Карта с регистрираните до сега в Европа

Има много начини да се подобри ситуацията. Сайтът Glasuvam.org е един от тях. Целта му не е да събира декларации, а да информира. Ако живеете в чужбина, може да попълните във формуляра града и e-mail адреса си. Те се записват през криптирана връзка в таблица и на картата се маркира, че има желаещ да гласува. Може също да отбележите дали искате да разпространявате информация или да помагате в организирането на секция. Към този момент имаме над 40 такива регистрации.

Когато наближат изборите, ще ви изпратим на мейла информация как се гласува, какви са правата ви, ще прикачим декларация за предварително регистриране и линк къде да я попълните online. По града, който сте дали ще ви изпратим най-близките до вас секции, както и контакти на хора, които са заявили, че искат да организират секции. Така ще може да им пишете, да съберете заедно 100 декларации и да направите секция във вашия град.

Разбира се, контактите ви няма да бъдат предоставяни нито на Външно, нито на ЦИК, нито на трети лица. Ако искаме да ви свържем с други ще ви пишем изрично дали сте съгласни. Няма да ви изпращаме спам или агитационни материали. Сайтът няма връзка с никоя политическа партия, НПО или държавна институция.

Какво се прави за изборите в чужбина?

Това е един от многото сайтове насочени към повишаване на активността в чужбина и подобряване изборният кодекс. Такива още са IskameDaGlasuvame.com, където са събрани докусии и новини от предишни избори, формуляр за online попълване на декларации и организиране на секции в рамките на предизборната кампания. Проектът Изборен Кодекс, Обществените съвети и Института за развитие на публичната среда обсъждат подобрения в кодекса. Платформата За честни избори събира сигнали за нарушения в изборния процес. В този блог пък през последните години пускам доста статии, клипове и документи по темата. Свързахме всички сайтове в мрежа от активисти, за да работим заедно, да споделяме идеи и да помогнем максимално за подобряване на изборите не само в България, но и зад граница.

Тази мрежа от активисти изпраща постоянно идеи, предложения и критики към законотворците във връзка с Изборния кодекс. Промени до следващите избори ще има и силно се надяваме да изчистят големите спънки, които имаше при предишните няколко вота. Външният министър Николай Младенов даде някои предложения за промени (3) и каза, че тази или следващата седмица ще изкара конкретни мерки за подобрение на изборите в чужбина.

Как работи Glasuvam.org?

Самият сайт е сравнително прост. Формулярът е направен на Google Forms, което осигурява криптирана връзка. Въведената информация се съхранява в таблица, която се чете от скрипт на сайта ми на всеки 30 мин. Този скрипт търси в Google географските координати на града и слага маркер на картата леко встрани от тях. Така се предотвратява трупането на много маркери в една точка. В списък на сървъра се пазят само координатите и дата на въвеждане – e-mail адресът се държи единствено е заключена Google таблица. Този модел е доста удобен за всякакви кампании – събиране на доброволни по места, организиране на групи и прочие. Затова отворих кода на сайта и може да го свалите от GitHub.

Сайта има и една скрита възможност, която скоро ще активирам – да показва слоеве с други данни. Свалих адресите на всички посолства и консулства на България в чужбина и щом събера координатите на всички, ще ги наложа върху картата. Когато се кликне на всяко посолство ще пише какъв е адреса, дали е имало секция преди и колко са гласували на предишните избори. Когато станат ясни секциите за следващите избори, ще направя карта и с тях и по нея ще изчисляваме къде е най-близката секция до всеки записан.

Ако имате идеи, критики или коментари – пишете в коментарите. Ще се радвам, ако споделите сайта с ваши познати в чужбина, за да съберем повече желаещи да гласуват.

Източници:
(1) Брой на българските граждани в чужбина – Обществени съвети
(2) Резултати от президентските избори 2009 – ЦИК
(3) Някои идеи за промени в изборното законодателство – Н. Младенов

Оказа се, че планът е бил пуснат на сайта още на 11-ти, но никой не го е забелязал. Заедно с него има и прес съобщение, че представител на кабинета ще участва днес на срещата на OGP в Бразилия и ще говори за нашия план. Може да го свалите в PDF версия по-долу.

Добрите новини

Планът започва с увод за целите на откритото управление и изброява нещата, които са свършени вече. Споменават се мерките за публичност на изготвянето на бюджета, стенограмите и решенията на кабинета, развитието на електронното правителство, регистрите, порталът Strategy.bg и този за обществените поръчки. Сред тях е намерил място и гражданският проект OpenParliament.net на Института за развитие на публичната среда. Този сайт в момента представлява блог, но съвсем скоро ще комбинира на данните на парламент, които отворих през декември заедно с такива от търговския регистър и сметната палата. Така ще дава добра представа кой какво прави сред управляващите ни. В плана са включени също законът за достъп до публични данни и свързването на касовите апарати.

Има няколко положителни точки, които се заявяват в плана. Четири от тях са сред предложенията, които изпратих на кабинета – изготвяне на единни отворени стандарти за електронни системи услуги, публикуване на подробна бюджетна информация, прозрачност и отчетност на здравните заведения и по-голяма ефективност на законът за достъп до обществени данни. Включени са и доста законодателни мерки свързани с подземните богатства, работата с НПО-та и отчетността на фирмите. За всички тях ще бъдат изготвени стратегии и конкретни регистри с публична информация. Конкретизирани са мерки свързани с електронното управление, които не бяхме виждали по-рано.

Открито управление или отворени данни

Това разграничение е много важно. Отворено управление означава прозрачност и отчетност, но не непременно отворени данни. Открито управление имаме и сега до известна степен – публикуват се стенограми, тонове документи, статистика, има доста публични регистри и сравнително добър закон за достъп до обществени данни. Това е откритото управление – предоставяне на някаква информация. Но за да е полезна тази информация на гражданите, тя трябва да е отворена. Това означава, че вместо да имаме достъп до тонове документи в свободен текст, анализите трябва да са в единен структуриран формат. Вместо статистика за работата на МВР и НАП, трябва да получаваме сурови данни, които сами да анализираме. Вместо разпокъсани регистри с почти неизползваем интерфейс допълнително блокиран с captcha (анти-спам), трябва да имаме интегрирани, свободни за сваляне и пълни данни. Едва тогава публичната информация на откритото управление става отворена. За подробен поглед над разминаването между OpenGov и OpenData препоръчвам труда на Харлан Юу и Дейвид Робинсън. Говорих с тях във Варшава миналата година и описват доста добре разликите и генезиса на проблема.

Пример, който илюстрира това, е Народното Събрание. На сайта им ще намерите може би най-добрите отворени данни предоставени от институциите ни. Въпреки това, дори те чисто технически не стават за работа. Затова се наложи да ги изчистя, смеся и трансформирам. Ще откриете поправените данни на тази страница. Съвсем скоро на OpenParliament.net ще заработи визуализация на тези и други данни. Тогава чак информацията публикувана от парламента ще стане истински полезна – когато обикновените хора имат интуитивен инструмент за анализ на работата на избраниците си. Гигабайтите стенограми в свободен текст, таблици с гласуване и законопроекти не помагат много.

„Може би“ добра новина

Говоря уклончиво, защото планът има два сериозни недостатъка. Първия е, че е изготвен на базата на неформални разговори със заинтересовани лица. Това е добър подход за придобиване на начална представа, но практически липсва публичният процес на консултации, който се забелязваше в други държави. Струва ми се, че повечето от участвалите във въпросните неформални разговори сме учудени, че това е крайният вариант и няма да подлежи на обсъждане.

Вторият недостатък е, че липсва конкретика. Макар това да е все пак просто план, много напомня на стратегията за електронно управление. Тя съдържаше много добри решения и идеи, повечето от тях обаче останаха на хартия. В прес-съобщението на кабинета се споменава, че в рамките на месец ще бъде изготвен списък с конкретни задачи. Те ще се базират на въпросния план и ще ни позволят да следим ангажиментите на управляващите в рамките на инициативата OGP. Остават обаче няколко важни въпроса:

Надявам се, че след днешната среща в Бразилия ще получим повече информация и планът за открито управление няма да бъде подритнат от медиите като поредната политическа клюка. Качествените журналисти ще спечелят най-много от тези данни, защото ще се натъкнат на златна мина от новини и поглед над нещата. Според разбирането им при отразяването на тематиката ще разпознаете едните от другите.

Може да погледнете целия документ на плана тук или на сайта на кабинета.

Проблемът с кучетата в София е налице. Тук и сега. Генезисът е в хората, които са изоставяли домашните си любимци. Вина имат институциите, че не санкционират и регулират този проблем. Като резултат има все повече озверели глутници и изпохапани хора. Вина за последното имат и тези, които хранят кучета и котки заради „Ох, горкото животинче!“

Както всеки проблем, и този е многопластов. Лесно можем да изтребим всички кучета, както правят във Варшава през последната година. Това обаче не е нито морално, нито представлява дългосрочно решение. От друга гледна точка не можем да оставим кучетата намира. Последното реално е предложението на природозащитниците изхождайки от тезата, че кучетата за нищо не са виновни и хората като цяло едва ли не си заслужаваме мъчителната смърт, защото първи сме ги изоставили. Истината е по средата.

