Какво искахте да разберете за кандидатите – президентските и местните? Чухте ли го? Влизаме в тези избори не само без яснота как се гласува, но и защо гласуваме. Въобще не е учудващо, че не малка част от българите са готови да продадат гласа си. И това е нормално – до сега единственият положителен ефект, който са виждали от упражняването на конституционното си право е да получат еднократно 100 лева. Повечето не го правим от едната гордост. На колко обаче наистина им пука и вярват, че гласът им променя нещо?
Тези избори бяха ненормални. Казвам „бяха“, защото след обявяването на кадидатите всичко е на автопилот и нищо не се случва. И са по-ненормални от друг път – нямахме нормални дебати, платформи и дори заветните обещания, от които да се отметнат после. Изборният процес беше опорочен до безкрайност, а ЦИК нарушава закона също толкова често, колкото и партиите. Липсва всякаква приципност, отчетност и прозрачност в каквото и да е. Чети нататък »
„Да видим какво ще кажат картите Таро за жалбата Ви!“*
Бисер Троянов, ЦИК
За епопеята със секциите в Германия и Франция може да прочетете подробно тук. Във връзка с този проблем, снощи успях да се свържа с Бисер Живков Троянов. Обърнах се към него първо, защото е говорител на ЦИК и второ, защото на него е била разпределена моята жалба. Тя, заедно с писмото на Външно министерство, ги приканваше да отворят секции в „спорните“ почетни консулства.
Отговорът на Троянов беше, че срокът е изтекъл. По думите му, ЦИК нямали право да променят решенията си след изтичане на даден срок. Това изказване е абсурдно по две причини – първо, защото това се е случвало многократно до сега и второ, защото решението им излезе часове преди да изтече срока – 3-ти октомври. Въпреки това успях още същия ден да подам жалба и тя беше заведена с пореден номер към 3-ти. Попитах го за тези неща, но реакцията беше раздразнение, объркано повтаряне на същите му аргументи с отсичане – „Това е положението!“ Чети нататък »
Изборите … се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Гражданите, навършили 18 години, …, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
Започвам с това, защото е най-честия ни аргумент когато стане въпрос за изборите в чужбина. Под тези двестатии в Дневник ще откриете достатъчно коментари за и против това емигрантите да гласуват. Спорът съществува отдавна и се подгрява при всеки нов вот или проблем в изборите зад граница.
Ето събрани накратко аргументите против това да се гласува извън България заедно с моето мнение.
Емигрантите не живеят в България
Не познават социалната и политическата обстановка
Не се налага да се борят ежедневно с действителността
Избягали са и следователно не ги е грижа за България
Вчера в mailinglist с хора заинтересовани от изборите в чужбина съобщиха, че Външно са пуснали списък с имената на всички подали декларации. Това е изискване по закон, но глупостта, която свършиха е, че заедно с имената бяха пуснали и адресите им в България. Това е лична информация и може потенциално да се използва за измами. След като аз, а най-вероятно и други, писаха до Външно, линка към таблицата вече не е на сайта, но самият файл все още може да се свали. Бивол писа снощи по темата. Междувременно обаче тази информация, до която иначе не би трябвало да имаме достъп, ни даде възможност да направим доста интересен анализ на това как се подават декларации и как се отварят секции в чужбина. Един такъв анализ направи Андрей, а сега ще ви представя моя.
От анализа е очевидно, че огромна част от декларациите в Турция са попълнени организирано и най-вероятно от едни и същи хора. За няколко хиляди души са подадени по 2 и повече декларации – често на различни адреси. Това означава, че има хора с дълги списъци от имена и ЕГН-та, които попълват автоматично декларациите. Можем да засечем само грешките им – когато един и същи човек е в няколко списъка, но практиката е ясна. Фрапиращо, че Външно министерство и посолствата не са обърнали внимание на това. Ето някои факти:
Извън Турция има едва 12 дублирани декларации. В Турция са 1169 като почти всички са в Истанбул.
