От самото начало си имахме проблеми с един от съседите, който настояваше, че сме много шумни докато се местим, правим ремонт или просто слизаме по стълбите. Пречили сме му на следобедния сън. Изглежда, че е пречел на доста други, защото тръгна подписка и след време го изгониха. Сега има възабрана да стъпва на имота. Съседите се опитват да изгонят така още един, който освен, че счупил стъкло на апартамент до неговия, заплашвал и нападал съседите.

Компанията-наемодател е длъжна да предоставя определен брой жилища за социално слаби. Така преди година и половина два етажа под нас се нанесе човек, който в последствие се разбра, че има психически проблеми. Разбрахме го по трудния начин – напръскал апартамента си с бензин и е драснал клечката. Преди да замерише на печено обаче е размислил и се е хвърлил от втория етаж. Резултатът беше, че съседите едва не умряха от задушаване, куп покъщина отиде на боклука и целият блок беше в ремонт точно година. Не, че не можеха да ремонтират всичко за месец-два – просто така щаха да изгонят повече хора и да вдигнат наемите. Ние не пострадахме от самия пожар, но определено ни навреди шума, прахта и отровните изпарения от бои през тази година. А, да – докато претърсваха един от пострадалите апартаменти, откриха че човека си отглежда трева и го арестуваха.

Горните снимки са пощенските ни кутии. Няколко бяха пълнени с пяна. Наскоро напълниха ключалките със силикон. Повечето са разбивани и редовно се крадат писма. Не получаваме почти никога пратки, защото тия от DHL ги мързи, а и бележките изчезват. Хитът от днес е, че някой е написал на кутията на съсед, че е преместен в психиатрия и не иска да получава писма.

Това са само няколко примера за съседските войни в един скромен блок Германия. Приличат повече на студена война, отколкото на битка. Предпочитам някой да дойде да се скараме за нещо, отколкото да ти се усмихва мазно и после да ти краде пощата. Това им е възпитанието – пасивно агресивни, скърцащи със зъби зад широки усмивки и не много оригинални. Затова и ме тревожи по-малко грубото отношение на магазинерките в България, отколкото измъчените гневни усмивки на тези тук – поне знам кое е истинско и кое се прави насила под заплаха за уволнение. Както и да е, отклоних се…

ПС: изнасям се след 3 месеца.

Започнах този блог през 2007-ма. В началото на 2008-ма реших да се прехвърля на хостинг в България и доста хора ми препоръчаха SuperHosting.bg. От тогава насам се случиха доста неща, започнах много проекти и имах доста пикове в посещенията. За тези четири години съм нямал нито едно оплакване, а каквото и да си говорим, аз съм power user – използвам всички ресурси на максимум и дори отгоре. Пример за това е виртуалният протест през януари 2009-та, част от който беше на моя сървър. За 24 часа получихме четвърт милион посещения и въпреки сериозното претоварване и изразходваните лимити, от SuperHosting проявиха разбиране и оставиха сайта online докато не намерим решение. В следващите години многократно са ми писали с предложения за оптимизиране, за да са по-бързи и по-леки страниците. Такива ще намерите и в блога им.

Защо пиша всичко това? Тези от вас, които следите по-отдавна коментарите под статитие ми, няма начин да не сте забелязали, че нерядко ги хваля и препоръчвам. Въпреки опримизациите обаче, чистата бройка и натоварване на проектите ми стана твърде голяма в последните месеци. На графиката долу ще видите броя посещения, като повечето са от този блог и Lipsva.com.

В тази връзка, Superhosting ми предложиха нещо просто – да поемат хостинга на всичките ми проекти като ми дадат доста повече ресурси. Това включва също така Crime.bg, opendata проектите тук и тук, BrainstormMonk.com, няколко стари сайта, както и куп други услуги, които остават скирити. Такива са например скриптове, които автоматично четат бюлетините на полицията и Интерпол, пускат новини в Twitter и преглеждат всичко за полезна информация за Lipsva и безследно изчезналите. Нямаше условия за това да ги препоръчвам или да напиша тази статия. Първото го правя и без това, а статии за развитието на блога и проектите ми пиша през цялото време.

Нещо, което ми направи още по-голямо впечатление е отношението. Преди многократно са ми писали, че много оценяват проектите, които правя и сега това е причина за това предложение. Маниерът им на правене на бизнес и комуникация задминава повечето фирми, с които съм работил и определено прави впечатление. Те знаят, че никой от проектите ми няма бюджет, нямат никакви реклами и макар, че сега натоварването е (понякога) балансирано, в бъдеще няма да е така. Няколкото сериозни пика в последите седмици – често в рамките на часове – го доказват. Предложението им означава, че сайтовете ще са много по-надеждни и ще имам много повече възможности за развитие.

За да илюстрирам всичко това, ето графика на посещенията ми от ноември насам. Събрани са от основните ми сайтове. Виждат се четири метрики – абсолютен брой посетени страници по дни и средно на ден в рамките на седмица, уникален брой посетители и брой разгледани страници на посещение. Мислех да добавя и средно време прекарано на сайта, но са толкова различни, че няма смисъл.

Ако графиката ви се струва сложна, ето тук има по-опростена само с броя посетени страници. Заглавната снимка на статията е направена от Calipers.bg.

Конкуренцията в категорията беше доста оспорвана. Напълно заслужено БГ Мама получи наградата на публиката. Моят фаворит в категорията обаче беше Без Насилие!, който за жалост остана на трето място. Въпреки, че сайта е с изцяло запазени права на съдържанието – нещо, което не разбирам при такава инициатива – изпълнението му е прекрасно. Има много информация, а страницата е добре структурирана. Темата също така е важна и добре застъпена.

Да си призная, не очаквах да наградят Crime.bg. Първо, защото е нов сайт без установени позиции в мрежата за разлика от другите кандидати. Всъщност в момента посещаемостта му е изключително ниска. Надявам се обаче хората да видят ползата от този проект и да започнат да подават сигнали за нарушения. Втората причина беше, че не вложих чак толкова труд във външния вид. Оправих, разбира се, W3C валидацията, скоростта и основните страници, но времето ми до началото на конкурса беше почти изцяло заето с другия crowdsourcing проект – За честни избори. Той пък пожъна голям успех за кратко време и определено ще го запазим за следващите избори. Събраните данни от тези избори са вече отворени, но ще ги пусна скоро в по-удобен формат.

Наградата ми дава увереност, че това, което правя има значение и се забелязва. Понякога, когато човек се занимава с такива инициативи, му се струва, че се поти да копае в някое ъгълче и никой не вижда смисъл от работата му. Такава престижна награда като първо място на 12-годишния конкурс БГ Сайт си е сериозна мотивация и вдъхновение.

Догодина мисля да участвам в същата категория, но с Lipsva.com. Знам, че в последните две години обещавам да включа и този проект в надпреварата, но не съм още доволен от изпълнението и дизайна му. С анкетата, която пуснах за подобренията към него, ще получа по-добра представа какво е нужно. Затова отворете я и помогнете с мнението си. Един мой познат ще помогне с дизайна и идентичността, така че освен пълен с полезна информация, да е и по-приятен за окото.

Впрочем ето статуетките от тази година:

Натиснете за по-голяма снимка

Когато се прави сайт, добрите практики диктуват, че трябва да се проучи мнението на тези, които ще го използват. За жалост това рядко се случва и в крайна сметка страниците не показват оптималното за този сайт. Причината е, че дизайнерите и програмистите имат една представа какво е важно като информация, а в действителност посетителите да очакват друго.

Струва ми се, че случая с Lipsva.com е подобен. Има доста информация на сайта и вероятно има по-добър начин да я представим. Може би трябва да има само малка карта на началната страница и по-голяма във вътрешна. Може би е добре да има по-голям списък с профили на изчезнали и директни линкове към плакти за печатане. Може би картата трябва да се запази, но да се опрости силно или пък да се добавят повече, но по-разбираеми инструменти.