Проблемът с глутниците е както административен, така и екологичен. От една страна, когато се изисква налагането на големи глоби, маркиране и регистриране на домашните любимци, любителите на кучета скачат, че това е полицейщина. От друга обаче като се търси решение на уличните кучета, същите се обръщат и казват, че няма никакъв контрол. Според мен трябва да има няколко мерки. Първо – строг контрол над регистрацията на всички домашни любимци. Стана ясно, че имало регистър, но не се използвал, защото щял да се претовари (!). Толкова добре е направен значи (казвам го най-отговорно като програмист с опит в подобни системи) и някой си е „усвоил едни пари“. Ако някой държи животно представляващо риск за околните без съответната регистрация, то това животно да се отнема и човека да се глобява със съответната сума за отглеждането му в следващите 3 години. През това време да се дава за осиновяване. Втората стъпка е маркирането с микрочипове на всички домашни кучета. Така ако някое бъде изоставено ще може лесно да се открие кой е собственика. Третата стъпка е незабавната евтаназия на всички кучета, които са нападнали човек. Трябва ясно да поставим приоритетите си и дори да приемем, че кучетата не са виновни за агресивността си, то тя е налице. В тези случаи обаче трябва да има и разследване за това как стопаните са се грижили за животните и да има санкции. Последната мярка е хайки за глутници и елиминиране поне на водачите. Когато кучетата са в глутници целта им е единствено лов. Това може да са други малки животни или хора. Това е белег за подивяване и отстраняването на алфа мъжкия може да разбие глутницата.

Благодаря за снимките на Георги Кожухаров@Дневник и Събина.

Екологичният проблем обаче често се забравя. Колкото и да бетонираме земята, да отклоняваме реките и да изсичаме горите, градовете ни все пак имат някаква форма на екосистема. Тя се върти около действията на хората, боклуците, които изхвърляме, топлината, която загубват сградите и инфраструктурата, която използваме. В нея процъфтяват мишки, гарвани, хлебарки, гълъби и подивели домашни любимци. Много от тях възприемаме за напаст и това се дължи на разрушеното еко-равновесие. Когато гълъбите, например, нямат естествен враг, те се множат като мишки. Същото важи и за кучетата. Колкото и да са мили на някои хора, в един момент те се превръщат в напаст, която за жалост сами сме си създали. Ако подходи чисто научно по въпроса, ще трябва да ги приравним към хлебарките със съответните мерки. Това обаче не се нрави на много, защото са им близки на сърцето.

Основният проблем, който виждам в диалогът по темата е, че защитниците на кучетата казват какво не искат да се прави. Не се говори толкова какво трябва да се направи. Дневник направи анкета дали последните трябва да се извинят и единият отговор е „Не, общината и министър Найденов трябва да си свършат работата.“ А в какво се състои работата им? Писах горе, че трябва контрол над собствениците, но когато се предлагат конкретни ограничения, същите защитници се възпротивяват.

От друга страна общините и държавата си траят и се надяват да няма толкова брутални жертви, че медиите да гръмнат. Не искат да вземат радикални решения и си разклатят постовете. В същото време най-удачната възможност е да се финансират вече съществуващите еко-организации и те да поемат контрола над тези кучета. Това вече се прави в доста държави и работи – слагаме парите там, където е проблемът и където могат да го решат. За да няма спекулации, еко-организациите може да си отворят бюджетите и да покажат ясно всички финанси. Естествено, така ще е трудно както за приятелите на отделни управници и за някои НПО-та да „усвоят тука едни пари“.

Да оставим кучетата намира вече го пробвахме. Явно не действа. Трябва компромисно решение, но поради големият мащаб на проблема, това решение трябва да е радикално. В него трябва да участват както общините, така и самите природозащитници организации. Сега кръгът е затворен – всички са лоши, горките кучета си ръфат деца и пенсионери, властта си измива ръцете и нищо не се решава.

Прекаленото опростяване на който и да е проблем пречи на решаването му, затова нека разделим този на три части:

Поддръжка за милиони

Истината е, че от предвидените 60 милиона, известна част е за поддръжка. Тъй като договорът с Microsoft и фирмата посредник е засекретен, не знаем какво точно включва тази поддръжка. Най-често обаче това означава тестване на системите, подсигуряване на обновления, системна поддръжка на сървъри и прочие. Останалото от сумата е за лицензи за новия Windows 8, който както знаете дори не е излязъл още.

Особеното в новата версия е, че е предназначен за доста мощни компютри. Повечето от нововъведенията имат смисъл само, ако имате екран с докосване. В същото време доста от закупените от държавата преди време лицензи за Windows 7 застояват или биват раздавани на приятели и роднини. Това е защото или са повече от наличните компютри, или последните са просто твърде слаби.

Също така, не трябва да се забравя и проблемът със съвместимостта – дори в стабилната версия 7 имаше значителни проблеми с по-стария софтуер. Без сериозно тестване е неразумно да се минава към още по-нова версия. В големи корпорации това понякога отнема години.

Отворен код не е същото като безплатен софтуер

Често не се прави тази разлика. Наистина, по-голямата част от софтуера с отворен код в безплатен за лична употреба, в образователния или публичния сектор. Има обаче едно голямо перо, което присъства при всяка промяна, а именно наемането на специалисти, обучението и неизменните проблеми докато персоналът навлезе в новите системи. Най-голямата пречка е точно липсата на специалисти – сега системните им администратори могат да поддържат основно Windows системи и преквалифицирането им ще отнеме време. Преминаването на обикновените потребители ще е сравнително по-просто, защото повечето операции, които чиновниците правят са и без това елементарни и заучени стъпка по стъпка.

Грешно е да се мисли обаче, че тези проблеми няма да ги видим и при въвеждането на Windows 8. Ще бъдат изхарчени аналогични суми за обучение, ще има подобни проблеми в началото при служителите и също толкова от тях ще останат да работят със старата система, след като не се оправят с новата. Разликата е, че накрая ще бъдат спестени десетки милиони за лицензи, а в същото време сигурността на системите ще се подобри значително.

Плюсовете и минусите на отворения код

Дискусията около това дали да използваме Linux или Windows тръгна с погрешно зададен въпрос. Правилният е дали трябва да въвеждаме системи с отворен код по принцип. Истината е, че администрацията вече работи с някои такива. Не малко сайтове са направени с PHP, има системи написани на Java, използват се Linux сървъри и прочие. Дали обаче трябва да въведем Linux операционни системи в работата на самите служители?

Както казах, разходи ще има и при Linux. Плюсът е, че в дългосрочен план се спестяват много пари. Също така сигурността е по-добра, защото Unix базираните системи по дизайн са по-сигурни и позволяват на потребителите по-малко грешки. В същото време е възможно да се персонализират повече на централно ниво като се добавят функции, интерфейси и външен вид невъзможен при една Windows система.

Възможностите на Linux отдавна са се изравнили с тези на Windows що се отнася до нуждите на администрацията. Повечето задачи могат да се свършат от софтуер с отворен код след кратко обучение. Има много алтернативи на използваните сега скъпи продукти при това без компромис с качеството и нуждите на служителите. Трябва да е ясно на всеки, че почти никой не използва сложната функционалност на Excel или Access в администрацията. Това предполага, че използването на OpenOffice ще е напълно достатъчно.

Възможните негативи се крият в непознаването на системата. Ако администраторите не са обучени достатъчно добре или дадат твърде много права на потребителите, ще има възможни пробиви. Друг негатив е несъвместимостта с наличния хардуер и вече изградените системи. Въпреки, че изискванията в обществените поръчки би трябвало да предполагат добра съвместимост на повечето изградени системи, вече разбираме за такива, които са направени нескопосано. Точно този тип системи се посочват и като причина за забавянето на електронното правителство.

Стъпка по стъпка, отдел по отдел

Вместо да говорим за изцяло сменяне на Windows с Linux, трябва да започнем постепенно. Трябва да има стратегия за минаване към отворен код и свобода за различните институции да избират. Така общини, министерства и агенции ще могат да решават сами дали да минат експериментално на Linux и на софтуер с отворен код, като така постилат пътеката към въвеждането им на други места. Важно е също да са прозрачни сделките с Microsoft, защото голяма част от парите могат да бъдат спестени дори само с по-добри поръчки и условия.

Всичко това е изключително трудно, но не технически, а политически. Тези, които взимат решенията не са наясно с материята и разчитат на специалистите от администрацията. Те от своя страна често или имат свои интереси, или не желаят промяна дори да доведе до по-добро. При липсата на обективна информация винаги се взимат погрешни решения, от които бизнесът трябва да е глупав, за да не се възползва за сметка на данъкоплатците.

Накратко

Въпреки, че казах, че не трябва да се опростява прекалено много въпроса, ето няколко точки, които трябва да запомним:

Няма какво повече да напиша, освен казаното във филма. Ще намерите повече информация за Джоузеф Кони и кампанията на сайта на Invisible Children и във Facebook.

Преди няколко седмици България блокира ратификацията на ACTA и писах, че още нищо не е свършило – просто скриваме проблема от погледа на медиите, за да се намали напрежението. Седмица по-рано предупредих, че управляващите може за няколко дни тихомълком да я прокарат в парламента.

Днес научаваме, че Борисов неохотоно е признал за размразяване на ACTA и че ще внесе ратификацията в парламента. Обещал е обаче, че няма да я приемaт депутатите му. Настрана от притеснителната увереност, че законодателният орган ще последва послушно нарежданията на изпълнителната власт, тези действия са нелогични. Ако наистина той и групата на ГЕРБ са уверени във вредата на ACTA и поне наистина искат да изпълнят волята на народа, то кабинета може просто да се отегли от споразумението. Такава възможност е предвидена в него и според написаното, технически не е представлява кой знае каква трудност.

Разбира се, заемането на позиция „анти-ACTA“ би поставила кабинета в особена позиция. Всички групи лобиращи от името на правоносителите ще нададат вой как България е пиратска държава, как у нас цари беззаконие и своеволие на интернет хакери. Това е най-силният инструмент за дипломация на САЩ – включване в отрицателни спосъци, остри нападки и доклади. А каквото и да си говорим, всичко във външната им политика цели отваряне на пазари и защита на компаниите им, независимо от средствата и вредите. Швеция имаше неутрална позиция спрямо The Pirate Bay, но видяхме колко бързо щатите ги поставиха на мястото им.

