Втората новина около Open Gov Partnership е, че на 1-ви март сме предали отговор какъв е напредъка на България. През целия февруари предупреждавах многократно, че е повече от препоръчително да изпратим няколко кратки параграфа. Сега на сайта на OGP може да се види линк към Strategy.bg и кратко обяснение, че у нас тече дебат.

В интерес на истината е имало неформални срещи с НПО-та. Вероятно от типа на разговора ми с Бъчварова през януари. На 28-ми март имаше среща на Съвета за развитие към Министерски съвет, където са били обсъдени отворените данни. Преди тази среща изпратих на посочения от тях мейл обобщение на предложенията ми по темата. Изпратих и линк към тези, които вие дадохте през януари. За техническите предложения и другите ми идеи писах по-рано. Надявам се поне тези за бюджета, престъпността и регистрите да бъдат взети под внимание – това са най-важните данни на първо време.

От информацията, която имам, срещата е минала добре и в средата на април може да очакваме план. Надявам се да не е окончателен вариант, а да бъде подложен на допълнителна дискусия. Консултационният процес не е задължително да става с официални срещи с НПО-тата, кръгли маси и конференции. Достатъчно е да има платформа като споменатия горе сайт. Процесът обаче трябва да е прозрачен и всички предложения да се публикуват, за да e ясно какво е взето под внимание, какво – не и защо. Ако този елемент на прозрачност не бъде налице, всичко след това ще се опорочи. Така, например, може да погледнете резултатите от консултациите в Канада и Словения. В Дания ще излязат до края на месеца.

Тъй като вероятно сте забелязали, че напоследък пиша все повече по темата за отворените данни, мисля, че вече е време да се отдели всичко в нов блог. За целта ми трябват обаче още автори, така че ако някой е навит – пишете. Спомням си, че Бого беше направил такъв сайт преди време, но тогава не бях толкова запален. Сега мога да отделя всички статии за open data, да споделяме повече линкове и кратки новини. Ще пиша по-късно в BrainstormMonk за идеята ми да видим дали някой ще се навие.

Тази сутрин получих горното съобщение от YouTube. С две думи ми съобщават, че са засекли използването на лицензирана музика в два от клиповете ми, че няма да ги премахнат, но ще сложат реклами. Двата клипа ще намерите в края на статията. Представляват запис на български народни танци изпълнени от трупата ни от Mannhaim на събитие „Глобално село“ в Darmstadt преди 4 години. Писах статия тогава казвайки, че участието ни с танци и щанд беше прекрасен пример за създаване на приятели на България.

Музиката, която беше засечена, е „Сватбарско хоро“ и… „Дунавско хоро“. Правоносителят е Представителния духов оркестър на ВНВТУ „Тодор Каблешков“ с диригент Хр. Тонев. Изглежда имат запис в БНР от 2011-та година, който може да се закупи в Amazon и в iTunes. Това, разбира се, е прекрасно, защото могат да печелят от изпълненията си. Интересното обаче е, че чрез регистрацията си при разпространителите IODA автоматично маркират всички клипове в YouTube, които съдържат въпросните народни танци.

Важното в случая е, че клипът ми не беше блокиран, а само е поставена реклама. В това има известна логика. Има други обаче, включително сред моите, които бяха блокирани само защото на фона на записа някой свиреше лицензирана музика. Ако си на купон или близо до заведение, това е неизбежно. В примерът, който дадох горе, говорим за българска народна музика, която е била пусната на събитие популяризиращо България през 2008-ма. През 2011-та Представителният духов оркестър записва същите хора и съвсем естествено иска да продаде mp3-ки. Заради установените вече в глобален план практики за защита на авторското право, моят клип подлежи на санкции, защото използва тяхната музика.

Този казус далеч не се ограничава само до народната музика, YouTube и клиповете. Налагането на този модел на блокиране и дългосрочни наказания върху потребителите възпира много да творят и записват от страх да не бъдат маркирани като нарушители. YouTube, например, има индекс на всеки профил показващ до колко се спазват изискванията на правоносителите. Ако индексът е нисък, малко по малко те блокират от различни функции. Те са наложили тези мерки, защото са големи и биват съдени постоянно. Причината да се борим срещу ACTA и множеството други подобни разпоредби е, че те ще предоставят механизъм за прилагане на такава полицейщина навсякъде. Тогава коментарът „еми, не ползвай тубата като не ти харесва“ няма да важи. Рискът да бъдеш блокиран като потребител, творец или доставчик на услуги ще е твърде голям, за да позволиш качването на лично съдържание. Ще остане само да споделяме и „лайкваме“ създаденото от големите „лейбъли“.

А да казвам ли колко клипове (много от които лични записи) са блокирани в Германия заради лицензи на (предполагаемо) използваната музика? Почти всеки трети.

Ето и клиповете, за които говорех в началото:

Прекаленото опростяване на който и да е проблем пречи на решаването му, затова нека разделим този на три части:

Поддръжка за милиони

Истината е, че от предвидените 60 милиона, известна част е за поддръжка. Тъй като договорът с Microsoft и фирмата посредник е засекретен, не знаем какво точно включва тази поддръжка. Най-често обаче това означава тестване на системите, подсигуряване на обновления, системна поддръжка на сървъри и прочие. Останалото от сумата е за лицензи за новия Windows 8, който както знаете дори не е излязъл още.

Особеното в новата версия е, че е предназначен за доста мощни компютри. Повечето от нововъведенията имат смисъл само, ако имате екран с докосване. В същото време доста от закупените от държавата преди време лицензи за Windows 7 застояват или биват раздавани на приятели и роднини. Това е защото или са повече от наличните компютри, или последните са просто твърде слаби.

Също така, не трябва да се забравя и проблемът със съвместимостта – дори в стабилната версия 7 имаше значителни проблеми с по-стария софтуер. Без сериозно тестване е неразумно да се минава към още по-нова версия. В големи корпорации това понякога отнема години.

Отворен код не е същото като безплатен софтуер

Често не се прави тази разлика. Наистина, по-голямата част от софтуера с отворен код в безплатен за лична употреба, в образователния или публичния сектор. Има обаче едно голямо перо, което присъства при всяка промяна, а именно наемането на специалисти, обучението и неизменните проблеми докато персоналът навлезе в новите системи. Най-голямата пречка е точно липсата на специалисти – сега системните им администратори могат да поддържат основно Windows системи и преквалифицирането им ще отнеме време. Преминаването на обикновените потребители ще е сравнително по-просто, защото повечето операции, които чиновниците правят са и без това елементарни и заучени стъпка по стъпка.

Грешно е да се мисли обаче, че тези проблеми няма да ги видим и при въвеждането на Windows 8. Ще бъдат изхарчени аналогични суми за обучение, ще има подобни проблеми в началото при служителите и също толкова от тях ще останат да работят със старата система, след като не се оправят с новата. Разликата е, че накрая ще бъдат спестени десетки милиони за лицензи, а в същото време сигурността на системите ще се подобри значително.

Плюсовете и минусите на отворения код

Дискусията около това дали да използваме Linux или Windows тръгна с погрешно зададен въпрос. Правилният е дали трябва да въвеждаме системи с отворен код по принцип. Истината е, че администрацията вече работи с някои такива. Не малко сайтове са направени с PHP, има системи написани на Java, използват се Linux сървъри и прочие. Дали обаче трябва да въведем Linux операционни системи в работата на самите служители?

Както казах, разходи ще има и при Linux. Плюсът е, че в дългосрочен план се спестяват много пари. Също така сигурността е по-добра, защото Unix базираните системи по дизайн са по-сигурни и позволяват на потребителите по-малко грешки. В същото време е възможно да се персонализират повече на централно ниво като се добавят функции, интерфейси и външен вид невъзможен при една Windows система.

Възможностите на Linux отдавна са се изравнили с тези на Windows що се отнася до нуждите на администрацията. Повечето задачи могат да се свършат от софтуер с отворен код след кратко обучение. Има много алтернативи на използваните сега скъпи продукти при това без компромис с качеството и нуждите на служителите. Трябва да е ясно на всеки, че почти никой не използва сложната функционалност на Excel или Access в администрацията. Това предполага, че използването на OpenOffice ще е напълно достатъчно.

Възможните негативи се крият в непознаването на системата. Ако администраторите не са обучени достатъчно добре или дадат твърде много права на потребителите, ще има възможни пробиви. Друг негатив е несъвместимостта с наличния хардуер и вече изградените системи. Въпреки, че изискванията в обществените поръчки би трябвало да предполагат добра съвместимост на повечето изградени системи, вече разбираме за такива, които са направени нескопосано. Точно този тип системи се посочват и като причина за забавянето на електронното правителство.

Стъпка по стъпка, отдел по отдел

Вместо да говорим за изцяло сменяне на Windows с Linux, трябва да започнем постепенно. Трябва да има стратегия за минаване към отворен код и свобода за различните институции да избират. Така общини, министерства и агенции ще могат да решават сами дали да минат експериментално на Linux и на софтуер с отворен код, като така постилат пътеката към въвеждането им на други места. Важно е също да са прозрачни сделките с Microsoft, защото голяма част от парите могат да бъдат спестени дори само с по-добри поръчки и условия.

