Впрочем това, което не разбирам е защо всичко живо кресна така за концерта на Рамщайн, а почти никой не обърна внимание на факта, че там се ограничава значително достъпа до интернет, свободата на медиите и въобще – свободната реч. Учат се добре от Китай, но с привилегиите да са в Европа и да предлагат евтина работна ръка на три часа път.

В тази връзка, новият албум Rammstein беше забранен от витрините в Германия, поради леко бруталната им обложка. Може да я видите като кликнете на картинката вдясно, но ви предупреждавам, че отчасти имат право. Не, че някой младеж въобще ще си я купи от магазин де – вие кога за последно сте използвали CD? Повечето ще си я купят от iTunes, а други ще си я свалят на торент. Последните впрочем намаляват заради бруталните акции и наказания срещу всеки, който бъде хванат да споделя музика и филми така. Абе луда работа е в Германия – забраняват обложка, а по улиците е позволено да се разхождат чисто голи момичета с рекламна цел. Willkommen in Deutschland!

Както и да е, ето го списъка от времето на СССР. Може и да го пратим на Лукашенко като едно добро идейно начало.

В стилът на конференцията One Young World, искам да ви представя новия проект на EJC – TH!NK3:Developing World, където ще се говори за устойчиво развитие, глобален диалог, развиващите се страни и целите на ООН, които трябваше светът да осъществи до 2015. 100 блогъри от цял свят ще бъдат избрани да посетят Брюксел на 22-ри и 23-ти Март за началото на конкурса. До края на Август ще пишат статии с примери, идеи и коментари по темата, а целта е да привлекат вниманието на обществеността към проблемите – както по света, така и в собствените им държави. Припомням ви, че миналите две издания предизвикаха небивал интерес. В първата част, където участвах, България беше в топ 5 по посещения, а в TH!NK2 пък, Люси спечели награда за най-голям принос сред останалите блогъри.

Ако сте блогър и владеете добре английски, непременно се регистрирайте. Крайният срок е 28 февруари. Няма значение дали до сега сте писали на този език – важното е да се интересувате от темата и да имате желание. На конкурса ще има съветници, които ще ви помагат. Погледнете и невероятния пропорционален клип, както и останалите статии за инициативата TH!NK в този блог.

Снощи по време на дискусията за ГМО Калин Илиев спомена, че законопроекта е от Ноември на сайта на Парламента. Тръгнахме да го оспорваме чак като влезе в пленарна зала, защото тогава го забелязахме. Същото беше и при промените на закона за протестите. От друга страна, преди две седмици похвалих двама министри за това, че са започнали блогове и са активи в Twitter. Днес на изслушването Кристалина Герогиева потвърди, че също би използвала Twitter. Там тя получи доста голямо одобрение.

Тези факти говорят само в полза на идеята ми за Twitter акаунт на Народното събрание. Не, не очаквам някой от там да го направи и поддържа. Аз направих такъв. На него автоматично ще се качват законопроектите в деня на внасянето им. От мен е идеята и 20 мин. да поправя RSS абонамента от страницата им, който явно е писан на ръка и е неизползваем. В Twitter съм направил акаунт @narodnosabranie, където се качват заглавията на предложенията и линк към страницата им. Ако не използвате Twitter, тук може да се абонирате и чрез мейл. Така ще получавате информация за последните законопроекти веднага щом излязат (до 4 мейла на ден):

Естествено, мейла ви няма да бъде предаван на трети лица или публикуван някъде. Няма да получавате други писма, освен тези свързани със законопроектите на парламента.

Кой би се заинтересувал? Хора, които се занимават активизъм и са били опарени от тихомълком прокарани закони, неправителствени организации, а защо не и журналисти. Така ще може своевременно да реагираме, а не да чакаме до последния момент. През Април ще подобря регистрацията по мейл като ще направя филтриране по ключови думи за тези, които се интересуват само от определен ресор. В Twitter пък ще показва коя партия го е внесла и дали има прикачен текст. Последното е много важно, ако искаме да реагираме навреме. Както знаете, промените за протестите ги видяхме чак в Държавен Вестник. Може да направя да се качват и във Facebook.

Ако имате идеи и съвети, ще се възползвам от тях. Няма да мога да променям обаче нищо до началото на Април, защото до тогава съм зает.

В крайна сметка какво научих аз като зрител от това предаване:

Цялостното ми впечатление от дебата беше, че защитниците на промените в закона бяха изключително притеснени от въпросите. Това особено важеше за Снежана Благоева и Калин Илиев, които от средата нататък просто не отговаряха на преките въпроси, а шикалкавеха по общи теми. Въобще не стана ясно защо и сега се допуска сеене на ГМ култури и защо при неспазване дори на процедурите за внасяне на закони, ние трябва да им вярваме на тази за одобрение на ГМО-та.

В крайна сметка основния им аргумент остана, че това се прави за да се избегне наказание от Комисията, а практическото отпадане на ограниченията е било страничен ефект. Не знам за вас, но това ми напомня на закона за митингите и шествията, където по същия начин пробутаха и неопределена зона около държавните институции, където не може да се протестира.

Какво излиза – че за недоволните граждани ще се увеличават отстоянията, за да се защитят политиците, а за агро-компаниите ще се намалят независимо от вредата на околната среда. На мен лично едно дърво ми е много по-ценно от един депутат и ако трябва да предпочета дали едното да залинее или другият да бъде набит, бих предпочел второто.

Допълнение: 04. февруари 2010

Ето и записа на диспута. Благодаря на Кирил Кирилов за линка.

Покрай промените в закона за генномодифицираните организми (ГМО) се разви и отчасти закъснял дебат за това искаме ли или не такива храни на масата си. Както много неща в политиката, дебата е силно поляризиран като мнения. Земеделците се опитват да ни убедят, че са безвредни и евтини, а еколозите слагат пред очите ни картини на мутирали животни и апокалипсис. Ето по шест неща, които аз смятам, че са основните аргументи на двете стани на дебата. След това съм дал и своето мнение.

1. Селекцията на видове царевица, пшеница и дори животни тече от векове насам. Това си е пак изкуствено вмешателство в гените, но не притеснява потребителите. Точно обратното – донесло е по-евтини, по-здрави и по-вкусни храни.
2. Промяната на индивидуални гени на различни организми е с цел повишаване на издържливостта им към вредители, замърсяване и измръзване, а не на създаване на нови видове – примерно смесване на стоножка и пиле.
3. Процесът на одобрение на един генномодифициран вид преди да бъде използван масово е дълъг и сложен. Наредбите и санкциите са строги, а процедурите са сравними със следенето при производство на ядрено оръжие. Всичко това е с цел да се възпрепятства нелегалната им употреба с цел печалба за сметка на здравето на хората.
4. Организмите с изменени гени, които ще бъдат разрешени от новия закон за ГМО, ще бъдат използвани единствено и само за прехрана на животни. В тези случаи вкусовите качества не са от значение, а само хранителната им стойност и количеството.
5. Използването на такива организми покачва значително продукцията, печалбите и конкурентоспособността спрямо чуждестранни компании, които имат разрешение да ги използват и така или иначе внасят такива храни у нас. Това не само ще свали цента на крайния продукт, ще помогне на покупателната способност на потребителите, но и ще намали нуждата от многомилионни държавни помощи за селскостопанските производители в случаи на бедствия и вредители.
6. Потребителите трябва да имат избор между, например, евтини и големи зеленчуци и традиционни, вкусни, но и по-скъпи такива. Това ще помогне на по-бедните да разнообразяват диетата си без това да влияе на джоба им.

1. Чрез изкуствена селекция на организмите са създадени видове, които могат да просъществуват единствено и само с грижите на човека. Пуснати свободно в природата те не биха издържали и един сезон. Генномодифицираните видове имат вграден допълнителен защитен механизъм, с който лесно могат да оцелеят и неконтролируемо да завземат териториите на естествените видове.
2. С промяна на гени и добавяне на нови, учените създават пшеница генерираща ензими, които отблъскват вредителите. В някои случаи това става чрез смесване на гени на растения и иначе вредни бактерии. В други случаи на сляпо се изпробват комбинации и се избира най-издържливата без оглед на страничните ефекти.
3. Дори тези храни да се използват само за фураж за животните, никой не знае как допълнителните гени и генерирани ензими ще им повлияят. При условие, че пшеницата отблъсква насекоми и птици, как би се отразила на храненето на кравите, например. Знае се, че някои модификации се предават нататък в хранителната верига – от фуража в кравите, а от кравите – в нас. Тезата, че вмешателството в гените е ограничено само в растенията не е вярна.
4. Във всеки процес на одобрение има пропуски, а инспекторите не могат да проверяват постоянно всяка нива и производство. Още повече, че никой не може да предвиди как точно ще се държи даден вид на полето и как ще повлияе на екостистемата. Пропускане дори и на един неподходящ вид би бил равен на екологична катастрофа.
5. ГМО-тата наистина повишават производството и печалбите, но за сметка на качеството. Голямата продукция означава, че реколтите трябва да растат бързо, което пък означава, че нямат достатъчно време да поемат достатъчно полезни вещества. Така не само вкусът, но и хранителната стойност на зеленчуците, зърнените храни и дори месото от животните хранени с тях се понижава рязко. От екологична гледна точка пък тези бързорастящи организми изтощават многократно повече почвата и намаляват способността й да се възстанови след това като страничен ефект от защитата им от вредители.
6. Не на последно място обаче, аргументът за свободния избор е повече от лицемерен, защото в крайна сметка това не се случва. Поради агресивните си гени, новите видове растения изместват естествените видове. Така, ако имаме две ниви – едната с ГМО-та, а другата с естествени растения, то след няколко цикъла на опрашване, ГМО-тата ще са завзели втората нива и ще развалят качествата им. Като се има предвид огромните ниви на крупните земеделци, малките производители, които са избрали да произвеждат биохрани, ще бъдат изправени пред истинска биологична атака.

