Блогът на Юруков

Преди около месец ви попитах за съвет какъв фотоапарат да си взема. Харесах си един, купих го, но после в коментарите споделих, че искам да го върна, защото е малко дебел, с доста голям обектив (излиза само като се включи и има опасност да го счупя) и не е хич евтин. Все пак реших да го запазя заради качеството на снимките. Не е толкова добър, колкото другия ми Canon, разбира се, но това е заради по-добрия обектив и чип в последния.

Ето няколко снимки на и от новото ми „джобно“ фотоапаратче. Добавил съм накрая и примерен клип от него. Клинкете на тях, за да ги отворите в по-голям размер

Чети нататък »

Crowdsourcing – е метод за събиране или обработка на информация, при който се използват малките усилия на голям брой хора, за да се реши някоя сериозна задача.

И преди съм говорил за отворените данни и сега имам нужда от вашата помощ в тази насока. Във връзка с Lipsva.com искам да изкарам всички решени случаи на безследно изчезнали в таблица. Целта на това е да се създаде отворена база данни с минали случаи, информация за хората, колко време е отнело, къде и как е решен случая.

За целта съм създал таблица в Google Docs, която всеки може да променя. На първата страница има кратки инструкции. На втората има списък с датите от началото на 2009-та до сега. Третата страница е за самите данни и има няколко колони:

Чети нататък »

Културата на отвореният код помага много за създаване на все по-сложни системи по-бързо и по-евтино. Най-опростената дефиниция на тази култура е, че всеки може да надгражда, да поправя, да адаптира и копира части от чужди програми. Това не означава непременно, че този тип софтуер е безплатен, но факта, че изходният им код е на разположение на масите е от полза за всички и намалява повтарянето на усилия.

Да имаш на разположение толкова много отворен код обаче разкрива трудности за намиране на подходящи „парчета“, които искаме да свържем в проекта си. Това е същото, както да търсим подходяща рецепта за ястие, което да сервираме на гала вечеря. Има търсачки като Google Code, но не са достатъчно добри.

Чети нататък »

Преди година и нещо си взех един Canon IS S5, но сега ми трябва нещо по-малко. Онзи снима прекрасно, но е много голям и неудобен за парти или почивка. Затова реших да си взема нещо до около 250 евро. Пиша тук, защото ми дадохте добри съвети с Canon-а. Търся нещо компактно, но с отварящ се обектив, добро увеличение и стабилизатор. Няма нужда да е повече от 8MP. Голям плюс ще е ако снима добре на тъмно. Определено не трябва да е Sony, защото искам да е със SD карта.

Затова се спрях на Canon PowerShot SX210 IS. 14MP, 12 zoom, HD (720p) видео със стерео звук. Казват, че снимките на тъмно и стабилизаторът са добри. Голям плюс е, че съм свикнал вече с менюто и особеностите на Canon. Преди това се спрях на Samsung ST550, но казват, че оптиката не била добра. След това ми направи впечатление Casio EXILIM EX-H10 SR, но и там не видях нещо особено.

Някой да е пробвал някой от фотоапаратите? Може ли да ми предложите нещо по-добро?

Както и се очакваше, дебата в Капитал се разгорещи и вече има близо 100 коментара и 140 гласа. Ден преди да пуснат моята позиция за „Не“ и тази на Иво Инджев за „Да„, попитах същия въпрос в Twitter. И там се заформи дискусия, но най-ми хареса изказването на Бояна:

Коментирахме го в една дискусия във факултета ми – по журналистика. Темата е безкрайна и има 1001 отговора на въпроса.

Точно това виждаме и в коментарите в Капитал. Тук ще извадя няколко, които си заслужават да се отбележат, но като цяло спорът се върти около въпроса за качеството, за распространението на информация, за обективността и правото на лично мнение. Иво Инждев нарича блоговете „алтернатива“ и „вид публицистика“. В моята позиция посочвам точно този начин на мислене като опит да се дефинира нещо ново със стари термини и разбирания. В дебата давам различни сравнения, но може би най-точното е, че Иво и много други виждат блоговете като сцена, от която всеки да може да изкаже мнението си. Така въпросът на дискусията и от там как гласуват участниците, се трансформира в спор дали всеки може да каже каквото си иска от тази сцена. Това не само изкривява гласуването, но и отмества темата на спора. Чети нататък »

Един приятел ме насочи към хитовата песен на Eminem „Hailey’s Song“. Музиката от припева според мен е абсолютно същата като тази от песента на Стоян Михалев и Виктор „Откакто ти“. Свързах се със Стоян във Facebook и той се съгласи, че има бегла прилика, но че е само един такт. За да се говори за кражба, трябва да има поне 4 такта. Преценте сами:

Чети нататък »

Преди около две години покрай една блогърска нишка от статии писах за оборудването си (какво нося в чантата си). Днес се наложи да си почистя бюрото и тъй като е единственото място, където са ме оставили да правя каквото си искам, там се беше възцарил малък творчески хаос. Горе е линкът към снимка на бюрото преди да изхърля/преместя половината неща и описание кое какво е. Enjoy!

ПС: направил съм малка грешка в снимката, но не ми се поправя – на „кормуване“ съм изпуснал „е“-то.

Част от презентацията на Жюстин Томс за WebXpo Варна

Вчера във Варна Жюстин Томс от ABC Design (блог и twitter) в презентацията си за WebXpo показа горната снимка като пример защо трябва да внимаваме какво качваме в социалните мрежи. Работодателите отдавна проверяват кандидатите за работа в мрежата и тази тенденция ще се забелязва все повече и в България. Затова и писах за 10-те настройки, които трябва да направите за да защитите данните си във Facebook. Цялата презентация на Жюстин може да намерите в SlideShare.

Интернет репутацията е важна за фирмите, но основно заради клиентите им. Нещо, което не могат да контролират обаче е бившите им служители. Точно това може да използвате вие докато си търсите работа и както те проверяват вас, и вие може да разпитвате за тях. Именно това направих наскоро аз докато кандидатствах в една фирма във Франкфурт (получих работата, благодаря). Открих няколко техни бивши служители и ги попитах какво мислят за стария си работодател. Двама от тях се отзоваха и в конкретния случай потвърдиха положителните ми впечатления. Удобни инструменти за целта са сайтове като LinkedIn, Xing, Twitter и Facebook. Тъй като изпращането на съобщения в първите две професионални мрежи е платено, може просто да вземете имената им и да ги намерите в другите две. Има и специализирани интеренет услуги за намиране на хора. Чети нататък »

Daily Telegraph, в типичен за тях стил, постоянно измислят истории от чуто-недочуто. Най-обичат такива, които читателите им не биха отделили време да разучат, а просто биха донесли нещо пикантно в броя. Пример за такава е статията им за номера 088 888 888, на който те преписват злополучната съдба на собствениците му. Вести писа за това преди два дни.

Ако изключим логическото си мислене и притъпим раздразнението си от подобни тъпи статии, може да видим логика в това. Всичко това се улеснява към края на работния ден, когато мозъка ни така или иначе е изключил. Не знам за вас, но когато аз пътувам в кола или автобус, обичам да следя номерата около мен и да намирам цифрови комбинации и модели. Ето какво намерих тук: Чети нататък »

Не, не става дума за поредния абсурд на здравната ни система или за някоя социална драма. Просто едно гълъбче си е свило гнездо на балкона на съседите ни. Нямам представа кога ще се излюпят, но ми се ще да сложа една web камера до гнездото, за да запишем процеса. Още обмислям подробностите обаче.

Чети нататък »