За всички тези въпроси имам нужда от помощта на всички вас. Знаете, че когато някой се втренчва достатъчно дълго в един проблем, той губи представа за обективната картинка и по-добрите решения. С тази цел съм подготвил тази анкета. Има само 4 въпроса с конкретни мерки. Последния всъщност е поле, където може да се впуснете в предложения, ако съм пропуснал нещо. Има и място за мейл в случай, че искате да помагате и в бъдеще. Ще се радвам на всякаква критика и идеи.

Започнете анкетата

Преди няколко дни започна гласуването на BGSite за сайтове на годината. Това е 12-тото издание и второто, в което участвам в журито. Към края на месеца ще пусна описание на моите фаворити. Междувременно обаче искам да ви призова да гласувате за проекта Crime.bg, който регистрирах в категория „Кауза, събитие, общност“.

Как да гласуваме?

Лесно е. Отворете този линк. Намерете заглавието на сайта „Карта на престъпността“. Би трябвало да е най-отгоре след като отворите страницата. Отбележете го с отметка, отидете най-долу на страницата и натиснете „ПРОДЪЛЖИ“. След това ще ви питат за мейл, на който ще получите линк за потвърждаване на гласа. Това е

Защо точно този проект?

Преди 2 години спечелих наградата „Блог на годината“. От тогава насам не бях пускал сайт за участие. Тази година реших да добавя Crime.bg. Причината е, че нов проект, интересен е и мисля, че ще се хареса на много хора. Щеше ми се да имах повече време да оправя дизайна, но вярвам, че ще оцените също така функцията на сайта, допълнителната информация и каузата, която представя. Описание на целите му ще намерите в статията, с която го обявих официално. Накратко – идеята е всеки да може да изпраща сигнали за нарушения, които му са се случили или на които е станал свидетел. Така ще може да изградим цялостна карта на престъпността.

Първоначално исках да регистрирам Lipsva.com, но по него все още има много работа. За съжаление от месеци не ми остава време, а трябва да пренапиша ядрото му из основи. Надявам се за следващото издание на конкурса да е по-представителен.

Как участваш като си в журито?

Всеки член на журито декларира обвързаност с кандидатите за сайт на годината. Немислимо е, че с такова видно жури няма да има връзка между членовете и създателите на сайтовете. Затова просто не ни се позволява да гласуваме в категориите, където имаме наш сайт. Аз, например, няма да мога да гласувам за „Кауза, събитие, общност„. Разчитам обаче на всички вас да подкрепите Crime.bg за наградата на публиката.

Предполагам, че сте чували за играта за измерване на интернет влиянието на конференцията WebIt. Целта й е колкото се може да кликнат на линка ти и да гласуват за теб. Така се измерва до колкo хора имаш достъп и дали можеш да ги накараш да стигнат до някаква страница. Тази година реших и аз да участвам просто ей така. Знам, че няма много смисъл и ще обясня защо, но все пак ми е интересно колко клика ще събера. Ето с този линк ще може да гласувате, ако искате да ме подкрепите. А да, за първите 5 има награда безплатен пропуск за конференцията.

И да – целта да слагам линковете е, защото искам да отида на конференцията.

Интернет влиянието.

Доста трудно е да се провери и измери това нещо. Това, че си накарал някой да кликне на някакъв линк е влияние в определен смисъл, но зависи какво целим. Ако искаме да докараме трафик на сайт, то това е достатъчно. Ако искаме да докараме клиенти, то стратегията е погрешна. Ако се отдалечим от комерсиалния аспект на нещата и искаме да повлияем на мнението на хората, то също терминът „влияние“ има друго значение. Според мен влиянието в мрежата е функция на личността и мнението за човека и работата му. Също така, то не е универсално, а често ограничено в определени теми. Зависи и с какъв кръг от хора общуваш и си свързан. Това, че имаш 1300 приятели във фейса не означава, че съобщението ти там ще бъде прочетено от 130. 2000 последователи в Twitter не означава, че съдържанието, което пускаш ще бъде видяно от дори процент. За сметка на това, ако имаш тясно специализиран блог – примерно за интеграция на mainframe-и, и се чете от 50 души, то това е голям успех. Просто защото само 50 човека в България може би се интересуват от темата.

Когато говорим за влияние е важно да знаем за каква аудитория става дума и каква е целта. Влиянието, в крайна сметка, е мярка, която се използва от PR/реклами агенции, за да преценят какви кампании да правят. Тъй като това, както и всичко в социалните медии, не е точна наука, влиянието се „мери“ на око. Затова и когато се правят рекламни кампании с блогъри се взимат най-известните 100 блога. Затова и все още нямаме Twitter рекламна кампания в България – просто са твърде малко потенциални клиенти там и изглежда безсмислено. Гледа се бройката видели статията/tweet-а или like-нали, а това е погрешно по същата причина, както спамът само вреди на една рекламна кампания.

И въпреки всичко казано, кликни тукачка. Добрите практики са едно, а съвсем друго е любопитството и изкушението да преследваш масовост.

Благодаря за илюстрацията на opensourceway@Flickr

Идеята на основателите на 360T е била проста – интернет платформа за търгуване, която се интегрира със системите на всички партньори и получава цени, търговии и одобрения автоматично. Представили са идеята си на Lufthansa, които са се съгласили да бъдат първия пилотен партньор. С много трудности са набрали портфолио от банки и клиенти. Сега, десет години по-късно, компанията има 110 служители пръснати из 19 държави и обработва 50 милиарда евро в FX и money market търговии. Всяка седмица имаме нов пик от хиляди търговии на ден и се включват по няколко нови компании. Растежът е минимум 10% на година. По-голямата част от служителите сме в офиса във Франкфурт, където е концентриран и разработването на системата. Спечелила е първо място в последните няколко години в специализирани класации за FX търговия като Euromoney FX Poll.

Всички системи на компанията са изградени вътре в нея. Не се използват почти никакви външни продукти. Ефектът е, че не зависим от прищявките на никоя софтуерна компания и можем да управляваме и адаптираме всеки аспект на системите ни. Това е и една от силните страни на фирмата и причината много мултинационални компании да ни избират за платформа за търгуване. Как работи обаче всичко? Когато един трейдър отвори аплетът за търгуване, той получава в реално време обобщена цена от всички оферти на банки, които с които има договор. Избира продукт и получава конкретни предложения. С няколко клика осъществява търговията и я получава като дигитален документ по мейл или направо в собствената си система. Така е сигурен, че има най-изгодната цена и сделката е сигурна. Това е най-опростеното описание. Поради интеграцията на платформата ни с тези на компаниите, търгуването може да става абсолютно автоматично без дори да има намеса на човек – от взимането на цените, до затварянето. Могат да се опишат правила и бизнес процеси, с които да се определи при какви суми и риск трябва лично одобрение и на какво ниво. Може да се търгуват всякакви опции и заеми, както и да се персонализират според нуждите на клиента. Като допълнителен бонус, фактът, че в системата вече са свързани стотици банки и компании, позволява на новите ни клиенти да разширят бързо кръга от партньори, с които търгуват.

Каква е моята задача във всичко това? Във финансовият свят през времето са се развили купища стандарти за дигитални документи и протоколи. Аз работя в отдел Интеграция, където правим връзката с банките и компаниите. Основно има три задачи – взимане на цени за поръчки, получаване на дигитални заявки за търговии и изпращане на затворените сделки на всички участници в тях. Това включва десетки различни стандарти, които трябва надеждно и автоматично да се преведат. Сложността идва обаче в комуникацията – трябва да се удостовери, че клиентите са получили документа. Това може да стане със специална програма, която инсталираме при тях, по мейл, през SFTP сървъри или с повикване на някаква интернет услуга. В общи линии успяваме да изпълним всякакви желания – от стандартните XML и CSV документи, до специално форматирани Excel таблици, агрегиране на търговии в рамките на деня и дори PDF документи готови за отпечатване. До сега май само по факс и по пощата не сме ги пращали.