Когато говорим за ACTA и другите подобни споразумения, голямата бележка под линия е винаги една и съща – финансови интереси и влияние. Дори да не си го признават изцяло, представители на този и предишния ни кабинет са обещали на лобисти и американски дипломати, че ще подпишат споразумение затрашаващо пряко свободното творчество и косвено – свободата на изразяване. Толкова просто е. Сега трябва да се намери галантен начин да се измъкнем от тази ситуация. Вместо това изглежда се взима лесния път – да пуснат споразумението и да стискат палци.

Доста блогъри казахме преди месец, че нищо не е свършило и днес имаме сигнал, че сме били прави. Ще ни трябват не само още протести, но и събуждане на журналистите, за които тази история е вече прашасла и скучна – също като стар случай на изнасилване или проточило се корупционно дело. Трябва ни последователност и настойчивост, за да покажем, че тези неща няма да минат без бой.

В същото време, не трябва да забравяме, че ACTA е само една птица от ято лешояди. Има още много мерки, закони и проекти, които носят съшите рискове. Някои от тях вече са приети – като мерките за следене в Испания, Великобритания и Полша. Други се разработват полу тайно от Европейската Комисия – като системата за глобално следене INDECT (тук и тук при Бого). За нея ще пиша по-късно. Голямата картинка е плашеща и анти-утопичните предсказания от филмите за глобално следене далеч вече не са технически неизпълними в нашата реалност.

Още по темата е писала Нели.

Допълнение:

Малко след като пуснах статията, @iapostolov цитира приблизително в Twitter разговора в пленарна зала:

Курумбашев попита Борисов: За да се приключи с темата, ще внесете ли ратификацията в парламента, за да бъде отхвърлена?
Борисов отговори: Да, ще внесем ратификацията в парламента и аз ще посъветвам ПГ на ГЕРБ да гласува против нея. За да се спрат спекулациите и да стане ясно, че няма да допуснем да се приеме, нещо, което е обществено неприемливо.

По думите му, Борисов искал веднъж за винаги България да отхвърли ACTA. Ето още от Дневник и Dir.bg. От една страна наистина е добре да мине сега през парламента – когато още ни са пресни спомените от протестите и ясната позиция на обществото. От друга обаче все още не ми е ясно защо просто не можем да оттеглим подписа си. Също така не съм съгласен, че не трябва да поставим проблема отново пред медиите и общетвото. Нужен ни е достатъчен натиск и минимален риск депутатите да гласуват „За“ на първото и единствено четене нужно за ратификация.

В България се правят промени само при наличието на скандал. Последният голям такъв е за бонусите в държавната администрация. Спекулациите на партийни опоненти и медии фокусираха изцяло общественото внимание върху контраста на големите бонуси на някои и ниските заплати на останалите. Преди малко кабинетът е решил, че всички бонуси взети от държавни служители трябва да бъдат върнати.

Нека започнем с това, че бонуси трябва да има. Това е модел възприет отдавна от бизнеса за стимулиране и привличане на служители. Всички сме наясно, че държавната администрация е повече от непривлекателно място за работа. Липсата на реформаторски дух при обикновените чиновници, огромната администрация, непрозрачните конкурси и протекционизмът спират много можещи и знаещи хора. Да не говорим, че не биват допускани идеалисти със западно образование, които просто искат да променят нещата към по-добро.

Бонусите в тази среда са не само нужни, но и задължителни. Заплатите често са доста ниски и дори като изключим съпътстващия риск от корупция, често не са достатъчни за нормално изпълнение на задълженията. При по-високите етажи големите бонуси също са важни. Съгласен съм със здравия министър, че човек отговарящ за милиарди левове има доста сериозен стрес на плещите си. Аналогично изпълнителните директори получават също такива финансови стимули.

Има обаче едно изключително важно условие – прозрачност. Това е коренът на целия скандал, който всички медии услужливо пропускат. Трябва да има прозрачност не само за бюджетите и раздадените бонуси във всяка институция, но и за работата, финансовите резултати и изпълнените проекти. Трябва във всеки един момент да знаем като граждани колко точно е бюджета на една агенция, за какво се харчи, какво е купено с тях и какви заплати се дават. Няма нужда, а и не може да се изкарва фиша за заплата на всеки служител – достатъчно е да се покаже перото за заплати на всички. За ръководните кадри – директори, министри, кметове, депутати – трябва всичко да е видимо.

Когато имаме тази информация, ще може да я сравним с постигнатите резултати, общественото мнение за институцията и заявените цели. Ще може да измерим обективно дали, както твърди Виолета Николова, е свършена „достойна за уважение работа“ или са се задълбочили проблемите на една затворена бюрократична машина, от която печелят най-вече няколко частни фирми.

Всичко това е напълно възможно и първата фаза е да се отворят бюджетите. В разговорите ми с г-жа Бъчварова – шефката на кабинета Борисов – тя го посочи като основна цел на България в Партньорството за отворено управление. Трябва всяка институция да предоставя редовно отворени данни за бюджетите, постъпленията и разходите си. Такива проекти има много по-света, най-известния от които е OpenSpending. В Полша имат специален портал, а в Лондон дори са направили състезание за анализ на данните от бюджета им. Пътят е постлан – трябва само държавната машина да се разскърца и да пусне данните.

Аз съм напълно за бонусите в администрацията. Връщането им – каквато беше последната идея – е не само популистки ход, но е и опасен за стабилността на институциите. По всяка вероятност стимулите не трябва да бъдат толкова големи, но нито вие, нито аз знаем точно кой, кога, колко пари е получи и какво е свършил. В момента покрай целия шум и нападки, обществото успява да разбере единствено, че някой е взел десетки хиляди лева. Полемиката е, че виждате ли – вие не сте взели, значи и онези не трябва да вземат. Този реваншизъм е пагубен, защото създава норми вредни за обществото без да се вниква в нещата.

В случаят с бонусите сме свидетели на хаос – политически, медиен, управленски, на отговорност и на действия. Решенията, които се взимат, целят бързото, а не трайното справяне с корена на проблема. А той е точно липсата на прозрачност и отговорност. Ако в следващите дни никой не излезе и не насочи диалога в тази посока, до седмица-две всичко ще бъде потулено до следващия голям скандал. Проблемът ще е все още там, а злоупотребяващите просто ще се научат как да се крият по-добре.

Дали ние – обществото – ще можем да надвикаме медиите и политиците, за да поставим реалния проблем на масата?

Получавам често мейли по различни теми и инициативи. Тези дни обаче преобладаващата част бяха срещу закона за горите и съпътстващи съмнителни решения. Започнах да чета цялата информация, която намерих, но сами ще видите, че е необхватна. Има доста примери защо законите са вредни за природата и бизнеса в дългосрочен план. Не смятам, че ще мога да предам също толкова пълно аргументите, затова просто ще прикача три от писмата, които получих. В тях ще намерите много линкове, клипове, аргументи, новини и призиви:

Не съм от типа хора, които ще ви кажат, че най-добрият начин да се запази природата е да я оставим изцяло намира. И това е нужно и за целта си има резервати. Трябва да се развива бизнес, да се печели от тези красоти и да се развива затъналата местна икономика. От тази гледна точка са прави инвеститорите, които настояват и лобират умело за тези законови промени.

Има обаче два проблема, които се пропускат. Първият е този, на който еколозите залагат – че инвеститорите идват и използват тези природни ресурси за определен период от време. Вредата, която те правят, ще остане ако не за винаги, то поне за няколко поколения. Още повече, че според сегашната политика и предложените промени в закона, те няма да бъдат наказвани за нея. Както знаем, рискът в едно престъпление е баланс между това колко можеш да спечелиш и какъв е шанса да те хванат че правиш нещо нередно. От това, което прочетох за промените, рискът практически се елеминира.

Друг важен момент обаче е печалбата от тези инвестиции. Сериозен аргумент в полза на строителството в защитени региони на комплекси, ски писти и прочие е, че местното население ще има поминък. Тезата е, че инвестициите в хотели ще подобрят живота на хората. Ако говорим за заплати, това най-вероятно е вярно. Колко обаче от местното население ще бъде наето? Колко от тях имат нужната квалификация и кой ще плати за преквалифицирането им? Имат ли населените места нужната инфраструктура – канализация, пътища, ток? Кой ще плати за изграждането им и колко време ще отнеме това?

Това, което се опитвам да кажа е, че в крайна сметка излиза, че някой инвестира определени пари, строи си хотели и писти, наема на местните на нискоквалифицирни и слабо платени позиции, държавата прави някаква инфраструктура, сече се и за замърсява навсякъде, а контрол липсва. В крайна сметка местните имат временен поминък, природата е в окаяно състояние, инфраструктурата им е претоварена, от което самите те страдат, а цялата печалба отива в инвеститорите.

Когато се използва аргумента, че опазването на природата обрича местното население на глад, трябва да се показва дали моделът „инвестиции заради инвестициите“ прави обратното. Логическата връзка далеч не е толкова проста. Компромис определено трябва да има, но заедно със строг контрол и последствия при нарушения. Как да вярвам, че такъв ще има, щом вместо да наказват очевидно престъпление като незаконно строителство, те ги награждават?

Дори да предпочитате развитието на туризма пред природата, не може да не се възмутите от това. За останалите – погледнете писмата горе.

За медиите даже няма да говоря – писах вече вчера.

Тъй като се интересувам от темата за отворените данни от доста време – както вече сте забелязали – потърсих контакт с хора от кабинета. Имам доста идеи за това какво може да се отвори, а също така и как това да се изпълни технически и направи устойчиво. През януари имах среща с шефа на кабинета г-жа Бъчварова и зам. министъра на електронното управление – Валери Борисов. Стана ясно, че политическа воля за отворени данни има. Двата основни проблема, които обсъдихме, бяха, че от една страна липсва разбиране за това какво са отворени данни у повечето чиновници и журналисти, както и че не е съвсем известно с какви масиви от данни разполагат повечето министерства. Пуснато е допитване до всички ведомства да предоставят такава справка. За целта написах кратко техническо ръководство какво се търси като информация. Тогава подготвих и редица идеи за данни подходящи за отваряне, които ще намерите в този mindmap. В тази статия пък има още доста, които посетителите на този блог са дали. Очаквам отговор от занимаващите се с OGP, за да обощя тези концепции в подробен документ.

