Когато има политическа и медийна криза като тази с ACTA, начините да се реши са няколко:

Следващата стъпка е да скроите някакво „временно решение“.

Сега сме на тази четвърта стъпка. Стигнахме до тук доста бързo – темата за ACTA се разви миналия петък, а вече сме във фаза, в която управляващите осъзнават, че няма да минат само с изказвания в медиите. Затова се появиха две тези. Първата е, че дебатът по ACTA тепърва предстои. Учудиха се на това колко сме били невежи в интерпретацията на споразумението и процесът на приемане. Няма значение, че 3 години е било обсъждано тайно – сега, когато влиза в пленарна зала щяло да се говори за него. Някои дори намекнаха, че ще има смисъл да го обсъждаме чак когато депутатите ни го ратифицират, защото преди това нямало как да знаем какво би станало. С две думи – дайте да стане проблем и тогава ще му мислим. Втората част от стратегията е дори по-интересна…

Въпросното „временно решение“

На някаква среща между Борисов, депутати от ГЕРБ и „представители на неправителствени организации от IT сектора и доставчици на интернет услуги“ се е постигнало джентълменско споразумение. То включва това, срещу което България ще протестира подписвайки ACTA. Тук аз виждам три основни проблема:

И тази стъпка, както и предишните, цели успокояване на ситуацията. Интернет гръмна с критика по темата, готвят се протести следващата седмица в десетки европейски градове, а като резултат – медиите обръщат все повече внимание. Преди 6 дни писах, че ще чакат думата на Борисов, но не я дочакаха – имаше твърде много шум. Сега като има официална реакция, новината ще е, че проблемът е решен и протестите са ненужни – точно както БТВ скандираше да не ходим на рождения ден на Доби.

Какво следва?

Работата е там, че проблемът с ACTA далеч не е решен. Дори се връщаме назад. Скандалът се обърна на политически от опозицията, медиите не правят разследвания и анализи, а само копират каквото намерят в интернет, а обикновените хора не разбират какво става. Диалог няма и няма да има, защото за диалог трябва трибуна, поставен въпрос и някой, който да слуша. Както винаги медийният шум заглушава истинските аргументи, а депутатите разглеждат всичко като игра на влияние и внимание. Групата на ГЕРБ обяви, че ACTA ще бъде ратифицирана и с това изказване се изчерпва прозрачността на процеса.

Сега можем да очакваме само едно – всички медии ще се втурнат към Борисов да го разпитват докато той не се сепне „Защо всички протестират, като вече има договорка!“ След това или ще заеме слабата позиция на Явор Колев и ще нападне протестиращите, или ще обещае повече дебат и ще възложи на Трайков да направи кръгла маса по въпроса. Такава вероятно ще се организира, ще се кажат някакви неща, ще се чуят някакви мнения и ще се стигне до някакво решение. ACTA ще влезе в пленарна зала и ГЕРБ с Атака ще я приемат. Тихо, без възражение и без промени. Удобно.

След това ще се окаже, че трябва да се променят някакви закони, че ще се наложат някакви инвестиции и следене. На първо време няма да се промени почти нищо. После ще дойде натиска от мощните корпорации носители на права, ще искат да спазваме това, което сме подписали, ще налагат глоби и ще натискат за още контрол. ACTA не е гилотина, с която се обезглавява свободната култура на мрежата, тя е голямо стъпало към по-строги мерки, следене и контрол.

Какво да направим?

Ако всичко това не ви се нрави, може да направите няколко неща:

Още по темата от Eneya, Странгера и Асен Ненов.

В търсенето на повече информация по темата и в опит да се поправя, мисля, че събрах някои солидни факти и изводи, които други блогъри и анализатори са извадили наяве. Първо ще отбележа текста на Eneya, която обобщава пълния анализ на La Quadrature. Ето няколко точки от ACTA, които лично на мен ми направиха впечатление:

Един прекрасен анализ беше пуснат снощи от Ars Technica – Докато Anonymous протестира, интернет се дави в неточни анти-ACTA аргументи (оригинал на английски). Това е задължително четиво! Обсъжда някои от най-честите грешки (които и аз направих) и се съсредоточава върху съществените проблеми на ACTA. Спестява дори спекулациите, но показва къде възможностите за свободна интерпретация могат да навредят на обикновените граждани.

Eneya добави и един много важен за България аргумент – „на основание чл. 5. ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ Това практически оборва внушението на Министерството на транспорта от вчера, че промени в законодателството ни няма да има. Прави са, че такива технически не са нужни, просто защото след ратифицирането ACTA ще надделява, независимо какво е приел избраните от нас народни представители. Макар в споразумението да се правят препратки към местните закони, то може да бъде основа за солиден натиск към втвърдяване на политиката на малки държави като България към нарушители на патенти и авторски права.

Днес по обяд министър Трайков повтори тезата на ведомството си, но после добави, че ще има обществен дебат при ратификацията и евентуални промени в законодателството. Това само по себе си е противоречие. Забележително е твърдението им, че съгласуване на българско ниво до сега не е било нужно, поради горната им теза. Все пак обаче са отделили време да се допитат до Българската асоциация на музикалните продуценти и са получили тяхното одобрение. Каква страна са били те в обсъжданията и как са съгласували договора с други министерства се надявам да чуем през следващите дни.

Други аргументи в подкрепа на ACTA, които се циркулират, са описани в документ на Европейската Комисия наречен 10-те мита за ACTA. Пуснах линк към тях в предишните статии, но вчера La Quadrature отговори с контра-аргументи, които оборват тези на Комисията с цитати от финалния документ.

Във връзка с ACTA трябва да прочетете и статията на Пейо – Разделното време на ACTA, както и Оригинален начин да станеш за резил на Комитата, който днес участва в сутрешните блокове по БНТ и БТВ.

Други статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

ACTA и нарастващата вълна на недоволство – обзор на дискусии и аргументи, които се появиха в медии и блогове през двата почивни дни

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

Доста неща се случиха от петък насам. Тогава пуснах протеста си срещу ACTA и последвах тези, които отдавна предупреждаваха за опасностите. Доста блогове писаха по темата и ще се опитам да изброя някои от тях по-долу.

Може би първата медия, която реагира, беше в. Труд. Заглавието им обаче подвежда много определяйки подписа на кабинета като „смърт за торентите„. След това цитират мен и Емил, като пропускат същественото – вредата върху много сфери извън мрежата и върху свободата на споделяне като цяло. Дори ги дадох като пример за ранен сигнал за медийна контраатака. От това заглавие пострада и Мария Илиева, която честити „победата“ на всички изпълнителите (премахнала е вече коментара си). Отговорът не закъсня и сега реакцията й бива осмивана масово във Facebook и Twitter.

Като говорим за социални медии, в тази група ще намерите доста хора интересуващи се от темата. Няколко ентусиаста пък организират протест срещу подписа на България, който ще се проведе на 11-ти февруари и ще тръгне в 11 часа от НДК. На тази дата ще има глобален протест срещу ACTA. Ако има във Frankfurt, ще се опитам да кача снимки. Ето тук може да си свалите Anon маска за отпечатване, ако не искате да изпъквате от тълпата. Тук има и една по-сложна в 3D.

Доста медии пуснаха материали по темата – най-вече цитирайки блогъри и анализи в чужди медии. Основният фокус беше върху това, че би се спряло пиратството в мрежата. Една ранна статия в Капитал Daily ми направи впечатление – „Без неудобства„. Там доста точно и ясно се проследяват решенията на правителството и липсата на прозрачност. Една статия на Дневник от днес обаче уцели десетката – „Какво е ACTA и как ощетява интернет потребителите. Отговаря конкрено на някои арументи в подкрепа на споразумението и очертава основните проблеми.

От блогърите, трябва да спомена отново Нели Огнянова, която днес описа ACTA като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн. Погледнете и по-ранните й статии за други препратки. Бивол пък пусна цитати от Wikileaks с мнение, че Борисов е натискан пряко от щатите, за да подпишем ACTA. За още мнения посетете Пейо, Eneya, Комитата, Еverhooder, Тишо, Странгера, Method-X, 111bits, Григор Гачев, Костадин и Ангел Игов. Има още много и ще ги намерите във Facebook, Twitter и Блогосферата.

Важно е да запомним

Трябва да отбележим е, че споразумението претърпява много промени през последните 3 години. Голяма част от ранната критика се основава на изтекли становища и части от документа. В днешният си вид, който може вече да прочетете сами, е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения. Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права. Също така е възможно да се криминализира използването на технологии, които позволяват споделянето на пиратски копия (като торентите и Skype) или използването на системи за скриване на самоличността (като TOR мрежите използвани от Anon, Wikileaks и много репресирани активисти). Аналогични мерки са приложени и при предполагаемото нарушаване на патенти в производството.

Европейската Комисия пусна документ за „митовете около ACTA“, който общо взето (взимайки предвид изказвания в европарламента) казва две неща: „прозрачно сме обсъждали споразумението, но май никой не знаеше“ и „обещаваме, че компаниите няма да нарушават права ви“. Днес в Twitter комисаря по дигиталното развитие Круз отклони въпросите за ACTA и върна топката на комисаря по търговията. В този смисъл, един от аспектите, срещу които протестираме, е почти пълната липса на прозрачност и яснота кой е участвал в изготвянето, какво е променяно, кой ще упражнява контрол и какви са очакваните резултати.

Още проблеми с ACTA заедно с конкретни текстове в споразумението ще намерите при Eneya.

Други статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в аргументите ми и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета на световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

Надали сте чули нещо за това в медиите – просто всички си мълчат очаквайки официална реакция на кабинета. След подробен анализ си проличава, че възможностите за ограничаване на свободното изразяване в мрежата са дори по-сериозни от тези на SOPA и PIPA. Това бяха проектите, срещу които се надигна огромен отпор както в щатите, така и по цял свят. Кой би предполагал, че зад ъгъла дебне „Големият Брат“ на тези проекти – ACTA.

Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации. Повече за последствията на ACTA ще намерите в блога на Нели, която следи случая отдавна.