Има подадени 2894 декларации от 1303 души с едни и същи имена в едни и същи секции.
За едни и същи адреси в България са подадени много декларации. Може да свалите таблица с тези над 7 тук.
Снимката е от началото на изборите за евро-парламент във Франкфурт през ’09. Вижте я по-голяма.
Тъй като темата е почти необятна, реших да започна от последните събития и в няколко статии да вървя към общото. Обещах да изчакам с написаното тук до петък, но решение така и не се появи. Ситуацията в момента е следната:
Преди 10-тина дни Външно министерство предаде на ЦИК списък с места в чужбина, където трябва да се проведат избори. В този списък не фигурираха няколко почетни консулства, за които бяха събрани повече от 20, но по-малко от 100 декларации. Сред тях бяха и трите такива в Германия, което ме накара да се занимавам с всичко това. В отговор на протестно писмо публикувано в Дневник, говорителя на Външно отговаря, че почетните консулства нямат статут на почетни представителства в смисъла на Виенската конвенция и за тях се изискват 100 заявления. Тя също така твърди, че всички българи зад граница са наясно с това и че е изцяло наша вината, че не сме подали достатъчно декларации.
Истината, цялата истина или поне 30% от нея е, че говорителя на Външно е права. Наистина не сме подали много декларации. Основната причина е, че винаги се подават достатъчно декларации за отваряне на секция. Изключение е Турция, но за тях – утре. А какво този път означаваше „достатъчно“? Това, за което г-жа Чернева говори наизуст, е яснотата около статута на почетните консулства. В действителност, дори хората в мисиите ни зад граница се учудиха на това определение. Изглежда собствените им служители не го знаят. Нещо повече – никъде в Изборния кодекс или решенията на ЦИК не се говори за Виенската конвенция или що е то „представителство“. Работа на Външно е да го определи. Чети нататък »
Последното решение на ЦИК е, че ще има секции само в Бон, Берлин и Мюнхен и то си остава в сила докато (и ако) не излезе ново решение
Има подадена жалба към ЦИК и тази вечер се очаква да публикуват отговорът си. Задължени са до 24 часа да я разгледат
Подготвя се жалба от студентски организации в Германия за утре срещу определението post factum що е то представителство в чужбина и липсата на дефиниция в Изборния кодекс и решенията на ЦИК
Получават се съобщения, че в подобна ситуация са и други почетни консулства в други държави
Събираме информация за възможностите и работим по други линии
Подробности за случилото се през тези няколко дни ще пиша в четвъртък или петък, когато ще имаме повече яснота. Пиша това, защото доста хора ме питаха днес и исках да събера фактите на едно място.
Някой знае ли за какво са идните избори? Да, за кметове и президент, но аз питам друго. Някой знае ли защо ги правим? Дали просто защото е изтекъл един или друг мандат?
Включете телевизията. Какво чуваме? Говори се за нападките в корупция, некадърност и минало на кандидатите, за политическите съюзи и тактики и за купуването на гласове по региони сякаш са менюта във вонящо крайпътно заведение. Това е „дебата“ сега. Да, трябва да виним медиите, но само отчасти. Те трябва да водят темите в тези избори и да задават неудобните въпроси. Неудобно обаче не е да питаш кандидата някой някъде какво е намекнал за него, за да се изчерви и да започне да се оправдава. Това е клюкарство. Неудобно е да го попиташ какво ще прави ако заеме поста. Как ще използва доверената му власт и какви са приоритетите му. Знам, че е рано в кампанията, но не ми се струва, че въобще ще стигнем до същественото.