В края на януари България трябваше да предостави доклад в няколко параграфа, с който да опише работата си от октомври насам. Част от тези усилия е публична дискусия за отворените данни, в която да се включат НПО-та, журналисти, разработчици и служители на администрацията. Блогът „Отворен Парламент“ писа днес, че са получили отговор от секретаря на кабинета, че скоро такава дискусия ще започне в портала за обществени консултации Strategy.bg. Доклад за напредъка ни все още няма, но има уверения, че до края на март ще заявим ангажименти за данните, които ще бъдат отворени.

Хубавото в случая е, че темата за отворените данни и абсолютната прозрачност в управлението набира инерция у нас. Когато започнах да пиша за това преди две години съвсем не беше така. Днес дори се говори за пълно отваряне на бюджетите на институциите. Покрай данните за ражданията, които отворих преди месец, министър Константинов писа в коментарите, че харесва идеята и се интересува от темата. Изпратих му обща концепция и идеи какво може да се отвори в здравното министерство и сега очаквам отговор. В Twitter пък посланик Уорлик ми писа, че президента Плевнелиев също се интересува от отворените данни като средство за прозрачност. Очаквам отговор от екипа му на мейла ми.

Още по темата ще откриете в статиите тук. Ще следя темата и ще пиша, когато има някакви новини. Макар отворените данни да изглеждат безполезни за обиковенните хора, когато ги визуализираме и анализираме излизат интересни модели и изводи. Може не само да откриваме взаимовръзки, неефективност на администрацията и потенциална корупция, но и да намираме нови бизнес възможности и заблуди, които сме имали за обществото и процесите, от които сме част. Ето няколко проекта, в които съм отворил различни данни:

Все още работя по изчистването на данните за обществените поръчки, обръщане на данните на парламента в други формати и се опитвам да убедя Агенцията по вписванията, че плащането за информация от ТР е глупаво и вредно.

Вчера се забелязваха следните заглавия във вестници и в новинарски емисии:
Министър Дончев се похвали във Facebook, че е глобен от КАТ
Томислав Дончев се похвали, че „възпитани и любезни“ катаджии го глобили с 20 лева
Томислав Дончев: Днес ме глобиха :)
КАТ глоби министър Дончев, той се радва

Ако се вледаме по-внимателно в думите му, той похвалнва полицаите, че са си свършили добре работата. Въобще не е вярно, че се хвали с фиша или да обявява някакво събитие, което не му се е случвало до сега. Споделянето на тази похвала към полицаите трябваше да даде пример на останалите, че трябва да са безкомпромисни. Този пример трябваше да бъде подкрепен от медиите. Вместо това в новините тази вечер чухме клюкарската гледна точка, че е „станало чудо“ и министър си платил глобата.

Чуха се и коментари, че не трябвало да хвалим полицаите, за това че си вършат работата. Тогава защо всеки иска бонуси и 13 заплата – нали не трябва да има такива стимули? Доброто поведение, професионализма и съвестната работа трябва да се насърчава, ако искаме промяна в тази институция. И пак казвам – медиите трябваше да подкрепят това. Вие с такова ли впечатление останахте?

И аз, както доста други, се зарадвах след днешната пресконференция на министър Трайков. България замразява участието си в ACTA. Дори написах във Facebook, че „сме спечелили, но остава битката за европарламента„. В коментарите след това Йордан и други описаха по-добре новата ситуация, в която се намираме.

Истината е, че нищо още не е свършило. Присъединихме се към Полша, Чехия и Словакия, които също спряха ратификацията на споразумението. Това обаче не означава, че сме оттегили подписа си. И ние, както и Германия, която дори още не е подписала, ще изчакаме решението на европейско ниво. Това може да означава две неща – ратификация в европарламента или разговори между представители на страните членки. И в двата случая гражданите не са включени в дискусията, независимо колко еврокомисията ни убеждава, че всичко е прозрачно. Във всеки даден момент кабинетът Борисов може да реши да активизира процеса на ратификация и да прокара споразумението в рамките на дни. Индикации за същото виждаме и в скорошните разговори за вдигане на забраната върху шистовия газ – сега, когато фокусът на обществото и медиите е насочен другаде.

Несъмнено днешното изявление е победа в борбата ни срещу ACTA, защото управляващите отстъпват. Това обаче е нож с две остриета, който ще успокои страстите на много – ще решат, че всичко е решено. Затова трябва да запомним следните пет неща и да ги предадем на познатите си:

След като написах първата си статия срещу ACTA, обсъдих подробно рисковете от маргинализиране на мненията по споразумението. Тезата ми беше, че крайните изказвания вредят повече на една такава кауза, отколкото да й помагат. Що се отнася до споразумението, това са мненията, че то ще ни прати директно в някаква анти-утопия, докато в действителност, ACTA по-скоро е стъпало в тази насока.

Този тип крайни позиции зачеркват всякакви положителни аспекти. Вярно е, че в този си вид ACTA определено не може да бъде приет и „корекциите„, които министри и депутати ни обещават, далеч няма да са достатъчни дори да бяха възможни. Важно е обаче да има интрумент за борба срещу фалшивите лекарства, например. Забележете, че тук не говоря за generic лекарствата, а за онези пълни с тебешир, оцветители и витамин C, които заливат пазара в Азия, Южна Америка, а вече и Европа. От такива медикаменти и хранителни добавки се печели страшно много за сметка на здравето на хората. Затова основната цел заложена в ACTA е важна и това не трябва да се забравя.

Проблемът с това и ред предишни споразумения е, че биват „отвлечени“ от лобистки групи, които умело вмъкват мрежу редовете собствени текстове. Така важни и полезни мерки стават заложници на големи корпорации. Видяхме това в почти секретното договаряне на ACTA и винаги трябва да го посочваме. Вина в тази игра на интереси обаче носи и общественото недоволство точно заради крайността на тезите. Една такава теза забелязах днес – че всеки закон включващ спиране на сайт, цели цензура и терор върху свободата на словото.

Аз много уважавам сайта Бивол и им свалям шапка за цялата информация, която са изнесли. Похвално е, че насочват вниманието върху проектозакони и решения на парламента. Понякога обаче позицията им е крайна. В случая става дума за новия закон за хазарта и предвидената възможност да се блокират сайтове за покер и залагания, които не са регистрирани в България. Законът е достъпен в мрежата от октомври насам, а на 2-ри февруари беше приет в пленарна зала.

Прочетох внимателно промените и наистина става дума за блокиране на сайтове. Условието обаче е да предлагат хазартни услуги, а целта е такива фирми да се лицензират и плащат данъци у нас. Дори да не сте съгласни, че това е нужно, все пак ще признаете, че не тук не става дума за блокиране на право на изразяване, а на търговска услуга. Това евентуално може да се разглежда като началото на механизъм за по-широка цензура, но според мен в строго определени случаи трябва да има модерация на институционално ниво. Такива случаи са хазарта, детската порнография и продаването на медикаменти online.

Отрязани са скоростта, новото съдържание, изборът на клиента и иновациите.

Разбирам донякъде логиката на Бивол – ако подадем дори пръст на цензурната машина, те ще ни захапят цялата ръка. Трябва обаче да има баланс – както в мерките, които институциите предприемат, така и в борбата, която водим за неутралност и свобода на мрежата. Скачането „на нож“ всеки път когато се спомене думата „филтриране“ не само отблъскват информираните граждани, както писах преди, но в даден момент ще притъпят възприятията на всички останали. Така когато наистина излезе опасност – като SOPA или ранните варианти на ACTA – обществото ще остане глухо за предупрежденията за кражба на гражданските ни права.

Ако всичко това ви напомня на баснята за лъжливото овчарче – не сте прави, защото най-често има вълк, макар и не винаги толкова голям. Постоянно трябва да следим и показваме проблемите в законите и държанието на политиците ни. При закона за хазарта депутатите е трябвало да се усетят, че това е чувствителна тема, да я подложат на дебат или поне да се аргументират. Затова трябва да се вглеждаме във всеки техен текст и изказване. Може, например, да следите законопроектите в Twitter или да се абонирате за последните по мейл. Така ще хващаме подобни спорни предложения още когато влязат, а не чак когато биват приети, както стана сега и с ГМО промените.

Карикатурата е на The Inquisitr.

Няма начин да не знаете за наводненията. Аз научих от Twitter и следях новините в новинарските сайтове и по телевизията. Трагедията е голяма, жертвите много, разрушените къщи и животи – също.

Въпросът ми обаче е следния – нужно ли беше отразяването на това бедствие да се превръща в маскарад от страна на медиите? Най-вече някои от тях. Историята е прекрасна за репортаж – страдание, силни кадри, възможност за „предаваме на живо“, включват се всякакви високопоставени политици, има нотка на корупция, липса на държавност и скандал. Въобще пир за лешоядите. Нужно ли беше да се всява паника и да се бута камерата в раните на хората?

Медиите трябва да са полезни, а не да се фокусират върху страданието, да го пакетират и продават като стока. Снощи вкъщи стана дума, че за разлика от повечето наши журналя, в щатите примерно се фокусират върху героите на трагедията. Това вдъхновява хората да помагат и им дава надежда, че нещата ще се оправят. Защо не стана дума за спасителите, които са извадили хората? А за военните, които са помагали? Защо не се акцентира върху членовете на Offroad България, които на свои разходи и със своя техника са занесли храна и вода на село Бисер във важен момент? Прочетете тази статия и вижте какво са направили, защото може и да не го чуете по новините. Накрая ще намерите инструкции как и къде може да дарите дрехи, които те ще доставят.

