Тъй като доста се пише за цената на яйцата, месенето на козунаци и прочие, реших да пусна няколко цени от Германия. Тези снимки са от преди час. Това са реалните цени, на които немците пазаруват. От най-ниските са в Европа по принцип, а и ДДС-то за храните е 7%. Умножавайте всички цени по две за сумата в лева.

На първата снимка ще видите цените на вече оцветени яйца – 3.20 лева за 10 цветни яйца, 1.90 за 6 и 8 лева за 30.

Всички яйца, които виждате, са класа M или L, но като качество не са съвсем еднакви. На втората снимка виждате яйца от най-евтината възможна марка в Германия – JA. От тях яйцата са 2.20 за 10. По принцип цените им са с 30% до 70% под всички останали, но качеството е под всякаква критика. Примерно месо от тях съм се оказал нацяло да взимам. Дори на яйцата се усеща някакъв лош вкус. Ако сте гледали филма „Крилце или кълка“ – е такава им е храната.

На третата снимка се виждат яйца с доста по-добро качество. Струват 43 стотинки на яйце. Следващите две снимки са с цени от други фирми – 50 и 40 ст. за яйце. На последната пуснах няколко бои, които се продават тук. Цените на тези на хапчета са по два лева, а тези в тубички за гланц, кристали и прочие – по 3-4.

Както може би знаете, в католическия свят Великден се пада тази седмица. Затова другата седмица ще си запиша пак цените да видим дали има промяна. От сега мога да ви кажа, че покачване в последните дни не забелязах. В последните години обаче си скочиха цените порядъчно. Особено в пиковете на кризата.

Това е сериозен проблем и с все по-честото използване на т.н. „платмасови пари“, този тип виртуални кражби навлизат и у нас. Изградил съм си навик при теглене на пари винаги да проверявам за скимиращи устройства на типичните места и смятам, че следните снимки ще са ви полезни.

Накратко, скимиращото устройство има за цел да копира данните от картата и да открадне пина ви. Данните са просто серия от цифри и с тях може лесно да се направи дубликат. Това става с миниатюрно четящо устройство. Това копие обаче е безполезно без пина, а да се открадне той е по-трудно. Има три начина за целта – камера монтирана близо до лампата или в някоя ниша, висок човек надничащ през рамото ви или допълнителна клавиатура. На снимките долу ще видите различни модели скимиращи устройства. Имената им не са важни, но запомнете местата където се слагат, за да ги проверявате.

Ако имате съмнения, че картата ви е скимирана, веднага се обадете на банката да я блокира. По-добре да си извадите нова, отколкото да загубите пари. Проверявайте редовно сметката си и какво е теглено от нея и не изхвръляйте бележите от банкомата или при плащане в магазин където и да е – унищожавайте ги. Попитайте банката си дали има брошури с повече съвети.

В Германия и други страни са въвели специални устройства, които да не позволяват да се постави скимиращо устройство. Исках да намеря снимки да ви ги покажа, но се натъкнах на нещо още по-страшно – оказва се, че бандите са направили скимиращо устройство, което се слага върху анти-скимиращото и изглежда по точно същия начин. Изобретателен народ. Ще ги видите на снимките долу. Вижда се и как може да се разпознае. Затова дори да видите въпросното зелено светещо устройство, винаги го дръпнете сило с ръка, за да проверите дали се сваля. Това е сигурен белех и при това, и при горните устройства, защото са залепени само с тиксо.

Надявам се, че не съм ви вкарал много параноя. Тя обаче понякога е полезна – особено като става дума за такива ежедневни неща, за които не се замисляме.

Ето текста на РДВР Бургас. От там може да свалите и оригиналните снимки:

SMS-и от различни банки с предупреждение за блокиране на банковата карта от съображения за сигурност заляха бургазлии в последните дни. Причина за това са опитите за манипулации върху банкомати, разположени на оживени места в града / като освен главните улици, хипермаркети и големи търговски вериги/ манипулации се наблюдават и върху банкомати, разположени в по-затънтени места на Бургас.