Ето и лошата новина – България вече е подписала споразумението. Това стана вчера в Токио, като посланика ни е бил упълномощен от кабинета на 11. януари. За жалост, не съм запознат с процедурата на одобрение, но се надявам да трябва ратификация от парламента, за да имаме шанс да го спрем. Европейският парламент вече е излязъл с резолюция против ACTA, но въпреки това Комисията е сложила подписа си в Токио. През юни се очаква да бъде внесен за ратификация в Европарламента и точно там ще трябва да бъде отхвърлен, за да спрем това безумие. Пейо съобщи, че дори докладчикът им днес е подал оставка в знак на протест срещу тайното придвижване на всички решения и умишленото избягване на всякаква прозрачност.

Не знам всички факти. Не съм изчел цялото споразумение, което до скоро дори не беше публично. Анализите се базираха предимно на изтекла информация. Това не е просто търговско споразумение, а над-правителствен и извън-съдебен пакт. Без да навлизаме в конспиративни теории, можем спокойно да го наречем и таен, тъй като почти никакви детайли около дискусиите не са известни. В Полша имаше масови протести срещу това, че страна им е подписала. У нас, както и в много други държави, дори не сме чували за него. Приоритетът сега е да проверим дали не късно да го спрем, как можем да го спрем, кой и защо е решил да се подпише това от името на България. До няколко седмици трябва да започнем да пишем на депутатите и евро-депутатите ни да гласуват против споразумението. Ако си мислите, че отпорът срещу SOPA е бил пресилен, то той въобще няма да бъде достатъчен за това, което ни готвят сега.

И не, въобще не съм параноичен. Просто чета, виждам и се опитвам да разбера. Пробвайте го докато ви е още позволено.

За повече информация: Блогът на Нели, StopActa, Wikipedia, обяснението на ЕК, решението на кабинета ни от ноември и други статии за ACTA.

Следващи статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в тази статия и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA и нарастващата вълна на недоволство – обзор на дискусии и аргументи, които се появиха в медии и блогове през двата почивни дни

Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?

Как трябва да бъде?

За целта трябва да се отворят данните и на фирмите в България. И сега те би трябвало да са публични, но можем да стигнем до тях единствено през търсачката на Търговския регистър. Вместо това, трябва да може всеки от нас да си свали тази част от базата данни, която е публична (без лични данни, подписи и прочие) и да може лесно да ги анализа. Възможностите са повече от невероятни. Може да се изгради цялостна мрежа от свързани фирми, да се търсят партньорства, модели и инвестиционни практики. Всеки от нас може да стане разследващ журналист и да помага на НАП и прокуратурата. Това е силата на отворените данни и за тази прозрачност се подписа настоящия кабинет преди 4 месеца.

Изненада! Това вече е възможно.

Ако отворите страницата на регистъра в част „Интеграция„, ще видите, че може да получите всичко. Дори има схема на данните. Има една подробност – струва 30000 лева. Информацията е публична, но според тарифата им, за да я получим трябва да се бръкнем дълбоко. По света има много примери за такива платени услуги и ефектът често е, че реално се блокира достъпа до обществена информация, докато в същото време печалбата от таксата не е кой знае каква. Затова реших да попитам Агенцията по вписванията до колко е ефективна тази такса. Днес получих отговорът, който може да прочетете по-долу. Парадокса беше, че трябваше да платя 30 ст., за да получа обществено достъпна информация за това кой плаща крупни суми за пълен достъп, но както и да е. Ситуацията е следната:

4 юридически лица са платили по 30000 лева за цялата им база данни, а една фирма се е абонирала за обновления. Не питах кои, защото това съвсем не очаквам да ми кажат. Това е от самото създаване на регистъра преди 4 години. Разходите по поддръжката на всички регистри и всички системи на агенцията от 2008-ма насам възлизат на 850000 лв.

Агенцията по вписванията има нужда от много сървъри, сложна инфраструктура и бази данни. Несъмнено сайта им е доста натоварен и поддържането му струва много пари на данъкоплатците. Въпросът ми обаче е следния – няма ли да се улесни работата както на сайта им, така и на администраторите, ако данните бъдат пуснати свободно в отворен и машинно-четим формат? Така ще се появят множество услуги, които ще предлагат различни видове анализ на данните. Няма да е трудно и да се направи по-добра търсачка. Към момента 4 фирми имат пълен достъп до информацията. Струва ли налагането на толкова голяма такса или каквато и да е такса, за да се блокира практически достъпа до толкова важен ресурс?

Бюрокрацията, Санчо…

Знам, че ще ми кажете, че искам много. Само преди 9 месеца бяха приети промени, които има вероятност да блокират съвсем достъпа до регистъра. Идеята ми обаче съвсем не е неосъществима. Една от първите задачи на електронното правителство, както писах миналата седмица, е да свърже всички регистри и да ги направи достъпни. Имам информация, че в самата Агенция по вписванията се дърпат и не искат интеграция, но това ще стане. На второ място, кабинета е подписал участието си в международното Партньорство за отворено управление. В рамките му, трябва да заявим до края на март конкретни задачи и данни, които ще бъдат не само публично достъпни, но и предоставени с структуриран формат, за който все говоря. Оставянето на тази безумна такса при наличие на почти готова web service интеграция противоречи с всички принципи на отвореното управление и публичността. Както съм казвал преди, затрудненият достъп до големи масиви с обществена информация е само илюзия за публичност.

Положителното тук е, че има хора, които разбират нуждата от промяна и истинска прозрачност. Има ги и в кабинета. Надявам се, че ще надвием Агенцията по вписванията и най-малкото ще направим Търговския регистър публичен. Приложенията оставам на вашата изобретателност.

Документи

Заявление за достъп до информация, решение от за предоставяне на достъп от Агенцията по вписванията и самата информация, която получих днес

Други отворени данни

Отворени данни на парламента
Отворени данни на безследно изчезналите в България
Отворени данни на ражданията в България
Отворени данни за сътрудниците на ДС – проект в изпълнение
Отворени данни на всички обществени поръчки – свалени са данните и ги анализирам; скоро ще ги пусна.

Екипът на Atol.bg Ви уведомява, че вече може да четете свободно личните си съобщения в сайта.
Всеки може да открие и да се свърже със своите бивши съученици в над 2000 училища и университети.

Още преди Facebook да излезе от университетските мрежи в щатите, този сайт имаше десетки хиляди потребители, които споделяха информацията си. Ще пропуснем факта, че за последните 7 години нямаше особено нови функции и външен вид. Нека да минем на същественото. Дълги години наред, Atol практически блокираше изпращането на лични съобщения. Намираш познат от училище и трябва да си платиш да се свържеш с него. Осъзнавате ли колко е глупаво това? Все едно да организираш среща на класа и бармана вместо да печели като продава бира, за иска пари за всеки проведен разговор между хората. По тази аналогия, естествено, че след като са се срещнали, всички ще се изнесат в друг бар. Така и стана – когато повече хора влязоха във Facebook, просто ги потърсих там. Сега имам добавен почти целия ми клас от началното и гимназията.

Интересното обаче е, че все още се регистрират хора – предимно над 40-те и просто заради идеята. Аз пък се оказа, че не съм влизал от 2008-ма, въпреки, че многократно ми предлагаха „безплатни съобщения за седмица“. Не мисля обаче, че с „освобождаването“ на комуникацията ще се раздвижат нещата. Просто всички вече са в други социални мрежи и никой не възприема Atol като място за контакт. Изпуснаха си шанса.

Винаги ме е било яд за Atol и често съм го давал за анти-пример в мрежата. Не, че ми пука за сайта, а за това, че имаше всички предпоставки да стане българския Facebook. Причината да се провалят създателите му е, че мислеха на дребно и взеха ужасни бизнес решения от самото начало. Това е грешка, която никой нов бизнес в мрежата не трябва да повтаря.

Допълнение

Напомниха ми в Twitter, че същия екип е направил Elmaz. Да, това наистина беше прекрасно свършена работа и мрежата успя да излезе извън границите на България. Това не може да не им се признае. Мен обаче ме е яд за Atol, защото много преди останалите сайтове вече имаше набрана критична маса от потребители. Липсваше само свобода за общуване и някои функции.

Период 01.11.11-10.01.12. Непълни данни!

Тъй като ми е хоби да се ровя в правителствени данни, реших да дръпна и тези тук. Оказа се (почти) невъзможно. Системата може да им е струвала само 28 хиляди, но е направена максимално усложнено. Не знам дали целта е била да не може да се изкарват каквито и да е било справки, освен тези, които те искат, но (почти) успяха. Ако трябва да го сравяня с нещо, то логиката на системата прилича на бюрокрацията – попълваш молба на едно място без да разбираш половината неща защо са, после обикаляш да си събереш цифрите от други гишета и така за всяка справка.

И все пак… ето тук може да свалите данните въведени от всички общини от началото на ноември насам в CSV формат, а това тук е скрипта, с който ги свалих. Всъщност единствено Силитра, София – град и Добрич са въвеждали данни от ноемрви – останалите са започнали в последната седмица. По малката бройка раждания съдя, че явно не всички болници дори го правят. Затова би било добре да видим и разбивка по АГ отделения.

Напоследък доста ви говоря за отворени данни, електронно правителство и прочие. Скоро ще ви пусна документите с идеи, предложения и технически изисквания, който подготвям. Похвално е, че Здравното министерство е пуснало такава информационна услуга. Намеренията им очевидно са добри и както се вижда – цената не е въобще висока като се има предвид, че са използвали Oracle Application Express. Все пак, това далеч не е прозрачност и отворени данни. Точно обратното – това е типичен пример за система, която по дизайн е несъвместима с други такива. За да може тази услуга да е полезна, трябва да се гарантират три неща:

Допълнение

След като свалих данните за раждаемостта, взех тези от последното преброяване и направих следния инструмент:

Не него може да видите на карта в абсолютни стойности колко раждания има за всеки регион. Тази функционалност е подобна на тази на официалната страница, но тук много по-удобно се сменя периода, а цифрите на картата се показват на скала с цветове. Ако изберете опцията за относително показване на ражданията, ще се покаже лента с възрастови групи. Щом изберете такава група, картата автоматично ще се обнови като покаже колко раждания има за всеки регион на 10000 души от на зададената възраст.

