Лесно е да „си Шарли“

Атаките в Париж, на които станахме свидетели миналата седмица, са просто престъпления от омраза. Такива са и побоищата над цветнокожи в центъра на София. Докато последните се разглеждат от родната прокуратура като просто хулиганство, то първите бяха бързо обявени за терористични атаки. За едните си заравяме главата в пясъка, но е сложно да се каже дали за тези в Париж властите са прави. Всъщност цялата тема за ислямизма, ектремизма в която и да е религия и тероризма като политическо средство е изключително сложна и многопластова материя. Нямам претенции да разбирам всички нюанси или способност да я обсъждам тук. Има няколко аспекта, които ме занимават в последните дни.

Да започнем със свободата на словото. Много сочат като основна цел на атаките създаване на страх у журналистите да критикуват и осмиват определени теми от исляма. Наистина, доста световни медии не показаха карикатурите на френския вестник и по принцип избягват да показват образи на Мохамед. Това се посочва с пръст като отстъпване от свободата и победа за джихадистите. Междувременно, същите говорят как не трябва да отстъпваме от свободата на словото и че подобни атаки няма да спрат критиката към тиранични режими и потъпкване на правата на хората. Всичко това изглежда на пръв поглед двулично.

Нека погледнем нещата от друг ъгъл. Предоставете си, че утре вестник публикува карикатура на Левски. За да е по-актуално, нека да е от турски издател в Кърджали. И то не просто каквато и да е карикатура, а (с извинение към всички) Левски участваш в оргия с надзирателите си точно преди екзекуцията. Статията да е озаглавена „Левски поне е умрял щастлив“ и да обсъжда положителните според тях страни на турското робство. Абстрахирайте се от контекста на скорошните събития и си представете реакцията на обществото ни. Замислете се как вие бихте се почувствали и какво бихте направили.
Чети нататък →

Изборите на Румъния в чужбина и комплексът ни за белия спасител

Както навярно сте чули днес, Румъния има нов президент. Надали сте запомнили името му – навярно само, че е немец и че спечелил надпреварата с досегашния министър председател Понта благодарение на чуждестранния вот. Всъщност, Йоханис не е немец, но родителите му са от немското малцинство. Румънците настояват това да стане ясно. Интересно е и възхищението, което се шири в българската мрежа след избирането му, но за това по-късно.

Какво всъщност се случи вчера?

Нека погледнем изборите в Румъния. Ключова роля на втория тур изиграха гласовете в чужбина. Окончателната бройка не е излязла още, но различни оценки ги поставят между 300 и 480 хиляди. На първия тур са гласували около 150 хиляди. Причината за ниската активност сред поне трите милиона румънци зад граница се смята очакванията първия тур да не доведе до окончателен резултат. Никой обаче не е очаквал на втория да излязат 2-3 пъти повече.

В чужбина румънците можеха да гласуват в 294 секции. За сравнение, на последните парламентарни избори ние гласувахме е 428. Тъй като се е очаквало, че вота в чужбина ще отиде предимно за Йоханис, спекулациите са, че е направено всичко възможно да се затрудни чисто административно гласуването. Пример за това е, че в секцията в Бон са чакали 7 часа и половина, за да гласуват. Всичко това изглежда е накарало още повече румънци да излязат и гласуват напук. В социалните мрежи дори са се надпреварвали да споделят кой колко часа е загубил за вота и какви проблеми е видял. Чети нататък →

За вота във Франкфурт и един член на комисията

В неделя порталът EuroChicago публикува материал за парламентарните избори във Франкфурт. Съдържаше интервю на председателката на една от комисиите с твърдения за изборни измами и упражнен натиск. С доста от познатите ми в града сме говорили по този въпрос, какви са впечатленията им от този и предишните вотове. Не съм срещал човек, който да смята, че твърденията ѝ имат нещо общо с истината. В същото време обаче никой не се решава да я обори – в публичното пространство или по процедурния ред. Ефектът е, че единствено нейните думи се въртят в медиите, които охотно ги препечатват заради пикантната история. Налага се едно грешно впечатление до такава степен, че в един момент всеки глас в обратна посока се пренебрегва.

Затова реших да опиша другата страна на нещата и помолих EuroChicago да публикува мнението ми редом с нейното. Вярвах, че ще го направят, защото многократно са препечатвали статии от този блог, използвали са мои данни и интервюта. Текстът по-долу беше публикуван днес на сайта им. Надявам се, че и други гласували във Франкфурт ще изразят мнение по въпроса преди лъжата да бъде повторена 100 пъти и да стане истина.