Всичко това е изключително трудно, но не технически, а политически. Тези, които взимат решенията не са наясно с материята и разчитат на специалистите от администрацията. Те от своя страна често или имат свои интереси, или не желаят промяна дори да доведе до по-добро. При липсата на обективна информация винаги се взимат погрешни решения, от които бизнесът трябва да е глупав, за да не се възползва за сметка на данъкоплатците.

Накратко

Въпреки, че казах, че не трябва да се опростява прекалено много въпроса, ето няколко точки, които трябва да запомним:

Вероятно си спомняте, че в началото на годината отворих данните на регистъра за ражданията. Министерството на здравеопазването създаде система, в която болниците са длъжни да вписват всички раждания, подробности за бебето и майката, кой е водил процедурата, дали има инвитро и прочие. Много полезна информация, от която за жалост имаме достъп само до общата бройка раждания за регионите. И това обаче е нещо. От съобщението на министерството става ясно, че всеки ще има достъп до тези данни на страницата на министерството.

Да, ама не…

Още от самото начало забелязах, че сайта не е достъпен от чужбина. Успях да го отворя през прокси в България и не ми хареса как са го направили. Затова направих своя визуализация. Тъй като данните от техния сайт не бяха отворени, направих скрипт, който да ги тегли и да ги предоставя свободно в лесен за анализ формат. Всичко течеше добре, докато от министерството не блокираха първо сайта ми, а след това и всички прокси сървъри. Така известно време читатели на този блог теглеха данните и ми ги пращаха докато не блокираха и тях. В началото на февруари проведох няколко разговора с отдел „Електронно здравеопазване“, които поддържат платформата. Те твърдят, че не са блокирали никой.

Сега виждам, че сайта е променен отново. В началото на статията ще намерите снимка на голямото нововъведение – на всеки 10 заявки иска анти-спам код. Това само по себе си обезсмисля публикуването на данни. Голям плюс е, че вече показват цифрите в табличен вид с възможност за сваляне (вероятно след като го споменах 3-4 пъти), но и там има два проблема – първо данните не са разделени по дни, а сумарно за избрания период. Второ – данните са с Windows-1251 кодировка, което противоречи на всички стандарти.

Тези „подобрения“ са една малка стъпка напред и няколко големи назад. Точно това имам предвид, когато говоря за псевдо-отворени данни и илюзия за прозрачност. В случая наистина имаме информация, които е публична. Ако обаче се опитате да я вземете за анализ, процедурата е максимално усложнена. Да не говорим, че автоматичното сваляне е практически невъзможно.

Днес се опитах да се свържа с отдел „Електронно здравеопазване“ към министерството, но всички експерти там ме насочваха към шефа им – Благой Миров. Точно с него говорихме преди. За жалост ми казаха, че е бил зает през целия ден и вероятно затова не ми вдига. Всъщност след като по някое време му писах мейл обяснявайки написаното горе, веднъж ми вдигна жена от неговия телефон с „Да моля“ и ми затвори веднага като разбра кой съм.

Както и да е… Вчера успях да обновя отворените данни в моя сайт и са актуални към 19-ти март. Има няколко грешки през февруари заради стария скрипт за теглене, но ще ги оправя скоро. За да ги обновя, се наложи първо да сваля ден по ден данните за последните 7 седмици (5-6 анти-спам кода), да ги прекодирам в UTF-8, да ги сортирам по региони, да ги обединя в един файл, да добавя дати и да ги синхронизирам с наличните данни на сайта ми. От там може да свалите таблицата такава, каквато министерството трябваше свободно да предостави на първо място. Аз знам как да направя всички тези трансформации и то сравнително бързо. Колко обаче го могат и биха седнали да се занимават?

Впрочем, преди месец добавих още една интересна метрика – сравнение с раждаемостта през 2010-та. Изчислявам средно колко деца са се родили дневно във всеки регион тогава и сравнявам с избрания период от 2012-та. Вижда се много ясно в проценти кои региони изостават и кои са напред. На тази страница ще откриете и други отворени данни, които съм публикувал.

Искам да отделите миг за следните три въпроса:

Надали ви идват повече от две-три наум. Вината не е в това или предишните правителства – подобни проблеми се забелязват във всички държави – от най-развитите до най-бедните. С изключение на няколко бляскави примера, разработването на какъвто и да е софтуер изисква огромна бюрокрация, десетки милиони евро и години суетене, за да се постигнат посредствени решения за често отминали проблеми.

Такива примери у нас имаме много, като последният по-известен беше сайта на туризма. Сега ни очаква наказателна процедура, защото Агенцията по вписванията не е разработила софтуер за електронна регистрация на европейски дружества. Тяхното извинение – нямали са време и пари. Вчера медиите отбелязаха само бележките по скандала с бонусите у изказването на министър Московски, но по-съществената част беше за електронното правителство, липсата на милиони за разработване на услуги и съпътстващото забавяне. Същото виждаме и в много други сфери – фондовата борса, МВР, изборът на детски градини и прочие.

Общото между всички изброени е, че за тях някой чиновник е описал задание, пуснал е обществена поръчка, избрана е фирма, тя е свършила нещо и е прибрала някакви пари. Дори да се абстрахираме от измамите, нагласените конкурси и липсата на контрол, дори схемата как би трябвало да работи всичко за мен е често ненужна.

Затова искам да ви обърна внимание към една концепция идваща от щатите – Code for America. Събира се малка група от ентусиасти – програмисти и дизайнери, дава им се достъп до данните на администрацията и се оставят да работят в рамките на няколко месеца. Може би се питате кой би направил нещо такова, щом им се плаща им се като държавни служители (без бонуси)? Ами явно доста хора и то от най-добрите. Според казаното от Дженифър Палка пред TED (под статията) средната им възраст е 28, а сайтовете и услугите, които са разработили са имали сериозен ефект. По-важното обаче е, че с тях се доближава софтуерът в администрацията към това, към с което обществото е свикнало да работи. Така публичният сектор настига кривата на технологичното развитие, а не се излежава в основата му. Примери за това ще намерите на сайта им.

Винаги когато виждаме такива идеи ни се струват много яки, но е просто немислимо да се случат у нас. Поне не в този си вид и опаковка. В щатите има силно местно самоуправление с фокус върху конкретните проблеми на гражданите и сравнително краткосрочни задачи за решаването им. В България управлението е изключително централизирано в почти всички сфери и в същото време – силно фрагментирано. В тази среда, за да може да се изпълни дори един IT проект бързо, евтино и качествено, трябва да има управляваща фигура – шеф на училище или болница, кмет, областен, шеф на агенция, зам-министър или министър – който да се реши да участва. Това несъмнено ще е с ПР цели, но ако наистина разбира нуждата и политическата воля остане достатъчно дълго, може да се излюпят няколко положителни примера.

Прекрасното на този модел е, че може лесно да се скалира – не като размер на софтуерните системи, а като обем информация и хора, чиито живот подобрява. Понякога прости на вид услуги, мобилни приложения и сайтове могат да помогнат на огромен кръг от хора при еднакви усилия – например кои ресторанти имат предписания от ХЕИ, в кои болници има проблеми, кои училища управляват добре бюджетите си, как да се организираме по-добре за кандидатстване по евро програми. С няколко разработчици не може да е изгради системата за електронни здравни карти, но може да се направят неща, които да имат ефект тук и сега.

Желаещи у нас определено вярвам, че ще има. Най-малкото, отскочете в InitLab някоя вечер и ще намерите ентусиасти. Приложенията, за които говоря, се разработват и сега – най-често самостоятелно, по късни доби и то за едната идея. Администрацията съдържа много полезни данни и знания, които често самите те не знаят как да използват. Екип от млади хора с интересни идеи може да впрегне тази информация за нещо полезно.

За всичко това се иска визия – не у администрацията като цяло, а в поне един власт-имащ. Не мислете, че само нашата администрация е затънала в блатото от бюрокрация, тромави обществени поръчки и куцаща реформа. Обичаме да се чувстваме специални, но не сме. Затова трябва да се учим и адаптираме опита на другите как се оправя тази каша. Мисля си, че това ще проработи стига някой от другата страна на бюрото да се престраши. А ако стане въпрос за пари – няма проблем – така или иначе Windows 8 нито е излязъл, нито е тестван, а държавата ще спести поне 60 милиона. Да не говорим, че повечето от старите закупени Windows 7 лицензи си отлежават, защото са ненужни. Така де – говорим си за глупави обществени поръчки все пак?

А специално за министрите ще завърша три бонус въпроса:

Ето TED лекцията, която обещах. Принципът е описан доста добре:

Заглавната снимка е на Иво Мирчев с малка моя промяна.

Това е сериозен проблем и с все по-честото използване на т.н. „платмасови пари“, този тип виртуални кражби навлизат и у нас. Изградил съм си навик при теглене на пари винаги да проверявам за скимиращи устройства на типичните места и смятам, че следните снимки ще са ви полезни.

Накратко, скимиращото устройство има за цел да копира данните от картата и да открадне пина ви. Данните са просто серия от цифри и с тях може лесно да се направи дубликат. Това става с миниатюрно четящо устройство. Това копие обаче е безполезно без пина, а да се открадне той е по-трудно. Има три начина за целта – камера монтирана близо до лампата или в някоя ниша, висок човек надничащ през рамото ви или допълнителна клавиатура. На снимките долу ще видите различни модели скимиращи устройства. Имената им не са важни, но запомнете местата където се слагат, за да ги проверявате.

