„Не смятам, че журито трябва да са изцяло от специалисти в графичен дизайн и PR, защото има риск да излезе продукт подходящ за графични дизайнери, а не за широката публика. “
Това си е направо смешно. Започвам да се смея

Доста тийн купон…

Обаче, също толкова вярно е, че парите които се харчат за идентичността на България като туристическа дестинация са прекомерно много спрямо полученото и реалните резултати от него. Аз това виждам – как чужденците реагират на кампаниите и рекламата, кое работи и кое – не, виждам какво липсва и кое е направено на принципа „жена ми каза, че на приятелката ѝ не ѝ харесва логото – сменете го“. Ако сложим горното лого на едната страна на скалата при абсурдно много пари, значи можем да сложим аналогично лого от другата страна с абсурдно малко пари. Целта на конкурса е да създаде провивовес в тази екстремност и да имаме доказателство, че с никакви пари може да се постигне същото или по-добро от това, което в този конкретен пример са направили.

В никакъв случай не се опитваме да изискаме от държавата да създаде безплатно идентичността и да развие brand на България. Целта е да дадем пример в агументите ни, че с хвърляне на пари по един проблем той не се решава. Трябва мисъл, разбиране, планиране и допитване до хората. Със сигурност мога да кажа, че българската общност в Германия, например, е организирала много повече и по-качествени събития за промотиране на това, което министерството на туризма дефинира като параметри на туристическия ни brand, отколкото която и да е официална кампания или реклама. При това се прави със собствени средства, а не с десетки милиони. Имам само един положителен пример за официално събитие и това е дегустация на сирена, която обиколи Германия. Наистина имаше ефект, като изключим участието и презентацията на представителите на министерството.

Разбирам ви, че като специалисти имате чувството, че обиждам работата ви и конкурсът би подкопал крехкото все още разбиране, че за идентичност трябва да се плаща. Позволете ми обаче да не се съглася нито с това твърдение, нито с това, че установени, опитни и известни PR компании непременно биха развили по-добър brand и организирали по-добра кампания от малка, млада и иновативна фирма. Ако не се лъжа, повечето български компании използват предимно първите за рекламите си и до сега една тяхна рекламна кампания не съм намерил дори за адекватна. За сметка на това кампаниите на „ония без многомилионните проекти“ са доста по-успешни поне в целевата група, която влизам аз – „младите с някакви пари дето биха си купили нещо“.

Не мисля, че в подобна инициатива има нещо полезно, вдъхновяващо или целенасочено позитивно. Гавански е казал всичко, което трябва да се каже. Аз само ще добавя, че т.нар. Design By Commettee никога не работи. Хеле пък от неспециалисти. Аргумиенти от рода на „всички виждаме и разбираме дизайна“ не са коректни. А и то логото само по себе си, изнесено извън концепция и бидейки без връзка към някаква система на идентичност — кауза пердута.

Някакви тези с аргументи – защото така мисля и посочване на проблеми в теми, които явно са „тъмна индия“. Още повече, че се осъзнава тази липса на компетенция, но желанието да си „вътре в нещата“ е по-важно. И все пак всеки има право на грешно мнение и преценка. Нали сме „демокрация“.

Дори и журито да си хареса лого, както и по-горните мнения посочиха – какво от това?

Това няма как да докаже, че с малко пари можем да си оправим идентичноста, защото трябва да се инвестират пари в нея, за да бъде развита новата идентичност. Все едно да се опиташ да разработиш двигателя на чисто новата кола с 1лв.

И наистина не е възпитано да се обобщава цяла общност на база на 1 продукт.

Поздрави.

Поздрави,
Павел

Относно участието ми в журито – създателите на конкурса са преценили, че ще бъда полезен в журито и ме поканиха. Не смятам, че журито трябва да са изцяло от специалисти в графичен дизайн и PR, защото има риск да излезе продукт подходящ за графични дизайндери, а не за широката публика. Виждал съм вече такива случаи с други конкурси.

Относно квалификацията ми – не са ме канили като програмист, а като блогър. Въобще нямам претенции да съм дизайнер, а още по-малко специалист в сферата. Критериите ги опредлеям за себе си според това, какво смятам, че ще ми хареса като стил. Не смятам, че сравнението с архитектите е коректно по една много проста причина – един дизайнер или програмист без образование или специализация може да направи много повече, отколкото такъв със специализация. При това може да получи признание и да го задмине в сферата доста бързо. В архитектурата това е невъзможно.

В този смисъл не смятам, че разбираш идеята на конкурса. Не градим brand на България, а положителен пример как с малко пари дори неспециалист може да направи доста повече от специалисти с милиони. Логото си е лого, 2+ милиона са си прекалено много. Основната цел не е логото да се използва някъде, а да започнем диалог как България си прави реклама като туристичека, кулинарна и бизнес дестинация.

Сега положението е плачевно. С изключение на няколко положителни примера, които съм посочвал в блога през времето, рекламата ни е хаотична и често безвкусна. Вижда се, че рекламата ни е лоша и се подхожда към него с бюрократично мислене – да хвърляме пари към проблема, пък той ще се реши от самосебе си.

Моята теза е, че точно участието на специалисти в изграждането на този brand е проблема – липсва новаторство, поглед над целевата група и гъвкавост спрямо местните и глобалните стратегии. Понякога най-скъпото и най-великото не винаги е подходящо за зададената цел. Затова искаме да пробваме нещо различно. Не с целия brand, а само елемент от него – логото. Ако стане – ще покажем, че грешиш. Ако не стане – значи си трябват милиони за графичен знак.