Като технология за трансформация сега разчитаме най-много на XSLT, което позволява лесна поддръжка и допълнения. Понякога банките, които не се славят с експедитивността си във въвеждането на нови системи и взимането на технически решения, се учудват как успяваме за минути да изпълним заявките им за промени. Следи се всяка търговия, всяко взимане на цени (които най-често се обновяват в рамките на милисекунди) и взаимодействие. При проблем има специален екип, които се свързва с клиента и оправя нещата.

Поради бързината на разработка често се получава така, че жонглирам по 20-30 проекта във всеки даден момент. Всеки един отнема между 2 седмици и 6 месеца в зависимост от това колко експедитивен е клиентаи. Голяма част от времето заема фазата на тестване, която се осъществява в специална платформа-огледало на реалната за търгуване. Проверява се всичко – от правилния формат на съобщенията през бизнес процесите до надеждността на комуникацията. Малко е объркващо на пръв поглед, но след известно време се свиква. Затова и исках да вляза в този екип – за да имам пряк контакт с клиентите. Допълнителен плюс е, че всеки ред код, който напиша, влиза в системите за търгуване в рамките на седмици. При повечето софтуерни компании има дълъг цикъл на пускане – месеци и години. Често при по-големите, някои проекти се зачекват и не виждат бял свят. При нас всичко върви много бързо и всяка грешка или нова функция излизат за дни.

Атмосферата в компанията е също доста динамична. За разлика от доста немски компании, немците в тази не са мнозинство. Имаме хора от цял свят. До там се е стигнало, че организираме специални вечери на източноевропейците. Всяка година всички от компанията отиват на почивка някъде по света. Точно преди да постъпя в компанията са отишли в Дубай. Тази година не знаем къде ще е,. но предвид успеха от първите тримесечия – със сигурност ще е съизмеримо. Всеки петък има бира вечер – събираме се в офиса на по бира и хапване. Това създава странната за други фирми ситуация, в която някой практикант може да си разговаря неофициално със CEO-тата на компанията. Не бих могъл да кажа, че е едно голямо семейство, не само защото е клише, но и защото при 110 човека е малко трудно. Определено обаче се усеща нещо различно от други компании, с които съм запознат и в които имам познати.

И постоянно търсим хора. Компанията и портфолиото се разраства толкова бързо, че нуждата е голяма. Особено след възстановяването на икономиката и търсенето на доста компании за по-ефективни начини за търговия. Търсим както информатици, така и аналитици и в отдел продажби. Изискванията за добри познания и опит във финансовият свят, както и английски и немски. Други езици, както винаги, са голям плюс. Всъщност за IT хората финансовите знания не са задължителни. Когато постъпих нямах представа какво са опции и FX търговии. Учи се бързо. Както във всички start-up-и и иновативни компании обаче се търси ония специфичен начин на мислене, който помага за решаването на нетипични проблеми. Ако ви интересува, пратете ми линк към Xing или Linkedin профила си през формуляра за контакт.

Прочетете и пълната история на компанията, за която Financial Times отдели цяла страница миналата седмица. На сайта на 360T пък ще намерите повече информация и демота на плаформата.

Днес имаше буря в нета. Не голяма буря, но лесно забележима. Блогърите се правим на обидени. В случаят от писанията на някоя си Елена Кодинова. Текстът не бихме му обърнали внимание, ако не беше публикуван в WebCafe. Дълъг е точно 1153, но мога да го съкратя в 70:

Блогърите им давахме големи надежди, че ще продължат свещеното журналистическо дело, а те се оказаха лесно подкупни аматьори, които не споделят дълбоките нравствени принципи на журналистиката. При тях липсва всякаква обективност поради това, че пият кафета с политици, пишат статии за продукти и псуват наред. При това, правят всичко безплатно, което е особен вид нахалство, защото ни подбиват цените, а ние горките от това се храним.
Затова – бойкотирайте ги!

В крайна сметка това беше. Доста писаха по темата. Валентин Михалев хвана от рано засрамените редакции на заглавието. В началото беше (1) „Да ебеш блогърите“ (с извинение към чувствителните ми читатели), но бързо се превърна в „Да убиеш присмехулник„. Предполагам, че последното е препратка към книгата на Харпър Ли. Затова искам да припомня на г-жа Кодинова, че в книгата децата в крайна сметка сами трябва да избират кое е лошо и кое не. Въпреки установената конюнктура, въпреки това, което им се набива в главите и въпреки възрастните. Нека възприемем метафората, че вие – журналистите – сте възрастните с опита, знанията, доходите и установените разбирания, а ние – нещастните блогъри – сме децата с отворени съзнания, разбиране за света и желания сами да си изграждаме мнение. Мисля, че виждате накъде отивам с всичко това.

В крайна сметка, ние не продължаваме вашето „свещеното журналистическо дело“ – ние го коригираме. Ние няма нужда да сме обективни, неподкупни, със скрупули или контакти. Ние сме индивиди и като всеки такъв, имаме свое субективно мнение. Затова го изказваме. Може да е за политиката на деня, може да е за това какво сме яли, къде сме пили кафе, какво сме карали, с каква джаджа сме или какво в трамвая ни е направило впечатление. Всеки има право на мнение и Елена Кодинова в никакъв случай не е изключение. Имаше предостатъчно възгласи точно за това – да я оставим намира да си хейтва. Да, това тук е официалния термин и като всеки други и този е зареден със смисъл от суб-култура, която видимо не разбирате.

Съжаляваме за впечатлението, че ви крадем от аудиторията и то срещу никакви пари. Всъщност не го правим – всеки посетил този блог, а и почти всички останали, намира линкове към журналистически статии, записи на предавания и официални изказвания. Повечето ни читатели гледат телевизия и четат интернет издания не толкова заради информацията, а за да видят как тя е била изкривена, притъпена, премълчана или омаскарена. Блогърите се четат на принципите на движението за отворения код – в това общество авторитетът и мнението са всичко. Не колко далеч ни се чува гласът и за коя медия работим. Има журналисти, тук мисля, че ще се съгласите с мен, които никой няма да прочете, ако не работеха в дадена фирма. А медиите са точно това – фирми, които печелят пари и отговарят пред определени интереси. При нас, блогърите, не е така – ако не сме адекватни, полезни и не подкрепяме думите си с факти, бързо ни забравят. За целта обаче трябва да сме и субективни – за да се знае каква позиция заемаме и какво отстояваме. Обективността е за вас – журналистите. Тъй като не се справяте с тази си задача, ние често ви наричаме „журналя“. „Журналист“ е звание, което даваме само на заслужилите сред вас. „Блогър“ е нещо, което не се заслужава – това е име, което се гради.

Затова определих статията като просто едно хленчене. Не бихме й обърнали внимание, ако не беше в WebCafe. Това май доказва думите ми, че медията дава тежест на журналиста, а не достоверността му. Достатъчно пискели ви отделих.

Пропуснах обаче нещо – когато се взимат снимки от нета, добре е да се взима в предвид и лиценза им. Просто да се каже, че са със запазени права не стига. Мисля, че achew *Bokehmon* @Flickr ще се съгласи. Ето оригиналната снимка с воден знак, който е бил изрязан в WebCafe.

По принцип не пускам лична кореспонденция, освен когато не съм питал нещо специално за блога, но има няколко извадки, за които не мога да не споделя. Става въпрос за типични мейли, вариации на които получавам през ден с въпроси от типа. Как става това, как става онова. Но да започнем…

1. Здравейте, виждам, че сте доста наясно с някои техники във Фейсбук, та реших да Ви попитам следното:
Как да увелича максимално „видимостта“ си?
И второ не по – малко важно нещо – вече 5 пъти ме наказват с по 30 дни без възможност да изпращам покани за приятелство, като ТЕ не могат да знаят в какви отношения съм с човека отсреща. Това е цензура!!!
Въпросът ми е към кого да се обърна или оплача или има някаква хитринка?

