Блогът на Юруков

Има развитие по идеята гласовете на депутатите да се публикуват в мрежата. Акцията беше започната от Електронна Граница, а аз и Атанас Чобанов я подкрепихме малко по-късно. Днес е била гласувана промяна на правилника, но подробностите още не са публикувани на сайта. Ето новината в Дневник и в Капитал. Малко след първите отчети очаквайте визуализация подобна на тази горе. Ще направя така, че информацията да се публикува и в Twitter акаунта на парламента, който създадох за законопроектите и заседанията на комисиите.

Утре очаквайте материал (ето го тук) за това кой ще спечели обществената поръчка за новия сайт на Народното Събрание. Не, офертите не са отворени още, но това явно няма голямо значение. Интересното е, че в описанието на новия сайт не е предвидено публикуване на индивидуални гласувания, което може да е причина да се извинят с „технически причини“.

Тези дни премиерът цитиран от Time заявяви, че няма приятели и не е на този пост, за да се хареса на някой. Логично е, че щом някое правителство си върши работата, хората да са доволни и да го харесват. В случая, задачата на Бойко Борисов е такава, че в края на мандата не само да не бъдат избрани пак, но и трябва да бъдат мразени.

Основната цел, която зададохме на Бойко е да изчисти до колкото може администрацията от корупция. Второстепенни цели, които до голяма степен са производни на този основен проблем, са здравеопазването, евро-фондовете, съдебната и пенсионна системи. За решаването на всички тях се изискват множество реформи, размествания в администрацията и осъдени по високите етажи. Реформите обаче никога не правят хората щастливи в краткосрочен план, защото разбутват една система, с която са свикнали независимо от всичките ѝ недостатъци. Както знаем, одобрението на избирателите се базира предимно на скорошни събития. Макар и обществото да ги изисква, то усеща положителния ефект на тези промени доста след като политиците направили ги са получили полагащата им се „рейтингова тесла“. Чети нататък »

Преди четири седмици писах, че съм открил обществена поръчка от страна на Народно Събрание за създаване на нов сайт. Васил от BGDev.org откликна на молбата ми от тогава и благодарение на него се добрах до техническата част на документацията за кандидатстване. Може да я свалите в края на статията. Целият пакет е около 500 страници или 2.3 килограма и беше малко трудно да я получа в Германия. Интересното в случая е, че нито отговорниците за поръчката, нито прес-отделът на НС пожелаха да ми пратят дори част от нея в електронен вид, какъвто несъмнено имат. Аргументът им беше, че така или иначе мога да си я купя лично от офиса им. В този случай аз питам – ако някоя гражданска организация поиска да осъществи контрол над тези поръчки, означава ли това, че трябва да харчи постоянно пари за конкурсни документи?

Но нека видим за какво става дума: Чети нататък »

Отскоро Министерството на Външните Работи си има Twitter. Най-вероятно има общо с полезното увлечение на министър Младенов към социалните медии, което донякъде елиминира нуждата от говорители на щат. Горе-долу по това време пуснаха и новия портал на министерството, чиито дизайн е глътка чист въздух сред обществените ни сайтове. Въпреки, че е официално публичен обаче, той далеч не е готов.

Изготвят го от eDesign – виновниците за сайтовете на BTV, Upsurt, Биг Градър и Survivor. Свързах се с тях и ме увериха, че макар и официално пуснат, сайта ще претърпи доста промени и ще бъде завършен. Затова реших да им помогна като покажа това, което смятам за проблем и това, което трябва да е за пример на останалите обществени страници.

Нека започнем с позитивните страни. Сайта е изчистен, добре подреден, няма претъпкване и неяснота, както при стария сайт или този на Парламента. На началната страница виждаме няколко важни неща – новини, бързи линкове за българи и чужденци, информация от кризисния център, удобен календар за бъдещите срещи и събития и обща информация като времето, курсовете и прочие. Новините са добре визуализирани със снимки и като се отворят страниците изглеждат добре. Менюто, галериите и AJAX елементите работят добре, има версии на различни езици и като цяло информацията е изчерпателна. Чети нататък »

В началото на годината с насмешка гледахме на очакваната всеобща забрана за пушене на обществени места. Причината не беше в това, че от такава забрана няма смисъл, а че на практика няма да може да бъде прилагана. И в момента има определени забрани, но ресторантите намират начин да ги заобикалят или просто предпочитат да си плащат глобите. Дори в държавните институции пълната забрана за пушене е нещо условно. Оказа се обаче, че няма да имаме шанс да видим дали сме прави.