Това дава възможност да видите, например, колко раждания има в Сливенско на 10000 души между 15 и 30 години. Или пък в коя община има най-много деца родени в съотношение с деца до 4 годишна възраст (т.е. къде има потенциален бум в последните години).

Под картата ще видите графика с разпределението във времето на общия брой раждания. Данните се обновяват на всеки 3-4 часа и може да ги свалите от линка в тази статия.

Кажете какви други данни искате от държавата тук.

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.

Повече за отворените данни ще намерите в статиите ми по темата.

Затова не може да говорим за откриване на електронното правителство. Журналистите много биха искали да видят това – един компютър с отворена web страница, лентичка и Борисов, който я срязва. Истината е, че навлизането на дигиталните технологии в една администрация винаги става постепенно. У нас обаче първите крачки се правят едва сега въпреки всички приказки и пари, които е изляха през последните 10 години.

Както писах в серията ми статии от 2010-та за Стратегията за електронно управление, един от основните проблеми на електронното управление е свързаността между институциите. През годините всяко ведомство си е поръчвало и развивало различни информационни системи и стандарти. Да ги свържем означава, да си пуснем стара видеокасета в DVD плейър.

Именно това се посочва от кабинета сега като причина за забавянето. Днес имах разговор с хора от кабинета във връзка с отворените данни и засегнахме точно тази тема. Срокът от 7 месеца не е за цялото електронно правителство, а за важните основи – свързването на информационните услуги. Когато регистрите и основните системи се свържат – нещо, което е крайно нужно и желано както от гражданите и бизнеса, така и от самите чиновници – може да се надгражда с интегрирани услуги. Това е сложна дума, която простичко означава, че с няколко клика ще свършвате работа колкото като обикаляте 30 институции, гишета и опашки. Целта е самите те да си говорят ефективно помежду си, а не да вършим тази работа вместо тях.

В момента летя с България Ер към Франкфурт и от корицата на списанието ме гледа министър Московски. В интервюто споменава за три големи проекта, по които се говори. Първият е свързването на въпросните дигитални регистри, за който разказах по-рано. Вторият е за пълната идентификация на граждани с електронни подписи, а третата е интернет свързаността на общини и села. Използването на интернет услуги с електронен подпис наистина е полезно и цената е приемлива, стига нещата да стават наистина по-лесно, надеждно, бързо и евтино в дългосрочен план. Важно е обаче и самата администрация да работи с електронни подписи и документи. Въпреки, че се хвалят, че министерствата са въвели такива системи за документооборот, доколкото знам, на местно ниво нещата съвсем не са така. Липсата на обучение на повечето чиновници не само за електронните подписи, но и за електронното управление като цяло може да саботира целият процес. Ако чиновниците не знаят как да боравят със системите или им нямат доверие (както при всичко ново), това ще се пренесе и върху обикновените граждани, както и ще компрометира надеждността на цялата информация.

Добрата новина обаче е, че има яснота по проблемите. Знае се как да се оправят и кои институциите се противопоставят на реформите и електронното управление. Ясно е, че eGov няма да „стане“ за 7 месеца, но се надявам, че ще видим издигнати няколко основни стълба от него. Има и сериозна заявка за развитие на отворените данни у нас и то ще върви донякъде паралелно с това на електронното управление.

Интуицията ни на българи диктува, че и тук ще похарчат пари и ще изкарат „нещо“. Има индикации обаче, че може би няма да сме прави или поне не напълно. В случая имаме ясна представа какво трябва да се свърши, какви са стъпките (т.н. milestones), кой трябва да го направи и какви са сроковете. Нашата задача е да ръчкаме на правилните места, за да се случат нещата.

Скрипта, който написах, е алтернативно решение. Използвам го както за блога ми, така и за Lipsva.com, Crime.bg и FairElection.eu. Той открива всички js и css файлове в сайта и ги gzip-ва. Който не знае – това е зипване или архивиране. Така размерът им се намалява с между 60 и 80%, а от там и общия размер на данните, които посетителите ви трябва да свалят, за да видя сайта. Другата част от работата се върши от .htaccess файла, който се поставя в основната папка на сайта. Той добавя различни настройки, които указват на браузъра на посетителите да пазят тези файлове по-дълго, за да не се налага да ги обновяват често. Същото се прави и за снимките, така че при всяко следващо посещение ще се ускори както скоростта на сайта, така и ще се намали трафика ви.

Двата файла може да свалите от тук. Сложете файла в основната папка или в подпапка. Има четири настройки. Първата е тайна дума, която да подавате, за да пуснете архиватора. Това е проста форма на сигурност. Втората е дали да архивира HTML страници. Това е препоръчително, ако те са статични, а не се генерират автоматично. Третата настройка е пътя към основната папка. Това ще е нещо от типа „/home/ime_na_saita„. Ако не я знаете, сложете „.“ или „..“, ако сте сложили скрипта в подпапка. Последната настройка е в кои подпапки да се търси за JS, CSS и HTML страници. Тук може да изброите местата където е темата ви, споделени скритове и прочие. Другият файл .htaccess трябва да копирате в основната папка, за да важи за целя сайт. Ако вече имате такъв файл, добавете съдържанието на този в края на вече съществуващия.

За да се създаде архивирането, извикайте скрипта с кода, който сте задали. Например „http://adresa_na_saita.com/pack.php?code=sekretno„. Ще се отпечатат всички архивирани файлове, заедно с това колко е намален общия им размер. Когато правите промени по сайта си (уточнение), ще трябва да го извикате пак, за да се генерира архива, като ще се gzip-нат само обновените файлове. С добавен аргумент „force“ като „pack.php?code=sekretno&force“ ще регенерирате всички наново.

Ако вече използвате добавки за кеширане трябва да сте внимателни обаче. Възможно е този скрипт да си пречи с тях. Затова направете резервно копие на вече съществуващия .htaccess, за да може да го възстановите, ако има проблеми. Хубавото на този скрипт е, че не прави промени по самите скриптове, а създава архивни копия до тях. Всеки път, когато някой отвори сайта ви, .htaccess правилата го пренасочват към gzip-натите копия. При снимките към се добавя правило, че важат за следващите 6 месеца и браузъра на посетителите не трябва да ги сваля за този период.

Ето и малко статистика. В случая с Crime.bg, общия размер на файловете беше намален с 77%. При FairElections.eu – 80%. Тези две платформи работят с платформата Ushahidi, където има система за кеширане, но не и на скриптове и стилове. Така сайтовете се ускориха като време за зареждане с поне 50%. При този блог направих и други оптимизации, които намалиха размера на файловете с 90% и го ускориха почти 2.5 пъти. Ако разбирате от PHP и сте уверени да променяте темата си, ето три стъпки как да го направите и вие:

Това са няколко от най-основние идеи. Най-важното е, че каквито и промени да правите, бъдете сигурни, че сте направили резервно копие на сайта и може да го възстановите при проблем. Ако имате още такива идеи, ще се радвам да ги споделите.

Днес потърсих значението на Будител. Според Wikipedia това е „човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух“. В онзи момент това е било важно, защото народът не е бил едно цяло. Не сме се чувствали българи. Днес честваме тези, които наричаме будители, защото са успели да ни напомнят кои сме, да ни обединят и поведат.

За жалост през десетилетията сме забравили отновно наученото. Днес България е в депресия. Не икономическа, а емоционална. Сигурен съм, че не малко от вас ще отговорят с готовност на възклицанието на Паисий като дадат примери за политиката, администрацията, работата и престъпността. Дори в отминалата предизборна кампания се залагаше силно на посланието „Срам ме е!“. По тази ли плоскост искаме да се движим? Помага ли ни тази психология? Интересно ми е как биха били приети съвременните будители. В училище учим как тогава са успели да обединят и поведат народа, как Левски е обикалял неуморно да организира комитети, а хъшовете са планирали атаки. Не учим обаче за оплюването и пренебрегването от страна на всички останали. Не учим толкова и за осмиването и предателството. Не го учим, защото е срамно, когато погледнем назад. Виждаме обаче същото и в наши дни – всеки лъч оптимизъм сякаш бива обявяван за предателство към стелещата се мараня на самосъжаление, жлъч и взаимно обвинение. Кои са днешните будители и как работят?

Такива днес има много. Млади са, действат, не се оплакват, работят, творят, често са тихи, но когато се налага надигат глас. Такива са организаторите на всякакви семинари за млади, инициативи за почистване или борба срещу определено политическо решение. Въобще всички, които обединяват, събират и създават диалог. Смея да твърдя, че такива са и „бояджиите“ на паметника в София. Този тип хора провокират и не се примиряват. Въпросът не е дали ги има днешните будители, а дали и как ще бъдат стъпкани от общото недоволство към разбуждането.

Нямам отговори и не мога да посочвам определени хора. Обичаме да обиждаме народа си на мързел и късогледство и май изпадам също в такива настроения. Хареса ми обаче текста, който министър Томислав Дончев пусна днес във Facebook. Искам да ви поздравя на днешния празник с него.

Самодоволна илюзия е, че веднъж събуден, българският народ винаги от тогава е с отворени очи. Сладкия и лепкав мрак на невежеството, овчедушието и покорството не са спирали да ни преследват, а и не са спирали да вземат своите жертви. Затова по важен е духът на будителите, волята да намериш болезнената алтернатива на свободата в един на пръв поглед уютен свят. И после, веднъж намерил пътя да поведеш другите по него. Днес ако и да не сме във вековен сън, често изпадаме в дрямка. Рядко гледаме на света с широко отворени, критични очи и днес не всички са готови за болката на събуждането от сладостта на съня.