Предварително благодаря. Поздрави

Първо, това, че съм писал няколко статии за нещо не означава, че съм доста наясно. Имам самочувствието, че съм напред с материала, но една остаряла статия за сигурността във фейса не значи нищо в общия случай. Второ, ако някой го наказват няколко пъти за по месец, значи нещо определено не е наред в пред-мониторното устройство. Едно е да поканиш 100 човека, а друго е 1000. Има модели на поведение, които се засичат и блокират. Не знам въпросния какво е правил, но аз съм разпращал полу-спам на 400 човека (които познавам лично; е сега, имам 1200 добавени) и пак не са ме блокирали. Затова каквото и да правите – не го правете. Трето, ако искате съвет за популяризиране на марка, фирма или личност – имам два. Единия е – четете! В мрежата има достатъчно информация, списъци и обяснения. Никой няма да го сервира по-сдъвкано от това. Втория е – наемете професионалист. Ако наистина искате да ви се свърши работа, с четене няма да стане. Обърнете се към тези, които имат вече натрупан опит. Предвид пазара в България на тези неща, надали ще ви излезе скъпо, ако платите лично на някого. Запомнете обаче, че резултатите никога не са гарантирани, както във всяка реклама.

Zdrasti..
Ot izvestno vreme nemoga da se vpi6a v skype si, potursih informaciq v internet, no nishto ne otkrih . Problema e sledniq – edna ve4er izkliu4ih kompiutura si ot kop4eto 0 i 1 , gruba gre6ka, no bqh qdosana i go napravih zada izlezna po burzo ot skype.Sledvashtiq den kogato iskah da se vpisha izlezna slednoto suobshtenie “Provaleno sglobqvane na bazata ot danni na skype. Veroqtno drugo kopie na skype q polzva“ Deinstalirah skype i go instalirah nanovo no bez uspeh ..zatova ako moje da mi pomognete ..

Взех един от най-скорошните. Ако сте като мен и сте сляп за шльокавица – в общи линии не може да си влезе в Skype-а. Айде пак списъка… Първо, ако искаш някой да ти отговаря на мейлите, pi6i na kirilitsa! Второ, това, че съм писал статии за Skype и проблемите около него, не ме прави техен отдел поддръжка. Помагах по едно време, но писва. Особено след като Microsoft се хванаха за тях като удавник – сламка. Трето, всички имаме проблеми със Skype-а. Следи новини, форуми и самите съобщения на Skype. Има си страници на български дори, където помагат. Не, няма да дам линк – има си Google за целта.

Всички от типа: кажи как да си направя сайт / можеш ли да ми направиш / искам да стана спец бързо / искам нещо като Facebook+Twitter+Skype+Муцунки наедно

Сега, едно е да ме питат за съвместно участие в даден проект – на тези се радвам и въпреки, че нямам време да участвам се опитвам да помагам с проекти като BrainstormMonk, например. Не мога обаче да тръгна да преподавам по мейла (или не дай се боже да ми звънят през вечер на Skype-а) как се прави сайт и къде да търсят информация. За това пък има толкова много ресурси, че не е истина. Само да погледне човек (и да познайва малко английски). За нови блогове помагам – коя платформа, каква тема, от къде да започнат и прочие. Тази книга е доста полезна в случая. Останалото обаче е много несериозно. Най-несериозно е да мислите, че може да направите нещо като Facebook+Twitter+нещо там. Ако се чудите защо – попитайте в коментарите и ще ви отговорят.

Знам, че нещо много хейтвам напоследък, но малко ми се насъбра тези седмици. Не е само заради мейлите, но и за цялата атмосфера в нета. Има много теми, които искам да коментирам, но толкова ми бушуват мислите, че не излиза нищо смислено, което да вкарам в думи. И така си минава… Май трябва да започна да ги пиша тия неща. Ама без да ме разпъвате после, ок?

1. Започвам да търся преждата останала от миналата и по-миналата година, за да си направя мартеници. Накрая не я намирам си купувам нова. Два дни по-късно откривам старата
2. Изпитвам нуждата да обяснявам на колегите немци, руснаци и британци какво в Баба Марта и защо я празнуваме. Руснаците се смеят на името
3. Срещам познати в автобуса или влака, които настояват, че тази година няма да си слагат мартеници – къде, защото ги мързи да си правят, къде, че „нямало смисъл, защото не сме в България“. После те са първите, които виждам вързани с червено и бяло
4. В блога ми статията за направа на мареници се отваря все по-често (графиката под статията)
5. Във Facebook започват да ме канят в групи с „да сме румени и засмени“ и да ми пращат спам за продажба на мартеници
6. Няколко дни преди 1-ви март започват да ми звънят познати забравили да си поръчат от България и да ме питат „абе ти нали правеше сам мертенци“
7. Започвам да обмислям идеята дали да подарявам мартеници на колегите. Май тази година само ще им подаря – няма да ги вързвам. Ще обясня каква е традицията и ще вържа на двамата колеги българи (единият е от Бесарабия)
8. В продължение на 2-3 седмици се каня да си направя мартеници и накрая ги правя в последният момент

Преди два месеца писах за телефона, който си избрах – HTC Desire Z. Малко след това се свързах с HTC и от рекламната агенция ми обещаха, че като излезе, ще ми го пратят да го тествам. За жалост това не стана, защото не ги дочаках – малко след като излезе си го взех от Amazon. Имам го вече от седмица и си мисля, че е време да разкажа за първите си впечатления.

В първия момент телефонът ми се стори много странен. Запален съм по Linux и ми харесва това, че операционната система е свободна за тестване и променяне. През последната година и половина обаче бях с iPhone 3G и колкото да ме дразнеше, смяната към изцяло нов телефон ми беше тегава. Все пак за тази седмица свикнах и открих много функции, които дори не съм предполагал, че има. Ето най-важните:

Клавиатурата

Това беше основната причина да взема телефона. Пиша доста мейли и tweet-ове докато съм на път и до сега съм го правил с дигиталната клавиатура на iPhone-а. Не ми е удобна, защото реално ти остават два реда над нея за писане. Затова реших, че ми трябва физическа клавиатура или qwert, както ги наричат. В първия момент ми беше неудобна, но после свикнах – пише се лесно, помага като усещаш клавишите и сменянето на букви/цифри е удобно. Не ми харесват само две неща – първата е сменените места на Y и Z, защото е взета от Германия и липсата на кирилица. Второто го реших с добавката на SashoMasho (благодаря на Николай за линка). Проблемът там пък е, че не мога да сменям лесно клавиатурите. Като взема кода на добавката, мисля да направя няколко промени и да настроя специален бутон за целта. Едно притеснение в началото беше, че е много паянтова, но сега вече не мисля така, а и няма как при този начин на отваряне.

Мобилен рутер

Оказа се, че може да споделям мобилния си интернет като превърна телефона си в мобилен рутер. Създавам WiFi мрежа и всички ме виждат като WiFi hotspot. Не съм го тествал още, защото ми свърши лимита на „неограничения“ немски интернет. През януари обаче ще го пробвам.

SSH достъп

Това го има и в iPhone-а, но там се искаше хакване. Тук клиента е изключително добре направен, поддържа публични ключове и работи прекрасно с физическа клавиатура. С него успявам да се вържа със сървърите на работа, сайта ми и компютъра вкъщи. Прекрасен инструмент, ако сте програмист.

Социални мрежи

Има няколко различни приложения за twitter и facebook. Вградените в системата не ми допаднаха, затова си сложих TweetDeck и официалния на Facebook. Интересно е, че може да синхронизирате контактите си между различни социални мрежи. Така в контактите си имам не само линк към профилите им, но и при обаждане виждам последното съобщение, което са дали във фейса, дали скоро имат празник и дали са си сменили телефона (чрез сравнение на този при мен и онзи във фейса). Същото може да се направи и със Skype, но не съм ги вързал още.

Локализация

В първия момент ми се стори, че трудно намира сателити за GPS-а, но после се усетих, че е доста различен от този на iPhone. Последният работеше само, ако имаш мобилна мрежа, докато този на HTC си работи като нормална навигация. Дори има специален панел, с който може да превърнеш телефона в GPS панел за кола. Включих опцията за локализация по мобилни мрежи и сега нямам проблеми. Има вградена програма за намиране на бензиностанции, кафета, хотели и каквото ви хрумне наблизо. Сложих си и FourSquare.