Не казвам, че не трябва да се показват картините на страдание – това все пак е аспект от трагедията. Но както всеки журналист ще ви каже, една история може да бъде разказана по няколко коренно различни начина. Защо винаги любимите ни медии избират точно този, който показва максимално страдание, лицемерие и немощ на държавата? Явно се намират и положителни неща – хора, които помагат и правят всичко по силите си. Защо не виждаме тях?

Нищо чудно, че ми е трудно да обясня на който и да е в България, че когато падне малко сняг на повечето места в Европа, почти всичко блокира. Ето, днес ми отне 3 часа да стигна до офиса във Франкфурт, а нямаше грам сняг – просто беше -10 градуса. Ето тук има още такива примери. С липсата на положителни аспекти на новините медиите подхранват нереалистичните представи за това как е „по Европата“ и какво трябва да е у нас. Като чуя израза „те това го няма никъде по света…“ и ми призлява. Нищо чудно, че сме в обществена депресия? Как някой ще притече на помощ, щом се втълпява, че „очевидно никой друг в тая държава не прави нищо“?

Разбирате, че не говоря само за тази трагедия. Новинарските емисии се измерват с литри кръв. Не защото хората това търсят, а защото това е по-лесно. Смятат, че е по-смилаемо от публиката, докато в същото време повечето сменят канала, защото чак физически им се повдига от редуващите се кадри на катастрофи и скандални клюки. Търси се сензация във всичко. Когато ме интервюират за Lipsva, например, често ме питат дали знам някоя пикантна история, нещо за трафик на органи, за корупцийка, за убийства от роднини. И винаги има едно и също разочарование като отсека „не“. Това ли е високият журналистически стандарт, с който със снизхождение поучават нас, блогърите?

Снимките са на вестник „Старият мост“ от албума им „Наводнение“ и на Offroad България

Една прекрасна идея за протест срещу ACTA ми даде Йордан (info, twitter, facebook). Нека всеки, който иска да покаже, че ACTA ще попречи на свободният дух на споделяне и творчество в мрежата, да дари кръв. Ето аргументите на Йордан:

… това е ултимативния жест и страхотен символ за протеста срещу АСТА. Какъв по-силен, по-реален и по-активен пример за акт на споделяне между хората? Ултимативния peer to peer, който буквално прелива живот от мен към другите, които дори не познавам и вероятно никога няма да срещна лично? Освен това от самия акт на протест ще има реална полза за цялото общество – дори за тези които не подкрепят протеста и са за АСТА. Което също е голям жест в духа на безкористното споделяне и безвъзмездния принос към цялото общество.

Кръвта е живителна сила и споделянето й е най-сърдечния начин да се помогне на околните. В този протест тя ще е символ на идеите, които даваме на останалите в мрежата, с които ги в вдъхновяваме и с които им даваме възможност да направят нещо по-добро. Дарявайки кръв, вие ще помогнете както на напълно непознат – също както споделяме идеи или съдържание. Макар да ни убеждават, че ACTA цели блокирането само на големите „пиратски“ сайтове, властта, която дава на тесен кръг от хора и липсата на регулация как тя ще бъде използвана, застрашава точно тази култура на споделяне и устоите на мрежата, каквато я познаваме днес.

За даряване на кръв няма срок. Няма ден, в който трябва да го направим. Няма място или организация. Всеки може да избере момент, в който му е удобно, като намери близък до него дарителки център. Това е прекрасна възможност да изразите мнението си, ако нямате възможност или желание да отидете на протеста на 11-ти февруари. Може да го направите също, ако сте в чужбина като мен.

За да се включите в протеста „Дарете кръв. Спрете ACTA!“, ще е добре да се снимате или да помолите познат да ви снима докато тече процедурата. После качете снимката във Facebook с описание. Може дори да държите на снимката написано на лист A4 послание срещу ACTA или да разпечатате този тук. Пускате снимките на тази страница във Facebook или да я отбелязвате на тях. Така ще направим албум с всички поддръжници.

Идеята е прекрасна по няколко причини. От една страна, символиката на кръвта и споделянето са силни. От друга, повечето от нас имат нужда от конкретен повод, за да даряват кръв и често така и не се случва. Аз, например, се каня от близо две години. Също така, това е нещо, което по никакъв начин не може да бъде очернено от лобистите за ACTA като „злонамерен акт на хакери и пирати от мрежата“.

В тези линкове ще намерите близки до вас центрове за дарителство:

• Дари кръв!
• Българска асоциация за доброволно кръводаряване
• Информация в БЧК
• Контакти на БЧК
• Какво трябва да знаем, преди да дарим кръв?

Ако не сте в България, потърсете информация в местния Червен Кръст или при лекаря ви. Информирайте се за изискванията и отделете малко време. Не забравяйте да се снимате и да качите снимката във Facebook или да ми я изпратите.

Кажете ми какво мислите за тази идея. Може да пуснете още информация в коментарите къде други могат да даряват или да споделите опита си, ако вече сте дарили. Ето и статията на Йордан за идеята.

Трайчо Трайков на 31-ви януари пред Дневник:

Когато се регулират правата на интелектуалната собственост в киното, в музиката там индустрията, която създава по-строгите правила е длъжник на обществото. Непродуктивно и безсмислено да искаш да ти се плати 50 евро за нещо, което човек може да намери безплатно, отколкото да приемеш по-реалистичен подход и да искаш да ти се плати 1 евро, което повечето хора биха платили.

Междувремено „развлекателната“ индустрия излиза с отворено писмо:

Борбата срещу разпространението на фалшиви стоки и пиратско съдържание в глобалната мрежа преди всичко ще защити гражданите, тяхното здраве и сигурност, както и интересите им на потребители.

Аз и вие не сте абсолютно нищо друго освен потребители. Ние не трябва да правим абсолютно нищо, освен да седим пред екрана и да консумираме. Интернет е просто още един канал за доставяне на тяхното съдържание. Всяка форма на промяна, смесване, подобрение или каквото и да е върху въпросното съдържание е кражба, а вие сте престъпници. У нас почти няма човек, който да не е свалял торенти. Ако някой не го е правил, то това е защото не знае още как. Става дума за стотици милиони обменени филми, музика и клипове. Но това е „мръсна“ тайна на обществото и се крие само защото иначе Продуцентите може да ни се разсърдят.

Когато излезе „Светът е голям…“ исках да си го купя. Всички ми казваха, че е бил страхотен и исках да си платя, за да го гледам. Така де, българско кино – трябва да го подкрепяме. Може би знаете, че не съм в България и следователно не можех да отида на кино. Писах на въпросното продуценско студио (от някъде извадих мейл) и те ми казаха, че няма още DVD. Викам си – добре, ще чакам. Когато излезе на DVD, писах пак и казаха, че може само от магазините в България да се купи. Нямали доставка.

Отговорих им нещо, което повторих и потретих когато настоявах да си купя Дзифт и Love.net – не искам да плащам за производството на платмасов диск, после за опаковането му и доставка до Германия. Излишно е, а и се хаби много петрол за целта. След това така или иначе ще го сваля от диска на USB, за да го гледам на телевизора. Искам да си го сваля от някъде, пък дори да платя същата сума, както с доставката. Сещате се сами, че такава възможност няма. Вероятно отгатвате и какво направих – след няколко дни размяна на мейли загубих 5 минути да си го сваля от торенти. И трите пъти.

„Светът е прекрасен…“ наистина беше чудесен филм. И Дзифт, и Love.net. А можеше да си платя, ако имаше възможност. Така направих с албума на Бате Сашо – той предлага възможност да си го свалиш след плащане. Така успях да го подкрепя, защото прави прекрасна музика.

Когато всички в целевия ти пазар правят нещо, това не е престъпление, а възможност за нов вид бизнес. Не е полезно за „стоката ви от женския пазар“ да назидавате потенциалните си клиенти като престъпници. Просто казвам.

Когато има политическа и медийна криза като тази с ACTA, начините да се реши са няколко:

Следващата стъпка е да скроите някакво „временно решение“.

Сега сме на тази четвърта стъпка. Стигнахме до тук доста бързo – темата за ACTA се разви миналия петък, а вече сме във фаза, в която управляващите осъзнават, че няма да минат само с изказвания в медиите. Затова се появиха две тези. Първата е, че дебатът по ACTA тепърва предстои. Учудиха се на това колко сме били невежи в интерпретацията на споразумението и процесът на приемане. Няма значение, че 3 години е било обсъждано тайно – сега, когато влиза в пленарна зала щяло да се говори за него. Някои дори намекнаха, че ще има смисъл да го обсъждаме чак когато депутатите ни го ратифицират, защото преди това нямало как да знаем какво би станало. С две думи – дайте да стане проблем и тогава ще му мислим. Втората част от стратегията е дори по-интересна…

Въпросното „временно решение“

На някаква среща между Борисов, депутати от ГЕРБ и „представители на неправителствени организации от IT сектора и доставчици на интернет услуги“ се е постигнало джентълменско споразумение. То включва това, срещу което България ще протестира подписвайки ACTA. Тук аз виждам три основни проблема:

И тази стъпка, както и предишните, цели успокояване на ситуацията. Интернет гръмна с критика по темата, готвят се протести следващата седмица в десетки европейски градове, а като резултат – медиите обръщат все повече внимание. Преди 6 дни писах, че ще чакат думата на Борисов, но не я дочакаха – имаше твърде много шум. Сега като има официална реакция, новината ще е, че проблемът е решен и протестите са ненужни – точно както БТВ скандираше да не ходим на рождения ден на Доби.

Какво следва?

