Вчера реших да си направя книжка. Избрах си един комикс и го отпечатах както си беше в получения файл. Не ми се занимаваше да го режа на отделни страници, а трябваше, защото в този си вид нямаше поле за подвързване. Както и да е – горе виждате резултата.

Най-големият проблем беше свързването на страниците. Сгънах ги две по две и ги подредих една до друга. После ги закрепих с телбод, така че да се получи ръб. След това ги минах отзад с тиксо.

Накрая отрязах предната и задната страница и закрих ръба с бялото поле зад тях. Проблемът ми сега беше, че всяка втора страница беше празна заради това, че не бяха разпределени правилно в изходния файл. Получи се, но доста излишни страници, но явно така беше по проект. Нямах лепило и затова взех най-лесното и бързо решение – пак с телбод закрепих отделните страници в края. Така останаха само тези с напечатано, които реално вършеха някаква работа. В края обаче стана дебело, защото телбодите бяха прекалено много и така се натоварваха страниците с риск да се скъсат. А и както се вижда в горната снимка, при разгръщане леко се разкриват недостатъците вътре.

Това не е добре подвързана книжка, но в крайна сметка работих с наличните материали и опит. Определено можеше да се направи по-добре, но в това, което получих като файл, имаше сериозни проблеми. Първо, не бяха взели в предвид ограниченията при печатане и бяха излезли извън стандартния формат. Това не беше видно в началото, но стана ясно с напредъка на проекта. Така се наложи силно да свия картинките, което значително намали качеството на разглеждане и то особено при остарелият печатарска инфраструктура, която ми бяха оставили. После, страниците бяха така свързани една с друга, че трябваше доста време да ги разплитам, режа и отделям, за получа нещо работещо. Тъй като клиентите, за която правих книжката, искаха бързи резултати, реших да използвам наличните страници и материали. След като я напечатах се оказа, че има скрити дефекти, които този, който е правил комикса очевидно не е взел в предвид.

Въпреки, че на външен вид комикса под формата на дигитален файл изглеждаше доста добре, това, което получих в реалността беше доста различно. Просто когато прехвърлим нещо такова в реалният живот излиза, че има много скрити детайли, които ни убягват. Така се оказва, че трябва да се боря със статуквото в печатницата, за да създам обещаната книга и то бързо. Несъмнено ще мога да направя по-добра печатна версия, но преди това ще трябва да разплета всички проблеми оставени от тези, които са подготвяли книгата преди мен. Естествено не очаквам някой да си признае, че трябва още много работа за оправяне на грешките му, но това не променя факта, че комиксът на този етап е съшит с бели конци, което далеч не му прави чест.

Впрочем тези, за които правих книжката не бяха въодушевени от резултата, но предвид спешността в голяма степен проявиха разбиране. Дори отчасти бяха щастливи предвид книгите, които са получавали преди и комуникацията по проектите до сега. Сега очакват следващата книга да е по-добра и определено ще ми дават повече поръчки.

Вестник „Сега“ излезе снощи с новината, че ГЕРБ режат възможността за гласуване на българите зад граница. Мерките, които описват включват:

Ако сте живели в чужбина ще знаете, че първите точки и сега се прилагат – трябва заявление, трябва бройка да се отвори секция и секции се откриват на места с повече българи. За жалост не е решен проблемът с Германия, където има много желаещи за отваряне на допълнителни секции, но немският закон не го позволява (освен за президентски избори). Има добри алтернативи, но за вота през ’09 Външно министерство буквално ги блокира.

По-притеснителна е последната точка. Не съм сигурен дали я разбирам правилно, но сякаш излиза, че ако не си бил в България през двата месеца преди изборите, няма да можеш да гласуваш. Това означава, че стотиците хиляди емигранти по света няма да дадат вота си, което обезсмисля и отварянето на секции там, защото нищожна част от гласуващите в чужбина са българи в командировка или на почивка (т.е. излезли по-малко от 2 месеца преди изборите). Друга интерпретация на това кратко обяснение е, че емигрантите ще се заличават от списъците в България, докато в чужбина ще бъдат добавяни при представяне на заявление. Това може би би спряло част от изборния туризъм, защото списъците се изготвят седмица преди гласуването и следователно, автобусите трябва да идват на два пъти – 2-3 седмици преди изборите и в самия изборен ден.

Нещо, което не е ясно обаче е, дали ще могат да гласуват всички както досега – дори и неподалите заявление. Няма и информация дали най-накрая ще се въведе електронна система за следене на избирателите, за да се избегне повторното гласуване на някои хора в 5-6 близки секции. Електронното гласуване пък е просто добро пожелание на този етап.

А знаете ли защо не знаем нищо за тези неща, защото комисията отговорна за новия изборен кодекс не е публикувала стенограмите си от 3 месеца. Последната стенограма е от 4. май, а от тогава са минали 12 заседания. Според правилника на НС са длъжни, а техническото време не надвишава 3 седмици. Целта на тези стенограми е да разберем дали и какви дискусии има предложенията за изборите, какви позиции имат депутатите в комисията и къде да търсим повече информация. Сега получаваме новини за процеса на изготвяне единствено от изказванията на Фидосова, които често са твърде притеснителни.

Изготвянето на този изборен кодекс трябваше да стане при пълна прозрачност и с обществено обсъждане. На този етап чуваме само слухове, а общественото обсъждане изглежда по-скоро на обявяването на закона за специалния съд, който се проведе наскоро. Това не е прозрачността, за която говориха в началото.

Впрочем така и не стана ясно какъв е бил бюджетът за изборите в чужбина през ’09 и за какво е похарчен.

Всичко това ми припомни за новина от преди седмица свързана със следенето в интернет. Ако си спомняте, части от т.н. „Телеком пакет“ приет от Европейския Парламент, даде възможност на страните членки да задържат данни за интернет активността на гражданите си с цел разследване на широка гама престъпления. С тези мерки обаче идваха и определени ограничения, които явно никой не е сметнал да сподели с нас. Вместо това, МВР предпочете да излезе с редовното извинение „Европа така каза!“ и започна да следи всичко и всички в мрежата.

Работническата партия в ЕП обаче е съставила доклад, който посочва редица проблеми в прилагането на съответната директива, като нарича редица от мерките взети от някои членки като буквално незаконни. Посочените проблеми включват:

Колко от тези неща мислите, че се случват в България? А колко други има, за които въобще не знаем? Благодарение на този доклад, Европейската Комисия е започнала вече разследване за спазването на разпорежданията и за нарушения, която всяка членка е извършила. След като изводите им бъдат представени на Европейския Парламент, резултатът може да бъде или силно ограничаване на разрешеното следене и по-строг контрол върху прилагането му, или изцяло премахване на директивата за задържане на данни. Причината за това ще е в самите служби за сигурност, които не са сметнали за нужно да предоставят информация за ползите от такова следене.

В заключение искам да кажа, че трябва да се спре с извинението „Европа така каза!„. Институциите на ЕС пускат много инструкции и директиви, от които политиците ни избират точно определени фрази и ги изтъкват, за да рационализират действията си. В някои случаи обаче това, което ни казват, че е изискване от ЕК или ЕП, въобще не съществува или най-малкото е грешна интерпретация. ЕС не е зъл Голям Брат, който командва всички и поставя управляващите ни в позиция без изход. ЕС и институциите им на този етап са по-скоро регулаторен орган, който следи дали нашите избраници прекрачват определени граници.

В случаят на следенето в интернет, очевидно са видели своеволия при прилагането на позволените мерки. Затова бих посъветвал ГЕРБ да се откажат от филтрирането на мрежата, да направят стъпка назад и да се замислят какво щяха за малко да направят.

Често казваме, че депутатите на ГЕРБ гласуват чинно закони според решенията на партията и кабинета. Друго клише, което се споменава и е вече синоним на депутат, е мързелът и неучастието в заседания. Тук обаче няма да обсъждаме причините и последствията от това ежедневие в Народното Събрание. Нещо, което аз се питам, е колко чинно гласуват депутатите в действителност, колко въобще гласуват и колко от тях са реално в залата.

Спомняте ли си, че миналата седмица споменах за разпечатките от гласуванията в парламента? А спомняте ли си, че дадох идеи, за няколко интереси неща, които можем да правим с тях? Ето една от тях – събрах всички разпечатки в една голяма Excel таблица и започнах да ги анализирам. Ето някои резултати:

По партии

Кой е по-по-най

Най-“непослушни“ от всяка партия
ТАНЧЕВ ГЕРБ 86.3% Участие 43%	ВЕЛИКОВ КБ 56.1% Участие 24%	ДАЛ ДПС 49.1% Участие 14%	ПЕТКОВ АТАКА 55% Участие 30%	АГОВ СК 77.5% Участие 21%	ВАСИЛЕВ НЕЗ 43.7% Участие 12%
Реално присъствие
ДОГАН ДПС 0%	МЕТИН ДПС 0%	ИВАНОВ ДПС 14.3%	СЕФЕР ДПС 28.6%	ПЕТКОВ АТАКА 28.6%	ПЕТКОВ ГЕРБ 28.6%
Активност при гласуване
ПЕЕВСКИ ДПС 5.6%	ЛЮТФИ ДПС 9.2%	ПАНТЕВ КБ 9.4%	МЕХМЕДОВ ДПС 9.8%	ЯНЕВ НЕЗ 9.8%	КОСТОВ ГЕРБ 10%

Интересен факт е, че всички от ГЕРБ гласуват в поне 86% от случаите в унисон с партията. При БСП и ДПС „послушността“ започва от 50-те процента, но там данните са по-неточни, заради страшно ниското им участие.

Методология

Данните, които виждате са на базата на 15 заседания между 9 юни и 9 юли. Това са тези, за които са изведени разпечатки откакто промяната в правилника на НС влезе в сила. През това време са гласувани 663 закона. Крайните резултати по партии и депутати може да свалите като таблица от тук.

Послушание

Това мерило е най-трудно за изчисление. То определя колко често даден депутат е гласувал по същият начин, както средното за партията. Много размишлявах как да сметна това и накрая се спрях на следния подход:

Първо смятам как би гласувала партията, ако беше един депутат. Това става като се изчислява вероятността за всяка възможност (Да, Не, Въздържал се) за всеки закон и се избира най-често срещаното гласуване. Ако така обаче са гласували по-малко от 60% от депутатите от тази партия законът се пренебрегва в изчисленията (т.е. все едно не са гласували). Това възприемам за линия на партията поради единомислие или просто заповед отгоре. След това, за всеки депутат се преброяват колко съвпадения има между неговото гласуване и средното за партията (освен тези, за които не е гласувал и тези под 60% на партията). Така се пресмята колко пъти се е съобразил с мнозинството от групата си.

Реално присъствие

Тук не се осланям само на списъка с неизвинени отсъствия, а на реално подадените гласове. Ако някой депутат е маркиран като присъстващ, но на практика не е гласувал нито един закон през деня, го маркирам като реално отсъстващ. Има случаи, в които някой е отбелязан с неизвинено отсъствие, но е гласувал по-късно през деня. Тези случаи не ги маркирам като отсъствия, защото вероятно депутатът е дошъл по-късно. Най-много такива отсъствия имат Доган и Метин – 15 от 15.