Затова нека не проспиваме деня на будителите. Нека почетем имената и делото им, но нека поне днес да се сетим, че трябва да търсим будителите на днешния ден. Нека също си спомним, че мнозина от историческите личности, които осмислят днешния празник, са наричани от съвременниците си, „луди глави” и „авантюристи” и нехранимайковци.

Ако не всеки има волята да поеме трудния път да бъде будител, нека поне повече хора да имат силата да го последват.

Шрифта за цитата на Паисий е на Янко Цветков (alphadesigner).

Утре мрежата навършва 42 години. За тази възраст е претърпяла немислими трансформации и е заела централна роля в живота на много от нас. Дори да не го осъзнавате, свързаността, която предлага, ви влияе по много скрити начини. Мрежата вече надминава техническите си параметри и се превръща в „място“ – виртуално пространство за работа, споделяне, политика, развлечение и революции.

Наистина, ако бъдат наложени ограничения за достъпа и съдържанието в мрежата, тя няма да е същата. Все пак ми се ще да коригирам лозунга на кампанията „Освободи интернет„ – трябва да освободим хората. Мрежата предлага възможности и свободният достъп до тях навсякъде и по всяко време ги прави ценни. Когато отваряме безжичните си мрежи, ние освобождаваме случайни хора от липсата на информация и дигитална изолация. Тази лична свобода реално изгражда мрежата в смисъла, който възприемаме днес.

Свободният достъп до интернет е наистина задължителен в наши дни и не случайно ООН го определи като човешко право. Има множество европейски проекти за развитие на широколентовия достъп на домакинствата и бизнеса. В България се радваме на доста бърз интернет, но за жалост в отдалечените региони това не е още така. Все пак, отдавна съм установил, че в градовете ни има повече отворени WiFi мрежи, отколкото който и да е чуждестранен град, в който съм бил. Това е добре, защото така помагаме не само на околните, но и показваме култура на споделяне. Затова е важно всеки да отваря мрежата си, но не трябва да забравяме подходящите мерки за сигурност.

Повече за това как да се включим в инициативата на „Освободи интернет“ и как да отворим мрежата си правилно ще намерите на сайта им. Там ще намерите и карта на всички мрежи, които ще бъдат отворени утре.

Прозрачността е термин, с който много се спекулира. Всички я обещават, но дори когато в институциите се прави нещо по въпроса, резултатът е почти безполезен. Причината е в огромния брой документи и сложни процедури в администрацията. Общоприетото определене е, че прозрачност означава да се предоставя достатъчно информация на обществото за това какви решения се взимат, как се взимат, какви са резултатите, какви са проблемите и кой е виновен. Така гражданското общество на теория може да контролира процесите и да реагира навреме.

Един съществен проблем в горната дефиниция е липсата на думата „достъпна“. Това означава, че обикновен човек трябва да му е сравнително лесно да осмисли и обработи данните. В противен случай самото им публикуване се обезсмисля. Вземете, например, стенограмите от заседанията на кабинета или парламента – как бихте могли да направите справка за изказванията на определен депутат или министър от последните 6 месеца? Би било полезно, за да се разбере как се е променяла позицията му през времето по определен въпрос. Информацията е на сайта им – дори не се налага да пращате молби за достъп до информация. Пречката обаче е, че са в свободен текст и се налага да изчетете стотици документи за една малка справка. Същият проблем се корени във почти всички публични документи и практически унищожава прозрачността.

Решението на този въпрос се състои в публикуването на отворени структурирани данни. Ключовата дума тук е структурирани, защото информацията не е просто свободно достъпна, но и лесна за автоматична обработка. Това може да са Excel таблици, XML или CSV файлове, а ако мислим за 10 години напред – семантично описани документи. Така с малко знания за таблици можем лесно да изведем гореспомената справка. Ако сте програмист пък може да автоматизирате всичко и да се получават периодично отчети по интересни теми – примерно за общата активност на депутатите в зала. На пръв поглед незначителния момент с подредеността на информацията се оказва решаваща за полезността й.

Отворените данни не са обаче полезни само в публични сектор и в никакъв случай не са само за следене на чиновници. В Монреал, например, са използвали данни от здравните служби, за да направят карта на глобените за проблеми с хигиената ресторанти в града. Други подобни данни помагат на хората да планират по-добре пътя си из градовете, в какви имоти да инвестират и как да започнат бизнес. Все по-често се случва и държавни институции да използват в работата си анализи, направени от обикновени хора. Така се възползва от експертната помощ на доброволци без сложни държавни поръчки и финансиране.

Натиснете графиката за по-голям размер

Да се убедят политиците и чиновниците да пуснат такива данни обаче е сложно. Има три основни пречки – не разбират какво е това, после не виждат смисъл и накрая се извиняват с липсата на пари. Първите два проблема могат да се решат с практически примери. От създателите на картата на Монреал разбрах, че точно с нея са убедили кмета да публикува отворени данни – когато е видял, че любимият му ресторант е с окаяна хигиена, веднага разбрал практическата стойност. Напомням, че цялата тази информация си е била на сайта на здравната им служба, но никой не й е обръщал внимание. Налага се да се направи достатъчно добра визуализация, за да се извлича някаква полза. Дори да имаме сурови отворени данни, повечето хора няма да могат да ги обработят. Един прост инструмент като карта или графика може да постигне изключителни резултати.

Съществен проблем е също така финансирането. Не малко институции по света са започнали проекти с отворени данни, но са ги изоставяли поради липса на бюджет. Често се случва и да довършат проекта донякъде и след време да махнат отворените данни с твърдения, че никой не се интересува от тях. На конференция във Варшава, за която ще пиша подробно в следващите ми статии, споделиха един интересен принцип – ако отворените данни не плащат сами за себе си, значи не са направени добре. Данните за здравните инспекции спестяват огромни разходи за здравна помощ при натравяне. Данните за пътната обстановка – намаляват разхода на бензин, задръстванията и смога. Повечето данни имат косвен, но измерим ефект.

Отворените данни обаче не трябва да бъдат услуга, която се предоставя от администрацията – тя трябва да стане основа на работата им. Един принцип, който научих е, че свободата да намираш, обработваш и споделяш информация е полезна не само извън, но и вътре в една институция. То помага за взимане на по-информирани решения и бърза реакция при грешки. Изненадващ ефект от тази свобода на достъп е, че улеснява значимо сигурността на информацията – нуждата от по-добра информационна система налага добър контрол и яснота кое е свободна информация, кое е секретно и кой е отговорен за пазенето й. Този принцип може и трябва да е в основата на реформата на администрацията ни. Отворените данни са ключов камък в електронното управление, успехът на който се корени в свързаността на данните и електронната комуникация.

В следващите ми статии ще опиша по-подробно няколко проекта, които видях на Open Government Data Camp и ми направиха впечатление. Всички те представят по един по-различен начин свободно достъпна информация, превръщайки я в нещо разбираемо и полезно.

Здравейте,

Както вече може би сте разбрали, тази година за жалост няма да има възможност да се гласува в почетните ни консулства в Дармщадт, Магдебург и Хамбург. Това ще накара много от нас да пътуват до Берлин, Бон или Мюнхен, което пък е свързано с допълнителни разходи. За да може да улесним всички, които желаят да пуснат своя глас, да направят това без да трябва да плащат големи суми за пътуване до изборните секции, ние направихме сайта:

www.stop4e.com

stop4e.com Ви дава възможност да намерите хора, които също искат да гласуват и търсят начин да стигнат бързо и изгодно до Берлин, Бон или Мюнхен. Сайтът ще ви помогне да намерите хора, с които да разделите разходите си за път, а защо не и да създадете нови познанства.

stop4e.com е подходящ за всички Вас, които

stop4e.com ще функционира първоначално за територията на ФР Германия. Целта на сайта е да стане място, където всеки да може да търси и намира евтини алтернативи за транспорт не само вътре в Германия, но и до и вътре в България. По този начин се надяваме stop4e.com да ви бъде полезен и при пътуванията Ви до и от България.

Със създаването на www.stop4e.com целим да дадем възможност на всички желаещи да гласуват да направят това лесно и евтино.

Нека предадем ново, положително значение на израза „Изборен Туризъм“!

След минути ще започне срещата за отворени данни в управлението. През следващите няколко дни ще напиша подробно какво съм научил и с кой съм се срещнал. Сега обаче може да следите всичко в Twitter. За повече информация прочетете статията ми за OGDCamp. Довечера ще добавя тук кратки новини.

Първият ден мина доста интересно. Имаше малко объркване на места, но всичко мина добре. Посетих доста лекции. Най-голямо впечатление ми направиха три. Едната беше за портал за визуализация на обществени поръчки, който ще пускат в Словакия. След месец ще пуснат и кода и ще можем да го използваме за България. Данните по темата са отворени и сега, но са много нечетливи и трудно за търсене. С този инструмент ще може да се покаже кой, колко и за какво харчи и на кого ги дава. Има и индекс на конкуренция при избора на изпълнител и цялостна статистика. Би било също интересно това да се свърже с Търговския Регистър.

Втората тема бяха отворените банки. Тук говорихме за две концепции. Първата е публикуването на отворени данни от страна на банките, която е извлечена от работата им и от осреднените заеми и сметки на хората. Примерно – колко заеми имат хората средно във всяка община, колко от тях за просрочени и как това се променя месец за месец. Втората и основна концепция е доста революционна – отварянето на информацията за банковите сметки на определени хора, организации или фирми. Няма да навлизам в подробности, защото е доста стряскаща концепция в първия момент, но има логика като се обясни добре.

Третата тема беше научни изследвания за разпространението на отворени данни в управлението на Европа и България в частност. Изглежда няколко човека са прави такива и съвсем скоро ще бъдат публикувани. Ще е интересно да ги видим.

Всички тези теми имат доста подробности и идеи около тях. Имаше и доста други, които ще спомена в следващите дни, но няма да мога да обясня всичко. Количеството информация, впечатления, идеи и обратна връзка е просто главозамайващо. Имате 400 души, които са ентусиазирани за същото нещо като вас, също като вас ги гледат странно като говорят за него и по-същия начин се опитват да променят отношението в страните си. Голямата новина е, че в последната година има експлозия на отворени данни, споделянето и използването им. Това се случва след достигане на критична маса в определени държави. Други, сред които и България, все още не са стигнали там, но правилото винаги е, че няма да знаем докато не сме минали този праг.