Телефония

Все пак това си е телефон и оригиналната му функция е да говориш по него. Качеството е добро, но ми беше странно в началото, защото звучи така, сякаш човекът е на метър от теб. Няма шум, не е заглъхване, но просто има такъв ефект. Не знам дали е нарочно направено, но е различно. Както споменах, докато вдигам виждам статуса и скорошни празници. Също така като се вдига, звукът на мелодийката се намаля рязко. Ако пък обърнеш телефона и го оставиш така на масата, спира напълно. Идеята е, че ако сте на среща и забравите да спрете звука, така ще може бързо да затворите. Ако телефонът е в чанта, в джоб или наоколо е шумно, звъненето се увеличава. Същото важи и за звука по време на разговор. Нещо, което може да ви се струва естествено, но определено ми липсваше при iPhone-ите е, че може да си изберете която и да е песен от mp3 player-а за мелодийка.

Свързване

Когато вържете телефона към компютъра си, получавате няколко варианта – само зареждане, синхронизация с HTC сървър, разпознаване като флашка, tethering – споделяне на мобилния интернет с компютъра или обратното – споделяне на интернета на компютъра с телефона ви. Последното е удобно, ако искате да направите нещо бързо, но нямате нет, а информацията е на телефона. Имам карта от 16 Гб. Поддържа до 32, но сметнах, че не си струва парите.

Време

Под часовника или като отделна добавка се показва времето на мястото, където сте. Може да зададете място по подразбиране, но когато отидете в друг град, както аз правя като ходя на работа, ще ви покаже времето там. Нещо повече – когато си отворите телефона сутринта, ви показва анимация, която съвпада с времето. Например напоследък тук е доста студено и екрана изглежда все едно замръзва по края. Ако вали дъжд или сняг, на телефона си виждам същото. Последното е доста интересно, защото в петък бях вглъбен в работата си и не бях забелязал, че навън е натрупало. Вдигнах телефона и чак тогава се обърнах да видя.

Фотоапарат

5 мегапиксела, добра светкавица и специален бутон за снимане. Прави хубави снимки при добра светлина, но не толкова при лоша. Ето тук и тук ще видите няколко примера. Видеото е с кофти качество, но трябва да си поиграя с настройките. Имам обаче вече фотоапарат, така че няма да ми се наложи да ползвам телефона много.

Приложения

Разбира се, има всякакви приложения като защита срещу кражби – блокиране на телефона от разстояние и съобщаване на местоположението му, офис пакет, YouTube, игри, една много странна програма, която ти казва как се казва песента, която си тананикаш, радио и т.н. Казваха, че приложенията са силата на iPhone, но след като видях какво има в магазина на Android си мисля, че са ги задминали. Най-малкото имат много повече полезни неща, които са безплатни. Заради отворения код на операционната система разработчиците имат много повече възможности. Така не се налага да хакваш собствения си телефон – нещо задължително при му конкурента му.

Обобщение

Много съм доволен от телефона си. Сравнително дебел и тежък е спрямо другите, но с физическа клавиатура няма как. Алтернативата при новите за мен е Desire HD, който беше втория ми избор, но настоявах да мога да пиша лесно. Него си взеха няколко познати след като им го препоръчах. Изглеждат ми доволни. Станимир писа статия за неговия.

Та за да отговоря на заглавието – новия ми телефон не може да прави палачинки. Това обаче аз го мога Вярно е, че така говорим за всяка нова джаджа, след което очакванията ни се повишават и скачаме на следващия влак. Радвам се все пак, че най-накрая минах на Android и смятам да допринеса с каквото мога към безплатните приложения.

Мисля, че няма какво да добавя към видеото, освен, че цирка беше доста добър предвид размера му. При това влязохме с безплатни билети, както и по-голямата част от публиката. Явно в първите дни няма много хора и за да не е празна залата, раздават билети из града и после си избиват парите от пуканки, безалкохолни, разглеждане на зоопарка и качване на слонове. Толкова ни хареса, че чак ни стана кофти, че не сме платили за вход.

Останалите клипове от цирка може да видите на страницата ми в YouTube. Особено ми хареса танца с белите завеси и ония, които се въртяха на кънки.

PS: Сигурен съм, че сте очаквали нещо за циркаджийските номера в политиката под това заглавие. Тази статия ще дойде малко по-късно.

Междувременно, на 1. започнах нова работа. Фирмата е 360T във Франкфурт. Предлага финансови IT услуги на големи банки и корпорации. Не си представяйте обаче поддръжка на компютри или продаване на софтуер. Бизнес моделът на компанията е част от причината, поради която я избрах – софтуер като услуга. Не продават софтуер, а достъп до техния сървър, през който различни компании могат да търгуват валута и бондове. Мисля, че термина е treasury management.

Преди всичко това се е правело на ръка – обаждаш се на всички банки, получаваш офертите, смяташ и звъниш обратно. Ако не могат да ти отговорят или офертата е изтекла, продължаваш нататък или започваш отначало. Идеята сега е, че този, които управлява валутата получава пред себе ви в реално време промените на всички курсове на всички банки в системата. Буквално за секунди може да из търгува милиони и го правят – според официалната статистика на компанията около 20 милиарда минават през сървъра им всеки ден.

Аз съм в екипа по интеграция. Там свързваме въпросния сървър със системите на клиентите, така че 1. да се получават автоматично цените от техния софтуер и 2. да получават автоматично информация за вече извършените сделки. С две думи обръщаме едни и същи данни за цени и сделки между много формати. Работата е интересна и определено ще ми помогне.

Понаписвам чат-пат нещо за Lipsva, но, както се очакваше, нямам много време за това. Добавям предимно хора, когато някой ми прати информация. Има няколко доброволци, които изказаха желание да помагат с добавянето и администрацията и ще ги питам дали може да сложа имената на всички ни на една страница в сайта. Има някои новости около сайта, за които сигурно ще знаете ако ме следите в Twitter. Ще пиша скоро и за тях.

За този месец остава още няколко задачи в нета. Едната в World Blogger Day на тема вода, в който ще участвам на 15-ти. На тази дата започва и даването на гласове за BG Site. Тази година съм в журито и имаме доста солидна бройка страници за разглеждане. Започва и четвъртото издание на TH!NK, но нямам намерение да пиша по-подробно за него. Макар темата да е интересна, имам резерви около това в каква посока се развива. Интересното е, че още в първото издание им казах същото, което им писах и ония ден – да наблегнат повече на вдъхновението и активизма и по-малко на предметните награди. Надали ще ми отговорят обаче. Освен това, ако сте видели статията ми, че си търся телефон, ще знаете, че си харесах един HTC. Говорих с българската агенция, която им прави рекламата и като получат тестови бройки на Desire Z може би ще ми пратят един. Няма само Сабина и Ралчев да тестват телефони я!

В момента съм с iPhone 3G. Всеки знае, че е вече бавен и това ми пречи. Да не говорим, че батерията вече се ми се скапа, а нова ще излезе солено. Реших да взема нов телефон до нова година. Ето какви характеристики искам:

С тези харатеристики за сега съм се насочил към HTC Desire Z. Едиственият му недостатък е, че има само 800mHz процесор и 500Mb RAM и няма да може да работи с новия Android 3. Само Desire HD има 1GHz, което ще е минимума. Не знам дали ще излезе нещо до декември, което ще е по-добро. Знам, че и Samsung има добри Android телефони, но нямам поглед над тях.

Както с фотоапаратите ми (тук и тук), ще ми се да ми дадете идеи за нещо по-добро. Ако имате опит с други телефони или сте по-навътре в нещата, ще се радвам да ми помогнете.

В Германия има много добра възможност да си вземеш телефон евтино, ако си направиш правилния договор. За повечето телефони това е добре, но когато се загледам в условията сякаш не е толкова изгодно. С такива договори съм в последните 7 години и забелязах, че за двете години, в които са договорът тече, плащам по 300-400 евро отгоре спрямо нормалния договор. Така че трябва да се види колко всъщност се доплаща за телефона в началото и дали излиза изгодно. Затова може би ще го взема без договор.