Активност при гласуване

Тук измервам колко закона е гласувал депутатът докато е бил в залата. Това включва дните, в които е дал поне един глас. Поради това, че някои депутати са идвали само няколко дни и са гласували по много, се получава така, че имат по-голяма активност от други, които са седели постоянно в парламента. Така депутатите на ДПС, БСП и СК имат най-ниска средна активност. Случаят с ДПС е най-фрапиращ, защото средно са гласували за по-малко от 2 закона от всеки 10.

Възможности за подобрение

На първо място, това въобще не е представителна извадка, защото от хилядите гласувани закони и десетките заседания, аз взимам само тези от последния месец. За жалост имаме данни само за тях. За щастие обаче, от тук нататък с всяка стенограма ще получаваме такива разпечатки и ще си вадим по-точни изводи.

Формулата за послушанието определено може да се подобри. Примерно може да се сметне средното на партията с вероятности, а не направо с Да/Не. Също така може да се даде тежест на гласовете – за Въздържал се х0.5, а за глас срещу този на партията – х2. Това е защото с обратен глас депутатът реално се противопоставя, а с Въздържал се – просто не им пречи. Накрая, може да се използва векторен анализ за изчисляване на разстоянието между всеки депутат, да се изчисли векторният център на партията и да е види кои депутати гласуват еднакво. В този случай елементите от векторите ще са законите. Може също така да се сметнат разликите между самите партии, за да се види коя срещу коя е гласувала. За целта обаче ще е най-добре да се напише директно скрипт – било то в Excel или направо на PHP. Това ще е доста по-лесно като излязат разпечатките на XML.

Реалното присъствие и активността може да се подобрят с включване на статистика за изказванията на всеки депутат и участието му/й в комисиите. Това обаче също ще трябва да почака докато стане новият сайт. И сега може да се анализира стенограмата, но ще е твърде трудоемко.

Направих всички изчисления с MS Excell 2010. Започнах с OpenOffice Math но се оказа, че няма функции като SUMIFS, която ми трябваха. Все пак, сега формулите са прекалено големи (десетки милиони събирания на страница) и затова в един момент така или иначе ще трябва да се пренапишат на VBasic или нещо за OpenOffice. Този път просто не ми се занимаваше. Също така може всичко това горе да се покаже с иконография, която стана доста популярен метод за изобразяване на сложна информация. Може да го направя към края на годината, когато имам достатъчно точно данни.

Изводи

Макар и непълна, надявам се, че тази статистика да събуди интереса ви към възможностите на отворените данни. С публикуваните разпечатки на гласуването на депутатите може да следим подробно всяко тяхно решение, да го свържем с естеството на гласуваният закон и да изградим профил на всеки политик. Макар че изграждането на такъв сайт би отнело време, самото изчисление и събиране на информация става автоматично. А представете си, че имахме достъп и до други такива масиви от данни, като например средната бройка болни, операции и конкретни заболявания по региони; списък с престъпленията разделени по тип и местоположение; подробна информация за харчовете на общините; напредъкът по различни европроекти и т.н.

Ако си мислите, че това е твърде много информация – не е, защото други европейски държави вече ги публикуват. Ако си мислите, че никога в България няма да получим тези данни свободно, пак ще сгрешите. Може да не е утре или вдругиден, но явно е възможно – от НС се съпротивляваха за разпечатките, но пак ги пуснаха. За статистиката от институциите обаче трябва централно решение (т.е. не на отделни чиновници действащи на добра воля) и принципна политика, която да установява реда, формата и отговорните лица за публикуването на отворени данни. Такива решения винаги се взимат от 2-3-ма човека на възлови позиции и затова трябва да ги намерим и убедим, че си струва. Това все пак е крайната степен на прозрачност, за която толкова много се говори.

Помните ли, че в края на май обявих успехът на инициативата за публично гласуване на законите? Тогава депутатите приеха промяна на правилника на НС, според което разпечатки с индивидуалните гласове на всеки народен представител ще бъдат публикувани в мрежата. Припомням, че до тогава такава информация можеше да се получи само след изрично искане на парламентарна група.

Промяната беше обнародвана с известно закъснение, а то 9-ти юни разпечатките вече са на сайта на парламента. За жалост обаче, също както справките за неизвинените отсъствия, и тези разпечатки са в PDF формат. Tова означава, че е изключително трудно да се вкарат в таблица и обработят. В документа също така се указани с цифри гласуваните решения/закони, а за да се разбере какво всъщност е гласувано, трябва да се сравни със стенограмата.

Покрай статиите ми за новият сайт на парламента се свързах с отговорно лице в администрацията им и говорихме доста за сегашното състояние и бъдещият сайт. Тези дни помолих да публикуват разпечатките като Excel таблици и виждам, че вече го правят. Може да намерите данните както като PDF, така и като XLS прикачени към стенограмите. Ето и пример от 1-ви юли.

Тъй като в момента сайтът и системите им имат някои ограничения, тези данни се публикуват и обработват на ръка. Благодарен съм им, че откликнаха на молбата ми, защото така ще е много по-лесно да сортираме данните и да изкарваме полезна информация. Още повече се радвам обаче на заявеният ангажимент до края на годината цялата тази информация да се публикува в XML формат. Към профилът на всеки депутат ще има прикачени документи с неизвинени отсъствия, гласувани законопроекти, участия в пленарна зала и комисии и прочие. Всички тези данни ще бъдат свързани и ще са в пълен синхрон с философията на отворените данни (open data), за които писах по-рано. Всичко това и още доста е планирано в проекта за новия им сайт, поръчката за който (неизбежно) беше спечелена от „Индекс България“. Искрено се надявам да изпълнят тази част от изискванията като хората.

В момента, макар пак да се налага да копираме данните от таблица в таблица, пак е възможно да се автоматизира частично процеса и да се изкарат данните като XML или поне RSS абонамент. Една идея, която ще ви дам, за използването на данните е да се съберат всички гласувания на депутати и да се изчисли колко често са се отклонявали от решението на партията си. Също така, може да се сравнят гласуванията в зала с отсъствията и да се провери дали в действителност системата с пръстовият отпечатък работи. Може да се изкара куп статистика така.

Друга идея, която ще изисква повече работа и която дадох в първата ми статия по темата, е сайт за следене на депутати. Може да се разграфи заседателната зала, да се визуализира всяко гласуване, отсъствия и участие в дебатите. Може да се направят профили на депутатите с графики и документи, с предложени закони и отсъствия, с индекс на самостоятелност и обща активност в парламента. Накрая може да се направи списък с обещанията на всеки депутат по интервюта и предизборни кампании и да се сравни с реалните му гласувания в парламента. Най-доброто ще бъде да се направи списък с ключови думи (или маркери), които биха представлявали конфликт на интерес. Например, ако депутат има близък в алкохолният бизнес, при откриване на тези маркери в негови предложения, законопроекти, гласувания или комисии, ще светне една червена лампичка за възможен лобизъм. При това данните за да осъществим всичко това са вече налице!

Както казах, възможностите и ползите от тези елементарни потоци от данни са големи. Тук изброих само някои от тях, а в тази статия има още. Гласовете на депутатите са една победа в тази насока. Каква ще е следващата?

Снимка: в. Монитор

Доразвиване на официалната туристическа страница на България www.bulgariatravel.org в портален сайт. Създаване на уеб-базиран мултимедиен каталог на туристически обекти, атракции и маршрути.

Ако си спомняте, през ноември избухна скандал в мрежата за планирано похарчване на 2 милиона за туристически сайт. Тогава взех интервю от шефката на вече бившата Агенция по Туризъм, от собственичката на фирмата изготвила поръчката и въобще проследих развитието на скандала. Гледайки назад разбирам, че основният проблем тогава беше липсата на яснота около целите и изискванията на проекта. Съвсем естествено всички заподозряхме, че това е поредната схема за източване на пари от фондове при почти нулева полза за държавата. Ясно е, че имаме нужда от представителен сайт, но не нещо подобно на нескопосаната реклама на франкфуртското летище.

Този път обаче имаме пълното описание на поръчката, документацията и дори разясненията изпратени към отделни фирми. От самата поръчка (инфо за новата и старата) разбираме, че тези 2 милиона са дадени безвъзмездно по евро програми и трябва да бъдат усвоени. Изискванията за оборот на кандидатите са намалени три пъти – от 3.9 милиона за ’07 и ’08 на 1.9 мил. за периода ’07 – ’09. Всички останали изисквания за спечелени поръчки, проекти, опит и прочие са намели с между 25 и 50%. Това означава, че проектът ще е достъпен за повече фирми (или сдружения от такива) и ще има повече конкуренция.

От описанието на обществената поръчка (под статията) разбираме, че изпълнението й ще продължи 7 месеца, през които фирмата трябва паралелно да направи следното:

1. Създаване на софтуер за web базиран медиен каталог
2. Доразвиване на www.bulgariatravel.org в туристически портал
3. Създаване на критерии и избор на туристически обекти, които да бъдат представени
4. Създаване на електронно съдържание за обектите – описание, снимки и видео
5. Въвеждане в експлоатация на продуктите и обучение

За първата и втората най-вероятно ще се използват готов CMS – с отворен код като Drupal или Joomla, или нещо написано от тях самите. Последната точка също е ясна и ще изисква обучение на 10-20 човека как да използват CMS-а. Остава само да се направи дизайна и да се добави малко код. При предишната поръчка всички си мислехме, че двата милиона се дават само за тези три неща и това беше смехотворно.

Четвърта точка обаче ще излезе най-скъпо. Ако разбирам правилно, в рамките на тези 7 месеца екипи на фирмата (или под-изпълнители) ще обикалят избраните обекти и ще ги снимат от всички страни, както и ще правят видео обиколки. Това наистина ще струва доста пари, но това, което предполагам е, че ще закупят готови снимки от професионални фотографи на ниски цени и ще представят големи разходи по заснемането им.

Друго притеснение е изборът на обекти. Някои от най-интересните места в България са трудно достъпни и затова може да бъдат пренебрегнати за сметка на не особено ценни селски църкви близо до областните градове. Още повече, че в изискванията се споменават „до 400 обекта, 4000 снимки, 50 видео клипа, 50 аудиозаписа…„. Пише, че очакванията към изпълнителя са да достигнат максималната бройка обекти и снимки, но минималната не е уточнена.

Напълно съм наясно, че не всичко може да бъде уточнено в документацията. Също така прекалено строгите изисквания (каквито забелязахме в проекта за сайт на НС) биха отблъснали доста фирми и могат да направят поръчката трудна за изпълнение. В крайна сметка тези неизбежни неточности и допустими граници трябва да се съблюдават от самото министерство. При добър контрол над изпълнението, няма да се допусне да се похарчат пари за нищо.