Последният аргумент от „Против“ се пропуска в дискусията за ГМО-тата сякаш умишлено. В САЩ такива случаи се използват от големите корпорации за дела срещу малките производители поради това, че ГМО-тата им са патентовани. След като те опрашат и изместят естествените видове, компаниите съдят за нарушение на патент, независимо дали е умишлено или не.

Колкото и да ни е трудно, дори да оставим настрана делата, здравните рискове, изтощаването на почвата и непредвидимостта на това вмешателство, не трябва да забравяме, че на практика ще изгубим един много по-перспективен пазар – на биохраните. В т.н. развити страни, където отдавна на пазара се предлагат предимно некачествени продукти, хората се обръщат все повече към по-здравословни и по-вкусни храни. Независимо, че поради изискванията за печата „био“ продукцията им е сравнително ниска, хората са готови да платят повече за да ядат истинска храна.

България в момента е нещо като оазис на този тип храни и много производители са сертифицирани за него. Още повече такива адаптират производството си и в най-скоро време и те ще изнасят тази скъпа стока. Една основна пречка за тях обаче е точно ГМО-тата – дори един земеделец в техния регион да засее модифицирана царевица, пшеница, ечемик или каквото и да е, тяхното производство няма да отговаря на „био“ стандартите.

Затова вместо да гледаме количество, по-добре е да гледаме качеството. Не само, че ефекта от подобни вмешателства в гените на храните ни не са предвидими, но и свръх евтините храни ще повишат още повече цената на качествените и още повече ще намалят възможността на тези, които искат да се хранят здравословно, да избират. А нали уж това беше целта!

/тук обяснявам кой съм и за какво се обаждам/

Ципов:В законопроекта става дума за санитарна зона, която в повечето случаи обхваща тротоарите.

Аз:А споменава ли се някъде в законопроекта колко фактически ще е голяма тази зона?

Ципов:Това не е предмет на законопроекта. Това е предмет на една процедура между организаторите на мероприятието, кмета на дадената община, полицията, която се занимава с охраната на тези мероприятия и всичко това се утвърждава от областния управител.

Аз:Как бихте коментирали разликите между този законопроект и скандалния, който беше внесен от БСП в началото на миналата година? Реално погледнато и двата не са публикувани никъде.

Ципов:В онзи законопроект се включваха много повече обществени сгради. В досегашния закон ограничителната зона важеше само за парламента и военните обекти. Вчера по време на обсъжданията бяха добавени и сградите на министерствата и президентството.

Аз:И тази санитарна зона ще бъде в рамките на няколко метра, а не както са страховете на много – да бъдат отцепени цели площади?

Ципов:Въобще не става дума за това. Подхожда се със сериозна степен на неразбиране. В повечето случаи с нормална бройка протестиращи, тази зона обхваща само тротоарите около тези сгради. При едни по-големи мероприятия, при които предварително се подава заявка, може да бъде съгласувана някаква по-голяма зона, но тя в никакъв случай няма да надвишава повече от 10 до 20 метра.

Аз:Объркването дойде от там, че както вашия, така и законопроекта на БСП не могат да бъдат намерени никъде в интернет и заинтересованите граждани не можеха да го подложат на обществено обсъждане.

Ципов:Този законопроект беше предаден от представители на ГЕРБ в електронен вариант на администрацията на парламента, която се занимава с това. А защо не е публикуван не мога да ви кажа.

Аз:Разчитахте ли на някакво обществено обсъждане и допитахте ли се до неправителствени организации при подготовката на тези промени?

Ципов:Целта на законопроекта беше да се отговори на няколко осъдителни решения срещу България в Европейския Съд по права на човека, поради това, че самия закон е бил приет през ‘90 година при действието на конституцията от ‘81 година. По силата на тази конституция, забраната за провеждането на такива мероприятия се обжалва пред несъществуващ орган – изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Целта на промените е да се въведе възможност за обжалване на забраната пред административен съд, който да се произнася в срок от 24 часа. А това, че между първо и второ четене се появи предложение тези обозначени зони да са освен пред парламента и военни обекти да бъдат добавени министерства и президентството, беше резултат от обсъждането в комисията. Аз не знам как стоят нещата в Германия, но се съмнявам до входовете на Бундестага да може да се протестира и да няма никаква зона на сигурност.

Аз:Това, което притесни голяма част от интернет обществото беше точно липсата на прозрачност и факта, че текста не беше публикуван и не можехме да го прегледаме.

Ципов:В този текст смисъла на обозначената зона е един единствен. Има още много текстове, които отговарят на четирите осъдителни решения, които има България, а тези осъдителни решения са свързани с това, че нямаме орган, пред който да се обжалват забраните. Друга важна промяна беше, че удължихме с 24 часа срока за уведомяване и време за реакция.

Аз:Благодаря ви много за коментара.

Ципов:Много ви моля, не сме имали някакви лоши намерения. Целта е около тези важни сгради да се създаде една съвсем минимална зона за сигурност, която да не пречи на работата на администрацията. Ние не се притесняваме от това, че ще се провеждат протести пред парламента – в никакъв случай. Това е право на хората и ние по никакъв начин не търсим методи това да се ограничи.

До тук добре – аз съм склонен да приема обяснението и се надявам организацията на протести да става по-лесно от сега нататък. Господин Ципов не знаеше, че закона не е публикуван на сайта на Парламента и предположи, че вината е на някой чиновник. Това, което остава висящо като въпрос е, защо при такъв очевидно спорен закон, който непременно би разбунил духовете – както и стана, депутатите не са го поставили предварително на обсъждане. За прозрачността на парламента разчитаме на журналистите там и на сайта им, от където да получаваме навременно информация. Защо при условие, че толкова голяма част от законопроектите нямат публикуван текст в портала им, нито един депутат не е отправил този въпрос? Защо никой от нас не им го е задал до сега? Ето – аз сега питам.

За да се избягват подобни „недоразумения“, както депутата от ГЕРБ квалифицира недоволството около вече приетия закон, защо не наистина да повечето от тях да си направят блогове по примера на двамата им министри. Там те ще могат да публикуват идеите, законопроектите и аргументите си и да ще бъдат достъпни за всички. Така ще се избегне ситуацията, в която те да са учудени от въпросите ни, а ние да получаваме отговори от тип „ще прочетете закона в Държавен вестник като излезе вече приет“.

Накрая искам да се извиня на депутата Ципов, за това, че се представих за журналист от немска онлайн медия – просто съм открил, че все още в България единствено така официалните лица обръщат внимание на нас блогърите.

Повече по темата може да прочетете в:

Този блог : Май прибързах с хвалбите за новия кабинет – спират протестите
vesti.bg : Нови ограничения за събранията, митингите и манифестациите
e-vestnik.bg : Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента?
Мирослав Джоканов : ГЕРБ изпълни повелята на тройната коалиция – забраниха протестите пред основните държaвни институции
Дневник : Санитарен кордон срещу протести ще опаше президенството и Министерския съвет
Joko : Протестирай умерено
nervousshark : Изключително неприятни промени в ЗСММ
трънки и блогинки : Знак „Забранено за протести“
tundzha.info : При дясното управление гражданските права кучета ги яли
freshnewsbg.com : Забраниха протестите под прозорците на властта

Допълнение 17:00

Открих една доста подходяща моя статия от септември ‘09 – Ще се научим ли да искаме без да просим? В нея обсъждам не толкова какви са политиците, а по-скоро доколко ние като граждани сме склонни да им се опълчим и да защитим интересите и правата си. Това фактически е прословутото „гражданско общество“, за което говорим вече 20 години.

Събрание, митинг или манифестация не може да се организират в обозначената зона около сградите на Народното събрание, на президентството и на Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.

Това ограничение гласуваха депутатите на второто четене на промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Увеличава се от 48 на 72 часа срокът преди събитието на открито, в който организаторите трябва да уведомяват кмета на общината. В документа ще трябва да се вписват целта, мястото и времето на проявата.

По нататък се казва, че промените предложени от Яне Янев за възможността да протестираме по всяко време на денонощието са отхвърлени. В по-голямата си част, неговите предложения са свързани с премахването на комунистическата терминология от закона, която учудващо е оцеляла последните 20 години. Добавя се обаче възможността да се обжалва забрана за протест в рамките на 3 дни и задължителен отговор на съда в рамките на 24 часа. Не, че на всички ни е ясно, че последното просто не се случва никога.

Елементарна справка на сайта на парламента сочи, че законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите е внесен от Ивайло Тошев, Емил Радев и Красимир Ципов от ПГ на ГЕРБ. Внесен е още на 10-ти ноември, но явно толкова сме гледали. Всъщност и да сме го видели, пак нямаше да е от полза, защото предвидливо не са публикували текста на предложението. Единствено законопроекта на Яне Янев от седмица по-късно може да бъде свален и прочетен. Тук забелязваме повтарящ се модел на поведение, защото по същия начин са действали и в предишния кабинет при внасянето на трите (тук, тук и тук) им законопроекта за шествията и протестите.

По-рано писах за протестите срещу непонятната идея за разрешаване на генномодифицирани храни и срещу тоталното следене заложено в промените на ЗЕС. Там казах, че реакциите на управляващите „преди, по време и след протеста може да ги разграничи от досегашните управляващи или да ги нареди до тях на стена на срама„. След това ги похвалих предпазливо за това, че не е имало насилие, провокации и отчасти са се вслушали във волята на народа като са ги включи в дискусиите.

Гореизброените законодателни инициативи обаче разкриват желанието им за тиха борба срещу бъдещите недоволни организации и активисти. Не виждам каква е разликата в мотивацията и принципите на сегашния парламент и предишния, при условие че се внасят същите закони, същите идеи и се гласуват с подобни уговорки и недомлъвки. Не знам защо си мислят, че като не са минали тогава, тези предложения ще минат сега. Може би защото имат практическо мнозинство, а може би защото смятат, че народа в’ерва на Бойко и това доверие припокрива всички слоеве на властта. А може би точно там е причината – затова Йордан възкликна, че не може да очакваме друго „от двама милиционери, начело на управляваща партия и парламент, пълен с анонимници„.