Голяма част от “ужилените” още не са разбрали за проблема или предпочитат да не уведомяват полицейските служители по места за регистрирания проблем. С цел да не станем жертва на “наглите измамници” е необходимо всеки един от нас да разбере, че за скимирането на картата му / нерегламентирано снемане на данните и ПИН кода/ са нужни не повече от 30 секунди. На банкомати / може и да са от различен вид/ се монтират : техническо устройство или т.нар. скимер – съдържащ елементи за копиране на данните от магнитната лента и микрокамера за узнаване на ПИН – кода на притежателя на картата.

“Скимера” се поставя като допълнителен елемент върху банкомата, като всяка част от това устройство се позиционира на различни места. Елементите му имат скрита микро-камера, собствено захранване и памет, което дава възможност устройството да работи продължително време. Поставянето му изисква единствено точно фиксиране върху конкретното място на банкомата, като често се използва двойно подлепящо тиксо.

Една част от “скимера” се поставя върху входа на карточетящото устройство /”устата”/ на банкомата, а другата съответно на място от което да има възможност да се наблюдава въвеждането на съответния ПИН код от лицето, ползващо банкомата. Монтирания “Скимер” по никакъв начин не нарушава нормалното функциониране на банкомата. Изработен е от елементи, наподобяващи съответна част на банкомата, които са боядисани в цвят идентичен на фабричния. Това дава възможност да не бъдат забелязвани елементите му и при транзакция / било то : теглене на пари, справка за наличност по картата или друга операция/ да останат неразпознаваеми. “Скимера” има възможност да включва едновременно и двата елемента (2 в 1).

След като се сдобият с данните за платежния инструмент и ПИН кода на титулярите, лицата осъществяващи престъпната дейност, изготвят неистински платежни инструменти и теглят всички средства от банковите карти.
“Скимери” се поставят на почти всички видове банкомати, като най-често срещаните са : NCR, IBM \WINCOR\ и DIEBOLD / това са видове банкомати на различни производители/. Установени са конкретни зони където е възможно да се монтира “Скимер” , показани на следната схема:

Снимката в пълен размер.

Калинката беше кацнала на обектива на фотоапарата ми. С малко убеждаване застана в центъра и хванах няколко фокусирани снимки.

В повечето си статии се стремя да дам начална снимка, която да зададе тон на текста или чувство, с което читателят да започне. Не следвам някакъв стил или блогърси съвети – забелязал се, че това е нещо, което мен ме грабва и се опитвам да го прилагам. Често включвам няколко снимки там, където има нужда от фокус или на местата, където има нужда от визуално разяснение. Всеки, който се е занимавал с това, ще ви каже, че намирането на правилната снимка за една статия е трудно нещо. Задачата още повече се усложнява, когато си решил да спазваш лицензи и да уважаваш авторството на другите. Затова често търся във Flickr или в различни сайтове за безплатни снимки. Когато открия сайт на някой добър фотограф, понякога се разбирам с него да използвам някои снимки, като естествено дам обратна връзка.

Случва се обаче да открия снимки без контекст, контакт или лиценз. Това са обикновено ония галерии на „интересните снимки днес“. Запазвам си интересни снимки, които ми се струва, че мога да използвам в бъдеще. Така се събира една библиотека от символични колажи, комикси или фотоси, които не винаги достигат до статиите. Тук пускам няколко, които отдавна съм искал да пусна, но не съм намирал контекст или не са пасвали добре в статията, за която съм ги свалил.

ПС: да, може да ги използвате. Мисля, че съобщението в някои от тях е доста интересен. При това без обратна връзка – не са мои. За жалост не знам на кого са. (Надя пусна информация за някои от източниците. Дайте им кредит.)