50% от всички отворили формуляра на glasuvam.org са го попълнили. Това прави 1/6 от всички уникални посетители, които са около 450.

“Киро” е обезверен и не вярва, че органите на реда могат да въведат ред, затова и решава да се саморазправя. Къде е проблемът? МВР е единствената останала нереформирана структура в България, съответно е неефективна и “Киро” й няма доверие. За него е нещо нормално да криви чистачки, пука гуми и драска с ключ на база на собственото си виждане за справедливост.

За “Киро” всеки с черен джип е мутра. Щеше ли “Киро” да криви чистачките на неправилно паркирал Москвич? Едва ли. Киро иска да си отмъсти на по-богатите, които имат оригинални розови Рейбан-и и черно SUV. Къде е проблемът? Според мен – дълбоко в “Киро”

Средностатистическият “Киро” неистово търси грешки в публичните личности. Те му дават удовлетворението, че “всички са маскари” и всички нарушават правилата, дори публичните личности. Така намира оправдание за своето поведение, когато е в разрез с правилата.

За разлика обаче от графичния дизайн (който в Германия се преподава в същите академии, в които и архитектура, и отнема същите 5-6 години).
Тука всеки се чувства в свои води — програмисти, математици, икономисти, специалисти по стъкло и процелан, ПР ескперти, просто блогъри и всякакви други будни умове на нашето време.
Всеки смята, че е в правото си, и което е още по-лошо — че разполага с компетенцията да дава съвети, направления, да отсъжда и да поучава как точно се върши работата в дадената сфера.

Моят кратък и прост въпрос е: защо?

Защо човек, който по професия е програмист, решава, че разполага с необходимата компетенция да съди какво трябва да бъде логото на нашата държава? От позицията си на какъв? Специалист по какво? Учил какво? Направил какво? Може би, просто от позицията на гражданин с будно съзнание, на който не му е безразлично как се представя държавата ни в чужбина …? Чудесно, нека да се допитаме тогава и за конструктивната схема на парламента, за външната политика на държавата ни и за разписанието на корабите по Дунава.

Нека само бегло да погледнем предоставените критерии по които ще бъде оценявано народното творчество:

„Да представя стилистично аспект от културата и наследството ни“
> Защо? Откъде идва това изискване? Кой е казал, че това е правилно, предвид, че според вас не е нужна стратегия или бранд платформа, която да регламентира тези неща?

„Да не е шаблонно, а нестандартно, но не и твърде абстрактно“
> Този коментар поставя под въпрос компетентността на автора му.

„Да се запомня лесно и разпознава от различни култури“
> Защо? Откъде идва това изискване? кои са тези различни култури и какво точно са длъжни да разпознават в него?

„Да може да се използва лесно в различен контекст – например да се адаптира цветово и да се вплита графично в други елементи“
> Още веднъж поставям под въпрос компетентността на автора на този коментар. Да се адаптира цветово? Да се вплита графично в други елементи? Това сериозно ли е основен критерии?

Аз съм твърдо убеден, че подобни любителски инциативи са изключтиелно вредни.

Причините са няколко:

1. Такава акция отвлича вниманието от истинския пролем, който не е в логото. Хубаво или лошо, красиво или не — то е просто един графичен символ. И за да стане нещо повече от това, зад него трябва да има много други неща. Именно тяхното отсъствие е проблема на България, като бранд. Тази акция дава лъжливото усещане, че проблемът може да бъде решен с графични средства, а всъщност логото няма почти никакво значение ако зад него няма правилна и последователно изпълнявана стратегия.

2. Такава акция дава също така лъжливото усещане, че създаването на национален бранд (според масовото схващане, че „лого = бранд“) е по силите на всеки желаещ. Това изказване „… няма нужда от 2.2 милиона лева за създаване на графично изображение за туризма ни“ показва изключително точно, колко погрешно е разбирането на проблема и неговото решение.

При цялото ми уважение към фондация ИЗБ, която иначе има много интересни начинания — тази инициатива, както и участието в нея са образец на една изключително вредна комбинация — популизъм подправен с обилна доза непрофесионализъм и прикрити от фалшив ентусиазъм.

Казвам се Димитър Гавански. Имам над 10 годишен международен опит в създаването, опазването и менажирането на брандове и тяхната стойност. Работил съм на няколко континента и почти всички мои проекти са международно наградени. Ръководил съм брандинг програми за Interbrand Zintzmeyer & Lux (Швейцария), BBDO Branding (Русия) и портфолиото ми включва проекти за глобални клиенти от почти всички ключови индустрии. От 4 години ръководя ребрандирането на Националните Руски Железници — компания с милион и триста хиляди служители. За въпроси/ мнения по темата мога да бъда намерен на gavanski@gavanski.com.

Поздрави.
Г.

Не се съмнявам, че и двамата имат някаква вина, но както казах, Взехме страната на Кирил, защото за мен реагира адекватно. Това, което @Милко казва е напълно вярно – единия пише като човек, а другия – от официалните акаунти на предаването, в което участва. Надали някой има съмнения, че Юлиан е паркирал неправилно и че е ударил Кирил. Надали смятате, че сериозни Кирил е тръгнал с „огромен камък“, а Юлиан просто си е влязал в колата. Надали някой вярвя както на Юлиан, така и на Кирил, че не е имало псуване.

Независимо от всичко, темата сега замря, затова – споко, няма да разпваме никой.

Единият използва нецензурни думи, другият вулгарни псувни. Единият го удря по лицето, другият му чупи чистачките.

Аз не виждам разлика в държанието между двамата.

Единствената разлика е, че единият има блог, използва социалните медии и така си осигури медийна преднина, в противен случай сега другият можеше да е на кладата.