Когато се заговори за отмяна или отлагане на тоталната забрана, куп хора скочиха. Въпреки обществения натиск, днес депутатите го приеха. Мотивите на групата за ГЕРБ се казват с половин уста и са откровенно лобистки – тютюневите компании и хотелите са щели да закъсат. Проблемът с тази логика е очевадна – щом целим намаляване на тютюнопушенето като цяло, значи тютюневите компании така или иначе ще са на загуба. Здравният риск, който толкова ясно се изписва на пакетите, е достатъчно основание дори да се закрият тези предприятия и ако не беше големият негативен социален ефект, това може би щеше да стане до сега. Наистина хиляди семейства се изхранват с производството на тютюн или в обработката му и точно техните съдби привидно са в основата на половинчатото извинение на депутатите. Чети нататък »

Кризата удари щатите през 2008-ма година. Малко по малко доминото тръгна на изток – първо с банковата система, после с паниката и накрая с намалялото потребление, спрените поръчки и липсата на инвестиции. За жалост в България, както винаги, бяхме изненадани. Колкото и да не ни харесва да се съгласяваме с онези, които са на власт, тези сега са прави за едно – когато трябваше, никой не направи нужното. Това обаче не важи само са правителството, но и за хората. Според мен можем да разделим кризата условно на 5 периода:

Начало на 2008: Тъпите американци сглупиха

Когато излезе информацията за масовите фалити, никой нямаше представа за какво става дума. По-късно научихме за схемите, следствията и всякакви финансови теории, но в началото все едно гледахме епизод на „Др. Хаус“, но отпред-назад. В Европа и в частност – България, обикновените граждани следяха новините с мисълта, че американците са спукали балона на собственото си преяждане. Решихме, че това си е техен проблем и няма да засегне нас. Лошото е, че въпреки предупрежденията на отделни банкери, правителството подкрепяше тази ни заблуда с успокоителното „Всичко е наред“. Чети нататък »

И слава богу! Макар на сегашния да има известно количество информация, тя е почти неоткриваема, освен ако не знаеш къде да търсиш. Да не говорим, че като дизайн и използваемост е от началото на 90-те. Преди време се оплаках, че RSS абонамента им не става за нищо, а навигацията е просто отвратителна. Напоследък преглеждам често сайта на АОП, защото искам да направя същото за обществените поръчки, както за законите и заседанията на комисиите – да може всеки да се абонира по мейл или в Twitter и да получава навременна информация. Покрай това попаднах на обществена поръчка със следното описание:

Разработване и внедряване на софтуерно решение за надграждане на съществуващата уеб базирана интегрирана информационна система на Народното събрание и за модернизация и развитие на сайта на Народното събрание до информационен (Интернет) портал; Оптимизиране процесите на обслужване в контекста на електронното управление.

Чети нататък »

Някои хора казват, че българите сме в Европа, но в същото време не отбелязват, че сме на последно място в почти всички категории. Други казват, че сме били европейци преди племената от западна Европа да са имали дори държави, но дори да е вярно, много вода е изтекла от тогава. Трети казват, че никога няма да станем европейци, заради бай-ганьовския ни начин на мислене.

Що за животно е европееца и как един човек може да се нарече такъв? Говорейки за европейци, аз имам в предвид граждани на ЕС, които вярват в принципите му. Изчитайки следните 8 точки, които според мен характеризират това особено същество, може би ще откриете, че повечето ви познати отговарят на не повече от 3. Предполагам обаче, че няма повярвате, че в по-голямата част от всички 500 милиона са точно като вас. Всъщност единствените хора, които аз лично познавам, които мога да нарека истински европейци, са Julien Frisch, Jon Worth и Bruno van den Elshout – блогъри, които пишат усилено на европейска тематика. Преди време писах за последния. Но нека да започнем: Чети нататък »

Добре е когато политиците са по-близко до хората. Днешните политици се научиха, че за целта трябва да участват активно в социалните мрежи и блогосферата. За жалост в повечето случаи от тяхно име с това се занимава говорителят им или PR отделът на тяхната партия/институция. Така не получаваме реален поглед над истинските мисли и качества на отговорната личност, а стандартни прес съобщения, но през друг канал.

Не е това случая с Кристалина Георгиева. По стечение на обстоятелствата, тя пише сама статиите в блога си. При това, бих казал, че са справя доста добре – проследява не само събитията около посещенията си в последните седмици, но и усещанията от събитията и изводите, които си е направила. Пример за това е статията за второто голямо земетресение в Чили, което се е случило точно при клетвата на новия им президент, където е присъствала еврокомисарката. На страницата ѝ в Комисията може да намерите също така видео, снимки, новини и нейни речи. Чети нататък »

Ако сте като мен, значи четете Капитал. Ако сте като мен, прочитате целите материали, а понякога си ги пазите за препрочитане. Когато Борисов обяви идеята за назначение на кмета на Габрово за министър по евро-фондовете, и вие сигурно като мен сте решили, че това е поредния неясен опипващ почвата ход. При това сигурно и на вас са ви хрумнали набързо аналогии от фолклора ни.

Тогава попаднах на статия в Капитал за Томислав Дончев. В нея те го наричат „Положителен герой„. Доста гръмко, бих казал, заглавие в днешния политически живот. След нея си зададох няколко въпроса около новия му ресор. Основният беше – не е ли най-големият проблем в момента доверието в системата и липсата на проекти. Дори и да оправим администрацията и да я опростим, хората пак няма да се решат да рискуват. Поне не достатъчно бързо. Не и при тези скандали. Особено не при тези скандали, защото неяснотата е най-големият враг на бизнеса. Чети нататък »