Не успях да отделя време да снимам реката, затова Николай Ангелов и Гергана Тодорова ми дадоха да използвам техните. Тук пускам тези, които най-много ми харесаха. Като ги гледам, се замислих колко всичко това стресира хората тук. В същото време обаче, ако съпоставим проблема с онова, което се случи в Пакистан и случващото се в Австралия и Бразилия, някак тревогите на немците изглеждат незначителни. Явно не можеш да оцениш мъките и нуждите на другите, докато не ти се случи същото. Сигурно затова западния свят не е много солидарен с останалите страни или обществото като цяло с изоставените деца и малцинствата. Помощите и sms-ите не решават проблема – те са просто данък-съвест.

В Kaufhof във Франкфурт може да се намерят две български вина – „Цар Самуил“ и „Ничия земя“. Когато отидох да ги купя като подарък, първото беше свършило, а второто беше сложено в секцията за гръцки вина. Попитах защо и ми казаха, че някой клиент го е сложил там погрешка. Не стана ясно обаче защо всичките 6 бутилки бяха подредени там.

Тези два образа видях в метрото във Франкфурт. Когато пуснах снимката в Twitter, един от първите коментари беше, че виждате ли – немците са много отворени като мислене и това никога не можеш да го видиш в България. В действителност – нещо, което не се вижда на тази снимка – тези двамата правеха реклама на един кабелен оператор и носеха големи сърца с логото му.

Кофти спомен от задръстванията на самолетния трафик през декември. Това е едно от многото „палаткови лагери“ на летище Франкфурт към края на миналата година. Когато го снимах беше празен, тъй като хората се разхождат през деня, а и кризата вече минаваше.

Най-накрая си взех книжка на стоте обекта. Сетих се в Смолян като ходих на планетариума, но нямаха. Тази я взех от църквата в Добърско, която определено ви препоръчвам да видите.

Това може да се види на летище София точно след като минете проверката. Въпреки, че във фейса отбелязаха, че е крадена, това все пак е добър опит за информиране на обществеността за проблема. Казвам опит, защото май няма много успех. Поне не съм чул за сайта и за кампанията, а и не познавам някой да ги знае. Скоро ще пиша за нея по-подробно. Ето го сайта им тук.

Това е реклама на новите електронни услуги за гражданите в Германия. В последните години доста развиха електронното правителство – издаване на документи, подаване на декларации, вадене на свидетелства и прочие. От догодина подаването на данъчни декларации ще става изцяло през интернет. Дори разпратиха на всички писмо с бланка за последната им хартиена декларация и указания как да го правят вече online.

Винаги на път за Германия взимам големи количества сирене и кашкавал. Нашето си е наше. Това тук обаче го избрах изключително и само заради опаковката. Не знам какво е на вкус – не съм го пробвал, но чисто графично просто ме шашна. Производителят очевидно е имал достатъчна визия да плати на добър графичен дизайнер да направи опаковката, а не както тези на останалите – все едно деца са правили апликации с крави и хълмчета. Страшно ми хареса използването на шрифта, соц-нотката и цветовата гама. Не съм маниак-графичен дизайнер, но след толкова време прекарано в нета, тези неща се забелязват.

Това е спирката, която често използвам сутрин, за да отида на работа. Снимах я през Декември, когато в Германия падна доста сняг – нещо нетипично точно за нашия регион.

Стена на къща в Банско.

Това е снимано в Банско около Нова Година. Стори ми се смешно какво пише на надписа (на снимката вляво) и това, което бяха окичили, надраскали и заковали на портата до него. Видях един остър разрив между това, което всъщност се прави и това, което пишем като правила или в случая – на камък.

Котка, която снимах пак в Добърско. Седеше си кротко в двора на църквата и се препичаше на слънце.

По-големи размери на снимките може да намерите на страницата ми във Flickr.

Ето няколко снимки на и от новото ми „джобно“ фотоапаратче. Добавил съм накрая и примерен клип от него. Клинкете на тях, за да ги отворите в по-голям размер

Както виждате, около обектива има издатина, която да го защитава, а и да му позволява да увеличава до 14 пъти. Това е много добре, но пречи да се сложи в джоб. От друга страна се замислих, че фотоапаратите, които пасват в джоба или няма да ми харесат като качество, или ако са качествни – ще са още по-скъпи.