Избрах вече 4-те теми, върху които ще се съсредоточа. Тези дни ще подготвя статии за тях, както и текст за Дневник и блога на OKFN. Има много идеи и се надявам, че ще м помогнете да ги осъществя.

С помощта на Европейската Комисия другата седмица ще посетя Open Government Data Camp във Варшава. Заедно с Пейо ще представяме България на най-голямата конференция за отворени данни, прозрачността в управлението и свързаните с това технологии. На събитието ще присъстват основателя на OKF, комисаря по дигиталното развитие на ЕК и един куп open data евангелисти, ентусиасти и специалисти. Ще има 400 посетители от 50 държави.

Програмата

Конференцията ще е два дни, но няколко дни преди това и след това ще има съпътстващи семинари. Ще имам възможност да присъствам само на основното събитие. На него лекциите ще са разпределени в 4 стаи като всяка е между 10 и 30 мин. Цялата програма ще намерите на сайта им. Ето планът ми за темите, които искам да чуя.

Покажи целия план за двата дни

Доста неща са наистина и всяко от тях е кратко, но определено ще са ми страшно полезни. Всички лектори са със солиден опит в проекти с отворени данни. Най-много ме интересува обаче опита им за връзката с правителствата и убеждаването им да променят практиките си.

Къде е България

Замислих се как да представя България. В почивките и съпътстващите разговори ще има дискусии за ситуацията в различните представени държави. От гледна точка на отвореното управление на първо място трябва да спомена Парламента, който първи започна да публикува такава информация. Първо под натиск на обществото започна да публикува отсъствията и индивидуалните гласове на депутатите. В новия им сайт доста от данните могат вече са в отворен формат. За жалост обаче вече 9 месеца не е пусната най-апетитната част – индексираните стенограми. Напомням, че и сега те са публични, но са практически неизползваеми. Причината е, че са в свободен текст, а това е най-голямата илюзия за прозрачност. Имат готовност да ги пуснат в структуриран вид за лесна обработка, но не се случва заради технически проблем с часовете. Опитах се да ги убедя, че това не е важно, но нямам напредък.

Друг важен аспект, за който се опитвам от месец да получа информация, е участието на България в OpenGovPartnership.org. За него научих от Николай Младенов в Twitter. В рамките на това партньорство, 45 държави ще поемат ангажимент да въведат и отстояват принципите на отворените данни. В общата декларация, която ми пратиха от Външно, може да прочетете принципните ангажименти, които сме подписали. Шефката на кабинета на премиера – Румяна Бъчварова – е изпратила писмо до организацията, в което заявява участието ни. Все още нямаме конкретни ангажименти, но до март 2012 трябва да предадем цялостен план за действие. Свързах се с кабинета на Бъчварова с молба за подробности какво планираме в тази посока. Ще ми се да мога да кажа повече за плановете на България и се надявам да върне обаждането ми.

Ще спомена също така общата стратегия за електронно управление, която беше приета от Кабинета. Тя се основава на план разработен година по-рано и доразвива принципите му. За него написах три статии в края на миналата година – за сегашното състояние на администацията, за рисковете за стратегията и за нужните краткосрочни и дългосрочни мерки.

От усилията ни за отваряне на данните в управлението ще споменем моята и работата на Пейо с данните на парламента; неговите проекти за бюджета на страната и даренията към полицията; порталите Crime.bg, Lipsva.com и FairElections.eu; комуникацията ми с МВР за данните за престъпността; ситуацията с обществените поръчки за компютърни системи и интернет сайтове; статистиката на НСИ и въобще интереса към темата у нас.

Как да научим повече

Разбира се, ще пиша подробно другата седмица за всичко, което ми е направило впечатление и ще се опитам да предам наученото от всяка сесия. Повече по темата за отворените данни и приложението им в администрацията може да прочетете в следните статии:

Сигурно си спомняте, че преди писах за скандалните поръчки за новия сайт за туризма – тук, тук и тук. Поръчката беше развалена няколко пъти заради протести на интернет общността. В крайна сметка преди година е била спечелена, но така и не намерих от кого вижте тази статия. Само тази новина за отварянето на офертите. Тук ще намерите и описани целите на проекта. Самият сайт ще намерите на BulgariaTravel.org.

Защо „става“

Иска ми се обаче да направя кратък обзор на сайта. Пише, че още е в бета версия, затова може би ще добавят още неща в близко време. Като цяло сайта е добър. Цветовата гама си пасва добре с логото. Иконите са ясни и големи. Заглавната снимка е добре направена. Текста на места е търде дребен, но може да е заради това, че съм на linux. Клиповете, които ще намерите на YouTube страницата са добре направени, също както и снимките. Аудио записите не съм ги слушал. Информацията изглежда добре и си личи, че са се постарали с мултимедийната част. Има страници в повечето социални мрежи, включително Facebook, Twitter и Flickr (безплатен акаунт). Едно голямо предимство е, че сайта има версия за хора с увреждания с ясни букви и формат лесен за машинно изчитане. Освен това изглежда наистина е преведен на 9 езика.

Недостатъците

Но сайта им ама и доста недостатъци. На първо място ще спомена автоматично започващата музика. Приятна е, но говори много лошо за един сайт. Би било добре по подразбиране да е спряна. Добре е все пак, че като я спреш си запазва състоянието. Вторият недостатък е бутонът за езиците. Влизайки в сайта, виждаш бутона изписан на български език. Това е страшно нелогично, защото ако ти трябва тази функция, най-вероятно не разбираш езика на сегашната версия. Затова най-добре ще е да е винаги на английски или да се въртят надписите надписите на различните езици, за по-голяма яснота.

Самата структура на сайта изглежда приятно, но не е много интуитивна. Като пример ще дам картата. Похвално е, че я използват, но е някак странно да е празна на началната страница. Падащото меню с видовете туризъм не помага много. Освен това, като се стигне до пълната карта, което става след няколко страници, тя е доста претъпкана. Вярно, че има много обекти, но пинчетата трябва да са много по-малки. Може да са точки със съответния цвят и да се увеличават до иконка като минеш над тях. Освен това в балона с информацията няма смисъл да има координати, а някакво кратко описание.

Друг проблем е мултимедията. Както казах, самите снимки и клипове изглеждат много добре. Тези малки иконки обаче с огромни разпънати стрелки върху тях стряскат погледа и не става ясно към какво водят. Много по-добро ще е ако ги увеличат с 10-20% и сложат малки стрелки „Пусни“ в единия ъгъл.

Най-големият проблем обаче е с общия дизайн и програмирането. Претрупан е с полета, цветове, шрифтове и смесена информация. По класически тест на Yslow изкарва едва 33%, което значи, че не е оптимизиран за натоварване по много показатели. Не се валидира по W3C, което мисля, че беше изискване в обществената поръчка.

Отсъждане

Общата ми оценка за сайта е по-скоро средна. Мултимедията изглежда добре, въпреки, че не съм я прегледал цялата. Общия вид на сайта определено е подобрение, но е направено без особена идея и цел. Струва ми се, че са събрали идеи на една дъска и са ги наместили на сайта по някакъв начин. Иска ми се да видя разчетите къде са отишли тия 1.5 милиона за сайта, защото надали е струвал толкова. Дори като включим превода. Сега разбираме и че ще го рекламират с банери и две игри, за които държавата ще плати още 3 и нещо милиона лева. Дали си струва такъв сайт да се рекламира с толкова много пари?

Преди да започна да пиша това, пуснах в Twitter сайта за обсъждане. Сега виждам към 50 tweet-а и повечето са насочени срещу сайта. @iapostolov също е забелязал проблема с бутона за езици и казва, че снимките са с много лошо качество. @stan_bb и @buhtum също се дразнят на музиката. @thelazyperson и @muxozavar казват, че има досадни грешки, но иначе е ок. @Joko казва, че не го понася, а @bembeni – че има проблеми с азиантските преводи. Вижте и коментара на Иво Апостолов. Общото становище сякаш е, че определено не струва за тия пари.

Тази година за втори път ще съм в журито на BG Site. Участниците са доста интересни, макар и в някои категории като банки и НПО-та да има твърде малко регистрации. Съдейки по предишните години обаче, в следващите две седмици ще се регистрират най-много хора. В категорията „Личен блог/сайт„, на която обръщам най-голямо внимание, има няколко доста добри попълнения. Тази година има специални категории за брандове и рекламни кампании, в които критериите ми ще бъдат отчасти различни от останалите категории. Просто в тях целта на сайтовете е доста различна и от там определението на добър сайт – друго. Отново забелязваме категорията „StartUp“ с доста участници. Не знам дали всички отговарят на изискванията да са там, но ще видим в близкия месец.

Остават още 11 дни за регистрация в конкурса. В блога на BG Site може да видите всички новини, интервюта и ефектът, който конкурсът е имал върху участниците в минали години. Тази година реших да участвам с новия ми проект Crime.bg в категория „Кауза, събитие, общност“. В сегашния си вид не е кой знае какво, но мисля да го оправя до конкурса. Скоро ще пусна подробно критериите си като член на журито, а когато имаме крайния списък с участниците, ще започна да ги оценявам с по няколко думи в блога ми. През целия октомври ще може да ги оценявате и вие като публика. Просто следете сайта на BG Site.

Картографирането въобще не е нова наука. Използва се от край време, за да се ориентираме пътувайки из непознати земи. Днес обаче картите не са като тази горе – вече са изключително точни и надеждни. Знаем почти всички характеристики на терена, биосферата и инфраструктурата. Паралелно с тях, се развива обаче и т.н. социална сфера – съвкупността от хора, интересите им и връзките между тях. Тази сфера не съвпада с картата, пътищата и релефа й. Тя е децентрализирана, неформална и често анонимна. Най-важното обаче – тя е пълна с бели петна.