В същото време тези, които са пуснали почти същата поръчка, както тази преди 8 месеца, би трябвало да разбират недоверието към „контрола“ и работата им. Прекалено много сайтове на министерства, агенции, областни управи и общини са буквално неизползваеми, но за тях са платени пари без забележки. Щом тази поръчка предизвика такъв скандал предишният път, сега очаквам от отговорниците поне да обяснят на прост език какви за целите им, какво е личното им отношение към проекта и как смятат да работят по него. Ще е добре също така след ключовите фази на проекта да дават информация за напредъка, а в края му, сайтът да се представи подобаващо на обществеността, а не да се пусне тихомълком в мрежата. Мисля си, че това не само ще поотупа прашният имидж на министерството, но и интернет общността ще помогне с опита си и обратна връзка за евентуални недостатъци.

Оферти ще се подават до 21-ви юли и ще се отворят на следващият ден. Сумата е 1 980 800 лв, а ние ще следим изкъсо как ще се похарчи.

Документи

Документация за участие с описание на проекта

Решение за откриване на процедурата

Приложения

Разяснения 1, 2, 3, 4, 5 и 6

Поредната акция на полицията май не се казва така, но в традицията на останалите им такива, бихме могли да й дадем това име. Тук ще говорим за четири провала, които видях около действията на НСБОП към сайта Chitanka.info преди няколко дни. Те не обхващат само този случай, а и не са заслуга само на МВР и правителството.

„Лягай на земята като всеки престъпник“

Това е злополучна фраза на един прокурор, но някак стана нарицателна за акциите на полицията. Макар тогава човекът да беше порицан, провалът на МВР е, че във всички подобни случаи обявяват заловените за „абсолютни престъпници“ и уверяват, че при претърсването ще бъдат намерени нужните доказателства.

В началото това беше полезен PR ход за пред мастите – мислехме си, че най-накрая някой е ударил престъпността със здравата ръка на закона. След всяка поредна акция обаче се затвърждава притеснението, че нямат особена представа какво да правят при ареста и какви доказателства ще намерят. Също така, колкото и да сме сигурни, че някой е престъпник – презумпция, идваща от принципа, че щом има пари, значи не му е чиста работата – все пак органите на реда трябва да твърдят обратното до доказване на противното. В началото беше интересно, но сега вече прекаляват.

В случая с Читанка.info, официалното съобщение беше, че е заловена „престъпна група“ занимаваща се с нелегално разпространение на книги със структури в цялата страна. Твърди се, че са ощетили българската култура (каквото и да означава това) с милиони левове. Първо, всички знаем, че Читанка не продават книги, а ги разпространяват безплатно online. Второ, тези, които четат на компютър си купуват така или иначе книгите които биха си купили книги не са онези, които четат такива на компютър. Трето, спорно е колко са ощетили някого, но дори да е така, не може да се говори за „българската култура“, а 2-3 издателства, които са поръчали ареста.

„Народните будители се въртят в гроба“

Това беше една от реакциите в Twitter. На практика затвориха сайт, който помага на хиляди да четат книги – нещо доста западнало в България в последните години. За мен това е вторият провал, но този път на културното и образователното министерство, защото не са изследвали влиянието на такива сайтове върху пазара на книги и образованието като цяло. Презумпцията е, че щом е в мрежата, значи е незаконно. Дори да е така, аудиторията, която сайтове като Читанка са събрали, има огромен потенциал. Ако имаха някакво бизнес мислене и разбиране накъде върви светът, издателствата щяха да си сътрудничат с подобни мрежи от запалени читатели. Вместо това, сега Читанка.info пренасочва временно към PirateBay и съвсем скоро ще работи качена на сървър някъде в чужбина.

„Ония – хакващите в интернета“

Тук вече говорим за провал в политиката на правителството към новите технологии и мрежата въобще. Преди време писах за сайтовете на държавните институции, а напоследък видяхме и акции срещу сайтове като Читанка и Арена. Интересното с torrent сайта е, че по никакъв начин не могат да го спрат и да осъдят собственика. Знаят го, но това не пречи да го тормозят.

Спорно е до колкото тези сайтове са легални, но това не е въпросът. Почти няма човек в България с интернет (а ние сме много), който да не сваля през торенти музика, филми и книги. Според закона сега, огромна част от населението извършва престъпление, а държавата си затваря очите от практичност – как ще ни осъди всички? В тази ситуация вече имаме ясни индикации, че моделът на лицензиране и работа просто не е читав.

Получава се така, че няколко продуцента и издателски къщи се опитват да променят начина, по който всички ние живеем, за да могат да печелят по същия начин, както са го правили до сега. В същото време, те отказват да се адаптират към новият пазар, защото така има вероятност станат излишни. В този капан сме както ние – потребителите, така и изпълнителите, защото получават мизерна част от печалбите и обвиняват нас, че ги крадем. В крайна сметка обаче правителството е това, което трябва да определи политиката в тази насока и да започне дебат по темата.

„Да оправят нещата, но да не пипат в моята купичка“

Последният провал е на нас – гражданите. Не, че сме ги избрали, защото ако не бяха те, щяха да са други. Обикновено когато се започнат реформи и полицейски акции в дадена сфера, тези, които са засегнати винаги крещят, че се превръщаме в полицейска държава и се опитват да ги затрият от бизнес интереси. Затова и искаме да се оправи държавата, но нашата си далаверка/данъци/ситуация като цяло да не се пипа.

Последно така закрещяхме блогърите, заради изказванията на Фидосова. Всъщност от известно време повечето потребители на мрежата недоволстваме, защото нападат безплатни услуги като Читанка и Арена. Скачаме срещу полицията и решения на кабинета, а всъщност трябва да скачаме срещу парламента. Не на жълтите павета, а срещу индивидуални депутати и решения на комисии. Това, което не разбираме сякаш е, че почти всичко, което полицията прави е законно. Нещо повече – законът изисква да го правят, а законите се създават от въпросния парламент и минават тихомълком в пленарна зала.

Затова трябва да се замисляме, когато се внасят законопроекти и да се борим повече за това да са обективни и изчерпателни. Когато влязат в сила вече е късно. Затова и сега трябва да се борим за тази спорна част от избирателният кодекс. Затова и трябва да следим по-изкъсо индивидуалните решения на депутатите, а не да се чудим откъде ни е дошло после.

Демокрацията не е пускане на бюлетина на всеки 3-4 години. Демокрацията е да заставиш избраниците си да не повтарят грешки и да подсигурят, че тези след тях няма да ги повторят.

Тази акция на НСБОП предизвика огромен отзвук в мрежата. Пиша статията сега, защото бях няколко дни offline. Всички статии от другите автори ще намерите на статичната страница, която замества Chitanka.info Аз искам само да отлича тези на Комитата, трите на ентелегентно, Руслан Трад, Енея и Милена Цветкова. Благодаря за снимката на jamelah@Flickr.

Днес в Монитор има интересна статия за това, което ни готви Фидосова с новият избирателен кодекс. Излиза, че ще третират всичко в интернет като медия и ще прилагат същите ограничения, както в печатните медии. Ако публикувате нещо, което „по някакъв начин засяга определен кандидат или накърнява доброто му име“, ще търпите същите санкции. Това важи както за интернет страниците на големите медии, така и за Facebook, блогове и форуми. Най-интересното е, че се забранява публикуването на анонимни материали. Всеки собственик на сайт (нещо, което тепърва трябва да се определи законово) трябва да сваля такива материали и да даде право на отговор без да го коментира.

След първоначалната изненада, бих могъл да кажа, че подкрепя някаква форма на изборен контрол над online медиите. ОБАЧЕ! Първо както е медия, второ кой е медия и трето какво означава контрол? Аз медия ли съм? Трябва ли да ме сърдят заради сайта/twitter-а БСП Реалност, в който давах линкове към всички новини изобличаващи БСП в лъжа по време на изборите? Или, ако с някой приятел обсъждаме във Facebook кой кандидат какъв простак е, ще определят ли чата ни като медийно изказване заслужаващо глоба? Ако откажа да платя, в ареста ли ще ме вкарат?

Нека оставим настрана липсата на чисто техническа възможност изборната комисия да следи Facebook и всички блогове. Нека и да забравим колко е невежо да си мислят, че ще забранят анонимните блогове и изказвания. Какво е online медия? Аз не съм такава в смисълът, който Фидосова и сие залагат. Ако аз публикувам слух срещу кандидат или партия, това е нещо, което споделям с приятели. Не могат да ме спрат на улицата и да ми забранят да говоря за изборите. Тук проблемът трябва да опира до дефиницията на „официално лице„. Ако аз съм част от щаб на някоя партия, тогава думите ми определено ще са клевета. Същото важи за сайта BoyKostov, с копия на който Фидосова явно иска да се пребори. В такива случаи наистина трябва да се глобяват сайтовете, но при доказана пряка връзка с една или друга партия. Това бих подкрепил.

Ако въобще тези нови забрани влязат в изборният кодекс, те биха сработили само при подаден сигнал. Надали някоя партия ще си вкара автогол като насъска ЦИК срещу Блогосферата. Най-вероятно ще има санкции срещу Дневник с тяхното отразяване на предпочитаните футболни отбори или секции от сайта в съответните партийни цветове. В същото време не бих се учудил да има атаки към индивиди, като знам каква е интернет културата и „напредничавото мислене“ на политиците ни като цяло. Затова и толкова общи дефиниции за online медии и откриване на ловен сезон за блогъри, е не само глупаво, а и опасно.

Не, че не ми се стои в ареста за 1-2 вечери заради нещо такова – ще стане супер материал за блога. Дори си мисля, да пускам всеки ден по време на предизборната кампания по един идиотски слух за случайни кандидати – ей така, за да тествам системата. Програмистите така правим.

„Тишината е спор, който се води с други средства.“
Ернесто „Че“ Гевара

Смятам, че може да приложим думите на този символ на революцията в ерата на интернет. Липсата на яснота за състоянието на собствената ни държава в наши дни има съпоставими последствия за отделния гражданин, както по времето на Че. Тук обаче няма да говоря за сваляне на правителства и вдигане на оръжие. В наши дни информацията е по-силно оръжие и в следващите редове ще се опитам да ви покажа, че отворените (или свободни) данни ще променят начина, по който общуваме с и контролираме управляващите.

Какво са отворените данни? Това е статистическа информация, анализи, сурови цифри от преброявания и най-вече – отчети на различни ведомства. В една администрация има постоянен поток от най-разнородни данни, на базата на които би трябвало да се вземат решения. Пример за такива данни са заболеваемостта разпределена по региони, възрастови групи и месеци от годината. Затварянето на болници сега е тежка тема у нас и точно анализ на такава информация би помогнала да се оптимизира къде какви здравни заведения и инвестиции са нужни.

В основата си, цялата тази информация е принципно публична и всеки (на теория) може да я получи, ако се позове на закона за достъп до информация. Проблемът с това е, че 1. трябва да знаеш каква информация търсиш, 2. получаваш моментно състояние, а не постоянен поток от данни и 3. често документите се бавят или въобще не ги получаваш. Идеята на отворените данни е, че правителството предоставя цялата тази информация в публичното пространство през определен период във формат, който е удобен за визуализация или анализ. Това най-често са Excel таблици, XML или RDF*.