Може би тук е проблемът – виждаме парламента като едно цяло, а парламентарните групи – като точни функции на партиите и кабинета. Да предположим обаче, че това не е съвсем така – депутатите наистина имат собствена законодателна инициатива и различни идеи и нюанси могат да се съревновават и поддържат от депутати в една и съща група. Затова нека се съсредоточим върху самите депутати и да се опитаме да убедим тях. Все пак те носят гласа ни, нали?

Ивайло Георгиев Тошев

Юрист по професия, избран от Шумен, ‘67 набор, женен. Участва в комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, комисията по правни въпроси и тази по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тук можете да видите видео визитката му по време на изборите.

Красимир Георгиев Ципов

Отново юрист, избран от София, ‘73 набор, неженен. Участва в комисията по вътрешна сигурност и тази по правни въпроси. За жалост няма видео визитка от изборната кампания, но ето какво е казал точно след пускането на законопроекта по БНР. Ето и други две статии за него от преди това в Монитор и в PressClub.

Емил Йорданов Радев

Трети юрист, избран от Варна, ‘71 набор, женен. Участва в комисията по правни въпроси и тази по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Отново няма видео визитка от изборната кампания и не особена активност, освен факта, че е депутат.

Ако ви е грижа дали следващия път, когато управляващите тръгнат да правят някоя глупост, вие ще може да изразите недоволството си, моля свържете се с избрания от вас депутат, за да гласува срещу промените. Може да се свържете и директно с ГЕРБ съответно във Варна, София и Шумен и да се опитате, ако не да получите контакт, то поне да протестирате официално. А глупости от депутатите специално очакваме още много. Законодателната власт е тихия фронт на различните интереси, защото виждаме вредите от нея доста по-късно – чак като усетим, че определени права са се изпарили под носа ни.

Допълнение 21. януари 17:30

От тук може да намерите телефоните на депутатите: Емил Радев – 0888 247080; Красимир Ципов – 0887 272238; Ивайло Тошев – 0896 868203, 0888 851267.

Допълнение 22. януари 11:30

Свързах се с Красимир Ципов и получих обяснение от него и уверение, че закона не спира протестите, а просто отговаря на осъделни процедури срещу България за липсата на орган за обжалване на забрана за протест. Освен това обособява минимална линия за сигурност, за да не пречат протестите на работата на администрацията.

По време на европейските избори, много от кандидатите, които интервюирах, изразиха желание да направят собствени блогове. Целта на тази стъпка е по-ефективна и директна връзка с обществеността. Някои от тях има вече такива сайтове, но тук ще се съсредоточим на два специални – тези на българските министри Дянков и Младенов.

Николай Младенов

Новия блог на вече бившия министър на отбраната и настоящ външен министър замества стария му в blog.bg. Там той прехвърля постепенно някои стари статии още от преди създаването на кабинета. В блога си той дава линкове към новини, размисли върху военната ни политика и поздрави за различни празници. Може да го намерите и в Twitter, където също пуска кратка информация. Във Facebook обаче е по-активен. Преди време дори пусна снимки от телефона си на посещението му с Борисов на италиански кораб във Варна. Интересен факт е, че блогът е създаден и поддържан от самия него. Същото важи за останалите му акаунти.

Симеон Дянков

Макар и нов – на само една седмица, в блога на финансовия ни министър има вече две статии. Те включват интервюта, анализи и новини за посещенията на министъра. Може да го намерите и в Twitter, Facebook, YouTube и Flickr, където има все още малко активност. Надявам се обаче тя да се засили с времето и интереса към блога. Макар, че няма формуляр за директна връзка, там може да намерите такъв за сигнали за корупция, които министъра директно ще получи.

Защо тези блогове са важни?

Първата реакция на интернет обществото съвсем естествено е, че сайтовете не се списват от самите министри, а от асистентите им или PR екипа. Сред тези два „лоши“ варианта са доста различни – ако блогът се списва от PR екипа на кабинета, то това би било доста прозрачно. В случая с блога на Дянков тепърва ще разберем кой всъщност пише. Ако обаче там се пише от асистентите му и те отговарят във Facebook и Twitter, от това въобще не е лош вариант. Те са хората, които имат най-добра връзка с него и имат информация от първа ръка. Така тя излиза от министерството не само нефилтрирана, но и без да бъде изкривена от тактиките на PR екипа и монотонния глас на говорителите.

Друг важен аспект на интернет активността на министрите е реакциите им в социалните мрежи. Евро-блогърът Jon Worth преди малко коментира, че евро-депутата Alex Alvaro се държи в Twitter като типичен политик – съобщава и не отговаря на другите. Подобно нещо се наблюдава и в блоговете на много политици – използват се като сайтове за новини. Така се изпуска същността на този начин на комуникация – да влезеш в директен контакт с обществото, с хора, които иначе не бил срещнал и с мнение и идеи, които не би чул. В този смисъл Дяков отново трябва да вземе пример от Младенов. По-голямата активност би им помогнала да засенчат популярността на фалшиви акаунти като @diankov, @boiko и @tsetska.

Как би изблеждал Министерски съвет, ако повече хора туитваха.

Не на последно място, тези блогове са пример за подражание към другите членове на кабинета. В сайта на Дяков има дори анкета дали одобряваме идеята министрите да имат свои блогове. 60 от 200 гласували са казали, че са съгласни, ако има реална дискусия. Единствения възможен отрицателен отговор там е, че това е чист популизъм. Един друг такъв би бил, че ако министрите списват своите собствени блогове, те ще прекарват много време в интернет, а не вършейки задълженията си. Макар и това да е коректен аргумент и наистина един блог да отнема много време, аз смятам, че тази директна връзка с хората би им дала повече идеи и би възстановила връзката с реалността, която властта неминуемо отслабва.

А ако пък смятате, че тези неща са загуба на време, замислете се над факта, че вчера в Twitter научихме за оттеглянето на Желева още преди която и да е медия да разбере за това. Половин час по-късно, Капитал цитира това съобщение. По същия начин се коментират множество случващи се събития в реално време и се споделя информация. Политиците могат само са спечелят, ако са част от този процес.

Днес Бедров зададе един много коректен въпрос „Как така някакъв малоброен протест … получава такова внимание от световните медии.“ Става въпрос за протеста срещу промените в ЗЕС и отразяването му в EuroNews, BBC и Reuters. Нашите медии го споменаха със заглавия като „Тих и кротък протест пред парламента“ (News.bg) и снимки като горната вдясно (Actualno.com).

Защо един протест трябва да е кървав, за да се смята за успешен? Презумцията ни сега е, че управниците биха обърнали внимание на тези пред парламента/министерски съвет/кметство само, ако има реална опасност да ги сложат на гилотината. Може би вече не е така. Във вторник се зачудих дали сегашния кабинет ще реагира различно от предишния спрямо активистите и това стана – комуникацията с МВР е била по-добра и представители на протестиращите щели да вземат участие в обсъждането на промените. Мисля, че това е начало и то доста добро. Но дори да греша и това да е политически финт, пак трябва да признаем, че сме научили политиците си да внимават и за най-малкото сътресение в общественото мнение. Това, което видяхме вчера, беше точно такова.

Размера на протеста няма значение. Ако се стигне до там да се вдигат барикади и хвърлят павета, значи вече е късно и протеста като форма на обществена реакция е закъсняла. Тогава тълпата просто иска кръв и мъст. В случая имахме едни 200-300 загрижени за бъдещето си активисти, които показаха, че няма да оставят промените в един закон да минат незабелязано. Управляващите от своя страна видяха, че тези 300 души не са единствените загрижени и бързо започнаха да отстъпват. За мен това вече е един успешен мирен протест.

Мирните демонстрации обаче не продават вестници и не вдигат рейтиги. Затова се съобщава за малобройна група протестиращи и как гражданското общество е заспало и не е успяло да се вдигне срещу несправедливостта. Дали? Не е ли точно обратното – спечелили сме си правото да протестираме без да бъдем бити и възможността да покажем недоволството на народа без да го изкарваме целия по площадите? Вие си преценете.

В автобуса за София съм и по радио Fresh говорят за здравните застраховки и задължението всички да ходим на профилактични прегледи. Въпросът към публиката, който аз намирам за откровено идиотски, е дали слушателите смятат да ходят при личния си лекар да се прегледат. Някои слушатели призовават директно към анархия и скъсване с държавата (както винаги правят каквото и да стане), а други оспорват санкциите. Подобна дискусия намерих снощи и в Twitter.

Интересното в дискусията е, че и сега тези прегледи са задължителни, но малко хора се възползват. Новите мерки като глоби и спиране на застраховката целят да накарат хората да си спомнят за този немаловажен ангажимент и да се прегледат. Причината за това е, че засичането на болести в ранна фаза спестява милиони от лечение в последствие. Една от санкциите, която одобрявам, е глоби от по няколко-стотоин лева. Тази сума е достатъчно голяма, за да се замисли всеки дали би жертвал половин работен ден, за да направи нещо така или иначе добро за здравето си. Другата санкция обаче е откровено глупава – спиране на здравните. Сега те се спират единствено при 3 невнесени вноски. Нямам си представа как са успели да го опишат като закон – кога се спират, как ще се възстановяват след това, колко пъти може да ми го спират, колко бързо мога да го възстановя. Също така остава въпроса дали не се нарушават конституционните ми права на плащащ данъци и таксите си гражданин. Да не говорим за тези, които си плащат, но не се връщат с години в България.

Важна част от шума включва смисъла на тези прегледи. Това смятам аз за безсмислено. Покрай статията за блога на глухонемите се поразрових из сайта на НСА и открих една притеснителна статистика. От 20 години нагоре, сърдечните заболявания са причина за над 60% от смъртните случаи. За тях има много фактори и предварителни сигнали, които се проверяват при тези прегледи. Дори да предположим, че лекаря ви е некадърен – нещо твърде срещано в нашата система, пак има шанс да хване нещо и да ви спаси. Интересен факт е, че между 30 и 75 години, смъртността при мъжете е над два пъти тази на жените. Това говори, че в здравната ни култура нещо е сериозно сбъркано. Независимо дали глупави мерки като спиране на здравните и по-добрите такива като глоби бъдат въведени, определено нещо трябва да се направи.