Разбира се на децентрализацията се дължи и големият възход на мрежата, но тя може да е и пречка. Трудно е да поставим нашата кампания, продукт или услуга в контекста на ежедневието на даден интернет потребител. Основно защото online животът им е твърде разделен от този offline. Разбира се, може да засечем по IP адрес местоположението им, но и това работи само е 25% от случаите и често не е много полезно. Социалните мрежи базирани на отбелязване на местоположение като Vivo и Foursquare променят това, но бавно. Все още не сме видели голяма кампания в България в тези новаторски мрежи, а доколкото знам, и в световен мащаб не са много.

Има един друг аспект на местоположението е събирането на информация от масата хора – crowdsourcing. Една проста форма на този принцип са „зрителски новини“, които доста медии у нас въведоха. Там обикновени хора изпращат текстове, снимки и клипове на интересни новини или ежедневни проблеми. Проблемът с тях обаче е, че информацията не е структурирана, не може лесно да се анализира и разглежда (прочетете още за отворените данни и приложенията им). Когато включим в сметката категории и отбелязване на местоположение, вече имаме нещо повече. Всички тези сигнали от посетителите могат да се отбележат на карта, да се сортират по тежест, достоверност, категория и време. Може да се анализира повтаряемостта на определени събития и нагледно да се следи решаването на определен проблем.

В България ще посоча няколко такива кампании, но съм сигурен, че има още. През 2009-та по време на изборите започнахме да събираме информация за посолствата и изборните измами в чужбина. За целта използвахме Google Maps, където всеки можеше да добавя. Същата карта използваме и за изборите тази година. Другите три примера са сайтове направени от мен – Lipsva.com от преди година и половина, Crime.bg, който пуснах преди 10 дни и сайта за изборни измами, който е на 2 дни. Последния е резултат от идеята ми в BrainstormMonk и ще пиша повече за него в следващите няколко дни. Последната кампания, която искам да спомена, е на БТВ – „Да изчистим България„. Там са публикували карта, на която всеки може да отбележи проблем с боклука и да се включи в почистването.

Разбира се, тези няколко примера въобще не означават, че нещо е мода. В световен мащаб обаче се забелязва такава тенденция. Проблемът с мрежи като Foursquare е, че рекламодателите и НПО-тата все още се страхуват да загубят контрол над кампанията си, а и не знаят как да извлекат полезна информация. Crowdsourcing-а обаче предлага лесна възможност да се съберат полезни данни за местни проблеми, инициативи и доброволци. Така вместо да карате 100000 души да харесат инициативата „Да оправим всички дупки по пътищата“ – нещо с много съмнителен ефект, може да ги накарате да отбелязват на картата къде точно са видели такива. Последното е идея на транспортното министерство, но не знам докъде стигнаха с нея.

Един сериозен проблем обаче е участието. В инициативата на БТВ до сега има едва 70 сигнала въпреки продължителността й. Участието в crowdsourcing проекти е въпрос на култура на споделяне и участие, която, за жалост, не е на ниво у мнозинството от нас. Пращането на SMS-и с дарения не се брои. Всъщност един от способите да подават сигнали е точно със SMS. Една от най-разпространените платформи за crowdsourcing е Ushahidi, за която писах преди време. С нея могат да се получават почти безплатно SMS-и със сигнали. Това е един естествен начин на комуникация за доста хора и опростява нещата. Още повече, че процента използващи мобилен интернет у нас е все още малък. Вместо това изпращането на sms в момента, в който видите боклук, дупка на пътя или не ви издадат касова бележка, е много по-лесно.

От техническа гледна точка нещата са лесни. От една страна имаме Ushahidi, която е изключително мощна и не особено трудна за инсталиране. От друга имаме Google Maps, която предлага създаването на собствени карти без много усложнения. По средата на спектъра има купища платформи, които могат да се използват, за добавяне на карта към една социално насочена инициатива. Някои рекламни кампании ги използват за отбелязване на фенове, препоръки или партньорски програми. В политическите кампании пък се отбелязват местата за речи, срещи, гласуване и прочие.

Възможностите за свързване на местния опит на потребителите с инициатива и събиране на информация от тях са неограничени. Предизвикателството е да се убедят тези хора да участват и да повярват, че предоставеният от тях сигнал има значение и ще помогне някъде на някой. Вярвам, че ще видим още доста такива платформи в бъдеще и все по-интересни техни приложения.

Преди точно година дадой интервю за Дарик относно Lipsva, където споделям, че имам идея да направя подобен сайт за престъпността. От интереса към идеята се роди Crime.bg. Домейна беше дарен от Regia.bg, а за платформа използвах Ushahidi. За жалост обаче проекта не мръдна през цялото това време. Причината за това бяха както някой бъгове в платформата, така и трудоемката модерация на сигналите. Покрай Lipsva осъзнах колко е трудно това и нямах време да работя и по този проект.

Картата е с примерни данни, не с реални сигнали.

Наскоро поднових проекта и от петък той вече е публичен. Повечето грешки вече са оправени, превода е почти готов, а за модерацията набирам доброволци. Какво всъщност представлява Crime.bg? В основата си целта е да се събират сигнали за престъпления и нередности. Те може да са се случили на вас или да сте били свидетели. Платформата позволява добавяне както през сайта, така и през мобилното приложение. Възможно е и през SMS, но не съм го включил заради разходите. Всеки сигнал има два статуса – одобрен и потвърден. Сигнал се одобрява, когато модераторите не смятат, че е спам или злоупотреба. Потвърждава се, когато има доказателства, че е верен, като съобщение в бюлетина на полицията, снимки или клип. Посетителите на сайта могат също така да гласуват за достоверността на един сигнал. По подобие на Lipsva, сигналите се поставят върху карта. На заглавната страница има филтри по категория, по време и изобразяване на графика. Възможно е също така да се абонирате по мейл само за сигналите в даден регион.

Целите

Важно е да отбележа, че този проект няма нищо общо с полицията. Добавяне на сигнал не замества съобщаването му на номер 112. В абсолютно всички случаи трябва да съобщавате нередностите, на които сте били свидетели. Причината да направя този сайт обаче са две – 1. съмненията, които хората имат, за работата на полицията и 2. липсата на публични отворени данни за престъпността в България.

Доверието към полицията е малко. За това има много фактори, а един основен негативен ефект е нежеланието да се съобщават дребните кражби и нарушения. Чувал съм доста хора да казват, че няма смисъл, защото ще загубят време без да има някакъв ефект. Crime.bg ще позволи на всички да съобщават дори и най-малките престъпления и ще се опита да насърчи потърпевшите да ги съобщават на полицията.

Тук проличава и втората цел – статистиката. Когато някои случаи не се съобщават, те не влизат в никакви бази данни. Съществуват и съмнения, че самата полиция не прави публични всички сигнали, не ги включва в месечната си статистика и не разследва някои от тях. Така на практика липсва ясна представа за престъпността – какъв тип къде се намира, как се променя във времето и къде трябва да внимаваме. Събирайки сигнали директно от гражданите може би ще даде по-голяма яснота.

Платформата и мобилното приложение

Платформата Ushahidi се използва главно в Африка за crowdsourcing приложения. Това включва събиране на информация за изборни измами, военни действия, престъпност, миграция на хора или природни бедствия. Използва се и все по-често в Азия и Южна Америка. Както споменах, платформата поддържа изпращане и получаване на сигнали през SMS, но това струва не малко пари. Всъщност за получаването ще е достатъчен един Android телефон, предплатена sim карта и компютър в България, който да не се изключва. Нямам обаче възможност да направя това в момента. Преди няколко дни описах в блога BrainstormMonk една идея за следене на измами по време на следващите избори включваща Ushahidi. Ако някой има интерес и нужда от помощ нека да пише коментар там.

Мобилното приложение е прекрасно. Може да го свалите както за iPhone/iPad, така и за Android, Windows телефони и такива с поддръжка за Java. Тук има цялостен преглед, а вдясно виждате снимка на екрана. През това приложение може да добавяте сигнали като може да правите директно снимки и да добавяте местоположението си. Може и да разглеждате последните сигнали като списък и на карта. Може да го свалите за телефона си тук или през QR кода отдолу. Хубавото при приложението е, че с една инсталация може да изпращате сигнали на няколко различни сайта. Това би било полезно, ако и други проекти в България приемат Ushahidi като платформа за събиране на информация.

Следващи стъпки

Не знам дали този проект би бил от полза за някой и дали хората ще започнат да добавят сигнали. Определено има потенциал, но както знаем, малко от този род проекти успяват. В следващите няколко дни ще напиша още една статия с въпроси и отговори, част от които ще събера от коментарите по тази. По сайта определено има доста работа, но ще става постепенно. Хубавото е, че платформата е готова и работи.

Ако искате да подкрепите проекта, посетете страницата му във Facebook или да ни следвате в Twitter. Във Facebook съм добавил специален таб, в който се вижда карта със сигналите до сега. Може да свалите и мобилното приложение и да пускате съобщения, когато видите нередности. Разбира се, може да ги пращате и по мейл, който ще намерите на Crime.bg.

Накрая искам да благодаря отново на Regia.bg за домейна, на Юлиян Конторов, Иван Савков и още няколко, които дадоха вдъхновение за логото, както и на всички в Twitter и Facebook, които помагаха с идеи и обратна връзка.