Тъкмо се бях решил да мина без въпросния сертификат и да я изнеса така, когато kunstdrom@Twitter ми даде идеята да питам в Градската Художествена Галерия в Пловдив. Писах им на мейла и ми отговориха доста бързо. Оказа се, че просто трябва да занеса картината на място във Вторник и Четвъртък сутринта. Никакви снимки или молби. Отидох на следващия ден, 5 минути и 5 лева по-късно имах сертификат, печат отзад на рамката и законен начин да изнеса картината.

Всичко това е доста удобно, но на практика е леко претупване на закона. Сертифицирането се прави във фоайето на галерията и въпреки, че доста подробно прегледа картината, не беше тричленна комисия, а един служител, който се подписа за тримата. Предполагам, че когато имат съмнения за някаква ценна творба, която всеки добър художник би трябвало да разпознае, извикват повече експерти. Надали обаче.

От друга страна, вчера на границата минах през частта „За деклариране“ и казах, че излизам с картина и имам сертификат. Поискаха ми сертификата и дори не погледнаха картината или печата на нея. Всъщност не погледнаха и сертификата, а само си го прибраха. Със същия успех бих могъл да си мина с куфар пълен с миниатюри или разглобен иконостас от някоя малка българска църква. И явно се прави. В този смисъл законът за регистрация на движимото културно наследство не само, че не работи, но дори и пречи. Според него, всеки турист купил картина или икона е в нарушение, защото никой не го е информирал да я регистрира.

Все пак, радвам се, че спазих закона, но е притеснителен и показателен горчивият вкус, че нямаше смисъл да го правя.

Благодаря на abac077@Flickr за снимката

Аз в тази ситуация съм доста нервен. Не, че нямам нет – на телефона използвам предплатен на Globul, но излиза скъпо да си го вържа към компа. Не знам дали ви се е случвало да сте дълго време без нет, но е неудобно. В един момент се чувства все едно сте без ток – може да си светите със свещи, но е кофти. После като дойде нета сядате, свършвате си работата за 5 мин. и си се чудите за какво сте били толкова нервни преди това.

Не, че вися постоянно в нета (въпреки, че има такива дни), но има моменти, в които ми трябва на момента. Примерно тия дни исках да пусна промените в Lipsva, но ще трябва да изчакам като отида в Германия. Впрочем сега съм в К2 – любимото ми заведение с нет в Пловдив. След 2 часа ще се срещна с кореспондент на Pro.bg във връзка със сайта за изчезнали. Има голям интерес, но ще се радвам и ако някой изяви желание да го направя модератор.

PS: Някой знае ли добър доставчик на кабелен нет в Кючука?

Преди три дни пуснах няколко неясни tweet-а, че искат да ме съдят. Да, точно така Накратко, получих следния мейл от Стилян Иванов. Твърди, че като основател на едно НПО има авторски права над идеята за карта на престъпността в България. Вместо да обяснявам, ето текста на мейла без никаква редакция или форматиране. Заглавието му беше „Откриване на топлата вода„.

….Здравейте,г-н Юруков!

…Много бих искал да установиъи,като „Вашата инициатива“ за „Карта на престъпността“ е реализирана за Първи път през 2003-та година от управляваната от мен НПО ФОНДАЦИЯ „ПОДПОМАГАНЕ ЖЕРТВИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И БОРБА С КОРУПЦИЯТА“

…Всички права са запазени,съгласно Закона „За авторското право и сродните му права“

…В момета сме в кампания за издаване на подобен продукт за 5 големи български града.

Поради,Голямата обществена значимост на проекта,пред нашити взаимоотношения има 2 варианта:
1-ви…Да си сътрудничим за общата кауза
2-ри…Екипа от нашата организация ,разработил въпросния проект да си търси правата по съдебен път!

Мисля,че е по-разумно да се спрем на пурвия!

С уважение:
Стилиян Иванов

Предполагам, че е разбрал, че имам намерение да правя такъв сайт покрай предварителната реклама, която ми направиха от Дарик. Отговорих на мейла му най-дипломатично и предложих да ми каже какви „запазени права“ нарушавам и как смята, че можем да си сътрудничим. Не получих отговор до сега, а и не очаквам такъв.

Случаят е подобен на онзи, в който в статия ме обвиниха, че не само съм откраднал идеята за портала за безследно изчезнали, но и технологията на друг сайт. В последствие от Razkritia.com ми се извиниха. Тогава реших да не публикувам комуникацията ни, защото би навредила на каузата, но сега не се стърпях, защото от една страна е доста неграмотно написан мейла, а от друга – твърденията за права над такъв тип идея са смехотворни. Все едно Svejo да съди всички подобни social bookmark сайтове в страната.

Не знам каква е дейността на това НПО и каква система са направили преди 7 години. Открих, че са участвали в заседание на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления и са наградили министри и полицаи. Както писах в отговора си, ще се радвам да работим заедно щом от толкова време се занимават с това и имат опит, но е някак странно да се противопоставят на опит за събиране на още информация по проблема и да тръгват на нож от самото начало.

За човек, който не ме познава и не чете блога ми, в тази ситуация има две възможни мнения – или съм откраднал идеята и не трябва да изготвям работещ сайт, който да събира съобщения за престъпността, или това горе е глупост и не трябва да му обръщам внимание. Сами преценете…

Междувременно подготвям сайта. Той практически е готов, защото както казах преди, системата е opensource и ми трябваше 15 мин да я пусна. Сега я превеждам на български и настройвам. Имам нужда обаче от малко помощ. Дайте ми съвети за домейн и име на проекта. Вече имаме домейн – Crime.bg благодарение на Regia.bg. Сега ни трябва лого.

За сметка на това доста от тях ме познаха. Отдавам го на това, че съм сложил голяма своя снимка горе в блога. Някой там го определи като себелюбие, но целта ми е да могат посетителите да свържат мненията и темите с мен самия, а не някаква абстрактна страница.

След Лодките отидохме в Swinging Hall, където Марио и Frontero ни направиха вечерта. Тръгнахме си към три и сега съм на Централна Гара. Мислех да ходя 45 мин. от Борисова градина до тук, но си хванах такси, защото ме хвана шубе да не ме одруса някой по пътя. Взех си такси и неприятно ме изненада това, че гарата е заключена. Все пак WiFi-а работи, както е видно, седнал съм в едно кафе и цъкам нет. Малко е студено, но ще издържа то 6. После се връщам в Пловдив, следва двойно кафе, 2 часа кормуване и после Inseption + Мисия Лондон. I’ll sleep when I’m dead.

Впрочем преди това бях на откриването на init Lab, за който ще пиша по-късно. Снимките от там може да видите във Facebook. Тук ще видите и снимките от #twitterbloggerbeer.

1. Хотел - квартирите са ОК, но само толкова. Повечето имат обща баня, нямат климатик и условията не са толкова добри. Хотелът е по-скъп, но определено ще си струва, ако вземете в предвид следващите две точки.

2. Включени чадър и шезлонг – само тези Несебър струват по 7 или 10 лв. Така ще се налага да давате между 15 и 30 лв. на ден за плаж, а ако някой ви вземе хавлията, с която сте си го запазили – още толкова. Не много хотели включват това в цената, но знам, че има и ще се разровя.

3. Близко до плажа – с предварителна резервация може да си изберете нещо близко до морето, за да не ходите по много на жаркото слънце. Допълнителният плюс е, че ако хотелът е точно на брега, може да се качвате колкото искате в стаята и няма нужда да мъкнете всичко.

4. Предварителни резервации – ако знаете предварително колко море ще може да си позволите като време, може да намерите изгодни оферти и да си спестите търсенето. Два часа плаж са си два часа плаж.

5. Полупансион - хубаво е да има закуска в хотела, но не мисля, че е добре да се взима пълен пансион. В повечето курорти по морето ни има доста хубави ресторантчета, в които си струва да се яде. Ще излезе малко по-скъпо, но ще е разнообразно и сами ще си определяте темпото.