Ако имате съмнения, че картата ви е скимирана, веднага се обадете на банката да я блокира. По-добре да си извадите нова, отколкото да загубите пари. Проверявайте редовно сметката си и какво е теглено от нея и не изхвръляйте бележите от банкомата или при плащане в магазин където и да е – унищожавайте ги. Попитайте банката си дали има брошури с повече съвети.

В Германия и други страни са въвели специални устройства, които да не позволяват да се постави скимиращо устройство. Исках да намеря снимки да ви ги покажа, но се натъкнах на нещо още по-страшно – оказва се, че бандите са направили скимиращо устройство, което се слага върху анти-скимиращото и изглежда по точно същия начин. Изобретателен народ. Ще ги видите на снимките долу. Вижда се и как може да се разпознае. Затова дори да видите въпросното зелено светещо устройство, винаги го дръпнете сило с ръка, за да проверите дали се сваля. Това е сигурен белех и при това, и при горните устройства, защото са залепени само с тиксо.

Надявам се, че не съм ви вкарал много параноя. Тя обаче понякога е полезна – особено като става дума за такива ежедневни неща, за които не се замисляме.

Ето текста на РДВР Бургас. От там може да свалите и оригиналните снимки:

SMS-и от различни банки с предупреждение за блокиране на банковата карта от съображения за сигурност заляха бургазлии в последните дни. Причина за това са опитите за манипулации върху банкомати, разположени на оживени места в града / като освен главните улици, хипермаркети и големи търговски вериги/ манипулации се наблюдават и върху банкомати, разположени в по-затънтени места на Бургас.

Голяма част от “ужилените” още не са разбрали за проблема или предпочитат да не уведомяват полицейските служители по места за регистрирания проблем. С цел да не станем жертва на “наглите измамници” е необходимо всеки един от нас да разбере, че за скимирането на картата му / нерегламентирано снемане на данните и ПИН кода/ са нужни не повече от 30 секунди. На банкомати / може и да са от различен вид/ се монтират : техническо устройство или т.нар. скимер – съдържащ елементи за копиране на данните от магнитната лента и микрокамера за узнаване на ПИН – кода на притежателя на картата.

“Скимера” се поставя като допълнителен елемент върху банкомата, като всяка част от това устройство се позиционира на различни места. Елементите му имат скрита микро-камера, собствено захранване и памет, което дава възможност устройството да работи продължително време. Поставянето му изисква единствено точно фиксиране върху конкретното място на банкомата, като често се използва двойно подлепящо тиксо.

Една част от “скимера” се поставя върху входа на карточетящото устройство /”устата”/ на банкомата, а другата съответно на място от което да има възможност да се наблюдава въвеждането на съответния ПИН код от лицето, ползващо банкомата. Монтирания “Скимер” по никакъв начин не нарушава нормалното функциониране на банкомата. Изработен е от елементи, наподобяващи съответна част на банкомата, които са боядисани в цвят идентичен на фабричния. Това дава възможност да не бъдат забелязвани елементите му и при транзакция / било то : теглене на пари, справка за наличност по картата или друга операция/ да останат неразпознаваеми. “Скимера” има възможност да включва едновременно и двата елемента (2 в 1).

След като се сдобият с данните за платежния инструмент и ПИН кода на титулярите, лицата осъществяващи престъпната дейност, изготвят неистински платежни инструменти и теглят всички средства от банковите карти.
“Скимери” се поставят на почти всички видове банкомати, като най-често срещаните са : NCR, IBM \WINCOR\ и DIEBOLD / това са видове банкомати на различни производители/. Установени са конкретни зони където е възможно да се монтира “Скимер” , показани на следната схема:

Google.bg пусна специално лого за националния ни празник. Миналата година за пръв път ни зарадваха с лого с мартенички, но тази година пропуснаха. Не че има такова значение, но все пак си е внимание и някакво отношение към България като пазар.

Впрочем може би си спомняте вече прекратения ми проект за български лога на Google. Тогава всеки можеше да ги смения по празници с добавка за Firefox. Промените в сайта им и липсата на време покрай другите ми проекти ме отказаха да го развивам. Ето няколко мои лога от тогава:

3-ти март 2010

Денят на независимостта 2009

Победата при Дойран 2009

Съединението 2009

Спомняте ли си навремето как използваме DC++ и подобни P2P мрежи, за да сваляме файлове? Във вътрешната мрежа на университета всички споделяхме с него и свалях филми за по-малко от минута – по-бързо, отколкото можех да ги копирам на USB. След това тези мрежи залязоха и изгря звездата на торентите. Тези дни Митко Ганчев писа, че и те ще умрат съвсем скоро, за да дадат път на магнитните линкове.

Причината за всяка смяна на P2P технологията е винаги една и съща – съдебно преследване и затваряне на сървърите. И при DC++ системите, и при торентите се налагаше да има сървър, който да поддържа списък с файлове и потребители, които ги споделят. Това ги ги поставя е сивата зона – не споделят пиратско съдържание, но ти казват от къде да си го вземеш. Също така обаче позволява и да се следи и наказва споделящите (каквато е практиката в Германия).

При магнитните линкове нещата са различни. Няма нужда от сървър, който да разпространява списъци с потребители – трябва ви само един хеш код. Това е код, който уникално идентифицира всеки файл – филм, музика, книга и софтуер. Той изглежда така:
magnet:?xt=urn:btih:8a5de10e52f22d83d74c530ff633147f33c079be
Примерът е даден от Митко и с него ще свалите последната версия на Ubuntu. След като го добавите в някой от по-новите програми за торенти, тя се свързва с всичките ви съседи ги пита дали имат този файл. Ако го нямат, те питат техните познати и т.н. Всичко е децентрализирано и доста по-сигурно.

Едно от предимствата да използваме магнитни линкове е, че може да се разпространяват по всякакъв начин – мейл, чат, социални мрежи, sms и прочие. Един начин за споделяне на хеш кодовете, а така и на самия файл, е QR кодове. Писал съм за тях в блога ми BrainstormMonk тук, тук и тук. Могат да се отпечатват и залепват на всичко, а се четат лесно с повечето телефони. Този вдясно сочи към магнитния линк от примера горе.

Напомням, че PirateBay обяви, че изцяло минава на магнитни линкове. Това ще намали много натоварването им и би трябвало да е по-трудно да ги атакуват в съда. Арена и Замунда отдавна поддържат магнитни линкове и работят безотказно. Вероятно и те ще се прехвърлят скоро.

Докато сме на темата за P2P мрежи и сигурност, нека споменем и TOR. Това е мрежа, която ви прави анонимни и прескача интернет блокажи. Ако правителството ви е забранило да гледате определен сайт или тип новини, може просто да минете през мрежата и да погледнете сайта през очите на някой в друга държава. Тази илюстрация описва прекрасно до каква степен се пази личността на интернет потребителите. Може да свалите TOR приложение както за компютъра си, така и за Android телефона си.

Заглавната снимка е от LifeHacker.

Започнах този блог през 2007-ма. В началото на 2008-ма реших да се прехвърля на хостинг в България и доста хора ми препоръчаха SuperHosting.bg. От тогава насам се случиха доста неща, започнах много проекти и имах доста пикове в посещенията. За тези четири години съм нямал нито едно оплакване, а каквото и да си говорим, аз съм power user – използвам всички ресурси на максимум и дори отгоре. Пример за това е виртуалният протест през януари 2009-та, част от който беше на моя сървър. За 24 часа получихме четвърт милион посещения и въпреки сериозното претоварване и изразходваните лимити, от SuperHosting проявиха разбиране и оставиха сайта online докато не намерим решение. В следващите години многократно са ми писали с предложения за оптимизиране, за да са по-бързи и по-леки страниците. Такива ще намерите и в блога им.

Защо пиша всичко това? Тези от вас, които следите по-отдавна коментарите под статитие ми, няма начин да не сте забелязали, че нерядко ги хваля и препоръчвам. Въпреки опримизациите обаче, чистата бройка и натоварване на проектите ми стана твърде голяма в последните месеци. На графиката долу ще видите броя посещения, като повечето са от този блог и Lipsva.com.

В тази връзка, Superhosting ми предложиха нещо просто – да поемат хостинга на всичките ми проекти като ми дадат доста повече ресурси. Това включва също така Crime.bg, opendata проектите тук и тук, BrainstormMonk.com, няколко стари сайта, както и куп други услуги, които остават скирити. Такива са например скриптове, които автоматично четат бюлетините на полицията и Интерпол, пускат новини в Twitter и преглеждат всичко за полезна информация за Lipsva и безследно изчезналите. Нямаше условия за това да ги препоръчвам или да напиша тази статия. Първото го правя и без това, а статии за развитието на блога и проектите ми пиша през цялото време.

Нещо, което ми направи още по-голямо впечатление е отношението. Преди многократно са ми писали, че много оценяват проектите, които правя и сега това е причина за това предложение. Маниерът им на правене на бизнес и комуникация задминава повечето фирми, с които съм работил и определено прави впечатление. Те знаят, че никой от проектите ми няма бюджет, нямат никакви реклами и макар, че сега натоварването е (понякога) балансирано, в бъдеще няма да е така. Няколкото сериозни пика в последите седмици – често в рамките на часове – го доказват. Предложението им означава, че сайтовете ще са много по-надеждни и ще имам много повече възможности за развитие.