По темата: Труд, Актуално, Дир.бг, Health.bg, Здраве.бг

Интересно е положението, когато искам да пиша нещо, но не знам какво или не искам да прибързвам с нещо. Сега съм в България и предположих, че ще съм пълен с впечатления и съответно – с материал за писане. Сгреших.

Ето днес обявиха, че съдят Дянков, защото не е раздал бонуси на съдиите. След 10 дни той ще говори на TEDxBG. Какво да го питам? Защо е запазил данъчната и пенсионната система такава, каквато беше досега или защо не отпусна бента на дефицита? Трябва ли да го питам въобще нещо или да си седя мирно? Въобще на конференцията очаквам останалите лекции да са по-интересни, просто защото не мога да разчитам на реални отговори от Дянков.

А може би трябва да искам контакт с Цветанов във връзка с новия протест на 14-ти януари. Спомняте ли си предишния? Тази година пак ще има такъв, но лозунга ще е малко по-различен – „Защо ограбвате човешките ни права?“. Запитвали ли сте се? В средата на януари пред Парламента ще има хора, които са се запитали и са решили да реагират от наше име.

Може би трябва да го питам това. А може би просто трябва да го питам как прекара празниците. Как един човек стана толкова важен в България? Как един въпрос, който вероятно ще имам шанс да му задам, застана толкова централно в разсъжденията ми относно този семинар? Как така всеки го пита дали ще му отпусне още малко пари? Това ли беше идеята?

Аз само задавам въпроси. Проблемът е, че никой не отговаря. Всъщност по-големият проблем е, че не очакваме някой да отговори от страна на управляващите. Не конкретно на мен, а на който и да е сред нас. Затова и не очаквам някой да се появи от другата страна на полицейския кордон на протеста на 14-ти януари. А кордон ще има. Депутати и министри – не. Срещу недоволните ще има само дежурни полицаи с нареждания. Също както беше по времето на Станишев. Ще има ли разлика? Може би не. Независимо от всички намерения и обещания, важното е, че никой не очаква нищо различно. Протестиращите ще очакват бой. Може би ще си го получат, а може би не. Зависи от Бойко и Цветанов. А не ви ли се струва някак сгрешено последното изречение?

Аз само задавам въпроси. Не питам, защото „българите мразим всеки, който е на власт и имаме нужда да обвиним някой за несгодите си“ (Тук цитирам коментар от дискусиите в този блог). Питам, защото по време на изборите казах, че ще се опитам да бъда съдник на новите „ония“. Целта на „публичната власт“ е взимането на правилни решения. „Управление“ се състои в това, те да убеждават на хората, че тези решения са правилни. До сега никой не ме е убедил в последното. Факт е, че нищо не се е променило в очите на хората. Знам, че нищо не става лесно и бързо, но също така е факт, че трябва да изглежда така. Какво да очаквам? Какво да правя? Какви гаранции ще има за бизнеса? Дали съдебната и здравната система ще работи през идните две години тъй, както бих очаквал? Осъзнава ли някой в администрацията важността на тези въпроси?

Преди две седмици от .NET ме пипитаха дали играя Flash игри, игри във Facebook и въобще игри в интернет. Отговорът е да. От време на време разпускам с флашки, които са сложни, но неангажиращи. След 2-3 нива ми омръзват и ги оставям. Повечето включват стреляне, военни бази, стратегия, зомбита, танкове и прочие. Имат променящи се нива и често са трудни за превъртане, ако ти се занимава.

Играта, за която ще ви кажа сега, просто ме възхити. Не защото има уникален сценарий, графика, случайни събития или нива, а заради смисъла й. Казва се Петролен Олигарх. Минава се много бързо, има само едно ниво и както предполагам – само един край. Вие сте шеф на петролен концерн в щатите и имате за задача да повишите приходите. Трябва да се съобразявате с неща като търсене, инвестиции, защитени природни зони, сложна политическа обстановка, разположение и тип на кладенците, изследване на зони и прочие. Също така може да подкупвате местното правителство, да финансирате конгреса и да си купувате достъп до тайни на американското правителство и да манипулирате търсенето, цените, посоката на различни решения и тайните международни акции.

Статистика от играта. Вижда се как драстичното покачване на цената на петрола качва и приходите. Всичко останало умира.

В крайна сметка обаче петрола винаги свършва и изходът е един и същ. По време на играта може да видите графика на БВП на щатите, търсенето, цените и печалбите си (вижда се по-горе), която поразяващо прилича на сегашната. Срещу вас стоят еко-активистите, но неутрализирането им е толкова лесно и евтино, че е даже смешно. Всъщност опитите им да спечелят подкрепа дори не ви пречи, защото може лесно да купите конгреса още на изборите и за следващите няколко години нямате грижа. В крайна сметка доставките на петрол стават невъзможни, цените на барел скачат, храните поскъпват, икономиката отива по дяволите и света отива към гибел.

Звучи ли познато?

Както и да играете, това се случва. Аз с много старание изкарах до 2060 г. и чак тогава дойде канибализма и военните режими. Въобще играта е забавна и много поучителна. Също както навремето осъзнах колко е трудно да се управлява град, играейки SimCity. Тази тук обаче е незаангажираща и може да научите нещо докато скучаете през празниците. Може да я видите във Fishki. Ако пък не ви се нравят руските сайтове, свалете файла от тук.

Във вторник Юлиян Попов писа докъде е стигнал Копенхаген? Ако се замислите какво става там, има някакъв шанс да се сетите за световната конференция по проблемите на климата. По-вероятно е обаче да се замислите къде точно беше този град или кой от познатите ви има роднина, който работи/учи там. Факт е, че медиите почти не говорят по темата и ако стане дума, то новината обикновено е за придружаващите скандали, протести или политически схватки.

Защо конференцията е важна за нас? На този въпрос лесно може да се отговори – климата се променя и го усещаме всеки ден – наводнения тук, а пожари в Гърция; липса на сняг или прекомерни валежи; неочаквани бури с небивала сила; рекордни температури от двете страни на нулата. Климата, какъвто го познаваме и за който имаме данни е предимно постоянен и сезонен. Това означава, че могат да се правят добри планове в земеделието, строителството, инфраструктурата и прочие дългосрочни инвестиции. Нестабилността в тази система причинява не само стотици хиляди евро загуби за всяка една фирма, но и също толкова жертви всяка година.

Независимо от скептиците, много от които лобисти на големи компании, държавите и учените са постигнали консенсус, че всичко това сме си го причинили сами. Затова е и конференцията – да събере малки и големи, бедни и богати, замърсяващи и потърпевши на една маса, за да се намери решение или поне началото му. Има проблеми и това е нормално в дипломацията. Тези преговори са може би най-сложните и най-съдбоносните, които ще видим в рамките на живота си. Факт е, че природозащитните организации са избрали мотото „Няма планета Б“ (по подобие на „.. план Б“). Защото наистина няма.

Решение ще има. Компромиси ще има от всички страни. България преговаря в рамките на ЕС и новия лисабонски договор. До колко обаче внимаваме в картинката и се опитваме да защитим интересите си? Ясно ни е, че това трябва да бъде направено от правителството. Кой трябва да участва в тези разговори? Плевенлиев, Трайков, Караджова или Желева? Или всички заедно? Прави ли се нещо въобще?

В Дневник днес Бойко Пенчев писа за новото политическо лице на ГЕРБ. Стана дума за лицето, което се показва от управляващите след опита за тихо пробутване на промените в ЗЕС. Ново, защото просто нямат старо. Съгласен съм, че изказванията им напомнят до голяма степен на лозунгите по военно време и въобще не се говори за дългосрочни стратегии и в бъдеще време. Оправяме нещата сега и тук. Защо? Промените в климата са също тук и сега, но решението е през следващите 20-30 години. Означава ли, че не трябва да говорим по темата, просто защото не можем да я решим на момента и няма (може би) да стане голямата катастрофа до края на мандата?

Участието в този форум не е само въпрос за изясняване на финансови ангажименти и утвърждаване законови промени. Голяма част от отделените пари ще отидат за търговия на въглеродни емисии, трансфер на технологии и опит, фондове за изграждане на възобновими източници на енергия и започване на бизнес свързан по някакъв начин с тях. Първото означава общо взето, че ще се плаща на страни, които освобождават атмосферата от въглероден двуокис, а както знаем България (все още) е една от най-залесените държави в ЕС. Може в един момент да се окаже, че ще получавате „въглеродна аренда“ за ония два-три декара реституирана гора, която не може да я пипате така или иначе. Инвестициите пък означават нови възможности за развиване и усвояване на чужди технологии и изграждане на съвременни централи. Зад всеки ветрен генератор или фотоволтажна клетка стои цяла верига от производители, търговци, инвеститори и работни места. Ако автомобилната и самолетостроителната индустрия е била това, което дърпа големите икономики напред, то това сега ще са чистите технологии.

Затова някой отгоре трябва да се размърда и поне да се заинтересува от въпроса. Ще кажете – прости са, не им пука и нямат изгода. Не! Проблемът според мен е типичен за всяка политическа класа – държавната машина прави това, което народа изиска от нея или й позволява. Към този момент ние не изискваме много от тях. Забележете, че искаме и изискваме са две коренно различни неща – ние си искаме, но просто така – „държавата да го свърши“. Медиите и те не помагат – мислят си, че са ни интересни лова на президента и новините на турски език и това ни показват. По-сериозните говорят за икономиката, заемите и работните места. Добре, че поне имаше няколко информационни инициативи. И какво от това? Дългосрочният поглед над нещата практически липсва. Активното участие в този форум дори не изисква толкова конкретен план. Целта е да сме на предната редица когато се случат нещата, а те ще се случат. Колко ще загубим от тях и колко от загубеното ще си върнем през следващите години зависи единствено от това какво нашите направят тези дни в Копенхаген и какво договорят през идните месеци. Новините на турски не ме интересуват – повтарят същото като тези на български. Интересува ме какво е съдържанието на новините, какво политиците (не) ни казват, както и да разберат, че народа слуша и гледа.

