Изборите … се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Гражданите, навършили 18 години, …, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
Започвам с това, защото е най-честия ни аргумент когато стане въпрос за изборите в чужбина. Под тези двестатии в Дневник ще откриете достатъчно коментари за и против това емигрантите да гласуват. Спорът съществува отдавна и се подгрява при всеки нов вот или проблем в изборите зад граница.
Ето събрани накратко аргументите против това да се гласува извън България заедно с моето мнение.
Емигрантите не живеят в България
Не познават социалната и политическата обстановка
Не се налага да се борят ежедневно с действителността
Избягали са и следователно не ги е грижа за България
Вчера в mailinglist с хора заинтересовани от изборите в чужбина съобщиха, че Външно са пуснали списък с имената на всички подали декларации. Това е изискване по закон, но глупостта, която свършиха е, че заедно с имената бяха пуснали и адресите им в България. Това е лична информация и може потенциално да се използва за измами. След като аз, а най-вероятно и други, писаха до Външно, линка към таблицата вече не е на сайта, но самият файл все още може да се свали. Бивол писа снощи по темата. Междувременно обаче тази информация, до която иначе не би трябвало да имаме достъп, ни даде възможност да направим доста интересен анализ на това как се подават декларации и как се отварят секции в чужбина. Един такъв анализ направи Андрей, а сега ще ви представя моя.
От анализа е очевидно, че огромна част от декларациите в Турция са попълнени организирано и най-вероятно от едни и същи хора. За няколко хиляди души са подадени по 2 и повече декларации – често на различни адреси. Това означава, че има хора с дълги списъци от имена и ЕГН-та, които попълват автоматично декларациите. Можем да засечем само грешките им – когато един и същи човек е в няколко списъка, но практиката е ясна. Фрапиращо, че Външно министерство и посолствата не са обърнали внимание на това. Ето някои факти:
Извън Турция има едва 12 дублирани декларации. В Турция са 1169 като почти всички са в Истанбул.
Има подадени 2894 декларации от 1303 души с едни и същи имена в едни и същи секции.
За едни и същи адреси в България са подадени много декларации. Може да свалите таблица с тези над 7 тук.
Снимката е от началото на изборите за евро-парламент във Франкфурт през ’09. Вижте я по-голяма.
Тъй като темата е почти необятна, реших да започна от последните събития и в няколко статии да вървя към общото. Обещах да изчакам с написаното тук до петък, но решение така и не се появи. Ситуацията в момента е следната:
Преди 10-тина дни Външно министерство предаде на ЦИК списък с места в чужбина, където трябва да се проведат избори. В този списък не фигурираха няколко почетни консулства, за които бяха събрани повече от 20, но по-малко от 100 декларации. Сред тях бяха и трите такива в Германия, което ме накара да се занимавам с всичко това. В отговор на протестно писмо публикувано в Дневник, говорителя на Външно отговаря, че почетните консулства нямат статут на почетни представителства в смисъла на Виенската конвенция и за тях се изискват 100 заявления. Тя също така твърди, че всички българи зад граница са наясно с това и че е изцяло наша вината, че не сме подали достатъчно декларации.
Истината, цялата истина или поне 30% от нея е, че говорителя на Външно е права. Наистина не сме подали много декларации. Основната причина е, че винаги се подават достатъчно декларации за отваряне на секция. Изключение е Турция, но за тях – утре. А какво този път означаваше „достатъчно“? Това, за което г-жа Чернева говори наизуст, е яснотата около статута на почетните консулства. В действителност, дори хората в мисиите ни зад граница се учудиха на това определение. Изглежда собствените им служители не го знаят. Нещо повече – никъде в Изборния кодекс или решенията на ЦИК не се говори за Виенската конвенция или що е то „представителство“. Работа на Външно е да го определи. Чети нататък »
Последното решение на ЦИК е, че ще има секции само в Бон, Берлин и Мюнхен и то си остава в сила докато (и ако) не излезе ново решение
Има подадена жалба към ЦИК и тази вечер се очаква да публикуват отговорът си. Задължени са до 24 часа да я разгледат
Подготвя се жалба от студентски организации в Германия за утре срещу определението post factum що е то представителство в чужбина и липсата на дефиниция в Изборния кодекс и решенията на ЦИК
Получават се съобщения, че в подобна ситуация са и други почетни консулства в други държави
Събираме информация за възможностите и работим по други линии
Подробности за случилото се през тези няколко дни ще пиша в четвъртък или петък, когато ще имаме повече яснота. Пиша това, защото доста хора ме питаха днес и исках да събера фактите на едно място.