Когато предложих идеята за нещо такова в България като кауза на Капитал, от Програма „Достъп до информация“ са отговорили, че на този етап се борим въобще да дадат някакви данни, пък какво остава да пуснат голяма част от тях ей така в мрежата. За жалост са прави за нежеланието и мудността на администрацията, но има няколко светлинки в тунела. Първата от тях откриваме точно в Капитал, където комбинират данни от НСИ, за да покажат разпределението и растежа на заплатите по градове, както и такива от БНБ за увеличаването на лошите кредити в последно време. За целта, използват един уникален инструмент – GapMinder, на сайта на който ще намерите подобни данни в световен мащаб. Подобна информация показах и аз, но за смъртността и сърдечно-съдовите заболявания.

Друг пробив в посока отворени данни е успешната акция за публикуване на разпечатките от гласуванията на депутатите. Законът беше обнародван наскоро и сега очакваме първите документи. Тази информация може да се използва например, за да се сравнят публичните изказвания на депутати и предизборните им речи с реалните им действия. Друг проект, който започнах наскоро, е регистър на безследно изчезналите в България. В него с времето може да се събере информация за това къде, какви хора и с каква честота изчезват. В едно от предложенията, които получих, имаше идея тези данни да се сравнят с общата престъпност в региона. За жалост, събирането на такава информация е изключително трудно дори и с полицейските бюлетини. Затова след заявеният от говорителя на МВР интерес към проекта ми се надявам всичко това да се публикува в отворен формат, за да може да се анализира свободно.

Ползата от отворените данни е описана много добре в The Guardian от Симон Роджърс. Там той посочва един нов тип журналистика – този на данните, където хората в медиите ще се гмуркат в море от свободни документи, ще ги анализират и ще вадят пикантни подробности около резултати и провали на стратегии. В социалните мрежи хората пък ще могат да комбинират и визуализират информацията така, че да обяснят на другите по-добре различни процеси и проблеми.

Ако си мислите, че това бъдеще е още далеч, помислете пак! В същата статия се говори за плановете на британското правителство да „освободи“ огромни масиви от публични данни по начина, за който говорих горе. В щатите пък, Обама в слизането си на власт създаде портала Data.gov, където вече десетки хиляди правят анализ за правителството на добра воля и вадят изводи на базата на отворени данни. И в момента виждаме хиляди „иконографики“, които визуално ни обясняват сложни данни за икономическата криза, разливът от петрол или климатичните промени. Тези данни са и от голяма полза най-вече на бизнеса, защото помагат за планиране, предвидимост на разходите и намиране на нови ниши в пазара. Други уникални примери може да видите под статията ми.

Инструментите са налице. Липсват данните.

В един друг цитат, приятелят ни Че казва „Революцията не е ябълка, която пада когато узрее. Ти трябва да я накараш да падне.“ В този смисъл не мисля, че трябва да изчакаме моментът да узрее, за да поискаме отворени данни. Тези решения се взимат от хора на горните етажи и с подходящи аргументи и софтуер, може да се заобиколи неефективността на администрацията под тях. Същността е да им покажем, че отваряне на данните не означава, че разкриват грешките си, а че дават възможност на всички да помогнат с решението. Ако не го сторим, както ние – гражданите, така и самите управляващи ще трябва още дълго да се борят с дребни чиновници за всяко парче информация.

Следва лекцията на Тим Бърнърс-Лий за годината, през която данните станаха отворени по цял свят. Той дава прекрасни примери за важността на отворените данни и нуждата правителствата да го осъзнаят. Втората лекция е на Ханс Розлинг – човекът зад GapMinder, който разбива представите ни за разпределението бедността, СПИН и детската смъртност по света. Поселеният пример, който искам да ви дам, идва от Тед Дейвънхол, който показва че здравето ни зависи от това къде живеем като комбинира данни за индустриални комплекси, замърсяване и прочие.

* :XML е формат, които предава данните в структуриран вид, подходящ за четене от компютър. RDF се базира на XML, но включва и семантична информация – такава, че компютъра да разбере какво всъщност чете и сам да може да намери връзка с други бази данни. RDF е един от езиците, който стои в основата на третото поколение интернет.

Благодаря на Радо, че във Facebook ме насочи към статията на The Guardian.

Това може би нямаше да е проблем, ако комисията бе обявила нещо. Дори и ценовите оферти не са още отворени. Следя тази поръчка от известно време, а преди две седмици публикувах част от документацията по офертата. Научих имената на фирмите, които са подали оферти, но за жалост от нито една не отговори на въпросите ми. В същото време, Дневник ме изпревари като публикува триковете, които фирми използват, за спечелване на обществени поръчки. Тук имаме типичен пример за „Оферта под прикритие„.

Фирмите

Според информацията, която имам, подадени са две оферти – от обединение между „Лирекс БГ“ ООД и „Контракс“ ЕАД и от „Индекс – България“ ООД. Сайтовете им са тук, тук и тук.

В търговския регистър, Контракс е вписана като фирма за техническо обслужване и разпространение на канцеларски материали. Фирмата се притежава от „Три Джей Технолоджис“ ООД, която пък търгува с такива материали. Собственици са Йордан П. Йорданов и Яко А. Пилософ, всички фирми на които са вписани точно с поддръжка и инсталация на техника. Фирмата е спечелила поръчката за направа на новата система за гласуване на парламента, както и доставка на 6500 компютри за МОН.

При другите две фирми, които се явяват конкуренти, нещата са по-интересни. Едноличен собственик на Индекс е Лирекс. Управителите и съдружниците в двете фирми се припокриват, както и дейността им. Подобно на Контракс, Индекс също се занимава с доставка и инсталиране на техника, но има и гама от софтуерни продукти. В портфолиото им е цялостната софтуерна система на Парламента, информационната система за новите документи, както и различни системи на МВР, НСИ и съдилищата. Лирекс също вписва тези институции сред клиентите си, както и повечето останали министерства, няколко общини и доста държавни предприятия. Около тази фирма намери поне 10-тина, които печелят и изпълняват такива поръчки.

Къде всъщност е проблемът?

За да сме наясно – никой не може да каже, че тези фирми крадат държавата или недобросъвестно изпълняват поръчките си. Такива данни няма, а и да има – трудно мога да ги намеря от 2500 км. разстояние. Сигурен съм, че в тях има добри специалисти, най-малкото защото иначе не биха получили сертифициране. Явно са свършили доста работа по големи проекти, което означава, че имат и опит. Дори за да сме още по-обективни – тъй като тези хора са изградили досегашните системи на НС, те биха се справили най-добре с допълването им.

Все пак, нещата около тази обществена поръчка за очевидно нагласени. Наистина, това може да се каже за много други такива – както обществени, така и за по-големите частни компании – винаги печелят точно определени хора. Това не само не осигурява най-ниската цена, но и софтуера, който бива предоставен далеч не изпълнява целите. Сами виждаме колко нескопосан е сегашният сайт на Народно Събрание. Не знам дали е бил част от проекта на Индекс/Лирекс, но имайки в предвид, че очевидно точно те ще спечелят сега, това въобще не говори добре за използваемостта на бъдещия сайт.

Когато писах за сайта на Външно, основните ми упреци бяха около дизайна и липсата на съдържание. Фирмата изпълнител там – eDesign – има някои наистина красиви страници и очевидно са претупали този си проект. За жалост гледайки сайтовете на фирмите, които споменах по-горе, нищо хубаво не можем да очакваме от този на НС и от гледна точка на дизайн.

Ролята на администрацията във всичко това

Вината обаче не е само във фирмите – дори и някой изпълнител на поръчка да предостави прекрасен софтуер с добра поддръжка и обучение, чиновниците са тези, които трябва да го използват. В случая на сайтовете, има определени чиновници, които отговарят за това да попълват новини и да качват документи в интернет. В това отношение положението в никое ведомство не е розово. Идната седмица във в. Пари ще излезе материал за поведението на администрацията в интернет и защо е важно то да се промени. Тогава ще говорим повече за това.

Сега обаче е важно да се промени нещо. Сигурен съм, че КЗК би спряла поръчката при наличие на обществен интерес към нея. Сигурен съм също така, че чиновниците, които в този момент преглеждат офертите, им е до болка ясно, че нищо от работата им няма значение и в крайна сметка всичко се урежда в някоя друга стая извън ведомството. Не знаем, а и не питаме дали на самите тях е платено – просто моделът на работа сега е такъв, че това няма значение.

Интересно ми е обаче едно – как можем да очакваме от обикновените хора да пресичат подобни практики (както и такива на корупция) при условие, че хората с властта да променят нещо или поне да отбележат проблема, не го правят. Не е вярно, че всички в администрацията са корумпирани. Не е вярно и че абсолютно всички за замесени по някакъв начин в корупционни схеми. Вярно е обаче, че нищо в работата им не ги стимулира да сигнализират за проблем в самият модел, в конкретни решения или за евентуални дупки в системата. Тук не говоря за някаква си дребна поръчка за 200 хиляди за сайт, който ще бъде посещаван колкото малък новинарски портал. Става въпрос, че ако някой иска да промени нещо в администрацията, трябва да започне от това страхопочитание към неефективността.

А конкретно за този проект – до края на другата седмица очаквам да отворят ценовите оферти. Ако поръчката не бъде спряна, след няколко месеца ще получим същия сайт като сегашния, но с малко шарения и (дано) някои от данните в „суров“ формат. Тогава ще започнем отначало тази дискусия и ще броим колко от изискванията не са били изпълнени. И така до следващата поръчка след две до пет години. Междувременно ще си останем в класацията на страните с най-грозни официални сайтове.

Предишни статии по темата:

1. Победа – гласовете на депутатите ще са в интернет
2. Бъдещият сайт на парламента – козметика без ново съдържание
3. Новият сайт на Външно – по-добре е, но не достатъчно
4. Ще сменят сайта на Народно Събрание. Ето как е изглеждал през годините
5. Законопроектите вече са в Twitter
6. Една добра идея – гласовете на депутатите в интернет

Благодаря на kikkz и Yordanka за линковете и на 1suisse@Flickr за елементи от снимката.

Има развитие по идеята гласовете на депутатите да се публикуват в мрежата. Акцията беше започната от Електронна Граница, а аз и Атанас Чобанов я подкрепихме малко по-късно. Днес е била гласувана промяна на правилника, но подробностите още не са публикувани на сайта. Ето новината в Дневник и в Капитал. Малко след първите отчети очаквайте визуализация подобна на тази горе. Ще направя така, че информацията да се публикува и в Twitter акаунта на парламента, който създадох за законопроектите и заседанията на комисиите.

Утре очаквайте материал (ето го тук) за това кой ще спечели обществената поръчка за новия сайт на Народното Събрание. Не, офертите не са отворени още, но това явно няма голямо значение. Интересното е, че в описанието на новия сайт не е предвидено публикуване на индивидуални гласувания, което може да е причина да се извинят с „технически причини“.

Тези дни премиерът цитиран от Time заявяви, че няма приятели и не е на този пост, за да се хареса на някой. Логично е, че щом някое правителство си върши работата, хората да са доволни и да го харесват. В случая, задачата на Бойко Борисов е такава, че в края на мандата не само да не бъдат избрани пак, но и трябва да бъдат мразени.

