KIRILOV Evgeni
18:29 (отпреди 33 минути)
до неразкрити получатели

Евгени Кирилов призова Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент да приеме позиция против АКТА

Брюксел, 8 февруари 2012 г.
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група „за или против“ споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по споразумението. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент „мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“.

Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. „Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност“, отбеляза още той.

В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезе с ясна позиция „против“ АКТА.

Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите идемократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.

Много добре написано и съм съгласен!
Но не разбирам, защо даваш пример с щатите? Нали Франкфурт не е там.
Медиите навсякъде са едни и същи – пакетират и продават… най-вече нещастия и трагедии. Защото „новина е лошата новина“. И това са измислени в Америка похвати.

Иначе при нас има 50-60 см сняг, в момента е -11.2 С, но като цяло няма големи проблеми с движението. По улиците има доста по-малко коли и се кара сравнително лесно.

Иначе споделям мнението, че журналистите наблягат предимно на лошите новини. Опитах се веднъж да обясня на една журналистка, че лошите новини се самовъзпроизвеждат. Тя пишеше за някакви дребни фалшификатори, които ги беше изкарала, че са спечелили милиони. „Което се купува – за него пиша“ – каза тя. Не можах нищо да и кажа, обаче явно проблема не е само в журналисте, ами и в читателите и зрителите.

@Асен – Аз съм писал няколко статии за това по различни поводи – цените, броят самоубийства, престъпността, работата, образованието и сега – извънредните ситуации. Самобичуваме се и това не ни води наникъде.

Впрочем тая вечер по БТВ включиха темата за спасителите и доброволците. Явно са се вслушали в цялата критика из мрежата вчера и днес.

Да, преекспонирано е. Да, в дългосрочен план води до притъпяване на сетивата към чуждото нещастие и бавно убива емпатията. Да, непочтено е да се трупат рейтинги и печалби от човешкото нещастие…

Само че в преобладаващите случаи причините за подобни бедствия не са природните стихии, а най-обикновено безхаберие (меко казано).

И тогава… този стил, или цитираният от Васил по би довел до задаването на основния въпрос: „Кой е виновен?“?

(Не че ги оправдавам (новинарите/медиите)! Само казвам.)

@Biliana – Благодаря

КОГА СА НУЖНИ ГЕРОИ?

Михаил Жванецки

Богата е нашата страна, всичко си имаме и нищо не ни се свиди. Но най-голямото ни богатство са хората! С такива хора като нашите никакви трудности не са страшни – не, не преувеличавам.
Построили нов кораб. Току-що отплавал от родния залив и котелът излиза от строя. Да не вземат да се връщат! Нали току-що тръгнаха. Две млади момчета се омотават взаимно с каквото им падне, обливат се непрекъснато един друг и поотделно себе си, влизат в котела, в непоносимата горещина, и спасяват престижа на онези, които са направили котела. Ако потрябва, и в огъня влизат нашите момчета. За съжаление трябва. Много трябва.

Четохте ли? В град Н. се спукал водопроводът. Защото докога може да издържи? Че той е видял въстанието на Спартак. Само ремонт не е виждал. И се спукал. Но наблизо минавал войник. Обикновено момче, родено някъде край Казан. Съблякъл се, пъхнал се вътре, запушил каквото трябва в ледения мраз и пуснал вода на града. Лекарите дълго се борили за живота на войника, но той останал жив.

Неотдавна пак се спукал. Сега вече кинохрониката пристигнала предварително. Водопроводът бълва като фонтан. Прожекторите светят. Към девет докарали войника. Скромно момче, пак го запушил. Господи, като срещнеш такива хора, иска ти се да пееш! Непрекъснато, без да спираш – да пееш и да плюеш на всичко, те ще се справят!

Ето една възрастна жена, домакиня. Озовала се в нов комплекс. И такива работи стават. Животът къде ли не ни праща… Случвало ли ви се е да се чудите: в центъра на града е пролет, сухо, чисто, и изведнъж гледаш – цяла тълпа оплескана с кал и тиня, обута с гумени ботуши. Това са те – жителите на новите комплекси. Озовеш ли се веднъж там, или не мърдай, или от тук не излизай. Та така, върви си нашата скромна женица, обикновена домакиня, и изведнъж чува: „Помощ! Помощ!“ – но вече едва-едва. Какво да види – пред самия блок пъшка някакво старче. Пред прага. Отворило вратата, пристъпило с краче и в същия миг цамбур под водата. Забравило, че не бива да излиза – нали при това условие го настанили там.
Скромната жена доплавала на една дъска, подхванала го с ръка, сгряла го. Дотичали кореспондентите. Тя стои мокра, щастлива, държи старчето за яката. Защото, ако си герой, огледай се наоколо и винаги ще се намери работа за тебе.

На пръв поглед съвсем неромантична професия -шофьор на тролей. Ама зависи покрай какво караш. А той карал покрай един нов блок, любувал му се и не подозирал, че този блок ще го прослави.
Всички знаят, че разтворът държи добре само ако в него има цимент. Ако от всеки камион крадат по двеста килограма, разтворът ще държи по-лошо. А ако отмъкнат по петстотин, разтворът може да се бърка, но няма да държи — само на пясък дълго няма да издържиш. Но блокът държал. Почти една седмица. Е, после вятър ли е духнал, или е минал камион — къща¬та се срутила като домино. И кой, мислите, разровил тухлите и измъкнал приемната комисия с отличните оценки за качеството на строителството?… Нашият шофьор на тролей!

В някакъв склад се запалили четирийсет тона зърно — електротехниците оставили голи жици. Та склададжията изнесъл на гръб триста килограма. А друг му дал парче от кожата си. Дето е по-близо от ризата.

Слушате вие и си мислите: някъде нещо гръмнало, нещо паднало, нещо се счупило. И винаги се появява той. Той ще извади. Той ще се пъхне. Той ще спаси. Добре е ако го забележат. А колко такива лежат неизвестни неизвестни под камионите по нашите пътища в снега, под дъжда. Е, с резерваи части, с монтьори, с подвижни ремонтни работилници всеки може, ти опитай така — в студ и пек… На петстотин километра от Уст Илич, на триста от Магадан — сам с гаечния ключ. Ето, че пак си герой. Само дето ти не го знаеш и не подозираш какви неща се крепят на твоя героизъм. Защото понякога подвигът на един е престъплението на друг. Жалко само, че не снимат истинските „виновници за тържеството“.