Работата е там, че проблемът с ACTA далеч не е решен. Дори се връщаме назад. Скандалът се обърна на политически от опозицията, медиите не правят разследвания и анализи, а само копират каквото намерят в интернет, а обикновените хора не разбират какво става. Диалог няма и няма да има, защото за диалог трябва трибуна, поставен въпрос и някой, който да слуша. Както винаги медийният шум заглушава истинските аргументи, а депутатите разглеждат всичко като игра на влияние и внимание. Групата на ГЕРБ обяви, че ACTA ще бъде ратифицирана и с това изказване се изчерпва прозрачността на процеса.

Сега можем да очакваме само едно – всички медии ще се втурнат към Борисов да го разпитват докато той не се сепне „Защо всички протестират, като вече има договорка!“ След това или ще заеме слабата позиция на Явор Колев и ще нападне протестиращите, или ще обещае повече дебат и ще възложи на Трайков да направи кръгла маса по въпроса. Такава вероятно ще се организира, ще се кажат някакви неща, ще се чуят някакви мнения и ще се стигне до някакво решение. ACTA ще влезе в пленарна зала и ГЕРБ с Атака ще я приемат. Тихо, без възражение и без промени. Удобно.

След това ще се окаже, че трябва да се променят някакви закони, че ще се наложат някакви инвестиции и следене. На първо време няма да се промени почти нищо. После ще дойде натиска от мощните корпорации носители на права, ще искат да спазваме това, което сме подписали, ще налагат глоби и ще натискат за още контрол. ACTA не е гилотина, с която се обезглавява свободната култура на мрежата, тя е голямо стъпало към по-строги мерки, следене и контрол.

Какво да направим?

Ако всичко това не ви се нрави, може да направите няколко неща:

Още по темата от Eneya, Странгера и Асен Ненов.

В търсенето на повече информация по темата и в опит да се поправя, мисля, че събрах някои солидни факти и изводи, които други блогъри и анализатори са извадили наяве. Първо ще отбележа текста на Eneya, която обобщава пълния анализ на La Quadrature. Ето няколко точки от ACTA, които лично на мен ми направиха впечатление:

Един прекрасен анализ беше пуснат снощи от Ars Technica – Докато Anonymous протестира, интернет се дави в неточни анти-ACTA аргументи (оригинал на английски). Това е задължително четиво! Обсъжда някои от най-честите грешки (които и аз направих) и се съсредоточава върху съществените проблеми на ACTA. Спестява дори спекулациите, но показва къде възможностите за свободна интерпретация могат да навредят на обикновените граждани.

Eneya добави и един много важен за България аргумент – „на основание чл. 5. ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ Това практически оборва внушението на Министерството на транспорта от вчера, че промени в законодателството ни няма да има. Прави са, че такива технически не са нужни, просто защото след ратифицирането ACTA ще надделява, независимо какво е приел избраните от нас народни представители. Макар в споразумението да се правят препратки към местните закони, то може да бъде основа за солиден натиск към втвърдяване на политиката на малки държави като България към нарушители на патенти и авторски права.

Днес по обяд министър Трайков повтори тезата на ведомството си, но после добави, че ще има обществен дебат при ратификацията и евентуални промени в законодателството. Това само по себе си е противоречие. Забележително е твърдението им, че съгласуване на българско ниво до сега не е било нужно, поради горната им теза. Все пак обаче са отделили време да се допитат до Българската асоциация на музикалните продуценти и са получили тяхното одобрение. Каква страна са били те в обсъжданията и как са съгласували договора с други министерства се надявам да чуем през следващите дни.

Други аргументи в подкрепа на ACTA, които се циркулират, са описани в документ на Европейската Комисия наречен 10-те мита за ACTA. Пуснах линк към тях в предишните статии, но вчера La Quadrature отговори с контра-аргументи, които оборват тези на Комисията с цитати от финалния документ.

Във връзка с ACTA трябва да прочетете и статията на Пейо – Разделното време на ACTA, както и Оригинален начин да станеш за резил на Комитата, който днес участва в сутрешните блокове по БНТ и БТВ.

Други статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

ACTA и нарастващата вълна на недоволство – обзор на дискусии и аргументи, които се появиха в медии и блогове през двата почивни дни

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

Доста неща се случиха от петък насам. Тогава пуснах протеста си срещу ACTA и последвах тези, които отдавна предупреждаваха за опасностите. Доста блогове писаха по темата и ще се опитам да изброя някои от тях по-долу.

Може би първата медия, която реагира, беше в. Труд. Заглавието им обаче подвежда много определяйки подписа на кабинета като „смърт за торентите„. След това цитират мен и Емил, като пропускат същественото – вредата върху много сфери извън мрежата и върху свободата на споделяне като цяло. Дори ги дадох като пример за ранен сигнал за медийна контраатака. От това заглавие пострада и Мария Илиева, която честити „победата“ на всички изпълнителите (премахнала е вече коментара си). Отговорът не закъсня и сега реакцията й бива осмивана масово във Facebook и Twitter.

Като говорим за социални медии, в тази група ще намерите доста хора интересуващи се от темата. Няколко ентусиаста пък организират протест срещу подписа на България, който ще се проведе на 11-ти февруари и ще тръгне в 11 часа от НДК. На тази дата ще има глобален протест срещу ACTA. Ако има във Frankfurt, ще се опитам да кача снимки. Ето тук може да си свалите Anon маска за отпечатване, ако не искате да изпъквате от тълпата. Тук има и една по-сложна в 3D.

Доста медии пуснаха материали по темата – най-вече цитирайки блогъри и анализи в чужди медии. Основният фокус беше върху това, че би се спряло пиратството в мрежата. Една ранна статия в Капитал Daily ми направи впечатление – „Без неудобства„. Там доста точно и ясно се проследяват решенията на правителството и липсата на прозрачност. Една статия на Дневник от днес обаче уцели десетката – „Какво е ACTA и как ощетява интернет потребителите. Отговаря конкрено на някои арументи в подкрепа на споразумението и очертава основните проблеми.

От блогърите, трябва да спомена отново Нели Огнянова, която днес описа ACTA като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн. Погледнете и по-ранните й статии за други препратки. Бивол пък пусна цитати от Wikileaks с мнение, че Борисов е натискан пряко от щатите, за да подпишем ACTA. За още мнения посетете Пейо, Eneya, Комитата, Еverhooder, Тишо, Странгера, Method-X, 111bits, Григор Гачев, Костадин и Ангел Игов. Има още много и ще ги намерите във Facebook, Twitter и Блогосферата.

Важно е да запомним

Трябва да отбележим е, че споразумението претърпява много промени през последните 3 години. Голяма част от ранната критика се основава на изтекли становища и части от документа. В днешният си вид, който може вече да прочетете сами, е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения. Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права. Също така е възможно да се криминализира използването на технологии, които позволяват споделянето на пиратски копия (като торентите и Skype) или използването на системи за скриване на самоличността (като TOR мрежите използвани от Anon, Wikileaks и много репресирани активисти). Аналогични мерки са приложени и при предполагаемото нарушаване на патенти в производството.

Европейската Комисия пусна документ за „митовете около ACTA“, който общо взето (взимайки предвид изказвания в европарламента) казва две неща: „прозрачно сме обсъждали споразумението, но май никой не знаеше“ и „обещаваме, че компаниите няма да нарушават права ви“. Днес в Twitter комисаря по дигиталното развитие Круз отклони въпросите за ACTA и върна топката на комисаря по търговията. В този смисъл, един от аспектите, срещу които протестираме, е почти пълната липса на прозрачност и яснота кой е участвал в изготвянето, какво е променяно, кой ще упражнява контрол и какви са очакваните резултати.

Още проблеми с ACTA заедно с конкретни текстове в споразумението ще намерите при Eneya.

Други статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в аргументите ми и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

Има каузи. Каузи много. Залети сме отвсякъде с призиви за внимание, за действие, за състрадание и гняв. Разпращаме си един на друг снимки, статии, лозунги и темите на деня. Запитах се какво значи всичко това и има ли значение.

„Хиляди секат клоните на злото,
но никой не замахва с брадва към корените“
Хенри Дейвид Торо

Надявам се вече да сте чули за ACTA. Преди два дни описах заложените в нея опасности маскирани като опазване на интелектуалната собственост. Напоследък избледнява скандалът с шистовя газ, но вероятно си спомняте картините на пустиня и смърт, която ни рисуваха от една страна и тези с корумпирани еколози и зловещото влияние на Русия – от друга. Сега медиите съобщават за пребити от полицията престъпници и освободените от Ангел Марин чудовища, изнасилвачи и трафиканти.

Казват, че една картина предава хиляда думи, но често се налага картината да е страшна, опасна, скандална и гротескна. Всички се суетим около ежедневните си проблеми и нещо трябва да ни разтърси, за да вдигнем поглед и да се включим в дадена тема. Затова навсякъде от плакати и брошури ни гледат гладни, слаби и болни деца и животни. Всичко обаче има странични ефекти – пренасищането от шокиращи снимки ни кара да изградим защитна стена от безчувствие. Също както прекомерното количество шоколад или адреналин спира да ни радва след време – привикваме с тези стимули.

Тази хипер-стимулация ни вреди. Първият ефект е, че не усещаме сравнително слабите сигнали на страдание и тревога у околните. Вина за това имат не само стимулиращите картини, статии и лозунги, но и самите ние, защото не сме не сме подходили критично към тях.

Има обаче и дори по-вреден ефект – тези които мислят критично, разгледат фактите и чуват различни мнения, биват неизменно отблъсквани от крайността на отделни картини. Говоря за апокалиптичните прогнози за онова, което „би могло да стане“. Мислещият ум разбира (или решава да вярва), че те са малко вероятни и от практични съображения ги отхвърля – често заедно с правилни аргументи и важни предупреждения.

