Вчера се разхождахме с един приятел. Посочи ми една къща и ми разказа, че дядо му бил живял там. От дума на дума разбрах, че единия му дядо е бил адвокат, но като дошъл комунизма е трябвало да управлява работническата класа, затова са го направили копач като бригадира му бил някакъв простоватичък човек от село. Другият му дядо пък бил хирург, но някак си го делокализирали в ГУЛАГ в Русия да работи в някакви мини. Един ден някакъв местен директор се разболял и понеже нямало кой друг, се наложило нашият герой да го излекува. От тогава го преместили в лазарета и по един или друг начин му съкратили присъдата. На пускане му припомнили, че както го изкарват, така и пак могат да го вкарат ако не им помага по определени (добре познати на нас) методи. Такива истории всеки от нас е слушал много. Има и много филми по темата. Само дето тази ми е съвсем прясна.
А какво става сега? Желязко Христов държи речи за величието на българския работник. БСП правят концерти и манифестации (последното не точно в соц. смисъла, но приликата, поне за мен, е огромна). Никой и не споменава, че необразованият работник е роб (както Крум го нарича), който има голяма вероятност да остане безработен и, че днес се търсят само висококвалифицирани кадри. Това аз си го обяснявам само с едно: простия човек може да не е много полезен (дори бих казал е в тежест) на обществото, но за сметка на това не мисли като гласува и лесно можеш да го лъжеш - особено ако имаш 100 годишен опит в това. Пък и интернет не ползва да вземе да прочете някое алтернативно мнение. Изобщо - фасулска работа. Само такива са нужни за едно стабилно управление.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети Не можеш да добавяш файлове към форума Можеш да сваляш файлове към форума