За да илюстрирам всичко това, ето графика на посещенията ми от ноември насам. Събрани са от основните ми сайтове. Виждат се четири метрики – абсолютен брой посетени страници по дни и средно на ден в рамките на седмица, уникален брой посетители и брой разгледани страници на посещение. Мислех да добавя и средно време прекарано на сайта, но са толкова различни, че няма смисъл.

Ако графиката ви се струва сложна, ето тук има по-опростена само с броя посетени страници. Заглавната снимка на статията е направена от Calipers.bg.

Днес стана ясно, че Google най-накрая са разплели легалните спънки свързани с услугата си Street View за България. Чрез нея може буквално да се разхождате по улиците на даден град или да разглеждате забележителности от компютъра си. За целта в градовете обикалят специални коли снабдени с 360 градусови камери. Те правят множество снимки на всеки няколко метра, сглобяват снимките и съставят виртуална картина на всичко по пътя си. Така може не само да се ориентирате по картата, но и да видите точната сграда, която ви трябва.

Ето, например, тук е офиса, в който работя (хванете снимката и я раздвижете наляво-надясно):

Може да разглежате и места преди да ги посетите. Така, когато отидох с жена ми на почивка в Болоня, първо погледнах точно къде е хотелът и как изглежда отвън:

Има голям потенциал както за туризма, така и за бизнеса. Технологията предлага допълнителна възможност за реклама, тъй като близките магазини се отбелязват направо на снимките – с оферти, оценка, коментари и прочие. Освен коли, Google са качили камери и на колелета, колички и други превозни средства. Това позволява заснемането както на пешеходни зони, така и на закрити пространства. Така се разкрива още една прекрасна възможност – триизмесно заснемане на заведение или магазин и поместването му в Google Maps. Това става с помощта на фотографи-партньори на Google. Извън щатите за сега май няма такива, но знам, че в България има фотографи с нужните джаджи и умения да го направят. Остава да има търсене на услугата и някой да навие Google.

До сега Street View не беше достъпен за градове в България основно поради въпросът за личната неприкосновеност. Такива проблеми има в доста страни и най-вече в Германия. Google успя да се пребори обаче и както виждате горе, показват снимки от доста места. През 2009-та засякох кола на Google, която снимаше около университета в Darmstadt. Вдясно на снимката ще видите, че е от по-ранен модел. Проектът им тогава се провали, защото стана ясно, че освен снимки, са събирали и информация за близките безжични мрежи. Резултатът беше, че се наложи да заснемат всичко наново, но и най-вече, че се наложи практиката ще замъгляват лица, регистрационни табели и някои сгради. Това ще стане и у нас, така че няма нужда да се притеснявате, че ще ви припознаят на картата.

Макар на сайта на Google Street View да не е указано още, изглежда те ще обиколят около 60 града и курорта в България. Ако успеете да засечете колите с характерните им фотографски кули, може да се позабавлявате. Може да се приготвите от сега и през следващите месеци да поставите реклама, странна фигура или каквато и да е шега, която да бъде „овековечена“. Има вече интернет мания за събиране на забавни и странни находки на тези камери. Ще е интересно какво ще открием в България.

Ако искате да видите стари снимки от живота и улиците на страната ни, препоръчвам сайта Изгубената България.

Информацията за навлизането на Street View в България е на Дневник.

След като написах първата си статия срещу ACTA, обсъдих подробно рисковете от маргинализиране на мненията по споразумението. Тезата ми беше, че крайните изказвания вредят повече на една такава кауза, отколкото да й помагат. Що се отнася до споразумението, това са мненията, че то ще ни прати директно в някаква анти-утопия, докато в действителност, ACTA по-скоро е стъпало в тази насока.

Този тип крайни позиции зачеркват всякакви положителни аспекти. Вярно е, че в този си вид ACTA определено не може да бъде приет и „корекциите„, които министри и депутати ни обещават, далеч няма да са достатъчни дори да бяха възможни. Важно е обаче да има интрумент за борба срещу фалшивите лекарства, например. Забележете, че тук не говоря за generic лекарствата, а за онези пълни с тебешир, оцветители и витамин C, които заливат пазара в Азия, Южна Америка, а вече и Европа. От такива медикаменти и хранителни добавки се печели страшно много за сметка на здравето на хората. Затова основната цел заложена в ACTA е важна и това не трябва да се забравя.

Проблемът с това и ред предишни споразумения е, че биват „отвлечени“ от лобистки групи, които умело вмъкват мрежу редовете собствени текстове. Така важни и полезни мерки стават заложници на големи корпорации. Видяхме това в почти секретното договаряне на ACTA и винаги трябва да го посочваме. Вина в тази игра на интереси обаче носи и общественото недоволство точно заради крайността на тезите. Една такава теза забелязах днес – че всеки закон включващ спиране на сайт, цели цензура и терор върху свободата на словото.

Аз много уважавам сайта Бивол и им свалям шапка за цялата информация, която са изнесли. Похвално е, че насочват вниманието върху проектозакони и решения на парламента. Понякога обаче позицията им е крайна. В случая става дума за новия закон за хазарта и предвидената възможност да се блокират сайтове за покер и залагания, които не са регистрирани в България. Законът е достъпен в мрежата от октомври насам, а на 2-ри февруари беше приет в пленарна зала.

Прочетох внимателно промените и наистина става дума за блокиране на сайтове. Условието обаче е да предлагат хазартни услуги, а целта е такива фирми да се лицензират и плащат данъци у нас. Дори да не сте съгласни, че това е нужно, все пак ще признаете, че не тук не става дума за блокиране на право на изразяване, а на търговска услуга. Това евентуално може да се разглежда като началото на механизъм за по-широка цензура, но според мен в строго определени случаи трябва да има модерация на институционално ниво. Такива случаи са хазарта, детската порнография и продаването на медикаменти online.

Отрязани са скоростта, новото съдържание, изборът на клиента и иновациите.

Разбирам донякъде логиката на Бивол – ако подадем дори пръст на цензурната машина, те ще ни захапят цялата ръка. Трябва обаче да има баланс – както в мерките, които институциите предприемат, така и в борбата, която водим за неутралност и свобода на мрежата. Скачането „на нож“ всеки път когато се спомене думата „филтриране“ не само отблъскват информираните граждани, както писах преди, но в даден момент ще притъпят възприятията на всички останали. Така когато наистина излезе опасност – като SOPA или ранните варианти на ACTA – обществото ще остане глухо за предупрежденията за кражба на гражданските ни права.

Ако всичко това ви напомня на баснята за лъжливото овчарче – не сте прави, защото най-често има вълк, макар и не винаги толкова голям. Постоянно трябва да следим и показваме проблемите в законите и държанието на политиците ни. При закона за хазарта депутатите е трябвало да се усетят, че това е чувствителна тема, да я подложат на дебат или поне да се аргументират. Затова трябва да се вглеждаме във всеки техен текст и изказване. Може, например, да следите законопроектите в Twitter или да се абонирате за последните по мейл. Така ще хващаме подобни спорни предложения още когато влязат, а не чак когато биват приети, както стана сега и с ГМО промените.

Карикатурата е на The Inquisitr.

Когато има политическа и медийна криза като тази с ACTA, начините да се реши са няколко:

Следващата стъпка е да скроите някакво „временно решение“.

Сега сме на тази четвърта стъпка. Стигнахме до тук доста бързo – темата за ACTA се разви миналия петък, а вече сме във фаза, в която управляващите осъзнават, че няма да минат само с изказвания в медиите. Затова се появиха две тези. Първата е, че дебатът по ACTA тепърва предстои. Учудиха се на това колко сме били невежи в интерпретацията на споразумението и процесът на приемане. Няма значение, че 3 години е било обсъждано тайно – сега, когато влиза в пленарна зала щяло да се говори за него. Някои дори намекнаха, че ще има смисъл да го обсъждаме чак когато депутатите ни го ратифицират, защото преди това нямало как да знаем какво би станало. С две думи – дайте да стане проблем и тогава ще му мислим. Втората част от стратегията е дори по-интересна…

Въпросното „временно решение“

На някаква среща между Борисов, депутати от ГЕРБ и „представители на неправителствени организации от IT сектора и доставчици на интернет услуги“ се е постигнало джентълменско споразумение. То включва това, срещу което България ще протестира подписвайки ACTA. Тук аз виждам три основни проблема:

И тази стъпка, както и предишните, цели успокояване на ситуацията. Интернет гръмна с критика по темата, готвят се протести следващата седмица в десетки европейски градове, а като резултат – медиите обръщат все повече внимание. Преди 6 дни писах, че ще чакат думата на Борисов, но не я дочакаха – имаше твърде много шум. Сега като има официална реакция, новината ще е, че проблемът е решен и протестите са ненужни – точно както БТВ скандираше да не ходим на рождения ден на Доби.

Какво следва?