Следват няколко снимки от самия фотоапарат и един клип с половин HD (720х). Не съм ги обработвал по никакъв начин и като ги намалявах не използвах филтри.

По-голям размер на всички снимки може да видите във Flickr. Тук има пък подобни снимки от други хора.

Ето част от снимките, които направих на полуфинала. Останалите може да видите или в профилът ми във Facebook, или във Flickr. В YouTube качих и три клипа [тук, тук и тук], последните два от които са финалният гейм от мача.

Ето това може да се види в терминал 1 на едно от най-големите летища в Европа – това във Франкфурт. Рекламата на българския туризъм стои на видно място и се набива на очи. Под него са едни от най-използваните check-in гишета на Lufthansa, така, че редовно има хора седящи на опашка, които да го видят. Единственият му проблем е, че не се чете добре адресът на онзи прословут сайт, който искаха да обновят за 2 мил. лева. Зарадвах се обаче като го видях. Допълнение: Николай отбеляза по-долу, че рекламата е направена много нескопосано. Ще пиша за това по-нататък.

Ето повече и по-големи снимки: 1, 2 и 3 @Flickr

В тази връзка, ето още две снимки от същия ден. На първата ще видите какво се случва, ако някой като мен прекара повече време в чужбина – вижда флага ни навсякъде. На втората се вижда мъж, който чака на летището със скрита зад себе си роза. Стори ми се поетично.

Германия. Строг контрол върху храните. Въобще всичко трябва да отговаря на изисквания.

Нали?

А какви са изискванията? Купувате си месо от магазина. В моя случай това е телешко месо за супа. Изглежда сочно, червено и въобще – току-що отрязано от теле. Разрязвате го и вътре изглежда доста по тъмно (на снимката тук е много по-светло). До около сантиметър и половина повърхността е боядисана в ярко червено. Защо? За да изглежда по-добре разбира се! Когато започнете да го варите, тази боя бързо се разтваря във водата. Ако решите да си купите репички за салата, от оцета и на тях ще им падне червеното докато не останат изцяло бели. В млякото (прясно и кисело) освен многото консерванти, пише че е „възможно да има оцветители“.

Голям плюс на опаковката обаче е, че пише, че телето е родено в Германия, отгледано е, заклано е и е разфасовано тук. Пише дори колко са му въглехидратите, мазнините и прочие. Най-важното – че е от чисто телешко. Естествено не пише дали е хранено с ГМ фураж и от къде е внесен самият той. Също така не пише, че има оцветители, други добавки в самото месо, дали на телетата са им бити хормони и дали самите те не са изменяни някак. Въобще човек се замисля – какво от това, че пише нещо на хартийката отзад, щом правилата за изготвянето й явно могат да се заобиколят. А за ГМ фуража, как да пише нещо като никой не иска да чуе за това. В противен случай ще се налага да се притесняват за още едно нещо – дали да рискуват или да похарчат повече. Незнанието е блажено. Особено щом е по-шаренко.

А, пропуснах да спомена – месото е от Penny и кланицата работи единствено и само за тях. По техните изисквания. Те така работят.

Тази снимка намерих в галерията на БГ Сайт в Picasa Albums. Клипове от награждаването и гласуването на журито може да намерите на страницата им в YouTube.

Това са снимките от галерията на Жюстин във фейса.

Тази снимка пък е на Тодор Христов от NovaVizia. Там може да намерите и доста интересен и пълен преглед на награждаването и на семинарите на следващия ден. Публикувал е и видео на моето изказване.

През Юни, когато бях в Ротердам за награждаването на TH!NK инициативата, се срещах с Бруно (twitter, блог). Той е фотоблогър от Холандия и пише предимно на евро тематика. Тогава той представи и първата си книга-албум. В рамките на точно година, той бе обиколил целия ЕС – всяка една държава поне по веднъж. Навсякъде е снимал и интервюирал случайни минувачи, с някои от които се беше сприятелил бързо. В последствие той издава сборник с профили на всяка посетена държава – така, както той ги е видял.

