Блогът на Юруков

Снимка: Sofia Photo Agency

Често казваме, че депутатите на ГЕРБ гласуват чинно закони според решенията на партията и кабинета. Друго клише, което се споменава и е вече синоним на депутат, е мързелът и неучастието в заседания. Тук обаче няма да обсъждаме причините и последствията от това ежедневие в Народното Събрание. Нещо, което аз се питам, е колко чинно гласуват депутатите в действителност, колко въобще гласуват и колко от тях са реално в залата.

Спомняте ли си, че миналата седмица споменах за разпечатките от гласуванията в парламента? А спомняте ли си, че дадох идеи, за няколко интереси неща, които можем да правим с тях? Ето една от тях – събрах всички разпечатки в една голяма Excel таблица и започнах да ги анализирам. Ето някои резултати:

По партии

Чети нататък »

Струва ми се да мислим за ЕС като дойна крава, до която всеки иска да се докопа. В този смисъл гледаме на Европейската Комисия за пъдар, който излавя всички, който хитруват. В действителност тези фондове имат за цел да развиват точно определени сектори от общественият живот като туризма, конкурентоспособността, образованието и прочие. Европейските институции предоставят обаче нещо повече от пари – технологии и знания. Комисията финансира ред научни проекти, резултатът от които е на разположение на всички страни членки. Това може да са проекти в информационните технологии, планирането, здравеопазването и т.н.

Едно изискване за избиране на участници е да са колкото се може по-пръснати из съюза. Това гарантира както различен опит и перспектива, така и разпространението знания и технологията. Самите компании не печелят от тези европейски проекти, защото парите предимно покриват разходите им. Изследванията и контактите, които се събират в рамките на такива проекти обаче са безценни. Мнозинството малки фирми нямат възможност да инвестират сами в нови разработки, докато доста големи предпочитат да намерят готови решения за конкретни проблеми сред такива партньори. Не на последно място, такива разработки, които са достъпни до държавните институции в целият съюз, създават нов пазар. Ако последните решат да използват споделените технологии, всеки от разработчиците ще е добра позиция да спечели обществената поръчка.
Чети нататък »

Най-накрая дочакахме WordPress 3.0. В момента сайтът им е толкова претоварен от желаещи, че току-що падна. Аз обаче бях бърз и го свалих веднага щом Мат писа в Тwitter за новата версия. Ако не сте блогър и това да ви се струва непознато – става дума за системата, която стои зад по-голямата част от блоговете в света – включително и този. Безплатна, сигурна и с отворен код. Аз като човек, който бърника доста в сайта си като съм събрал някои функции в две добавки (WP-Kradeno и Svejo2WP), харесвам страшно WP. Толкова я харесвам, че дори кандидатствах за работа в Automattic - компанията на Мат, която поддържа системата (не ми отговориха).

Преди малко поднових WordPress в този блог и всичко мина без проблеми. Единствено панелите в началната страница и при писане на пост се бяха разместили, но това е нещо дребно. Всички добавки, които съм инсталирал работят и сайта не е мръднал. Ето някои от новите функции и защо са важни: Чети нататък »

Утре е официалната премиера на Office 2010 и по този случай получих проморционален пакет, за да го тествам. В по-голямата си част е същата като бета версията, която все още може да вземете безплатно в мрежата. Ако следите блога ми, би трябвало да знаете, че не съм голям фен на Microsoft. От това, което видях обаче, наистина са успели да направят истински добър набор от продукти. Не мога да кажа същото за демо клиповете на сайта им, но това е друга тема.

Ако във фирмата ви сте преминали на Office 2007, със сигурно сте изпитали шок от промяната в менютата. Повечето потребители споменават това като проблем, но след известно време го намират за по-удобен и бърз за използване. Добрата новина е, че с 2010 няма да ви се налага да свиквате с нещо различно. Страното меню горе вляво, с което записвахте файлове, сега е разширено като backstage панел и съдържа доста екстри. Там ще намерите добър инструмент за създаване на template-и, записване и трансформиране на данните в различни формати (включително pdf), както и инструмент за споделявне. Последния за мен е най-добрата новост в Office пакета, защото ви позволява директно от софтуера да споделите документа/презентацията/таблицата с вашите колеги, да посочите кой какви права има над нея и т.н. По принцип във фирмите се използват специални приложения за тази цел или просто служителите си ги препращат един на друг. Това обаче е или неудобно за използване, или става трудно да се проследи кой какво е променил. Функцията за споделяне оправя този проблем. Чети нататък »

„Тишината е спор, който се води с други средства.“
Ернесто „Че“ Гевара

Смятам, че може да приложим думите на този символ на революцията в ерата на интернет. Липсата на яснота за състоянието на собствената ни държава в наши дни има съпоставими последствия за отделния гражданин, както по времето на Че. Тук обаче няма да говоря за сваляне на правителства и вдигане на оръжие. В наши дни информацията е по-силно оръжие и в следващите редове ще се опитам да ви покажа, че отворените (или свободни) данни ще променят начина, по който общуваме с и контролираме управляващите.

Какво са отворените данни? Това е статистическа информация, анализи, сурови цифри от преброявания и най-вече – отчети на различни ведомства. В една администрация има постоянен поток от най-разнородни данни, на базата на които би трябвало да се вземат решения. Пример за такива данни са заболеваемостта разпределена по региони, възрастови групи и месеци от годината. Затварянето на болници сега е тежка тема у нас и точно анализ на такава информация би помогнала да се оптимизира къде какви здравни заведения и инвестиции са нужни.

