Покрай инициативата на Свежо се замислих кой е любимия ми литературен герой. Аз по принцип не си падам вече по художествената литература, но има един герой, който ми е останал в мислите – Данел Оливаф (Daneel Olivaw). Той е робот в няколко от книгите на Исак Азимов. При него се развива един допълнителен нулев закон към стандартните три закона на роботиката. С този закон се въвежда абстрактното понятие за „човечество“ в логиката на роботите. Също така той притежава телепатични сили, които един друг робот му предава – Гискард Ревентлов. Гискард е герой в любимия ми разказ на Азимов – „Лъжец“, но за разлика от Данел, той не успява да намери баланса в човешките отношения и законите на роботиката. Данел от своя страна успява да рационализира жертвата на индивиди за общото благо и през вековете направлява пътя на историята за доброто на човечеството.
Както при всички литературни герои, и той е по-скоро символ, отколкото образ на реална личност. Всички роботи на Азимов символизират за мен нашата представа за това какви сме ние самите и какви са взаимоотношенията ни. В новата си история, хората се опитваме да надробим цялото познание на елементи с надежда, че така ще ги възприемем по-добре. Това е цялата идея зад математиката и науката. С роботите, ние си мислим, че ще успеем да изградим нещо близко за нашето съзнание от нулата и така да опознаем самите себе си. За жалост мозъците ни не работят така и в един момент се сблъскваме с невъзможността ни да формализираме философията и психологията ни. Точно това се е опитал да направи Азимов с роботите си, като е формализирал основните постулати за това как трябва да се държи едно същество, за да е полезно на обществото. При Данел се доразвива тази идея и се посочва решение на всички проблеми описани в първите разкази за роботи. Той успява да осъзнае какво е това човечество и как да му помогне. Според мен той символизира и подсъзнателната нужда в т.н. модерно общество за личност, който неспирно да направлява и води масите. При това не става дума за лидер, а по-скоро за скрито влияние. Това се забелязва и в логиката на поредицата книги на Азимов. Точно затова ми харесва Данел – не толкова заради самия герой, а заради това, което символизира и философската плетеница, която се развива, за да се обоснови той като образ.
Впрочем в момента чета „Trickster makes this world“ от Люис Хайд. В груб превод заглавието би било „Шут направи този свят“. Това е нещо средно между научен труд по митология и етнология и философско разсъждение за третия играч в един спор и как той помага на света да върви напред без да взима страна и като си позволява дребни пакости и нахалности.
Интересно ми стана, нямаш желание да четеш или просто нямаш време и не ти е приоритет?
По малко то двете. Преди години четох много като постепенно се концентрирах само върху фантастика. Хората подценяват класиките в този жанр, а там може да се намерят същите философски лутания и експерименти, както в другите жанрове. Просто сцената е друга.
После обаче започнах да работя повече с компютри и сега прелиствам само техническа литература. Започнах Тютюн преди година заради самата идея и след първата книга се отказах. Интересни ми са до някъде и после ги оставям. „Trickster makes this world” я чета все още, защото съдържа парченца от нещо, което търся отдавна като начин на мислене.
Фантастиката е почти задължителна за ИТ-та, наред с фентъзито. Затова обичам да цитирам Реймънд, който го е включил като бонус за мисленето на техничаря.
Вкъщи имам 2 купчинки с книги – едната с художествена литература, другата ИТ.
Не знам дали развива техническото мислене. Ако да, то на мен определено ми е помогнало доста. Иначе си мисля, че развива въображението за това как може да се използват съществуващите технологии за създаване на нещо по-добро. Това липсва в останалата художествена литература. Също така представа една доста интересна перспектива за бъдещето на човечеството. Натъквал съм се на книги с не чак толкова добра история, но много добро изследване на психологията на масите.
Подводници и подобни технологически достижения на времето са били използвани в книгите като имагинерен и впечатляващ обект пред читателите, години преди да бъдат измислени и пуснати в производство 🙂
Същото важи и за warp drive-а. Използва се във всички по-големи фантастики, а сега знаем, че е теоретично възможен – местене не на обекти, а на пространство.
Много приятно ми стана да прочета, че харесваш този герой, припомни ми колко обичах тези книги 🙂 Имената са малко странни за мен, на какъв език си ги чел? Аз (по стечение на обстоятелствата) на руски, там бяха Даниэл Оливо (който в българските книги е преведен доста по-правилно като Даниил) и Жискар…
В началото ги четох на български, но откакто уча в Германия си взех всички книги в оригинал. На различните езици адаптират често имената, защото иначе не могат да се изговорят.
Случайно да ви се намират циклълът за роботите и империята, които хронологично предхождат Фондацията? За съжаление има 3-4 романа, които са доста апокрифни в БГ 🙁
@gamar – Ето тук ще намерих списък с логическия ред на книгите от Фондацията. Якото е, че малко или много всичките му книги са свързани.
Не ме разбра, става въпрос, че книгите не могат да се намерят, нито някой е хукнал да ги преиздава. Пак добре, че Бард събраха романите за Фондацията в 2 тома, но първата половина от книгите е доста рядка. Накрая ще трябва да си ги купя на английски каквото намеря, въпреки че и в Амазон има някои липси.
Аз съм чел само няколко на български. Останалите ги взех от Амазон. Провери в американския или в някоя британска online книжарница. Ако ти се занимава може да погледнеш и за стари издания в Ebay. Там определено ще го има.
как се сдоби с „Trickster makes this world“… на хартия ли я имаш или?
@AZ – да. От Amazon.de си я поръчах. Приятна е, но на моменти ме дразни типично американския начин на мислене за древните култури.
Ех… няма как да я споделиш 🙁 Сигурно може да се намери и някъде в БГ. Мерси за светкавичния отговор, като стоножка в бързоходки си.