Живея в региона на Франкфурт от 10 години и съм гласувал на всички избори до сега. Следя отблизо изборния процес, участвал съм в два вота като член на комисия и съм подпомагал организацията на всички останали, помагам в информационни кампании и поддържам портала Glasuvam.org с изборна информационна услуга и карта на секциите. В последните месеци с раздразненене забелязвам редица материали из мрежата, където една и съща измислица за изборите във Франкфурт се повтаря и доукрасява. Забелязах още един такъв на Людмила Шнайдер на сайта EuroChicago от 12-ти октомври, неделя. Такива слухове се разпространяват, защото историята изглежда скандална, а никой от онези, които се възмущават на наглостта, не им се занимава да надигнат глас.
Чети нататък →

С тоз политически м’триал

Снощи надали някой очакваше да чуе нещо различно от пресконференциите в НДК. Не и след тези цифри. Надявахме се на по-ясен резултат, по-малко партии в парламента и по-лесно мнозинство. Резултатите обаче не бяха ясни, а красноречиви. Никоя партия не успя да спечели доверието, на което се надяваше. Затова и активността беше ниска, а рояк малки популистки партии минаха бариерата на субсидиите и парламента.

Всички се надявахме, че „народът ще прогледне“, че „ще поумнее, ще излезе в неделя“, че „ще прецака #КОЙ“ и „ще гласува с главата си“. Зад всички тези определения стои простото „всички са идиоти, че не гласуваха за онези, които аз смятам за логичен избор“. Еми, това е демокрацията, драги ми смехурко – всеки гласува както намери за добре. Всеки патиланец според ума, опита, предразсъдъците, знанията, социалната среда и за жалост – според натиска. Много не гласуваха, защото не им пука, не им се занимава, но най-вече – защото взимането на решение е много по-трудно, отколкото мрънкането вкъщи. Тогава заемаш позиция и това те кара да се чувстваш отговорен след това, а отговорността не е нещо, с което сме свикнали.

Така или иначе, хората дадоха гласа и доверието си. Постлахме масата за преговори и сега е задача на осемте партии да седнат и да намерят що-годе работеща формула. Безотговорно е хленченето, че депутатите не стигали, че на някои им оставало да са само опозиция, че някои имали обещания и нямало да отстъпват от позициите си, че на трети половината им вот бил купен. Политиката е баланс на компромиси. Тези, които не са готови да ги направят, се надяват единствено да спечелят от хуленето от удобната сянка на опозицията, докато около тях държавата тлее.
Чети нататък →

Избори в чужбина: инструкция за употреба

Здравейте. В последните няколко седмици се натъкнах на редица въпроси около изборите в чужбина. По традиция ще събера отговорите на повечето от тях на едно място. Имаше и някои глупави питания, с които няма да ви занимавам.

Избори?

Сериозно? Добре, на 5-ти октомври ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Има 25 партии и коалиции, всяка със своите кандидати и история. Може да ги видите тук, а тук са събрани програмите, клипове и друга информация.

Мога ли да гласувам?

Всеки български гражданин навършил 18 години и притежаващ валиден български паспорт или лична карта може да гласува. Ако и двата документа са ви изтекли, подайте молба за нови в най-близкото консулство и поискайте документ, че в момента ги обновявате. С този документ ще може да гласувате.

Няма нужда да сте подали предварително заявление. Просто в изборния ден ще попълните декларация, че не сте гласували другаде (приложение 23 от изборните книжа) и ще ви допишат в списъка. Всъщност тази декларация се попълва от всеки, независимо дали е подал заявление. Пред секцията обикновено има копирани декларации, но за по-удобно може да си я попълните вкъщи.

Чети нататък →

За допълнителните секции в чужбина

Събирането на данни за изборните секции и показването им на Glasuvam.org има за цел да помогне на съгражданите ни в чужбина да намерят най-удобната за тях секция. Както много често се случва с данните обаче, оказва се, че може да ги използваме по неочаквани начини съвсем различни от първоначалните намерения.

За предишните парламентарни избори разработих алгоритъм към картата, който да показва зоната около дадена секция, в която гласоподавателите трябва да пътуват приблизително 30, 60 и 90 мин. с кола, за да гласуват. Така нагледно се показва какво покритие има секцията. За целта задавах 48 точки в няколко концентрични кръга около мястото и използват навигацията на Google Maps, за да науча колко време ще отнеме да се стигне от тях до секцията. На база тази матрица алгоритъмът преценя границите на тези зони. Всичко това се прави напълно автоматично при добавяне на нова секция.

Тогава ми хрумна, че ще е интересно да се види къде се припокриват тези зони. Налагайки всички една върху друга показва територията, която се покрива от всички секции. Разбира се, за различните избори получаваме различни карти. На следните графики се вижда покритието на парламентарните избори през 2013-та (тъмно зелено) и допълнителните зони за тези избори (светно зелено).


Чети нататък →