Блогът на Юруков

Според официалните данни, в чужбина има над 2 милиона българи (1). Според други преброявания – много повече. На последните избори зад граница гласуваха почти 50000 души или около 2.5% активност (2). Причините за толкова ниска цифра са няколко – малкото секции, големите разстояния и опашки, липсата на информираност и мотивация. Процедурите са честно неясни, а и се променят всеки път. Подават се прекалено малко декларации за предварително записване, което не позволява създаването на допълнителни секции. Заради това хиляди се редят на опашки в изборния ден, след като са пропътували стотици километри.

Карта с регистрираните до сега в Европа

Има много начини да се подобри ситуацията. Сайтът Glasuvam.org е един от тях. Целта му не е да събира декларации, а да информира. Ако живеете в чужбина, може да попълните във формуляра града и e-mail адреса си. Те се записват през криптирана връзка в таблица и на картата се маркира, че има желаещ да гласува. Може също да отбележите дали искате да разпространявате информация или да помагате в организирането на секция. Към този момент имаме над 40 такива регистрации.

Когато наближат изборите, ще ви изпратим на мейла информация как се гласува, какви са правата ви, ще прикачим декларация за предварително регистриране и линк къде да я попълните online. По града, който сте дали ще ви изпратим най-близките до вас секции, както и контакти на хора, които са заявили, че искат да организират секции. Така ще може да им пишете, да съберете заедно 100 декларации и да направите секция във вашия град.
Чети нататък »

Преди седмица писах в Twitter, че днес трябва да излезе план на кабинета за открито управление. Той се изготвя във връзка с Партньорството за открито управление, за който пиша в последните месеци и цели да отвори повече информация от институциите за обществото. Идеята на тези данни е да помогне на журналисти, графични дизайнери и ентусиасти да търсят проблеми, корупция, възможности за подобрение, напредък, неочаквани изводи и дори бизнес ниши в огромните масиви от данни генерирани от държавния апарат. Тези данни по подразбиране са публични и сега, но са полезни единствено и тогава, когато са лесно достъпни, добре описани и структурирани, свободни за промяна и с добро качество.

Оказа се, че планът е бил пуснат на сайта още на 11-ти, но никой не го е забелязал. Заедно с него има и прес съобщение, че представител на кабинета ще участва днес на срещата на OGP в Бразилия и ще говори за нашия план. Може да го свалите в PDF версия по-долу.

Добрите новини

Планът започва с увод за целите на откритото управление и изброява нещата, които са свършени вече. Споменават се мерките за публичност на изготвянето на бюджета, стенограмите и решенията на кабинета, развитието на електронното правителство, регистрите, порталът Strategy.bg и този за обществените поръчки. Сред тях е намерил място и гражданският проект OpenParliament.net на Института за развитие на публичната среда. Този сайт в момента представлява блог, но съвсем скоро ще комбинира на данните на парламент, които отворих през декември заедно с такива от търговския регистър и сметната палата. Така ще дава добра представа кой какво прави сред управляващите ни. В плана са включени също законът за достъп до публични данни и свързването на касовите апарати.
Чети нататък »

Благодаря за снимката на Ръководство за Употреба на София

Проблемът с кучетата в София е налице. Тук и сега. Генезисът е в хората, които са изоставяли домашните си любимци. Вина имат институциите, че не санкционират и регулират този проблем. Като резултат има все повече озверели глутници и изпохапани хора. Вина за последното имат и тези, които хранят кучета и котки заради „Ох, горкото животинче!“

Както всеки проблем, и този е многопластов. Лесно можем да изтребим всички кучета, както правят във Варшава през последната година. Това обаче не е нито морално, нито представлява дългосрочно решение. От друга гледна точка не можем да оставим кучетата намира. Последното реално е предложението на природозащитниците изхождайки от тезата, че кучетата за нищо не са виновни и хората като цяло едва ли не си заслужаваме мъчителната смърт, защото първи сме ги изоставили. Истината е по средата.
Чети нататък »

В една скорошна статия споменах, че държавната администрация е обявила поръчка за 60 милиона за поддръжка и закупуване на лицензи за Windows. Това повдигна до (голяма степен политически) спор дали има нужда да се харчат пари и дали можем да използваме Linux вместо това.

Прекаленото опростяване на който и да е проблем пречи на решаването му, затова нека разделим този на три части:

Поддръжка за милиони

Истината е, че от предвидените 60 милиона, известна част е за поддръжка. Тъй като договорът с Microsoft и фирмата посредник е засекретен, не знаем какво точно включва тази поддръжка. Най-често обаче това означава тестване на системите, подсигуряване на обновления, системна поддръжка на сървъри и прочие. Останалото от сумата е за лицензи за новия Windows 8, който както знаете дори не е излязъл още.
Чети нататък »

Чети нататък »

Преди няколко седмици България блокира ратификацията на ACTA и писах, че още нищо не е свършило – просто скриваме проблема от погледа на медиите, за да се намали напрежението. Седмица по-рано предупредих, че управляващите може за няколко дни тихомълком да я прокарат в парламента.