Да вземем президентската власт. Някой знае ли докъде се простират възможностите на президента? Нека да чуем кандидатите какво мислят да правят с тях. Каква ще е външната им политика, на какви приоритети ще залагат в дипломатическите назначения, как смятат да са коректив на изпълнителната власт, какво мислят да направят в съдебната система чрез Висшия Съдебен Съвет, където имат доста контрол, към какво мислят да насочат медийния интерес, на който ще се радват и какво ще решат с него. Това са важните въпроси, не това, което слушаме сега. Иван Бедров спомена това в Референдум преди няколко дни. Чети нататък »
Днес сме на предизборна тема и реших да споделя с вас следния клип. За начало, не искам да дискутираме Кунева и кампанията й, въпреки че и до там ще стигнем.
Вижте клипа.
Това е нещо абсолютно различно в политическата ни реклама и то на много нива. Първо, изоставя героичните погледи и обещания. Второ, работата с камерата и цветовете са прекрасни. Трето, комбинира много добре историята на един човек, емоционалната връзка с музиката, чувството на самата музика и бедността в квартала. Четвърто, показва една различна картина за въпросния пенсионер освен клиширания, но за жалост до болка верен, разказ за бедните изстрадали пенсионери. Пето, заиграва с политическото послание. Това е наистина един много добър предизборен клип, който донася нещо ново е политическата реклама у нас. Чети нататък »
Днес стана ясен (кандидатът на ГЕРБ за) президент на България. Росен Плевнелиев. Всички коментари са, че това е очаквана стъпка предвид популярността на министъра. Вицето ще бъде министърката на правосъдието Маргарита Попова. Този избор за мен е по-скоро уволнение заради несправяне с проблемите на съдебната система, но избягвайки медийния шум и спада в рейтинга покрай смяната на поста. Всички знаем, че президента има предимно представителни функции, макар и да държи няколко важни лоста на властта – предимно под формата на назначения. В този контекст вицепрезидента е формална фигура, която дори не би наследила държавния глава, ако недай Боже стане нещо с него.
Един от големите недостатъци на Плевнелиев за този пост е, че не е политик, а президентът има само политическа роля. В този смисъл, очаквам той да заеме по-скоро ролята на омбудсман, но с много по-голямо медийно внимание. Така ще може да адресира и да се бори за конкретни проблеми, които засягат пряко хората. Друг проблем с тази кандидатура е, че Плевнелиев беше наистина добър министър. Макар да очаквам, че все още ще дърпа конците от разстояние, местейки го от министерството ГЕРБ взимат много голям риск с основния си коз за следващите избори – инфраструктурата. Това беше и причината да се надявам да не кандидатират Кристалина Георгиева (преди да разбера, че по закон не могат) – би било просто загуба на талант. Чети нататък »
По запитване на българин в чужбина, който желае да остане неназован, Външно министерство е предоставило преди 4 дни списък с всички държави, към които е изпратено запитване за провеждане на президентски избори. Припомням ви, че според новия закон, за отварянето на секции в чужбина трябва да се иска изрично разрешение от съответната държава. В Twitter Младенов увери, че не при всички е наложително, предполагам защото техните закони изискват само уведомление. Списъкът с държавите (може да го свалите в края на статията) потвърждава обещанието му, че сроковете ще бъдат спазени – общо 79 държави са били уведомени. 22 от тях са отговорили, като предполагам, че останалите или ще отговорят навреме, или при тях отговор не е нужен.
Нещо непонятно обаче е защо са упоменали изрично градовете в писмата. Така, например, за Германия са споменали Берлин, Бон, Мюнхен, Хамбург, Дармщадт и Магдебург. За щатите – Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. Това поражда естествения въпрос – ако са питали изрично за тези градове, значи ли, че отварянето на допълнителни секции се обезсмисля? Такава опция има в закона при подадени 100 молби за дадено място. Нещо, което няма в закона, е да се включват градовете в молбата за провеждане на избори. Може би в определени държави е нужно, но надали всички.
Секциите в САЩ и Германия и относителното разстояние, което повечето от нас може би ще изминат, за да гласуват Чети нататък »
Снимката е от началото на изборите за евро-парламент