Основната цел, която зададохме на Бойко е да изчисти до колкото може администрацията от корупция. Второстепенни цели, които до голяма степен са производни на този основен проблем, са здравеопазването, евро-фондовете, съдебната и пенсионна системи. За решаването на всички тях се изискват множество реформи, размествания в администрацията и осъдени по високите етажи. Реформите обаче никога не правят хората щастливи в краткосрочен план, защото разбутват една система, с която са свикнали независимо от всичките ѝ недостатъци. Както знаем, одобрението на избирателите се базира предимно на скорошни събития. Макар и обществото да ги изисква, то усеща положителния ефект на тези промени доста след като политиците направили ги са получили полагащата им се „рейтингова тесла“.

У нас тази ситуация се усложнява заради загнездената във всички нива на обществото корупция. Макар и да недоволстваме от това, че се иска рушвет за елементарни административни услуги, бихме предпочели да платим на полицай вместо да ни вземат книжката. Същото важи и за пристройките по жилищата ни, осигуровките на минимална заплата и прочие. За всички тези масови прегрешения се извиняваме – къде с право, къде не – с мудната система, която не ни дава друг избор освен да прекрачим закона.

Ако предположим обаче, че сегашните управляващи разнищят този Гордеев взел, първото, което ще видим е чиновници, които ги е страх да искат и да приемат подкупи. При този оптимистичен вариант, тромавите процедури и задънените разпоредби ще си останат, но заобикалянето им ще стане много трудно. Сега никой не поправя системата, защото почти всички я заобикаляме и не почти се оплакваме – следователно проблем няма. Едва когато се намерим в безизходицата да спазим някоя идиотска разпоредба при наличие на голям риск при даване на подкуп, ще започнем активно да търсим правата си и да се интересуваме какво всъщност гласуват ония в парламента.

Преди това обаче ще видим в България в една хаотична система без „третия начин“. Това ще стане, разбира се, при условие, че Бойко си свърши работата. Тогава всички ще го мразим, защото е развалил онова, с което сме свикнали. Затова според мен целта му трябва да е точно такава – да няма приятели, да го мразим всички и да не му пука. Взимането на мерки срещу кризата и правенето на реформи според обществените настроения въобще не съвпада с тези му изказвания, но се надявам общата му политика да върви в тази посока. Лакмусът за това дали идните 3 години ще са успешни е дали на следващите избори ще се провали и дали тогава ще си говорим повече за администрация и наредби и по-малко за корупция.

Преди четири седмици писах, че съм открил обществена поръчка от страна на Народно Събрание за създаване на нов сайт. Васил от BGDev.org откликна на молбата ми от тогава и благодарение на него се добрах до техническата част на документацията за кандидатстване. Може да я свалите в края на статията. Целият пакет е около 500 страници или 2.3 килограма и беше малко трудно да я получа в Германия. Интересното в случая е, че нито отговорниците за поръчката, нито прес-отделът на НС пожелаха да ми пратят дори част от нея в електронен вид, какъвто несъмнено имат. Аргументът им беше, че така или иначе мога да си я купя лично от офиса им. В този случай аз питам – ако някоя гражданска организация поиска да осъществи контрол над тези поръчки, означава ли това, че трябва да харчи постоянно пари за конкурсни документи?

Но нека видим за какво става дума:

Сегашното състояние

В момента сайтът на парламента работи на Gni/Linux CentOS 5.0, MySQL 5.0.77, Apache 2.2 и е написан на PHP, Javascript, XHTML и CSS. В базата данни има 70 таблици с 64000 записа и 12 Gb информация. Имат около 100000 хита и 10000 уникални посещения. На CMS системата на сайта (на български явно съкращението в СУС) работят 40 служителя разделени на 9 нива на достъп за всичко това, което виждате на сайта – декларации, закони, стенограми, новини и прочие. От графиките и описанието става ясно, че и сега сайта има пряка връзка със системата за гласуване, но явно тази връзка не се използва пълноценно.

Какво ще се промени с новия сайт?

Всичко това, което виждате в сегашния без особени промени. Структурата на данните няма да бъде променена, съдържанието на разделите и страниците – също. Промени ще има при законопроектите, където ще се добави много повече информация за пътя на текста от предложение до обнародване на закон. Тук се включват линкове към всички стенограми и писмени предложения свързани със закона, дати на разглеждане и прочие. Ще бъде показвана по-подробна статистика за депутатите, включително какво е гласувано докато са отсъствали.

Може би най-голямата промяна ще са индексираните стенограми от заседанията, които ще са свързани с видео архив. Нещо такова може да бъде намерено на сайта на Европейския Парламент и е наистина полезно, ако искаме да се върнем към конкретни изказвания на депутати и министри. И сега има публикувани стенограми, но са трудно за търсене и автоматична обработка, защото нямат единен формат. Не разбрах обаче дали видео архивът ще покрива единствено парламентарния контрол, който и сега се предава на живо в мрежата или всички заседания в пленарна зала и комисиите.

Една полезна промяна за мен лично е, че много от информацията в различни секции на сайта ще може да се сваля в XML, CSV и XLS (Excel) формат. Това означава, че ще може да се комбинира и визуализира лесно. Пример за това са сегашните отсъствия на депутатите, които се пускат в един PDF файл. Това прави доста трудно прочетането им от машина и показването им като графика. Пробвах го и затова знам. Друго изискване е всички новини, решения, приети закони и внесени предложения да са достъпни през RSS. И сега съществува такъв абонамент, но е написан толкова некадърно, че е неизползваем. Наложи ми се сам да го поправя, за да мога да го използвам в NarodnoSabranie @Twitter (статията, абонамент по мейл). Както и преди, текстовете на предложения и закони ще са в PDF и RTF. При подаване на заявления във виртуалното деловодство, поддържаните формати ще са TXT, RTF, Doc, ODT и PDF.

Изисквания от документа, за които ще следим изкъсо

Дизайна трябва да е стилен, без ярки цветове и Flash. Трябва да се зарежда бързо, да изглежда еднакво на IE 7+ (за 6 не е ясно, защото пише „от последните 6 години“), Firefox 2+, Safari 2+ и Chrome 1+ на всички операционни системи, включително Windows, Маc и всички GNU/Linux системи от последните 10 години (!!!). Трябва да може да работи нормално на екрани с 1024х768 (това включва и netbook-овете), но при по-малки такива трябва да показва опростена версия. Трябва да има версии за мобилни устройства с екрани 320х420 (iPhone и новите Android-и явно). Трябва да може да се валидира според изискванията на W3C, да е добър в SEO отношение и да има клас АА за достъпност за хора с увреждания. Асинхронното зареждане (AJAX) предвидено в определени части на сайта трябва се използва с мярка и да е толерантно към грешки.

Това, което не видяхме в изискванията

Основното е информация за индивидуалните гласове на депутатите. Това е нещо, което отдавна стои като искане на редица граждани и организации и няколко депутати, в това число Цачева, са поели ангажимент да въведат. Доколкото става ясно от описанието, вече съществува връзка със системата за гласуване и е въпрос на желания тези данни да бъдат публикувани автоматично. За жалост дори да се вземе такова решение на организационно ниво, при пусната вече обществена поръчка ще трябва да се изчака новия сайт да се изготви и чак тогава да се пусне нова за допълнението му дори с няколко полета. Това може да бъде извинение. освен ако CMS-а не позволява такива разширения и добавянето нови полета в информацията за пленарните заседания да става лесно. Всъщност тази информация може да се добави и в стенограмите от заседанията.

Друго, което не видяхме е ясна позиция за използване на отворени стандарти. Въпреки, че на няколко места има изисквания данни да бъдат публикувани в XML формат и самите страници да отговарят на W3C спецификациите, липсва усещането за политика към стандартизация. В тази връзка може да видите новия проект на Бого Шопов за събиране на eGov данни в отворен формат. Също така не видях никъде изследване на самата аудитория на сайта. Това е важно когато се изготвя такъв важен портал, за да може дизайна и функциите да се съобразят с нуждите на посетителите. Такава информация може да се изведе с изследване предлагано от много people metrics фирми, но явно създателите на обществената поръчка са сметнали, че в същността си сайта няма нужда от промяна.

Дали ще докачаме нещо по-добро?

Досегашния сайт за жалост е в много лошо състояние не само визуално, но и като навигация и откриване на нужната информация. До голяма степен това се дължи и на нежеланието или нехайството на администрацията да качват своевременно новини, стенограми и законопроекти. Дори спечелилите поръчката да създадат просто един сносен дизайн и търсачка, това би било подобрение. Отварянето на подадените оферти очакваме в понеделник като цената се очаква да е около 260 хиляди. Въпреки, че за доста от страничните изисквания изпълнителя наистина трябва да има добър опит с големи проекти, ограничението за толкова солиден оборот на кандидатите е необосновано.

Очаквам да видя само няколко избрани фирми на конкурса и може само да се молим, че нещо от горните изисквания ще бъде спазено. За доста обществени поръчки за сайтове на общини и областни управи в момента се харчат десетки хиляди без абсолютно никакви резултати, но в същото време и без да се развалят поръчките или да се наказват фирмите. Съдейки по тях може да си останем само с едното гражданско недоволство и биенето в гърдите на администрацията, че затягат контрола и модернизират работата си.

Вижте и прегледа ми на новия сайт на външното министерство, където фирмата изпълнител отговори на критиките в коментарите. Ето от тук може да свалите документа с всички технически изисквания.

Допълнение 18 май 2010:

Получих още две части от документа – съдържанието и изискванията за оценка и класиране на офертите. Подадените такива са били отворени вчера сутринта, но не успях да открия кой е участвал. Ако някой има информация, ще се радвам, ако ми пишете.

Благодаря за снимките на Mourner и Hot Pixel Action @Flickr, както и на Васил от BGDeb.org

Отскоро Министерството на Външните Работи си има Twitter. Най-вероятно има общо с полезното увлечение на министър Младенов към социалните медии, което донякъде елиминира нуждата от говорители на щат. Горе-долу по това време пуснаха и новия портал на министерството, чиито дизайн е глътка чист въздух сред обществените ни сайтове. Въпреки, че е официално публичен обаче, той далеч не е готов.

Изготвят го от eDesign – виновниците за сайтовете на BTV, Upsurt, Биг Градър и Survivor. Свързах се с тях и ме увериха, че макар и официално пуснат, сайта ще претърпи доста промени и ще бъде завършен. Затова реших да им помогна като покажа това, което смятам за проблем и това, което трябва да е за пример на останалите обществени страници.

Нека започнем с позитивните страни. Сайта е изчистен, добре подреден, няма претъпкване и неяснота, както при стария сайт или този на Парламента. На началната страница виждаме няколко важни неща – новини, бързи линкове за българи и чужденци, информация от кризисния център, удобен календар за бъдещите срещи и събития и обща информация като времето, курсовете и прочие. Новините са добре визуализирани със снимки и като се отворят страниците изглеждат добре. Менюто, галериите и AJAX елементите работят добре, има версии на различни езици и като цяло информацията е изчерпателна.