Някой знае ли за какво са идните избори? Да, за кметове и президент, но аз питам друго. Някой знае ли защо ги правим? Дали просто защото е изтекъл един или друг мандат?
Включете телевизията. Какво чуваме? Говори се за нападките в корупция, некадърност и минало на кандидатите, за политическите съюзи и тактики и за купуването на гласове по региони сякаш са менюта във вонящо крайпътно заведение. Това е „дебата“ сега. Да, трябва да виним медиите, но само отчасти. Те трябва да водят темите в тези избори и да задават неудобните въпроси. Неудобно обаче не е да питаш кандидата някой някъде какво е намекнал за него, за да се изчерви и да започне да се оправдава. Това е клюкарство. Неудобно е да го попиташ какво ще прави ако заеме поста. Как ще използва доверената му власт и какви са приоритетите му. Знам, че е рано в кампанията, но не ми се струва, че въобще ще стигнем до същественото.
Да вземем президентската власт. Някой знае ли докъде се простират възможностите на президента? Нека да чуем кандидатите какво мислят да правят с тях. Каква ще е външната им политика, на какви приоритети ще залагат в дипломатическите назначения, как смятат да са коректив на изпълнителната власт, какво мислят да направят в съдебната система чрез Висшия Съдебен Съвет, където имат доста контрол, към какво мислят да насочат медийния интерес, на който ще се радват и какво ще решат с него. Това са важните въпроси, не това, което слушаме сега. Иван Бедров спомена това в Референдум преди няколко дни. Чети нататък »
Днес сме на предизборна тема и реших да споделя с вас следния клип. За начало, не искам да дискутираме Кунева и кампанията й, въпреки че и до там ще стигнем.
Вижте клипа.
Това е нещо абсолютно различно в политическата ни реклама и то на много нива. Първо, изоставя героичните погледи и обещания. Второ, работата с камерата и цветовете са прекрасни. Трето, комбинира много добре историята на един човек, емоционалната връзка с музиката, чувството на самата музика и бедността в квартала. Четвърто, показва една различна картина за въпросния пенсионер освен клиширания, но за жалост до болка верен, разказ за бедните изстрадали пенсионери. Пето, заиграва с политическото послание. Това е наистина един много добър предизборен клип, който донася нещо ново е политическата реклама у нас. Чети нататък »
Днес стана ясен (кандидатът на ГЕРБ за) президент на България. Росен Плевнелиев. Всички коментари са, че това е очаквана стъпка предвид популярността на министъра. Вицето ще бъде министърката на правосъдието Маргарита Попова. Този избор за мен е по-скоро уволнение заради несправяне с проблемите на съдебната система, но избягвайки медийния шум и спада в рейтинга покрай смяната на поста. Всички знаем, че президента има предимно представителни функции, макар и да държи няколко важни лоста на властта – предимно под формата на назначения. В този контекст вицепрезидента е формална фигура, която дори не би наследила държавния глава, ако недай Боже стане нещо с него.
Един от големите недостатъци на Плевнелиев за този пост е, че не е политик, а президентът има само политическа роля. В този смисъл, очаквам той да заеме по-скоро ролята на омбудсман, но с много по-голямо медийно внимание. Така ще може да адресира и да се бори за конкретни проблеми, които засягат пряко хората. Друг проблем с тази кандидатура е, че Плевнелиев беше наистина добър министър. Макар да очаквам, че все още ще дърпа конците от разстояние, местейки го от министерството ГЕРБ взимат много голям риск с основния си коз за следващите избори – инфраструктурата. Това беше и причината да се надявам да не кандидатират Кристалина Георгиева (преди да разбера, че по закон не могат) – би било просто загуба на талант. Чети нататък »
По запитване на българин в чужбина, който желае да остане неназован, Външно министерство е предоставило преди 4 дни списък с всички държави, към които е изпратено запитване за провеждане на президентски избори. Припомням ви, че според новия закон, за отварянето на секции в чужбина трябва да се иска изрично разрешение от съответната държава. В Twitter Младенов увери, че не при всички е наложително, предполагам защото техните закони изискват само уведомление. Списъкът с държавите (може да го свалите в края на статията) потвърждава обещанието му, че сроковете ще бъдат спазени – общо 79 държави са били уведомени. 22 от тях са отговорили, като предполагам, че останалите или ще отговорят навреме, или при тях отговор не е нужен.