Вчера във фейса ме питаха, защо не съм писал по въпроса. Става дума за миналия вчера през комисиите на парламента законопроект за тотално следене на всички комуникации от МВР без никакъв обществен или съдебен контрол. Защо не писах? Защото май няма значение. Този законопроект мина тихомълком покрай медиите сега също както и в началото на годината тогава на няколко пъти правителството на Станишев се опита да го прокара. Надявахме се, че Цветанов ще е по-разумен, само защото много го смятаме от отбора на „нашите хора“, но явно не е. През март писах за четирите заблуди на този закон. Сега те важат с пълна сила и отново пеем и препяваме същата песен.

Но пука ли ни въобще?

Според мен няма значение. Не защото не нарушава основните ни човешки права и не дава огромна власт в ръцете една корумпирана система, а защото никой не му отдава значение. В свободния пазар, който толкова възхваляваме, възприета стройност често се разминава с реалната. Същото важи за цената на новините. Първата заблуда, за която писах беше, че хора като мен и вас не се притесняват да бъдат следени, защото си мислим, че не сме направили нещо лошо. Ако законът гарантираше, че МВР нямаше да ни следи поради невинността ни – щях да го подкрепя с две ръце. Проблемът е, че това го няма – всеки то МВР, ще може несанкционирано да следи който си иска друг – съсед, бизнес партньор на сина, кмет или общински съветник, жената и любовника й, учителката на децата и прочие. Няма отчетност, няма контрол. При това всичко ще е законно. Дори когато не беше законно, МВР бе осъществило над 100 пъти повече подслушвания на глава на населението спрямо тези във Франция. Представете си сега какво ще стане.

В крайна смета може би си го заслужаваме. Темата ни ни засяга пряко тук и сега и затова не проявяваме интерес. Медиите не ни говорят за нея, защото не е секси и не печели рейтинги. МВР прокарва закона, защото не среща съпротива, а наистина има нужда от някакви мерки. Единствено шепа активисти както преди, така и сега се борят срещу този закон, защото виждат вредата от него. Останалите ще се чудим после откъде ни е дошло.

Гледната точка на МВР

На полицията им трябват средства, с които бързо да могат да разследват. За да има осъдени, трябват доказателства и то навреме. Оплакват се, че системата сега е толкова мудна, че получават справките седмици след като са им нужни. Прави са да искат промяна в закона, за да могат да си вършат работата. Тяхното решение обаче е да отворят големия сейф на личната информация за всички в системата и да се надяват, че сред всичко извадено ще намерят полезна информация. За какво ще се използва останалото – няма значение. Проблемите обаче ще останат. Липсата на организация, контрол и отчетност при разследванията не може да се реши с даване на повече права. Вместо да сложат срокове на телекомите за предоставяне на данните, да стегнат дежурните съдии за отрицателно време да подписват съдебните заповеди (а не „като имам време“), да създадат обществен съвет от НПО-та да контролират бюджета и следенето, те изсипват тонове вода в продънена кофа. Външния контрол не е ограничение, а дава структура и стабилност. Останалото са временни кръпки колкото да се каже, че сме свършили работа.

Мълчането на агнетата

Както ве’рвахме на Царя, Така ве’рваме на Бойко. А покрай Борисов и на всички около него. Аз вярвам, че резултата няма да е същия, но тук това няма никакво значение. Законът е закон и не трябва да обвързваме същността му с личността, която е на власт. Дори да кажем, че вярваме на Цветанов, че няма да злоупотребява с огромната власт и информация, може ли той да гарантира, че всички полицейски шефове, инспектори, агенти на служби и прочие няма да се възползват? А може ли да гарантира за тези след него?

Това е въпросът? Затова трябва се запитаме пука ли ни въобще? Ако да, участвайте в акцията „Обади му се“ – свържете се с депутата, който се избрали вие и му обяснете защо трябва да гласува против. Ако не ви пука, надявайте се достатъчно хора да реагират, за да не ви се налага след година да псувате как България ви е прецакала и колко сме тъпи българите, че не сме реагирали навреме.

Може би сте забелязали проблема с поръчката на Държавната Агенция по Туризма (вече в ликвидация) за туристически сайт за 2 милиона лева. Ако не, погледнете двете ми статии от миналите две седмици с описания и становища от замесените:

В сряда получих отговор от третата страна – Министерството на Икономиката, които поемат функциите и наследството на ДАТ. Те повтарят това, което излезе по същото време в Дневник – че е протекла проверка и има препоръка към Трайков за временно спиране на държавната поръчка. Въпросите ми и точния текст на становището може да прочетете тук.

Днес получих и становището на Българската Уеб Асоциация (bwa.bg). Бях изпратил въпросите преди да стане ясно, че поръчката ще бъде спряна, т.е. точно след като пуснах втората статия преди седмица. Най-интересното в думите им е, че според тях цената от 2 милиона е коректна, защото трябва да бъдат документирани 400 обекта в рамките на 2 години, а текстовете да се преведат на 9 езика. Също така посочват, че няма да коментират изпълнението на досегашната поръчка, тъй като вече е била прекратена. Относно изискването за огромния оборот от 4 милиона само от web разработки, те посочват, че е било възможно консорциуми от специализирани фирми да кандидатстват, което го прави реалистично. Накрая добавят, че БУА е част от Консултативния съвет на министерството и има за цял да създава стандарти за работа и да защитава бизнеса. Ето точния текст на отговорите им.

От двете становища мога да си направя извода, че поръчката е била спряна заради шума, който се вдигна. Като причина се посочва факта, че нито една фирма не е отговаряла на изискванията. До къде е била стигнала поръчката преди да бъде спряна? Имало ли е избрани? Има ли виновни в случая? Това са само част от въпросите, които остават без отговор за този конкретен скандал (а и не само). По важния въпрос обаче е дали и каква ще е следващата поръчка. Ще тръгне ли и тя през лабиринтите на бюрокрацията с надеждата, че няма да я забележим? Кой ще я изготви? Кой контролира тези неща? Аз лично бих искал да видя лице и име в това министерство, а не просто подпис „МИЕТ“ и прехвърляне на топката. Ясно е, че всичко е обвързано с фирми и външни изпълнители, но хайде поне веднъж да стане ясно, че парите не са подарени и нещо е реално свършено. Не казвам, че няма и успешни проекти, но всички сме наясно, че досега никога не е ставало ясно, че нещо се върши като хората.

В последно време нещо зачестиха текстовете от политици. Днес Дневник излиза със заглавие „Станишев с нова статия„. От началото на сдърпването между Първанов и Борисов, първия излиза редовно със статии съдържащи критики и препоръки към правителството. Не малко и от депутатите ни – както тези в България, така и тези в Европейския Парламент, имат свои блогове. Някои дори вече са в Twitter. Забелязва се също така минаване на някои журналисти и политически анализатори към мрежата. Примери – Бедров, Бареков и Коритаров.

Покрай европейските и парламентарни избори и аз писах много за политика. Сега пак пиша, но по-малко. През тази година на няколко пъти ме заклеймиха, че едва ли не гоня политическа кариера и се опитвам да се харесам на някого. Със същото са се сблъсквали и други блогъри. Бях много учуден, когато още миналата година ме включиха в няколко списъка за политически блогове. Та запитах се аз – къде е границата между блогващия политик или политическия блогър?

Първо според мен трябва да си отговорим какво е това политик. Според bg.wikipedia, това е човек, който отстоява определени позиции и набира подкрепа за тях в процеса на взимане на решения. Тук говорим за решения на държавно ниво. В този смисъл смятам, че целта на блогващия политик е да покаже позицията си по даден въпрос, за да привлече последователи, а на политическия блогър – да я анализира, да чете между редовете и да промени мнението на последователите. Понякога обаче границата наистина се размива – на практика всеки, който пише блог е блогър, а всеки с достатъчно изразена позиция може да се каже, че участва в политическата дискусия. Разликата за мен обаче е съществена – блогърът привлича вниманието към даден проблем, обединява хората около идея и търси подходящи политици да се заемат със случая. Политикът пък събира хора около себе си и убежденията, които отстоява, като убеждава всички, че представлява точно тях и всички останали грешат.

Политиката и блоговете в България обаче почти не се докосват. Статиите, които се спускат от политическата сцена са повече избягване на директната конфронтация, колкото упражнения по блогване. Коментарите на блогърите от друга страна остават предимно незабелязани поради сравнително малката им аудитория. Все пак има изключения – блогосферата в България далеч не е малка и някои инициативи предизвикват небивал интерес. Последват коментари, политически извинения и потулване на случая. Искрено се надявам това да не се случи с идеята за публикуване на гласовете на депутатите в мрежата, но отношението на политиците до сега ни учи на друго.

Кратката история на интернет обществото ни обаче дава надежда – развива се бързо и придобива значително влияние. Едно допълнително подобрение спрямо досегашното политическо говорене, което аз виждам в статиите е, че с тях може да се развиват по-сложни съобщения и концепции от тези, които обикновено събираме в прости поговорки и метафори. С двеста думи може да се каже повече, отколкото с една пица или меню. Според мен тенденцията върви към сближаване на комуникацията между двата вида пишещи, които разглеждам. Докато обаче хората не разберат, че да говориш за политика не означава, че се правиш на политик, някои блогъри ще трябва да приемат с чувство за хумор заядливите коментари.