Работата е там, че проблемът с ACTA далеч не е решен. Дори се връщаме назад. Скандалът се обърна на политически от опозицията, медиите не правят разследвания и анализи, а само копират каквото намерят в интернет, а обикновените хора не разбират какво става. Диалог няма и няма да има, защото за диалог трябва трибуна, поставен въпрос и някой, който да слуша. Както винаги медийният шум заглушава истинските аргументи, а депутатите разглеждат всичко като игра на влияние и внимание. Групата на ГЕРБ обяви, че ACTA ще бъде ратифицирана и с това изказване се изчерпва прозрачността на процеса.

Сега можем да очакваме само едно – всички медии ще се втурнат към Борисов да го разпитват докато той не се сепне „Защо всички протестират, като вече има договорка!“ След това или ще заеме слабата позиция на Явор Колев и ще нападне протестиращите, или ще обещае повече дебат и ще възложи на Трайков да направи кръгла маса по въпроса. Такава вероятно ще се организира, ще се кажат някакви неща, ще се чуят някакви мнения и ще се стигне до някакво решение. ACTA ще влезе в пленарна зала и ГЕРБ с Атака ще я приемат. Тихо, без възражение и без промени. Удобно.

След това ще се окаже, че трябва да се променят някакви закони, че ще се наложат някакви инвестиции и следене. На първо време няма да се промени почти нищо. После ще дойде натиска от мощните корпорации носители на права, ще искат да спазваме това, което сме подписали, ще налагат глоби и ще натискат за още контрол. ACTA не е гилотина, с която се обезглавява свободната култура на мрежата, тя е голямо стъпало към по-строги мерки, следене и контрол.

Какво да направим?

Ако всичко това не ви се нрави, може да направите няколко неща:

Още по темата от Eneya, Странгера и Асен Ненов.

В търсенето на повече информация по темата и в опит да се поправя, мисля, че събрах някои солидни факти и изводи, които други блогъри и анализатори са извадили наяве. Първо ще отбележа текста на Eneya, която обобщава пълния анализ на La Quadrature. Ето няколко точки от ACTA, които лично на мен ми направиха впечатление:

Един прекрасен анализ беше пуснат снощи от Ars Technica – Докато Anonymous протестира, интернет се дави в неточни анти-ACTA аргументи (оригинал на английски). Това е задължително четиво! Обсъжда някои от най-честите грешки (които и аз направих) и се съсредоточава върху съществените проблеми на ACTA. Спестява дори спекулациите, но показва къде възможностите за свободна интерпретация могат да навредят на обикновените граждани.

Eneya добави и един много важен за България аргумент – „на основание чл. 5. ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“ Това практически оборва внушението на Министерството на транспорта от вчера, че промени в законодателството ни няма да има. Прави са, че такива технически не са нужни, просто защото след ратифицирането ACTA ще надделява, независимо какво е приел избраните от нас народни представители. Макар в споразумението да се правят препратки към местните закони, то може да бъде основа за солиден натиск към втвърдяване на политиката на малки държави като България към нарушители на патенти и авторски права.

Днес по обяд министър Трайков повтори тезата на ведомството си, но после добави, че ще има обществен дебат при ратификацията и евентуални промени в законодателството. Това само по себе си е противоречие. Забележително е твърдението им, че съгласуване на българско ниво до сега не е било нужно, поради горната им теза. Все пак обаче са отделили време да се допитат до Българската асоциация на музикалните продуценти и са получили тяхното одобрение. Каква страна са били те в обсъжданията и как са съгласували договора с други министерства се надявам да чуем през следващите дни.

Други аргументи в подкрепа на ACTA, които се циркулират, са описани в документ на Европейската Комисия наречен 10-те мита за ACTA. Пуснах линк към тях в предишните статии, но вчера La Quadrature отговори с контра-аргументи, които оборват тези на Комисията с цитати от финалния документ.

Във връзка с ACTA трябва да прочетете и статията на Пейо – Разделното време на ACTA, както и Оригинален начин да станеш за резил на Комитата, който днес участва в сутрешните блокове по БНТ и БТВ.

Други статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

ACTA и нарастващата вълна на недоволство – обзор на дискусии и аргументи, които се появиха в медии и блогове през двата почивни дни

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

Доста неща се случиха от петък насам. Тогава пуснах протеста си срещу ACTA и последвах тези, които отдавна предупреждаваха за опасностите. Доста блогове писаха по темата и ще се опитам да изброя някои от тях по-долу.

Може би първата медия, която реагира, беше в. Труд. Заглавието им обаче подвежда много определяйки подписа на кабинета като „смърт за торентите„. След това цитират мен и Емил, като пропускат същественото – вредата върху много сфери извън мрежата и върху свободата на споделяне като цяло. Дори ги дадох като пример за ранен сигнал за медийна контраатака. От това заглавие пострада и Мария Илиева, която честити „победата“ на всички изпълнителите (премахнала е вече коментара си). Отговорът не закъсня и сега реакцията й бива осмивана масово във Facebook и Twitter.

Като говорим за социални медии, в тази група ще намерите доста хора интересуващи се от темата. Няколко ентусиаста пък организират протест срещу подписа на България, който ще се проведе на 11-ти февруари и ще тръгне в 11 часа от НДК. На тази дата ще има глобален протест срещу ACTA. Ако има във Frankfurt, ще се опитам да кача снимки. Ето тук може да си свалите Anon маска за отпечатване, ако не искате да изпъквате от тълпата. Тук има и една по-сложна в 3D.

Доста медии пуснаха материали по темата – най-вече цитирайки блогъри и анализи в чужди медии. Основният фокус беше върху това, че би се спряло пиратството в мрежата. Една ранна статия в Капитал Daily ми направи впечатление – „Без неудобства„. Там доста точно и ясно се проследяват решенията на правителството и липсата на прозрачност. Една статия на Дневник от днес обаче уцели десетката – „Какво е ACTA и как ощетява интернет потребителите. Отговаря конкрено на някои арументи в подкрепа на споразумението и очертава основните проблеми.

От блогърите, трябва да спомена отново Нели Огнянова, която днес описа ACTA като инструмент за приватизиране на цензурата онлайн. Погледнете и по-ранните й статии за други препратки. Бивол пък пусна цитати от Wikileaks с мнение, че Борисов е натискан пряко от щатите, за да подпишем ACTA. За още мнения посетете Пейо, Eneya, Комитата, Еverhooder, Тишо, Странгера, Method-X, 111bits, Григор Гачев, Костадин и Ангел Игов. Има още много и ще ги намерите във Facebook, Twitter и Блогосферата.

Важно е да запомним

Трябва да отбележим е, че споразумението претърпява много промени през последните 3 години. Голяма част от ранната критика се основава на изтекли становища и части от документа. В днешният си вид, който може вече да прочетете сами, е в известна степен по-либерален и някои драконови мерки са отпаднали. Една такава е временната възбраната за достъп до мрежата при три нарушения. Останали обаче са доста спорни текстове, като това, че доставчиците на интернет трябва безапелативно да предоставят лични данни на клиентите си пряко на други компании и то само при съмнение за нарушаване на интелектуални права. Също така е възможно да се криминализира използването на технологии, които позволяват споделянето на пиратски копия (като торентите и Skype) или използването на системи за скриване на самоличността (като TOR мрежите използвани от Anon, Wikileaks и много репресирани активисти). Аналогични мерки са приложени и при предполагаемото нарушаване на патенти в производството.

Европейската Комисия пусна документ за „митовете около ACTA“, който общо взето (взимайки предвид изказвания в европарламента) казва две неща: „прозрачно сме обсъждали споразумението, но май никой не знаеше“ и „обещаваме, че компаниите няма да нарушават права ви“. Днес в Twitter комисаря по дигиталното развитие Круз отклони въпросите за ACTA и върна топката на комисаря по търговията. В този смисъл, един от аспектите, срещу които протестираме, е почти пълната липса на прозрачност и яснота кой е участвал в изготвянето, какво е променяно, кой ще упражнява контрол и какви са очакваните резултати.

Още проблеми с ACTA заедно с конкретни текстове в споразумението ще намерите при Eneya.

Други статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в аргументите ми и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA или как се обират човешки права – първата ми статия по темата описваща основните опасности и даваща линкове към полезна информация

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета на световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

Надали сте чули нещо за това в медиите – просто всички си мълчат очаквайки официална реакция на кабинета. След подробен анализ си проличава, че възможностите за ограничаване на свободното изразяване в мрежата са дори по-сериозни от тези на SOPA и PIPA. Това бяха проектите, срещу които се надигна огромен отпор както в щатите, така и по цял свят. Кой би предполагал, че зад ъгъла дебне „Големият Брат“ на тези проекти – ACTA.

Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации. Повече за последствията на ACTA ще намерите в блога на Нели, която следи случая отдавна.

Ето и лошата новина – България вече е подписала споразумението. Това стана вчера в Токио, като посланика ни е бил упълномощен от кабинета на 11. януари. За жалост, не съм запознат с процедурата на одобрение, но се надявам да трябва ратификация от парламента, за да имаме шанс да го спрем. Европейският парламент вече е излязъл с резолюция против ACTA, но въпреки това Комисията е сложила подписа си в Токио. През юни се очаква да бъде внесен за ратификация в Европарламента и точно там ще трябва да бъде отхвърлен, за да спрем това безумие. Пейо съобщи, че дори докладчикът им днес е подал оставка в знак на протест срещу тайното придвижване на всички решения и умишленото избягване на всякаква прозрачност.