Нещо непонятно обаче е защо са упоменали изрично градовете в писмата. Така, например, за Германия са споменали Берлин, Бон, Мюнхен, Хамбург, Дармщадт и Магдебург. За щатите – Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. Това поражда естествения въпрос – ако са питали изрично за тези градове, значи ли, че отварянето на допълнителни секции се обезсмисля? Такава опция има в закона при подадени 100 молби за дадено място. Нещо, което няма в закона, е да се включват градовете в молбата за провеждане на избори. Може би в определени държави е нужно, но надали всички.
Секциите в САЩ и Германия и относителното разстояние, което повечето от нас може би ще изминат, за да гласуват Чети нататък »
Всеки знае, че има нарушения около изборите. Всеки път. Повечето са обществена тайна на местно ниво. Фирма задължава служителите да гласуват за този, онзи плаща да се събират ЕГН-та, третия дописва хора в списъците и прочие. Някои от нарушенията виждат бял свят в медиите, но само като избрани примери за измамите по места. Липсва цялостната картинка, а хората са обезверени, че ще има ефект, ако сигнализират за даден проблем.
Накратко, кампанията ще събира сигнали в 7 категории:
Купуване на гласове
Контролиран вот
Натиск върху избирателите
Изборен туризъм
Нарушения в предизборната кампания
Проблеми/нередности в организацията на изборния процес
Други нарушения
Има критерии, по които сигналите ще се допускат и потвърждават. Всеки може да добави сигнал, като посочи място, време и описание на нарушението. Може да се качват снимки, документи, линкове към клипове и новини, за да се докаже дадена измама. Допълнително, сигнализиращия може да остави мейл или телефон за обратна връзка, като съвсем естествено последните няма да се публикуват никъде. Всички сигнали се изобразяват на карта и в лесен за търсене и сортиране списък. Кампанията ще събира сигнали от сега – в периода на предизборната кампания, до края на изборите. След това всички сигнали ще бъдат достъпни в структуриран вид и ще бъдат използвани за анализ на изборния процес. Чети нататък »
Въпреки промените в изборния кодекс, няма особена промяна в гласуването зад граница. Има малко объркване, както винаги, но това е защото (в момента) посолствата не са ни много от помощ, когато търсим информация. Просто те самите още не са информирани. Днес Външно пусна списък с отговори, в който потвърждава начина, по който гласувахме до сега. В общи линии трябва да знаете това:
Изборите са на 23 октомври неделя.
Няма нужда от регистрация за да може да гласувате. Може да ви впишат на място.
За да се отвори секция обаче трябват 20 (при консулство в града) или 100 регистрации (когато няма представителство)
Регистрации се подават до 26 септември (през следващите 6 седмици).
Декларацията може да се прати по пощата, да се даде лично или да се прати сканирана на мейла на посолството ви. Може да свалите от тук (ето и като MS Office документ), а мейлите са на сайта на Външно.
Ако се регистрирате за гласуване в чужбина, ще бъдете заличени от списъците в България. Затова си предвидете къде ще сте през октомври.
През последните седмици се породи притеснение, че консулствата трябва да искат изрично разрешение от държавите за изборите. При това срокът беше утре, а тези представителства, които попитахме, не бяха дори чували, че трябва да пращат молби. Николай Младенов обаче ме увери в Twitter, че няма такъв проблем и преглеждат къде въобще е нужно такова разрешение. Друга точка, която интересува гласуващите в Германия е, че това са президентски избори, така че няма ограничение за секциите. Напомням, че при изборите през 2009-та можеше да отваряме секции само в консулства и посолства, но ограничението беше само за парламентарни избори. Сега, ако познавате 100 човека в града, където живеете, започнете да събирате декларации и заявете желание за отваряне на секция. Това се отнася не само до Германия, а за всички страни. Стига да има достатъчно желаещи на дадено място, Външно са задължени да осигурят удобство на гласуване. Тъй като няма поле в декларациите в кой град иска да гласува даден човек, ще е добре инициаторите да ги съберат всички 100 декларации и така да ги подадат. Препоръчвам също така да се информирате за ограниченията в дадена държава и да говорите предварително с посолството ви, за да няма неясноти и изненади. Ако имате проблеми с местния консул или посланик, свържете се в Външно – доста са отзивчиви. Ето ги и във Facebook, където също отговарят. Чети нататък »
Снимката е от началото на изборите за евро-парламент
Всеки знае, че има нарушения около изборите. Всеки път. Повечето са обществена тайна на местно ниво. Фирма задължава служителите да гласуват за този, онзи плаща да се събират ЕГН-та, третия дописва хора в списъците и прочие. Някои от нарушенията виждат бял свят в медиите, но само като избрани примери за измамите по места. Липсва цялостната картинка, а хората са обезверени, че ще има ефект, ако сигнализират за даден проблем.