За негативните страни на сайта имам доста повече да кажа, но не защото е лош, а защото има още доста да бъде направено докато е готов. Започвам със съдържанието. Голяма част от текстовете липсват. Предполагам, че тук проблемът идва от страна на министерството, защото клиента обикновено дава тази информация. Пример за това е секцията „Новини“ във „Външна политика“. Някои секции напълно липсват, като „Кризисния център“. Превода на сайта на английски и немски пък е доста ограничен, като на повечето места липсва дори бутона.

От дизайнерска гледна точка, по някаква причина краткия откъс на новини и сбития се отрязва в кутия и не е четлив. Възможно да е от браузъра ми, но и на други съм го виждал. Също така, менюто се различава коренно, когато човек примерно е отворил някое консулство. Нещо притеснително също така е, че има много разнородни панели и стилове из сайта. Например – на началната страница бързите линкове, срещите и съобщението на кризисния център са тотално различни като вид. Новините на следващите страници – също. На страниците на други езици пък елементите са разместени и липсват цели секции от сайта като менюто, заглавията и прочие.

От чисто структурна гледна точка, на сайта липсват RSS абонаменти и извеждане на материалите в суров вид – XLS, XML или CSV. Всъщност намерих един RSS в новинарската секция, но това беше всичко. Важно е да може различни отчети, данни, изказвания и дори цели секции да могат да се извеждат така с цел автоматично обработване. При секцията за събития може дори да се добави някой свободен формат като iCal, за да ги запазват журналистите директно в календарите си. Нещо, което също ми изглежда неудобно, е разнородния начин, по който се търсят посолства и консулства. В зависимост откъде се мине, пътят към страницата на едно консулство изглежда различно. Този процес може значително да се опрости, ако се използва една карта на Google Maps, на която да се „забодат“ представителствата. Това ще улесни значително посетителите. Може дори да използват наготово данните от картата, която направихме за миналите избори със същата цел. Не на последно място, притеснително е, че сайта получава само 40% на YSlow – тест за качество, структура и бързина на зареждане на сайтове.

Мога само да се надявам, че еDesign ще поправят всички тези проблеми, а чиновниците в министерството ще съдействат и ще попълнят липсващата информация. По време на изборите открихме, че единици от българите в чужбина търсят информация на сайта. Надявам се, че с новия дизайн и структура това ще се промени. Трябва обаче да се промени и отношението на дипломатите ни, защото само с шарения и добър код не става, когато чиновника от другата страна не му пука.

Очаквайте другата седмица и анализа ми за бъдещия сайт на Народно Събрание. Отварянето на офертите е след 10 дни, а аз вече се сдобих с част от документацията за участие и по-специално – техническите изисквания и новите функции.

В началото на годината с насмешка гледахме на очакваната всеобща забрана за пушене на обществени места. Причината не беше в това, че от такава забрана няма смисъл, а че на практика няма да може да бъде прилагана. И в момента има определени забрани, но ресторантите намират начин да ги заобикалят или просто предпочитат да си плащат глобите. Дори в държавните институции пълната забрана за пушене е нещо условно. Оказа се обаче, че няма да имаме шанс да видим дали сме прави.

Когато се заговори за отмяна или отлагане на тоталната забрана, куп хора скочиха. Въпреки обществения натиск, днес депутатите го приеха. Мотивите на групата за ГЕРБ се казват с половин уста и са откровенно лобистки – тютюневите компании и хотелите са щели да закъсат. Проблемът с тази логика е очевадна – щом целим намаляване на тютюнопушенето като цяло, значи тютюневите компании така или иначе ще са на загуба. Здравният риск, който толкова ясно се изписва на пакетите, е достатъчно основание дори да се закрият тези предприятия и ако не беше големият негативен социален ефект, това може би щеше да стане до сега. Наистина хиляди семейства се изхранват с производството на тютюн или в обработката му и точно техните съдби привидно са в основата на половинчатото извинение на депутатите.

Това, което не става ясно обаче е защо няма реална стратегия и конкретни действия за създаване на алтернативен поминък за тези хора. Повечето от тях живеят в отдалечени или планински региони, където единствено земята може да ги храни. Защо да не се субсидират допълнително други технически култури или био продукти, за да се премахне зависимостта им от тютюна. Тази култура е вредна за здравето на работниците, има ниски изкупвателни цени, несигурен пазар и така или иначе се субсидира, за да оцелеят производителите. Тези, които истински ще загубят от едно такава изкуствено вмешателство в пазара, са собствениците на големите компании, които явно са в основата на законодателните промени, които видяхме днес.

Втората част от аргумента са хотелиерите и ресторантьорите, които се предполага, че също ще загубят от евентуалната (вече) забрана. В същото време обаче, доста собственици (според протестиращите) подкрепят пълната забрана, за да могат гостите им да почиват и хранят спокойно. В действителност те и сега могат да забранят изцяло пушенето в рамките на заведението си, но това наистина ще доведе до отлив на клиенти при условие, че в съседното ще е позволено. Една пълна забрана ще изравни условията за всички и ще им позволи да не нарушават закона.

При такъв обществен натиск и протести активната позиция на депутатите за отмяна на невлязла още в действие забрана говори за доста силни икономически интереси вътре в групата на ГЕРБ. От Дневник научаваме също така, че за закона са гласували 143-ма депутати. Това повдига въпроса къде са били останалите 90 и нещо. Интересно ми е също така кои са онези 85, които са гласували „за“. Затова и много се надявам в новия сайт на парламента да можем да видим такъв разчет, за да им търсим лично сметка. Колко ли от тях имат нещо общо с тютюневата индустрия? Може би следващите промени, на които ще станем свидетели, ще са за легализация на неизгодните заменки – там възможностите за „подпомагане“ на бизнеса са повече.

Благодаря за снимките на neill.shenton, Paul J. S. и Adriaan Bloem @Flickr

Кризата удари щатите през 2008-ма година. Малко по малко доминото тръгна на изток – първо с банковата система, после с паниката и накрая с намалялото потребление, спрените поръчки и липсата на инвестиции. За жалост в България, както винаги, бяхме изненадани. Колкото и да не ни харесва да се съгласяваме с онези, които са на власт, тези сега са прави за едно – когато трябваше, никой не направи нужното. Това обаче не важи само са правителството, но и за хората. Според мен можем да разделим кризата условно на 5 периода:

Начало на 2008: Тъпите американци сглупиха

Когато излезе информацията за масовите фалити, никой нямаше представа за какво става дума. По-късно научихме за схемите, следствията и всякакви финансови теории, но в началото все едно гледахме епизод на „Др. Хаус“, но отпред-назад. В Европа и в частност – България, обикновените граждани следяха новините с мисълта, че американците са спукали балона на собственото си преяждане. Решихме, че това си е техен проблем и няма да засегне нас. Лошото е, че въпреки предупрежденията на отделни банкери, правителството подкрепяше тази ни заблуда с успокоителното „Всичко е наред“.

Края на 2008: Ето, нищо ни няма

По време на отпуската ми през декември 2008-ма, всички бяха спокойни и еуфорично купуваха плазмени телевизори и бяла техника от многобройните хипермаркети. Въпреки бушуващата в щатите криза, у нас нито заплатите паднаха значително, нито имаше някакви сериозни уволнения и банкрути. В производството още работеха по текущите поръчки, макар да имаше сериозни притеснения за следващите договаряния. Тези притеснения сякаш не се отразиха на плановете на населението, защото то все така взимаше малки кредити за това и онова. Кабинета в тон с това обществено настроение реши, че цунамито няма да ни стигне и предвиди излишък. „Нещата са под контрол“ беше лозунгът на деня.

Началото на 2009: Избори, избори и май някакви проблеми

Ако си спомняте, тогава всички опозиционни сили викаха, че трябва да се актуализира бюджета. Управляващите бяха предвидили растеж, който на фона на намалелите поръчки за фирмите, острия спад на инвестициите и затъналата в криза Европа изглеждаше смешно. Точно преди изборите всички разбрахме за скандални сделки сключени в последния момент, но решихме, че „Бойко ще ги оправи“. БСП и ДПС предадоха ключа от държавата и обявиха, че я оставят с голям излишък и здрав вид. Хората се стреснаха от това, че колеги и приятели биват уволнявани, но в същото време безработицата не растеше. Чу се нещо, че бюрата по труда отказват регистрации, но така си и остана – слух. Европа беше твърде заета със собствената си агония, за да ни пита какво правим по дяволите.

Края на 2009: Бойко действа, споко

Всички дадоха „кредит на доверие“ на новия кабинет. Знаеше се, че старите са крали и мамили и очаквахме, че тези сега ще разнищят нещата. БСП и ДПС потънаха в дън земя – къде от срам, че загубиха, къде от страх от обществен линч. Линча не последва, но за сметка на това заваляха доклади за нарушения, лошо наследство и прокурорски разследвания. Двете опозиционни парти малко по малко се преорганизираха и започнаха да се оправдават. Хората наблюдаваха и не знаеха на кой да вярват. Знаеше се само, че „всички са маскари“, че трябва да изчакаме ГЕРБ да разплете нещата и че явно положението не е розова. В същото време много фирми фалираха заради спрени и неизплатени поръчки, между-фирмена задлъжнялост, лоши инвестиции или просто от глупав бизнес модел. Строителството, имотния пазар, кредитирането и борсовия пазар почти спряха. От там доста хора си изгубиха голяма част от доходите и се зачудиха как ще плащат ония заеми от края на 2008-ма. Зачакахме тия новите да оправят нещата, за да започнем скоро да получаваме заплатите.

Началото на 2010: А-а-ааааа! Тия ни докараха криза!

Оказа се, че бързо решение няма, че държавата не може просто така да изземе откраднатите милиарди от 20-те години преход и че реално излишък няма. Всъщност по последната тема още се спори, но само в ония изкуствен медиен свят, в който БСП още живеят. Новия кабинет продължава да изкарва папки с нарушения и да се извинява с лошо наследство. Бизнеса видя накъде тръгнаха нещата и започна масово да уволнява. Заговори се за вдигане на данъци, банкрути, банкова, енергийна и т.н. мафии. Гърция фалира и стана ясно, че може да ни повлече и нас.

Хората изведнъж усетиха, че България е в криза. Факта, че до края на 2009-та все още говорихме за „анти-кризисни“ мерки сочи самозаблудата, че не е дошла и може да я избегнем. За жалост това доведе до продължаване на старото ни поведение – както като потребители, така и като избиратели. Не, че изборите щяха да имат по-различен резултат, но може би дебатите тогава щяха да са по-други, ако виждаме проблемите.

Криза, криза, колко да е криза

Сега никой не може да не признае, че сме в криза, но някак не го казваме директно. През 2009-та гръмките послания на специалисти и журналисти ни готвеха за нещо като това през ’89 и ’97. Работата е, че не е. Сега нямаме финансова криза, а икономическа. Има пари в държавата, не липсват стоки, но нямаме сигурност за близкото бъдеще. Има доста уволнени, но в някои сектори няма особена промяна. Всъщност май най-потърпевши както винаги са по-бедните селски и планински региони. Гласът на хората там не се чува особено, а в градовете хората са просто по-внимателни. Населението обеднява, но все още чакаме и питаме „Това ли е кризата?“. Сякаш като ни кажат, че е минала ще си отдъхнем, ще си направим сметката, че от другия месец ще ни вдигнат заплатата и нещата ще са по-добре.