Не знам всички факти. Не съм изчел цялото споразумение, което до скоро дори не беше публично. Анализите се базираха предимно на изтекла информация. Това не е просто търговско споразумение, а над-правителствен и извън-съдебен пакт. Без да навлизаме в конспиративни теории, можем спокойно да го наречем и таен, тъй като почти никакви детайли около дискусиите не са известни. В Полша имаше масови протести срещу това, че страна им е подписала. У нас, както и в много други държави, дори не сме чували за него. Приоритетът сега е да проверим дали не късно да го спрем, как можем да го спрем, кой и защо е решил да се подпише това от името на България. До няколко седмици трябва да започнем да пишем на депутатите и евро-депутатите ни да гласуват против споразумението. Ако си мислите, че отпорът срещу SOPA е бил пресилен, то той въобще няма да бъде достатъчен за това, което ни готвят сега.

И не, въобще не съм параноичен. Просто чета, виждам и се опитвам да разбера. Пробвайте го докато ви е още позволено.

За повече информация: Блогът на Нели, StopActa, Wikipedia, обяснението на ЕК, решението на кабинета ни от ноември и други статии за ACTA.

Следващи статии от по темата за ACTA

Кампания „Дарете кръв. Спрете ACTA!“ – една прекрасна идея за различен протест срещу ACTA. Дарете кръв и покажете, че споделянето е от жизнена важност

Министри спрямо продуценти за ACTA – сравнение на позициите на продуценти и министри спрямо спорното споразумение

ACTA – илюзията за решение – преглед на опитите да се успокои ситуацията с обявяване, че проблемът е решен

Между редовете на ACTA – корекция на някои грешки в тази статия и допълване с препратки към анализи на споразумение

ACTA и нарастващата вълна на недоволство – обзор на дискусии и аргументи, които се появиха в медии и блогове през двата почивни дни

Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?

Как трябва да бъде?

За целта трябва да се отворят данните и на фирмите в България. И сега те би трябвало да са публични, но можем да стигнем до тях единствено през търсачката на Търговския регистър. Вместо това, трябва да може всеки от нас да си свали тази част от базата данни, която е публична (без лични данни, подписи и прочие) и да може лесно да ги анализа. Възможностите са повече от невероятни. Може да се изгради цялостна мрежа от свързани фирми, да се търсят партньорства, модели и инвестиционни практики. Всеки от нас може да стане разследващ журналист и да помага на НАП и прокуратурата. Това е силата на отворените данни и за тази прозрачност се подписа настоящия кабинет преди 4 месеца.

Изненада! Това вече е възможно.

Ако отворите страницата на регистъра в част „Интеграция„, ще видите, че може да получите всичко. Дори има схема на данните. Има една подробност – струва 30000 лева. Информацията е публична, но според тарифата им, за да я получим трябва да се бръкнем дълбоко. По света има много примери за такива платени услуги и ефектът често е, че реално се блокира достъпа до обществена информация, докато в същото време печалбата от таксата не е кой знае каква. Затова реших да попитам Агенцията по вписванията до колко е ефективна тази такса. Днес получих отговорът, който може да прочетете по-долу. Парадокса беше, че трябваше да платя 30 ст., за да получа обществено достъпна информация за това кой плаща крупни суми за пълен достъп, но както и да е. Ситуацията е следната:

4 юридически лица са платили по 30000 лева за цялата им база данни, а една фирма се е абонирала за обновления. Не питах кои, защото това съвсем не очаквам да ми кажат. Това е от самото създаване на регистъра преди 4 години. Разходите по поддръжката на всички регистри и всички системи на агенцията от 2008-ма насам възлизат на 850000 лв.

Агенцията по вписванията има нужда от много сървъри, сложна инфраструктура и бази данни. Несъмнено сайта им е доста натоварен и поддържането му струва много пари на данъкоплатците. Въпросът ми обаче е следния – няма ли да се улесни работата както на сайта им, така и на администраторите, ако данните бъдат пуснати свободно в отворен и машинно-четим формат? Така ще се появят множество услуги, които ще предлагат различни видове анализ на данните. Няма да е трудно и да се направи по-добра търсачка. Към момента 4 фирми имат пълен достъп до информацията. Струва ли налагането на толкова голяма такса или каквато и да е такса, за да се блокира практически достъпа до толкова важен ресурс?

Бюрокрацията, Санчо…

Знам, че ще ми кажете, че искам много. Само преди 9 месеца бяха приети промени, които има вероятност да блокират съвсем достъпа до регистъра. Идеята ми обаче съвсем не е неосъществима. Една от първите задачи на електронното правителство, както писах миналата седмица, е да свърже всички регистри и да ги направи достъпни. Имам информация, че в самата Агенция по вписванията се дърпат и не искат интеграция, но това ще стане. На второ място, кабинета е подписал участието си в международното Партньорство за отворено управление. В рамките му, трябва да заявим до края на март конкретни задачи и данни, които ще бъдат не само публично достъпни, но и предоставени с структуриран формат, за който все говоря. Оставянето на тази безумна такса при наличие на почти готова web service интеграция противоречи с всички принципи на отвореното управление и публичността. Както съм казвал преди, затрудненият достъп до големи масиви с обществена информация е само илюзия за публичност.

Положителното тук е, че има хора, които разбират нуждата от промяна и истинска прозрачност. Има ги и в кабинета. Надявам се, че ще надвием Агенцията по вписванията и най-малкото ще направим Търговския регистър публичен. Приложенията оставам на вашата изобретателност.

Документи

Заявление за достъп до информация, решение от за предоставяне на достъп от Агенцията по вписванията и самата информация, която получих днес

Други отворени данни

Отворени данни на парламента
Отворени данни на безследно изчезналите в България
Отворени данни на ражданията в България
Отворени данни за сътрудниците на ДС – проект в изпълнение
Отворени данни на всички обществени поръчки – свалени са данните и ги анализирам; скоро ще ги пусна.

Екипът на Atol.bg Ви уведомява, че вече може да четете свободно личните си съобщения в сайта.
Всеки може да открие и да се свърже със своите бивши съученици в над 2000 училища и университети.

Още преди Facebook да излезе от университетските мрежи в щатите, този сайт имаше десетки хиляди потребители, които споделяха информацията си. Ще пропуснем факта, че за последните 7 години нямаше особено нови функции и външен вид. Нека да минем на същественото. Дълги години наред, Atol практически блокираше изпращането на лични съобщения. Намираш познат от училище и трябва да си платиш да се свържеш с него. Осъзнавате ли колко е глупаво това? Все едно да организираш среща на класа и бармана вместо да печели като продава бира, за иска пари за всеки проведен разговор между хората. По тази аналогия, естествено, че след като са се срещнали, всички ще се изнесат в друг бар. Така и стана – когато повече хора влязоха във Facebook, просто ги потърсих там. Сега имам добавен почти целия ми клас от началното и гимназията.

Интересното обаче е, че все още се регистрират хора – предимно над 40-те и просто заради идеята. Аз пък се оказа, че не съм влизал от 2008-ма, въпреки, че многократно ми предлагаха „безплатни съобщения за седмица“. Не мисля обаче, че с „освобождаването“ на комуникацията ще се раздвижат нещата. Просто всички вече са в други социални мрежи и никой не възприема Atol като място за контакт. Изпуснаха си шанса.

Винаги ме е било яд за Atol и често съм го давал за анти-пример в мрежата. Не, че ми пука за сайта, а за това, че имаше всички предпоставки да стане българския Facebook. Причината да се провалят създателите му е, че мислеха на дребно и взеха ужасни бизнес решения от самото начало. Това е грешка, която никой нов бизнес в мрежата не трябва да повтаря.

Допълнение

Напомниха ми в Twitter, че същия екип е направил Elmaz. Да, това наистина беше прекрасно свършена работа и мрежата успя да излезе извън границите на България. Това не може да не им се признае. Мен обаче ме е яд за Atol, защото много преди останалите сайтове вече имаше набрана критична маса от потребители. Липсваше само свобода за общуване и някои функции.

Период 01.11.11-10.01.12. Непълни данни!

Тъй като ми е хоби да се ровя в правителствени данни, реших да дръпна и тези тук. Оказа се (почти) невъзможно. Системата може да им е струвала само 28 хиляди, но е направена максимално усложнено. Не знам дали целта е била да не може да се изкарват каквито и да е било справки, освен тези, които те искат, но (почти) успяха. Ако трябва да го сравяня с нещо, то логиката на системата прилича на бюрокрацията – попълваш молба на едно място без да разбираш половината неща защо са, после обикаляш да си събереш цифрите от други гишета и така за всяка справка.

И все пак… ето тук може да свалите данните въведени от всички общини от началото на ноември насам в CSV формат, а това тук е скрипта, с който ги свалих. Всъщност единствено Силитра, София – град и Добрич са въвеждали данни от ноемрви – останалите са започнали в последната седмица. По малката бройка раждания съдя, че явно не всички болници дори го правят. Затова би било добре да видим и разбивка по АГ отделения.