„Никога не се съмнявайте, че малка,
интелигентна и целеустремена група от хора
може да промени света. В действителност,
това са единствените, които са го правили.“
Маргарет Мид

Така всяка кауза – като анти-ACTA, политическата прозрачност, борбата с глада – се сблъсква с противоречие – как да убеди хората, че проблемът е реален и трябва действие. Силата на една малка група от активисти идва от вярата на мнозинството, което от своя страна натиска силните на деня. Трябва добър баланс между силните съобщения, които привличат масата и обстойните аргументи, които привличат мислещите. Липсата на баланс помага само на неизменната медийна контраатака. Тя включва осмиване на гротесковото, всяване на съмнения в аргументите и още по-лошо – претоварване с информация и заглушаване на протестните гласове. Този вихър от нападки и разнопосочни аргументи се подема от масовите медии докато вече никой не знае кое е истина и кое не. Заглавието в днешния брой на в. Труд за ACTA е само ранен сигнал.

„Всички политики се базират на
безразличието на мнозинството“
Джеймс Рестън

Ние, обикновените граждани, виждаме само хиляди каузи и послания, които ни заливат всеки ден. Често им обръщаме толкова внимание, колкото да препратим покана за следване на кауза или страница във фейса. Понякога и самите призиви са точно такива – „Следвайте ни във Facebook, за да опазите …„. Това се нарича „дигитален активизъм“ и често се дава за пример като олицетворение на безразличието и липсата на реално действие. Макар и често направен недобре, той далеч не е за подценяване, защото може истински да промени мисленето на много хора, за разлика от показните протести и безсмислените вотове на недоверие. За жалост обаче, и този метод за привличане на подкрепа страда от същото раздвоение – аргументи срещу ужаси, повърхностна масова кампания срещу задълбочени дискусии.

Как да надвикаме „жълтите“ скандали, дребнавите политиканствания и зомбиращите сериали? Илюзия е, че има пазарен принцип във вниманието на обществото (маловажните теми и каузи да не оцеляват) и мисля, че на всички това ни е пределно ясно. Погледът ни винаги е прикован към хиперстимулантите във всичките им разновидности. Може би се налага силен шок, за да ни извади от този транс и да ни накара да мислим. Всеки, разбира се, има право да не му пука. По същия начин ние имаме право да му кажем, че неутрална позиция реално няма и че е заел грешната страна.

„Светът е опасно място не заради тези, които вършат злини,
а заради онези, които гледат и не правят нищо.“
Алберт Айнщайн

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета на световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

Надали сте чули нещо за това в медиите – просто всички си мълчат очаквайки официална реакция на кабинета. След подробен анализ си проличава, че възможностите за ограничаване на свободното изразяване в мрежата са дори по-сериозни от тези на SOPA и PIPA. Това бяха проектите, срещу които се надигна огромен отпор както в щатите, така и по цял свят. Кой би предполагал, че зад ъгъла дебне „Големият Брат“ на тези проекти – ACTA.

Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации. Повече за последствията на ACTA ще намерите в блога на Нели, която следи случая отдавна.

Ето и лошата новина – България вече е подписала споразумението. Това стана вчера в Токио, като посланика ни е бил упълномощен от кабинета на 11. януари. За жалост, не съм запознат с процедурата на одобрение, но се надявам да трябва ратификация от парламента, за да имаме шанс да го спрем. Европейският парламент вече е излязъл с резолюция против ACTA, но въпреки това Комисията е сложила подписа си в Токио. През юни се очаква да бъде внесен за ратификация в Европарламента и точно там ще трябва да бъде отхвърлен, за да спрем това безумие. Пейо съобщи, че дори докладчикът им днес е подал оставка в знак на протест срещу тайното придвижване на всички решения и умишленото избягване на всякаква прозрачност.

Не знам всички факти. Не съм изчел цялото споразумение, което до скоро дори не беше публично. Анализите се базираха предимно на изтекла информация. Това не е просто търговско споразумение, а над-правителствен и извън-съдебен пакт. Без да навлизаме в конспиративни теории, можем спокойно да го наречем и таен, тъй като почти никакви детайли около дискусиите не са известни. В Полша имаше масови протести срещу това, че страна им е подписала. У нас, както и в много други държави, дори не сме чували за него. Приоритетът сега е да проверим дали не късно да го спрем, как можем да го спрем, кой и защо е решил да се подпише това от името на България. До няколко седмици трябва да започнем да пишем на депутатите и евро-депутатите ни да гласуват против споразумението. Ако си мислите, че отпорът срещу SOPA е бил пресилен, то той въобще няма да бъде достатъчен за това, което ни готвят сега.

И не, въобще не съм параноичен. Просто чета, виждам и се опитвам да разбера. Пробвайте го докато ви е още позволено.

За повече информация: Блогът на Нели, StopActa, Wikipedia, обяснението на ЕК, решението на кабинета ни от ноември и други статии за ACTA.

Следващи статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в тази статия и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA и нарастващата вълна на недоволство – обзор на дискусии и аргументи, които се появиха в медии и блогове през двата почивни дни

Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?

Как трябва да бъде?

За целта трябва да се отворят данните и на фирмите в България. И сега те би трябвало да са публични, но можем да стигнем до тях единствено през търсачката на Търговския регистър. Вместо това, трябва да може всеки от нас да си свали тази част от базата данни, която е публична (без лични данни, подписи и прочие) и да може лесно да ги анализа. Възможностите са повече от невероятни. Може да се изгради цялостна мрежа от свързани фирми, да се търсят партньорства, модели и инвестиционни практики. Всеки от нас може да стане разследващ журналист и да помага на НАП и прокуратурата. Това е силата на отворените данни и за тази прозрачност се подписа настоящия кабинет преди 4 месеца.

Изненада! Това вече е възможно.

Ако отворите страницата на регистъра в част „Интеграция„, ще видите, че може да получите всичко. Дори има схема на данните. Има една подробност – струва 30000 лева. Информацията е публична, но според тарифата им, за да я получим трябва да се бръкнем дълбоко. По света има много примери за такива платени услуги и ефектът често е, че реално се блокира достъпа до обществена информация, докато в същото време печалбата от таксата не е кой знае каква. Затова реших да попитам Агенцията по вписванията до колко е ефективна тази такса. Днес получих отговорът, който може да прочетете по-долу. Парадокса беше, че трябваше да платя 30 ст., за да получа обществено достъпна информация за това кой плаща крупни суми за пълен достъп, но както и да е. Ситуацията е следната:

4 юридически лица са платили по 30000 лева за цялата им база данни, а една фирма се е абонирала за обновления. Не питах кои, защото това съвсем не очаквам да ми кажат. Това е от самото създаване на регистъра преди 4 години. Разходите по поддръжката на всички регистри и всички системи на агенцията от 2008-ма насам възлизат на 850000 лв.

Агенцията по вписванията има нужда от много сървъри, сложна инфраструктура и бази данни. Несъмнено сайта им е доста натоварен и поддържането му струва много пари на данъкоплатците. Въпросът ми обаче е следния – няма ли да се улесни работата както на сайта им, така и на администраторите, ако данните бъдат пуснати свободно в отворен и машинно-четим формат? Така ще се появят множество услуги, които ще предлагат различни видове анализ на данните. Няма да е трудно и да се направи по-добра търсачка. Към момента 4 фирми имат пълен достъп до информацията. Струва ли налагането на толкова голяма такса или каквато и да е такса, за да се блокира практически достъпа до толкова важен ресурс?

Бюрокрацията, Санчо…

Знам, че ще ми кажете, че искам много. Само преди 9 месеца бяха приети промени, които има вероятност да блокират съвсем достъпа до регистъра. Идеята ми обаче съвсем не е неосъществима. Една от първите задачи на електронното правителство, както писах миналата седмица, е да свърже всички регистри и да ги направи достъпни. Имам информация, че в самата Агенция по вписванията се дърпат и не искат интеграция, но това ще стане. На второ място, кабинета е подписал участието си в международното Партньорство за отворено управление. В рамките му, трябва да заявим до края на март конкретни задачи и данни, които ще бъдат не само публично достъпни, но и предоставени с структуриран формат, за който все говоря. Оставянето на тази безумна такса при наличие на почти готова web service интеграция противоречи с всички принципи на отвореното управление и публичността. Както съм казвал преди, затрудненият достъп до големи масиви с обществена информация е само илюзия за публичност.

Положителното тук е, че има хора, които разбират нуждата от промяна и истинска прозрачност. Има ги и в кабинета. Надявам се, че ще надвием Агенцията по вписванията и най-малкото ще направим Търговския регистър публичен. Приложенията оставам на вашата изобретателност.

Документи

Заявление за достъп до информация, решение от за предоставяне на достъп от Агенцията по вписванията и самата информация, която получих днес

Други отворени данни

Отворени данни на парламента
Отворени данни на безследно изчезналите в България
Отворени данни на ражданията в България
Отворени данни за сътрудниците на ДС – проект в изпълнение
Отворени данни на всички обществени поръчки – свалени са данните и ги анализирам; скоро ще ги пусна.

Чухме много за опасностите от методите за получаване на шистов газ, за уверенията на Шеврон колко мерки за сигурност са се взимали и за спекулациите, че протестите по темата се водят от икономически интереси. След като обвинихме археолозите в печалбарство и изнудване на институциите, сега обвиняваме еколозите в същото. Не мисля да повтарям всички аргументи, защото предполагам, че вече са ви писнали.

Трябва обаче да стане ясно нещо много важно – проблемът не е толкова в технологията, колкото в доверието. Всяка технология за извличане на енергия е опасна – мините се срутват и предизвикат свлачища, нефтените платформи причиняват ежеседмично екологични катастрофи, а за ядрените централи да не говорим. Дори за вятърните централи има индикации, че вредят на флората и птиците. При всички тези, както и при т.н. „фракинг“, има мерки за сигурност, които трябва да се вземат предвид, за да се подсигури здравето на хората и природата.