Не, не беше това кризата. Няма и да свърши скоро. Може и да не свърши докато не осъзнаем за себе си защо е дошла, какво е станало, кой какво е направил и защо не сме се усетили тогава.

И не – „ония маскари ограбиха държавата“ не е верният отговор.

Ето пример как една криза може дори да помогне на бизнеса да върви напред:
Как изригването на един вулкан ни учи на умен бизнес

И слава богу! Макар на сегашния да има известно количество информация, тя е почти неоткриваема, освен ако не знаеш къде да търсиш. Да не говорим, че като дизайн и използваемост е от началото на 90-те. Преди време се оплаках, че RSS абонамента им не става за нищо, а навигацията е просто отвратителна. Напоследък преглеждам често сайта на АОП, защото искам да направя същото за обществените поръчки, както за законите и заседанията на комисиите – да може всеки да се абонира по мейл или в Twitter и да получава навременна информация. Покрай това попаднах на обществена поръчка със следното описание:

Разработване и внедряване на софтуерно решение за надграждане на съществуващата уеб базирана интегрирана информационна система на Народното събрание и за модернизация и развитие на сайта на Народното събрание до информационен (Интернет) портал; Оптимизиране процесите на обслужване в контекста на електронното управление.

Текста на цялата поръчка може да намерите тук. Срока за подаване на документи е 15-ти май, а отварянето на офертите ще е на 17-ти. Естествено, изискванията за участниците са отново бомбастични – оборот от 1 милион за кризисната 2009-та; от тях 300 хиляди да са от софтуер, поне един сайт на стойност 50000 и т.н. Най-вероятно само няколко фирми ще отговарят на изискванията и естествено ще подадат оферти с 5-6 цифрени суми за сайт, който може да се направи качествено от малка фирма за месец. Въобще историята на обществените поръчки със сайтовете е плачевна.

В обществената поръчка за жалост няма информация за някакви нови функции на сайта. С надеждата, че ще публикуват повече данни, като например индивидуалните гласове на депутатите, потърсих техническите параметри. От парламента ми отговориха, че трябва да закупя (лично и на място) документите за участие на стойност 26 лв. Само така може да прочета за изискванията. Не пожелаха да ми пратят само тази секция по мейла, но ми предложиха да ги изпратят по куриер.

От техническите изисквания към кандидатите може да се заключи, че сайта трябва да отговаря на W3C стандартите (айде да видим), сървъра им ще работи под Linux и ще използва Java, Oracle, MySQL и PHP . Първите две – добре, похвално е. От последните четири си вадя извода, че явно някъде ще правят връзка между съществуващата база данни на системата им (явно е Oracle) и новия сайт, който ще е с php и mysql. Това ме обнадеждава, че ще има информация в реално време. Много се надявам да имат и опция за публикуване на данните в суров формат (XML, RDF, XLS или каквото и да е), за да може да се четат автоматично, а да не ми се налага да им parse-вам страниците, за да си изведа законите и pdf документите за отсъствията.

Молба

Ако някой смята да присъства на отварянето или познава фирма, която ще подава документи, ще се радвам, ако може да ми даде контакт или направо параметрите на новият им сайт. Васил ми изпрати част от документацията. Ето какви са изводите.

История на сайта

Впрочем в началото казах, че дизайна и използваемостта на сайта са от 90-те. Ето как е изглеждал сайта на парламента ни през годините. Първият е бил през ’98, а сегашният е такъв от 2005-та насам. Интересно ми е кой го е направил.

	В края на 1998 – елементарен, с няколко линка и очевидно направен с Word от някоя чиновничка
	В края на 2000 – личи си евро-амбициите и любовта на някой към релефните бутони, но нищо друго. Явно са спечелили някаква награда. Кара дизайнерите да си дерат очите.
	В края на 2002 – всъщност този тук е по-добър от сегашния и типично в стила на тогавашното време. За жалост също няма много информация
	В края на 2003 – семпъл, подобен на настоящия, но каращ всеки web дизайнер да му прилошее
	В края на 2005 – настоящия дизайн. Има информация по линковете, но не за цялата публикувана на сайта. Навигацията куца заедно с дизайна, но поне няма „релефни“ бутони.

Някои хора казват, че българите сме в Европа, но в същото време не отбелязват, че сме на последно място в почти всички категории. Други казват, че сме били европейци преди племената от западна Европа да са имали дори държави, но дори да е вярно, много вода е изтекла от тогава. Трети казват, че никога няма да станем европейци, заради бай-ганьовския ни начин на мислене.

Що за животно е европееца и как един човек може да се нарече такъв? Говорейки за европейци, аз имам в предвид граждани на ЕС, които вярват в принципите му. Изчитайки следните 8 точки, които според мен характеризират това особено същество, може би ще откриете, че повечето ви познати отговарят на не повече от 3. Предполагам обаче, че няма повярвате, че в по-голямата част от всички 500 милиона са точно като вас. Всъщност единствените хора, които аз лично познавам, които мога да нарека истински европейци, са Julien Frisch, Jon Worth и Bruno van den Elshout – блогъри, които пишат усилено на европейска тематика. Преди време писах за последния. Но нека да започнем:

1. Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка
2. Уважение към различията на всеки народ
3. Уважение на правото на всеки малък народ на глас
4. Познаване на европейската история
5. Познаване и интерес към политическите процеси
6. Поне два чужди езика
7. Посещаване на поне четири страни-членки
8. Европейска идентичност наравно или пред националната

1. Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка

Ще отгатнете, че това е най-трудното от повечето. Все пак, поради увеличаващият се брой директиви на евро-парламента, законодателството във всяка държава става все по-близко. Въпреки това невъзможно, а и непрактично, е да научим всички закони в ЕС. Те се учат обаче от опит. Тези, които ни интересуват нас лично са обикновено дребните правила, ограничения и норми на поведение, които важат в страната, която възнамеряваме да посетим. Тази информация може лесно да се открие из форуми и блогове, стига да имаме желание да я потърсим.

Ще откриете, че всички точки тук са обвързани малко или много с останалите. Тази тук зависи от уважението към останалите и пътуването из съюза. Именно въпрос на уважение е това да спазваме чуждите правила, когато сме на гости. На нас българите не ни е приятно, когато немци и французи карат като ненормални по пътищата ни, само защото си мислят, че е позволено. Нека да не правим аналогични неща при тях.

2. Уважение към различията на всеки народ

В ЕС има 27 държави и Бог знае колко националности. Всяка държава е развила независимо от останалите собствени закони въз основа на разбиранията и историята си. В един момент обаче, в рамките на ЕС се опитваме да ги уеднаквим. Това не е въобще лесна задача, защото всяко общество отстоява своите принципи и разбирания. Нещо, което се струва естествено на британците може да е смехотворно за италианците или румънците. Важна характеристика на един европеец е да разбира, че всеки има не само различна позиция, но и уникални разбирания по даден проблем. Това не означава, че трябва да се съгласява с другият, но от взаимното разбирателство и уважение е първата стъпка към намиране на компромис.

3. Уважение на правото на всеки малък народ на глас

В ЕС има малки и големи държави. Във всяка от тях има мнозинство и малцинства. Разпределението на вотове в ЕС е била винаги централна тема. Старите членки искат повече гласове заради „развитите си общества“, както един западен политик каза със сарказъм към България и Румъния. Германия иска още повече места в ЕП, заради големият дал от бюджета, който предоставя. Малките страни пък искат нещо повече от символична роля в решенията. Както винаги – битка между мнозинството и малцинството. Според мен един европеец трябва да разбира нуждата от баланс и да гледа напред в бъдещето, а не в сегашното разпределение на богатство и население.

4. Познаване на европейската история

Научи историята, за да опознаеш себе си. За да се чувства един човек европеец, той трябва да знае как е започнало всичко, защо са взети решенията, довели до тук и какво е създало нуждата от тези решения. В продължение на векове всички държави в ЕС са воювали помежду си. Резултатът неизменно е предразсъдъци, неприязън и неразбиране. Тези събития не трябва да се забравят, а да се учат. Мисля си, че само така можем да оценим компромисите, които правим сега, за да не се повтарят пак.

5. Познаване и интерес към политическите процеси

Комикът Еди Изард даде много добро определение за ЕС – „Най-новото и доброто от модерната политика оформено по изумително скучен начин“. Процесите в Брюксел и Страсбург са наистина сложни и скучни. И няма как да не е така – бюрократи от 27 страни се опитват да намерят най-малкото общо кратно след 1000 години омраза. Всичко, което се случва в ЕС обаче ни засяга. След диспута около ГМО-тата разбрахме това с още по-голяма сила. Затова един европеец трябва да знае какво се случва там и да стимулира обкръжението си да действа по актуалните теми.

6. Поне два чужди езика

В Европа говорим на 23 езика. Официалният е английски, но ви уверявам, че само с него няма да се оправите в Брюксел. Освен своя, един европеец трябва да разбира разговорно поне още два. Идеалният според мен вариант е английски, френски или немски и един от източна Европа. Защо не испански? Да, полезен е, но не се използва толкова. Защо източна Европа? Защото не малка част от членките говорят славянски езици и разбирайки дори малко от тях ще отвори доста врати.

7. Посещаване на поне четири страни-членки

До тук говорихме основно за познания и интереси. Не можеш да научиш много за другите народи само от четене. Един европеец трябва да е пътувал, говорил, живял и дишал в международна среда. Уважението към различията ни идва най-вече от преживяванията ни. Да не си излизал от страната си и да се наричаш европеец е самозалъгване. Да ходиш на екскурзии и почивки не е по-различно. Трябва да седнеш на маса в някоя забита кръчма, която познат от трета държава ти е препоръчал и да си говориш с местни познати за дребните неща от живота и общи теми от политиката. Точно тогава излизат наяве различията.

8. Европейска идентичност наравно или пред националната

Помните ли първата точка? Не тя е най-трудната. Националната идентичност е големият слон в стаята, който всеки пренебрегва. Творят се директиви и договори с надеждата, че тази тема няма да изскочи. Всеки народ обаче се притеснява, че ще изгуби националната си идентичност в големият „казан“ на Европа. Тази точка не помага много в тази насока. Аз наистина мисля, че един европеец трябва да се чувства първо такъв и после немец, българин или латвиец. Това далеч не означава, че трябва да изостави кой е и какъв е.

Имаме такива примери в доста народи, където има традиционни малцинства. Каракачаните са си българи, но имат собствени обичаи и култура. Власите също, а даже имат собствен език. С урбанизацията и свободното движение на хората тези връзки неизменно се рушат, но това не е по вина на съюза. Макар, че той улеснява предвижването на хора, никой не може да спре загубването на традиции на малцинствата. Един народ в рамките на ЕС обаче не е малцинство и принадлежността към него заедно с европейската принадлежност според мен дори ще помогне за опазването на културното ни наследство. В ЕС има ясна посока и взаимно уважение в тази област.

