Юруков на живо

Това, което виждате горе, е рекламен плакат на една консултантска агенция. Тя търси да наема учащи или завършващи студенти в широк спектър от специалности. Целта на тази реклама е да привлече студентите от рано. Преди време например, Сименс зае цялата менза за няколко-часова презентация от CEO-тата им. Представиха това какво правят и как може един студент да се реализира при тях. Места за реклами като горното пък се дават под наем от университета за същата цел. Така университета печели пари, работодателите - свежо месо, а месото (ние) - богат избор за работа. На тези места обаче няма да намерите реклами за алкохол, парфюми и тем подобни.

Въобще компаниите тук ухажват много студентите. Често се случва да видиш някой да стои на входа на мензата и да те зарибява за нещо. Обикновено са абонаменти за списания, застраховки, кредитни карти или работа. От време на време раздават и разни безплатни списания, ваучери или сладки. Това му се вика стръв - малко, но привлича вниманието. Чети нататък »

Докато едното ми цвете цъфти на поразия зиме, това тук не се справя толкова добре. Преди изглеждаше така, но постепенно залиня. Затова реших да го разкрася за да се чувства по-добре. Всъщност не знам дали действа. Ако обаче Яна е права и отношението на хората към цветето му влияят, то значи има ефект. Така лично на мен ми харесва много повече. Хартиените птици се научих да ги правя от един сайт. Загубих го обаче след това. Ако го намеря пак, ще го пусна да го видите.

Да, знам че е в Петък по принцип. Тук обаче става дума за мен. Днес показах, че съм син на баща си. Той трудно стои на едно място и все човърка и поправя нещо. Явно съм го хванал и аз. Покрай градинарството (тук и тук) обичам и да правя разни неща от дърво. В старото ми жилище бях си направил легло (или нещо подобно) и голям сандък за цветя.

Днес обаче става дума за нещо друго. През последните няколко дни парното започна да топли все по-малко. В Събота почти беше спряло като само 10 сантиметра в единият край бяха топли. Така в стаята стана супер студено. В първият момент си помислих, че се е насъбрал варовик и тъй като ми бяха казали, че трябва да се чука, хванах един чук и един час се опитвах да разчупя предполагаемият варовик вътре. После друг ме светна, че всъщност се е насъбрал въздух и това пречи на водата да изпълни радиатора. Имаше логика - на последният етаж сме и ако са правили някакъв ремонт, въздухът се е качил директно при нас. Проблемът беше, че никога не съм го оправял това и реших да не го пипам. Така или иначе домакинът е длъжен да оправя такива неща. Чети нататък »

Вчера беше интересен ден. Не се случи нищо особено, но пак беше интересен. Събудих се, отидох на работа, писах цял ден, ходих на обяд с колегите, вечерта се върнах, готвих и гледах филм. Доста безинтересно на пръв поглед. Ако обаче ви се налага да висите по 40 минути в трамвая като мен без работа, откривате интересни уроци за живота в елементарни неща.

Сутрин на път за работа сменям два трамвая. Междинната спирка е отделена от пътя със стъклени парапети. Предишната вечер беше много студено, а на сутринта слънцето беше много ярко и топло. Това разбира се не попречи през деня да е супер студ както и предполагах. Стъклата на спирката бяха заскрежени през нощта. Разбира се, изгряващото слънце разтопи скрежта, но в рамките на пет минути, там където имаше сянка все още беше бяло. Точно в тези пет минути аз бях на спирката и заснех това. Чети нататък »

Беше преди три седмици, но реших да пусна снимките чак сега. Събрах най-близките ми приятели тук и отидохме в австралийският бар. В началото на сервитьорката и стана сконфузно, защото бяха объркали резервацията и ни дадоха маса за 30 човека. Когато оправихме масите се оказа, че още две групи от хора идват да празнуват рождени дни. По късно едната маса започнаха да пеят “Честит рожден ден”.

После бяхме ние, а после и другата. Стана много яко. Накрая рождениците се черпехме. Единият рожденик се оказа американец и заедно с приятелите си бяха от американският контингент в базата наблизо. Черпи ме чаша с водка и всички настояваха да я изпия на екс. Не знам колко беше - май около 200 грама. Тук малката водка е 20, а голямата 40, така че 5 големи водки за тях е било явно много. Изпих ги - къде ще ходя. После ме хвана заедно с двата джъмбо коктейла (около литър) които пих, ама нищо. И аз го черпих пак толкова и се надявам някой да е имало да го носи, че вече беше доста на градус.

Рожденият ден мина супер яко. Много се радвам, че повечето успяха да дойдат по средата на седмицата. Аз станах на 23, а още се чувствам като дете. пожелавам си чувството да се завържи.

Чети нататък »

Беше в Общежитието на Neckerstr. в Darmstadt на 3. Ноември. Да е жив и здрави и много уиски да пие. Наскоро и той се присъедини към обществото на блогърите. Ето го и сайта му.
Чети нататък »

Това са снимките от представянето на проектът, за който писах преди няколко дни. В началото се вижда мястото преди започнем подготовката. Бях отишъл час по-рано, защото имаше доста работа по компютрите. После се виждат част от гостите, както и нашият екип. Накрая има групови снимки и плакатът на проекта ни закачен на стената в отдела по софтуерно инженерство, заедно с останалите.
Чети нататък »

Знам, че не е ненормално цветята да цъфтят през зимата, но като го видиш ти става интересно, защото е неочаквано. Има и още една причина да му се радвам така. Преди няколко месеца беше съвсем умряло. Мислехме дори да го хвърлим. Май беше заболяло и стеблата изгниваха прогресивно към корена. Тогава го подрязах основно, махнах всички изгнили части заедно с потенциално заболелите и остана само едно пънче с 2-3 листа. Сега вижте колко е пораснало, а цветът Вери го забеляза снощи. Дори не съм видял, че има пъпка.

Чети нататък »

С Вери отивахме на гости и видяхме следната твар на улицата. Беше късно - някъде към полунощ, а наблизо имаше една шумна компания, която току-що беше излязла от близкия бар. Тази улица не е много осветена. Намира се близко до университета, но тъй като парка е от другата му страна, въобще не мога да си обясня как животинчето се е престрашило да стигне чак до тук.

Чети нататък »

Ето някои неща, който намерих в телефона ми докато се ровех в него днес. Така като ми е скучно в трамвая си го чистя от глупости. Тези три снимки си седяха кротко в една папка, където съм ги сложил изглежда с идеята да ги сваля после на компа. Трябва да се организирам. Имаше и две клипчета, но по някаква непонятна причина не мога да конвертирам mp4 форматът, в който телефонът ми пише на нищо. Опитите продължават.

Първата снимка е от първото ми кафе в Starbucks. Не си мислете, че е някакво събитие, че съм го снимал. Отвориха едно кафе в центъра и реших да го пробвам - кафе като кафе. Определено обаче е по-добро от онази блудкава, кисела вода от машините, която немците наричат експресо. Не открих кой знае каква разлика с други домашно приготвени кафета. Знам, че има много видове и т.н., но нямам намерение да пробвам. Снимката я направих, защото ми хареса логото, а и минавах през парка за университета. Кафето ми трябваше за да не заспя на лекцията.

Чети нататък »