Натиснете снимката, за да отворите цялата графика

Статистиката

Какво виждаме на тази графика? Това е относителното увеличение на броя гласове разпределено във времето. За съжаление, имам данни само от сряда на обяд до вчера. Първите 24 часа на гласуването пропуснах да ги запиша, но мисля, че тези данни тук са показателни. Виждат се три метрики като стъпката за първите две е 10 мин:

• Светло синьо – средно минутно увеличение на гласовете
• Тъмно синьо – максимално минутно увеличение на гласовете
• Червена линия – абсолютно увеличение на гласовете

Данните са събирани през 20 секунди и са изчислени средни стойности на 10 минутни интервали. Ясно се виждат няколко скока в гласовете. Две групи от тези са мои. Единият е през нощта (сивото поле), защото ме предизвикаха в Twitter да покажа, че тези скокове не се дължат на повишен интерес през деня (примерно при линк в известен сайт). В първите 24 часа от лични наблюдения мога да кажа, е имаше подобни скокове и явно повече хора се бяха включили в автоматичното гласуване. Забелязва се и, че по някое време авторите са решили да извадят точно 10000 (без 98 подадени в дадената минута) гласа от бройката. Причината за това и кръглата сума са неясни. Трябва да отбележа и че по технически причини, единствения начин да взема цифрите беше и да се добавя глас при всяка заявка. Това означава, че само със събирането на статистиката съм добавил още 5000 гласа в рамките на 24 часа. Вижда се и че скрипта ми е бил фактически единственият „посетител“ през нощта.

Новото гласуване

Сегашното гласуване е по-коректно в този аспект, че хората поне имат възможност да кажат, че подкрепят управлението. Гласуването обаче пак може да се фалшифицира и виждаме това ясно. Както споменах в предишната статия, не са сложили никаква форма на защита срещу спам, което е нормално предвид, че целят бройка, а не коректност. Този път реших да не гласувам масово и да не следя цифрите – просто не ми се занимава. Погледнах резултатите няколко пъти обаче и забелязах интересни неща. В първите 45 минути имаше минутни скокове от по 100 гласа и за двата лагера. След това администраторите вадеха по 50 гласа през няколко минути. Накрая занулиха всичко и гласуването започна отначало. Последва същата история.

Анонимността и инициативата

Сайта в интерес на истината не е толкова популярен. Стана сензация в един момент, писаха доста за нея някои сайтове и си остана така. Почти никой блогър не му обърна внимание, в twitter няма много съобщения, а във фейса го споделят чат-пат. Една от причините за моментната слава и липсата на интерес после е точно анонимността. В дискусията под миналата статия писах, че анонимността в важна в мрежата, но не е добре да се злоупотребява с нея. Анонимността се използва, за да се защити личността на публикуващия. В случая авторите сами написаха, че са известни на тези, от които единствено се предполага, че може да ги е страх. В същото време, нападат последните и провеждат негативна кампания. В този смисъл анонимността не се използва за защита на личността им, а за създаване на елементарна интрига.

Питаха ме няколко пъти – къде на шега, къде не – дали си нямам друга работа. Точно това писа една от авторките на сайта (съдейки поне по мейл адреса й) писа коментар в предишната статия. Истината е, че няма причина да го правя. Също както няма причина да поддържам този блог. Не се опитвам да проваля кампанията им или да им „хакна“ сайта, както твърдят в съобщението си. Не работя нито за левите, нито за десните, нито за Борисов. Опитвам се да покажа колко безсмислени са цифрите, с които парадират. Обичам данните, защото показват истината и когато имам възможност, изваждам такива.

От друга гледна точка обаче, има нужда от такъв протест. Истината е, че и това управление има страшно много пропуски. Реформи в редица области на практика няма и въпреки, че имат определено подобрение от предишните, прозрачността почти липсва. Интернет е прекрасна платформа за събиране и организиране на хора и политическата промяна е добра цел. Трябва обаче да се правят правилно нещата. Не може да се потъпкват лицензи, да се злоупотребява с анонимността и да се намесват отделни политически интереси във всичко това.

Гражданската активност е важно нещо, стига да не се опорочава. Тъй като авторите на този сайт са анонимни, не мога да знам със сигурност дали това е ситуацията, но всичко сочи в тази посока. Надявам се да ме опровергаят. Така или иначе, нямам намерение да се занимавам повече с този въпрос.

Нека направим кратка дисекция на сайта, както и с предишната „анти“ кампания. Не защото е против нещо, а защото ни е интересно кой се крие в храстите. Като изключим неприятния и непрофесионален факт, че пуска музика при зареждане, сайта сам по себе си не е нищо особено. Този път са се поучили от грешките на дружките на Станишев и са прикрили следите си. Домейнът е регистриран на 10-ти на едно от онези места, което пази самоличността на собственика добре. В случая това е DomainsByProxy.com, макар и оригиналната регистрация да е през GoDaddy.com. Всичко това заедно с хостинга струва около 100 лева на година и не изисква специални знания.

По кода на сайта не може да се разбере нищо особено за създателя. Единствената оставена следа е контакт за авторство към единия скрипт. Това обаче не означава, че е той е автор на целия сайт. От една страна, скрипта е публичен и всеки може да го използва. От друга страна, въпросният човек работи във фирма за web дизайн и реклама. Питах го за всичко това и отговори, че няма нищо общо. Ето подробното му обяснение. Иначе използват jQuery за брояча. Личи си от част от кода, че е използван специален редактор, а не са го написали просто на ръка. Използват Google Analytics с нова регистрация (кода завършва на -1), така че няма нужда да търсим други сайтове на същия потребител. Гласуването става с извикването на PHP скрипт с POST, който просто прибавя 1 към брояча. Няма защита срещу спамване и претоварване, което най-вероятно значи, че повечето от 170000-те гласове до сега са автоматично генерирани. Заради теста пуснах скрипт да им изчислява времето за отговори и само аз пуснах 2000 „гласа“ за 10-тина минути (забравих да спра скрипта по някое време). Сайта пази cookie-та за PHP сесия, но не изглежда да носят някаква полезна информация.

Оценката ми е, че за това е наета фирма занимаваща се с реклами кампании. Възможно да е PR агенция в комбинация с web design фирма. В Twitter линка е пуснат първо от @tupankata преди 12 часа, но това може да не значи нищо. Във Facebook не мога да кажа. Впрочем вече има толкова много сайтове, които са пуснали линк, че сайта падна по някое време днес. Или това, или са го обновявали с брояча.

Не знам какво ще се случи в неделя, но не мисля, че има значение. Обсъждам сайта само, защото като цел и средства е същия като БойКостов. Не ме интересува дали е срещу ГЕРБ, БСП, СДС или ДПС. Анонимността в мрежата е нещо важно в определени случаи. По мое мнение, в този случай се злоупотребява с нея.

Впрочем, тръгнаха и коментари, че това е нещо оригинално и уникално за интернет обществото. Забравяме виртуалния протест провел се паралелно с мелето протеста пред парламента (още тук и тук). Той получи около четвърт милион посещения само за два дни.

Отворете за всички съобщения

@therealgenadi, засрами се

Истината е, че аз поддържам акаунта и доста пъти съм го споменавал. Не смятате сериозно, че прес-офиса на МВР ще се занимава със социални мрежи. Не, че не трябва, но надали някой очаква такава прогресивна стъпка точно от това министерство. Виж, Външно е друга работа – @MFABulgaria. Имат и Facebook страница и мога да гарантирам, че лично отговарят на двете места.

Всъщност като казвам, че „поддържам акаунта“ нямам в предвид, че се седя и пиша от тяхно име. Бях пуснал RSS feed-а им да генерира автоматично съобщения, също както направих и с @narodnosabranie. Причината е еднаква – да получаваме новините им по същото време както медиите. Това също автоматизира преглеждането на бюлетините им за изчезнали хора за Lipsva.

Причината за стоте съобщения преди две седмици е, че добавих още 18 RSS-а от различни РПУ-та към същия акаунт. Преди всяко съобщение пише от кой регион е – примерно „Перник:..“. Използвам TwitterFeed, който при добавяне на нов RSS пуска веднага последните 5 съобщения. Така се изляха последните новини на 2/3 от полицията в България. Когато разбрах, се извиних за спама.

Преди време пуснах списъка ми с линкове към новините, бюлетините и страниците за безследно изчезнали (предимно празни) на повечето РПУ-та у нас. За жалост, освен централния им бюлетин, никой от останалите няма RSS. Затова си поиграх малко с Yahoo Pipes. Набързо направих процес, който сканира страниците им и изважда новините от тях. Работи само при стандартизираните страници – 8 РПУ-та все още използват старите си страници и не са се съобразили с формата на централния им сайт. Ето тук може да видите pipe-а, който използвам за сканирането на една страница. Направих и още един, който да обединява всички RSS-и, но за жалост не работи. Причината е, че всяка страница на МВР е толкова бавна, че докато се обработят всички 18, времето за работа на скрипта изтича.

Отворете за по-голям изглед

Това ще увеличи малко tweet-овете на @MIBulgaria, но с не повече от 20-тина на седмица. Местните РПУ-та са учудващо тихи.

Пак повтарям – това не е официален акаунт. Затова може да спрете да ги псувате там. Не се опитвам да се правя на тях или да пускам новини от тяхно име – всички съобщения са или дословно заглавията в бюлетините им, или пояснения, че не се поддържа от прес-центъра им. Ако МВР прояви интерес, ще им го прехвърля на драго сърце. Би ми било интересно да видя как биха отговорили на някои от съобщенията.

Благодаря на @dimi_z за якия лаф, който влезе в #tow.

1. Подобрено пускане и филтриране на коментари – това включва опция в настройките за пускане на коментар при натискане на Enter. Не трябва да е по подразбиране, както направиха Facebook, защото много хора не го искат. Също така трябва да се улесни свиването на коментари и изцяло блокирането на такива от определени хора.
2. Негативно споделяне – заедно с избирането с кои кръгове да се сподели нещо, трябва да може и да се махат кръгове. Така примерно може да искаш да споделиш с всички хора в кръговете ти освен с познатите от работа.
3. По-стегнат преглед на външни линкове – сега снимката с текста отдясно са малко объркващи. Поради минималистичния дизайн на мрежата – нещо доста похвално – понякога погледа се обърква кое е коментар и кое е текста на сайта.
4. Интеграция с Gmail – когато получаваме мейл за коментари и добавени хора, да се виждат както в мрежата, а не като 20 мейла един под друг.