Напоследък доста ви говоря за отворени данни, електронно правителство и прочие. Скоро ще ви пусна документите с идеи, предложения и технически изисквания, който подготвям. Похвално е, че Здравното министерство е пуснало такава информационна услуга. Намеренията им очевидно са добри и както се вижда – цената не е въобще висока като се има предвид, че са използвали Oracle Application Express. Все пак, това далеч не е прозрачност и отворени данни. Точно обратното – това е типичен пример за система, която по дизайн е несъвместима с други такива. За да може тази услуга да е полезна, трябва да се гарантират три неща:

Допълнение

След като свалих данните за раждаемостта, взех тези от последното преброяване и направих следния инструмент:

Не него може да видите на карта в абсолютни стойности колко раждания има за всеки регион. Тази функционалност е подобна на тази на официалната страница, но тук много по-удобно се сменя периода, а цифрите на картата се показват на скала с цветове. Ако изберете опцията за относително показване на ражданията, ще се покаже лента с възрастови групи. Щом изберете такава група, картата автоматично ще се обнови като покаже колко раждания има за всеки регион на 10000 души от на зададената възраст.

Това дава възможност да видите, например, колко раждания има в Сливенско на 10000 души между 15 и 30 години. Или пък в коя община има най-много деца родени в съотношение с деца до 4 годишна възраст (т.е. къде има потенциален бум в последните години).

Под картата ще видите графика с разпределението във времето на общия брой раждания. Данните се обновяват на всеки 3-4 часа и може да ги свалите от линка в тази статия.

Кажете какви други данни искате от държавата тук.

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.

Повече за отворените данни ще намерите в статиите ми по темата.

Затова не може да говорим за откриване на електронното правителство. Журналистите много биха искали да видят това – един компютър с отворена web страница, лентичка и Борисов, който я срязва. Истината е, че навлизането на дигиталните технологии в една администрация винаги става постепенно. У нас обаче първите крачки се правят едва сега въпреки всички приказки и пари, които е изляха през последните 10 години.

Както писах в серията ми статии от 2010-та за Стратегията за електронно управление, един от основните проблеми на електронното управление е свързаността между институциите. През годините всяко ведомство си е поръчвало и развивало различни информационни системи и стандарти. Да ги свържем означава, да си пуснем стара видеокасета в DVD плейър.

Именно това се посочва от кабинета сега като причина за забавянето. Днес имах разговор с хора от кабинета във връзка с отворените данни и засегнахме точно тази тема. Срокът от 7 месеца не е за цялото електронно правителство, а за важните основи – свързването на информационните услуги. Когато регистрите и основните системи се свържат – нещо, което е крайно нужно и желано както от гражданите и бизнеса, така и от самите чиновници – може да се надгражда с интегрирани услуги. Това е сложна дума, която простичко означава, че с няколко клика ще свършвате работа колкото като обикаляте 30 институции, гишета и опашки. Целта е самите те да си говорят ефективно помежду си, а не да вършим тази работа вместо тях.

В момента летя с България Ер към Франкфурт и от корицата на списанието ме гледа министър Московски. В интервюто споменава за три големи проекта, по които се говори. Първият е свързването на въпросните дигитални регистри, за който разказах по-рано. Вторият е за пълната идентификация на граждани с електронни подписи, а третата е интернет свързаността на общини и села. Използването на интернет услуги с електронен подпис наистина е полезно и цената е приемлива, стига нещата да стават наистина по-лесно, надеждно, бързо и евтино в дългосрочен план. Важно е обаче и самата администрация да работи с електронни подписи и документи. Въпреки, че се хвалят, че министерствата са въвели такива системи за документооборот, доколкото знам, на местно ниво нещата съвсем не са така. Липсата на обучение на повечето чиновници не само за електронните подписи, но и за електронното управление като цяло може да саботира целият процес. Ако чиновниците не знаят как да боравят със системите или им нямат доверие (както при всичко ново), това ще се пренесе и върху обикновените граждани, както и ще компрометира надеждността на цялата информация.

Добрата новина обаче е, че има яснота по проблемите. Знае се как да се оправят и кои институциите се противопоставят на реформите и електронното управление. Ясно е, че eGov няма да „стане“ за 7 месеца, но се надявам, че ще видим издигнати няколко основни стълба от него. Има и сериозна заявка за развитие на отворените данни у нас и то ще върви донякъде паралелно с това на електронното управление.

Интуицията ни на българи диктува, че и тук ще похарчат пари и ще изкарат „нещо“. Има индикации обаче, че може би няма да сме прави или поне не напълно. В случая имаме ясна представа какво трябва да се свърши, какви са стъпките (т.н. milestones), кой трябва да го направи и какви са сроковете. Нашата задача е да ръчкаме на правилните места, за да се случат нещата.

Скрипта, който написах, е алтернативно решение. Използвам го както за блога ми, така и за Lipsva.com, Crime.bg и FairElection.eu. Той открива всички js и css файлове в сайта и ги gzip-ва. Който не знае – това е зипване или архивиране. Така размерът им се намалява с между 60 и 80%, а от там и общия размер на данните, които посетителите ви трябва да свалят, за да видя сайта. Другата част от работата се върши от .htaccess файла, който се поставя в основната папка на сайта. Той добавя различни настройки, които указват на браузъра на посетителите да пазят тези файлове по-дълго, за да не се налага да ги обновяват често. Същото се прави и за снимките, така че при всяко следващо посещение ще се ускори както скоростта на сайта, така и ще се намали трафика ви.

Двата файла може да свалите от тук. Сложете файла в основната папка или в подпапка. Има четири настройки. Първата е тайна дума, която да подавате, за да пуснете архиватора. Това е проста форма на сигурност. Втората е дали да архивира HTML страници. Това е препоръчително, ако те са статични, а не се генерират автоматично. Третата настройка е пътя към основната папка. Това ще е нещо от типа „/home/ime_na_saita„. Ако не я знаете, сложете „.“ или „..“, ако сте сложили скрипта в подпапка. Последната настройка е в кои подпапки да се търси за JS, CSS и HTML страници. Тук може да изброите местата където е темата ви, споделени скритове и прочие. Другият файл .htaccess трябва да копирате в основната папка, за да важи за целя сайт. Ако вече имате такъв файл, добавете съдържанието на този в края на вече съществуващия.

За да се създаде архивирането, извикайте скрипта с кода, който сте задали. Например „http://adresa_na_saita.com/pack.php?code=sekretno„. Ще се отпечатат всички архивирани файлове, заедно с това колко е намален общия им размер. Когато правите промени по сайта си (уточнение), ще трябва да го извикате пак, за да се генерира архива, като ще се gzip-нат само обновените файлове. С добавен аргумент „force“ като „pack.php?code=sekretno&force“ ще регенерирате всички наново.

Ако вече използвате добавки за кеширане трябва да сте внимателни обаче. Възможно е този скрипт да си пречи с тях. Затова направете резервно копие на вече съществуващия .htaccess, за да може да го възстановите, ако има проблеми. Хубавото на този скрипт е, че не прави промени по самите скриптове, а създава архивни копия до тях. Всеки път, когато някой отвори сайта ви, .htaccess правилата го пренасочват към gzip-натите копия. При снимките към се добавя правило, че важат за следващите 6 месеца и браузъра на посетителите не трябва да ги сваля за този период.

Ето и малко статистика. В случая с Crime.bg, общия размер на файловете беше намален с 77%. При FairElections.eu – 80%. Тези две платформи работят с платформата Ushahidi, където има система за кеширане, но не и на скриптове и стилове. Така сайтовете се ускориха като време за зареждане с поне 50%. При този блог направих и други оптимизации, които намалиха размера на файловете с 90% и го ускориха почти 2.5 пъти. Ако разбирате от PHP и сте уверени да променяте темата си, ето три стъпки как да го направите и вие:

Това са няколко от най-основние идеи. Най-важното е, че каквито и промени да правите, бъдете сигурни, че сте направили резервно копие на сайта и може да го възстановите при проблем. Ако имате още такива идеи, ще се радвам да ги споделите.

Днес потърсих значението на Будител. Според Wikipedia това е „човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух“. В онзи момент това е било важно, защото народът не е бил едно цяло. Не сме се чувствали българи. Днес честваме тези, които наричаме будители, защото са успели да ни напомнят кои сме, да ни обединят и поведат.

За жалост през десетилетията сме забравили отновно наученото. Днес България е в депресия. Не икономическа, а емоционална. Сигурен съм, че не малко от вас ще отговорят с готовност на възклицанието на Паисий като дадат примери за политиката, администрацията, работата и престъпността. Дори в отминалата предизборна кампания се залагаше силно на посланието „Срам ме е!“. По тази ли плоскост искаме да се движим? Помага ли ни тази психология? Интересно ми е как биха били приети съвременните будители. В училище учим как тогава са успели да обединят и поведат народа, как Левски е обикалял неуморно да организира комитети, а хъшовете са планирали атаки. Не учим обаче за оплюването и пренебрегването от страна на всички останали. Не учим толкова и за осмиването и предателството. Не го учим, защото е срамно, когато погледнем назад. Виждаме обаче същото и в наши дни – всеки лъч оптимизъм сякаш бива обявяван за предателство към стелещата се мараня на самосъжаление, жлъч и взаимно обвинение. Кои са днешните будители и как работят?

Такива днес има много. Млади са, действат, не се оплакват, работят, творят, често са тихи, но когато се налага надигат глас. Такива са организаторите на всякакви семинари за млади, инициативи за почистване или борба срещу определено политическо решение. Въобще всички, които обединяват, събират и създават диалог. Смея да твърдя, че такива са и „бояджиите“ на паметника в София. Този тип хора провокират и не се примиряват. Въпросът не е дали ги има днешните будители, а дали и как ще бъдат стъпкани от общото недоволство към разбуждането.