Вижте и инициативата за промяна на правилника на Народното Събрание с цел да се публикуват всички гласове и отсъствия на депутатите в интернет малко след вота:

Една добра идея – гласовете на депутатите в интернет

В последните дни се появи една много интересна идея за това гласовете на народните ни представители да излизат директно в интернет и то в рамките на 24 часа след гласуването. Към този момент, информацията за гласа на всеки един депутат е хем публична, хем може да се придобие само след искане на парламентарна група. Така е доста трудно за нас, обикновените граждани, да разберем кой депутат как е гласувал. Според мен това е важно за една демокрация. Когато избираме представител от нашия регион, колкото и да е спуснат от някоя партия и да не осъществяват контакт с нас, пак трябва да знаем как той/тя гласува от наше име. Също, така можем да наблюдаваме поведението на отделни депутати и да го сравним с публичната им позиция и критики.

Юридическа аргументация може да намерите на страницата на инициативата, наречена „613″ по името на члена и алинеята, които трябва да се променят. Там може да подпишете петицията и да видите конкретното предложение за поправка в правилника на Народното Събрание. За това как това може да бъде осъществено има много предложения. В Европейския Парламент се публикуват клипове с всяка отделна реч и документи със списъци на присъствие и гласуване. За жалост обаче, те са трудно четими и объркващи.

Моето предложение е да се направи еднопосочна връзка между електронната система на парламента със сайта им. Така ще може да се чете информацията за присъстващите и гласувалите практически в реално време. Също така ще е невъзможен външния достъп в тази система, което е от съществено значение. Като примерна визуализация на резултатите съм дал графика горе. Човек може да минава върху квадратите и да вижда снимка с името на всеки депутат или да търси поименно. Когато кликне на него, ще се отваря историята на гласовете и присъствието му. Този сайт може да се разшири и да се добавят записи на изказванията му по съответните закони и дебати.

Цялата система е елементарна за създаване и може да бъде направена от всяка фирма за интернет дизайн. Дори аз мога да я направя в свободното си време. Свързването със системата на парламента също не би трябвало да е трудно, защото познавайки как работят такива програми, сигурен съм, че вече има подобни връзки вътре в самия парламент. Това, което остава е малко политическа воля и откритост пред гласоподавателите – нещо, което новите народни представители тиражират като приоритет в работата си.

Вижте какво се пише за този сайт в Twitter.

Уволнение

Красимир Юскеселиев@Dnevnik

Днес Инвестор.bg съобщава, че Анелия Крушкова е уволнена от поста председател на Държавната агенция по туризъм (ДАТ). Макар, че тази агенция да е в ликвидация, тя на практика все още работи и пуска държавни поръчки за милиони. При това не за един или два, а за цели 6.4 милиона – над два пъти повече от бюджета ни за реклама на туризма, както коментира Дневник. При това в условия на задълбочаваща се криза и постната пица на Дянков. Веднага в Twitter се появиха шеги, че не е здравословно да се дава интервю в този блог, визирайки въпросите, които й зададох в началото на месеца. Дали това интервю е било една от последните капки в чашата – не мога да знам. Там тя посочи, че са разгледани параметрите на чуждестранни туристически сайтове и посочи фирмата „Едита Груп” ООД за съставител на скандалната обществена поръчка.

Чуждестранния опит

На няколко места открих препратки към представителни сайтове на други държави и как те са вдъхновили желанието на ДАТ за хвърляне на толкова пари в проекта. Затова реших да поразпитам колко са стрували те. Писах на доста такива и до сега съм получил 8 отговора. От два ми казаха, че информацията е поверителна. В четири ми обещаха да проверят информацията, а от два ми я изпратиха – australia.com и visitdenmark.com. Първите ми пратиха страницата с пълните им финансови отчети за последните 10 години. Дания пък ми дадоха директен отговор – отнело 10 месеца за изграждане на сайта, 800 000 eвро е струвало всичко (снимки, клипове, преводи) и се обновява на около 4 години. Това е с 400000 лева по-малко от нашата поръчка, езиците са 23, а не 9 и средната заплата в Дания – най-голямото перо в разходите – е някъде 20 пъти над тази в България. Интересно ми е някой задавал ли в същите въпроси преди мен?

Кой оцени сайта на 2 милиона?

Питаме Анелия Дошева, собственик и управляващ директор на „Едита Груп” ООД, която е спечелила обществената поръчка за изготвяне на обществена поръчка за нов представителен сайт на българския туризъм. Сайта на фирмата може да откриете тук, а оригинала на писмото й може да свалите тук (pdf).

Има ли вашата фирма опит и специалисти в изготвянето на интернет сайтoве, одитирането на фирми, които го правят или в интернет рекламата и PR?

Да, управляваната от мен фирма разполага с необходимите специалисти в изготвянето на интернет сайтове, интернет реклама и PR. Техни автобиографии, копия от дипломи, сертификати и други доказателства за квалификация и професионален опит са приложени в документацията за участие по обществена поръчка с предмет: “Изготвяне на документация за възлагане на обществени поръчки”.

Изготвихте ли оценка на техническите параметри на други подобни сайтове, на ефективността на кампаниите свързани с тях, както и на нужния опит и знания за изготвянето им?

Експертният екип е изготвил оценка на техническите параметри на базата на сайтове с различна визия, като: spain.info, visitbritain.com, visitdenmark.com, visitgreece.gr, tnvacation.com, australia.com. По наше мнение подобни сайтове са функционални и удобни за потребителите, а кампаниите свързани с тях – информативни и ефективни.

Изготвихте ли оценка на техническите параметри на други подобни сайтове, на ефективността на кампаниите свързани с тях, както и на нужния опит и знания за изготвянето им?

Обществената поръчка с предмет: “Изготвяне на документация за възлагане на обществени поръчки” е част от проект BG161PO001/3.3-01/2008 „Подкрепа за ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване”, който се осъществява въз основа на схема за безвъзмездна финансова помощ и е финансиран от структурните фондове на ЕС.

Сами си преценете. Как изглежда собствената страница на тази фирма, както и допълнителни връзки и коментари по казуса може да намерите в предишната ми страница:

Защо дават 2 милиона за сайт на туризма – отговор на Анелия Крушкова

Когато обяснявам, че цените на тока, водата и дори парното в България са ниски, посрещат ме с насмешка. Друга обаче е реакцията, когато споменавам, че тока в Германия струва 42 стотинки на киловат/час или че водата е 12 лева на кубик – нещо, което в някои части на България се плаща за цял месец. Затова ето някои сурови данни от сметките, които получих последната седмица. Умножавайте грубо по две, за да получите цената в лева.

Комунални разходи

Цените са за апартамент от 77 кв. за година. Неща като почистването на улиците и снега се плащат директно от гражданите, а не от общия бюджет на общината. Освен това всички да длъжни са плащат за поддръжка на градинката около блока и почистване на фасадата на блока. Цените се определят по площта на жилището и региона, в който е. После защо било чисто в Германия…

	Жилищен данък	240 €
	Свързване с водопровода	16 €
	Данък смет	307 €
	Чистене на улиците	16 €
	Чистене на снега	23 €
	Поддържане на градинките	131 €
	Ток за стълбището	35 €
	Чистене на фасадата	10 €
	Общо (на година)	778 €

Ток

Тук ще ви дам най-евтината тарифа, която въобще може да се намери през 2009-та. Получава се след отстъпка, че си я поръчал през интернет и субсидия от правителството, че се използват изцяло възобновими източници на енергия. Базовата цена е 5€ на месец, а на киловат/час струва 21 цента. Така за двама човека на година излиза около 650€ или 54€ на месец при използването на енергоспестяващи уреди и крушки. При стандартните тарифи, които повечето хора използват, цената скача с около 50%. Интересен факт е, че с тези субсидии, Германия стимулира строенето на вятърни, водни и слънчеви централи. 9,3% от използвания ток е от вятър, 4,4% от биомаса и малък процент от слънчева енергия. Над 85% идват от водните централи в скандинавските страни, които продават този тип ток на Германия, защото дават по-висока цена от вътрешното потребление. Не, че ВЕЦ-овете са толкова екологично чисти, но както и да е.

Сметка за вода

Всичко се изчислява върху кубиците използвана студена вода. Цените са от 2008-ма.

	Студена вода	2,5061 € / кубик
	Отпадни води	3,0488 € / кубик
	Такса водомер	0,3186 € / кубик
	Такса проверка на водомер	0,0926 € / кубик
	Общо	5,97 € / кубик

Топла вода и парно

Цените тук са отново от 2008-ма. Тъй като при топлата вода и парното са трудни за обяснение кое кое е, за общ поглед над нещата ще ви кажа, че в апартамента живяхме 4 човека, нямахме миялна машина, а апартамента беше добре изолиран. В края на година разходите за топла вода и парно бяха 3000€ или 250€ на месец.

	Основна цена т.в.	2,884 € / кв.м.
	Топла вода	11,437 € / кубик
	Основна цена парно	6,484 € / кв.м.
	Парно към единица	0,136 € / кв.м.

Много важен въпрос при водата, топлата вода и парното е, че изравнителната сметка се получава година след като изтече разглеждания период. Надплащания от по 200€ са нормални. Примерно, сметката за 2008-ма се получава сега, в края на 2009-та и цените горе са от там. Тока и водата се отчитат веднъж на година. Парното – по два пъти, освен ако няма дигитални четци, които се отчитали от разстояние всеки месец. Така цените, които ви показвам определено са се качили с поне 10-20% за 2009-та, тъй като горните цени са били скочили с 35-40% спрямо 2007-ма.

Ами заплатите?

Разликата в приходите е сериозен въпрос и донякъде наистина оправдава разликата в сметките между Германия и България. Има неща, които не се взимат в предвид:

Нека го погледнем и от другата стана. Техниката и суровините в Германия и България струват относително еднакво. Заради международните договори цените на петрола и газта е различна, но не чак толкова. Важна разлика е цената човешкия труд. В България той струва много по-малко от този в Германия. На един техник тук ще му платят около 2500-3000€, а в България – 8 до 10 пъти по-малко. И когато през 2008 заплатите в много сектори скочиха изкуствено поради липсата на квалифицирана работна ръка, не трябва да се учудваме, че това повлия на цените.