Въпреки, че не бе съвсем евтина, взех си едно копие. Естествено получих и автограф. Главната причина обаче беше, че е успял да улови точно нещата, които аз виждам в определени култури – немската, английската и българската. Ето няколко цитата:

Юлия и Ралф (Германия): „Всеки, който е израснал в източен Берлин си спомня неговия или нейния първи подарък от Запада.“
Лейф (Германия): „Ние не сме много добри в импровизирането. Дори моите родители се чувстват неудобно, ако им дойда на гости без да съм казал предварително.“
Раналд (Англия): „Трябват доста усилия, за да получиш телевизионни канали на чужд език“
Емма (Англия): „Англичаните обичат гледките с овце, обширни зелени поля и малки селски пътища. Иронично е обаче, че се присмиват на шотландците, ирландците и уелсците, че са фермери.“
Бедрос (България): „Въпреки лошите спомени от времената преди 1990, много българи чувстват симпатия към Русия и руснаците.“
Светлозар (България): „Най-добрия начин да се отървеш от натрапващ се полицай е да го подкупиш или да успееш да го убедиш, че имаш по-добри връзки от него.“

Профилът на всяка държава се състои от малко географска информация, превод на химна, снимки от различни градове и села и портрети на хората, които е срещнал по пътя. Не всички са граждани на конкретната страна – понякога показва емигранти, които дават мнението си за нея. В албума не са поместени цели интервюта, а само снимка с името, малко обяснения и случайни мисли на дадения човек. Въпреки, че съдържат само по 10-15 лица, открих, че представата, която тези мини-профили създават у човек отговарят доста точно на реалността. Поне тази която аз виждам.

Прелиствайки книгата ще откриете, колко много си приличаме и в същото време – колко се различаваме европейците. Рязката разлика между гледките, които Бруно е избрал за всеки град и общите настроения на младите създават една странна, но единна картина на Европа. Говори се много как ЕС не съществува като съюз на ниво граждани – че е просто политическа измислица и хората сме толкова различни, че няма как да се получи. Според мен нещо толкова просто като този албум може да промени представите на доста хора просто защото не са излизали навън и не са се срещали с другите европейци, които са представени в албума.

Самата книга може да закупите на официалната страница на Бруно. Препоръчвам ви я.

Преди около месец бях на Охридското езеро и много исках да се кача на някой от тези кораби. Като се замисля, че можеше още тогава да потънe.

Дневник: Кораб с български туристи потъна в Охридското езеро, жертвите са над 17
БТВ: Туристически кораб потъна в Охридското езеро, най-малко шестима загинаха
Darik: Най-малко 13 българи са се удавили при потъването на кораб в Охридското езеро

Ето снимките в по-голям размер във Flickr тук и тук.

На 18-ти април група студенти тръгнаха от София на едноседмична обиколка из Европа. През тези няколко дни те ще посетят няколко европейски институции, културни центрове, както и важни градове, които са дали своя отпечатък върху това, което наричаме Европейски Съюз. Целта им е, да опознаят всички аспекти от политическия и икономическия живот на ЕС, историята му и участието на отделните страни членки. В програмата им са обиколка на Европейския Парламент, Съвета на Европа и Европейската Комисия, лекция за еврозоната в Европейската Централна Банка, беседа в Съда на Европейските общности и презентация върху Шенгенските споразумения. През останалото време те ще обикалят различни забележителности и ще усетят духа на градовете, в които се взимат исторически решения.

Пътуването е организирано от EU Prospects – група от бивши служители на Европейските институции, които използват знанията, опита и контактите си, за да помогнат с информация, съвети и подобни инициативи на младите, които искат да се развиват в общността. Предлагат подробна информация за практики и възможности за работа. Има идея тази екскурзия да стане периодична и да бъде доразвита. Повече информация за нея може да намерите на страницата им.