Днес научаваме, че Борисов неохотоно е признал за размразяване на ACTA и че ще внесе ратификацията в парламента. Обещал е обаче, че няма да я приемaт депутатите му. Настрана от притеснителната увереност, че законодателният орган ще последва послушно нарежданията на изпълнителната власт, тези действия са нелогични. Ако наистина той и групата на ГЕРБ са уверени във вредата на ACTA и поне наистина искат да изпълнят волята на народа, то кабинета може просто да се отегли от споразумението. Такава възможност е предвидена в него и според написаното, технически не е представлява кой знае каква трудност.
Чети нататък »

В България се правят промени само при наличието на скандал. Последният голям такъв е за бонусите в държавната администрация. Спекулациите на партийни опоненти и медии фокусираха изцяло общественото внимание върху контраста на големите бонуси на някои и ниските заплати на останалите. Преди малко кабинетът е решил, че всички бонуси взети от държавни служители трябва да бъдат върнати.

Нека започнем с това, че бонуси трябва да има. Това е модел възприет отдавна от бизнеса за стимулиране и привличане на служители. Всички сме наясно, че държавната администрация е повече от непривлекателно място за работа. Липсата на реформаторски дух при обикновените чиновници, огромната администрация, непрозрачните конкурси и протекционизмът спират много можещи и знаещи хора. Да не говорим, че не биват допускани идеалисти със западно образование, които просто искат да променят нещата към по-добро.

Бонусите в тази среда са не само нужни, но и задължителни. Заплатите често са доста ниски и дори като изключим съпътстващия риск от корупция, често не са достатъчни за нормално изпълнение на задълженията. При по-високите етажи големите бонуси също са важни. Съгласен съм със здравия министър, че човек отговарящ за милиарди левове има доста сериозен стрес на плещите си. Аналогично изпълнителните директори получават също такива финансови стимули.

Има обаче едно изключително важно условие – прозрачност. Това е коренът на целия скандал, който всички медии услужливо пропускат. Трябва да има прозрачност не само за бюджетите и раздадените бонуси във всяка институция, но и за работата, финансовите резултати и изпълнените проекти. Трябва във всеки един момент да знаем като граждани колко точно е бюджета на една агенция, за какво се харчи, какво е купено с тях и какви заплати се дават. Няма нужда, а и не може да се изкарва фиша за заплата на всеки служител – достатъчно е да се покаже перото за заплати на всички. За ръководните кадри – директори, министри, кметове, депутати – трябва всичко да е видимо.
Чети нататък »

Получавам често мейли по различни теми и инициативи. Тези дни обаче преобладаващата част бяха срещу закона за горите и съпътстващи съмнителни решения. Започнах да чета цялата информация, която намерих, но сами ще видите, че е необхватна. Има доста примери защо законите са вредни за природата и бизнеса в дългосрочен план. Не смятам, че ще мога да предам също толкова пълно аргументите, затова просто ще прикача три от писмата, които получих. В тях ще намерите много линкове, клипове, аргументи, новини и призиви:

Не съм от типа хора, които ще ви кажат, че най-добрият начин да се запази природата е да я оставим изцяло намира. И това е нужно и за целта си има резервати. Трябва да се развива бизнес, да се печели от тези красоти и да се развива затъналата местна икономика. От тази гледна точка са прави инвеститорите, които настояват и лобират умело за тези законови промени.

Има обаче два проблема, които се пропускат. Чети нататък »

Преди две седмици американският държавен секретар Хилари Клинтън посети България. Една от многото обсъдени теми беше Open Government Parnership, за която писах през последните няколко месеца. Клинтън изтъкна, че България се е присъединила към OGP, която е под патронажа на Обама и бразилското правителство, както и че очакват с нетърпение да видят развитието на въпроса у нас. Целта на това партньорство е да постави от една страна общи изисквания и стандарти, а от друга – сцена на взаимопомощ и съревнование що се отнася до прозрачността в управлението. Всяка държава трябва да определи цели за отваряне на публичните си данни, процеси и комуникация за обществеността, след което да ги изпълни в разумен срок.

Тъй като се интересувам от темата за отворените данни от доста време – както вече сте забелязали – потърсих контакт с хора от кабинета. Имам доста идеи за това какво може да се отвори, а също така и как това да се изпълни технически и направи устойчиво. През януари имах среща с шефа на кабинета г-жа Бъчварова и зам. министъра на електронното управление – Валери Борисов. Стана ясно, че политическа воля за отворени данни има. Двата основни проблема, които обсъдихме, бяха, че от една страна липсва разбиране за това какво са отворени данни у повечето чиновници и журналисти, както и че не е съвсем известно с какви масиви от данни разполагат повечето министерства. Пуснато е допитване до всички ведомства да предоставят такава справка. За целта написах кратко техническо ръководство какво се търси като информация. Тогава подготвих и редица идеи за данни подходящи за отваряне, които ще намерите в този mindmap. В тази статия пък има още доста, които посетителите на този блог са дали. Очаквам отговор от занимаващите се с OGP, за да обощя тези концепции в подробен документ.
Чети нататък »

Вчера се забелязваха следните заглавия във вестници и в новинарски емисии:
Министър Дончев се похвали във Facebook, че е глобен от КАТ
Томислав Дончев се похвали, че „възпитани и любезни“ катаджии го глобили с 20 лева
Томислав Дончев: Днес ме глобиха :)
КАТ глоби министър Дончев, той се радва

Ако се вледаме по-внимателно в думите му, той похвалнва полицаите, че са си свършили добре работата. Въобще не е вярно, че се хвали с фиша или да обявява някакво събитие, което не му се е случвало до сега. Споделянето на тази похвала към полицаите трябваше да даде пример на останалите, че трябва да са безкомпромисни. Този пример трябваше да бъде подкрепен от медиите. Вместо това в новините тази вечер чухме клюкарската гледна точка, че е „станало чудо“ и министър си платил глобата.
Чети нататък »