Трудът обаче не е основно перо в сметките за ток, парно и вода. Цените им в Германия не се определят спрямо доходите на населението. Нееднократно се обявява, че цените в България са изкуствено занижени и това е факт. Първо, защото хората няма да издържат на натиска и второ – политиците не биха си сложили главата в торбата. Ефекта обаче е, че един съществен проблем като този с инфраструктурата се отлага във времето и така се задълбочава още повече. Това е защото при тези цени, подновяване и дори поддържане на водо- и топлопроводите е невъзможно. И после се чудим защо се губят някакви си 40-60% от водата и парното.

През последните месеци спорадично излизаха съобщения, коментари и протести за държавната поръчка за подновяване на представителния сайт за туризма в България. Че имаме нужда от нов сайт е ясно и осъзнаването на силата на интернет от страна на държавната агенция е похвално. Това, което разбуни духовете обаче е нереалистично голямата сума, която държавата дава за тази цел – почти два милиона лева. Връзки към новини и коментари по темата може да намерите в края на статията.

Поради редицата неясноти около конкурса и определянето на сумата в края на Октомври писах на председателя на Държавната агенция по туризъм – Анелия Крушкова. Оригинала на писмото и отговора й (Изх. № ОПРР-03-385/29.10.2009 г.) може да свалите по-долу. Изглежда това, че се представих за „представител на тази четвърта власт“ и „експерт в конкретната област“ помогна за да ми получа отговор в рамките на едва три дни.

В отговорите Ви до сега Вие не упоменавате коя консултантска фирма е била наета да изготви критериите за обществената поръчка. Този аспект е от критична важност поради съмненията за конфликт на интереси и според законите за достъп на информация, обществото има право да знае. Коя е фирмата и по какви критерии е била избрана?

Фирмата, изготвила техническото задание по обществена поръчка с предмет „Доразвиване на официалната туристическа страница на България www.bulgariatravel.org и създаване на мултимедиен каталог на туристически обекти /атракции/ маршрути” е „Едита Груп” ООД. Фирмата е избрана след провеждане на обществена поръчка за избор на консултант с предмет „Изготвяне на документация за възлагане на обществени поръчки“ с обособени позиции.

След одобрение на документацията от Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” (УО на ОПРР) с Решение на председателя на Държавна агенция по туризъм (ДАТ) е обявена обществената поръчка.

В рамките на обществената поръчка, изготвена ли е оценка за състоянието на българския пазар и колко потенциални фирми биха могли да кандидатстват за поръчката? При такива високи изисквания е логично да се заключи, че е възможно да няма български фирми, които да имат възможност да я изпълнят. Една такава оценка е задължителна в такъв случай, за да се прецени дали ще е нужно да се поканят чуждестранни фирми.

При провеждането на обществената поръчка, ДАТ е спазила законовите принципи при провеждане на обществени поръчки, а именно: осигуряване на публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, и равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Обществената поръчка беше обявена на сайтовете на: Агенция по обществени поръчки, Държавен вестник, Държавна агенция по туризъм и на официалната страница на Официален вестник на Европейския съюз. По този начин се предоставя възможност да участват както български, така и чуждестранни заинтересовани лица.

В условия на криза, такава голяма обществена поръчка внася смут е обществото. Дори всичко да е изрядно, предполагам, че сте наясно, че имиджа е много по-важен от документацията. Какъв обществен контрол над избирането на изпълнител и надзора на изпълнението сте предвидили?

В условията на криза, единственият начин България да запази пазарния си дял на световния туристически пазар е да предприеме решителни действия за повишаване на качеството на туристическия продукт, разнообразяване на предлагането и активизиране на рекламните и маркетингови дейности. С изключително скромния бюджет за национална реклама през последните години не бе възможно да се предприемат мащабни рекламни и маркетингови дейности. Структурните фондове на Европейския съюз (ЕС) ни предоставят такава възможност точно в момент, в който те са ни изключително необходими. Тази обществена поръчка е част от мащабен проект, финансиран от структурните фондове на ЕС, който има за цел да преодолее изключителното изоставане на България в използването на съвременните информационни технологии и он-лайн маркетинга.

Сами преценете до колко конкретни и коректни са отговорите й. Не съм запознат с фирмата „Едита Груп“, но от сайта им личи, че се занимават предимно с продуциране на музика и филми, както и малко с реклама и PR. Не видях да пише нищо за направа на интернет сайтове. Днес ще пиша на управляващия им директор с въпроси как са подготвили тази поръчка. [Допълнение] Ето отговорите им [!!!] Тук може да свалите оригиналите на въпросите ми към ДАТ и отговорите им. Повече по темата прочете тук:

СъПерник: Анализирай това: Държавната администрация със сайт за 2 милиона лева, Сайт за 2 милиона. Част втора и Част 3: Победа на фронта – Държавата ще преразгледа сумата от 2 милиона за сайт
ABC Design & Communication: Колко уеб агенции печелят по 2000000 лв.?
168 часа: 2 милиона лева за държавен сайт – снимки 1, 2, 3 и 4
Дневник:
Европа ще плаща втори път за бранд на България, От европарите за туризма са договорени 43 млн. лв. и 11 кандидата се борят за „доразвиване“ на държавен туристически сайт за 1.9 млн. лв.
Разкрития.com: Имате ли излишни два милиона лева? Направете си сайт!

Надали ще трябва да търся дълго. Мрежата е засипана от информация за новата кметица. Да, ясно е кой ще спечели и който се усмихва сега и твърди, че трябва да изчакаме, му е ясно какво стои зад тази усмивка. Когато бях в София в началото на седмицата, хората, които срещнах, говореха за Фандъкова като „кметицата“. Доколко това е естествено в дадената ситуация ще кажат политическите анализатори. Дори аз се радвам, че тя ще спечели, защото идеята ми за това да един български град да кандидатства за Европейска Младежка Столица може и да има шанс в лицето на човек занимаващ се с образование и младежта. Това разбира се, ако се преборя за вниманието на екипа й с други много добри проекти като този за столицата ни през 2020 г., който обикаля Facebook през последните дни.

Демокрацията ни казва, че дали или не кандидатката на ГЕРБ ще спечели, зависи изцяло от волята на народа. Според Станишев в България вече няма независимост, а само волята на Борисов. Дали това са бленуванията на един отчаян подсъдим, примката около чиято шия се затваря или оценка на неразбран опозиционен лидер, историята ще каже. Въпреки, че съм на 2500 километра, аз също като всички останали гледам отблизо, а когато не виждаме голямата картинка, всичко излиза изкривено. Истината е, че сега наистина Борисов води парада. Истината е, че го избрахме да оправи нещата и да изкара кирливите ризи на старите. Истината е, че знаехме, че имат много такива и че всичко в държавата е объркано. Истината е, че всеки искаше явно или тайно твърда ръка, която да стегне нещата. Е, получихме я. Не мога да кажа дали това е само медиен образ, плод на толкова популярната дисциплина бягане с препятствия наречена PR, или нещо реално. Факт е, че всеки ден виждаме нови и нови проблеми, скандали, дупки в бюджета, откраднати пари и имоти, злоупотреби и несвършена работа. Факт е, че отдавна буквално виждахме тези неща, защото ни удряха в лицето всеки ден. Защо тогава сега очакваме нещо различно от постоянен поток от най-запомнящия се реквизит на Дзифт.

Едно нещо в думите на Станишев обаче удря право в целта, в пукнатината на публичния имидж на „новите“. Това е усещането за еднолична власт на Борисов. Каквото и да стане той се намесва, порицава и помирява. Сякаш всичко минава през него и той взима решенията в тази държава. Здравия разум ми казва, че това е невъзможно поради огромния обем информация и знания, които са нужни. А решенията въобще не са лоши – поне както ги виждаме в мрежата и по телевизията. Не мога обаче да се отърся от впечатлението, че кметицата ще е просто поставено лице в София и той ще си остане „неговия град“. Трябва ли?

Един от основните въпроси, който задаваха на Зелените по изборите беше дали техните депутати ще разбират и работят за въпроси различни от екологията. Отговорът беше доста коректен – трябва да има хора сред всичките двеста и нещо, които се фокусират предимно върху тези теми. Фандъкова обаче е една. Ще може ли да взима добри решения за всички аспекти от проблемите на столицата? Според мен отговорът е ясен – няма никакво значение. Не защото няма да има власт, дума, ресурси или възможност – просто нищо не зависи чак толкова от кмета на столицата. Докато беше кмет, Борисов поправя, строи, разширява – това може един кмет – да кърпи. Проблемите на София започват и свършват с пренаселеността. Тя пък е симптом на много старо заболяване на държавата ни – централизацията. Липсата на възможност за развитие в останалите градове тласка всички към мястото, където ги има. Този проблем може да се реши само централно – от новия офис на Борисов. Затова и единствената роля на Фандъкова ще е да кърпи с какъвто бюджет падне „отгоре“.

Точно затова и ще спечели – защото софиянци знаят, че ролята на кмета не е да е опозиция, както беше до сега. След днешния ден Станишев и Доган ще заковат определението за тоталитарен режим във всички свои речи. Няма да има обаче значение, защото всички ги мислим за клоуни и вече почти си ги представяме в карирани дрехи. Дали и те си се представят така? Дали Фандъкова обмисля как ще предекорира офиса на Бойко? Дали ще има стимул да развива столицата и дали ще даде фокус върху образованието на младите?

А да, все пак от вас зависи дали ще бъде избрана тя или ония другия. Ще гласувате ли?

Нека започна с проектите за екологично чисто съществуване. Има две основни направления, по които човек може да тръгне, ако не иска да вреди на природата – да излезе изцяло извън системата (off the grid) като произвежда и консумира всичко сам, както са правили хората преди хиляди години, или да се опита да намали отпечатъка си. Първия вариант естествено е нереалистичен, но втория се прилага доста добре – хората слага слънчеви панели на покривите си, избират продукти с по-малко пластмаса, харчат по-малко вода и пестят ток. Добър пример за това е Израел, където всяко домакинство е задължено да си набавя определен процент от топлата вода чрез слънчеви колектори.