През това пътуване тези момчета и момичета ще получат много и подробна информация за всичко, което се случва в ЕС. Най-вероятно не всичко ще им е интересно, а и не се съмнявам, че част от презентациите ще са им скучни. Факт, обаче е, че ще бъдат задоволени желанията на всички – от икономистите, които се интересуват от еврозоната, през юристите, които искат да знаят за правораздаването в Европейския съд и накрая до политолозите, които търсят повече знания за работата на Европейския Парламент и Комисия.

Преди два дни – почти в началото на екскурзията, аз се срещнах с тях във Франкфурт и заедно посетихме Европейската Централна Банка. След това говорихме предимно за знанията им преди пътуването и отношението им към евро-изборите. Част от интервютата може да намерите по-долу. След като завърши пътуването им, ще се свържа отново с тях, за да научим как са се променили знанията и отношението им към ЕС, както и мястото на България в него. По-специално ще ги питам за впечатлението им за евро-парламента и работата на евро-депутатите.

Марио

Работа: Програмист
Учи: НБУ с Информатика

Как преценяваш знанията си за Европейския Парламент и институции като цяло?
Тепърва навлизам в областта, но ми е изключително интересно и се надявам да придобия по-голяма увереност в знанията си за тези институции.

Ще гласуваш ли на европейските избори и защо?
Най-вероятно ще гласувам, защото считам, че всеки човек има право на глас и трябва да го използва тъй като това е правилния начин нещата да станат като хората както в България, така и в целия свят.

Смяташ ли, че европейските избори са по маловажни от парламентарните или са просто различни?
Смятам, че като цяло от европейския съюз ние сме така да се каже подвластни на евро изборите и сме на принципа на тримата мускетари – „един за всички, всички за един“.

Би ли искал да опознаеш евро-кандидатите или просто ще гласуваш за някоя партия и листа?
Да, бих искал да видя кандидатите, да ги опозная, да видя всеки точно какви цели има, за да имам по-голяма увереност в човека, който избирам за един вид главния ни представител и по този начин да съм сигурен, че той ще защитава лично моите интереси.

Как смяташ, че е най-добре партиите да подходят към младите на тези избори?
Като направят слоганите си малко по-представителни за младите хора, като направят програмата малко по-достъпна за всички тях и да успеят по някакъв начин да ни заинтересуват тъй като все пак ние сме новото поколение и ние сме най-заинтересовани за подобряване на политическата и икономическата ситуация в страната и по света.

Смяташ ли, че трябва да използват блогове, социални мрежи и т.н. в идната предизборна кампания?
Това са медиите на 21-ви век, така че според мен е задължително те да са в абсолютно всички социални мрежи, да поддържат собствени блогове, тъй като това е възможно най-лесния и най-достъпен начин за комуникация и като цяло да се „интернетизират“ един вид.

Пламена

Учи: НБУ с Право

Как преценяваш знанията си за Европейския Парламент и институции като цяло?
Като основни. Бегли са, но като цяло имам представа какво се случва . Следя новините.

Ще гласуваш ли на европейските избори и защо?
Още не съм мислила, между другото… Може би да, ще гласувам.

Смяташ ли, че европейските избори са по маловажни от парламентарните или са просто различни?
Ще ги видя какви са. Все пак в чужбина пращаме наши представители, трябва да са добри. Макар че не им вярвам много на всичките, така че не знам…

Би ли искала да опознаеш евро-кандидатите или просто ще гласуваш за някоя партия и листа?
Просто са различни, определено, защото става дума за съвсем други неща. Вече сме част от една общност, така че трябва да имаме някакви представители.

Как смяташ, че е най-добре партиите да подходят към младите на тези избори?
Трябва да има много сериозен изблик на някаква информация относно статуквото на представителите и т.н., защото това в момента примерно ако не се заинтересуваш сам и се поровиш, няма шанс да разбереш за какво правят представители и защо ги пращаме там.

