Блогът на Юруков

Вероятно сте попаднали на новината в Дневник, че Здравното министерство е пуснало информационна услуга, с която всеки може да провери колко деца в кой регион са се родили. Има разбира се едно „но“ – информацията се подава в рамките на максимум 3 дни и вероятно в някои болници все още не са наясно, че трябва да го правят. Все пак е напредък, че за всяко АГ отделение има определен човек, който носи персонална отговорност, ако данните не са въведени. Това е нещо, което трябва да се направи за всички отворени данни в администрацията, когато бъдат пуснати.

Период 01.11.11-10.01.12. Непълни данни!

Тъй като ми е хоби да се ровя в правителствени данни, реших да дръпна и тези тук. Оказа се (почти) невъзможно. Системата може да им е струвала само 28 хиляди, но е направена максимално усложнено. Не знам дали целта е била да не може да се изкарват каквито и да е било справки, освен тези, които те искат, но (почти) успяха. Ако трябва да го сравяня с нещо, то логиката на системата прилича на бюрокрацията – попълваш молба на едно място без да разбираш половината неща защо са, после обикаляш да си събереш цифрите от други гишета и така за всяка справка.

И все пак… ето тук може да свалите данните въведени от всички общини от началото на ноември насам в CSV формат, а това тук е скрипта, с който ги свалих. Всъщност единствено Силитра, София – град и Добрич са въвеждали данни от ноемрви – останалите са започнали в последната седмица. По малката бройка раждания съдя, че явно не всички болници дори го правят. Затова би било добре да видим и разбивка по АГ отделения.
Чети нататък »

Вежди Рашидов. Знаете историята – излезе негово интервю в списание Биограф, в него беше включен коментар даден преди 10 години. Последва буря в социалните медии, отворено писмо за оставката му (сега вече свалено), обяснение пред Дневник и официална позиция на министерството.

Първото, което ми направи впечатление е мощната реакция, която видяхме както във Facebook, така и в блогосферата. Преобладаваха призивите за оставка. Всичко това ми напомни за онзи нашумял плакат за липсата на активни граждани у нас. След като се разбра, че журналистите не са походили съвсем етично с интервюто, нещата сякаш утихнаха. Истината е, че подобни изказвания трябва да се порицават. Затова и си мисля, че министъра заслужава колажи като този, който направих вчера за следващите ме в Twitter и виждате по-долу. Не трябва да забравяме обаче, че всеки от нас има такива в миналото си. Сигурен съм, че ако прегледате старите статии на блога ми, ще намерите нещо, което днес бих се учудил, че съм написал. Това мисля, че важи за всички. В анкетите в мрежата относно изказването на Рашидов имаше възможен отговор „Всеки има право на мнение“ и това е така. Един министър обаче няма и поне реакцията на институцията беше правилна и навременна. Видяхме, че не си заровиха главата в земята и се извиниха порядъчно. Не смятам, че с това се изчерпва всичко – Вежди Рашидов трябва да покаже на дела, че не дискриминира спрямо сексуална ориентация. Това може да стане като подкрепи открито следващия парад на ЛГТБ, като говори за проблемите им или поне открие изложба на художници с такава ориентация. Нека го наречем един вид „обществено полезен труд“.
Чети нататък »

Администрацията управлява огромни масиви от данни. Част от тях са оперативни или лични данни и до тях трябва да имат достъп само определени лица. Други обаче са публична собственост и на теория всеки от нас би трябвало да може да ги получи. Такива са данните за замърсяването на въздуха, статистика за заболеваемостта, за данъчни и здравни проверки на фирми и резултатите от тях, за бюджета и харченето в общини и министерства, за престъпността и катастрофите по улиците. Съвсем наскоро в България започна проект, който цели държавата да отвори масиви от данни, които биха били полезни на обществото като цяло. Експерти и журналисти ще могат да ги анализират и да изкарват на бял свят проблеми, решения и дори бизнес възможности.

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.
Чети нататък »

Как може да се измери толерантността в една държава като България? Как се прави в другите страни? По броят пребити малцинства, какво е етническото разпределение в затворите, колко лесно си намират работа, колко лесно се придвижват хората с увреждания или дали религията има значение в ежедневието? Всички тези неща имат значение и проблеми прозират във всяко общество. Нашето далеч не е изключение, но ще е грешка да не признаем, че в това отношение имаме сериозни предимства.

Посланикът на Италия Стефано Беназо е забелязал това и е открил друг признак на толерантност у нас – продължителното мирно съжителство на много религии. Свидетелство за това са църквите, синагогите и джамиите, които са пръснати из градовете ни. За да покаже това, той организира изложба на макети на исторически сгради, изготвянето на които е негово хоби. Изложбата се казва „Толерантност: Пътеводна светлина във вярата и живота“ и в нея ще участват също така Вихрен Михайлов, Пламен Игнатов и Тодор Нанчев. Тя ще се проведе между 11 и 30 януари в Националният Исторически Музей в София. След това мисля, че ще я покажат в Пловдив и в няколко града в чужбина. Повече ще намерите на страницата във Facebook, както и на събитието.
Чети нататък »

Една голяма грешка, която допускаме като говорим за електронното правителство е, че си мислим, че ще бъде готово в определен момент. Преди няколко дни Борисов спомена, че ще е готово след 7 месеца. Това няма да стане по две прости причини – първо, че в различните институции системите далеч не са готови и второ – електронното правителство не е „нещо“, което се прави – то е процес.

