Юруков на живо

Днес не летях, както се надявах вчера. Отидох на летището навреме и беше тъкано с хора. Бързо ме ориентираха, че полета ми е отказан. Първоначално го бяха отложили за 20:35, а после за 23:00. Нямаше какво да правя и се наредих на опашката за информацията на BG air. Всъщност опашка е много общо казано - по скоро беше бавно движещо се стадо изнервени хора. Никой не спазваше ред, всеки гледаше да се пререди, а първите редове бяха толкова притиснати, че спорадично се провикваха задните да не натискат толкова. И в Германия е имало случаи да се натрупват толкова много хора, но обикновено се оформят опашки. Може да се извиват доста, но хората гледат да ги спазват. Чети нататък »

Следното може да се види в Пловдив. Улицата, на която живея. Невероятно. Изкарали са Братя Бъкстон черни от гетото. Bros. Още малко трябваше да напишат homies.

Разбирам, че са се опирали да съкратят името, но това ли е начинът?
Чети нататък »

Всички тук сме наясно какво има в България, затова няма да давам нагледни примери за сравенение.

Следните снимки направих докато пътувах с автобус от Германия за България на 22-ри Декември. Когато влизахме в Унгария, тъкмо бяха отворили границата. Беше много странно, защото пункта беше там, а само ни махнаха да минем. За сега в България това е възможно само с Румъния и Гърция, но го пожелавам да стане по-скоро.

Ето два примера за стъпка в правилната посока. Единият е положителен, другият отрицателен. Единият е от Унгария, другият от Сърбия.

Чети нататък »

Снощи получих снимките на Алекс от мача България-Холандия. Малко със закъснение, но си струваха. Ето няколко примера. Първата я чаках с особено нетърпение.

Чети нататък »

Интересно ми е когато хората недоволстват, а в същото време и те не правят нищо. Днес имах работа из Пловдив и колкото хора се оплакваха, че снегът не е изчистен, толкова чакаха да спре да вали да изчистят пред тях. Същото чакаха и фирмите за почистване. Видях три трактора за почистване да чакат търпеливо. Защо да се чисти като после пак ще навали. Заради този начин на мислене повечето улици са непроходими и по булевардите има 10-20 сантиметра сняг. Дано някой си направи изводите. Чети нататък »

“Naaat”, както каза Борат. Горното пано е опънато на видно място в гарата и може да се прочете от всеки. Там се казва точно и ясно, че ремонтът е започнал в началото на 2006 и ще завърши след 3 месеца. Снимката е от преди 2 дни. Честно казано не съм бил на гарата досега и нямам намерение да стъпя пак. Основно защото мирише яко. Да не говорим, че състоянието на самата сграда е окаяно в най-добрият случай. Тоалетната е в това, което може би някога е било подлез. Не влязох, но и от вън се долавяха достатъчно добре основните и характеристики. Въпреки това пазачката събираше по 30 стотинки и предприемчиво беше пръснала по земята да продава чехли, гребени и други дреболии. Чети нататък »

Зима. Празници. Както винаги бях на гости с нашите при баба и дядо за Коледа. Тъй като имах малко за правене се мотаех наоколо и снимах. Открих някои интересни неща. Виждал съм ги хиляди пъти, но този пъти но сега ми направиха впечатление. Тази вечер съм си вкъщи реших да ви ги покажа. Действието се развива в Ракитово, между Велинград и яз. Батак.

Това е подробно разписание за полетите до целият свят на Луфтханза за 1977-ма. Луфтханза е основната авиокомпания на Германия. Не съм сигурен, но по онова време май е била в западна Германия. Нямам никаква идея как това е попаднало у нас. Доколкото знам никой от роднините не е пътувал около тази година в чужбина, пък камо-ли с компания от другата страна на стената. Чети нататък »

Вчера писах за това как немците се срамуват яко от това, което техните деди са правили през втората световна. Ето и някой снимки в тази връзка.

Тук се вижда монумента в чест т.н. “Нощ на пожара” в Darmstadt. На 11 Септември 1944 градът е бил бомбандиран от съюзниците и изравнен със земята, защото е бил важен индустриален и научен център. На фонът на втората снимка се вижда замъкът в центъра на града, който също е бил унищожен. Малко след войната го възстановяват в оригиналният си вид и сега в него се помещава част от университета, университетската библиотека, музей и полицията. На монумента са показани въздушни снимки на града след бомбандировката.

Чети нататък »

.. и после пролетта. И после пак зимата. И после пак пролетта. Днес примерно е пролет. Навън грее слънце, а прогнозата за времето полудя.

Скоро ще започнат и празниците. Всъщност за някои хора вече са започнали. Магазините са разопаковали коледната украса още преди седмица. Вече се продават шоколадови снежни човеци и дядо Мазовци. Коледните промоции са в пълна сила. Въобще рай за консуматора. Мислех си, че Коледа е само няколко дни. Май съм грешил. Вече е няколко месеца. След това започва някой друг празник. Поводи за реклама колкото искаш. Поне светлините са красиви.

Това, което виждате горе, е рекламен плакат на една консултантска агенция. Тя търси да наема учащи или завършващи студенти в широк спектър от специалности. Целта на тази реклама е да привлече студентите от рано. Преди време например, Сименс зае цялата менза за няколко-часова презентация от CEO-тата им. Представиха това какво правят и как може един студент да се реализира при тях. Места за реклами като горното пък се дават под наем от университета за същата цел. Така университета печели пари, работодателите - свежо месо, а месото (ние) - богат избор за работа. На тези места обаче няма да намерите реклами за алкохол, парфюми и тем подобни.

Въобще компаниите тук ухажват много студентите. Често се случва да видиш някой да стои на входа на мензата и да те зарибява за нещо. Обикновено са абонаменти за списания, застраховки, кредитни карти или работа. От време на време раздават и разни безплатни списания, ваучери или сладки. Това му се вика стръв - малко, но привлича вниманието. Чети нататък »