Нямам отговори и не мога да посочвам определени хора. Обичаме да обиждаме народа си на мързел и късогледство и май изпадам също в такива настроения. Хареса ми обаче текста, който министър Томислав Дончев пусна днес във Facebook. Искам да ви поздравя на днешния празник с него.

Самодоволна илюзия е, че веднъж събуден, българският народ винаги от тогава е с отворени очи. Сладкия и лепкав мрак на невежеството, овчедушието и покорството не са спирали да ни преследват, а и не са спирали да вземат своите жертви. Затова по важен е духът на будителите, волята да намериш болезнената алтернатива на свободата в един на пръв поглед уютен свят. И после, веднъж намерил пътя да поведеш другите по него. Днес ако и да не сме във вековен сън, често изпадаме в дрямка. Рядко гледаме на света с широко отворени, критични очи и днес не всички са готови за болката на събуждането от сладостта на съня.

Затова нека не проспиваме деня на будителите. Нека почетем имената и делото им, но нека поне днес да се сетим, че трябва да търсим будителите на днешния ден. Нека също си спомним, че мнозина от историческите личности, които осмислят днешния празник, са наричани от съвременниците си, „луди глави” и „авантюристи” и нехранимайковци.

Ако не всеки има волята да поеме трудния път да бъде будител, нека поне повече хора да имат силата да го последват.

Шрифта за цитата на Паисий е на Янко Цветков (alphadesigner).

Утре мрежата навършва 42 години. За тази възраст е претърпяла немислими трансформации и е заела централна роля в живота на много от нас. Дори да не го осъзнавате, свързаността, която предлага, ви влияе по много скрити начини. Мрежата вече надминава техническите си параметри и се превръща в „място“ – виртуално пространство за работа, споделяне, политика, развлечение и революции.

Наистина, ако бъдат наложени ограничения за достъпа и съдържанието в мрежата, тя няма да е същата. Все пак ми се ще да коригирам лозунга на кампанията „Освободи интернет„ – трябва да освободим хората. Мрежата предлага възможности и свободният достъп до тях навсякъде и по всяко време ги прави ценни. Когато отваряме безжичните си мрежи, ние освобождаваме случайни хора от липсата на информация и дигитална изолация. Тази лична свобода реално изгражда мрежата в смисъла, който възприемаме днес.

Свободният достъп до интернет е наистина задължителен в наши дни и не случайно ООН го определи като човешко право. Има множество европейски проекти за развитие на широколентовия достъп на домакинствата и бизнеса. В България се радваме на доста бърз интернет, но за жалост в отдалечените региони това не е още така. Все пак, отдавна съм установил, че в градовете ни има повече отворени WiFi мрежи, отколкото който и да е чуждестранен град, в който съм бил. Това е добре, защото така помагаме не само на околните, но и показваме култура на споделяне. Затова е важно всеки да отваря мрежата си, но не трябва да забравяме подходящите мерки за сигурност.

Повече за това как да се включим в инициативата на „Освободи интернет“ и как да отворим мрежата си правилно ще намерите на сайта им. Там ще намерите и карта на всички мрежи, които ще бъдат отворени утре.

Прозрачността е термин, с който много се спекулира. Всички я обещават, но дори когато в институциите се прави нещо по въпроса, резултатът е почти безполезен. Причината е в огромния брой документи и сложни процедури в администрацията. Общоприетото определене е, че прозрачност означава да се предоставя достатъчно информация на обществото за това какви решения се взимат, как се взимат, какви са резултатите, какви са проблемите и кой е виновен. Така гражданското общество на теория може да контролира процесите и да реагира навреме.

Един съществен проблем в горната дефиниция е липсата на думата „достъпна“. Това означава, че обикновен човек трябва да му е сравнително лесно да осмисли и обработи данните. В противен случай самото им публикуване се обезсмисля. Вземете, например, стенограмите от заседанията на кабинета или парламента – как бихте могли да направите справка за изказванията на определен депутат или министър от последните 6 месеца? Би било полезно, за да се разбере как се е променяла позицията му през времето по определен въпрос. Информацията е на сайта им – дори не се налага да пращате молби за достъп до информация. Пречката обаче е, че са в свободен текст и се налага да изчетете стотици документи за една малка справка. Същият проблем се корени във почти всички публични документи и практически унищожава прозрачността.

Решението на този въпрос се състои в публикуването на отворени структурирани данни. Ключовата дума тук е структурирани, защото информацията не е просто свободно достъпна, но и лесна за автоматична обработка. Това може да са Excel таблици, XML или CSV файлове, а ако мислим за 10 години напред – семантично описани документи. Така с малко знания за таблици можем лесно да изведем гореспомената справка. Ако сте програмист пък може да автоматизирате всичко и да се получават периодично отчети по интересни теми – примерно за общата активност на депутатите в зала. На пръв поглед незначителния момент с подредеността на информацията се оказва решаваща за полезността й.

Отворените данни не са обаче полезни само в публични сектор и в никакъв случай не са само за следене на чиновници. В Монреал, например, са използвали данни от здравните служби, за да направят карта на глобените за проблеми с хигиената ресторанти в града. Други подобни данни помагат на хората да планират по-добре пътя си из градовете, в какви имоти да инвестират и как да започнат бизнес. Все по-често се случва и държавни институции да използват в работата си анализи, направени от обикновени хора. Така се възползва от експертната помощ на доброволци без сложни държавни поръчки и финансиране.

Натиснете графиката за по-голям размер

Да се убедят политиците и чиновниците да пуснат такива данни обаче е сложно. Има три основни пречки – не разбират какво е това, после не виждат смисъл и накрая се извиняват с липсата на пари. Първите два проблема могат да се решат с практически примери. От създателите на картата на Монреал разбрах, че точно с нея са убедили кмета да публикува отворени данни – когато е видял, че любимият му ресторант е с окаяна хигиена, веднага разбрал практическата стойност. Напомням, че цялата тази информация си е била на сайта на здравната им служба, но никой не й е обръщал внимание. Налага се да се направи достатъчно добра визуализация, за да се извлича някаква полза. Дори да имаме сурови отворени данни, повечето хора няма да могат да ги обработят. Един прост инструмент като карта или графика може да постигне изключителни резултати.

Съществен проблем е също така финансирането. Не малко институции по света са започнали проекти с отворени данни, но са ги изоставяли поради липса на бюджет. Често се случва и да довършат проекта донякъде и след време да махнат отворените данни с твърдения, че никой не се интересува от тях. На конференция във Варшава, за която ще пиша подробно в следващите ми статии, споделиха един интересен принцип – ако отворените данни не плащат сами за себе си, значи не са направени добре. Данните за здравните инспекции спестяват огромни разходи за здравна помощ при натравяне. Данните за пътната обстановка – намаляват разхода на бензин, задръстванията и смога. Повечето данни имат косвен, но измерим ефект.

Отворените данни обаче не трябва да бъдат услуга, която се предоставя от администрацията – тя трябва да стане основа на работата им. Един принцип, който научих е, че свободата да намираш, обработваш и споделяш информация е полезна не само извън, но и вътре в една институция. То помага за взимане на по-информирани решения и бърза реакция при грешки. Изненадващ ефект от тази свобода на достъп е, че улеснява значимо сигурността на информацията – нуждата от по-добра информационна система налага добър контрол и яснота кое е свободна информация, кое е секретно и кой е отговорен за пазенето й. Този принцип може и трябва да е в основата на реформата на администрацията ни. Отворените данни са ключов камък в електронното управление, успехът на който се корени в свързаността на данните и електронната комуникация.

В следващите ми статии ще опиша по-подробно няколко проекта, които видях на Open Government Data Camp и ми направиха впечатление. Всички те представят по един по-различен начин свободно достъпна информация, превръщайки я в нещо разбираемо и полезно.

Здравейте,

Както вече може би сте разбрали, тази година за жалост няма да има възможност да се гласува в почетните ни консулства в Дармщадт, Магдебург и Хамбург. Това ще накара много от нас да пътуват до Берлин, Бон или Мюнхен, което пък е свързано с допълнителни разходи. За да може да улесним всички, които желаят да пуснат своя глас, да направят това без да трябва да плащат големи суми за пътуване до изборните секции, ние направихме сайта:

www.stop4e.com

stop4e.com Ви дава възможност да намерите хора, които също искат да гласуват и търсят начин да стигнат бързо и изгодно до Берлин, Бон или Мюнхен. Сайтът ще ви помогне да намерите хора, с които да разделите разходите си за път, а защо не и да създадете нови познанства.

stop4e.com е подходящ за всички Вас, които

stop4e.com ще функционира първоначално за територията на ФР Германия. Целта на сайта е да стане място, където всеки да може да търси и намира евтини алтернативи за транспорт не само вътре в Германия, но и до и вътре в България. По този начин се надяваме stop4e.com да ви бъде полезен и при пътуванията Ви до и от България.

Със създаването на www.stop4e.com целим да дадем възможност на всички желаещи да гласуват да направят това лесно и евтино.

Нека предадем ново, положително значение на израза „Изборен Туризъм“!