Добре е когато политиците са по-близко до хората. Днешните политици се научиха, че за целта трябва да участват активно в социалните мрежи и блогосферата. За жалост в повечето случаи от тяхно име с това се занимава говорителят им или PR отделът на тяхната партия/институция. Така не получаваме реален поглед над истинските мисли и качества на отговорната личност, а стандартни прес съобщения, но през друг канал.

Не е това случая с Кристалина Георгиева. По стечение на обстоятелствата, тя пише сама статиите в блога си. При това, бих казал, че са справя доста добре – проследява не само събитията около посещенията си в последните седмици, но и усещанията от събитията и изводите, които си е направила. Пример за това е статията за второто голямо земетресение в Чили, което се е случило точно при клетвата на новия им президент, където е присъствала еврокомисарката. На страницата ѝ в Комисията може да намерите също така видео, снимки, новини и нейни речи.

От съвсем скоро, комисар Георгиева има и Twitter акаунт. Там освен, че ще се добавят последните ѝ статии, тя ще пуска и кратки съобщения за срещите си и конкретни важни решения. Така ще може да следим от още по-близко работата ѝ. С това тя става вторият еврокомисар там след Янец Поточник от Словения. Само за няколко дни тя събра 114 последователя в Twitter, много от които са журналисти и блогъри пишещи на евро тематика.

Друга важна разлика между блога на Кристалина Георгиева и тези на повечето политици е, че чете коментарите си. В много случаи дори да пишат там сами, обществено-значимите личности не си правят труда да преглеждат въпросите, предложенията и критиката на читателите си. С последната статия, нашия еврокомисар показа, че не само им обръща внимание, но и ги цени. Съвсем скоро ще започне да отговаря на самите коментари, както и на запитвания в Twitter. В този смисъл смятам, че доста наши политици могат да се поучат от нея, както и от двамата ни министри с блогове и Twitter акаунти – Младенов и Дянков. Както каза Иван Бедров, това е въпрос на манталитет, не на пари.

Тогава попаднах на статия в Капитал за Томислав Дончев. В нея те го наричат „Положителен герой„. Доста гръмко, бих казал, заглавие в днешния политически живот. След нея си зададох няколко въпроса около новия му ресор. Основният беше – не е ли най-големият проблем в момента доверието в системата и липсата на проекти. Дори и да оправим администрацията и да я опростим, хората пак няма да се решат да рискуват. Поне не достатъчно бързо. Не и при тези скандали. Особено не при тези скандали, защото неяснотата е най-големият враг на бизнеса.

Интересно, но всички те бяха отговорени във втората статия на Капитал. Или те, или Дончев ми четат мислите. Всъщност това не е учудващо, а дори радващо, защото, както вече установихме, и вие сте като мен и всички се притесняваме от тези неща. Това означава, че новият министър наистина е наясно с проблемите отвътре и има практически опит. Да, цитираха някакви цифри от работата му в Габрово, но начина ни на мислене на мен и на вас е такова, че предпочитаме по-скоро директните моментни впечатления. За сега са добри.

Не знам какво ще направи през следващите 33 дни и последвалите 3 години и половина, но има една основна задача – да възстанови доверието в евро-фондовете. За мен лично една друга важна задача е информираността – в общините се харчат милиони за псевдо-информативни кампании, които да подтикват хората да кандидатстват, но ефекта е нулев. Аз, например, имам идеи за проекти, които с които бих могъл да участвам, но дори като човек, който се интересува и търси, не ми е съвсем ясно къде да получа информация и каква е процедурата.

Някой от вас кандидатствал ли е за евро-финансиране? Какви са впечатленията ви?

По традиция проследявам участието на български блогъри в европейското състезание TH!NK. В третото си издание, блогъри от цял свят ще се концентрират върху развиващия се свят, устойчивото развитие и международното сътрудничество. След първите две издания – за европейските избори и за промените в климата, очакванията за предстоящото са повече от големи.

Откриването ще се проведе идния понеделник и вторник в Брюксел. След това участниците ще имат шест месеца, за да привлекат внимание към темата. Това ще стане като събират информация, правят интервюта, изказват своята позиция и показват кадри от тяхната страна или пътувания. След откриването тук ще може да намерите статиите им.

Този път имаме повече участници – шестима. В рамките на следващите 4 дни ще пиша за това кои са, какво очакват от откриването и какви са плановете им за тези 6 месеца. Ето лицата им с кратко описание:

Иван

Следва икономика в Швеция. Завършил е МИО във Варна.
Може да го намерите в Twitter тук и тук, както и в блога му. Ето тук може да прочетете и интервюто ми с него.

Ивайло

Завършва политически науки от Американския Университет
Може да го намерите във Facebook. Ето тук може да прочетете и интервюто ми с него.

Мартина

Учи Европейски Науки в Хага, Холандия.
Може да я намерите в Twitter.

Георги

Завършва „Дипломация и национална сигурност” във ВТУ. Работи в търновския вестник „Борба”.
Може да го намерите в Twitter и в блога му.

Люси

Учи в ТУ в София. Пише за ArmenGenocide и “Аз чета”. Спечели награда за най-влиятелен блогър в рамките на TH!NK2.
Може да я намерите в Twitter.

Вихър

Докторант по Европеистика в СУ. Също участва активно в TH!NK2.
Може да го намерите в блога му.

Както забелязвате, Люси и Вихър са приети и в новото издание. Те спечелиха това право поради силното си участие в дискусията около промените на климата.

Ето отново и официалния трейлър на състезанието:

Впрочем това, което не разбирам е защо всичко живо кресна така за концерта на Рамщайн, а почти никой не обърна внимание на факта, че там се ограничава значително достъпа до интернет, свободата на медиите и въобще – свободната реч. Учат се добре от Китай, но с привилегиите да са в Европа и да предлагат евтина работна ръка на три часа път.

В тази връзка, новият албум Rammstein беше забранен от витрините в Германия, поради леко бруталната им обложка. Може да я видите като кликнете на картинката вдясно, но ви предупреждавам, че отчасти имат право. Не, че някой младеж въобще ще си я купи от магазин де – вие кога за последно сте използвали CD? Повечето ще си я купят от iTunes, а други ще си я свалят на торент. Последните впрочем намаляват заради бруталните акции и наказания срещу всеки, който бъде хванат да споделя музика и филми така. Абе луда работа е в Германия – забраняват обложка, а по улиците е позволено да се разхождат чисто голи момичета с рекламна цел. Willkommen in Deutschland!

Както и да е, ето го списъка от времето на СССР. Може и да го пратим на Лукашенко като едно добро идейно начало.

В стилът на конференцията One Young World, искам да ви представя новия проект на EJC – TH!NK3:Developing World, където ще се говори за устойчиво развитие, глобален диалог, развиващите се страни и целите на ООН, които трябваше светът да осъществи до 2015. 100 блогъри от цял свят ще бъдат избрани да посетят Брюксел на 22-ри и 23-ти Март за началото на конкурса. До края на Август ще пишат статии с примери, идеи и коментари по темата, а целта е да привлекат вниманието на обществеността към проблемите – както по света, така и в собствените им държави. Припомням ви, че миналите две издания предизвикаха небивал интерес. В първата част, където участвах, България беше в топ 5 по посещения, а в TH!NK2 пък, Люси спечели награда за най-голям принос сред останалите блогъри.

Ако сте блогър и владеете добре английски, непременно се регистрирайте. Крайният срок е 28 февруари. Няма значение дали до сега сте писали на този език – важното е да се интересувате от темата и да имате желание. На конкурса ще има съветници, които ще ви помагат. Погледнете и невероятния пропорционален клип, както и останалите статии за инициативата TH!NK в този блог.

Снощи по време на дискусията за ГМО Калин Илиев спомена, че законопроекта е от Ноември на сайта на Парламента. Тръгнахме да го оспорваме чак като влезе в пленарна зала, защото тогава го забелязахме. Същото беше и при промените на закона за протестите. От друга страна, преди две седмици похвалих двама министри за това, че са започнали блогове и са активи в Twitter. Днес на изслушването Кристалина Герогиева потвърди, че също би използвала Twitter. Там тя получи доста голямо одобрение.

Тези факти говорят само в полза на идеята ми за Twitter акаунт на Народното събрание. Не, не очаквам някой от там да го направи и поддържа. Аз направих такъв. На него автоматично ще се качват законопроектите в деня на внасянето им. От мен е идеята и 20 мин. да поправя RSS абонамента от страницата им, който явно е писан на ръка и е неизползваем. В Twitter съм направил акаунт @narodnosabranie, където се качват заглавията на предложенията и линк към страницата им. Ако не използвате Twitter, тук може да се абонирате и чрез мейл. Така ще получавате информация за последните законопроекти веднага щом излязат (максимум един мейл на ден):

Естествено, мейла ви няма да бъде предаван на трети лица или публикуван някъде. Няма да получавате други писма, освен тези свързани със законопроектите на парламента.

Кой би се заинтересувал? Хора, които се занимават активизъм и са били опарени от тихомълком прокарани закони, неправителствени организации, а защо не и журналисти. Така ще може своевременно да реагираме, а не да чакаме до последния момент. През Април ще подобря регистрацията по мейл като ще направя филтриране по ключови думи за тези, които се интересуват само от определен ресор. В Twitter пък ще показва коя партия го е внесла и дали има прикачен текст Вече пише коя е партията и има ли текст. Последното е много важно, ако искаме да реагираме навреме. Както знаете, промените за протестите ги видяхме чак в Държавен Вестник. Може да направя да се качват и във Facebook.

Ако имате идеи и съвети, ще се възползвам от тях. Няма да мога да променям обаче нищо до началото на Април, защото до тогава съм зает.

В крайна сметка какво научих аз като зрител от това предаване:

Цялостното ми впечатление от дебата беше, че защитниците на промените в закона бяха изключително притеснени от въпросите. Това особено важеше за Снежана Благоева и Калин Илиев, които от средата нататък просто не отговаряха на преките въпроси, а шикалкавеха по общи теми. Въобще не стана ясно защо и сега се допуска сеене на ГМ култури и защо при неспазване дори на процедурите за внасяне на закони, ние трябва да им вярваме на тази за одобрение на ГМО-та.

В крайна сметка основния им аргумент остана, че това се прави за да се избегне наказание от Комисията, а практическото отпадане на ограниченията е било страничен ефект. Не знам за вас, но това ми напомня на закона за митингите и шествията, където по същия начин пробутаха и неопределена зона около държавните институции, където не може да се протестира.

Какво излиза – че за недоволните граждани ще се увеличават отстоянията, за да се защитят политиците, а за агро-компаниите ще се намалят независимо от вредата на околната среда. На мен лично едно дърво ми е много по-ценно от един депутат и ако трябва да предпочета дали едното да залинее или другият да бъде набит, бих предпочел второто.

Допълнение: 04. февруари 2010

Ето и записа на диспута. Благодаря на Кирил Кирилов за линка.