Смяташ ли, че трябва да използват блогове, социални мрежи и т.н. в идната предизборна кампания?
Да, определено, защото младите там висят през цялото време.

Иван

Работа: преводи от/на френски
Учи: НБУ с Политически Науки на ФЕ

Как преценяваш знанията си за Европейския Парламент и институции като цяло?
Реално погледнато въпреки, че уча политически науки, не бих казал, че са ми чак толкова задълбочени. Точно заради това се старая максимално да увелича знанията си четейки книги, търсейки информация, но за момента бих казал, че са недостатъчни.

Ще гласуваш ли на европейските избори и защо?
Абсолютно ще гласувам, защото мисля, че негласуването е проява на апатия към европейското бъдеще, ако мога с едно изречение да резюмирам. Просто трябва да се гласува задължително.

Смяташ ли, че европейските избори са по маловажни от парламентарните или са просто различни?
Абсолютно не. Дали са различни… мисля, че е така, но не са по-маловажни, защото едното е към другото.

Би ли искал да опознаеш евро-кандидатите или просто ще гласуваш за някоя партия и листа?
Абсолютно ще опозная кандидатите и техните програми.

Как смяташ, че е най-добре партиите да подходят към младите на тези избори?
Трябва да ги включат, да ги интегрират напълно – нещо, което не се случва чак толкова много. Има някакви изгледи това да стане, но още не е достатъчно. А самия начин как – просто тръгва се както навсякъде – от най-ниското ниво пък вече зависи от таланта на съответния човек би стигнал до нещо по-високо.

Смяташ ли, че трябва да използват блогове, социални мрежи и т.н. в идната предизборна кампания?
Абсолютно. Всички видове комуникация трябва да бъдат използвани.

Цветелина

Учи: СА Свищов със Стопански Финансов Контрол

Как преценяваш знанията си за Европейския Парламент и институции като цяло?
Мисля, че знанията ми са на високо ниво.

Ще гласуваш ли на европейските избори и защо?
Да, разбира се. Мисля, че всеки един от нас трябва да гласува и даде своето мнение.

Смяташ ли, че европейските избори са по маловажни от парламентарните или са просто различни?
Не, мисля че са различни.

Би ли искала да опознаеш евро-кандидатите или просто ще гласуваш за някоя партия и листа?
Да, бих искала да ги опозная.

Как смяташ, че е най-добре партиите да подходят към младите на тези избори?
Трябва да имаме по-голяма информация за кандидатите и да са по-близко до нас.

Смяташ ли, че трябва да използват блогове, социални мрежи и т.н. в идната предизборна кампания?
Да, разбира се. Мисля, че трябва да има достъп и прозрачност във взаимоотношенията.

Ако и вие искате да участвате в това запитване и имате мнение по темите освен в коментарите по-долу, може да попълните въпросник със същите тези въпроси, които зададох на студентите. Вашите мнения са абсолютно анонимни. Когато се съберат достатъчно, ще направя обобщение и ще цитирам част от тях. Въпросите може да намерите тук.

Ако статията ви харесва, моля гласувайте в блогa Th!nk About It:
A tour around Europe and thoughts of the youth about the EP elections
Там ще намерите английската версия на статията, както и много допълнителна информация и мнения за ЕС и евро-изборите. Гласува се със звездичките под всяка статия.

Елате в петък, 3 април, от 17,30 часа на площад Македония в София – бул. Христо Ботев 47 (до сградата на ДНСК, която издава финалното Разрешително за ползване на лифта до 7-те Рилски Езера)

Носете плакати, свирки, тъпани, по двама приятели, домашни любимци и роднини.

За тези, които не са в София: нека прекъснем работата си за 5 мин в знак на подкрепа. Можем да протестираме онлайн на сайта feelfriendly.com и да съобщим на плакат/лист хартия, че 5 мин протестираме за Рила.