В този смисъл ще ви препоръчам две заведения, които много ми допаднаха. Първото е точно на южния плаж и се казва Alpha – приятно кафе изцяло в бяло с прекрасен изглед. Другото е „Андреев“ – на пръв поглед обикновен ресторант, но с добра храна и приятни сервитьори. Изглежда въпросният Андреев е готвач и се опитват максимално да спазват високите изисквания за ресторантите. Намира се в пресечка на главната.

6. Проверка на плажовете – хубаво е да се погледне колко безплатни плажове там, където сте и колко струват останалите. Това е нещо, което много изнервя, защото трябва да се ходи 10-15 мин по плажа до безплатната зона, ако не искате чадър. Впрочем на южния плаж на Несебър почти нямаше безплатна част, а останалата не беше кой знае колко чиста. Липсваха едри боклуци като бутилки и вестници, но определено не бяха минавали с машините за чистене на пясък. Интересно ми е какви са изискванията в концесиите.

7. Проверка за фестивали - фестивалите на плажа са много хубаво нещо, но ако си там. Миналият петък имаше някакъв голям техно купон (някой ми каза кой участвал, но не запомних) на плажа на Слънчев бряг. Заради липсата на препятствия, всички прозорци в Несебър и Св. Влас се тресяха. Просто не може да се спи цяла нощ. В такива случаи човек е добре да си планира или разходка някъде, или ходене в дискотека по същото време. Впрочем този петък ще го има пак същият купон на същото място.

8. Очила за гмуркане – всеки ден се канех и все забравях. Всъщност мисля да си взема и от ония надуваемите дюшеци – евтини са, стават за вода и са по-добри за печене.

Разбира се, онова с хотелът няма да е полезно за тези, които предпочитат на място да решават всичко. В моят случай обаче вече ще знам точно колко дни имам за почивката, от което ще мога да си намеря по-рано изгодна оферта.

Ето няколко снимки на и от новото ми „джобно“ фотоапаратче. Добавил съм накрая и примерен клип от него. Клинкете на тях, за да ги отворите в по-голям размер

Както виждате, около обектива има издатина, която да го защитава, а и да му позволява да увеличава до 14 пъти. Това е много добре, но пречи да се сложи в джоб. От друга страна се замислих, че фотоапаратите, които пасват в джоба или няма да ми харесат като качество, или ако са качествни – ще са още по-скъпи.

Следват няколко снимки от самия фотоапарат и един клип с половин HD (720х). Не съм ги обработвал по никакъв начин и като ги намалявах не използвах филтри.

По-голям размер на всички снимки може да видите във Flickr. Тук има пък подобни снимки от други хора.

И преди съм говорил за отворените данни и сега имам нужда от вашата помощ в тази насока. Във връзка с Lipsva.com искам да изкарам всички решени случаи на безследно изчезнали в таблица. Целта на това е да се създаде отворена база данни с минали случаи, информация за хората, колко време е отнело, къде и как е решен случая.

За целта съм създал таблица в Google Docs, която всеки може да променя. На първата страница има кратки инструкции. На втората има списък с датите от началото на 2009-та до сега. Третата страница е за самите данни и има няколко колони:

Цялата тази информация може да се намери в бюлетина, в прес-съобщенията на МВР и в различни новинарски сайтове. Архивът на бюлетина е от 2009-та. Затова и от тогава са датите във втората страница. Тъй като трябва да се прегледат едно по едно, в тази страница трябва да се отбелязва коя дата е вече прегледана. Може да впишете и името си, за да ви включа в списъка на благодарностите после. Прес съобщенията са по-отдавна – 2006-та. Едно улеснение е, че може да се търсят отделни ключови думи и по тях да се намират съобщенията за решени случаи. Примерно „издирван“, „изчезнал“, „открит“, „неизвестност“ и т.н.

Ще съм ви много благодарен, ако отделите няколко минути, за да въведете един или два решени случая. Има учудващо много такива предвид славата на МВР в тази област. Само за последните седмици откриха няколко безследно изчезнали, сред които и детето страдащо от аутизъм изчезнало в събота. По подобен начин въведох повечето от сегашните 110 на сайта за безследно изчезнали. Събраните данни от таблицата горе ще бъдат показани пак на картата и ще могат да се филтрират и анализират.

Културата на отвореният код помага много за създаване на все по-сложни системи по-бързо и по-евтино. Най-опростената дефиниция на тази култура е, че всеки може да надгражда, да поправя, да адаптира и копира части от чужди програми. Това не означава непременно, че този тип софтуер е безплатен, но факта, че изходният им код е на разположение на масите е от полза за всички и намалява повтарянето на усилия.

Да имаш на разположение толкова много отворен код обаче разкрива трудности за намиране на подходящи „парчета“, които искаме да свържем в проекта си. Това е същото, както да търсим подходяща рецепта за ястие, което да сервираме на гала вечеря. Има търсачки като Google Code, но не са достатъчно добри.

В сряда се проведе поредният Eclipse DemoCamp в Darmstadt. В една от презентациите Марсел Брух показа комплект от инструменти, който решава отчасти горния проблем. Пилотното му име е Code Recommenders и се разработва от TU Darmstadt. Сравниха го с Amazon, където интернет магазинът се учи от покупките и навиците на клиентите си, за да им предлага най-добрите стоки за всеки поотделно и така да увеличи продажбите си. Инструментът за Eclipse пък анализира кода, наличните проекти, структурата на наследственост на класа и имплементираните методи, сравнява този модел с голяма библиотека (2+ Gb) и предлага какво може да се допълни на мястото, където програмистът пише. Библиотеката съдържа десетки хиляди модели тренирани на базата на анализ от огромно количество отворен код. Това означава, че ако програмистът започне да създава бутон, програмата може да изчисли как и колко други хора са го направили и да му предложи най-вероятните възможности. Примерно – да сложи текст и стил на бутона.

Този метод на анализ предоставя и други интересни предложения. Например, обикновено когато човек пише програма, Eclipse му показва грешки в синтаксиса. Ако Code Recommenders засече, че на дадено място повече от 90% са използвали даден метод, значи е възможно да има логическа грешка и затова я показва като такава. Също така, на програмиста може да се предложи шаблони с код на базата на най-вероятните предложения, както и пряка връзка с Google Code направо в платформата му, с цел намиране и оценяване на snippet-и.

В края на презентацията показаха имената на част от студентите, които са участвали в проекта. Моето също беше там. Преди около година им помогнах да адаптират част от Eclipse plugin-ите на OSGI сървър с Axis2, така че всички предложения да идват от едно място, където да получават обратна връзка и да се анализират. В сегашната версия от това е останала само частта за анализ, като са добавили автоматично подновяване на локалната библиотека с предложения.

Друга интересна презентация беше представянето на новия Eclipse e4 от Ларс Вогел. Той е още в инкубационен период (разработка), но се очаква от него да излезе версия 4 на IDE платформата. В самата презентация не видяхме кой знае какво ново, тъй като същите примери бяха отдавна на сайта, както и самият е4. Интересно е обаче да се види колко лесно и бързо може да се направи софтуер от нулата с доста добър UI. По принцип това, което клиента вижда – бутони, прозорци, текст, картинки и таблици може да се разработи с множество готови библиотеки и би трябвало да е лесно. На практика обаче не е и се случва да се прекарва повече време в честите промени на външният вид и използваемостта на програмата (usability), отколкото за самата бизнес логика. С е4 човек може да моделира абстрактно външният вид и в реално време да променя всичко. Нещо повече – стилизирането на програмата се прави с CSS и може да се използва JavaScript. Това, всички други скрити допълнения в e4 и безкрайната възможност за разширение на платформата, за която писах преди, прави Eclipse още по-прекрасна основа за създаване на всякакви бизнес приложения.

