Форумът

[talkinghead]

Иван Костов, “24 часа”

Решение № 4 от 21.06.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия разкрива важен факт за дейността на комунистическия репресивен апарат по време на прехода. Комисията обяви, че трима конституционни съдии, от състава, който препятства въвеждането в действие на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност през август 1997 г., са били доносници.

Този факт е полезно да го осмислят всички, които твърдяха, че „Костов не е отворил досиетата”. Един приет и повреден закон свидетелства, че през лятото на 1997 г. бе направен радикален опит да бъдат отворени документите на комунистическия репресивен апарат. Очевидно е вече, че в голяма степен този опит бе осуетен от организирана група на трима сътрудника на ДС в Конституционния съд. Няма да коментирам имената им. Ясно е, че те са укрили истината за себе си. Това е естественият инстинкт за самосъхранение на всеки доносник. Но имената далеч не са всичко – решението е важна и показателна следа за дейността на комунистическия репресивен апарат.

Групата на тримата успява да провали следните ключови текстове от закона: 1) премахва задължителната проверка на президента и вицепрезидента; 2) отменя дефиницията на „картотекираните сътрудници”; и, 3) фактически успява да укрие за повече от 10 години „колегите си” във Висшия съдебен съвет, във Върховния касационен и административен съд, в Главна прокуратура и в националното следствие.

Първата последица е, че секретният сътрудник на ПГУ на ДС Г. Първанов „Гоце” е втори мандат президент на България. През 2001 г. Комисията „Андреев” не изисква декларация за чисто минало от кандидата Първанов, защото според закона президентът не подлежи на проверка. Освен това, до собственото му публично признание, че е получавал хонорар за сътрудничеството си, Първанов има само „папка” на картотекиран, т.е. не подлежи на обявяване в Народното събрание както Ахмед Доган и компания. Както се вижда, “Гоце” бе грижливо предпазен от своите.

Втората последица е изключването на всички картотекирани, които са най-голямата група сътрудници на комунистическия репресивен апарат. Точно те, със своите унищожени досиета, са днешната скрита, но реално властваща олигархия в България или нейни преки опори в политиката, бизнеса, медиите и престъпността.

Третата последица е безнаказаността и спокойствието на организираната престъпност и “сенчестия бизнес”, гарантирана от многобройните „кукли на конци” в следствието, прокуратурата и съда. Няма защо да се питаме, защо в България няма правосъдие, но има политически съдебни процеси, поръчкови прокурорски преследвания и оклеветяване на истинските опозиционери от самите държавни институции.

Изводът е, че със сигурност през 1997 г. по времето на управлението на ОДС, комунистическият репресивен апарат е действал ефикасно и нещо повече, успял е да отвоюва чрез тогавашното решение на Конституционния съд поле за действие за още десет години.

Тук сигурно се появява въпросът, защо бившата комунистическа партия, която през 1997 година атакува непримиримо целия закон, днес прие да се отворят досиетата. Отговорът не е, защото НАТО и ЕС ги накараха, а защото НАТО и ЕС приеха доносниците и сътрудниците на ДС. Досиетата се отварят сега, защото съдържанието им вече няма политическо значение. Щом народът избра секретен сътрудник на ДС за президент, щом го прие Буш, всички вече са оневинени.

Това, което в България щеше да бъде катарзис и пречистване през лятото на 1997 г., десет години по-късно е досадна лятна жега и перчене на доносници.



* Заглавието е на редакцията на в. “24 часа”.