Скандалият лифт на Паничище е запланувано да бъде открит в събота, 4 април 2009 г., въпреки че е незаконен и разположен на действащо свлачище.
Обектът е построен без нужната оценка за въздействие върху околната среда и част от него се намира в границите на Националнен парк “Рила”, за което собственикът му би трябвало да получи договор за концесия от държавата. Притежатели на съоръжението са община Сапарева баня и “Рила спорт”, които имат проект за изграждането на мащабен ски курорт над Паничище.

В момента тече процедура по приемането на готовия строеж на лифта. За целта е сформирана Държавна приемателна комисия (ДПК), в която основна роля има Дирекцията за национален строителен контрол(ДНСК). Въпреки че процедурата по приемането на лифта не е завършена, лифтът вече вози и деца.

На флаш моба идейта е следната: Ще играем “на чуш”.Тоест на конче.Един носи другия.Намерете си стабилен “кон” моля.Посланието е “болен -здрав носи”-лифта е болен-опасен ,построен върху несигурна основа-свлачище, а носи-вози -хора-деца…Това е посланието.Ездачите ще носят табелки с “Болен здрав носи”.Освен “болен лифт здрави деца носи” ами и “болна държава обществото е яхнала”!!

Източници:

http://saverila.ludost.net/
http://forthenature.org

Забавно е обаче да се види една такава останала следа от завършен сериал. Това показва до колко сериалите са станали важна форма на забавление. Някой виждал ли е други подобни случаи?

Снимките може да видите и във Flickr

Не знам дали въобще сте слушали записа на Бойко Борисов от Чикаго, но там никъде не се изричат думите „лошият човешки материал“. Жалко е, че се налага да се разяснява една реч след като масово в медиите се изкривяват думите му. Той говори за това как БСП и ДПС са си изградили силен електорат и са успели да го „зомбират“ в политическия смисъл да думата за да гласува за тях. Дава пример как пенсионерите очакват едва ли не да се върнат „старите времена“. Също така говори как обществото очаква да се появи някои лидер и магическа пръчица да оправи нещата. Пълния запис може да чуете на сайта на Атланта.bg. Частта със „скандалната реч“ може да чуете тук:

[audio:/protest/Boiko_Chicago_short.mp3]

Не виждам какво е казал Борисов, което да предизвика такава реакция в медиите. Нищо от речта му не липсва в разговорите между обикновените хора. Дори не виждам думи, които да са вредни политически – няма цинизми, няма безпочвени обвинения. Единственият скандал е този, който се опитват да се създаде от другите партии. Щом истинската реч стигне до хората, а това ще стане, този случай ще е само в полза на ГЕРБ, защото ще видят на какво са способни противниците им. Ако имате време, препоръчвам ви да чуете цялата реч. Сравнете това с цитатите по вестници и телевизии.

Ядосах се за този случай не заради друго, а защото медиите масово повтарят като папагали „скандалната новина“. Аз си направих труда да изслушам пълния запис и ми стана веднага ясно, че всичко е извадено от контекст. Ако медиите са го изслушали, значи просто предпочитат да пишат глупости. Ако не – то значи просто препечатват поръчкови статии. Кое от двете е?

Някой замислял ли се е? Купуваме ги или ги режем, украсяваме ги, радваме им се няколко седмици и след това изчезват. Аз лично не съм си взимал елха от много време и не ми се е налагало да ги хвърлям. Миналата седмица минавайки през квартала си и видях няколко такива купчини с елхи. Бях потресен. Имаше няколкостотин такива елхи. Вечерта като се връщах и ги разгледах пак, се замислих колко ли голяма горичка е била изсечена само заради нашия квартал. А за града? Знам, че има специални ферми, където ги отглеждат специално за Коледа. Не знам обаче какво става след като ги изнесат. Режат ли ги? На трици ли ги правят? Горят ли ги? Във всеки случай края им е тъжен. Всъщност как по-дяволите се е стигнало го там да украсяваме елхи на Коледа? Някой замислял ли се е?

Снимките може да видите и във Flickr.

Снимките могат да бъдат видяни и във Flickr.