 лв. на ден за плаж, а ако някой ви вземе хавлията, с която сте си го запазили – още толкова. Не много хотели включват това в цената, но знам, че има и ще се разровя. Чети нататък »

Преди около месец ви попитах за съвет какъв фотоапарат да си взема. Харесах си един, купих го, но после в коментарите споделих, че искам да го върна, защото е малко дебел, с доста голям обектив (излиза само като се включи и има опасност да го счупя) и не е хич евтин. Все пак реших да го запазя заради качеството на снимките. Не е толкова добър, колкото другия ми Canon, разбира се, но това е заради по-добрия обектив и чип в последния.

Ето няколко снимки на и от новото ми „джобно“ фотоапаратче. Добавил съм накрая и примерен клип от него. Клинкете на тях, за да ги отворите в по-голям размер

Чети нататък »

Crowdsourcing – е метод за събиране или обработка на информация, при който се използват малките усилия на голям брой хора, за да се реши някоя сериозна задача.

И преди съм говорил за отворените данни и сега имам нужда от вашата помощ в тази насока. Във връзка с Lipsva.com искам да изкарам всички решени случаи на безследно изчезнали в таблица. Целта на това е да се създаде отворена база данни с минали случаи, информация за хората, колко време е отнело, къде и как е решен случая.

За целта съм създал таблица в Google Docs, която всеки може да променя. На първата страница има кратки инструкции. На втората има списък с датите от началото на 2009-та до сега. Третата страница е за самите данни и има няколко колони:

Чети нататък »

Културата на отвореният код помага много за създаване на все по-сложни системи по-бързо и по-евтино. Най-опростената дефиниция на тази култура е, че всеки може да надгражда, да поправя, да адаптира и копира части от чужди програми. Това не означава непременно, че този тип софтуер е безплатен, но факта, че изходният им код е на разположение на масите е от полза за всички и намалява повтарянето на усилия.

Да имаш на разположение толкова много отворен код обаче разкрива трудности за намиране на подходящи „парчета“, които искаме да свържем в проекта си. Това е същото, както да търсим подходяща рецепта за ястие, което да сервираме на гала вечеря. Има търсачки като Google Code, но не са достатъчно добри.

Чети нататък »

Преди година и нещо си взех един Canon IS S5, но сега ми трябва нещо по-малко. Онзи снима прекрасно, но е много голям и неудобен за парти или почивка. Затова реших да си взема нещо до около 250 евро. Пиша тук, защото ми дадохте добри съвети с Canon-а. Търся нещо компактно, но с отварящ се обектив, добро увеличение и стабилизатор. Няма нужда да е повече от 8MP. Голям плюс ще е ако снима добре на тъмно. Определено не трябва да е Sony, защото искам да е със SD карта.

Затова се спрях на Canon PowerShot SX210 IS. 14MP, 12 zoom, HD (720p) видео със стерео звук. Казват, че снимките на тъмно и стабилизаторът са добри. Голям плюс е, че съм свикнал вече с менюто и особеностите на Canon. Преди това се спрях на Samsung ST550, но казват, че оптиката не била добра. След това ми направи впечатление Casio EXILIM EX-H10 SR, но и там не видях нещо особено.

Някой да е пробвал някой от фотоапаратите? Може ли да ми предложите нещо по-добро?

Както и се очакваше, дебата в Капитал се разгорещи и вече има близо 100 коментара и 140 гласа. Ден преди да пуснат моята позиция за „Не“ и тази на Иво Инджев за „Да„, попитах същия въпрос в Twitter. И там се заформи дискусия, но най-ми хареса изказването на Бояна:

Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса.

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора. Чети нататък »

Един приятел ме насочи към хитовата песен на Eminem „Hailey’s Song“. Музиката от припева според мен е абсолютно същата като тази от песента на Стоян Михалев и Виктор „Откакто ти“. Свързах се със Стоян във Facebook и той се съгласи, че има бегла прилика, но че е само един такт. За да се говори за кражба, трябва да има поне 4 такта. Преценте сами:

Чети нататък »

Преди около две години покрай една блогърска нишка от статии писах за оборудването си (какво нося в чантата си). Днес се наложи да си почистя бюрото и тъй като е единственото място, където са ме оставили да правя каквото си искам, там се беше възцарил малък творчески хаос. Горе е линкът към снимка на бюрото преди да изхърля/преместя половината неща и описание кое какво е. Enjoy!

ПС: направил съм малка грешка в снимката, но не ми се поправя – на „кормуване“ съм изпуснал „е“-то.