Естествено, имаше и доста други интересни презентации, като тази на Кай Кройзер, който е използвал Eclipse за да автоматизира изцяло къщата си. Показа как през интернет и с телефона си може да управлява всичко – светлини, отопление, електроуреди до това да получава информация за температурата, потреблението на ток и газ. Разбира се, кодът е отворен и всеки може да го използва.

Въобще този семинар, както и други подобни, ме навеждат на мисълта, че принципите на социалните мрежи ще се прилагат все повече в процеса на програмиране. Макар вече да не търсим дефиниции в дебели книги и да перфорираме карти, създаването на софтуер пак се състои от един човек, компютър и примери/документация, които тя/той трябва да намери в мрежата (и това умножено по няколко, за да получим екип). С инструменти като Code Recommenders получаваме помощта от общността направо на върха на пръстите ни (Ctrl+Space за знаещите).

За бизнеса това означава, че създаването на софтуер и промените по него ще бъдат по-бързи (казано на страшно клиширан език). Както Дъглас Шмидт писа преди 10 години, рециклирането на стар код, което беше и голямото обещание на ООП, се провали. Помощта идваща от „облака“ от програмисти извън фирмата ще даде нов смисъл на reusability и ще даде повече тежест на решението да се използва отворен код в комерсиални проекти.

Поне това е обещанието този път, но все пак сработва в Twitter, нали? Питаш нещо и няколко души ти помагат почти веднага.

PS: Впрочем тия дни Неели Кроес – евро-комисарката за дигиталното развитие, пусна видео, с което призовава компаниите и институциите да използват повече софтуер с отворен код. Основното й съобщение е, че „open source“ вече не е мръсна дума що се отнася до бизнеса и администрацията.

Затова се спрях на Canon PowerShot SX210 IS. 14MP, 12 zoom, HD (720p) видео със стерео звук. Казват, че снимките на тъмно и стабилизаторът са добри. Голям плюс е, че съм свикнал вече с менюто и особеностите на Canon. Преди това се спрях на Samsung ST550, но казват, че оптиката не била добра. След това ми направи впечатление Casio EXILIM EX-H10 SR, но и там не видях нещо особено.

Някой да е пробвал някой от фотоапаратите? Може ли да ми предложите нещо по-добро?

Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса.

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора.

В моето становище аз обрисувам блоговете като нещо доста различно от просто сцени. Макар, че могат да бъдат използвани като такива (избягвайки от цензува и редакторски ограничения, както Иво е направил), в рамките на Блогосферата тази общност от сайтове е по-скоро зала с хора. Представете си коктейл парти, на което всеки общува с всеки, събра се в групи да спорят по нещо, присмиват се на трети или просто споделят истории. Това са блоговете. Причината да си мислим, че може да ги класифицираме като медии е, че някои от гостите в това коктейл парти имат по-интересни истории и идеи и около тях се събрат повече хора, които предават думите нататък. Това обаче би било заблуда, защото в същото това коктейлно парти, медиите биха били асоциални костюмари, които с гръмък глас обявяват какво се случва навън. Макар, че всички ги чуват, повечето не им обръщат голямо внимание или ако го правят – често това е с насмешка и критика.

В някои от коментарите в Капитал открих интересни мнения, които искам да споделя тук. Не съм съгласен с някои от тях, но смятам, че обобщават посоката, в която е тръгнал дебата. Самият той ще продължи до 19-ти юли, като в четвъртък ще се включи Longanlon на моя страна и някой журналист (доколкото разбрах) на страната на Иво. Следват експертно мнение и заключителни тези.

Мнения за дебата:

От valsodar №5:

Интерсно ми е, как в страна в която няма разследваща журналистика, няма медия незасегната от интересите на собственикът й в „отразяването“ на реалноста, може да се говори за каквато и да е била етика на журналиста спрямо читателите? Да оставим настрана Америка и прословутите й награди Пулицър – в страна като нашата, награди за най-добър журналист се връчват, не на този който е изобличил нечия престъпна проява, а на този който най-добре се е изявил в умението да целува задника на властника. Как тогава може да очаквате будните българи да продължват да вярват на платените медии и да не потърсят друга алтернатива за правдивото си информиране? …

От Манол №8:

Блоговете НЕ са медии. Мнението на автора може да бъде твърде субективно, а позицията му по дадена тема да не бъде предварително проучена. Блогърите не са журналисти ( изключвам тези, които са завършили журналистика или са практикуващи такива ). Няма журналистическа етика, изобщо няма бранш – всеки блогър е сам за себе си.

От gradinko №19:

Блоговете не са медии, а хора. Дали ще напишеш „Гоце има трипер“ в блога си или на стената на блока, или ще го извикаш на площада няма значение – това действие представлява единствено теб като индивидуално човешко същество. Но въпросът дали блоговете са медии е йезуитски поставен за да измести вниманието от по-важния въпрос – трябва ли да бъдат регулирани. Не трябва. Свободата на словото не може да бъде ограничавана. Точка.

От Георги Витанов №26:

Журналистика е професията на съобщаването и предаването на новините, също на описателен материал, гледни точки и мнения. Това е и събирането, анализирането и изнасянето в публичното пространство на информация за актуални събития, личности и тенденции. Това включва вестници, списания, радио и телевизия, интернет и дори в последно време мобилен телефон. Съответно според медията, в която журналистите упражняват своята професия, журналистиката може да бъде радио-телевизионна, вестникарска, електронна, със съответните специфики. (Източник: Уикипедия) Мисля, че това оределение достатъчно ясно разделя журналистите, (хора, които работят в медии) които изпълняват поставени им задачи от блогърите, които пишат защото искат да споделят и защото не могат да мълчат.

От Eneya №37:

Ако превърнем блоговете в медии, по този начин, по който е например журналистиката, това означава да се отнеме правото на свободно изразяване на хиляди хора, да им се сложат ограничения и да бъдат пуснати в контролирана среда. Всеки има право да изразява личното си мнение по какъвто начин пожелае, блог платформите са само един такъв пример. Регулирането на блоговете само би довело до повече контрол как мислим, как говорим, повече контрол над това какво означава правилно мислене и говорене. Журналистиката, като така, има за цел да уведомява масовата общественост, блогът като дефиниция я няма, той съществува първо заради егото на създателя си…

От Събина №38:

Зависи и от блога и от блогъра. Не мисля, че може да се отговори еднозначно с „Да“ или „Не“. А блогърите не са журналисти, освен тези от тях, които всъщност са си журналисти – тоест с това си вадят хляба…

От martinangelov №44:

Не е важен въпросът дали са медии защото това е само една формална класификация. Блоговете не трябва да се формализират, в тяхната стихийност и динамика е силата им. Те са средство, с което човек или група хора могат да станат влиятелни естествено и с достатъчно старание. Влиателността зависи от хората, които ги четат – демокрация в чист вид. Нищо не пречи блог да стане по-влиятелен от медия. А това, че някакви костюмирани чичики се опитват да формализират нещата и да поставят ограничения си е абсолютно техет мозъчен проблем.

От Соркин №61:

Блоговете са медии, НО блогърите не са журналисти поне дотогава, докато не започнат да се занимават с това професионално. „Професионално“ може да се дефинира с „оборот над Х лева“ месечно. Едва тогава блоговете би трябвало да спазват същите правила, които се отнасят за офлайн медиите (друг е въпросът какви са тези правила и доколко са логични). Ако прагът е относително висок: 10000 лв месечен оборот, това автоматично изключва 100% от блогърите, които блогват на български в бг и въпросът става философски

От Йордан Матеев №93:

Накратко, ето какво казвам: технологиите промениха медиите и начина, по който общуваме; медиите се развиват и променят; появяват се нови медии (онлайн издания, онлайн телевизии, блогове…); блогът е медиа; блогът се различава от другите медии, точно както и всеки друг вид медиа се различава от останалите; блоговете не трябва да се регулират от държавата; държавата не трябва да регулира и другите медии; глупаво е да се правим, че блогът не е медия, за да го предпазим от държавни регулации; принципният въпрос е да защитаваме свободата на словото.

Още мнения за дебата написаха entelegentno, Медиен блог, Борислав и Труден.