Затова не може да говорим за откриване на електронното правителство. Журналистите много биха искали да видят това – един компютър с отворена web страница, лентичка и Борисов, който я срязва. Истината е, че навлизането на дигиталните технологии в една администрация винаги става постепенно. У нас обаче първите крачки се правят едва сега въпреки всички приказки и пари, които е изляха през последните 10 години.

Както писах в серията ми статии от 2010-та за Стратегията за електронно управление, един от основните проблеми на електронното управление е свързаността между институциите. През годините всяко ведомство си е поръчвало и развивало различни информационни системи и стандарти. Да ги свържем означава, да си пуснем стара видеокасета в DVD плейър.

Именно това се посочва от кабинета сега като причина за забавянето. Днес имах разговор с хора от кабинета във връзка с отворените данни и засегнахме точно тази тема. Срокът от 7 месеца не е за цялото електронно правителство, а за важните основи – свързването на информационните услуги. Когато регистрите и основните системи се свържат – нещо, което е крайно нужно и желано както от гражданите и бизнеса, така и от самите чиновници – може да се надгражда с интегрирани услуги. Това е сложна дума, която простичко означава, че с няколко клика ще свършвате работа колкото като обикаляте 30 институции, гишета и опашки. Целта е самите те да си говорят ефективно помежду си, а не да вършим тази работа вместо тях.
Чети нататък »

Институтът за развитие на публичната среда излезе преди няколко дни с анализ на сигналите подадени в сайта „За честни избори„. Помогнах им да пуснат сайта в края на август и от тогава насам в него са подадени над 300 сигнала. 250 от тях бяха определени за достоверни, а половината – потвърдени. Целият доклад може да свалите от сайта на Института. Той, както и сайта, бяха представени на 19-ти на конференцията „Избори 2011 в България – дефектите на демокрацията“. Снимки от нея ще намерите тук. Погледнете и докладът на ПАСЕ за работата на ЦИК и липсата на прозрачност.

В последствие подобен сайт се появи и в Русия – карта на нарушенията по време на изборите там. Такива сайтове има в много държави и представят доста полезен поглед над реалната обстановка по време на изборите. Мисля си, че и българският вариант го показа. И след 2 години „За честни избори“ ще е на разположение и ще събира сигнали доста по-рано. Надявам се, че тогава ще има (въобще някаква) прозрачност в работата на ЦИК, но за целта трябва да направим нещо още сега.

Преди два дни Черна Станция разбуни духовете като пусна „българската версия“ на корицата на Time за личност на годината. Започна да се споделя и бърбори колко било точно и как е абсолютно прав – у нас няколко протестиращи, нямало хора, които работели за общото благо и въобще всички българи сме се унесли в сладка дрямка.

Колажът сам по себе си не е скандален, защото е средство за изказ на един човек. Показателен обаче е воят, който се надигна. Корицата уцели точно в десетката на желанието ни да се самобичуваме. Подхрани желанието ни обвиняваме всички около себе си, че са овце и ни дърпат нас самите надолу.
Чети нататък »

Днес съобщиха, че обвинителният акт на Гълъбин Боевски е бил прочетен отсъствието както на него, така и на адвокатите му. Толкова набързо са насрочили делото, че дори не са завели Боевски в залата и той е изслушал обвинителният акт през видео връзка – най-вероятно без преводач. В коментарите под статията на Дневник общото мнение е, че адвокатите му шмекеруват и че от няколко дни се говори, че ще има заседание. Те твърдят пък, че са научили за точния час на делото 15 минути преди да започне.

Аз се чудя обаче защо се забравя презумпцията за невинност. Фактите са, че са намерили наркотици в багажа едва след като е бил предаден на летището. Също така пакетите са били практически част от самият куфар. Надали някой има съмнения и че куфарите са купени в Бразилия и са били доставени в хотела му преди пътуването. Въпросът, който остава, е дали Боевски в знаел за дрогата и дали е въвлякъл дъщеря си в трафик на наркотици.
Чети нататък »

Не, не става дума за някаква рецепта – просто нещо, което обичам да правя с парченцата на мандарините преди да ги изям.

Чети нататък »

Както може би забелязвате, застъпвам темата за отворените данни доста често напоследък. Ако прозрачността в управлението ви вълнува, има две новини, които ще са ви интересни.

Първата е, че преди малко Европейската Комисия и по-точно комисар Нели Круз пуснаха няколко документа формиращи стратегия за развитие на свободно достъпните данни в общността. По-интересният документ е съобщението до Европейския Парламент, в което се обясняват подробно ползите от отворените данни за бизнеса, гражданите и самите правителства. Посочва се сегашното развитие в ЕС и стъпките, които трябва да се вземат. Втория и третия документ са директива и решение за изменение на работата с документи и отварянето им в ЕП, ЕК и Съвета. На сайта на Комисията ще намерите съобщението за стратегията и документите.

Втората новина е публикуването на пълните отворени данни на Народното Събрание. Успях да сваля всички данни, които се публикуват от тях, да ги оправя, допълня с информация събрана от страници им и да ги подредя в архив. Направих и сайта да прилича на този на парламента, но с уточнение, че няма връзка с тях и не е истинския. Чети нататък »