Доверие в държавата

Тези мерки за сигурност обаче са изключително скъпи и често трудни за проверка. Затова чуваме за подмяна на химикали, неспазване на срокове, технически изисквания и забранена за сондиране дълбочина. Всичко това трябва се контролира от институциите и тук идва първият срив в доверието – вярваме ли достатъчно на местната власт и на министерството на Трайков. Дали ще осъществят нужния контрол? Дали няма да се „бутне“ нещо под масата на самите експерти, които трябва да докладват проблемите? Виждаме го постоянно при нещо толкова елементарно като строителна инспекция на жилищни сгради.

Доверие в изпълнителя

Друг важен аспект е до колко морална е една такава компания. Дори когато имаме строг контрол – като този в щатите, например – той предимно засича последствията – когато е вече късно. Затова е важно да видим какво Шеврон е направила в миналото си. Поровете се за милиардите долари глоби, които са отнесли в международен план, няколкото екологични катастрофи, които са се опитали да прикрият и разкритията за финансиране на престъпни групировки, за да им „помогнат“ с неудобни местни протести. Печалбата от този вид сондажи е просто твърде голяма, за да се спазват местните закони в дадена държава. Отговорността им все пак е пред инвеститорите – не пред местните жители.

Спекулации

Определено има паника – не само около дискутирания метод, а около шистовия газ като цяло. Това се случва, когато повечето хора не разбираме каква точно е технологията, а получаваме единствено пропаганда от двете страни. В интервю зададоха въпрос на американският посланик в България – как да имаме доверие на Шеврон. Той успя умело да извие нещата в посока, че имало технически изисквания, че „естествено“ ще се спазват, че от това се правили много пари и част от тези пари, виждате ли, щели да отидат за опазване на природата. Изкара, че използването на този метод за изкарване на газ всъщност опазвало природата. От друга страна еколозите рисуват картинка на пустиня и смърт, крайността на която отблъсква всеки разумен човек. Трайков днес пък каза, че „на всички било ясно“, че протестите се финансират от частни интереси „за много пари“. Подхвърлянето на такива висящи спекулации във въздуха има само един ефект раздалечаване на полюсите.

И какво сега?

В момента дори не сме сигурни дали има достатъчно газ под Добруджа, за да си струва копаенето. За жалост наистина трябва да се сондира, за да разберем. Изглежда, че от Шеврон вече са започнали да го правят, което пак ни говори колко се съобразяват със закона. Раздробяването на скали под подпочвените води с помощта на огромно налягане, токсични химикали и прочие е очевидно изключително опасно, но когато не са пълни геоложките почувания и не се спазват абсолютно точно изискванията. В Добруджа няма никаква друга вода, освен подпочвената. Дори малка част от химикалите да изтекат – побил контейнер, необезопасен басейн с токсични химикали, каквито ще видите много около сондажите или просто недостатъчна дълбочина – качеството на водата ще се наруши.

Поддръжниците на „фракинга“ твърдят, че това е единственият начин да сме поне малко енергийно независими от Русия. От кого ще сме зависими обаче в такъв случай? Нека да изкарат договора с Шеврон, изискванията и глобите, които са им наложили. Нека бъде прозрачно всичко и да видим, че финансовата полза за местното население ще си струва риска да загубят препитанието си за поколения наред. А каквото и да си говорим, бизнес винаги се прави с добър баланс на риска – когато печалбата е достатъчно голяма, хората са склонни да рискуват повече. Затова и фармацевтичните компании заделят предварително десетки милиони за извънсъдебни компенсации заради „странични ефекти“ на лекарствата си. Те, както и много други индустрии, калкулират това просто като приемлива смъртност и разход. Искам да съм сигурен, че Шефрон или който дойде после, няма да посмее да рискува със сигурността и екологията. Искам глобите да им са толкова солени, че сами да се контролират. Ако все още искат да сондират, значи нямат едно наум, ако не – значи многохилядните протести и това, което неолибералите наричат „истерия“, са напълно оправдани.

Тази статия и личното ми мнение са „щедро спонсорирани“ от „ПР компания от чужбина работеща с мощна финансова подкрепа“.

Първото, което ми направи впечатление е мощната реакция, която видяхме както във Facebook, така и в блогосферата. Преобладаваха призивите за оставка. Всичко това ми напомни за онзи нашумял плакат за липсата на активни граждани у нас. След като се разбра, че журналистите не са походили съвсем етично с интервюто, нещата сякаш утихнаха. Истината е, че подобни изказвания трябва да се порицават. Затова и си мисля, че министъра заслужава колажи като този, който направих вчера за следващите ме в Twitter и виждате по-долу. Не трябва да забравяме обаче, че всеки от нас има такива в миналото си. Сигурен съм, че ако прегледате старите статии на блога ми, ще намерите нещо, което днес бих се учудил, че съм написал. Това мисля, че важи за всички. В анкетите в мрежата относно изказването на Рашидов имаше възможен отговор „Всеки има право на мнение“ и това е така. Един министър обаче няма и поне реакцията на институцията беше правилна и навременна. Видяхме, че не си заровиха главата в земята и се извиниха порядъчно. Не смятам, че с това се изчерпва всичко – Вежди Рашидов трябва да покаже на дела, че не дискриминира спрямо сексуална ориентация. Това може да стане като подкрепи открито следващия парад на ЛГТБ, като говори за проблемите им или поне открие изложба на художници с такава ориентация. Нека го наречем един вид „обществено полезен труд“.

Смятам обаче, че думите на Морган Фриймън за това как може да се реши проблема с расизма в щатите, са най-точни – да се спре с определенията. Нека спрем да наричаме едните лесбийки, другите гейове и тези думи да се използват като обида в пленарна зала, медии и прочие. Не говоря за създаване на „положителен език“, както във филма 1984, а за изместване на възприятието на хората, че това е нещо лошо. Сега отвсякъде чуваме точно това и неизменно презумпцията се налага. Точно затова в Германия в края на 2011-та държавата започна кампания срещу дискриминацията. Лозунгът й е, че никой не може да бъде поставян в едно чекмедже – било то възрастни, мюсюлмани или лесбийки. Всеки ден минавам на път към работа покрай плакати като този, който виждате тук.

Преди месец покрай Lipsva ме попитаха дали медийното внимание към безследно изчезналите помага на случаите. Да, но при едно много важно условие – да не се гони сензация или скандал. Смятам, че същото важи и в случаите на дискриминация – важно е да се говори за проблемите, но не по този начин и не като поставяме всички в тяхното си чекмедже. Така по-скоро пречим отколкото да променяме нечии предразсъдъци.

В тази връзка на всеки би било е полезно да посети изложбата на макети, за която писах преди два дни. Там ще покажат аспекти от толерантността, която не забелязваме и приемаме за даденост. Концентрирайки се върху скандалите, а не положителните примери не помага на никого.

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.

Повече за отворените данни ще намерите в статиите ми по темата.

Затова не може да говорим за откриване на електронното правителство. Журналистите много биха искали да видят това – един компютър с отворена web страница, лентичка и Борисов, който я срязва. Истината е, че навлизането на дигиталните технологии в една администрация винаги става постепенно. У нас обаче първите крачки се правят едва сега въпреки всички приказки и пари, които е изляха през последните 10 години.

Както писах в серията ми статии от 2010-та за Стратегията за електронно управление, един от основните проблеми на електронното управление е свързаността между институциите. През годините всяко ведомство си е поръчвало и развивало различни информационни системи и стандарти. Да ги свържем означава, да си пуснем стара видеокасета в DVD плейър.

Именно това се посочва от кабинета сега като причина за забавянето. Днес имах разговор с хора от кабинета във връзка с отворените данни и засегнахме точно тази тема. Срокът от 7 месеца не е за цялото електронно правителство, а за важните основи – свързването на информационните услуги. Когато регистрите и основните системи се свържат – нещо, което е крайно нужно и желано както от гражданите и бизнеса, така и от самите чиновници – може да се надгражда с интегрирани услуги. Това е сложна дума, която простичко означава, че с няколко клика ще свършвате работа колкото като обикаляте 30 институции, гишета и опашки. Целта е самите те да си говорят ефективно помежду си, а не да вършим тази работа вместо тях.

В момента летя с България Ер към Франкфурт и от корицата на списанието ме гледа министър Московски. В интервюто споменава за три големи проекта, по които се говори. Първият е свързването на въпросните дигитални регистри, за който разказах по-рано. Вторият е за пълната идентификация на граждани с електронни подписи, а третата е интернет свързаността на общини и села. Използването на интернет услуги с електронен подпис наистина е полезно и цената е приемлива, стига нещата да стават наистина по-лесно, надеждно, бързо и евтино в дългосрочен план. Важно е обаче и самата администрация да работи с електронни подписи и документи. Въпреки, че се хвалят, че министерствата са въвели такива системи за документооборот, доколкото знам, на местно ниво нещата съвсем не са така. Липсата на обучение на повечето чиновници не само за електронните подписи, но и за електронното управление като цяло може да саботира целият процес. Ако чиновниците не знаят как да боравят със системите или им нямат доверие (както при всичко ново), това ще се пренесе и върху обикновените граждани, както и ще компрометира надеждността на цялата информация.

Добрата новина обаче е, че има яснота по проблемите. Знае се как да се оправят и кои институциите се противопоставят на реформите и електронното управление. Ясно е, че eGov няма да „стане“ за 7 месеца, но се надявам, че ще видим издигнати няколко основни стълба от него. Има и сериозна заявка за развитие на отворените данни у нас и то ще върви донякъде паралелно с това на електронното управление.

Интуицията ни на българи диктува, че и тук ще похарчат пари и ще изкарат „нещо“. Има индикации обаче, че може би няма да сме прави или поне не напълно. В случая имаме ясна представа какво трябва да се свърши, какви са стъпките (т.н. milestones), кой трябва да го направи и какви са сроковете. Нашата задача е да ръчкаме на правилните места, за да се случат нещата.