В основата си, цялата тази информация е принципно публична и всеки (на теория) може да я получи, ако се позове на закона за достъп до информация. Проблемът с това е, че 1. трябва да знаеш каква информация търсиш, 2. получаваш моментно състояние, а не постоянен поток от данни и 3. често документите се бавят или въобще не ги получаваш. Идеята на отворените данни е, че правителството предоставя цялата тази информация в публичното пространство през определен период във формат, който е удобен за визуализация или анализ. Това най-често са Excel таблици, XML или RDF*. Чети нататък »

Преди малко повече от година получих писмо от една майка, чийто син бе заминал в чужбина да учи. Постепенно бе загубила всякакъв контакт с него и се притесняваше. В отчаянието си бе започнала да пише на случайни хора живеещи извън България дали са го виждали някъде.

В България има стотици безследно изчезнали. Напоследък, покрай инициативността на роднини и голямата роля на интернет, нашумяха няколко такива случая. Зад тях обаче стоят много не-разгласени и неразрешени. В Добрич преди години са изчезнали над 20 младежи и девойки, а местните полицаи не са направили нищо. Съмненията са паднали върху местни бандити и защо не – в регион сме, където процъфтява търговията с хора и органи. Аз обаче не искам да спекулирам какво може да се е случило с тях, а какво може да се направи на момента, в който се открие, че има проблем. Известно е, че първите часове са критични.

За жалост, в България към този момент няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре? Покрай един такъв случай през Април се замислих какво може да се направи и в типично мой стил, започнах да търся инженерно решение на проблема. Започнах сайт, който да поставя снимки на изчезнали на карта, заедно с подробно описание, снимки и контакти. Проектът обаче засече и не постигнах голям напредък, докато не гледах шоуто на Росен Петров миналата неделя. Тогава гостуваха близки на изчезнали и думите им ме подтикнаха да пусна някаква работеща версия колкото се може по-бързо. Чети нататък »

BNox (блог и twitter) е популярна блогърка в Белгия, която говори на откриването първия TH!NK в Брюксел миналата година. Покрай една нейна статия открих интересния инструмент Facebakers, където е събрана статистика за фейса разделена по страни и възрасти. Горе виждате графиката за регистираните в България (отворете я, за да се видят всички данни). В последните 6 месеца броят на регистрираните почти се е удвоил като вече е близо 1.5 милиона или 20% от населението. Явно около 20000 българи са участвали в акцията по отказване от Facеbook като протест за занижения контрол над личната информация (впрочем има подобрение от тогава). Този скок в статистиката обаче може да се обясни и с промяна в методиката на смятане, защото се забелязва в подобен мащаб при всички държави. Чети нататък »

Борислав Борисов е дал 7 интересни причини защо трябва да се регистрираме за новия БГ Сайт. За мое щастие присъствам в първата причина. След като спечелих наградата за най-добър блог, тази година Жюстин ме покани в журито. Общавам, че след като се съберат повече кандидати, да обясня как ще оценявам сайтовете. В първите няколко дни има вече двама престрашили се – Зоомагазин Моя Зона и сайта на 9сб клас от ПМГ-то в Стара Загора.

От статията на Борислав забелязах и още нещо, което явно съм забравил – двама от любимите ми актьори от „Стъклен дом“ раздаваха наградите миналата година. Това бяха Юлиян Вергов и Калин Врачански, които може да видите на снимките долу. Интересно ми е кои звезди ще раздават статуетките този път, но предполагам, че ще разберем след един-два месеца. Това ми напомня и че IMDB са одобрили описанието на „Стъклен дом“, което създадох. Добавил съм актьорите и доста други детайли. Ако сте регистрирани там, помогнете ми в добавянето на епизоди, информация и снимки. Ако не ви се занимава, поне дайте оценка. Чети нататък »

Визуализация на разлива от IfItWasMyHome.com

От вече 6 седмици в Мексиканския залив се изливат десетки хиляди тонове петрол. Наричат този разлив „най-голямата екологична трагедия на САЩ“. За да си представите мащабите му, горе може да го видите сравнен с територията на България. От инфографиката долу обаче ясно се вижда, че той е миниатюрен в сравнение с други такива. Този в Персийския залив, например, е в десетки пъти по-голям. Отражението му на околната среда там в дългосрочен план обаче се засенчва в общественото внимание от редовните конфликти и корпоративни интереси.

Инфографика на Gavin Potenza за най-големите разливи

Чети нататък »

Един основен проблем в интернет е как да докажем кои сме. За разлика от личните карти и паспортите, които са физически обекти и са трудни за фалшифициране, в мрежата всичко може да се копира и подправи. В социалните мрежи и чатовете краденето на самоличност и пароли може да донесе главоболия, но не е такъв проблем, защото проблемите могат да се оправят сравнително бързо. Щом обаче се опре до пари и административни услуги, нещата минават на други ниво. Вече е нужна идентификация, която направи сигурен всеки превод на пари, всяка попълнена бланка или всеки даден глас на избори.

По света има много решения. В България в портала на електронното правителство eGov.bg използват електронен подпис. В общи линии той осигурява електронно потвърждение от трета доверена страна, че вие сте изпратили съобщение и никой не го е променял. Обикновено тези доверени страни са частни фирми минали проверки и сертифициране. Методът наистина е сигурен и осигурява добра защита, но за целта трябва да платите за подписа, а често – и за чип-карта и четец. Цените са между 20 и 200 лева на година. Една идея, която изникна покрай новите паспорти и лични карти, беше да се доставят такива подписи от държавата направо в документите. Така личната ни карта ще предоставя и дигитална идентификация. За жалост това на този етап би било твърде скъпо и надали ще го видим скоро. Към този момент тази система се използва от всички електронни услуги на eGov и НАП.

В Германия пък предпочитат друг подход. Чети нататък »