5. Интеграция с Google Docs – да може да се обработват и споделят мейли направо в мрежата.
6. Интеграция с Wave – да, знам, че затвориха този проект, но би било прекрасно да сложат нов таб за тези, които биха искали да я използват. Това ще е просто разговор, в който да слагат подобни widget-и и обработват документи.
7. Webex интеграция – на практика имат повечето елементи в т.н. „терени“. Трябва им само споделяне на видео и управление на екран и запис на целия разговор. Така ще си отворят пътя към корпоративните клиенти. Ще трябва обаче и да може клиенти без Google+ акаунт да се включват – с мейл или със специален уникален линк, както в WebEx.
8. Интеграция с Google Apps – ще е прекрасно, ако може фирма да си направи собствена мрежа. Това, заедно с колаборативното споделяне и обработване на документи и таблици ще е идеално за средни фирми и такива, които са пръснати из различни държави.
9. API – трябва да има възможност за създаване на външни апликации. Това ще го има със сигурност, но остава въпроса как ще решат проблемите, които виждаме във Facebook.
10. Интеграция с други социални мрежи – не трябва да се затварят сами в себе си както направи Facebook. Трябва съдържание от G+ да може да се споделя и в Twitter, Foursquare и в другите конкуренти.
11. Фен и корпоративни страници – тук могат да направят нещо повече от конкуренцията си. Може да направят кампании, свързани страници и въобще да направят цялото PR усилие по-управляемо и измеримо
12. Фирмени акаунти – акаунти, с който да може да се общува от името на компания. Това е по-разширено от простата фен страница и включва индивидуални съобщения, кръгове и прочие. Може да направят редактор за даване на права на реални потребители, с който админите на този фирмен акаунт да управляват кой от PR-ите на дадена фирма да отговаря на въпроси, да пуска новини и/или да чете съобщения.
13. SEO и PR инструменти – вече се чуха някои неща по тази тема, но трябва да се въведе някаква мярка за социална ангажираност към дадена марка или оптимизацията на сайт за тези цели
14. Събития и снимки – тук пак говорим за интеграция, но с календарът и снимките. Когато пуснат събитията, трябва да се вкарват автоматично в календара под някаква категория и после снимките направени в дадената дата и час да се вързват със събитието. Изкарването на мета данни във всичко това ще е безценно
15. Ясно разграничение между игрите и комуникацията с хора – във Facebook това е голям проблем – разпращането на покани и спам от тест или игра, която си посетил. Вече казаха, че ще наблегнат много на сигурността, но нека видим как ще решат този проблем.
16. Контакти-роботи – това също беше функция на wave. Контактите-роботи реагират като нормални хора, но зад тях стои код, който получава и обработва събития. Така съобщения може да се изпращат на програми и услуги по подобен начин, както и на познати. Услугите ще може да се добавят в кръгове – примерно „други социални профили“. Когато включите този кръг в споделянето на съобщение, то ще бъде публикувано и в Twitter и Facebook
17. Споделяне на кръгове – би било добре да мога да споделям кръг с други приятели. Това ще е полезно, както беше модерно преди да споделяш с други блогъри RSS абонаментите си
18. Качване на видео от телефон – сега не е възможно, но определено ще го има. Може да използват услугите на YouTube с автоматично публикуване в профила. Ще е грешка да направят нова видео услуга и система за качване.
19. Видео на живо – по подобие на други такива услуги ще е много полезно да може да се излъчва stream направо от телефона. Може това да стане като направят видео конферентни разговори и за мобилни устройства. В такъв случай трябва да има бърза опция за еднопосочно излъчване, за да се намали трафика и подобри сигнала
20. Лична статистика и индекс за сигурност – ще е добре всеки да може да получи статистика с добра визуализация колко съобщения пуска на седмица и до колко те са публични. Това може да се смеси с препоръки за подобряване и стягане на сигурността.
21. Гласуване за функции – това вероятно ще дойде по-късно като пуснат повечето функции. Ще е добре да има страница с всички предложения, които взимат в предвид и възможност подобните да се групират и хората да гласуват за тях. Ако нещо дълго време не бъде направено или Google откаже да го включи, може външни разработчици да намерят ниша и да направят app за него.

Ако и вие имате подобни идеи, споделете ги в коментарите.

Идеята на основателите на 360T е била проста – интернет платформа за търгуване, която се интегрира със системите на всички партньори и получава цени, търговии и одобрения автоматично. Представили са идеята си на Lufthansa, които са се съгласили да бъдат първия пилотен партньор. С много трудности са набрали портфолио от банки и клиенти. Сега, десет години по-късно, компанията има 110 служители пръснати из 19 държави и обработва 50 милиарда евро в FX и money market търговии. Всяка седмица имаме нов пик от хиляди търговии на ден и се включват по няколко нови компании. Растежът е минимум 10% на година. По-голямата част от служителите сме в офиса във Франкфурт, където е концентриран и разработването на системата. Спечелила е първо място в последните няколко години в специализирани класации за FX търговия като Euromoney FX Poll.

Всички системи на компанията са изградени вътре в нея. Не се използват почти никакви външни продукти. Ефектът е, че не зависим от прищявките на никоя софтуерна компания и можем да управляваме и адаптираме всеки аспект на системите ни. Това е и една от силните страни на фирмата и причината много мултинационални компании да ни избират за платформа за търгуване. Как работи обаче всичко? Когато един трейдър отвори аплетът за търгуване, той получава в реално време обобщена цена от всички оферти на банки, които с които има договор. Избира продукт и получава конкретни предложения. С няколко клика осъществява търговията и я получава като дигитален документ по мейл или направо в собствената си система. Така е сигурен, че има най-изгодната цена и сделката е сигурна. Това е най-опростеното описание. Поради интеграцията на платформата ни с тези на компаниите, търгуването може да става абсолютно автоматично без дори да има намеса на човек – от взимането на цените, до затварянето. Могат да се опишат правила и бизнес процеси, с които да се определи при какви суми и риск трябва лично одобрение и на какво ниво. Може да се търгуват всякакви опции и заеми, както и да се персонализират според нуждите на клиента. Като допълнителен бонус, фактът, че в системата вече са свързани стотици банки и компании, позволява на новите ни клиенти да разширят бързо кръга от партньори, с които търгуват.

Каква е моята задача във всичко това? Във финансовият свят през времето са се развили купища стандарти за дигитални документи и протоколи. Аз работя в отдел Интеграция, където правим връзката с банките и компаниите. Основно има три задачи – взимане на цени за поръчки, получаване на дигитални заявки за търговии и изпращане на затворените сделки на всички участници в тях. Това включва десетки различни стандарти, които трябва надеждно и автоматично да се преведат. Сложността идва обаче в комуникацията – трябва да се удостовери, че клиентите са получили документа. Това може да стане със специална програма, която инсталираме при тях, по мейл, през SFTP сървъри или с повикване на някаква интернет услуга. В общи линии успяваме да изпълним всякакви желания – от стандартните XML и CSV документи, до специално форматирани Excel таблици, агрегиране на търговии в рамките на деня и дори PDF документи готови за отпечатване. До сега май само по факс и по пощата не сме ги пращали.

Като технология за трансформация сега разчитаме най-много на XSLT, което позволява лесна поддръжка и допълнения. Понякога банките, които не се славят с експедитивността си във въвеждането на нови системи и взимането на технически решения, се учудват как успяваме за минути да изпълним заявките им за промени. Следи се всяка търговия, всяко взимане на цени (които най-често се обновяват в рамките на милисекунди) и взаимодействие. При проблем има специален екип, които се свързва с клиента и оправя нещата.

Поради бързината на разработка често се получава така, че жонглирам по 20-30 проекта във всеки даден момент. Всеки един отнема между 2 седмици и 6 месеца в зависимост от това колко експедитивен е клиентаи. Голяма част от времето заема фазата на тестване, която се осъществява в специална платформа-огледало на реалната за търгуване. Проверява се всичко – от правилния формат на съобщенията през бизнес процесите до надеждността на комуникацията. Малко е объркващо на пръв поглед, но след известно време се свиква. Затова и исках да вляза в този екип – за да имам пряк контакт с клиентите. Допълнителен плюс е, че всеки ред код, който напиша, влиза в системите за търгуване в рамките на седмици. При повечето софтуерни компании има дълъг цикъл на пускане – месеци и години. Често при по-големите, някои проекти се зачекват и не виждат бял свят. При нас всичко върви много бързо и всяка грешка или нова функция излизат за дни.

Атмосферата в компанията е също доста динамична. За разлика от доста немски компании, немците в тази не са мнозинство. Имаме хора от цял свят. До там се е стигнало, че организираме специални вечери на източноевропейците. Всяка година всички от компанията отиват на почивка някъде по света. Точно преди да постъпя в компанията са отишли в Дубай. Тази година не знаем къде ще е,. но предвид успеха от първите тримесечия – със сигурност ще е съизмеримо. Всеки петък има бира вечер – събираме се в офиса на по бира и хапване. Това създава странната за други фирми ситуация, в която някой практикант може да си разговаря неофициално със CEO-тата на компанията. Не бих могъл да кажа, че е едно голямо семейство, не само защото е клише, но и защото при 110 човека е малко трудно. Определено обаче се усеща нещо различно от други компании, с които съм запознат и в които имам познати.

И постоянно търсим хора. Компанията и портфолиото се разраства толкова бързо, че нуждата е голяма. Особено след възстановяването на икономиката и търсенето на доста компании за по-ефективни начини за търговия. Търсим както информатици, така и аналитици и в отдел продажби. Изискванията за добри познания и опит във финансовият свят, както и английски и немски. Други езици, както винаги, са голям плюс. Всъщност за IT хората финансовите знания не са задължителни. Когато постъпих нямах представа какво са опции и FX търговии. Учи се бързо. Както във всички start-up-и и иновативни компании обаче се търси ония специфичен начин на мислене, който помага за решаването на нетипични проблеми. Ако ви интересува, пратете ми линк към Xing или Linkedin профила си през формуляра за контакт.

Прочетете и пълната история на компанията, за която Financial Times отдели цяла страница миналата седмица. На сайта на 360T пък ще намерите повече информация и демота на плаформата.