Юруков на живо

Беше преди три седмици, но реших да пусна снимките чак сега. Събрах най-близките ми приятели тук и отидохме в австралийският бар. В началото на сервитьорката и стана сконфузно, защото бяха объркали резервацията и ни дадоха маса за 30 човека. Когато оправихме масите се оказа, че още две групи от хора идват да празнуват рождени дни. По късно едната маса започнаха да пеят “Честит рожден ден”.

После бяхме ние, а после и другата. Стана много яко. Накрая рождениците се черпехме. Единият рожденик се оказа американец и заедно с приятелите си бяха от американският контингент в базата наблизо. Черпи ме чаша с водка и всички настояваха да я изпия на екс. Не знам колко беше - май около 200 грама. Тук малката водка е 20, а голямата 40, така че 5 големи водки за тях е било явно много. Изпих ги - къде ще ходя. После ме хвана заедно с двата джъмбо коктейла (около литър) които пих, ама нищо. И аз го черпих пак толкова и се надявам някой да е имало да го носи, че вече беше доста на градус.

Рожденият ден мина супер яко. Много се радвам, че повечето успяха да дойдат по средата на седмицата. Аз станах на 23, а още се чувствам като дете. пожелавам си чувството да се завържи.

Чети нататък »

Беше в Общежитието на Neckerstr. в Darmstadt на 3. Ноември. Да е жив и здрави и много уиски да пие. Наскоро и той се присъедини към обществото на блогърите. Ето го и сайта му.
Чети нататък »

Това са снимките от представянето на проектът, за който писах преди няколко дни. В началото се вижда мястото преди започнем подготовката. Бях отишъл час по-рано, защото имаше доста работа по компютрите. После се виждат част от гостите, както и нашият екип. Накрая има групови снимки и плакатът на проекта ни закачен на стената в отдела по софтуерно инженерство, заедно с останалите.
Чети нататък »

Знам, че не е ненормално цветята да цъфтят през зимата, но като го видиш ти става интересно, защото е неочаквано. Има и още една причина да му се радвам така. Преди няколко месеца беше съвсем умряло. Мислехме дори да го хвърлим. Май беше заболяло и стеблата изгниваха прогресивно към корена. Тогава го подрязах основно, махнах всички изгнили части заедно с потенциално заболелите и остана само едно пънче с 2-3 листа. Сега вижте колко е пораснало, а цветът Вери го забеляза снощи. Дори не съм видял, че има пъпка.

Чети нататък »

С Вери отивахме на гости и видяхме следната твар на улицата. Беше късно - някъде към полунощ, а наблизо имаше една шумна компания, която току-що беше излязла от близкия бар. Тази улица не е много осветена. Намира се близко до университета, но тъй като парка е от другата му страна, въобще не мога да си обясня как животинчето се е престрашило да стигне чак до тук.

Чети нататък »

Ето някои неща, който намерих в телефона ми докато се ровех в него днес. Така като ми е скучно в трамвая си го чистя от глупости. Тези три снимки си седяха кротко в една папка, където съм ги сложил изглежда с идеята да ги сваля после на компа. Трябва да се организирам. Имаше и две клипчета, но по някаква непонятна причина не мога да конвертирам mp4 форматът, в който телефонът ми пише на нищо. Опитите продължават.

Първата снимка е от първото ми кафе в Starbucks. Не си мислете, че е някакво събитие, че съм го снимал. Отвориха едно кафе в центъра и реших да го пробвам - кафе като кафе. Определено обаче е по-добро от онази блудкава, кисела вода от машините, която немците наричат експресо. Не открих кой знае каква разлика с други домашно приготвени кафета. Знам, че има много видове и т.н., но нямам намерение да пробвам. Снимката я направих, защото ми хареса логото, а и минавах през парка за университета. Кафето ми трябваше за да не заспя на лекцията.

Чети нататък »

Ето го логото, а ето как са стигнали до идеята за него. Чети нататък »

Тази кола наистина е впечатляваща. Казва Aptera. На пръв поглед човек малко се отдръпва, защото просто досега не е имало нещо такова. Самият факт, че подобна кола се е измъкнала от чертожната дъска и в след година ще започне да кръстосва улиците е малко стряскащ.

Основната характеристика на тази кола, настрана от външния вид, е факта, че е много екологична. Това се превърна някак си в стандарт напоследък. Разликата тук е, че когато човек си си поръча такава кола, той може да избира като допълнителна опция дали да има дизелов двигател. Разбира се има и версия само с електрически, като и двата модела могат да се зареждат директно от мрежата. Последното липсва при повечето хибридни модели. Освен това има и слънчев панел на покрива, който захранва батериите винаги, когато има слънце. Чети нататък »

След като видях “Пъзелите - новите кръстословици” от Eenk, реших да споделя и аз. Този пъзел е от 1000 части и го купих на Вери като подарък. Реших, че ще е интересно да започнем нещо, което ще се прави дълго време. Обаче не осъзнавах колко е сложно, а аз нямам много нерви за такива неща. Обикновено романите ги оставям на петата страница.

Решихме да го започнем от частите по ръбът и тук ги виждате отделени. Ще видим какво ще стане. Отначало си мислих да вземем някой с 2000 или 3000 части, но сега съм благодарен, че не го направих. Частите ми се губят из ръцете и просто не мога да си представя как е възможно да се построи това нещо. Пожелайте ни успех.

Шейхът на Дубай май пак се е поолял с плановете си. Не че досега не са били успешни и печеливши, но това тук ще е просто невероятно. Хотелът се казва Аперион, пак ще е със седем звезди като Бурж Ал Араб, пак ще е на остров, но ще е много по-сложен за изпълнение и великолепен. Ще е висок 185 м., на 28 етажа и две подводни нива, ще има вътрешен корален риф и ще е достъпна само с яхта или хеликоптер. За хеликоптерите има площадка, разположена на 9-тото ниво или на 50 метра височина. На по-горното ниво ще има голяма градина в центъра на хотела. При яхтите става по-интересно - ще има вътрешно пристанище точно под градината, където яхтите ще акостират, за да влезнат гостите.

Интересно нещо за хотела е, че ще генерира 2/3 от нужната му енергия. Ако използват онзи български софтуер за управление на сгради, може да намалят силно разходите и генерираната енергия да е достатъчна. Очаква се цената да достигне половин милиард долара. Дизайнера на хотела е британската компания Sybarite, които изглежда правят доста неща за Дубай. Останалите им проекти ги има на сайта Ето и снимките и плановете за хотела.

Чети нататък »