Знам, че ще кажете "пак Костов", но в Бъглария има тенденция да се подценяват правилата и процесите и именно затова пускам този пост. Става дума за стъпките на ДСБ след поредната изборна загуба. За онези, които ще кажат "пак Костов" - по-добре не четете нататък. За тези, които се интересуват от науката за организация на предприятия (дори една партия е вид предприятие), процесите течащи в ДСБ са много добър пример от практиката (в САЩ ги наричат Case Studies).
Цялата организация на ДСБ е силно формализирана. Локалните структури имат много голяма степен на независимост (партията има изключително плоска организационна структура), която обаче не е самоцелна. Политики, които са по-скоро от национално, отколкото от регионално значение са концентрирани в компетенциите на националното ръководство. Такъв модел на управление се нарича федеративен (повечето прогресивни предприятия - почти без изключение компаниите от автомобилния, телекомуникационния, банковия, IT и retail секторите, както и държави - Швейцария, САЩ, Германия, ЕС, Великобритания имат такава структура). За много събития, които още не са се случвали, но е оценено, че са вероятни има планове за действие, за да може в тези ситуации организацията да действа проактивно.
Много добри примери, които мога да дам са процесите по избирането на кандидати за избори. При Светослав Гаврийски процесът беше на експертно ниво - тогава беше направен анализ на проблемите на София и беше решено, че са финансови (общинските предприятия са губещи, сключват се множество неизгодни за общината договори и концесии). За Неделчо Беронов беше изготвен процес за синхроницазия и договаряне на десните партии. Някои от вас може да си спомнят, че десните партии първи започнаха процеса за издигане на кандидатурата. Искаха да имат много време за договаряне и за популяризиране на кандидата. При избора на кандидат също бяха оценени нуждите. България беше (и още е, защото бяха направени 4 промени, които имаха за цел да отбият номера) в процес на промяна на конституцията, че електората няма доверие на лидерите на партиите и, че Петър Стоянов беше проявил слабост в надпревара именно с Първанов. Беше взета предвид практиката в много западни парламентарни демокрации (Германия, Италия, монархиите), че президентър може да е на преклонна възраст. Тогава беше подценен рискът от хаотичност, който се прояви, когато СДС само уклончиво подкрепи Беронов без вътрешен консенсус, а Любен Дилов пред края на процеса заяви, че Бойко Борисов може да бъде включен в него. Предварително съгласуваният процес не беше спазен и десните партии се разцепиха. При номинирането на евродепутати също беше направена експертна оценка, след което тя беше подложена на всеобщо гласуване в членската маса на партията. Беше преценено, че европарламента има по-скоро представителни и дипломатически функции и затова бяха номинирани хуманисти.
Хората, които подкрепят ДСБ са основно високообразовани и информирани. По-голямата част от тях следят тези процеси от близо и оценяват положеното усилие. Оказва се обаче, че останалата част от българската общественост от една страна не разбира тези действия, от друга не проявява заинтересованост да прочете за тях. Хората дори не се интересуват, че въпреки дългогодишното протакване, делата срещу част от хората от управлението на ОДС 1997-2001 (Александър Божков, Атанас Атанасов) са единствените, в които прокуратурата се е постарала не просто да отбие номера, но въпреки това не успява да намери под вола теле и министрите от онова правителство са оправдани. За сравнение Цветелин Кънчев, Кондьо и Ванко 1 са осъдени но помилвани (по един или друг начин), а Тома Томов и Румен Петков се крият зад имунитетите си.
Сега за пореден път ДСБ демонстрират поготвеност и систематичност. След безспорната изборна загуба, те поемат личната си отговоност и насрочват извънредно заседание на цялата членска маса на партията за избиране на ново ръководство. Но не го правят на юруш. Преди това те полагат усилие да инициират широк обществен дебат за бъдещето на дясната политика в България и на ДСБ в частност. За идентифициране на проблемите и търсене на алтернативи за тяхното решение. Те също са се подсигурили, че тоталната смяна на националното ръководство няма да попречи на предизборния процес за местните избори, които са скоро след смяната, защото цялата организация се провежда от местните организации.
Въпреки, че начинанието ДСБ не е само негово дело (сред учредителите са имената на много български интелектуалци, но не от онези конюктурните), ще си позволя едно отклонение за личността на Костов. Положителна или не, има нещо, което мен лично много ме впечатлява. Както мен и много хора около мен, той е човек с математическо (точна наука) образование, който развива кариерата си по-нататък по посока стопанско управление и икономика. Друго нещо, което ме сбилжава с него професионално е, че той посвещава доста дълга част от живота си на висшето образование (не бих нарекъл това кариера, не и в Българските държавни университети). Именно от гледна точка на тези прилики го разглеждам аз и виждам, че той работи много формално и се придържа към добри практики и методологии. Той (а и в ДСБ като цяло), преди да започне определен процес, прави обстоен анализ и формализира стъпките от него, с фиксиране на срокове и определяне на очакваните резултати (в англоезичната литература те се наричат deliverables). Именно това придава систематичност и предвидимост на неговите действия, което е основна ценност в едно прозрачно и демократично управление.
Ако съм привлякъл интереса на някой, можете да прочетете едно сравнително ново интервю с Костов:
http://dsb.bg/display.php?sub=news_2&open_news=2736
Ще ми е интересно да чуя и ваши мнения за дебата, който започват и евентуални конструктивни критики. Ако ли не, надявам се поне да съм ви обърнал внимание на някои страни на процесите около организирането, на които не сте обръщали внимание досега.