Проблемът обаче е, че подобни решения или не могат да се приложат в голям мащаб, или всъщност пречат на околната среда. Да вземем фото-волтажните клетки – те съдържат материали, производството на които отделя много токсични вещества. При създаването на изолационната вата често се поличава доста отпадъчна продукция, която също е вредна. Бетонът, на който разчита цялото ни строителство, е токсичен по време на производството си, а в много по-голяма степен след като сградата е се разруши. Въобще всяка дейност в съвременния свят е свързана с изработването на нужните инструменти и инфраструктура. За жалост това производство е обвързано с множество отпадни продукти и замърсяване. Още по-големи проблеми настъпват след експлоатацията, когато продукта бъде изхвърлен. В университета по CAD/CAE системи ни учат, че в процеса на проектиране трябва да предвидим всички тези неща и да осигурим устойчиво производство. В реалния живот обаче това въобще не се случва.

Отговорът на този проблем идващ от много природозащитници и активисти е всеки индивид да намали до минимум енергията, която използва и да избира продукти с устойчиво производство. Много хора се опитват да го правят и това създава сериозна ниша в пазара за екологично чиста продукция. Европа е полудяла по био храните, а телекомите предлагат програми за рециклиране на старите телефони. Дори производителя на електрическата кола Tesla включва в цената рециклирането на батериите след като живота им свърши. Всички тези стъпки в правилната посока се забелязват и получават доста медиен шум, но остават само на повърхността. Електрониката пак бива изпращана в южна Азия в огромни сметища, пластмасата пак свършва в средата на Тихия Океан, а строителните материали са не по-малко токсично.

Проблемът е, че технологията се развива бързо и изпреварва разбиранията в обществото ни. Тази тенденция сякаш се вижда най-добре в липсата на устойчиво развитие. Не осъзнаваме истинската цена на това, което купуваме, защото тя се формира на базата на търсенето, а не на вложените материали и усилия. Да се пренася бутилирана вода през океана е рентабилно икономически, но не и от гледна точка на промените в климата. Екологичните промени липсват като фактор не само в мисленето на огромна част от хората, но и в икономическите уравнения. Това, че 2-3% от потребителите предпочитат био продукция не означава, че компаниите ще се стараят да опазват природата. Чист и здравословен продукт не означава задължително чисто производство. Ако компаниите нямат икономическа полза да щадят природата във фабриките си (или икономически санкции, ако не го правят), те никога не биха тръгнали в тази насока. Идеализмът на този или онзи ръководител далеч не са достатъчни за да се преобрази една цяла индустрия.

Затова и срещата в Копенхаген през Декември ‘09 е толкова важна. Там ще се решават точно тези въпроси – какво трябва да се направи на макро ниво, колко струва метричния тон CO2 и как индустрията да пожелае да стане устойчива. Все неотложни въпроси с невъзможни решения. През това време учените ни казват, че промените в климата са вече необратими и можем само да намалим ефектите му.

Потребителите пък избираме единствено това, което ни предлагат с илюзията, че влияем на пазара. Информацията за скритата цена на новата ни къща или стоките в количката ни е на разположение, но предпочитаме да не я видим. И това е в реда на нещата – съзнанието ни умишлено отблъсква вината във всяка нейна форма. В същото време активистите скандират, че трябва да спасим планетата от замърсяване, животните от изчезване и климата от затопляне. Планетата си е добре, животните идват и си отиват, а климата ще се охлади в един момент. Ние сме застрашените и ние сме тези, които имат нужда от спасение. За жалост процесите, на които се базира обществото, икономиката и промишлеността ни са толкова консервативни, че надали ще можем да ги адаптираме без първо да сринем всичко из основи. Както са тръгнали нещата, мисля, че природата ще ни направи тази услуга.

Повече за Blog Action Day, както и статии от останалите 8000 блогъра, може да намерите на официалната страница на инициативата. Също така, може да посетите блогърското състезание Th!nk About It, където темата също е промените в климата, а кулминацията е срещата на върха в Копенхаген към края на годината.

Ето още участници в инициативата Blog Action Day: Мариана Евлогиева, Greentech-bg, Екоблогът на hypesht, Зорница Маркова, ЛейкаПейка, Людмил Арсов, Оптимистично, Terraincoglita, BOYO’S F(L)IGHT, EULaw, Grafiki.bg, ZaPrirodata, Тanparmaiel, konxompax, Kreativen.com, marfiland.blogspot.com, visionforweb.com, ivosiliev.com, posterous.com… и още много други.

Само на мен ли така ми се струва или има нещо притеснително около новата власт? Не виждам тъмни сделки, защита на частни интереси или кръгове от фирми, но затова пък показно се проявява желание за работа, активност и реални мерки. Медиите ламтят за всяко парче внимание на Борисов и охотни ни показват как хората му са запретнали ръкави. Сегашната опозиция, за разлика от предишната, не скандира за бездействие и корупция. Двата им реални упрека са, че няма приемственост (че нали точно затова избрахме новите) и че парламента изоставал от техните темпове (законодателството не е маратон).

Цветя и рози.

Все пак някак вътрешно усещам, че нещо не е наред. Може би съм свикнал да ми замазват очите с медиен цирк и да въртят сделки зад сцената. Сделки, които едва след години да излязат наяве. Сега властта изглежда така, все едно смазва ръждясалите колела на държавата и мъчно започва да ги върти. За целта трябва време и ние им го даваме. Съществува негласен консенсус в обществото за 6 месеца, през които да влязат в роля. В един анекс към този консенсус обаче си остава нетърпеливото и почти мазохистично очакване и те да се издънят – да покажат сигнали за корупция, мързел и некадърност до края на гратисния период. Не защото искаме, а защото винаги така е ставало.

Историята се повтаря.

А какво ще стане, ако този път е различно? Ами ако тези вземат, че се окажат (и останат) свестни и наистина тежката държавна машина тръгне напред? Аз знам – тогава темите на дневен ред ще се променят. Няма да си говорим за братски подялби на еврофондовете, корумпирани министри и чалгаджийски спорове между управници, а за детайлите на сериозни теми като здравеопазване, образование, външна политика и малцинствата.

Сега не говорим за сериозни неща – те ни биват съобщавани с очакване за реакция. Реакция обикновено няма, защото обществото няма мнение. Единствено за вдигането на пенсионната възраст реагирахме и то защото въпросът бе първосигнален и засяга пряко стотици хиляди. И не я приеха. Ето това е активна позиция. За останалите теми обаче такава липсва. Всички говорим убедено за Марио Николов, Доган и Мургините, но не и за инвитро-то, интеграцията на циганите, модернизирането на образователната система и боклука. Темите са безкрайно сложни, а мнението ни се ограничава в простото „Трябва да се оправи!“. Тези теми не се оправят от някого като Борисов или Дянков, а с дискусия в обществото. Не искаме закон за амнистия – поставяме натиск на парламента, а не 6 месеца по-късно да овикваме света през свършен факт. Така стоят нещата в едно гражданско общество. Или поне би трябвало.

Медийна политика и телевизионни зомбита

Може би точно това ме притеснява – в България досега не сме имали възможност, а и не сме изпитвали нуждата да изразяваме активна позиция по широка гама от теми извън прекия ни интерес. Този аспект от демокрацията не сме успели да го усвоим през тези 20 години. Гласуването не се брои тук, но и то ни е такова – никакво. Затова и може би управлението на Борисов за сега е успешно – не се допитва много до обществото, държи голямо доверие, не зачита много разделението на властите и действа. Заради това, че действа му се радваме сега – просто е нещо ново и различно. Кога обаче ще дойде момента, в който ще опрем до детайлите и те ще действат без да се допитват до нас? Ще имаме ли капацитета да реагираме? Те ще ни чуят ли?

Тези въпроси ме терзаят. Притеснението ми идва не толкова от новата власт, а от отношенията й с нас. А ние – обществото – сякаш сме доволни и на толкова. Ще се научим ли да си искаме без да просим?

Благодаря на Yoz за снимката.

След 4 дни няколко български блогъра ще пристигнат в Копенхаген за двудневна блогърска среща. Макар и темата да е различна, надали ще се различава по същество от тази, която ние посетихме през Януари. Единствено кръгът от хора ще е по-широк, а културите, с които ще се сблъскат ще са много повече. Съдейки по новите регистрации в социалната мрежа на Th!nk, на събитието ще присъстват хора от цял свят. Съдейки по предишния кръг, почти никой от тях няма да живее в собствената си държава (било то заради учение или работа) и ще говори поне още два езика. По-международно от това няма накъде.

Кои са тези българи? От профилите в социалната мрежа открих няколко нови регистрации. Доколкото знам Алекс и Христо няма да участват, а останалите българи, регистрирани за ЕС-дискусиите нямат активност от Май. Затова свеждам списъка до тези 3:

Вихър Георгиев – учи „Европеистика“ в СУ има два блога на темата – на български и на английски. Профилът му в Th!nk е тук.

Люси Сетиян – редактор е в AzCheta, ArmenGenocide.org, Труд и 24 Часа. Online журналистка с две думи. В Th!nk има по равно блогъри и млади журналисти, а и напоследък журнализмът заприлича все повече на блогърство. Или май беше обратното… Както и да е – ето го блога й, Twitter, профила в Th!nk и първата й статия там за замърсяването.

Мария Василева – добре позната ни блогърка. Основния й блог е Галерия на усмивките, а наскоро е започнала блог за образованието Re:thinking Education. Очаквам също интересни неща от теб. Ето профилите й във Facebook и Th!nk.

Сигурно някои от тях нямат опит в блогването или са писали на съвсем различни теми и езици. Това е забавното на такива инициативи – да те вкарат в различна среда, която предразполага невероятно към креативност и активност. Предлагам да следим какво ще напишат те, какво и всички останали, в Th!nk блога и да поддържаме активна дискусия, защото темата е важна и всеки може да научи нещо.

Ето трейлъра на откриването в Копенхаген:

Изчакайте минута да се свали целия файл и ще може да прехвърляте по-напред в записа.